Хазарите - език и произход

[КГ125]

Такааа, а юдейската върхушка ???

Бродниците???

Ами точно това е разпада - тъй като не е имало хомогенност, станал е бързо - славяните - в бродниците - и оттак в казаци, елита.... знам ли, където отива всеки елит при крушение на държавата.

Не съм се интересувал, но може части от руските евреи да са оттам.

Редактирано Септември 9, 2009 от КГ125

[КГ125]

Твърдиш ли, че и името на ромейската крепост в Южна България МарКЕЛи е от хазаро-чувашки произход?

Не станаха ли прекалено много тези -КИЛ И -КЕЛ?!

Относно натаманяването - сигурен съм, че ако потърсим съответните звукосъчетания (морфеми) не в чувашки, а в ескимоски, при всички случаи ще намерим нещо.

Знаеш ли, Хърс, че ще намерим, ще намерим. Но и такива подобия, когато обозначават едно и също нещо, не бива да се подминават. Разбира се, с необходимата доза предпазвливост.

Саркел -

Маркел(и) - и-то може да е от гръцкия ???

Знае ли човек кой и при какви обстоятелства е оставил името ....

[Tyroglyphos]

Твърдиш ли, че и името на ромейската крепост в Южна България МарКЕЛи е от хазаро-чувашки произход?

Не станаха ли прекалено много тези -КИЛ И -КЕЛ?!

Името на Маркели по всяка вероятност е от латинското Marc-ellus, ако и някои да предлагат тракийски етимологии (от корена, който виждаме в имена като Kellai и Saldo-kell-enos).

Всъщност ако беше прочел по-внимателно мненията ми, щеше да си наясно, че не само не обсъждам предлаганите етимологии за Саркел, но дори твърдя, че топонимите са не особено подходящи за установяване на езикова принадлежност. За мен е от значение единствено фактът, че имаме превод на Саркел като "бяла къща" (а не крепост), който се потвърждава и от "Белая вежа".

Чувашкото "кел/кил" пък съм споменал като пряк отговор на конкретния въпрос на Ка40 на какъв език кел значи къща (думата впрочем се определя като иранска заемка).

[RIZAR]

Ами точно това е разпада - тъй като не е имало хомогенност, станал е бързо - славяните - в бродниците - и оттак в казаци, елита.... знам ли, където отива всеки елит при крушение на държавата.

Не съм се интересувал, но може части от руските евреи да са оттам.

Да , де ама ... не ми отговори, откъде са се пръкнали в Украйна толкоз юдействащи ...

Одеса и до днес е пълен с юдеи , които нямат май много общо с Йосиф Флавий и сие ...

[Ka40]

Айде сега, като не ни харесва сведението, да набедим автора, че не е разбирал. Не знам дали императорът лично е познавал хазарския език, но със сигурност е имало откъде да получи информация, хиляди пъти по-достоверна от умуванията на съвременните си "критици". Що се отнася до "кел", то това е по-старата форма на съвременното чувашко "кил" - "къща" ("кел" е засвидетелствано като втора съставка на редица топоними).

Аз съм противник на широко разпространеното в България "поправяне" на извори, но когато става въпрос за предаване на чужди имена или думи трябва човек е да предпазлив. Така например според К. Багренородни предводителят на унгарците е носил титлата "войвода". Естествено унгарците докато били в степите едва ли са и чували за тази дума - просто до К. Багренородни е достигнала информация от втора или трета ръка - най-вероятно някой търговец или дипломат е говорил с българи и те така са нарекли предводителите на маджарите. За печенегите казва, че на техен език думата за "клетва" е "закана" - очевидно дума от славянски произход и също доста съмнително да била използвана от печенегите. А за етимогията, която дава на етнонима "сърби" - мисля, че няма смисъл да говорим. Така че има основание и етимологията, която дава на името Саркел, да се подложи на съмнение. Неразбирам гръцки и затова се доверявам на руския превод. Не съм видял някъде този превод да е оспорен и затова го приемам. А колкото за чувашкото "кил" (приемаме, че една буква в случая е без значение), явно става дума за случайно съвпадение. В противен случай веднага възниква въпросът какво общо имат чувашите с населението, което е дало името на крепостта.

