Отиди на
Форум "Наука"

С какво са се хранили на Балканите през Средновековието


Recommended Posts

  • Потребители

Само за около 15 години броя на познатите ни хранителни продукти се увеличи значително - вече в магазините може да се намери ананас, киви, кивано, манго, папая, лайм, авокадо, кактусова смокиня, пумело, кумкуат, личи, карамбол, рукола, цикория, фенхел, броколи, брюкселско зеле, аспержи, бамбуков корен, червени водорасли, бели и черни китайски гъби, синьо сирене. До 1989г. много от тропическите продукти бяха съвсем непознати, а други като бананите се появяваха само по Нова година. При един такъв бърз обрат съвсем логично възниква въпросът с каво са се хранили през Средновековието - когато не е имало консерви, Америка и тамошните растения ги е нямало в Европа, а транспорта е бил твърде бавен да докара пресни плодове от Африка.

Струва ми се най-редно да започнем с насъщния хляб. Пшеницата е една от най-важните зърнени храни за средновековните Балкани, а според венецианските документи през 14в. от България се правел износ на този продукт. Пшеницата освен под формата на продукти приготвяни с брашно се използва и сварена, макар днес по този начин да се ползва основно във връзка с религията и по-точно с почитането на умрелите.

Една позабравена днес зърнена храна е просото и приготвяния от него просеник.

Месото е друг важен продукт на трапезата от средновековието. В разказа "Чудото с българина" се говори, че разказвачът преди да тръгне на война заклал един вол и по 10 овце и свине, като раздал на бедните. Освен отглегдания добитък важен източник на месо е бил ловът. Ловът разбира се бил и едно от любимите забавления на управлеващите - цар Гаврил - Радомир бил убит по време на един лов. Риболовът е друг важен източник на храна - както от морето, така също от реките и езерата.

Зелето и бобът пък аз линчо винаги свързвам с прякора на Йоан Кукузел - казват, че българчето знаело как е на гръцки боб, но не и зеле. И когато веднъж го попитали какво е ял, Йоан отговорил на смесен гръцко-български език.

Друг хранителен продукт, който също се свързва с прякор е марулята - тъй е наричан цар Ивайло.

Млечните продукти са друга важна храна за населението на Балканите. Във връзка с едно произшествие по време на празника Русалии, българския охр. архиепископ Димитър Хоматиан споменава за мандра, в която се приготвяло овче сирене. Названието мандра е било употребено и в едно писмо на цар Симеон, с което той искал Роман Лакапин да му отстъпи някои селища.

На фреската "Тайната вечеря" Боянския майстор е изобразил на масата ряпа и лук.

В Шестоднева пък се говори обширно за пчелите и приготвяния от тях мед.

В Бълг. апокрифен летопис пък се сочи, че по времето на цар Симеон дънъкът се състоял само в по едно повесмо, лъжица мед и 1 яйце на година.

От плодовете най-често са споменавани ябълките и гроздето - последното разбира се в много от случаите като суровина за вино. Малко позабравена днес храна е попарата с вино - хляб надробен във вино.

В една възхвала за имп. Исак ІІ Ангел пък за да се подчертае, че и той е имал периоди на материални затруднения се казва, че и той бил вкусил от копривата.

Тъй като не нямало буркани, основен начин за съхранение е бил сушенето. Сушеното грозде под формата на стафиди е доста популярно и днес. Сушените гъби се срещат също и сега по магазините. Сушените ябълки обаче май са популярни само по Коледа за да се спази традицията с приготвянето на ошаф.

Както се вижда и през Средновековието макар и да е нямало варена царевица все пак са се намирали доста неща, които е можело да се сложат на трапезата.

post-549-1207765014_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не беше ли по време на цар Петър І данъка едно яйце и лъжица мед? При Симеоновите войни навярно данъка си е бил повече, но е логично при наследника му Петър да е бил този /за което и аз бях чел някъде/.

