Отиди на
Форум "Наука"

28 март 894 г. - в България се ражда Славянската цивилизация


Recommended Posts

  • Потребители

СЛАВЯНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

ДАТА И МЯСТО НА РАЖДАНЕ: 894 Г. В ПЛИСКА

Анчо Калоянов

web

- така е озаглавена похвалата за първоучителите в големия пергаментен сборник от ХІІ в., принадлежал на Успенския събор в Москва. Тя е непосредствено след Житието на Методий под 10 май и е допустимо да се мисли, че е била предвидена за следващия ден, защото блаженият Кирил е солунянинът Константин Философ, а 11 май е денят на Константинопол.

Константинопол, на наш език Цариград, някога събра в себе си началото и края на Средновекието, за да бъде единственото, но затова пък разкошно убежище на Античността. Там и отвъд, на брега на Историята, по случай сключването на мира между България и Византия през октомври 927 г. е било произнесено "Слово за мира с българите". На тържеството присъствали и пратеници на други народи, свидетелство за значението, което придавали на акта и двете страни. Тъкмо тук най-официално било признато, че братоубийствената война (между братя во Христе) завършва с мир, който "оздравява разкъсаните части на Вселената и ги привежда към цялост и единение, щото повече да не се назоваваме скит и варварин и така или иначе, но всички да се показваме християни". С други думи, на българите буквално било признато правото на съпритежатели на християнската цивилизация (и според договора владетелят им да се нарича цар, а главата на църквата - патриарх).

"Словото за мира с българите" с основание се приписва на известния византийски книжовник Теодор Дафнопат, близък сътрудник на император Роман Лакапин и вероятният продължител на Историята на Теофан, поради което можем да му се доверим, че сключването на мира между България и Византия има вселенски отзвук, защото породилите го събития са такива. Даровит оратор, с оглед на своите цели Теодор Дафнопат отъждествил в речта си цар Симеон с цар Давид - "свикнал с кърви от младини", той "подражава на Арес и скача като Аполон", завоевател е като Александър Македонски. Макар да забулва истинските имена и случки с цитати от Писанието и с примери от класическата древност и елинската митология, той невероятно прозорливо като за съвременник е показал причините за войните на Симеон:

"Горко ми, пето поколение и непрестанно бедствие! Защото веднага реката на славолюбието, вихърът на първенството (в полето на ръкописа преписвачът доизяснил с името Симеон) дъждът, снегът - които неща и дори по-силни разтърсват Хемус и Дунава - нахлуха в душата на княза. Настана земетръс, който почувстваха даже и онези, които обитават отвъд Херкулесовите стълбове. Веднага прочее бяха издигнати победно венецът и престолът..."

Почти в средата на своята реч, оставил назад описанието на страданията, Теодор Дафнопат припомня "златния век" отпреди войните:

"Тогава живееше златното поколение и всичко се радваше на благополучие и наслада от божествените дарове. Такава бе някога нашата държава. А заедно с нея цъфтеше и се развиваше и държавата на българите. И защо пък не? Те също бидоха осиновени от нашия Бог и, след като забравиха обичаите на чергари и скитници, бяха възприели благовестието на благодатта."

Непривично ще да е прозвучало в Константинопол през 927 г. това признание, но в речта то е предхождано от едно още по-непривично питане с пояснение. Смятам, че питането е отзив на призива на цар Симеон в "Сказание за железния кръст" - отдал победното оръжие (железния кръст) на манастир в Никея с думите: "Да бъде мир!", той огласил своята нова програма и същевременно наставил своя народ: "Обичайте враговете си!", т.е. ромеите. А ето и отговорът на Теодор Дафнопат в диалога му с мъртвия вече цар Симеон:

"А ние, учениците на новия закон, ние ще обичаме ли враговете си като себе си и съответно на това?" - и продължава, за пръв и единствен път в цялата реч използвайки обръщението "братя" за своите знатни слушатели. - "Никога по-нататък и по никакъв начин, братя, да не стане това, обаче ако донякъде се спречкаме с тях - защото сме от същия състав, ако и да не споделяме тяхната измама, то когато отново бъдат приведени към нас, повече да не се разлъчваме. Възможно е даже падналите да се вдигнат и да застанат по-здраво и по-високо от онези, които не са падали."