[проф. Добрев]

Ако тези хазарги говорят този език, много близко до ума е, че старите хазари също са го говорели. Защото какво да им се е изменило на този малък и забит в Афганистан народ за 1000 г. ??

Хазарейците в Афганистан са потомци на монголи от монголска военна част, останала тук по времето на нашествието на монголите по тези земи.

Хазарите съставляват отделно-самостоятелна подгрупа на нивото на прабългарите/болгарите и аварите вътре в Българската Група на Тюркските Езици.

По тази причина техният език е единствено и само тюрко-български и притежава някои специфични черти и особености в сравнение с прабългарските езици и диалекти.

Една от тези черти е и запазването в хазарския език на общотюркския звук Б, който обаче в прабългарския език се спирантизира и превръща в звука В.

В действителност, обяснението и определянето произхода на мли Авитохол се очертава като напълно възможно, сигурно и перспективно; максимално задоволително, пълно-последователно и обектноадекватно единствено и само на основата и в рамките на миналите и съвременни тюркски езици, именно с оглед на които са и правени, наистина доста отдавна, частично или донякъде успешни опити, един от които е и този на Й. Микола, според когото, по реда, възприет и предложен от проф. М. Москов [1988], Името води началото си от сттюрк. апът ”баща”, което се съдържа и в старотюркския израз шад-апът и което от една страна се развива в Яфет от Яфет оглани = син на Яфет, а от друга страна пък в тбълг. Авит, така че Авитохол от Именника и Яфет-оглани ”син на прадядото” от старата тюркска легенда имат не само общи имена, но и еднакво висока възраст [150]; сложното лично име Авитохол носи значението ”син на дедите” [152]; ”Авитохол (синът на дедите) като представител на предварително изчислен период съществува през вековете, във времето 300 г.” [157]; ”Атила чрез значението на името Авитохол е ”син на прадедите” [164]; ”Авитохол се обяснява като ”прадядовски син, син на прадедите” [173; Mikkola 1914, 23-24].

Основното и главното, което прави тази етимология само частично успешна, но въпреки това напълно неприемлива като цялостно и достатъчно завършено обяснение на произхода на името, е това, че в действителност, в миналите и сегашни тюркски езици няма дума апът със значение ”баща”, което неясно как по-сетне се заменя от значенията ”дядо; прадядо; деди, прадеди”; думата може и да се наблюдава в израза шад-апът, но този израз пък не е собствено тюркски по произход, а и вмъкнат и представен по такъв начин, той е и лексико-граматически необяснен, така че няма основание да се поставя в основата и началото на етимологията, като му се приписва значение, каквото той реално не притежава, защото ако старотюркският израз шад-апът съдържа апът с предполагаемо, но необосновано и недоказано значение ”баща” или пък ”деди”, то никак не е ясно и изобщо не е посочено от какъв точно вид е граматичната структура на целия израз, като същевременно не се конкретизира и върху кое по-точно от многото значения, които се постулират в процеса на доказването тъждествеността на Авитохол и Атила, в края на краищата се изгражда и неговата комплексно-цялостна и резултативна, лексико-граматична семантика.

Всъщност в тюркските езици, освен арабското по произход aba ”прародител; предци” [ДТС, 1], има още и aba < *appa, също и awaga ”баща; вуйчо; дядо; прадядо; предци”, които две думи обаче нямат форма апът и тогава имплицитно се възприема мн.ч. -it, което обаче, според нас, е само теоретически възможно, защото не е собствено тюркски, а монголски по произход граматичен инвентар [вж. Gabain 1950, 85], а и при това положение, определението, зависим член на словосъчетанието генетична основа на името, се оказва форма за множествено число, което надали е достатъчно подходящо и удобно за образуването на собствено име.

