Старобългарски, старославянски, църковнославянски

[nik1]

Много просто, а и по-горе вече е обяснено.

"Български" е езикът на българите, а не на някакви други.

"Старобългарски" пак би трябвало да е език конкретно на българите в по-стар етап на съществуването им.

Езикът, който наричаме "старобългарски" обаче не е употребяван само от българите и първата му фиксирана книжовна употреба не е в България.

Следователно е по-точно да говорим за "старославянски".

По първата точка:

Относно къде и кога е изпозлзван езика, аз не знам, защото нямам необходимите знания да преценя доколко езикът от архаичноморавските текстове и древнобългарския (изполваният в България) са едни и същи езици, но имам твърде големи съмнения че в моравските текстове присъстват типичните българизми (гърцизми като "събота" и други, китаизми като суфикса "чии/чия"), които присъстват в по-късните руски и сръбски текстове/редакции (ще ти дам източници за последното - ако проявиш желание, и ако си забравил че сърбите се християнизират в пределите на българската държава, по времето когато се християнизират и българите). Така че ако съмненията ми/предположенията ми са вярни , то имаме самостоятелен език, оформен на българска почва, различен от езика моравските архаични текстове, които език става основа за други езици (демек имаме "първо използване на език-майка").

По вторатата точка: Латинският език като писмен език е употребяван от почти всички централно и западноевройпейски народи (в по-малка или по-голяма степен; с малки изменения, с никакви, или по-големи такива) - следва ли че името "латински" не е научно и политическото коректно, и трябва да заменено със "европейски", "европейски романски", "древноромански", "административен романски" или друго?

http://www.promacedonia.org/pdf/mirchev_starobalgarski_ezik.pdf

http://bme-pb.blogspot.com/2008/04/blog-post_12.html

http://www.promacedonia.org/pdf/mirchev_starobylgarski.html

[Tyroglyphos]

По първата точка:

Относно къде и кога е изпозлзван езика, аз не знам, защото нямам необходимите знания да преценя доколко езикът от архаичноморавските текстове и древнобългарския (изполваният в България) са едни и същи езици, но имам твърде големи съмнения че в моравските текстове присъстват типичните българизми (гърцизми като "събота" и други, китаизми като суфикса "чии/чия"), които присъстват в по-късните руски и сръбски текстове/редакции (ще ти дам източници за последното - ако проявиш желание, и ако си забравил че сърбите се християнизират в пределите на българската държава, по времето когато се християнизират и българите). Така че ако съмненията ми/предположенията ми са вярни , то имаме самостоятелен език, оформен на българска почва, различен от езика моравските архаични текстове, които език става основа за други езици (демек имаме "първо използване на език-майка").

Както бях обяснил преди време в тази или в друга подобна тема на един участник, който не харесваше термина старобългарски, той е въведен не защото езикът е бил употребяван само от българите и на територията на тогавашна България, а защото фонетичните особености на "староцърковнославянския" език са най-близки до тези на новобългарския. Колкото до моравските текстове, те съдържат известен брой моравизми, които обаче не са последователно прокарани. Т. е. те са били вкарани при преписване на моравска почва на текст, чиито особености пак са били южнославянски или български.

От друга страна още през средните векове "староцърковнославянският" език е бил наричан "български", както и глаголицата - "българска" азбука.

[Їwaнь]

Което накланя везните в полза на старобългарското име.