Отиди на
Форум "Наука"

Е-номерата в етикетите на храните


Duke

Recommended Posts

  • Потребител

Преди седмица бях на един семнар към европейската агенция по безопасност на храните. Та за невярващите определянето на токсичния ефект е поставено на строгонаучни и безкомпромисни методи. Не само за добавките и за позволените адитиви, както и веществата с токсично действие които се контролират. Някои са напълно недопустими като например генотоксините или мутагените като някои тежки метали, а други са със изключитленоконсервативно определени граници в които не се наблюдават токсични ефекти (при плъхове обаче, не при хора). За няки Е-та наистина има съмнения и в момента се провеждат задълбочени изследвания върху токсичния ефект за няколкото компонента за които има съмнения, които изследвания да определят новата пределнодопустима концентрация. Но като цяло това което излиза по популярните издания няма връзка с действителността. Реално въпросната действителност е по-страшна в някои отношения. Само няколко примера:

В момента най-масовите опаковки използвани за опаковане на храни в България са от полиетилен терефталат (PET). Полиетилен терефталата се рециклира като се деполимеризира до мономери,които в полседствие се използват за синтезиране на нов полимер. В нашата държава обаче фирмите производители са се усетили че нашето законодателство не ги следи и не изисква от тях да правят подобни неща и рециклират полимера по най-лесния начин като просто го смилат и го вкарват в производството на нови бутилки. Като резултат имаме частична термична деполимеризация на полимера и откриване на високи концентрации на терефталова киселина в продуктите опаковани с PET. Която пък има въздействие върху репродуктивните способности в дългосрочен план. Подобни макар понякога и не чак толкова фрапиращи примери могат да се дадат и за почти всеки един отделен вид опаковки използвани в нашата страна поради липсващо или неспазване на съществуващото законодателство относно миграцията на елементи от опаковката в храната.

Така че недейте да обвинявате учените че крият информация за токсичността на някакъв адитив, информацията я има и където се прилага се прилага по възможно най-консервативния начин. Въпроса е да се накарат производителите да спазват правилата. В европа имаме едни от най-консервативните регулации на компонентите влагани или в контакт с храни. Въпроса е че на някои им е по-евтино да не ги спазват.

А Вие с какво се занимавате ако не е тайна,защото мога да поспоря относно тази Ви публикация .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

в такъв случай Е250 - натриев нитрит. да не би да не е канцерогенен...това че е на етикета на хранителен продукт не го прави безвредене.

Ами то ако изядеш и 1 кг зелена салата ефекта е същия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изглежда не си виждал истинско масло, за това не можеш да ми повярваш, че маслото, в което няма маргарин когато е охладено не може да се намаже на филията. Това е най-простия и верен начин за разпознаване (физичен).

Това може само жена да го изтърси. След три години практика в техникума (по хлебопроизводство и сладкарство), 15години като сладкар и 5 като технолог,сигурно съм пипал толкова маргарини и масла, колкото ти вероятно не си виждала и няма и да видиш можеби до края на живота си. Аз не мога да позная кога в немското масло има 20% маргарин,освен ако не го прочета със ситни букви на опаковката, (когато го пише). Ти ако можеш трябва да ти дадът нобелова награда. Аз лично бих те удостоил със златния скункс за най тъпо изказване в този форум.

Извинявам се за тези думи но темата за мен е прекалено болна за да издържа на такива тъпотий, както може би си пролича и по-горе. Ако някой има какво да каже СЪЩЕСТВЕНО по въпроса който ме късае,НЕКА ДА ГО НАПРАВИ. Както виждам освен че ми направиха забележка за неправилният израз "наситени двойни връзки",не виждам друго съществено. Като намеря начина ще ви светна. Вече ми дадоха някой насоки по които да поработя. Егати учените...все едно съм на женския пазар и споря за ябълките дали са узрели. :sneaky2::mad:

Редактирано от ivailo-m
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това може само жена да го изтърси. След три години практика в техникума (по хлебопроизводство и сладкарство), 15години като сладкар и 5 като технолог,сигурно съм пипал толкова маргарини и масла, колкото ти вероятно не си виждала и няма и да видиш можеби до края на живота си. Аз не мога да позная кога в немското масло има 20% маргарин,освен ако не го прочета със ситни букви на опаковката, (когато го пише). Ти ако можеш трябва да ти дадът нобелова награда. Аз лично бих те удостоил със златния скункс за най тъпо изказване в този форум.

