Независим Добрич

[plamen_starbov]

Бях в пети клас, когато имах учителка от Добрич. Един път тя разправяше, че Добрич е паднал последен от българските земи. Това станало през 1398 година. Търсих в Google, но нищо не открих. Някой може ли да помогне с инфорамция?

[Warlord]

Ами града дори не е съществувал по това време за да бъде независим. Иначе територията на която се намира е овладяна окончателно от османците някъде към 1397 г.

[plamen_starbov]

Warlord, но нали тази територия е била влашко владение. Възможно ли е след битката при Ровине власите да са претърпели и териториални загуби?

[Warlord]

Няма сигурни данни тази област да е била влашко владение, евентуалните действия на Мирча Стари около тези места немогат да доведат до такова окончателно заключение

[Galahad]

учителка от Добрич. Един път тя разправяше, че Добрич е паднал последен от българските земи.

Местен патриотизъм.

След битката при Анкара много от прогонените от турците владетели се върнали в земите си. Най-вероятно това се е случило и с наследниците на бълг. царе, макар че може и да не са били въобще прогонени - говоря за Александър в Никопол и Константин във Видин. Повторното завладяване е станало около 1413-1422г. По време и след гражд. война между наследниците на Баязид І. Земите на юг от Балкана обаче били контролирани от турците освен Черноморския деспотат - там управлявал деспот Димитър, който бил женен за една далечна издънка на Великите Асеневци. Градовете от южното ни Черноморие били превзети няколко месеца преди Цариград. Тъй че няма как да е Добрич.

[КГ125]

Няма сигурни данни тази област да е била влашко владение, евентуалните действия на Мирча Стари около тези места немогат да доведат до такова окончателно заключение

Мирчо не е ли?

[Frujin Assen]

Вече съм говорил по този въпрос но ще го спомена пак. През 1397 татарите превземат от турците Варна. По принцип се счита че турците използвали нахлуването на татарите за да завладеят добружанското деспотство. Да-ама НЕ както както казваше един журналист. За турците чиито васал е добружанския деспот едва ли е бил нужен повод за да присаединят тези земи към държавата си. Те могат да направят това когато си поискат и никой не е в състояние да ги възпре. Според мен е много по вероятно добружанския деспот да е поискал помощ от султана и той да е пратил войски във Варна. Това деспотство бързо се превръща от субект в обект на борбите между турци и власи. Доколкото се сещам е запазена една сделка проведена в калиакра на която свидетел е влашкият управител Балдуин. Тук ще си позволя теорията че тоя човек е западняк, а не влах.

[plamen_starbov]

Мирчо не е ли?

КГ, научих от форума, че румънците малко порумънчват имената и затова го изписват така. Някой от форума беше казал нещо по този въпрос, но го четох отдавна и не помня кой вече.

Земите на юг от Балкана обаче били контролирани от турците освен Черноморския деспотат - там управлявал деспот Димитър, който бил женен за една далечна издънка на Великите Асеневци.

Този деспотат не прилича ли на Пелопонеското деспотство или е васал на турците?

Доколкото се сещам е запазена една сделка проведена в калиакра на която свидетел е влашкият управител Балдуин. Тук ще си позволя теорията че тоя човек е западняк, а не влах.

Не знам дали ще се съгласите с мен, но и аз мисля така. Според мен самото име подсказва нещо такова.

[Galahad]

Този деспотат не прилича ли на Пелопонеското деспотство или е васал на турците?

Черноморския деспотат е от типа апанажни владения на Византия, управлявани от братята на имеператора - като напр. Морея. Разбира се по това време е трябвало да се съобразява с турците.

[plamen_starbov]

Галахад, не искам да съм нахален, но искам да те попитам нещо. Може ли да ми препоръчаш някоя книга за тази малка, да я наречем държава? Тя би трябвало да е основана след похода на Амедей Савойски, после той я предава на Византия, за да дойде превземането и от турци.