Какво толкова е ставало в България по това време, за да си позволи видният византийски книжовник такова - почти заплашително - предупреждение към ромеите? Защото очевидно той има предвид наличие на творчески потенциал тук, край Хемус и Дунав, стремеж към изграждане на процъфтяваща държава, с каквито думи си служи, описвайки Златния век преди войната през 913 г. и разбира се, постигнати резултати. Ако се върнем при отказа да бъдем назовавани скити и варвари, трябва да добавим, че чрез думите на Теодор Дафнопат Византия признава правото на българите на съпритежатели на християнската цивилизация заради вече направен принос в нейното изграждане.

Не получил исканото от Константинопол, цар Симеон се обърнал към Рим, който дал съгласие, но в очакване на триумфа свършил земния си път. Все пак той победил - Византия признала титлата цар за владетеля на българите и сана патриарх за църковния глава, а с това и самостойността на новия цивилизационен модел в християнския ойкумен, с днешно означение - славянската православна цивилизация.

Всъщност трябва да поправим Теодор Дафнопат, защото именно Византия отказва мира с България през 894 г. и оттогава започва конфликтът между двете. Поводът за първата война е известен, а причината е стратегическият избор за историческо битие, направен от българския политически и интелектуален елит на събора през същата година. Но за Преславския събор през 893 г. няма преки вести. Под това име и с тази година в историографията го въвежда Васил Златарски. Съгласуването на данни от разнородни извори позволява твърдението му, че в края на 893 г. в Преслав е имало "всенароден събор", на който Борис Покръстителя лишил Владимир от трона и провъзгласил за княз третия си син Симеон, било решено столицата да се премести от Плиска в Преслав, а като трети важен акт - да се извърши (въвеждане на старобългарския език в държавата и църковното богослужение). За да се "прокара реформата", била осъществена и замяната на гръцките йерарси в църквата с български. Доколкото всяко едно от решенията е доказуемо по резултатите си впоследствие, а е и взаимообвързано с останалите, то съвкупността им налага извода, че не са могли да бъдат взети без общо съгласие на народен събор. В българската историография не е изказано обосновано недоверие в съществуването на Преславския събор през 893 г. Той се приемаше за реално събитие до преди десетина години, когато изпадна от хронологичните таблици в нашата история, а не се упоменава и в четиритомната Кирило-Методиевска енциклопедия.

Неговото премълчаване на единадесетия славистичен конгрес в Братислава през 1993 г. (тогава се навършваха кръглите 1100 години) изостриха моето любопитство и към нашия отказ от събитие, което е едно от най-значимите в историята на християнска Европа. Изповядваното от мене верую, че историята е онова от написаното за миналото, което не само искаме да запомним, но сме и готови да го браним, ме отклони от обичайните ми занимания и ме доведе до откритие, което искам да оглася пред вас. Защото какво по-свято място от Света гора срещу Царевград Търнов и по-подходящ ден от деня на двамата наши покровители! А и да речем по Матея, глава пета, стих четиринайсти: Не може се укри град, който стои навръх планината. Сиреч, ако събитието е голямо, непременно ще остави доказуеми следи в словото на своето време.

На отсамния бряг на Историята, след 1111 години, толкова са от 28 март 894 г., твърдя следното:

Допрочитането на сведението за в Новгородската Кормчая датира събора към 894 г. Изправеният от Мария Спасова превод в паметта за Йоан Екзарх го представя за разорил поганско намерение и укрепил властта на царя, а още една новонамерена от Анатолий Турилов памет потвърди наличието на събор, на който на 28 март българския княз Михаил победил противниците на кръста. Тази дата попада в периода на Великденския пост, в който обичайно се свикват Поместните събори на Църквата.

Неделните беседи в Учителното евангелие на Константин Преславски от 8 април 893 г. до 24 март 894 г, осемте слова на Йоан Екзарх за Господските празници от Рождество Христово на 893 г. до следващото Рождество Христово и десетте великопостни поучение и слова на Климент Охридски от Неделя Месопустна (3 февруари) до Велики четвъртък (28 март) на 894 г. образуват "общо поле" със "зададен сюжет". Предложената гледна точка изважда на показ изживяванията на проповедници и паство по време на решителен поврат (в граничната ситуация на избор с непредвидим изход).

