Какво ни кара да харесваме нещо?

[player_and1]

Създавам тази тема,с една-единствена цел.Кое вещество в тялото ни кара да харесваме даден обект,примерно жена?Кое ни кара да я възприемаме като красива,грозна или т.н. и има ли значение дали е жена или кола примерно?Има ли нещо,което ни кара да чувстваме привличане към някого?Някои учени твърдят,че е веществото ендорфин,което се отделя от мозъка и ни кара да се чувстваме добре.Други твърдят,че е специален феромон,който подсъзнателно помирисваме и така чувстваме привличане,но ако е така защо харесваме коли,дрехи и защо вкусът е толкова различен?

[Last roman]

Ето така 'изглежда' щастието - молекулите на белтъка миозин 'крачат' по нишката актин, дърпайки след себе си 'кълбото' ендорфин към вътрешната част от теменния дял на кората на главния мозък /Precuneus/, отговаряща за позитивните усещания. :)))

 

Редактирано Декември 9, 2015 от Last roman

[insighting]

Да харесваме нещо или някого зависи от вътрешното ни усещане. То определя 80% от красотата на човека, мястото или вещта. При изразена симпатия съзнанието се забавя. Музиката също забавя съзнанието, както и престоят сред природата, например. Ако искаме да постигнем това, трябва да развиваме чувства, а не мисли. Божествената логика обяснява този процес като концентриране върху любовта и правилно отношение към света.
В главния мозък има три ритъма на електрически импулси - делта, тета и алфа. Първият е свързан с физиологическото състояние на човека, вторият - с неговата личност, а третият активизира социалния слой. Щастието е свързано с времето. А ние зависим от него. Ако преодолеем тази зависимост, ще остаряваме много по-бавно.

[Last roman]

БГ Учен: Щастието е в гените

Проучване на учените от Висшето училище по мениджмънт във Варна водено от антрополога Михаил Минков разкрива, щастието зависи от гените ни.

Защо жителите на Гана и Мексико са по-щастливи от тези на Китай и Йордания? 

Причината се крие в генна вариация, заради която едно население се различава от друго, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес и БТА.

Носителите на тази генна вариация са по-малко тревожни и затова са по-склонни да заявят, че са щастливи.

"За пръв път изследване установява, че що се отнася до щастието, национални различия се дължат на генна вариация", отбелязаха авторите на изследването Михаил Минков от Висшето училище по мениджмънт във Варна и Майкъл Харис Бонд от Политехническия университет в Хонконг.

Учените откриха взаимовръзка между многото хора в дадена страна, които заявяват, че са щастливи, и голямото наличие на генна вариация у населението ѝ.

"Най-щастливите" страни са онези, чието население е с голямо наличие на генната вариация алел А.

Тя пречи на разграждането на веществото анандамид, което усилва усещането за щастие и потиска болката.

Тези страни са в Западна Африка - Гана, Нигерия, и Латинска Америка - Мексико, Колумбия.

И обратно, жителите на някои арабски страни - Алжир, Йордания, със значително по-малко наличие на въпросната генна вариация са по-малко склонни да заявят, че са щастливи.

Това се отнася и за населението в Източна Азия, по-специално в Китай и Тайланд.

В Европа шведите, които са с голямо наличие на алел А, често се чувстват щастливи.

Но италианците и испанците, които са с малко наличие на алел А, не казват, че са щастливи.

"Следователно усещането за щастие, спокойствието и доброто настроение не зависят от просперитета и сигурността на дадена държава", казва Минков. 

Всъщност взаимовръзката между щастието и сигурността изглежда е противоположна - най-много убийства и кражби в света има в северната част на Латинска Америка и в Субсахарска Африка, където хората са най-щастливи и спокойни.

Едно от обясненията на този парадокс е, че за да оцелее в стресираща среда, човек се нуждае от гени, които да му помогнат да се бори с напрежението, твърди българският антрополог.

Заключенията на учените все пак не са в сила за руснаците, които са с голямо наличие на алел А, но не заявяват, че са щастливи. Според учените "виновни" за това може да са икономически и политически проблеми в тази страна.

http://it.dir.bg/news.php?id=21469954

[nik1]

Ето я публикацията:

http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs10902-015-9712-y#/page-1
 

Ние сме на дъното на Happy-индекса и мисля че освен генни причини има и други такива, които допринасят  за трайно и крайно ниските нива на щастие при нас - неуредена държава и слаби институции, лоши взаимоотношения между хората, неудовлетвореност от прехода на лично ниво..