[Galahad]

Книга - ами за цялостно изследване по въпроса не се сещам - в смисъл книга посветена изцяло на този деспотат. Но за него да речем пише Сфранцес в своята т. нар. Малка хроника. има по нещичко и в книгите за крепостите по южното ни Черноморие. Деспотата се появява в резултат от направени отстъпки от Сюлейман след битката при Анкара на Византия.

[sisinda]

Ще помоля plamen_starbov да уточни точно за какво го интересува литература и мисля, че мога да му помогна по въпроса. Защото оставам с впечатление, че той говори за Северното причерноморие, а Galahad за Пелопонес.

Относно използването на термина "деспотат" трябва да уточня, че такова нещо няма. Титлата не е наследствена и е по-правило да се каже земята, владяна от един деспот или нещо подобно.

[plamen_starbov]

Sisinda, имам предвид основаване, политически живот и кои са били владетелите на Черноморския деспотат. Той ме заинтересува.

Наистина деспотат звучи някак си странно. Според мен може да го наречем и деспотство.

[sisinda]

Предполагам имаш предвид Добруджанското деспотство.

На първо място трябва да се споменат изследванията на акад. В. Гюзелев, който се занимава и конкретно с историята на Българското черноморие през ХІІ-ХІV в. От неговите публикации би могъл да се ориентираш и в други подобни.

Гюзелев, В. Chronicon Mesembriae. (Бележки върху историята на българското Черноморие в периода 1366-1448 г.). – ГСУ ИФ, 66, 1975, с. 147-193.

Гюзелев, В. Граници и наименования на Добруджа през средните векове. – Родина, 1, 1996, с. 87-108.

Гюзелев, В. Несебърската архиепископия – митрополия и нейните църкви и манастири. – Проблеми на изкуството, 1, 2004, с. 29-35.

Гюзелев, В. Очерк върху историята на град Несебър в периода 1352-1453 г. – ГСУ ФИФ, 64, 3, 1, 1972, с. 55-98.

Гюзелев, В. Очерк върху историята на средновековния град Анхиало – дн. Поморие (ІV-ХV в.). – Родина, 3-4, 1997, с. 43-79.

Гюзелев, В. Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ – началото на ХV век). С., 1995. http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=8094 (малко е завишена цената тук, но можеш да добиеш представа за книгата).

Гюзелев, В. Средновековната крепост Калиакра през ХІІІ – средата на ХV в. – ИНМ – В., 9, 1973, с. 123-138. Гюзелев, В. Черноморската област в историята на Българското царство от възообновяването му (1186 г.) до възообновяването на Византийската империя (1261 г.). – ГСУ “Св. Кл. Охридски”, ИФ, 2, [за 1995], Suppl. 2, Studia archaeol., 2002, 233-249.

За похода на Зеления граф ми попада в момента тази статия. - Горина, Л. В. Походът на граф Амедей Савойски против България през 1366-1367 г. – ИП, 1970, № 6, с. 71-78.

А това е студия върху договор на наследника на Добротица. - Андреев, М., В. Кутиков. Договорът на добруджанския княз Иванко с генуезците от 1387 г. – ГСУ ЮФ, 1960, 51, 23-95.

Ако имаш въпроси, ще се радвам да помогна.

[Frujin Assen]

Мисля че има предвид ромейския черноморски деспотат с център Месемврия. Мисля че той съществува от доста по рано, още от времето на Амедей Савойски.

[plamen_starbov]

Sisinda, благодаря много за помощта! Все трябва да някоя книга в библиотеките. Така като гледам май съм объркал деспотствата - един път за Добруджанското, друг път за ромейското. Извинявам се за грешката. Но така и така е станало на въпрос, предлагам да кажем някоя и друга дума за тях.

Според мен по-силно е Добруджанското, защото то има подкрепата на цар Иван Александър и Иван Срацимир. Имам предвид съюза на тримата владетели, включвам и деспот Добротица, срещу унгарците.

[Galahad]

14 век е период на феодален разпад за Европа. Процеса го има и при турците, които също имат няколко емирата. Разбира се процесът засегнал и Византия.

