Отиди на
Форум "Наука"

Кой хълм в Търново е бил Трапезица?


Recommended Posts

  • Потребители

Шумът, който се създаде напоследък с археологическите разкопки във Велико Търново, поражда основателните съмнения дали днешните географски представи на историците съответстват на средновековните наименования. Това не се забелязва, защото не се споменава за някои противоречия между мястото на откритията и сведенията от средновековните източници. Не се задават въпроси, затова и не идват отговори. Но не е ли уникално например, че най-важният хълм в града, на който се намират останките на царския дворец, носи измислено сравнително отскоро име?

В сборника лекции „История на Второто българско царство” проф. Йордан Андреев отбелязва, че латинците наричали средновековно Търново - Тринови1 . Това име споменава и Патриарх Евтимий в написаното от него житие на св. Йоан Рилски. Където се казва, че когато цар Асен завзел Средец, той замислил да пренесе мощите на преподобния отец в „своя преславен град Трънов” и веднага изпратил до своя патриарх кир Василий, пребиваващ тогава в „Тринов, великия град”, писмо.”2

Името Тринов се споменава и в житието на св. Ромил Видински от края на ХІV в. В него е отбелязано, че когато светецът напуснал родното си място, стигнал до „Загорие, до града, наричан по-рано Торвон, а сега Тринов, влизащ в същата епархия, и се заселва в един от тамошните манастири”. Манастирът носел името на Богородица Одигитрия. По-нататък съставителят на житието отново пише за „споменатия град Тринов”: „...има една планина, намираща се близо до Тринов, наричана с местното име Устие. Има и един хълм до града, наричан и той от стари времена Света гора; в тях живееха множество иноци, живеят и до днес.”3

Според Й. Андреев името на Търново можело да се изведе от латинското Тринавус- трите кораба. Историкът посочва ранни византийски извори, където градът се споменава като Триновос или Тринавос.4 Най-вероятно от „трите кораба” идва и Тринов. Под кораби естествено трябва да подразбираме трите хълма, около реката Янтра. Днес те се наричат Царевец, Трапезица и Момина крепост и се приема, че съответствието на тези хълмове с древността е: Царевград Търнов, град Трапезица и Девин град.

post-2642-1252479648_thumb.jpg

Колко изкуствено са определени наименованията и разположенията на днешните Царевец и Трапезица, можем да видим пак от писаното от Йордан Андреев. Четем в „История на Второто българско царство”: „Няма съмнение, че с името Трънов град бил назован главният хълм, на който се издигали палатите на българските царе и се извисявали и кубетата с патриаршеската църква „Възнесение Господне”. В новобългарски превод то означава „крепостта Търново” (град = „крепост”). Но за да го отличат от останалите „градове”, т. е. твърдини на столицата, средновековните българи са го наричали просто „ГРАДЪТ”, т. е крепостта, в смисъл да подчертаят неговата уникалност като съсредоточие на политическата и духовна власт. Така името на Търнов се превърнало в общо название на старата българска столица. Названието „градът” заварили турските завоеватели в края на ХІV в., като го превели буквално на своя език: „Хисар” = крепост. Името Хисар било в употреба до Освобождението, пък и по-късно, когато благодарение на една изкусна приумица, плод на необузданата фантазия на известния ни възрожденец Цани Гинчев, хълмът получи новото си малко превзето „Царювец” или „Царевец”, като означение, че някога е бил престолнината на древните български царе. Названието „Царевец” бе възприето от знаменития чех К. Иречек в неговата „История на българите” и оттам то получи широката си популярност.”5

Няма как да се съгласим с тези голи заявления. Да сведеш понятието град само до един хълм, след което да махнеш и името на този хълм и да кажеш, че славният Търновград е бил само един Хисар, е несериозно, затова и продължението е несериозно. Никъде в средновековните източници за Търново не се говори само като за „градът”. Вижда се, че и новото име на хълма - Царевец, и старото турско - Хисаря, са измислени. Царският хълм действително е наречен в един момент след падането под османско владичество с нарицателното име „Хисар” и остава с това име до Освобождението, но твърдението, че столицата на Втората българска държава е била наричана в средните векове само „крепостта”, или „градът” е невярно.

