Отиди на
Форум "Наука"

Произход на древните българи-теории


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Искам да напиша нещо по общо, по сбито за произхода на древните българи. Целта ми е да обхвана по значимите теории. Мислех да прочета но материала е много обемен и ме домързя.

Затова ако можете дайте най важните теории и доказателствата към тях. Мисля че няма да е зле отново да се върнем и да започнем едно обсъждане начисто.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Искам да напиша нещо по общо, по сбито за произхода на древните българи. Целта ми е да обхвана по значимите теории. Мислех да прочета но материала е много обемен и ме домързя.

Затова ако можете дайте най важните теории и доказателствата към тях. Мисля че няма да е зле отново да се върнем и да започнем едно обсъждане начисто.

Мдаааа, на петия пост Warlord ще й пусне кепенците на темата. Защо да се морим тогава? Не е ли по-добре да я прехвърлим към раздела Алтернативна история и да се разгърнем там :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
  • Потребители
Искам да напиша нещо по общо, по сбито за произхода на древните българи. Целта ми е да обхвана по значимите теории. Мислех да прочета но материала е много обемен и ме домързя.

Затова ако можете дайте най важните теории и доказателствата към тях. Мисля че няма да е зле отново да се върнем и да започнем едно обсъждане начисто.

"Происхождение протоболгар" от Живко Гочев Войников

Исторически труд с около 1500 страници MicroSoft Word:

http://www.alanica.ru/ftp/protobolgar.zip

Взето от:

http://209.85.129.132/search?q=cache:4l0Wa...lient=firefox-a

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Стабилно стабилно.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

+ Вижте и Ян Асман :

http://www.google.bg/search?hl=bg&q=%D...mp;aq=f&oq=

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
Искам да напиша нещо по общо, по сбито за произхода на древните българи. Целта ми е да обхвана по значимите теории. Мислех да прочета но материала е много обемен и ме домързя.

Затова ако можете дайте най важните теории и доказателствата към тях. Мисля че няма да е зле отново да се върнем и да започнем едно обсъждане начисто.

Българите имаме само един произход и той е АРИЙСКИЯ ,всеки който твърди обратното обикновенно е КОМУНИСТ -СЛАВЯНО- русофил !

Много се радвам ,когато всички са толкова ентусиазирани за някой хубав Български празник. Няколко дена четох в интернет мнения и пожелания за Българския празник на БУКВИТЕ 24 Май(който НЕ знам кой ИДИОТ е кръстил, празник на "славянската писменост") и започнах да се чудя аз в България ли живея или в някаква СИ славянска страна незнайно ,защо наречена БЪЛГ-АРИЯ а не примерно - СЛАВЯНИЯ . Без да искам да обидя някой аз започвам се чувствам малко неловко, когато някой иска да ме изкара руснак,сърбин,хърватин, чех, поляк или какъвто и да е славянин, но не и БЪЛГАРИН какъвто всъщност съм АЗ, а е и всеки един Българин, който освен всичко НЕ би трябвало да се срамува от Индо-Арийски си произход !

"Но какви са тези славяни, които настоятелно биват вкарвани като наши предци? Думата е латинска, "склави" значи слуги, често роби. Така след VI в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз северно от Панония и Дакия и около Прибалтика, които останали извън прикритието на българската конница. Те многократно са търсили наша закрила, разселвали са се в планинските нископродуктивни полета на днешните Санджак и Косово, в Албанските планини, Родопите, в Епир и Тесалия... Ако Екатерина Втора не беше си наумила да прави от Руската империя, населявана от 120 народности и племена, еднонационална православна славянска държава, за славяни днес нямаше да става дума ."

/ИЛИЯ ИЛИЕВ/ Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици /

...разликата между българите от времето на Авитохол, Курт /Кубрат/ и Аспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и несъществена, отколкото различието между елините от времето на Омир и днешните гърци ."Най-краткият начин, по който може лесно да се отговори на питането, дали и доколко днешните дунавски българи са славяни, е че българите не могат да бъдат нито славяни, нито тюрки поради простата причина, че са по-стар народ и от славяните, и от тюрките.Историческите и езиковите податки недвусмислено сочат, че българите са един от най-старите народи, които са съумели да оцелеят до днес....по всичко личи, че българите имат забележимо по-малко славянска кръв, отколкото гърците, албанците, румънците или унгарците.Дунавските българи запазват не само езика си, но и историческата си памет - до османското нахлуване те не прекъсват нито за момент връзките си с кубанските и волжките българи."