Апропо подобен данък е имало и в Волжка България през 10 век. Както тамошната, така и тукашната България са се издържали доста добре от митнически сборове и пътни такси /общоБГ стратегия явно/.

Поздравления за много интересната тема, която повдигаш!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Присъединявам се ! :) Много пъти съм се питал как са изглеждали нещата до идването на латиноамериканските зеленчуци, но ето, че хората не са гладували:) В Традиция има една тема за облеклото, ще видя да дам линк. Тези подробности са много интересни всъщност!

http://www.traditsia.com/forum/showthread....age=1&pp=20

Ето. Не знам не мога да преценя дали е за отделна тема или за тук тоя линк, Галахад нека каже, ще преместим ако трябва. Снимките доколкото разбирам са на Торн.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Интересна за тази тема информация съм срещал в средновековните приписки. От една-две може да се извлече дори нещо подобно на рецепта за приготвяне.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами за облеклото ще е хубаво да направим отделна тема, но по-нататък - да сложа още нещичко в тази и да довърша другата за превземането на крепости. Даже за облеклото може да са 2 - една за І царство и друга за второто, тъй като през 12-14в. има засилено виз. влияние върху облеклото (поне на аристокрацията). Иначе за снимките и на мен ми се стрева, че в по-голямата си част са ползвани правени от Торн - Д. Каменица, Калотина и Земен.

А в тази тема може да посъберем разни интересни сведения и изображения за храната в региона през средните векове. Може да обсъдим и някои сведения свързани с "гладните години" - напр. при Борис І в България и проблемите с прехраната на Цариград при Т. Светослав.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В тази втора част ще се спра на някои растения произхождащи от района на Евразия. За някои от тях няма сведения дали са се използвали в България, други пък виреят само в определени региони на Балканите - като напр. маслините и едва лли са били всеобщо благо. За улеснение за някои от тях ще дам връзки към Уикипедията.

Често пъти едно от растенията, с което се свързва голямата кулинарна революция след откриването на Америка е картофът. но в Евразия е имало едно друго растение, което след нововъведението е загубило своето значение и днес се продава само като подправка - Пащърнака.

Друг корен произхождащ от Източна Азия е хрянът. Острият му вкус обаче позволява да служи само като подправка. В епохата на социализма обаче хрянът не намери място в търговската мрежа.

А сега нещо, което много обичам - на супа, на ядене или на баница - киселецът. Расте в диво състояние, понякога се отглежда в личните стопанства и днес отново е почти неоткриваем на пазара.

Друго нещо, от което може да се правят хубави баници, супи и ядене е спанакът. Счита се, че неговата родина е Персия, но още през Средновековието е бил разпространен из Европа. У нас за него понякога е е използвало и названието щава, щавляк.

За кромида вече стана дума - популарен от дълбока древност, популярен и днес. тъй че за него няма какво повече да говорим.

През Средновековието в Европа започва да се употребява и морковът. Той навлиза още около 10век.

Пшеницата само я споменавам. Разбира се днес добивите са по-високи заради селекцията на растението. Ръжта, от която се прави срещания и днес в търг. мрежа ръжен хляб също не се нуждае от коментар. Ечемикът също е бил отглеждан, но основно като фураж, макар да се е правел и хляб от него. Овесът също се ползва за фураж, но и днес овесените ядки се радват на добра популярност. Вече споменах за просото. То започва да се използва на изток още в дълбока древност, като си пробива път и в Европа. Много от хората от нашето време вече дори не сме опитвали вкуса на просеника. Макар оризът да го свързваме с Китай, културният обмен си казва думата и още през VІІв. се появява в Европа. Тъй че когато се епоявила Дунавска България, се е появил и оризът.

Фасулът произхожда от Америка, но това не означава, че всички бобови култури са били непознати. Баклата произхожда от Средиземноморието и от там прониква в Европа. Грахът пък е познат още от неолита.

