Отиди на
Форум "Наука"
КГ125

Българският Първи корпус в Сърбия

Recommended Posts

Вече питах "на най-високи места" и почти знам отговора, но все пак публиувам питането и тук - известни ли са ви изследвания или публикувани източници за т.нар."окупационен корпус" на българската армия в Сърбия през ВСВ? Учуден съм да видя, че в нета няма нищо, а и май никой не се е занимавал с това изобщо...

Share this post


Link to post
Share on other sites

В българската военна история дори от третата българска държава има много бели петна. Например колцина знаят, камо ли и подробности за въстанието на Хасан Чобан на мюслманите в лудогорието в края на 19 век. Тук таме скромно се казва че ген Казимир Ернрот потушил с желязна ръка опити за дестабилизация на България. Захари Стоянов също споменава мимоходом в "Записки по българските въстания" че след освобождението турците имали свои комити... но никой не счита за нужно да се поразрови. Същото е и с действията на българската армия като съюзник на Германия през ВСВ. Може и да се прочетат някакви изречения по въпроса, но няма НИЩО за борбата със сръбски и гръцки партизани. Същото е и с горяните. За тяхната партизанска съпротива нищо се не знае. Най гадното е че архивите си стоят, но никой не се заема да ги проучи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Дано само със сегаштия ни окупационен корпус в Ирак не стане същото като с този в Сърбия.

Защото тогава, освен че България понесла бомбардировки от Англия и САЩ и атаки от сръбската съпротива, ами накрая я ударили и тези, с които била в мир, и тези които и били съюзници. Само в рамките на 2 дни нашата страна е била нападната и от тези, с които е била запазила дипломатичски отношения дари тогава, когато столицата им Москва е била обсадена, и от тези на които е помагала и е позволила безпрепятствено да изтеглят своите части. На 4.ІХ.1944г. германците пленили щаба на нашия окупационен корпус, а на 5. ІХ - СССР ни е обявил война. Ето какво става когато се служи на чужди интереси.

Но тъй като сега е празник, ето

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е, да... То България, бидейки хронически неспособна да генерирта читава политика, не е имала избор и тогава, няма го и сега. Конкретиката вече е въпрос на това как са си играли и ще си игрят големите с такива тъпанари като българите.

ПП

Хахахахахаха, много готини майтапи. Избарали си и Тито и Дража:):::):):)

(Бе тя селската им носия също българска бре....?!? И музиката на хорото...... хъ)

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Няма никакви публикации, нито за корпуса в Сърбия, нито за т.нар "топлички устанак". Причината за това е не в образцовия мързел на българския професионален историк, а защото това са теми табу. Пропагандното клише е че българите са най-хуманния окупатор на света и те са правили само добрини, досущ като "червената армия освободителка". Ако някой противоречи, ще се надигнат, разни патриотари да го оплюват и това ще му развали комфорта. Те затова няма такива изследвания и никога няма да има, освен ако някой изследовател, като К.Гербов да речем, не се заеме със случая.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хм, ами ветераните от ВСВ, на една от конференциите във Военния клуб (на която присъствах) пък никак не се притесняваха да говорят за този т.нар. окупационен корпус. Вярно е, че поради тези причини не се изследва този исторически епизод, но е вярно и че написаното от сръбска страна за него е безкрайно преувеличена измишльотина!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Имах предвид професионалните историци, не ветераните. За тях е забранено, не за обиконвените хора. А в интерес на истината сърбите са много лаконични по отношение на Окупационния корпус. Освен инцидента в Бойник и Драговац много, много не говорят за нези неща.

Share this post


Link to post
Share on other sites

За Топличкото въстание, просто някои трябва да се разрови във Вонния архив, да проучи архива на ген.Александър Протогеров и ще напише превъзходна монография.