/"Славяни ли са българите?"- Пламен С. Цветков/

Древните българи са били индо-арийски народ

За това ни дават сведения писмените източници - “Махабхарта” (VII - X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век). До такова заключение са стигнали и някои съвременни учени – Омелян Прицак, Петър Добрев, Цветелин Степанов и др. В днешния дунавско-български език са открити над 3000 иранизми. Различни думи – бог, книга, обич, къща, чучур, мома, момък, завера, хубав, читав, патила, кака, батко, баща, кокиче, бирник и т.н., а също и наименования на селища и природни обекти, като Балша, Банско, Плана, Балкан, Бузлуджа, връх Кабул в Рила, Камчия Тунджа, Шипка, Микре, Вискяр, Балван, Бохот, Бутан, Шабла и т.н. Останали са и много имена на хора – Пресиян, Кардам, Ганчо, Люцкан, Маламир, Джуро, Джендо, Борис, Биляна, Диляна и др."/Иво Андровски - историк/

Ние българите нямаме нищо общо с тюрките, нито пък сме славяни, тъй като такава народност просто не съществува. Няма славяни, има източноевропеиски народи. Ние българите сме потомци на велики и културни арийски народи - траки, келти, готи и основно на древните българи, като продължители на Българската цивилизация."

/"Ние, Болг-Ариите" - Шегор Расате/

"Академик Державин (1946 г.) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че " българите са българи, а не турци, не татари , не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.

(Державин Н.С., 1946 - "История на българия" - т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.)

"Ако се запознаем с най-старите български реликви, първата особеност, която ще се хвърли в очи е, че ... единственият народ, който е оставял надписи в нашата страна, са били древните българи .Всички открити надписи са оставени или директно на езика на Аспаруховите българи, или от българските канове на гръцки език...Същевременно многобройните уж славяни, нe са оставили дори и един-единствен надпис на техния език, макар и с гръцки букви. Всичко това изглежда твърде странно, тъй като един многброен народ би трябвало да остави някакви, макар и частични следи от своето присъствие...

И древните траки...са оставяли свои надписи, служейки си с гръцката азбука..".

/Петър Добрев - "Кои сме ние българите", ИК "Галик" София, 2000 г./

Славяните са едно странно явление на света, подобно на чудовището от Лох Нес и Снежния човек, а една особеност, която се набива на очи, че отначало всички, които са ги виждали, са били хървати. Ако хърватите си нямат собствена история и e трябвало да си я измислят, това не ни касае, но Славянската доктрина, създадена от тях, се оказва антибългарска

Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. “славянски” и български, а се говори само за българи и български народ (за повече подробности виж в интернет “ Колко народа покръства Борис “ от Никола Църцаров). Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска държава”, а винаги се говори за българи и България. Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за ПРАбългари и ханове, а навсякаде се говори за БЪЛГАРИ и владетелят на българите.

Странно защо в учебниците по история няма нито една автентична рисунка на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците? Изображението на славяните в нашите учебници са “съвременна” (???) рисунка (виж например учебника по история за 5 клас на изд. “Просвета”.)

Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище а посочените като такива са само от предположения.Никой поклонник на славянската идея не може да обясни откъде идва “етническият бум” при т. нар. славяни, като през същия период в Европа са засвидетелствани няколко чумни епидемии включително и в местата обитавани от “славяните”.

Славянската идея е възприета от българската интелигенция през началото на XIX век в периода на българското Възраждане под влияние на умелото руско внушение и манипулиране на историческите факти, като начин за разграничаване от гърците и турците. През периода на турското робство както е известно Вселенската патриаршия (доминирана винага от ГЪРЦИ) не признава българите за отделен народ, а ги нарича “румелийски” народ, което се възприема и от Османската империя.