Извинявам се за тези думи но темата за мен е прекалено болна за да издържа на такива тъпотий, както може би си пролича и по-горе. Ако някой има какво да каже СЪЩЕСТВЕНО по въпроса който ме късае,НЕКА ДА ГО НАПРАВИ. Както виждам освен че ми направиха забележка за неправилният израз "наситени двойни връзки",не виждам друго съществено. Като намеря начина ще ви светна. Вече ми дадоха някой насоки по които да поработя. Егати учените...все едно съм на женския пазар и споря за ябълките дали са узрели. :sneaky2::mad:

Внимавай с тона! Виж правилата и не се учудвай, ако получиш почивка при следващото нарушение. Може да си хлебар и сладкар, че и технолог отгоре на това и да си пипал масло и маргарин за целия китайски народ, но химията не е хлебопроизводство. Доста по-сложно е. Колегата Ангел ти обясни цветно и стерео, че този вид анализи са сложни и скъпи и невъзможни не само в домашни у-вия.

НЕма нужда да ни светваш, проблема си е твой, а и никъде не е писано, че трябва да се отговаря на всекакви (тук бих сложил една квалификация, ама не желая и аз да влизам в тона ти) питания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че зададох смислен въпрос.

Някой знаели за домашен тест за наличие на хидрогенирани мазнини? Какъв е начина и как се тества суровината или продукта? :post-20645-1121105496: А ето и някой от отговорите които получих:

Незнам какво имаш пред вид но на кутиите за маргарин си пише. Или не?

Инак ако сложищш в гореща тенджера маргарин и го оставиш да позагрее почва да пръска, както пръска когато случайно капне вода в гореща мас.....

А в такъв случай сигурно ще ти бъде много неприятно да разбереш че няма начин да провериш дали в една храна няма хидрогенирани мазнини. Още повече пък преди да си я купил.

Чистото масло от мляко, като го извадиш от хладилника е твърдо и трудно се реже и размазва на равномерен слой. Такова масло правят на село. Може да се получи като се смесят затоплено прясно и кисело мляко и малко вода и тази смес се разбърква продължително време с някое подходящо устройство.

Изглежда не си виждал истинско масло, за това не можеш да ми повярваш, че маслото, в което няма маргарин когато е охладено не може да се намаже на филията. Това е най-простия и верен начин за разпознаване (физичен).

След тези отговори и още няколко заядливи,(които няма нужда да цитирам), как да не се ядосам? Може би тона ми е бил малко рязък но не съм обидил никой. След като тук в този форум получавам такива отговори,чудя се какво биха ми отговорили на женския пазар? Толко ли е трудно за някой учени, като не знаят нещо да си замълчат вместо да пишат глупости или да те критикуват за това,че не си се изразил правилно?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На женския пазар биха ти казали, че маслото е 100% натурално и няма никакви маргарини и хидрогенирани масла, нищо че струва само 1лв. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дайте вече малко по-сериозно. Как да хвана следите от катализатора? Ако третирам разтвора със сероводород или сулфиди на алкални метали, няма ли да стане? Надявам се да получа тъмна утайка.

Редактирано от ivailo-m
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какъв разтвор? В какво смяташ да разтвориш пробите си (които допускаме че са от различни видове растителни масла)? Утаечните реакции, за които говориш протичат във водни разтвори.

Не забравяй, че тези елементи са само следи. Дори и да се образува утайка, количеството и ще е толкова малко, че няма дори да разбереш че има такава. Следи от елементи се доказват предимно инструментално и почти никога с "мокри" методи.