Иначе това е едни умрял опит на сръбските гадове да вдигнат населението на Поморавието, но не се получава, защото тогавшните моравци са били повече българи отколкото сърби. Затова и въстанието избува в Куршумлия и Прокопие (Прокупле) където сърбите и сърбоманите са били основно население. Данните които сепиша от сърбите сза 20 000 убити са пълни фантасмагирии, защото горе-долу толкова е било населението на цялата Нишка област. Най-много да са избити от няколкостотин до 1000 души. Но на война като на война, и аз да бях, щях да постъпя по същия начин.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Пропагандното клише е че българите са най-хуманния окупатор на света и те са правили само добрини, досущ като "червената армия освободителка". Ако някой противоречи, ще се надигнат, разни патриотари да го оплюват и това ще му развали комфорта. Те затова няма такива изследвания и никога няма да има, освен ако някой изследовател, като К.Гербов да речем, не се заеме със случая.

Ако провериш добре, ще видиш, че 99% от "данните" за "зверствата на българския окупатор" с пропагандна измишльотина. Точно те са клише, при това колкото фалшиво, толкова и разпространено, а не обратното. Българският "окупатор" е такъв всъщност само в Сърбия през ВСВ. Във всички останали случаи на 20 в. той "окупира" само собствени територии, така, че няма как да се държи. От друга страна, българската армия е традиционно дисциплинирана и не се отличава с особено високо ниво на нарушения.

Да, точно така е - от всички свои съперници във войните, българската армия се държи най-добре с цивилните.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Най-много да са избити от няколкостотин до 1000 души. Но на война като на война, и аз да бях, щях да постъпя по същия начин.

То си е война. Във военно положение да се вдига бунт и да се чака неприлагане на сила за потушаването му е илюзия. А потушаването на бунта е задължение на армията. Ако не се изпълни това е военно престъпление по служба. Така, че българските военни просто си изпълняват воинския дълг.

Между другото имам следния случай от практиката си /стана прецедент в съдебната практика отпреди две-три години/ - реабилитация по съдебен ред на осъден от Народния съд. Той не е пряк извършител на това, за което е осъден на доживотен затвор от Народния съд /убийство на един партизанин, на чието име е кръстен голям жилищен комплекс/. Истинския убиец по думите на "довереника ми" /клиента/ е било "едно момче от разградските села" /на редовна наборна служба/. Действало си по устав войничето. Партизанина тръгнал да излиза от обкръжението преоблечен като "горски". Войничето го видяло че е с пушка и по устав му извикало отдалеч да спре и извикало кой е. Отговорил му другия - горски съм. Войничето казало, добре обаче стой на място и пушката да свалиш на земята. Оня побягнал и момчето стреляло във въздуха, а после на поражение. Уцелило го в коремната област и партизанина починал. За това след години войничето е осъдено на разтрел от народния съд и е била изпълнена присъдата. Казвам ви, че ако то не беше действало по устав както е направило, щеше да е осъдено още в 1943 г. за военно престъпление по служба за неизпълнение на войнския си дълг и военния устав. А къде в ситуацията е моя подзащитен по реабилитацията? Той е бил от офицерския състав при извършване на обкръжението за залавяне на групата от 3-4 партизани. Обвинен е и е осъден, че е убил с 60 куршума от картечница партизанина, при все че брата на последния е присъствал на разпознаването и аутопсията през 1943 г. и през 1946 г. пред Народния съд е потвърдил, че на трупа имало само дупка от 1 куршум в коремната област... Както и да е, практиката е била такава през 1946 г., допускала е възможност за едно деяние да бъдат осъждани различни лица, като на всяко от тях поотделно и без връзка се вменява обвинение и вина. А то, като погледнеш даже си е военно време и има военен устав. Не е извършено срещу цивилно лице и се действа по устав. Времената са били вълчи... Неприятна ситуация, дано не се повтаря, особено българин срещу българина да се бори.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бе каква практика, какъв съд... Народният съд е такъв одиозен фарс, че всяка присъда от него е позор не за правосъдието, ами за всяка разумна дейност.

Той далеч не е илюстративен за практиката дотогава. Да, времената са били много по-твърди и дори в известен смисъл нехуманни от днешна гл.т. и да, военни престъпления е имало, това е просто неизбежно.