Окончателно „славянската” идея се формира под перото на абатът дон Мавро Орбини от Пиза (родом хърватин от Дубровник). През 1601 г. Мавро Орбини написва по поръчка книгата „Царството на славяните”. Книгата има дълго заглавие: „Царството на славяните........... и още в заглавието: ... „и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България” На българите е отредено последното място, а Орбини възприема сборника с гербове на генерал Охмучевич за автентичен (?!) и от него възпроизвежда гербовете на „словените” владетели на „южнославянските държави”.

Така в началото на българската история е отпечатан гърбът на българите от епохата на държавната им независимост – медальон с коронован изправен лъв. Малко по-късно сърби, руси и албанци ще присвоят българския двуглав орел като свой царствен герб, а както сигурно знаете Арийските народи се прекланят пред ОРЕЛА .Личната заинтересованост на Орбини е в пристрастието му да изтъкне Дубровник, като водеща „южнославенска” сила, а рода на покровителите си – Бобалевич, като велик и мъжествен род с дълбоко патриотично минало, политическа мощ и слава. Така в началото на книгата си Орбини започва с посвещение към благодетеля и поръчител на книгата: „Посвещение до негова Светлост, почитаемия монсеньор....” и после: „След като написах тази история на славяните по настояване на Ваша Светлост, при всичките улеснения и удобства, които щедро ми предоставихте, за да я доведа докрай, струва ми се, че сега е мой дълг да Ви я посветя преди да я публикувате – понеже е Ваше дело...”. И непредубедения читател ще разбере, че има нещо доста странно и съмнително в тази история, която се възприема и до сега от историческата ни наука като безспорен исторически извор, а шовинистичните залитанията на автора, се определят „като проява на горещия му славянски патриотизъм”, според наши и чужди специалисти историци и т. нар. слависти.Така Орбини с лека ръка изкарва Скандинавия – люлка на „славяните”, за който народ се сетим, той е „славянски”: славяни са ...скитите, готите, амазонките са сарматки, което ще рече, че и те са „славянки”. Словени са победили Александър Македонски т.е. и той е славянин. Славяните са воювали с всички народи по света (?!), нападали Персия, властвали в Азия и Африка, воювали с Египет, накрая надделели над Римската империя, като завладяли много нейни земи. Или както „духовито” предлага сръбския изследовател Н. Радойчич, тази част от историята на Орбини можем да озаглавим „Словени са всички и навсякъде”.

В книгата са дадени в образци и двете „словенски” азбуки – глаголицата и кирилицата. Но тук се получава нещо странно - той сочи католическия Св. Йероним за създател на „славянското” глаголическо писмо, наречено „буквица”. На него приписва и съставянето на „славянското” богослужение (?) и навсякъде българския принос липсва, а за делото на Кирил и Методий не става и дума.

Паисий Хилендарски намира екземпляр от руското “адаптирано” издание в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци по време на краткия си престой там през 1761 г., и широко се ползва от него като сигурен източник (!!!???). Затова и неговата история е логично да е озаглавена „История славянобългарска”!!!!!!!!!! Защо обаче официална българска историческа наука и до сега премълчава и не забелязва, че историята на друг католик - францисканския монах Блазиус Клайнер издадена година по-рано от Паисиевата - в 1761 г. е озаглавена „История на България” и в нея липсват тези “славянски” залитания и акценти? В тази книга за славяни се споменава мимоходом точно 11 пъти и то като за съпътстваща и незначителна роля, на хора увлечени от събитията в които водеща роля имат българите.

Също така първото печатно издание на историята на Христаки Павлович, която всъщност е преработка и допълнение на Паисиевата е издадена през 1844 г. и е озаглавена “ЦАРСТВЕНИК или ИСТОРИЯ БОЛГАРСКАЯ” (но Не и славяно-болгарская).

В книгата на Орбини поради пристрастие или нещо друго, българите са представяни като разорители, грабители и убиващи жестоко! В такава светлина се описват цар Калоян и победите му над латините, както и на цар Самуил над гърците. В описанието за сърбите и византийците обаче, думите употребени за българите, като „жестоко” и „разорение” са спестени!!!