Някои от вече посочените творби могат да бъдат разглеждани и като своеобразен дневник на Събора през 894 г. в Плиска:

Йоан Екзарх на 25 декември в "Слово за Рождество Христово" порицава отстъпниците от християнския морал и намеква за близко изпитание в люта битка, от която лекомислените и бледословците трябва да се изпъдят с бой;

Презвитер Константин след Богоявление (6 януари) покачва градуса в речевия етикет на своите неделни беседи, а в предназначената за Неделя Месопустна (3 февруари) казва, че със словата на Златоуст са се обогатили не само гърците, но и ;

Климент в Поучение за Неделя Сиропустна (10 февруари) настоява слушателите му да изоставят гнева, яростта и протестите си (очевидно по повод на някакво решение); в Поучение за Втората неделя (24 февруари) се обръща към приятели и гости, пришелци и чужденци; в Поучение за третата неделя (3 март) приканва към активност в някакво важно дело: "Ако ли в бездействие пребивавахте, поне богоугодно отсега нататък завършете, кое ви е тежко, пребивавайки в църквата, така всички здраво да се заловите"; в Поучение за Четвъртата неделя (10 март) използва обръщението "черковни чеда" и израза "вашето събрание"; липсва поучение за петата неделя (17 март); в Похвала за Цветница (24 март) с името Климент епископ велички отново укорява - "докога в греховно бездействие ще пребивавате като доброволно погубени?"; в Поучение за Благовещение (25 март) забелязва, че е принуден да произнесе това слово, защото вижда, че църквите са "празни от вас" (някои вече са напуснали Събора); в Поучение за Велики четвъртък (28 март) отправя предупрежденията да не бъдем двулични като Юда (двоемислещи), да не се изобличаваме един друг, да не се причастяваме, ако сме неверни, и "ние сме принудени да ви кажем, а вие изпълнявайте или не изпълнявайте", всеки от нас своето бреме (отговорност) ще понесе и което е посял, това и ще пожъне - или слава, или срам.

Йоан Екзарх на Великден (31 март) произнася Слово за Пасха, в което прави равносметка на Събора: "Ние не окървавихме оръжие, нито застанахме в бойна редица, не бяхме бичувани, нито видяхме рани, а постигнахме победа. Подвигът е на Христа, а венецът е наш. И така, понеже победата е наша, нека днес всички възкликнем като воини с победна песен!"

Без съмнение, съвпадението между българската памет за 28 март и реконструирания ход на събитията доказва, че след първата неделя на поста е започнала работата на Събора в Плиска, на който дошли представители на други Църкви, но след Цветница някои от участниците го напуснали, а до решителния сблъсък между двете страни се стигнало на Велики четвъртък, когато победила партията, оглавявана от Борис Покръстителя.

Вероятно е било оспорвано назначението на заместник на архиепископа на България - презвитер Йоан, почетен със сана екзарх, водеща фигура в заседанията на Събора (своето "Слово за Сретение Господне" - 2 февруари, той надписал като"презвитер и екзарх"), а в петата неделя Климент е бил ръкоположен за епископ величски, равнозначно на архиепископ. Изглежда, около четвъртък на Цветната неделя (21 март) е било утвърдено решението за , във вторник (26 март) на Страстната седмица е произнесена от Наум речта срещу княз Владимир, но мнозинството не се съгласило да бъде низложен, затова Борис Покръстителя го обвинил в двоеверие и отстъпничество и според "Слово на Христолюбеца" заплашил несъгласните, че ще ги сполети съдбата на изкланите от пророк Илия жреци.

На 31 март, Великден през 894 г., от Плиска Йоан Екзарх възвестил на България и на християнския свят, че победата над отстъпниците във вярата била постигната без проливане на кръв. Влязла в действие програмата, която предвиждала новият народ да слави Бога на своя език. Така на този ден зад старобългарския език (третия свещен език), заставала мощта на една процъфтяваща държава и затова с право можем да го означим и за рожден ден на славянската православна цивилизация.