Пак ти казвам, едва ли може да се направи при домашни условия, трябва ти апаратура, която в повечето случаи е доста скъпа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имам микроскоп, с увеличение до 1600пъти. Имам и камера която се поставя на единия окуляр и е свързана с компютъра. Утайки би трябвало да хвана и в доста малки количиства. Мисля да разтопя мазнната и да я третирам дирекно. Във вода няма как да я разтворя, най-много да я рамеся с водата. Дайте някви идей. За следи от никел, ако алкализирам леко с амоняк и после с алкохолен р-р на диметилглиоксим ??? При наличие на никел не трябва ли да даде червено оцветяване?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинявай че пак ще изглежда като заяждане, обаче какво си завършил за да станеш технолог? До колкото ми е известно трябва да си учил аналитична химия и в такъв случай би трябвало да ти е пределно ясно до къде може да се стигне с утаечен анализ. Колкото и микроскопа да имаш, те няма да ти повишат чувствителността. При концентрации на йоните под произведението им на разтворимост просто няма да имаш утайка. А дори и минимални количества утака, ако концентрацията е над това произведение, могат да се видят с просто око като опалисциране на разтвора.

Хората вече ти обясниха че следи от елементи се откриват чрез инструментални методи. Най-често се използват спектрални методи. Можеш да използваш атомно абсорбционна спектроскопия, в безпламъковия вариант е изключително чувствителна. Можеш да използваш атоноемисионна спектроскопия. Можеш да използваш и масспектроскопия с която се достигат най-ниските концентрации. Едно обаче е сигурно, с мокра химия следи от елементи не можеш да определяш. Това трябваше да си го учил по аналитична химия. :)

Естествено можеш да използваш и методи за разделяне и концентриране чрез които от следи да достигнеш до макроконцентреации. Но е сложно, вредно, скъпо и бавно, да не говорим за възможността за грешка,която нараства експоненциално. По-лесно и евтино е да си намериш лаборатория, която да ти направи анализа. Което и ти препоръчвам искрено. При добро натоварване на апарата, инструменталния анализ става толкова евтин че е несравним с всякакви домашни експерименти.

Ако тези думи са твой, значи още не страдам от алцхаймер.

Ако те интересува по-конкретно контрола на следи от неорганични катализатори, пиши ми на лични. Може да се направи нещо, но трябва да се намери институция, която да заплати разработката. Дори и в държавните учереждения, където не се търси печалба, химията е скъпа наука и няма кой да задейства апаратура за половин милион само за личното си любопитство. Но по заявка на потребителски асоциации сме правили подобни проучвания.

Противоречиш ли си или така ми се струва??? Иначе благодаря за предложението. Не се сърдя че се се заяждаш. Явно учените така си говорите. Вече почвам да ви свиквам. :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Nyugat-Európában a kóla is finomabb?

2011. április 15., péntek 23:21

Eltérő minőségű élelmiszereket szállítanak a nagy gyártók Kelet- és Nyugat-Európába - derül ki a Szlovák Fogyasztók Egyesületének vizsgálatából, amelyet az Euractiv hírportál ismertet.

A szervezet a Coca-Cola italait, Milka csokoládékat, a Kotányi fekete- és vörösborsát, a Nescafé, a Jacobs és a Tchibo kávéját hasonlította össze a Nyugaton forgalmazott azonos termékekkel. Nyolc EU-országban vásároltak: Németországban, Ausztriában, Csehországban, Lengyelországban, Szlovákiában, Magyarországon, Romániában és Bulgáriában. A mintákat a szlovák élelmiszer-ellenőrző laborban elemezték. A termékek közül csak a Milkáról állapították meg, hogy minden országban azonos minőségű. A legnagyobb szórást a Kotányi-féle borsok mutatták. Habár a fűszereket egyetlen gyárban csomagolják, a zacskók tartalma országonként különböző. A magyar, szlovák és osztrák boltokban beszerzett bors az előírásosnál nedvesebb volt, míg a bolgár piacra szánt anyag sokkal több törött borsszemet tartalmazott, mint a többi. Ezenkívül Bulgáriának gyengébb ízhatású termés is jut.