Панславизмът тръгва с основната идея, че руските “славяни” трябва да завладеят първо Османската империя, после Европа и накрая целия свят (!!), което се разбира от Азовския завет и “Начертанието” на Петър І Велики, както и “Начертанието” на Екатерина ІІ Велика.

Това е доктрина възпрепятствала българската държавност, набивала комплекс за малоценност и донесла неизброими страдания и геноцид над българите. Нейни проявления са и до днес македонизмът, политиката на Гърция за гърцизиране на българите в Беломорието и Албания (и до сега), кражбата на българското сирене, кисело мляко, българския фолклор и танци, и обявяването им за “елински,” издаването на помашко-гръцки речник, както и толерирането на татаризма и до сега в Руската федерация.

От времето на Петър І Велики чак до края на ХХ век Русия ще глези и толерира Сърбия, Гърция, Влашко (Румъния) за сметка на България и ще води политика на купуване на българската интелигенция с цел славянофилията (русофилията) да бъде еталон в България. За разлика от България на Сърбия ще се отпускат милиони рубли само за да се стимулира сръбско национално освободително движение против Турция, а Сърбия ще стане основния проводник на панславизма (антибългаризма).

За това колко Русия е “безкористна” освободителка говори дълбоко премълчавания факт, че българският народ е принуден да заплати “Освобождението” си.

В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. “Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Както добре се вижда заплаща се окупацията а не освобождението, както впрочем си пише и в Манифеста на Николай І от 1877 г. за обявяване войната срещу Османската империя, който документ и до сега официозната ни историческа наука не смее да покаже, защото от него става ясно, че на България се отрежда ролята на “Задунайская губерния”.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Зиги, безплатни обяди няма. Иначе оригиналния ти пост наистина е показателен за 'романтичното' състояние на една част от българското общество. :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А как ще преосмислим теорията за произхода на българите като вземем предвид ето тази интересна находка намерена в района на град Булгар в днешна Русия.Интересен пръстен. :coolthumb:

Само сега да не започнат едни теории за това как находки като тази за пореден път доказват нашия "арийски" произход.

i-257.jpg

Ниже на фото русский медный литой перстень с выпуклой сеющей свастикой. XIV в. Такие находят археологи на Булгарском городище.
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е то свастиката си е древен индоевропейски символ и се среща дори и по някои български черги. Нищо необичайно. Този пръстен обаче, макар и намерен там, където се казва, че е намерен, е ли част от други подобни находки, има ли система? Защото ако е единствен, не може да обоснове някакъв извод. Може да е принадлежал на всеки, минал оттам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. “славянски” и български, а се говори само за българи и български народ (за повече подробности виж в интернет “

hrabaronlettersl40aa.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

посмотрел про тюрков и их происхождение мнение разных народов:

согласно этому: тюрки начались от принятия мусульманства:

http://turkey-info.ru/history/ancient_turk...le_origine.html

1.Происхождение названия туркменского народа

В этнониме "тюркмен" явно проглядывает старое слово "тюрк". Однако происхождение названия туркменского народа вызывает у историков много споров. Его пытались объяснить еще средневековые ученые - Бируни, Махмуд Кашгари, Рашид ад-Дин. Они выдвинули несколько остроумных, но сомнительных версий. По одной из них, название "тюркмен" образовано из прежнего этнонима "тюрк" и местоимения "мен" (я), т.е. означает "тюрк я". Но почему вдруг понадобилось туркменам отстаивать свое тюркское происхождение? В этом ни они сами, ни их соседи никогда не сомневались. Согласно другой точке зрения, в имени "тюркмен" соединились слова "тюрк" и "иман" (по-арабски "вера", "религия"), вместе это означало "верующий тюрк", "тюрк-мусульманин". Согласно третьей гипотезе, оно произошло от сложения слов "тюрк" и "маненд" (иранское прилагательное, значащее "похожий", "подобный").