Маслините и произвежданото от тях дървено масло - зехтин са ни добре познати заради античните амфори, с които маслото и виното били пренасяни от търговските кораби. Популярният днес слътчоглед, от който днес се произвежда алиото обаче е пренесен в Европа от Америка едва през 1510г. от Сев. Америка. Наскоро появилото се на нащия пазар фъстъчено масло също има за суровина растение дошло от Америка - фъстъците. Но орехът си е познато по нашите земи растение - от него се ппроизвеждало и другия вид дървено масло - шарланът.

Ябълката си е позната отдавна - тя е станала причина за грехопадението на човечеството, а също и причина за Троянската война - Парис като арбитър присъдил ябълката на Афродита, а тя за благодарност го свързала с Елена ... останалото е история. Крушите също навлизат още през Античността. Черешата също е била позната през средновековието. Прасковата обаче се смятало, че е с вредни плодове и полезни листа. Кайсията се появила в Европа още през І век, но макар ние да използваме заимствано от турския език название, то отглеждането й като овощно култура е започнало едва след Освобождението.

Ягодите съща са европейски плод.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така-ааа, да видим какво са хапвали траките и елините през античността и е наследено от сарматите/българите/.

Яре-iaerion;

ПРАЗ -prasion

КРОМИД -krommuon

ЛАПАД-lapaqon

ЦЕЛИНА-selion

ЖИТО- sition

ТРАКИТЕ са жънали със сърп ,а гърците apri, изпускайки едно "с"

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Ами за облеклото ще е хубаво да направим отделна тема, но по-нататък - да сложа още нещичко в тази и да довърша другата за превземането на крепости. Даже за облеклото може да са 2 - една за І царство и друга за второто, тъй като през 12-14в. има засилено виз. влияние върху облеклото (поне на аристокрацията). Иначе за снимките и на мен ми се стрева, че в по-голямата си част са ползвани правени от Торн - Д. Каменица, Калотина и Земен.

А в тази тема може да посъберем разни интересни сведения и изображения за храната в региона през средните векове. Може да обсъдим и някои сведения свързани с "гладните години" - напр. при Борис І в България и проблемите с прехраната на Цариград при Т. Светослав.

OK:) Да я преместя, ама технически не знам как (егати модератора :biggrin: )

Гладните години при Борис къде са описани?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Интересна за тази тема информация съм срещал в средновековните приписки. От една-две може да се извлече дори нещо подобно на рецепта за приготвяне.

Хм, я да видим какво птиче ще излезе оттам:) ??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В Русия пипера /този за пълнени пиперки който е, големия/ не е със самостоятелно име, а се нарича "болгарский перец". Мислех си, че идва от соц времето, ако сме изнасяли за СССР тази зеленчукова суровина.

Като четох из руски сайтове касаещи историята на Волжска България се оказа, че те са отглеждали този зеленчук и са го въвели в употреба за сегашните руснаци.

Отделно, че няколко пъти Волжска България е спасявала от гладна смърт съседите си московци, като е давала безвъзмездно храна. Последния път го е сторила безвъзмездно, три-четири години преди Иван Грозни да превземе Казан, столицата на Казанското царство /наследника на старата Волжска България/.

Така, че ПИПЕРА е и по Дунав и по Волга обща българска селскостопанска култура.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Модератор История

Пиперът /чушките/ са си американски.

Имало е кратуни, не знам дали са ги яли, нахут /бобово/, подправки от ония скъпите, дето са станали повод за великите географски открития - черен пипер, индийско орехче, канела. Пили са и медовина /напитка от ферментация на мед/, а вероятно в 14 век се е появила и ракията.

Не знам имало ли е краставици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Здравей, ТОРН, радвам се да те видя тук!

А някой от вас знае ли докога ще бъде затворен форумът "Бойна слава"?

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Рицар, нека тук да не се обсъждат интриги от други форуми!