Ще си позволя едно етноложко приближение към разбирането за термина цивилизация - престижно название за постиженията на народи, обединени от сродство в езиците, споделена ценностна система - религия, и обща история и култура. При пестеливата употреба на означението, задължителните изисквания към претендиращите за него явления са: определено време и територия, а също така и писменост, чрез която да увековечи откритото от нея послание за смисъла на човешкото съществуване. Ако е до време - вече 1111 години, ако е до територия - на остров Сахалин има манастир с покровител Иван Рилски, ако е до писмена - с кирилица беше изписано името "Восток", с който първият човек полетя в Космоса, ако е до творци и посланията им - Йоан Екзарх, славянският енциклопедист от IX до XVIII в., в "Слово за Сретение Господне" ще изрече на старобългарски, че Бог е станал Човек, за да може човек да се уподоби на Бога, а хиляда години по-късно Фьодор Михайлович Достоевски чрез Иван Карамазов ще откаже билета си за рая, ако той струва и една детска сълза (сълза, пролята в България, забележете!).

Ако е до това, което аз, отклонилият се от обичайния си път, намерих в словата на онова велико време, ето го. Принадлежи на перото на Симеон, а е изречено от неговия духовен наставник Отец Памфил:

--------------------------------------------------------------------------------

Академична реч, произнесена на Тържествено общо събрание на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" на 11 май 2005 г.

© Анчо Калоянов

=============================

© Електронно списание LiterNet, 24.05.2004, № 6 (66)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В съответствие с гореизложеното:

1. На 28 март 894 г. в Преслав се провежда Народно-църковен събор;

2. На този събор са взети следните важни решения:

- Симеон - третият син н Борис-Михаил е обявен за княз;

- за официален език на църквата и държавата на мястото на гръцкия е обявен старобългарския език, използващ славянската азбука;

- ромейските свещеници са изгонени от България и заменени с българи;

- Преслав е провъзгласен за столица, вместо Плиска.

Авторът на статията свързва началото на последвалата военна конфронтация между България и Източната Римска империя именно с акта на приемане на старобългарския език за официален на мястото на гръцкия и прогонването на гръцките попове от България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

...в "Слово за Сретение Господне" ще изрече на старобългарски...

Признаването на езика ни /863г./ е светла дата, от която насетне българите са станали "словени" и са могли да "словят" бога да благословения си от църквата български език /балхик - в лат. терм./.

След 28 март 894 г. езикът е наложен еднозначно за единствен официален в Българското царство, за сметка на другите три дотогава официално църковни - гръцки, латински и иврит. Оттогава започва и масовия възход на българската книжовност, образование и култура, на родния език.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Признаването на езика ни /863г./ е светла дата, от която насетне българите са станали "словени" и са могли да "словят" бога да благословения си от църквата български език /балхик

Как така българите станали словени?

След 28 март 894 г. езикът е наложен еднозначно за единствен официален в Българското царство, за сметка на другите три дотогава официално църковни - гръцки, латински и иврит.

Кирил и Методий са направили това много преди преславския събор, и то не заради българитв, а заради слявяните във Великоморавия.

Оттогава започва и масовия възход на българската книжовност, образование и култура, на родния език.

Как ще е роден език славянския? Нали бащите и майките на тогаващните българи са си говорели все още на езика на аспаруховите българи?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
В съответствие с гореизложеното:

1. На 28 март 894 г. в Преслав се провежда Народно-църковен събор;

2. На този събор са взети следните важни решения:

- Симеон - третият син н Борис-Михаил е обявен за княз;

- за официален език на църквата и държавата на мястото на гръцкия е обявен старобългарския език, използващ славянската азбука;

- ромейските свещеници са изгонени от България и заменени с българи;

- Преслав е провъзгласен за столица, вместо Плиска.

Авторът на статията свързва началото на последвалата военна конфронтация между България и Източната Римска империя именно с акта на приемане на старобългарския език за официален на мястото на гръцкия и прогонването на гръцките попове от България.

Като оставим настрани факта, че в изворите няма дори косвени податки за провеждането на такъв събор и приемем априори, че такъв е имало, възникват няколко въпроса

1. Защо съборът да е бил точно в Преслав, а не в Плиска или Дръстър. През ІХв. Дръстър е бил много по-представителен град от Преслав. Освен това е бил стар християнски център и резиденция на българския архиепископ. А защо например да не е бил в някой от големите манастири, като Равна, Черноглавци или Караач теке във Варна?