Ето защо, намиращото се на първо място в Именника на българските ханове мли Авитохол напълно определено, дори категорично и безспорно, а за езиковеда тюрколог, който при това обикновено има поглед и върху темпорално-локално и структурнотипологически по-близките или по-далечни групи източни езици и на първо място върху иранските и арабския език, даже и очевидно, възниква и се образува в ”недрата и лоното” на късноантичните и ранносредновековни български, но по-добре да се снеме полисемията и тогава, на тюркобългарските езици на авари, хазари и болгари, прабългари и още по-конкретно, в средата и на основата на прабългарските, но терминологически по-точно и още по-ясно, на болгарските езици.

Именно и само в тези езици, достатъчно добре известни и познати от Античността насам; разпространени и простиращи се върху огромната и необятна територия от Байкал, Саяните и Алтай до Балканите и Унгария, по принцип и в частност, несъмнено са налице семантически и фонетико-граматически изключително подходящи за образуването тъкмо на личното име на един хан, лексеми апелативи в лицето най-напред на фонетически напълно или почти тъждествената на началната част на Името, а по силата на всичко предложено и изложено по-нататък, очевидно и безспорно много старата, древната иранска заемка в българските езици, лекс. *абит, с нейното по-късно и по-следващо развитие болг. *авит и с нейния, арабски по произход почти пълен омоним в останалите тюркски езици 'abid ”поклоняющийся богу; набожный”, тур. вbid от ар. ﻋﺄﺑﺪ ['ābid] ”поклоняющийся; служитель; поклонник”, действително причастие от кор. ﻋﺒﺪ ['abadа] ”служить; поклоняться” [АрРСЛ-1, 628-629; ДТС, 2; HBTSz, 11].

Лексемите *абит и *авит сега и тук, именно в този си вид и звукова форма се възстановяват на основата и с оглед на съществуващите, наблюдавани и регистрирани в миналите и настоящи тюркски езици изобщо; на българските езици в частност и на болгарските езици и диалекти по-специално нарицателни съществителни имена апелативи самостоятелно и отделно; включени в състава и структурата на други нарицателни имена или на вече образувани и завършени собствени имена като сттюрк. apпt, налице още и в šadapпt beglдr ”шадапыты-беки”, първото от които от сложн. *šad-apпt; пак иранската заемка, само че от по-ново време и на друго място, мли But Kara, където може и да се допусне изпадане и лабиализиране, под влияние на озвучената устнена съгласна, на apпt до but, но по вероятно, изначалното и изконно изтир. при *bit с евентуално първично значение ”голям; висок” и определение към, също иранското по произход kara ”планина”.

Важно-централно място сред тези нарицателни и собствени имена заема средновековната болгарска титла бат, която се прибавя към името на най-големия по възраст престолонаследник и която обикновено той си запазва и след сядането на престола, както е при азболг. Бат-Органа, квболг. Бат-Баян – най-големият син на хан Кубрат, развито в съвр. чув. Питпуян; сраз. болг. Крум-бат – болгарски цар, който през 359 г., начело на войските си от племената, известни тогава като хионити, превзема римската крепост Амида, днешен Диарбекир; много възможно и срвек. мадж. мли Арпад от *ар-бат, също и Айбат – другото име на Атила, още и вболг. Бат-Тимер, Бат-Угыр, Арбат, тъкмо последното от които между впрочем, като че ли трябва да е в основата на името на прочутия московски площад и улица, а не, както обикновено се знае, ар. ribāt ”хан, крайпътна станция; укрепен манастир; погранична казарма” и още по-малко пък, пак арабското по произход арба ”повозка” [срв. СТРЯз, 265; Фасм-1, 83; ~*~-3, 502].