A vizsgálat eredményére reagálva a Kotányi minőségbiztosítási igazgatója, Elisabeth Voltmer azt mondta, nincs külön szabványuk az egyes országokra. Az eltéréseket szerinte a nyersanyag ingadozó minősége, és a gyártás időpontja okozhatja. "Nem egyszerű folyamatosan fenntartani az előírt minőséget, de ennek ellenére visszadobjuk a rossz minőségű szállítmányokat. Egyáltalán nem kívánunk különböző minőségű árut forgalmazni az egyes országokban", mondja Voltmer.

Izocukortól más a magyar kóla

A Coca Cola esetében a tesztek megerősítették a régi gyanút. A Szlovákiában, Magyarországon, Bulgáriában és Romániában forgalmazott üdítő kukoricából készült izocukrot tartalmaz, amely sokkal olcsóbb a a szokásos répacukornál. Utóbbit a német, osztrák, lengyel és cseh fogyasztók élvezhetik. Szabó Ibolya, a Coca Cola európai kommunikációs igazgatója az Euractivnak azt mondta, termékeik ugyanolyan minőségben készülnek Európában és az egész világon, a 125 éves recept alapján. Egyes országokban ugyan különböző édesítőszereket használnak, de ennek az üdítő ízére nincs hatása. Izocukrot tesznek az italba az Egyesült Államokban is. A tapasztalt különbségek ezenkívül technológiai okokra vezethetők vissza.

A Nescafé Gold esetében a gyártó elismeri, hogy a receptúra változik piactól függően, a "fogyasztói igényeknek megfelelően". Martin Walter, a Nestlé prágai PR-vezetője úgy nyilatkozott, a különbségek érinthetik a pörkölés módját, és az Arabica és Robusta fajták keverési arányát. A Tchibo, valamint a Milka és a Jacobs márkákat birtokló Kraft Foods nem válaszolt a megkeresésekre.

A Szlovák Fogyasztók Egyesülete álláspontja szerint a gyártóknak kötelességük lenne azonos minőségű termékeket forgalmazni azonos márkák alatt, minden országban. A tesztek eredményét átadták az EU fogyasztóvédelmi biztosának, John Dallinak. A vizsgálatot egyébként az Európai Bizottság szlovákiai képviselete támogatta. Az eredmények ismeretében Brüsszel dönthet arról, szabályozza-e az országokra szabott minőség kérdését.

Ha запад и кока колата е по-вкусна

Словашкият комитет за правата на косуматорите чрец покупки проверили редица продукти в източните и западните членове на ЕУ.

Единсвено Милка продавала на също качество продукциите си на всички пазари.....

При другите е имало разлика в качесвото....В България например челният пипиер е по-слаб и повече щчупени зърна има. Или колата я осладяват с изозахър (от царевица) а на запад с захар от цвекло.....итн.

Ако има желаещи, ще я преведа статията после. Словашкият оригинал не го найдох.....

:hmmm: :hmmm: :hmmm:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имам вече някаква идея относно тестовете. Трябва да смеся маргарина с вода. Да се загрее и да се пусне малко да се поклати за да се радтворат металите във водата,след което водният разтвор да се третира по надлежния метод.Разбира се друг е въпроса дали това ще свъши работа с крема на някоя вафла или тесто от бисквита.

Извинявам се че малко се отклонихме от темата но се надявам да е интересно и на останалите участници във форума.