2. Ако приемем, че гръцкият така радикално бил заменен в църквата и администрацията със славянския, то как можем да си обясним факта, че върху оловните печати надписите са на гръцки? Същото се отнася и за надписа от Наръш.

3. през 864г. България наистина била наводнена от византийски духовници, но през 894г., т.е. 30 години по-късно, колко от тях били живи - да не забравяме, че продължителността на живота през средновековието е била много по-малка. Освен това как така за тези 30 години (цяло поколение) не са били обучени българи за духовници. Да не би духовните нужди на огромната по това време България, да би задоволявани изцяло от ромейски попове - гастарбайтери?

4. След като изворите са пределно ясни за причината за войната от 894-896г., то защо е нужно те да бъдат "поправяни". Елементараната логика подсказва, че когато има разминаване между дадена хипотеза и наличния изворов материал, е нежно да се коригира тезата, а не изворите.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Твърде важно иглежда свидетелството че на християнски събор Владимир Расате получава широка подкрепа та се налага явно раздразнената намеса на баща му.Това свидетелство може да постави пуантата на спора има ли опит за реставрация на езичеството/ това в една друга тема/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
...в "Слово за Сретение Господне" ще изрече на старобългарски...

Признаването на езика ни /863г./ е светла дата, от която насетне българите са станали "словени" и са могли да "словят" бога да благословения си от църквата български език /балхик - в лат. терм./.

След 28 март 894 г. езикът е наложен еднозначно за единствен официален в Българското царство, за сметка на другите три дотогава официално църковни - гръцки, латински и иврит. Оттогава започва и масовия възход на българската книжовност, образование и култура, на родния език.

Иванко,

Все забравям да те питам докато ти чета прокламациите да те питам нещо.

Четвърти та четвърти, това някакво нарушение на т.нар. "триезична догма" ли е? И е станал църковен преди арменския примерно? Или преди грузинския?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"На четвъртата година от началото на мисията Кирил и Методий пътували до Константинопол, а на връщане посетили Рим. Междувременно Кирил победил в един разгорещен спор, състоял се във Венеция. Местното духовенство изтъквало т.нар. "триезична догма", според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и др. имали свои азбуки и славели Бога са собствените си езици от векове), Константин оборил своите опоненти. В Рим папа Адриан ІІ благословил мисията и осветил славянските книги."

http://www.pravoslavieto.com/life/svetci_Makedonia/index.htm

Да ти преведа смисъла на т.нар. триезична догма, кой и къде я е наложил и кой не е признавал за "словенски" /божи/ езици другите извън трите - латински, гръцки и иврит? А оттам и смисъла за европейския свят от разбиването й благодарение и на Константин-Кирил? Или сам ще се досетиш? Ако можеш и да изясниш под какво име е известен и запазен след ІХ век във Ватикана и латинската папска диалектика този пробил триезичната догма език, с полит-техническо научно название от нач. на ХІХ век насам "църковнославянски" език?

С оглед изясняването попълни съответния език в скобките на мястото на въпросителните знаци:

«Haec Inscriptio ex Valachico (???) in Latinam (???) versa est sed Rex Ruthenica (???) Lingua scriptam accepta»

/независимо от това, че по-рано ти авторитетно доказа, че този език е румънския чийто диалект е украинския, с което се присъедини към единствено възможния извод даден от проф. Йон Леу, изучил хронологията през призмата на идентичност на термините "румънец-влах-блах" и доказал, че всъщност това е "румънския език и румънската азбука". Изследването през тази призма не може да даде друг резултат/.

А от мен следните ПРЕПОРЪКИ:

След като вече е засечено от други източници, предлагам да се спре с играта “тука има тука нема” и най-накрая да се “покаже топчето”. Отпаднало му е основанието за криене.

1. Ватиканската библиотека да отговори на въпроса дали в тяхна терминология към ІХ в. и векове след това, под името “valachico” е езикът, който отпосле се нарича “църковнославянски”, а българската средновековна книжовна школа винаги го е наричала “словенский болгарский язик”.