При всички тези мъжки лични имена болгарската титла бат е по-късно развитие на нрси бат ”княз; владетел, цар, хан” (Б. Иман), а то пък от *бат ”голям; главен”, вж. вболг. батавыл ”полевая ставка; ставка князя”, букв. ”голям стан”, най-вероятно от по-долу достатъчно подробно представеното срперс. *pat, но никак не е изключено и от *аbпt по пътя на изпадане на началната гласна и разширяване на следващата тясна гласна, като тук следват още срвек. квболг. мли Абит (С. Байчоров), хаз. антнм Parsbit, при и пред пак хаз. мли Barsbek, очевидно от *pars-аbit с изричната бележка от страна на лингвистите хазароведи, че това са не само ”Turkic Female Khazarian names”, но и ”also a male name” (Khazarian Names); пак тук, твърде възможно още и съвр. тур. мли Avid [TV].

[Aspandiat]

Всъщност в тюркските езици, освен арабското по произход aba ”прародител; предци” [ДТС, 1], има още и aba < *appa, също и awaga ”баща; вуйчо; дядо; прадядо; предци”, които две думи обаче нямат форма апът и тогава имплицитно се възприема мн.ч. -it, което обаче, според нас, е само теоретически възможно, защото не е собствено тюркски, а монголски по произход граматичен инвентар [вж. Gabain 1950, 85], а и при това положение, определението, зависим член на словосъчетанието генетична основа на името, се оказва форма за множествено число, което надали е достатъчно подходящо и удобно за образуването на собствено име.

И освен тези примери, които явно ви устройват, о, професоре Добрев, ето още малко, които обаче едва ли ще ви зарадват:

латинското avus “дядо; прадядо”

старопруското awis “чичо”

литовското avy‘nas “чичо по майчина линия”

старокелтското ewythr “чичо”

тохарското Б āwe “дядо”

aba/abo “баща, тате” (език паря)

avo “баща, тате” (каретигински таджикски говор) и подобни примери в афгански и хинди.

Също и ваханските и таджикските

awalá “първи, отпърво” и awalыng “първи”, таджикското awil “първи, в началото”.

[Aspandiat]

Моето предположение, че хазарите са били част от голямата скито-сарматска общност на индоевропейските народи.

Защо, обаче, те са толкова свирепи и агресивно настроени към ираноговорещите прабългари, нямам обяснение, освен пословичната им глупост.

Хе, Хърсе, че от сърбите, дето всичко им разбираме и те на нас, да не сме видяли много добрини през ХХ век, особено през 1912-1919 г.

[Aspandiat]

Хазарите като народ, наистина изчезват. Това е.

Част от тях биват турцизирани и като такива формират ядрото на днешните Х(Азербайджанци). Азербайджан го знаете къде е, вервам!

Друга вероятна част от тях, тия дето си остават в прародината, формират ядрото на днешните hazara в Афганистан - народ, който говори на език от иранската група.

Недоказуема връзка, Хърсе, защото тези хазара в Афганистан носят етноним, идващ (извеждан) от персийското hazar"хиляда", докато във всички източници хазарите за записани с другото Х - хazar. Затова в англоезичната литература "хазари" са записвани като khazars, а не като hazars.

[Ka40]

така че Авитохол от Именника и Яфет-оглани ”син на прадядото” от старата тюркска легенда имат не само общи имена, но и еднакво висока възраст [150]; сложното лично име Авитохол носи значението ”син на дедите” [152]; ”Авитохол (синът на дедите) като представител на предварително изчислен период съществува през вековете, във времето 300 г.” [157]; ”Атила чрез значението на името Авитохол е ”син на прадедите” [164]; ”Авитохол се обяснява като ”прадядовски син, син на прадедите” [173; Mikkola 1914, 23-24].

Баща на Авитохол явно е бил голям дебил да кръсти сина си "син на дедите". В същност по-скоро опитът за тази етимология е меко казано смешен. Просто няма логика - не внук, а син на прадядо си. То не че ако беше "внук на дядо си" щеше да има смисъл, ама това е вече пълен абсурд. А може би всъщност Авитохол означава "син на дядото на комшията". Иринк пък сигурно е "племеник на зетя".

И какво общо имат хазарите с "болгара" Авитохол!

[КГ125]

За печенегите казва, че на техен език думата за "клетва" е "закана" - очевидно дума от славянски произход и също доста съмнително да била използвана от печенегите.

Закана славняска ли е?