Ето една сцена, от Топличките събития. След издирване биват заловени един сръбски свещеник и с него сръбска учителка, млада жена. Изпращат ги с влак към някакъв щаб или не знам и аз къде, като при конвоя един фелдфебел (идиоти винаги има) се опитва да опипа жената ("да я хване за пазвата" са точните думи на автора на сведението Димитър Илиев). Сръбкинята обаче му казва нещо в смисъл: "На, като толкова искаш, мръсен българино" или нещо такова.

"Засрамен, фелдфебелът си отиде". , завършва авторът, който далеч не се отличава с антипатия към сърбите.

Но това са изключения. Българската армия, повтарям, е била достатъчно дисциплинирана, за да допуска такава практика.

Едно от най-опасните за историците и за всички интересуващи се от история хора е безкритичното приемане на военната пропаганда за историческа истина.

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Още нещо за дисциплината на българската армия от този период:

Връщането на Южна Добруджа,

/Стефан Танев, Септември, 1940 г., Откъсът е от книгата "Стефан Танев. Дневник"/ .

“…От собствениците на вилите в Балчик е останал само художникът Константинеску със съпругата си. Тя е сестра на румънския посланик в Берлин. Разправя ми:

-Срамувам се от собствената си нация. Каква разлика между вас и нас. Влезнаха тук толкова много български войски. Вилите са празни. Не се намери нито един войник не да вземе нещо, а да откъсне поне едно цвете. Ние никога не бихме могли да се похвалиме с подобно държание. Никога не очаквах, че българите са такива.

-Да го напиша ли всичко това, госпожо?

-Напишете го.

-Няма да го направя. Напиша ли го, имате ли представа как ще ви посрешнат, когато се върнете в Букурещ?

-Да си призная ако не са моите близки там, след това, което видях тук, предпочитам да остана да живея в Балчик, стига да ни се позволи ог българските власти."

Share this post


Link to post
Share on other sites
А в интерес на истината сърбите са много лаконични по отношение на Окупационния корпус. Освен инцидента в Бойник и Драговац много, много не говорят за нези неща.

Глупости. В Сърбия е изградена цяла антибългарска митология от фантасмагории и фалшификации за събитията през Първата и Втората световна война, която ежедневно и целенасочено и до днес се набива в главите на младото поколение!

Ако не си виждал сръбски учебник по история, влез в който и да е сръбски исторически форум и се убеди сам.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добре има ли въобще такова животно "хуманен окупатор".Трябва да се има впредвид че до пролетта на 1917 г. отношенията между българи и сърби са общо взето търпими.Но самото въстание започва със сръбско нападение върху болница с ранени български войници и Босилеград и оттук нататък всякакви любезности са изоставени.Четниците от ВМРО начело с Тодор Александров получават заповед да смажат максимално бързо бунта и те изпълняват заповедта.но трябва да се подчертае че цифри от порядъка на 20 000 убити сърби са измислени.Между другото Великденското въстание в Дъблин също не е потушено с мирни преговори нали?Война е и никой няма интерес от бунт в тила на фронта.А и четниците на ВМРО нямат нужда от особена мотивация след зверствата които сърбите извършват след 1913 г.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Така е, между другото Протогеров, много умно се насочва към ВМРО, които свършват работата бързо и качествено. Реално за подобни изпълнения, башибозука (най-общо казано) винаги е за предпочитане. Редовната войска често страда от сантименти. А за 20 000 изворът не са сърбите, а нашия велик титан на историческата мисъл, Божидар Димитров, иже нарицаемия ФетБо. Сърбите говориха за 5000, но след като бугарите казаха 20 000 значи са 20 000.

Share this post


Link to post
Share on other sites

какво да правиш, голяма му е устата на Божидар, все ги плещи, без да се замисли!