Мога да подаря брошура със списъка на Е номерата на всеки който желае. На брошурата са изброени всички Е-та с кратко описание и съответно, червена, жълта или зелена маркировка. Червените: Забранени в много държави и обявени за опасни и вредни за човешкото здраве. Жълтите : С особено мнение и също в някой държави са забранени. Зелените: Безвредни и не носят риск за човешкото здраве. Брошурката е с размери 9,5 X 6см. сгъната е на хармоника и е много удобна за пазарски нужди. Същата е издание на Активни потребители и списание Потребител. :biggrin:

Редактирано от ivailo-m
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не е невъзможно да се изследва, но без да знаеш какво търсиш е много скъпо. Всеки анализ се заплаща поотделно. Не мисля че си заслужава играчката. Евентуално лаборатоприя по хранителна химия разполагаща с течен хроматограф може и да се справи. Ако много държиш може да провериш в университета по хранителни технологии в пловдив( бившето ВХВП), там мисля че имаха хроматограф. При нас нямаме хроматограф и да ти кажа честно сме правили единствено анализи на сорбинова и бензоена киселина, в моментите когато хората търсят консерванти. Просто други консерванти не знам да се ползват в хранителната промишленост.

Е как така незнаеш, че се използват и други консерванти ???? Това е много странно като се има в предвид, че и работиш това. А тя сорбиновата и бензоената киселина и един неук човек като му покажеш как и той ще го напраеи този анализ.

А ако искаш да разбереш и какви дриги консерванти и довки за хранителни продукти се използват в хранителната индустия можеш да видиш темата която вчера направих Добавки в храните - ДОБАВКИ, ПОДОБРЯВАЩИ ВЪНШНИЯ ВИД НА ХРАНИТЕЛНОВКУСОВИТЕ ПРОДУКТИ Е - Номера, Таблици, и др

Приятно четене.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първо хайде да минем на "ти". Форума е едно достатъчно неформално място за общуване за да не се налага да се затормозяваме с формалности.

Второ занимавам се конкренто с хранителна химия. По-специално съм се насочил към качество на храните (функционални храни, хранителни добавки) и по тази причина не се броя за експерт по безопастност на храните, но не ми е и чак толкова далечна и тази област.

Трето, аз лично не бих искал да спорим, но бих оценил една дискусия по въпроса.

Аз спазвам етикецията. След като не Ви познавам мисля, че е логично и правилно да говоря на Вие. Колкото и да е неформално, все пак трябва с уважение да се подхожда. Това е според мен, разбира се може и да греша.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Смятате ли, че толкова много вещества биха могли да се намират в храните без това да повлече дела срещу производителите им? Храните, произвеждани пред тези Е-та, безвредни ли бяха? Питам чисто лаически.

Винаги е имало Е-та, просто сега се говори по задълбочено за тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аха, значи имаме нов номиниран за нобелова награда. :) Току що научихме че нитратите са отровни. И нитритите също. А това че са най-силните азотосъдържащи отрови е именно факта който ще ти спечели нобеловата награда. Няма цианиди, няма алкалоиди, това са дребни риби. Направо топла водичка са в сравнение с най-силната азотосъдържаща отрова: нитратите и нитритите. :) Хайде тогава върви разправяй че две години си правил сирене и знаеш коя съставка е отровна. След като очевидно ти липсват елементарни химични познания моля не давай съвети по темата.

Аха, и какъв натрий се слага? Метален ли?

Не спори точно за това, че аз за разлика то теб 2 години салами съм правил.

А що се отнася до това под каква точно форма се влана натрия е фирмна тайна и съм се подписал за това. Мога да кажа само, че препаратите се копува от Германия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

правят хората изкуство.. творят biggrin.gif

аз се чудих, какво има в котешките консерви при наличните 4% месо в една консерва, основната консистенция каква ли е? не попитах направо, защото тоя въпрос едвали вълнува много хора biggrin.gif

angelmr, защо се заяждаш :post-20645-1121105496:

В повечето подобни храни които са в кутии или консерви се правят от смлени животински остатъци, овкусители и животински бульони и заливки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пределно ясно ми е че се използват десетки компоненти в качеството им на консерванти. Един от страничните изводи на предпоследния проект в който участвах беше за използването на диви гъби (манатарка) като консерванти в месната промишленост. Става дума за това че контролираните консерванти които масово се използват и които са от интерес за потребителите и производителите са сорбинова и бензоена киселина. А иначе и витамин C си е консервант ако става на въпрос.