[Tyroglyphos]

Аз съм противник на широко разпространеното в България "поправяне" на извори, но когато става въпрос за предаване на чужди имена или думи трябва човек е да предпазлив. Така например според К. Багренородни предводителят на унгарците е носил титлата "войвода". Естествено унгарците, докато били в степите, едва ли са и чували за тази дума - просто до К. Багренородни е достигнала информация от втора или трета ръка - най-вероятно някой търговец или дипломат е говорил с българи и те така са нарекли предводителите на маджарите.

Да, той казва, че длъжността му е била воевода, но този случай е различен от Саркел, където изрично се говори за значението на името на езика на хазарите, което е предадено на гръцки; обърни внимание, че за "воевода" не се дава превод, т.е. тази дума е била позната на средностатистическия читател (и не се споменава думата да е собствено "турска").

За печенегите казва, че на техен език думата за "клетва" е "закана" - очевидно дума от славянски произход и също доста съмнително да е била използвана от печенегите.

Не, "закан" у Багренородни не е дума за клетва на печенежки език, а е използваната в тогавашния гръцки славянска дума "закон". Константин Багренородни казва, че печенегите полагат клетви "според своите закани", т.е. закони, както и на друго място, че Арпад бил избран за княз "според хазарския обичай и закан".

А за етимогията, която дава на етнонима "сърби" - мисля, че няма смисъл да говорим.

Родството на етнонима сърби с латинското servi "роби" се поддържа и от някои съвременни езиковеди, така че може Константин Багренородни да е бил и на прав път в обяснението си.

Така че има основание и етимологията, която дава на името Саркел, да се подложи на съмнение.

Той не дава етимология, а превод. Възможно е преводът да не е бил пряк, а да е минал през посредничеството на друг език. Този превод се потвърждава недвусмислено от названието "Белая вежа" (освен ако някакви висоокообразовани славяни не са именували селището с томче на Константин Багренородни под ръка ).

Не разбирам гръцки и затова се доверявам на руския превод. Не съм видял някъде този превод да е оспорен и затова го приемам.

И аз приемам руския превод, който потвърждава факта, че става дума за "къща", а не за "крепост". Между другото, ако ползваш преводи, винаги предпочитай тези на западни езици пред руските - за руската "школа" е характерна прекалена свобода, както и подчертана склонност към замазване на мъчните места.

[Tyroglyphos]

И освен тези примери, които явно ви устройват, о, професоре Добрев, ето още малко, които обаче едва ли ще ви зарадват:

латинското avus “дядо; прадядо”

старопруското awis “чичо”

литовското avy‘nas “чичо по майчина линия”

старокелтското ewythr “чичо”

тохарското Б āwe “дядо”

aba/abo “баща, тате” (език паря)

avo “баща, тате” (каретигински таджикски говор) и подобни примери в афгански и хинди.

Също и ваханските и таджикските

awalá “първи, отпърво” и awalыng “първи”, таджикското awil “първи, в началото”.

Не мисля, че проф. Добрев ще се изненада от тези примери. Та нали според него образуваното от същия корен латинско име Avitus е всъщност прабългарско!

[Skubi]

Не мисля, че проф. Добрев ще се изненада от тези примери. Та нали според него образуваното от същия корен латинско име Avitus е всъщност прабългарско!

apa- татко

anya-майка

На унгарски.

[проф. Добрев]

Също и ваханските и таджикските

awalб ”първи, отпърво” и awalыng ”първи”, таджикското awil ”първи, в началото”.

И вие като духовния си баща Счетоводителя не знаете откъде да започнете и къде да спрете - тези думи повече от сигурно са арабски заемки в иранските езици и нямат нищо общо с иран. бе/ид, което пък от своя страна е на разстояние хиляди светлинни години от трак. Авитус.

латинското avus ”дядо; прадядо”

старопруското awis ”чичо”

литовското avy‘nas ”чичо по майчина линия”

старокелтското ewythr ”чичо”

тохарското Б āwe ”дядо”

aba/abo ”баща, тате” (език паря)

avo ”баща, тате” (каретигински таджикски говор) и подобни примери в афгански и хинди.