Бунта започва от Куршумлия. Ето какво знам по въпроса:

Българското управление в Поморавието се смущава единствено от едни локален бунт известен като Топличко въстание, инспириран отвън и избухнал в най-западните, сръбски и сърбомански ройони на областта, долината на р.Топлица, между градовете Куршумлия и Прокупле. След разгрома на сръбските войски, българската армия не прочиства изцяло района. Затова част от сръбските военослужещи се укриват в планинските райони и образуват чети, които саботират българското и австроунгарско управление. Един от най-видните сръбски четници и Коста Войнович – подпоручик от сръбската армия, който върлува в планината Копаоник. През септември 1916 г., в разгара на офанзивата срещу Румъния, съглашенското командване, успява до докара със самолет в Топличко, Коста Пекянац (Коста Миловановић Пећанац 1879-1944 г.) – стар деец на СЧО, сръбски ултрашовинист и българомразец. Целта е да се вдигне голямо антибългарско въстание, като по този начин се дестабилизира България и да се помогне на Румъния. Само че моравските българи изобщо не откликват на идеята за сръбско въстание. Единствено то има почва в чисто сръбския район на Куршумлия и изцяло посърбеното Прокупле. Там Пекянец се свързва с Войнович, чиято база е с.Гъргур. През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Въстаниците са едва 3-4000 души. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28.02.1917 г., започва преговори с албанските водачи, но получава обратния ефект. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. /ДБ-КК/ Четата на Коста Пекянац се насочва към Лесковац, но при с.Петровец е разбит от българските части. През март 1917 г., успява да завладее Куршумлия. На 15.05.1917 г., Пекянац успява да се промъкне, преминава старата българска граница и с бандата си нахлува в Босилеградско. Запалват селата Горна Лисина, Ръжана и самия Босилеград. Убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени. Почти целия Босилеград е опожарен. /ТД-БК,стр.45-46/ Такива са методите на действие на „сръбските въстаници”. След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.

Не закъснява и възмездието! Българските и австроунгарските власти действат в съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в Прокупле на 14.03, а австроунгарците в Куршумлия. През октомври 1917 г. Австроунгарското командване създава изцяло албански части за излавянето на сръбскиите четници. През декември 1917 г., Войнович е убит, но Пекянац, за съжаление, успява да се измъкне. По-късно той е един от главните палачи на българите в Македония. По време на ІІ-та Св.война, отново участва в четническото движение на Дража Михайлович. Организира заговор срещу Михайлович, тъй като иска той да оглави организацията. Влиза в преговори с немците и взема 700 000 златни марки за да предаде Михайлович. Но четническия командир разбира за готвеното му покушение и на 25.05.1944 г., неговите хора залавят К.Пекянац в с.Николница до Соко(л)-баня и го разтрелват.

От българска страна въстанието е потушено изцяло от 11 македонска дивизия, четите на ВМОРО, под командването на ген.Ал.Протогеров и полк.Петър Дървингов. За жертвите от въстанието, сръбската и югославската литература, издига баснословните 20 000 убити от „бугарског окупатора” една несериозна цифра, при условие че населението на Куршумлия тогава е около 1553 души, на Прокупле – 5751 души, Враня - 9981 души, това означава в бунтовните райони да не е останал жив човек. Избитите едва ли са повече от няколко стотин, хиляда души. Въстанието няма отзвук, тъй като моравските българи, не притежават типичния сръбски шовинизъм и българомразтво. Категорично не мога да се съглася с тенденциозните интерпретации на Кръстьо Манчев, който твърди че въстанието избухнтало, защото българските власти „налагало българско съзнание на моравското сръбско население”. Ако наистина беше така, то щеше да пламне цялото Помаравие с Тимошко и Косово, но нищо подобна не става, защото сърбизацията на моравските българи по това време е все още в обратим ранен етап. /КМ-ИС,стр.264-269/ По този повод, един от участниците в Експедицията от 1916 г., Димитър Г.Гаджанов (преподавател по турски език в Университета) пише за евнтуалното следвоенно поведение на българските власти в Поморавието и Македония за да се закрепи българското съзнание: „Един строг военен режим, не само за Поморавия, но и за Македония....и то най-малко 20 години, ето единственият път по който трябва да вървим. Може би такъв режим, няма да е симпатичен на разни наши левичари партизани, но затуй пък непокварените синове на нашата татковина, ще го защитят с всички средства и на всяка цена. Всяки фаворитизации и партизанщини трябва да изчезнат, защото се полагат основите на Велика България”. /НЕПМ-1916,стр279/ За съжаления в България и тогава и днес, късогледата партизанщина и личния, егоистичен интерес насочен единствено към личното забогатяване, винаги са водещи в поведението на управниците и политиците. (б.а. днешните са класически, типичен пример в това отношение).