При условие че западноафриканците са в пъти по-зле от нас материално, в битово и в здравословно отношение , а и не само те, парите и богатството изглежда нямат връзка със субективното чувство за щастие

(според тезите, които се въртят в научно обръщение и които съм чел,  парите/доходите до една определена граница създават задоволство, но не влият върху субективното чувстрво за щастие)

http://www.earth.columbia.edu/sitefiles/file/Sahs%20Writing/2012/World%20Happiness%20Report.pdf

 

 

[*abi*]

Някой чел ли е http://biblio.bg/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%96%D0%B8%D0%BB-%D0%9B%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8/9789543201785-38611?type=2

Тези дни мисля да си я взема. Отзиви?

Cвeтовноизвecтният фpeнcки филоcоф и cоциолог Жил Липовeцки (pодeн пpeз 1944 г.), aвтоpът нa "Хипepмодepнитe вpeмeнa", този път поcвeщaвa изcлeдвaнeто cи нa явлeниe, pодeно в поcлeднитe двe дeceтилeтия - общecтвото нa xипepконcумиpaнeто. Oпpeдeлeниeто, коeто нaй-много пpилягa нa индивидa в зоpaтa нa ХХI вeк, e кaто чe Нomo сonsumеriсus. Вce по-нeиcтов cтaвa cтpeмeжът към по-добpи уcловия нa cъщecтвувaнe, към по-виcоко кaчecтво нa животa, към повeчe и по-cилни eмоционaлни пpeживявaния, вce по-нeпpeдвидим e човeкът в cвоитe жeлaния, вкуcовe, покупки. Конcумaтоpcкият дуx ce пpоcмуквa в отношeниeто към ceмeйcтвото и peлигиятa, към политикaтa и култуpaтa, към cвободното вpeмe. Cякaш конcумиpaнeто ce пpeвpъщa в caмоcтоятeлнa импepия, чиито пpeдeли ca бeзкpaйни. И вce пaк, щacтлив ли e Нomo сonsumеriсus? В интepвю, нa въпpоca "В кaкво ce изpaзявa пapaдокcaлното щacтиe", Липовeцки отвpъщa: "Хeдонизмът, конcумиpaнeто обeщaвa нacлaди, бягcтво, товa e общecтво, коeто тлacкa към щacтиeто, aлa вcъщноcт ce нaблюдaвa нapacтвaщa тpeвожноcт, бeзпокойcтво, eжeднeвнa нeзaдоволeноcт. Eто къдe e пapaдокcът: колкото повeчe xоpaтa тичaт към щacтиeто, толковa по-уcилeно ce множaт оплaквaниятa и нeудовлeтвоpeниeто." Haвяpно зaщото, по думитe нa Шопeнxaуep, удовлeтвоpeниeто нa жeлaниятa ни, коeто общecтвото можe дa пpeдложи, пpиличa нa милоcтинятa, дaдeнa нa пpоcякa днec, a тя му cтигa колкото дa пpeживee до утpe, зa дa изглaднee отново.

[*abi*]

В тази връзка стимулирането на щастие води ли до биохимични промени? До пристрастяване?

[sirius]

аз лично съм възприел няколко основни положения относно човека и устройсвото му. може би, аби, не си бърникала по стари радиоапарати, но се сещам за такава аналогия. във връзка с горния ти въпрос. отварям радиото, стария веф напр., и пипам тук и там. и радиото почва да прави разни работи, както си приема една станция, скача на друга, звука се промена и пр. та радиото по принцип си е настроено и си работи, но като се "стимулира" започва да прави странни неща. може и да пусне пушек. та и с мозъка. щастие не знам как се стимулира... щото за всеки щастието е различно... но се сещам за алкохол и разни субстанции на бял прах напр. или за прочутия експеримент лимона и слюнките. мозъка определено сложно нещо, което се влияе 1. от субстанции и 2. от възприятие и дори въображение (нещо нематериално).

има и трето фундаментално нещо. някои го наричат описание на света. то включва всичко възпринимаемо и обяснимо (най-грубо). всичко. до инстинктите. един вид софтуер, който определя кое като какво да възприемаме. това описание на света, неговата различност и променливост(вкл. поддаването му на промяна и формиране) е и причината за различното щастие при различните хора.

изглежда има два подхода към щастието, освен лудия късмет - материален (медикаментозен) и "софтуерен", чрез описанието на света. и двата за сега не са надеждни. единия откъсва от реалноста, а другия не работи върху всеки(да го кажа меко).

пък има и друго положение, да разберем че сме били щастливи със задна дата

или пък да преживяваме бъдещо щастие

 

сещам се за един класически виц. срещат се двама приятели. как си? -абе на периоди, тази година е зле. срещат се след година. как е тази година? -абе зле. -ами нали миналата година бе зле? -объркал съм, миналата беше добре, тази е зле.