А това, че в индоевропейските езици има подобни думи, изобщо не означава нищо, защото в основата на моята етимология лежи заетата през много старо време в тюркските езици иранска титла бед.

Цитат(проф. Добрев @ Wed Sep 09, 2009 8:52 pm)

Всъщност в тюркските езици, освен арабското по произход aba ”прародител; предци” [ДТС, 1], има още и aba < *appa, също и awaga ”баща; вуйчо; дядо; прадядо; предци”, които две думи обаче нямат форма апът и тогава имплицитно се възприема мн.ч. -it, което обаче, според нас, е само теоретически възможно, защото не е собствено тюркски, а монголски по произход граматичен инвентар [вж. Gabain 1950, 85], а и при това положение, определението, зависим член на словосъчетанието генетична основа на името, се оказва форма за множествено число, което надали е достатъчно подходящо и удобно за образуването на собствено име.

Добре щеше да бъде да бяхте схванали, че тук всъщност аз критикувам и ревизирам най-разпространената етимология, но което не може - не може!

[проф. Добрев]

Баща на Авитохол явно е бил голям дебил да кръсти сина си "син на дедите". В същност по-скоро опитът за тази етимология е меко казано смешен. Просто няма логика - не внук, а син на прадядо си. То не че ако беше "внук на дядо си" щеше да има смисъл, ама това е вече пълен абсурд. А може би всъщност Авитохол означава "син на дядото на комшията". Иринк пък сигурно е "племеник на зетя".

И какво общо имат хазарите с "болгара" Авитохол!

Ако бяхте малко по-интелигентен, щяхте да забележите, че това не е моя етимология.

Авитохол/Атила е хан от рода Дуло на болгарското племе оногури, а оногурите в частност, както и всички болгарски племена по принцип са най-близките родственици на хазарите.

[проф. Добрев]

Родството на етнонима сърби с латинското servi "роби" се поддържа и от някои съвременни езиковеди, така че може Константин Багренородни да е бил и на прав път в обяснението си.

Той не дава етимология, а превод. Възможно е преводът да не е бил пряк, а да е минал през посредничеството на друг език. Този превод се потвърждава недвусмислено от названието "Белая вежа" (освен ако някакви висоокообразовани славяни не са именували селището с томче на Константин Багренородни под ръка.

И аз приемам руския превод, който потвърждава факта, че става дума за "къща", а не за "крепост". Между другото, ако ползваш преводи, винаги предпочитай тези на западни езици пред руските - за руската "школа" е характерна прекалена свобода, както и подчертана склонност към замазване на мъчните места.

Бихте ли ги цитирали тези езиковеди тук, за да се насладим и ние на непостижимата им етимологична квалификация!?

Най-забавно-смешното е когато историци само по образование се правят на велики лингвисти и то етимолози!!!

[decapitator]

Бихте ли ги цитирали тези езиковеди тук, за да се насладим и ние на непостижимата им етимологична квалификация!?

Най-забавно-смешното е когато историци само по образование се правят на велики лингвисти и то етимолози!!!

А още по-смешно е когато филолози само по образование се правят на велики историци!!!

[Aspandiat]

А това, че в индоевропейските езици има подобни думи, изобщо не означава нищо, защото в основата на моята етимология лежи заетата през много старо време в тюркските езици иранска титла бед.

Да, о, професоре Добрев, видяхме всички вече, че нищо няма значение за вас, щом като нещо ви е влязло в главата. Нито факти, нито аргументи.

И в колко старо време е заета тази иранска титла. Впрочем кога най-рано ДОКАЗАНО, А НЕ ПРЕЗУМПТИВНО има засвидетелнствани тюркски езици или език? Нямам предвид дивите пантюркистки теории за тюркски езици още през ІV-ІІІ хил. пр.Хр., да не говорим за още по-тежки случаи.

[проф. Добрев]

А още по-смешно е когато филолози само по образование се правят на велики историци!!!