Наконец, еще одна версия выводит происхождение названия "тюркмен" из арабского слова "тарджуман" - драгоман, переводчик, толкователь. По ней, туркмен - толкователь ислама, т.е. тюрк, обращенный в ислам и распространяющий его дальше, среди остальных тюрков. Все эти построения явно надуманы. И лишь одно в них не вызывает сомнения - отправная точка. Действительно, все версии исходят от имени "тюрк", и, вероятно, именно здесь кроется истина.

Окончание "-мен" или "-май" характерно для некоторых тюркских имен существительных, например, в турецком: ойретмен (учитель), данышман (советник). Причем иногда это окончание придает слову несколько иной оттенок значения по сравнению с корнем: ата (отец) -атаман (предводитель), гшк (голубой) -гёкмен (голубоглазый), гель (озеро) - гёльмен (водоем). То же произошло и с корнем "тюрк" - он принял окончание "мен". Такое чисто морфологическое развитие этнонимов обычно отражает существенные этнические перемены: выделение нового народа. Новообразующийся этнос как бы стремится, с одной стороны, иметь обновленное название, а с другой - подчеркнуть связь со своими предками.

Этноним "тюркмен" существовал и до массового распространения ислама в Средней Азии: он встречается в согдийских и китайских источниках еще в начале VIII в. Видимо, обособление туркмен от других тюрков шло давно. Откочевавшие на юг огузы лишь ускорили этногенез туркмен.

К концу XI в. туркменские и огузские племена вплотную приблизились к Малой Азии. Они словно заняли исходные позиции, чтобы под предводительством вождей из рода Сельджуков пуститься в дальнейший путь на запад, в ту страну, которая позже получит название Турция. Но это были уже кочевники (вернее, полукочевники: часть их освоила оседлое земледелие), очень сильно отличавшиеся от древних тюрков и расовым типом, и языком, и культурой. В своем долгом и длинном пути от Алтая до границ Анатолии они вобрали так много нетюркских элементов, что в этническом отношении изменились неузнаваемо. А дальнейшая история тех из них, что переселились на территорию современной Турции, связана уже не со Средней Азией, тем более не с Центральной Азией, где располагался ареал зарождения их тюркских предков, а с Анатолией и Балканами.

2. турки пытаются привязать тюрок к Библейскому сыну Ноя Яфесу, но от Яфета произошли согласно нашим знаниям северные и западные народы, а не Средняя Азия и Китай, врёт турок!

Ищут они упоминания о себе и в арийских источниках, но не нашли!

с монголоидами тоже роднится не получается и не хотят, а казахи, якуты, и монголы тоже лезут в тюрки.

и всё равно конкретные знания только с 6 в. н.э.

http://turkusta.ucoz.ru/forum/32-27-1

ТЮРКИ

Тюрки, которые являются одними из самых древних и основательных народов, на протяжении своего примерно четырёх тысячелетнего существования расселились по материкам: Азии, Африке, Европе. Постоянные переселения тюркских племён из их родины в Средней Азии в окружающие её места указывают и на многочисленность их населения. Тюрки, за счёт этой своей многочисленности и переселений сыграли важную роль во всемирной истории.

Название «тюрок»:

Тот факт, что тюрки являются древним народом, заставил исследователей искать название «тюрок» в самых старых исторических источниках. Согласно предположениям, высказываемым учёными ещё с прошлого века, Таргиты (Targit), упоминаемые Геродотом как один из восточных народов, или так называемые Тираки (Юрки) (Tyrakae, Yurkae), проживавшие на землях «Искит», или Тогхарманы, упоминаемые в библейских преданиях, или Туругхи, встречающиеся в древнеиндийских источниках, или Траки, или Турукки, о которых говорится в старых источниках Передней Азии, или Тики, которые, согласно китайским источникам играли важную роль в 1-м тысячелетии до н.э., и даже троянцы являлись тюркскими народами, которые носили название «тюрк».

Название «тюрк» также разыскивалось в предании «Зенд-Авеста», иранского происхождения, которое подробно описывается в исламских источниках, в библейских преданиях израильского происхождения. Были попытки связать как имя внука Ноя (сына Яфеса) - Тюрка, так и имя сына Феридуна из иранских преданий - Тураджа или Тура (название Туран произошло отсюда) с первыми народами, носившими название «Тюрк».