И по-полека с квалификациите, щото както видя Докторчето вече изяде бана. ;)

--

Краставици е имало със сигурност, лук, туршия - това се е използвало масово. А медовината май си е славянски патент :) лошото е че бавно става, гърнетата с мед са се заравяли под земята и се чака към 20 години да ферментира, така че общо взето бащите са произвеждали за синовете си.

Сега се сещам за един цитат от Йоан Скилица по повод първите нашествия на печенегите в нашите земи:

"... а те (печенегите) като преминали реката (Дунав), намерили голямо изобилие от добитък, вино и питиета приготвени с мед, за които никога не били чували. Понеже те употребявали ненаситно тези неща, хванала ги стомашна болест и всеки ден измирало неизброимо множество от нея..."

Явно сме наблягали предимно на месо и алкохол, което означава, че никак не е било зле :biggrin:

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
В житието на Св. Иван Рилски пише ,че до пещерата в която се подвизавал израстнал СЛАНУТЪК .

Това пък какво ще е? Нещо диво и годно за ядене, навярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Пиперът /чушките/ са си американски.

а вероятно в 14 век се е появила и ракията.

Тя се появява след като се открива дестилацията. Не съм сигурено, но мисля, че по-късно се появяват концентратите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Краставици, дини и пъпеши е имало. А колкото до ракията - дестилатите се появяват в Русия и Полша през 14 век, в Италия през 13 в., така, че вероятно и в България ракията се е появила през 14 век. Да не говорим, че имаме директно сведение на Нешри, въпреки, че то е някакъв блуждаещ мотив.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

http://vkus.narod.ru/vodka/vodka_01.htm

Ми то водката си има цяла история:)))) Наистина 14 в. се появява думата, но дали тя означава дестилирания концентрат, който знаем днес?

Whiskey идва през галски и значи жива вода (aqua vita), преминало през галското прозношение става нещо като "ишкабах" "ускабах" (" "usquebaugh",") после поанглийчено става уиски. "Жива вода" в Средновековието са наричали различните алкохоли, заради дезинфекционното им или пък зачервяващо бузките действие:))

А ако нещо съществува в една страна от средновековието, то ще се яви във всички или в повечето. Нека не си представяме тогавашните хора като непознаващи света около себе си:)

Кое е първото сведение за ракия в българските земи обаче?? "Ракия" идвало през турски от арабски ("арак" на арански било "пот", а през турски става "ракъ"). Чудно обаче защо турска дума ще идва да назове това явление в България... Може би защото ракията иде през турско, а по-рано я няма??

В първия линк са събрани руските названия на "доконцентрантните" напитки - вино, мед (медовина), квас, березовица и пияна березовица. Има една загадъчна дума "сикера", която е обозначавала или неизвестна напитка, или пък общо алкохола, но без виното.... Изчезнала е от езика в края на 16 век.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия – с една дума, хора веселяци.

Според Нешри, който е писал през 16 век това е цитат от доклад на Лала Шахин, отнасящ се за обсадата на София.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Може да са нарекли така медовината или някое друго алкохолно питие на българите, което не са познавали и са отъждествили с най-близкото познато на тях ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Вътре в крепостта има многобройна кюфарска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия – с една дума, хора веселяци.

Според Нешри, който е писал през 16 век това е цитат от доклад на Лала Шахин, отнасящ се за обсадата на София.

Точната дума само дали е ракия? "Ракъ" в турския текст? Дали е точен превода..

ПП

А впрочем, каква илюстрация за българската феодална професионална армия от времето на падането ...

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Може да са нарекли така медовината или някое друго алкохолно питие на българите, което не са познавали и са отъждествили с най-близкото познато на тях ;)

Но тогава ще излезе, че турците са познавали ракията, а българите не?? Или може би под "ракия", както и да звучи на турски, турците са разбирали някое друго питие, не концентрата??

Или просто Нешри през 16 век е добавил това за ракията от себе си?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...