Ами смейте се тогава и то без да сте в състояние да проумеете как филолози по образование доказват, че Златното съкровище от Наги Сент-Миклош е единствено и само прабългарско по произход и принадлежност, докато великите ни историци и сега продължават да редят глупост след глупост за него!

И като сте толкова невъзпитан, защо не цитирате тук научните си публикации, за да ви видим и вас колко сте велик?

Или и на вас единственото, което можете да правите, е само да ругаете и обиждате?!!

[Хърс Златния]

Да, той казва, че длъжността му е била воевода, но този случай е различен от Саркел, където изрично се говори за значението на името на езика на хазарите, което е предадено на гръцки; обърни внимание, че за "воевода" не се дава превод, т.е. тази дума е била позната на средностатистическия читател (и не се споменава думата да е собствено "турска").

Това не го разбирам. Искаш да кажеш, че славянската дума "войвода" се е употребявала свободно в гръцкия език през 10 век като българска заемка и затова не е имало нужда някой да я превежда? Дори и така да е, пак е странно - българската дума е изместила всички възможни аналози при ромеите и императора дори не намира как да я преведе. Ами няма логика в това, приятелю. Ама никаква.

Не, "закан" у Багренородни не е дума за клетва на печенежки език, а е използваната в тогавашния гръцки славянска дума "закон". Константин Багренородни казва, че печенегите полагат клетви "според своите закани", т.е. закони, както и на друго място, че Арпад бил избран за княз "според хазарския обичай и закан".

Айдаа, ами че той гръцкият бил фрашкан със славянски думи по онова време! Ами не само гръцкият, но и маджарският, щом маджарите са имали "закони"!

Той не дава етимология, а превод. Възможно е преводът да не е бил пряк, а да е минал през посредничеството на друг език. Този превод се потвърждава недвусмислено от названието "Белая вежа" (освен ако някакви висоокообразовани славяни не са именували селището с томче на Константин Багренородни под ръка ).

И аз приемам руския превод, който потвърждава факта, че става дума за "къща", а не за "крепост". Между другото, ако ползваш преводи, винаги предпочитай тези на западни езици пред руските - за руската "школа" е характерна прекалена свобода, както и подчертана склонност към замазване на мъчните места.

Това е вече интересно, тъй като тук уважаемият Тироглифос си позволява няколко неверни твърдения. (Не че защитавам Дедо.)

1. Преминаването на превод през друг език (непряк превод?!) прави безсмислено цялото упражнение. Нас ни интересува именно хазарския език. Ако преводът е от друг език, дори и да е най-точният превод на света, той не ни върши никаква работа. Така ли е? Ами така е.

2. Второто невярно твърдение, повторено и потретено, е че думата "ВЕЖА" в руския език означава "къща" или "къщурка" - демек това потвърждавало превода на ромейския император. Няма такъв филм.

Не знам какво е превеждал ромейският корифей, но "вежа" на руски и староруски не означава къщичка, а кула, обикновено БОЙНА КУЛА. Така че и дума не може да става за наименуване от страна на руснаците "с томче в ръка".

Много по-вероятно е, ромейският корифей изобщо да не е бил в час!

[Хърс Златния]

2

[VladPomak]

Хм, не знам.... Защо всъщност се смята, че хазарският е тюркски?

BTW, ako не се лъжа, някъде в Афганистан живеят хазари и даже си имат хазарски език...

Хаза́рский язы́к — вымерший язык хазар. Принадлежит к тюркским языкам, предположительно, к булгарской группе.

Тексты не обнаружены. Известно три произведения хазарского происхождения, написанных на древнееврейском языке, которым пользовалась правящая элита, исповедовавшая иудаизм (см. Еврейско-хазарская переписка, Киевское письмо). Сами хазары пользовались разновидностью рунической письменности, которая известна по отдельным эпиграфическим надписям, но пока не дешифрована.