Согласно библейским преданиям, пророк Ной после всемирного потопа разделил Землю между тремя сыновьями. Яфесу досталась Средняя Азия и Китай. Перед смертью Яфес оставил свой трон одному из сыновей - Тюрку

Слово тюрок письменно впервые употребляется в 1328 году до н.э. в истории Китая в виде «ту-киу».

Выход названия «тюрок» на историческую арену произошёл вместе с созданием государства Гёк-тюрков в VI в. н.э. Название «тюрок», имеющееся в Орхонских надписях, в большинстве случаев проходит как «тюрюк». Известно, что первым политическим образованием, носившим в своем наименовании слово «тюрк», было тюркское государство, называвшееся Гёк-тюркской империей. Слово тюрок, которое в первые периоды существования Гёк-тюрков употреблялось для названия государства, позже стало использоваться для обозначения тюркского народа.

Употребление в письме китайского императора предводителю гёк-тюрков Ишбаре, написанном в 585 г. н.э., обращения «великий предводитель Тюрок» и наличие в ответе Ишбара предложения «После создания Богом тюркского государства прошло 50 лет» сделали название тюрок официальным.

В надписях гёк-тюрков слово «тюрок» чаще встречается в сочетании: «Тюрк Будун». Известно, что Тюрк Будун означает тюркский народ. Таким образом название тюрок использовалось не просто чем для обозначения племени или общины, а являлось словом, означающим политическую принадлежность, то есть стало общим национальным названием всех групп и общин, принадлежащих к тюркскому роду.

Значение слова «тюрк»:

Названию «тюрк» в источниках и исследованиях присваивались различные значения: Т’у-кюе (тюрк) = шлем (в китайских источниках); тюрк = терк (оставление) (в исламских источниках); Тюрк= зрелость; Такье=человек, сидящий на берегу моря ит.д. Согласно предположению А. Вамбери, высказанному в прошлом веке и считающемуся первым шагом на пути к истинному значению, название тюрк произошло от «тюремек» (появляться, происходить, возникать.-пер.). З Гёкальп коренным названием считал слово «тюрели» (следующий законам и порядку). Сходно с этим и предположение В. Бартольда. Однако из документа на тюркском языке было выяснено, что слово «тюрк» имеет значение силы, могущества (или «сильный, могущественный» в качестве прилагательного). Согласно предположению А.В. Ле Кок (A.V.Le Coq) употребленное здесь слово «тюрк» то же, что и «тюрк», означающее тюркский народ. Эта версия подтверждена и исследователем гёк-тюркских надписей В. Томсеном.(1922). Позже это обстоятельство было целиком доказано исследованиями Немета.

Слово «тюрок», как обозначение имени народа.

Первым политическим образованием, использовавшим слово «тюрк» для обозначения официального названия тюркского государства, была Гёк-тюркская империя (552-774). Это говорит о том, что слово «тюрк» не носит этнический характер, свойственный определённой общине, а является политическим названием. Начиная с создания царства гёк-тюрков, это слово означало сначала название государства, а после стало общим именем и других тюркских народностей, принадлежащих этой империи, особые названия которых также использовались. Со временем оно возвысилось до названия нации, к которой относятся все общества, принадлежащие тюркскому роду.

Употребление слова «тюрк» для обозначения географического названия.

Географическое название Туркиа (Turkhia)=Турция (Turkiye) впервые встречается в византийских источниках. В VI веке это название использовалось для обозначения Средней Азии. В 9-10 веках им называлось пространство от Волги до Средней Европы.(восточная Турция= страна хазар, западная Турция=страна мадьяр). В 13 веке Египет и Сирию называли Турцией. Анатолия стала известна как «Турция» начиная с 12 века.

Тюркский род, особенности тюркской расы.