А това че и неук можел да направи анализ за сорбинова и бензоена киселина показва че май не си виждал как се правят тези анализи. :) Няма нищо лошо в това не си задължен да ги знаеш как се правят. Но поне недей да се изсилваш.

Нищо ама нищо сложно няма в анализите на споменатите киселини. Поне аз нищо сложно не намирам в тях.

В Испания,в зависимост от продукта някой анализите за сорбинова киселина се правят на течен хроматограф.

За безноената киселина се гледа в наръчника, зависи какъв продукт анализираш.

Редактирано от ROCK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иронията се е загубила като е отпаднало мнението накоето съм ти отговорил. Имам спомен че беше велик бисер, сега като ми го припомни ще си го запазя за архива.

Едит:

Съжалявам че не мога да запазя цялото си мнение. Но наистина какво мога да кажа на някой който твърди че нитратите и нитритите са най-силните азотосъдържащи отрови и едновременно с това твърди че в храните се слагало натрий. Не натриево съединение, натрий... :head_hurts_kr: Извинявай че отново мнението ми изглежда като заяждане, но толкова откровени щуротии във форум имащ претенции за научност не бях виждал до сега и нямам правото да ги подмина.

Е ти много добре си разбрал какво съм имал в предвид за какво се правиш на интересен ????. Какво целиш с това?

А и както виждаш не съм казал, че се влага чист Na a се влага под някаква форма демек друга , демек не чист Na.Малко си работил в производството за това явно не ме разбираш или просто се правиш, че не разбираш....?

Ами не неизглежда като заяждане, ти просто не четеш добре какво съм написал, макар и с правописна грешка пак се разбира. Ти си говориш каквото си знаеш. Не че не си прав но, чети добре какво съм написал, не си измисляй глупости.

А що се отнася за нитратите и нитритите и натрия - вече е поправено така че да го разбираш и ти.

Редактирано от ROCK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз спазвам етикецията. След като не Ви познавам мисля, че е логично и правилно да говоря на Вие. Колкото и да е неформално, все пак трябва с уважение да се подхожда. Това е според мен, разбира се може и да греша.

"Общоприетата етикеция във форумите в България изисква второ лице единствено число освен в случаите когато целиш да покажеш отношение. Но това е предмет на отделна дискусия."

Етикецията в другите форуми важи до правилата в този! Виж правилата, за да не се наказваме. Не съм наказвал потребител от 10 години, не бих искал да си ти първия, не само защото си колега по образование, а защотото имаш много стойностни мнения. Разбира се, че модераторите имаме отношения с потребителите. Но са почти винаги повече положителни,, а когато потребителите прекаляват, се мъчим да ги върнем в нормалния тон. Не е от "любов" към потребителите, а от любов към форума, където всички сме пчелички ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

горките мишлета 089.gif

Аспартама го има в тези ... и не е отбелязан на опаковката

безалкохолни напитки

дъвки без захар

какаови смеси

подсладено кисело мляко

мултивитамини

напитки с кофеин

сокове

разтворими чай и кафе

сосове

бързи закуски

разпространението му също било наложено от мощни икономически интереси и е тенденция на търговската система да обсебва потребителя чрез продукти, предизвикващи зависимост.

Ако на етикета е написано БЕЗ ЗАХАР значи го съдържа. http://otrova.org/index.php/2009/04/%D0%B5...82%D0%B0%D0%BC/

някои симптоми :

главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта (често срещано), гадене, наддаване на тегло, обриви, безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, замаяност и виене на свят, ставни болки, дори гърчове и много други, като има дори съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за "аспартамна болест"

А не го съдържат продуктите, които не са изкуствено подсладени, само че точно кои са те незнам :post-20645-1121105496:

аз преди консумирах всичко с надпис "без захар" , както и захарин и даже си мислех че са по-полезни 309.gif

Пише го как да не пише. Пише го но с друго име - нутрасуит

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля че зададох смислен въпрос.