2. Държавните архиви в страните, където са съхранени грамоти на воеводите на Валахия, Молдова и Трансилвания, да предоставят същите за обществено ползване и за проучване от историци.

3. Архивите в Полша или Ватикана да предоставят оригинала написан от воеводата Стефан ІІІ Велики /1433-1504/ за да се потвърди, че “рутенската форма” на езика използвана от него, е форма-диалект на “словенския болгарский язик” назоваван от Светата Божия Църква с името “valachico”.

4. Да се проучи същността на езика с името “valachico” в цитираните източници по периоди /всъщност това е направено от Юрий Венелин – 1840 г., акад. Л. Милетич и Д.Д.Агура -1893 г. и акад. С. Бернщейн – 1948 г / и да се съпостави с езика използван южно от река Дунав в същите периоди.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Иванко питам те нещо конкретно просто и елементарно.

Вече една седмица не можеш да ми отговориш защо поляците наричат Италия еди-как-си.

Сега пак те питам нещо просто. Махни си мега-постингите бълващи от излишна информация и ми отговори, ако обичаш.

Защо българският да е четвърти, а не арменският например?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Иванко питам те нещо конкретно просто и елементарно.

Вече една седмица не можеш да ми отговориш защо поляците наричат Италия еди-как-си.

/вж темата "Влахи /Българи/ през призмата на западноевропейската диалектика./

Защо българският да е четвърти, а не арменският например?

А, защо българският да е четвърти, а не арменският например?

Питай "местното духовенство".

Кое "местно духовенство" ли? Е, помисли, не напразно съм ти подчертал в горния текст...

А, защо това местно духовенство е приемало само триезичие в словенето на бога?

За да си отговориш на това, посмисли с "главата, мирогледа и призмата на папството и западноевропейската диалектика" от епохата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А, защо българският да е четвърти, а не арменският например?

Питай "местното духовенство".

Кое "местно духовенство" ли? Е, помисли, не напразно съм ти подчертал в горния текст...

А, защо това местно духовенство е приемало само триезичие в словенето на бога?

За да си отговориш на това, посмисли с "главата, мирогледа и призмата на папството и западноевропейската диалектика" от епохата.

Ясно от теб конкретен отговор няма да получа, но за "призми" и "балхи" можеш да пишеш със седмици.

Само да ти кажа, че пак си се объркал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тези писания на Анчо идат да покажат, че на него не му е известен смисълът и приложението на понятието "цивилизация". Но като се имат предвид другите негови блясъци на мисълта, това въобще не изненадва. :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Да и в Моравия май е имало нещо като славянска цивилизация / дори и да приемем теорията на Юхас за две Моравии/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Да и в Моравия май е имало нещо като славянска цивилизация / дори и да приемем теорията на Юхас за две Моравии/.

Става въпрос за това, че има само една цивилизация в Европа в този период - християнската, а източното православие дава неин вариант или в най-добрия случай отделна православна цивилизация. Цивилизацията трябва да може да бъде отличена от останалите ц. по социалната организация, средствата за производство, културни явления и т.н. В Анчовата цивилизация всичко наподобява Византия изключая езика, но той не е достатъчен, за да разграничим явлението в България от това във Византия на ниво "цивилизация". Така че грешната употреба на понятието, при това в заглавието, показва нивото на боравене на автора с общонаучния апарат.

Колкото до изложената реконструкция на събитията, тя е твърде хипотетична и неподкрепена с доказателства, плод на богато въображение, не на факти. Напълно съм съгласен с колегата Ка40, че когато една теория противоречи на фактите, тя трябва да се измени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тъжна картинка. Имам предвид коментарите. Очаквах някакви аргументи по същество, нещо, което да направи дискусията интересна, нещо, което да изисква разсъждение.......

Нищо подобно. Просто това е нивото на участниците. :crazy_pilot:

Тъй като виждам, че тук има истински корифеи, които, за разлика от професор Калоянов, са наясно с термина "цивилизация", най-приятелски им предлагам вместо да дрънкат празни приказки, да ни запознаят с определението на този термин. Един цитат от авторитетен източник няма да навреди.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Тъжна картинка. Имам предвид коментарите. Очаквах някакви аргументи по същество, нещо, което да направи дискусията интересна, нещо, което да изисква разсъждение.......