Определения тюркской нации, данные в истории, довольно запутаны. В китайских, латинских и греческих источниках тюрки описываются больше в монгольском типе. Указание тюрок как монголоидов в старые времена объясняется тем, что в то время монгольский элемент присутствовал в тюркских государствах в большом количестве. Самые близкие отношения у тюрок были с близкими соседями-монголами, многочисленные монгольские племена были взяты под тюркское управление (пр. азиатские гунны, табгачи) и тысячи монгол присоединились к длительным тюркским кочевьям (западные гунны). От таких тесных отношений естественны и расовые смешения, поэтому следует не удивляться наблюдениям иностранцев извне. Вообще-то, научные исследования, проведенные в последние пол века, показали, что тюрки относятся к белой расе представляют тип «туранидов» европеоидной расовой группы и имеют антропологические особенности, отличные от особенностей монголоидной расы. (основное качество - белый цвет кожи, прямой нос, круглое лицо, слегка волнистые волосы, борода и усы средней густоты).

Кроме того, как известно, в библейских преданиях тюркский род указан как происшедший от белой расы (не от Хама и Сама, а от Яфеса). Среднеазиатские, ближневосточные и другие тюрки, являющиеся примером туранского типа, имеют белый цвет кожи, тёмные глаза, круглое лицо, правильное телосложение их женщин и мужчин указывались как образцы красоты в средневековых источниках. Более того, в иранской литературе слово «тюрк» использовалось в значении красивый человек.

Родина тюрок

Место обитания тюрок до начала кочевья с прошлого века является причиной споров. Историки, опираясь на китайские источники, Родиной тюрок признают Алтайские горы, этнографы - северные районы внутренней Азии, антропологи - район между киргизскими степями и Тянь-Шань (Божьими горами), Историки искусства - северо-западную Азию или юго-запад озера Байкал, а некоторые языковеды - восток и запад Алтайских гор или Кинганской гряды.

Исходя из всего этого, можно только примерно представить географические границы Родины тюрков. Вместе с тем, серьёзные языковые исследования позволяют заключить эту область между Алтайскими и Уральскими горами, более того включить в тюркскую Родину северные и северо-восточные степи Каспийского моря. Раса-представитель культур Афанасьево 2500-1700 гг. до н.э.) и Андроново (1700-1200 гг. до н.э.), найденных на западе от севера Алтайских гор, является прототипом воинственной тюркской расы.

3. и вот этот тоже большой специалист: у него получается что болгары на Волге стали тюрками после прихода татар. то есть новый пришедший народ наследовал народа прежде там жившего.

таким образом болгары - сарматы (славяне) к тому времени уже давно ушли с Волги на Дунай.

http://www.bulgars.ru/ct/nesost.htm

М.З.Закиев Происхождение тюрков и татар

Москва, Издательство «Инсан», 2002

ББК 63.3 (2Р-6Т) 094 Печатается по решению бюро Отделения гуманитарных наук АН РТ

4. Попадалось информация, что тюрками-турками арабы называли все народы, живущие от них на севере.

Но арабы вышли из Аравийской пустыне только в 7 веке

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B0%D0%B1

К V—VI векам арабские племена составляли большинство населения Аравийского полуострова. В первой половине VII века с возникновением ислама начались арабские завоевания, в результате которых был создан Халифат, занявший обширные территории от Индии до Атлантического океана и от Средней Азии до центральной Сахары.

Следовательно и по этому варианту, такое название могло появиться только в 7 в, поскольку арабы могли узнать эти народы только в 6-7 веке.

что касается этимологии слова от слова "тур", то оно широко и издревле употребляется у всех ариев: персов, славян (в Словакии) и русов (былины и Слово о полку Иогреве), в том числе у хетов-гетов-траков в Малой Азии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

вторая часть первой книги посвящена разбору немецкой теории "финско-тюркского" происхождения болгар

Иловайский Д.И. Разыскания о начале Руси. (Переиздано под названием "Начало руси").

http://rapidshare.com/files/132952506/Ilov...achale_Rusi.pdf

Иловайский Д.И. Болгаре и Русь на Азовском Поморье. 1875.

http://rapidshare.com/files/212094997/Ilov...e_1875_ZMNP.pdf

Иловайский Д.И. Вопрос о народности Руссов, Болгар и Гуннов. 1881.

http://rapidshare.com/files/212094998/Ilov...v_1881_ZMNP.pdf

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!