Амадей Савойски завзема няколко Черн. града и ги предава на Византия. В през 1396г. Несебър е завзет от турците. Но след злополучната битка при Анкара синът на султан Баязид - Сюлейман върнал на Византия част от отнетите й територии. Муса ги завзел отново, но след като бил убит, крепостите отновво били дадени на Византия. Така се обособил т.нар. Черноморски деспотат. Той е апанажно владение на Византия, дадено за управление на роднините на императора. Управляване е:

1421-1429 - Константин Драгаш (по-сетнешния император)

1429-1440г. е под пряко управление на имп. Йоан VІІІ.

1440-1444г. - деспот Димитър

1444 до 1453г. отново е под пряко управление на императори, в случая отново Константин

1452г. формално е даден на Хуняди

Но за Черноморския деспотат смятах да пусна отделна темичка. Ама по-натам.

За деспотата пише в книгата на Гюзелев и Кузев - Бълг. следнов. градове и крепости, т.1, 1981г., Варна.

[plamen_starbov]

1452г. формално е даден на Хуняди

Благодаря, Галахад! Точно това търсех.

Доста се отклоних от темата, но искам да попитам още нещо. Янош Хунияди получава деспотата или деспотството. По такъв начин той изтъква ли се като един вид наследник на византийските императори? Защото, пак от форума, научих, че той се считал и за наследник и на българските владетели.

[Galahad]

Янош Хунияди получава деспотата или деспотството.

Получил е грамота. Но твърде късно. Идеята е била Черноморския деспотат да стане база на Хуняди за да помогне на Цариград. Но Византия доста се поколебала дали да отстъпи деспотата и като решила, вече било много късно. Тъй че всичко останало на хартия и идеи.

По такъв начин той изтъква ли се като един вид наследник на византийските императори? Защото, пак от форума, научих, че той се считал и за наследник и на българските владетели.

Ами то май само за техен наследник не се е считал, но това е вероятно защото е предпочитал голямото кралство Унгария, вместо империя, която и без друго щяла да загине. Той според троня, който му харесал си извеждал и родословие - ту незаконен син на Шишман (благодарение на тази му идея се лишил от подкрепата на бълг. аристокрация), ту незаконен син на Стефан Лазаревич (за това си обтегнал оттошенията с Бранкович, отслабил Сръбската деспотовина и отворил пътя на турците към Унгария) и накрая на имп. Сигизмунд - но до тази корона вече успял да избута сина си Матиаш.

[plamen_starbov]

Получил е грамота. Но твърде късно. Идеята е била Черноморския деспотат да стане база на Хуняди за да помогне на Цариград. Но Византия доста се поколебала дали да отстъпи деспотата и като решила, вече било много късно. Тъй че всичко останало на хартия и идеи.

Галахад, но по това време не е ли малко вероятно да се помогне по този начин. Деспотството не е толкова голямо, но има две предимства - близо е до Византия и има излаз на море. За целта обаче Хунияди трябва да превземе поне Мизия или с кораби през Дунав да стигне до там.

[Galahad]

Става дума територията на деспотата да се използва като плацдарм за едно настъпление и отблъскване на турците от Цариград. Само като база за струпване на сили, а не толкова резултата да се постигне със силите на деспотата.

[plamen_starbov]

Става дума територията на деспотата да се използва като плацдарм за едно настъпление и отблъскване на турците от Цариград. Само като база за струпване на сили, а не толкова резултата да се постигне със силите на деспотата.

Това вече е малко по-друго. Не съм те разбрал правилно, Галахад. Но ти казваш, че Византия много е мислела дали да го даде. Но тогава изглежда, че тя сякаш не е вярвала на Хунияди, че може да организира трети поход или пък просто не е искала да го дава.

[Galahad]

Ами за размерите на тогавашна Вазантия това си било разделяне с доста голямо парче от територията й. Отделен е въпросът дали е щяло да има полза.

[plamen_starbov]

Отделен е въпросът дали е щяло да има полза.

Хубав въпрос. Янош Хунияди води успешни битки с турците. Това е донякъде оправдано да му го дадат деспотството.

[Galahad]

Но и понася катастрофални поражения - при Варна и Косово!