Нищо подобно. Просто това е нивото на участниците. :crazy_pilot:

Тъй като виждам, че тук има истински корифеи, които, за разлика от професор Калоянов, са наясно с термина "цивилизация", най-приятелски им предлагам вместо да дрънкат празни приказки, да ни запознаят с определението на този термин. Един цитат от авторитетен източник няма да навреди.

"Празни приказки" дрънкат тези, които твърдят, че има някакво същностно различие между българската и византийската версия на Православната цивилизация. И преди Хърс да ми дава акъл какво да пиша, да вземе да прочете Тойнби. Впрочем в коментара си съм привел конкретно определение на цивилизация, за разлика от Анчо Калоянов в неговата творба или поне в представеното от нея тъдява...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Ясно от теб конкретен отговор няма да получа, но за "призми" и "балхи" можеш да пишеш със седмици.

Само да ти кажа, че пак си се объркал.

Къде се е объркал? -обикновенно понятията си ги праскат както им е угодно !"балхи" или балаки :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Празни приказки" дрънкат тези, които твърдят, че има някакво същностно различие между българската и византийската версия на Православната цивилизация. И преди Хърс да ми дава акъл какво да пиша, да вземе да прочете Тойнби. Впрочем в коментара си съм привел конкретно определение на цивилизация, за разлика от Анчо Калоянов в неговата творба или поне в представеното от нея тъдява...

Хърсчо,

Вместо да обвиняваш участниците им за ниското ниво и да искаш цитати, първо се научи ти да даваш цитати и да си вдигнеш нивото, че през повечето време само обиждаш и констатираш неподплатено.

Дори и да приемем, че има такова нещо като "славянска православна цивилизация" основната заслуга не енито на К&М, нито на БГ. Панславянизмът е нищо повече от идея-теза обслужваща имперските интереси на любимата ми Русия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Дори и да приемем, че има такова нещо като "славянска православна цивилизация" основната заслуга не енито на К&М, нито на БГ. Панславянизмът е нищо повече от идея-теза обслужваща имперските интереси на любимата ми Русия.

Какво знаеш ти за "панславянизма", Сашка? Предполагам не много. Но съм сигурен, че си експерт по "югославянизма" и "титовизма", барабар с неговия братовчед "македонизма".

Абе, нали вие у, Скопие бехте славяни? Или не сте? Сигурно не сте, защото когато преди месец премиерът на БЮРМ рече нещо за "славомакедонците" един скопски вестник се нацупи, щот въпроснио човек "унасал разцепление меджу македонскиот народ", сред който имало много почитатели на "Античка Македония" и вихрогона Буцефал! :crazy_pilot:

Та, те тия се сметали за негови наследници (на Александър Македонски, не на Буцефал), а не за славяни.

Айде оправете се първо вие, а после ни давай акъл за "панславянизма".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"Празни приказки" дрънкат тези, които твърдят, че има някакво същностно различие между българската и византийската версия на Православната цивилизация. И преди Хърс да ми дава акъл какво да пиша, да вземе да прочете Тойнби. Впрочем в коментара си съм привел конкретно определение на цивилизация, за разлика от Анчо Калоянов в неговата творба или поне в представеното от нея тъдява...

Абе човек, ти български език, разбираш ли? Анчо Калоянов няма за задача в речта си да ти привежда определение за цивилизация.

Ти обаче изказваш някакви резерви относно контекста, в който е употребено въпросното понятие. Затова ТИ би следвало да приведеш някакво изчерпателно и членоразделно определение за "цивилизация", което доказва, че си прав!

Не за първи път в този форум говориш с намеци, недомлъвки или кухи фрази, придавайки си важност. Но когато те помолят да бъдеш по-конкретен, се оказва, че.........там НЕМА НИКОЙ! Маготин....... :crazy_pilot:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво знаеш ти за "панславянизма", Сашка? Предполагам не много. Но съм сигурен, че си експерт по "югославянизма" и "титовизма", барабар с неговия братовчед "македонизма".