Share this post


Link to post
Share on other sites

По точно потушено е от партизанските отряди към 11 македонска дивизия - тоест бившите чети на ВМОРО.11 дивизия си стои на Солунския фронт.Особено се отличава войводата Тане Николов и един треторазряден сандинист чието име българската общественост чува за първи път - Алеко Василев /бъдещия Алеко паша/.А иначе въстанието е имало далеч по амбициозни цели - създаване на свободна територия,освобождаване на градове като Пирот,Ниш и други и дори свързване с съглашенските сили на Солунския фронт.Всъщност всичко приключва за две седмици между 12 и 25 март 1917 г.След това има само отделни акции на останалите сръбски чети.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Че ВМОРО-то тогава е гъмжало от всякакви авантюристи като Алеко паша е ясно. Нима сегашната "АТАКА" не гъмжи от всякакви авантюристи, въпреки че сравнението не е много уместно. Но в Поморавието не са можели да очекват такъв успех, нашенци тогава все още са се чувствали донякъде потомци на българи!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Малко известен е фактът че в 1916 г. е извършена обща мобилизация в Поморавието с която са попълнени частите на българската армия.Разбира се има и дезетьори /сърби или сърбомани/ но има и стотици моравски българи които воюват в редовете на българската армия чак до септември 1918 г.Да не говорим за 1885 г. когато практически се разпада Моравска дивизия 2 призив.Но е прав Иван Михайлов когато казва че голяма грешка че след 1878 г. в Поморавието не се създава революционна организация.По този начин Моравски въпрос въобще не се поставя на дневен ред.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И все още отделни хора там се сещат за българските си корени, спомняте ли си отец Йован от Призренския манастир "Св.Архангели" който в предавнето "другата България" излъчено юни месец, т.г. каза на доста правилен български, че около Ниш живеели сърбо-българи и населението не било нито сръбско, нито българско.

Share this post


Link to post
Share on other sites
И все още отделни хора там се сещат за българските си корени, спомняте ли си отец Йован от Призренския манастир "Св.Архангели" който в предавнето "другата България" излъчено юни месец, т.г. каза на доста правилен български, че около Ниш живеели сърбо-българи и населението не било нито сръбско, нито българско.

Да, и не само той. Затова се засегнах от твои думи в другата тема, че всички сегашни моравци са сърби и никой няма право да търси българския си народностен корен и име. Беше крайно, но виждам, че било плод на недоразумение. В момента в Ниш има голяма българска организация, която има връзки с българите от Западните покрайнини. Наскоро в ТВ Варна в предаването на Костадин Костадинов /председател на ВМРО-Варна/ наред със западнопокрайненски българин и войводинска българка, участва и един млад моравски български патриот от Ниш, филолог по образование. В никакъв случай той не изглеждаше различно от българин.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не се засягай Иванко, имах предвид че сръбската асимилаторска машина е страшна. Лошото е че ние нямаме никакво разузнаване, което да ни покаже каква е релната картина там. Но не трябва да се заблуждаваме че болшинстовот от населението е със сръбско съзнание, въпросът е да не се забравят тези, които се осъзнават по една или друга причина.

"участва и един млад моравски български патриот от Ниш, филолог по образование." - дано нищо лошо не му се е случило, след като се е прибрал в Ниш, ония не се церемонят!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...