Из иноязычных письменных источников (прежде всего арабских и византийских) известно ок. 60 хазарских личных имён и несколько географических названий. Среди них выделяются отдельные существительные, например, bulan — «лось», čiček — «цветок», прилагательные: alp — «доблестный», обозначения цветов: sār — «белый», sārпg — «жёлтый» и др. Большинство неиудейских имён и титулов — тюркские. Вывод о принадлежности хазарского к булгарской подгруппе, которая, в свою очередь, является наиболее архаичной среди западных тюркских языков, базируется на анализе слова «Саркел», которое считается эталонным (то есть достоверно не заимствованным) и имеет характерные признаки данной ветви (ротацизм и ламбдаизм). А также свидетельстве арабских авторов ал-Истахри и Ибн-Хаукаля, которые отмечали схожесть языков булгар и хазар с одной стороны, и непохожесть хазарского языка на наречия остальных тюрков — с другой.

Из современных языков ближе всего к хазарскому стоит чувашский язык.

уикипедията - ..... как пък стигнаха дотука!

Ето, КГ125 - това е наистина добър въпрос "Как википедията е стигнала дотук?" - сиреч до такива смахнати не, ами оттатък заключения? Ами благодарение на българомразци разни, които ни изкарват произлезли от тюрките, които Господ направил дето се вика в 5 век след Христа, а пуснал да ходят-бродят по света чак в 7-8 век сл. Христа. Но не! - прохвесторът ти Добрев като натиска все на тюркската жилка просто няма как едно такова странно творение като Википедията да не се пристрои към най-невероятните и смешни тези и да почне на свой ред да ги лансира наляво и надясно. Ей затова смятам че всички, които се присмиват на автохтонизма са своего рода и българомразци, перверзници сиреч, нали? Щото да мразиш семейството си, макар и подсъзнателно, и да искаш да не си свързан по никакъв начин с него, да си дошъл отнякъде другаде, а не от твоя род и народ си е перверзия както и да го разглеждаш!

ВладПомак

ПП. Също и присмиването на Генадий Воля е своего рода българомразство - защото руснаците теглят по същия начин като нас - от разни "умни глави" които им казват "Вие сте недоразвити и следователно не може да си знаете историята още! Затова ние ще ви я разкажем както на нас ни изнася!" И това е за всички славяни (в днешния смисъл на думата!) - хем бели хора, ама хем и нищо друго освен тор, нали? И от нашенския тор постоянно се подават едни червейчета и питат кой чужд задник да оближат сега...

[Aspandiat]

Ей затова смятам че всички, които се присмиват на автохтонизма са своего рода и българомразци, перверзници сиреч, нали? Щото да мразиш семейството си, макар и подсъзнателно, и да искаш да не си свързан по никакъв начин с него, да си дошъл отнякъде другаде, а не от твоя род и народ си е перверзия както и да го разглеждаш!

Ашколсун, значи който не споделя автохтонните олигофрении, е българомразец, така ли, български трако-ариецо? Утре можете и в концлагери да почнете да затваряте неавтохтонците заради "неавтохтонно национално предателство".

[Ka40]

Я да видим в рамките на едно изречение, колко фактологически грешки е направил "професорът":

Ако бяхте малко по-интелигентен, щяхте да забележите, че това не е моя етимология.

Авитохол/Атила е хан от рода Дуло на болгарското племе оногури, а оногурите в частност, както и всички болгарски племена по принцип са най-близките родственици на хазарите.

хан - в нито един извор не се споменава, че върховният владетел на българите е насил титлата "хан". Напълно изкуствено въведена в историографията

болгари - така руснаците наричат българите. Не е регистрирано в нито един извор. Етнонимът се използва в руската научна литература, както и от някои неспециалисти, т.е. аматьори в България.

оногури - родът Дуло принадлежи към племето оногундури

най-близките родственици на хазарите - ако беше така, то черните българи след близо триста години пребиваване в Хазарския каганат трябваше да се обезличат етнически и културно, т.е. да бъдат асимилирани от хазарите. Фактът, че те се запазили като обособена етническа група, която рязко се отличава от хазарите, показва че не са били толкова близки родственици.