Абе, нали вие у, Скопие бехте славяни? Или не сте? Сигурно не сте, защото когато преди месец премиерът на БЮРМ рече нещо за "славомакедонците" един скопски вестник се нацупи, щот въпроснио човек "унасал разцепление меджу македонскиот народ", сред който имало много почитатели на "Античка Македония" и вихрогона Буцефал! :crazy_pilot:

Та, те тия се сметали за негови наследници (на Александър Македонски, не на Буцефал), а не за славяни.

Айде оправете се първо вие, а после ни давай акъл за "панславянизма".

Драги,

Училищното образование ми е такова, както и мястото, на което е получено, че знам доста за панславянизма (така да се каже от извора), да не говорим, че единият ми родител му е голям фен.

Както вече писах, не знам какво са ти правили в Скопие "дупили" ли са те, "блажили" ли са те, но няма нужда всеки път като ти се разтреперят ръчиките от яд и злоба ти избие слюнка на лявото ъгълче на устата да пишеш са Скопие. Скопие може да е виновно за всичко, но не и за хемороидите ти, намиращи се във фаза на пролетно обостряне.

:smokeing:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Драги,

Училищното образование ми е такова, както и мястото, на което е получено, че знам доста за панславянизма (така да се каже от извора), да не говорим, че единият ми родител му е голям фен.

Както вече писах, не знам какво са ти правили в Скопие "дупили" ли са те, "блажили" ли са те, но няма нужда всеки път като ти се разтреперят ръчиките от яд и злоба ти избие слюнка на лявото ъгълче на устата да пишеш са Скопие. Скопие може да е виновно за всичко, но не и за хемороидите ти, намиращи се във фаза на пролетно обостряне.

"Дупене" в Скопие? Не знам какво означава, но вероятно е някакъв местен спорт. Рискувам да предположа, че го практикувате най-вече при посещение на сърби от "Београд".

А иначе, що да не пиша за Скопие? Харесвам си тоя град и пиша. Ако те е заболяло или напънало някъде изодзад, не е мой проблем, шефе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Дупене" в Скопие? Не знам какво означава, но вероятно е някакъв местен спорт. Рискувам да предположа, че го практикувате най-вече при посещение на сърби от "Београд".

А иначе, що да не пиша за Скопие? Харесвам си тоя град и пиша. Ако те е заболяло или напънало някъде изодзад, не е мой проблем, шефе.

Знаех си, че го харесваш Хърсчо, сигурно там ходиш да купуваш подаръци на жената, от битака в албанската част, а може би и плуваш във Вардар през свободното време.

Много се радвам за тебе.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Немога да разбера защо си губиш времето да спориш с един ограничен човек, най-вероятно някакъв пъпчив пубер, който освен посредствените трудове на фолклориста (не историк, не археолог, не старобългарист, даже не и етнолог) Анчо Калоянов, май нищо друго не прочел. А това, че ограничен, личи дори и от крайно бедния му арсенал от ругатни и обиди.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Никакви намеци няма - ясно ти казвам, че АК дори не разбира понятията с които борави, с които е накичил творбата си още в заглавието. Ти вземи малко се начети, попрочети Тойнби, съкратеното издание на български е много приятно, тогава ще разбереш за какво говорим... Аз на Анчо нищо не оспорвам, защото той нищо съществено не е създал, за да го оспорвам, просто се забавлявам с писанията му. А какво съм длъжен и какво не съм - моля те не ми казвай, защото не е твоя работа. И пак ти пиша, в първия си коментар съм дал определението за цивилизация, общоприетото в историческата наука, това същото, което на Анчо явно не е известно. И съгласно което "славянска" цивилизация не може да има. Най-малкото защото цивилизацията е надетничен феномен, тя е стадий на културното развитие. :smokeing:

Цивилизацията трябва да може да бъде отличена от останалите ц. по социалната организация, средствата за производство, културни явления и т.н. В Анчовата цивилизация всичко наподобява Византия изключая езика, но той не е достатъчен, за да разграничим явлението в България от това във Византия на ниво "цивилизация".

Поради горното говорим за "православна цивилизация" - която се различава в достатъчна степен от западноевропейската цивилизация, в т.ч. по социалната организация, стопанските отношения, културните явления. Капиш?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...