Някой знаели за домашен тест за наличие на хидрогенирани мазнини? Какъв е начина и как се тества суровината или продукта? :post-20645-1121105496: А ето и някой от отговорите които получих:

Незнам какво имаш пред вид но на кутиите за маргарин си пише. Или не?

Инак ако сложищш в гореща тенджера маргарин и го оставиш да позагрее почва да пръска, както пръска когато случайно капне вода в гореща мас.....

А в такъв случай сигурно ще ти бъде много неприятно да разбереш че няма начин да провериш дали в една храна няма хидрогенирани мазнини. Още повече пък преди да си я купил.

Чистото масло от мляко, като го извадиш от хладилника е твърдо и трудно се реже и размазва на равномерен слой. Такова масло правят на село. Може да се получи като се смесят затоплено прясно и кисело мляко и малко вода и тази смес се разбърква продължително време с някое подходящо устройство.

Изглежда не си виждал истинско масло, за това не можеш да ми повярваш, че маслото, в което няма маргарин когато е охладено не може да се намаже на филията. Това е най-простия и верен начин за разпознаване (физичен).

След тези отговори и още няколко заядливи,(които няма нужда да цитирам), как да не се ядосам? Може би тона ми е бил малко рязък но не съм обидил никой. След като тук в този форум получавам такива отговори,чудя се какво биха ми отговорили на женския пазар? Толко ли е трудно за някой учени, като не знаят нещо да си замълчат вместо да пишат глупости или да те критикуват за това,че не си се изразил правилно?

Домашен метод няма ! И не само за това а почти за всичко. Освен ако не е анализ с някаква цветна реакция или нещо за титриване ( на мего пък ти трябва бюрета индикатор и т.н)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нитратите и нитритите са най-силните акотосъдържащи отрови !

Сега пак да поясня - Нитратите и нитритите са едни ot най-силните акотосъдържащи отрови ! Които естествено се съдържат в зеленчуците , плодовете и др. продукти. нитратие попадат в споменатите продукти от почвата без оглед на това дали сме торили мястото където сме ги засели или не сме торили с изкуствена тор. Ако няма наторяване с животинска или изкуствена тор просто количеството на тези съединия ще бъде по малко, макар че и това е спорен въпрос т.к трябва да се има в предвид и бидът на почвана, въздуха, колко често вали в региона и т.н.

Редактирано от ROCK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да естествено няма нищо сложно в анализите за някой който е учил 5 и нагоре години и след това неизвестно колко време е работил лабораторна работа. Твоята теза беше за неук човек. Но принципно си прав, всеки достатъчно мотивиран човек от улицата който хванеш, след няколкомесечно интензивно обучение може да прави всякакви рутинни анализи. Но след такова обучение няма да се вмества в понятието "неук" нали?

ПС. Е аз пък ти описвам ситуацията в която нямаш екстри като течен хроматограф на разположение. Да не говорим че за официални анализи течния хроматограф не е особено подходящ тук, понеже стандартите са правени за класически методики и интрументалните трябва теппърва да се валидират. За тази подробност чувал ли си? :)

А аз ти казвам, че в Испания тоя анализ в нашета лаб. по стандарт се прави с течен хроматограв а за бензоената киселина се използват споменатите от теб стандарти като се гледа какво пише в наръчника. Лабораторията е акредитирана с този метод на анализ. Между другото испанците доста често използват английския стандарт а не нехният си който се синхронизиран със европейските.

Редактирано от ROCK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така обяснено е далеч по-разбираемо. Но все пак би ли дал някой цитат от медицинска публикация в която се посочват примерно летални дози, максималните дози при които се проявяват негативни здравословни ефекти, както и пределно допустимата концентрация изчислена въз основа на тези дози.

Мога да ти извадя цитати от моите методики по които съм работил в Испания. Като за всеки продукт има допустима пределна граница. А за медицински данни, за да бъда достатъчно исчерпателен и коректен ще ми трябва малко време.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...