Истината изглежда е, че името на хълма е било изгубено в годините на турското робство, когато по историческите хълмове на стария Търновград е живеело турско население. Както отбелязва руският славист Виктор Григорович, посетил Търново в 1845 г., тогава в града турците били по-многочислени, отколкото българите: 3 800 семейства били турски, 1 217 семейства били от останалите етноси. Същият Григорович пише, че според приказките на хората, след падането на Търново под турска власт градът се лишил от народонаселението си. Турците заели всички важни пунктове на града и изтикали християните извън центъра.6

Извеждайки логиката си за Хисар-Царевец, Йордан Андреев пропуска една важна подробност. Въобще не е вярно писаното от него, че „няма съмнение че с името Трънов град бил назован главният хълм, на който се издигали палатите на българските царе”. И това го потвърждават действията на първите, които са започнали археологически проучвания в старата престолнина. Знае се, че първите археологически разкопки в Търново, които са били първи въобще в България след Освобождението, са извършени от професор Марин Дринов и д-р Васил Берон не на Царевец, а на Трапезица. Този хълм се счита за люлка на българската археология. Д-р Берон бил твърдо убеден, че Трапезица била по-старата крепост на средновековната българска столица и че на нея са се разполагали най-представителните сгради - дворците на българските царе и патриарси.7

В пътеписа си, Виктор Григорович пише, че местният му придружител в Търново - М. В., му разказал, че в бившата църква „Св. 40 мъченици” имало голямо количество древни книги-ръкописи (китаби). М. В. ги бил виждал и обещал на имама на джамията да му плаща за всеки изнесен ръкопис. Още първият направил явно голямо впечатление на М. В. и той го занесъл на митрополита (вероятно за да иска съдействието му да бъдат изнесени и останалите ръкописи от джамията). Впоследствие станал скандал. Митрополитът грък- фанариот счел книгите за „опасни”, съобщил на турското началство и от тогава „съкровищата” в джамията станали недостъпни за християните.8

Веднага след този разказ Григорович съобщава: „В Търново има място, наричано в ръкописите град Трапезица. Според преданията, на него се възвишавал двореца на царете и църквата св. Йоан Рилски”. Руският изследовател коментира, че на въпросната Трапезица тогава имало само купчина камъни, а по останките на основите не можело да се заключи, че те са на някакви бивши „обширни” здания. Мястото тогава било пусто.9 Тази подробност - вметването на „преданията” веднага след разказа за ръкописите в „Св. 40 мъченици”, очевидно не е случайна. Изглежда „преданията” са били записани именно в тези ръкописи и в тях, освен познатото ни сведение за издигането на църквата на Йоан Рилски в „град Трапезица”, е било записано, че и дворците са се намирали там.

Георги Раковски също е бил убеден в това. През 1842 г. той е бил учител в Търново, а в 1857 г. в „Замечания первия части Горскаго пътника” пише: „В Търнов се вижда и опустелий царски палат Трапезица, но само сринати зидове, засипани от многогодишна пръст!”.10Вероятно Раковски под Трапезица е имал предвид днешният хълм, но и той е бил уверен, че българските царски дворци са се намирали на място, носещо това име.

Въло Вълов, един от ръководителите на разкопките в Търново, привеждайки в 1969 г. във в. „Велико Търново” посоченото по-горе сведение за Васил Берон и вярата му, че дворците са на Трапезица, добавя: „Колкото и да са остарели схващанията на Васил Берон, те и до днес си остават непреодолени в един пункт, а именно, че Трапезица е по-старата крепост, от която се е развивало средновековно Търново.”11 Не можем ли обаче да преодолеем тези противоречия със съществуващите „предания”, като приемем, че царските дворци на Търновград действително са се намирали на Трапезица? Ами ако е било действително така?

Напоследък се шуми за църквите и манастирите „Св. Йоан Рилски” и „Св. св. Петър и Павел” във Велико Търново. Останките и на двете - къде по-вече, къде по-малко запазени, се намират в Асенова махала. На практика там се е намирал голям манастирски комплекс, в който по левия бряг на река Янтра са били разположени манастирите: „Св. Йоан Рилски”, „Св. апостоли Петър и Павел”, „Св. Богородица Темнишка” (днес върху развалините и се издига църквата „Св. Богородица”) и „Св. Четиридесет мъченици”.12 И четирите се споменават в редица житиеписни творби. В които за всички четири църкви се отбелязва, че са пазили мощи на български светци.

Като четем житието на Йоан Рилски, написано от Патриарх Евтимий, оставаме с впечатлението, че в него има някакво разминаване. Цар Асен решил да пренесе мощите на св. Йоан Рилски в „преславния град Трънов” и изпратил писмо до своя патриарх във „великия град Тринов”. За това бе вече споменато. В житието по-нататък обаче се казва, че цар Асен се върнал спешно от Средец в своя царски град и започна л да изгражда църква на името на светеца в „славния град Трапезица”. Нямаме ли три различни места, наречени градове?

Явно не. Видяхме от житието на Ромил Видински, че по времето на Патриарх Евтимий Търново се е казвало Тринов. Патриархът пък ще да е употребил и Търнов, защото така е било записано в по-старото житие, което е ползвал. Например, в Проложното житие на св. Йоан Рилски от Стишния пролог се споменава за пренасяне на всеславния ковчег на св. Йоан „до царския град Търнов”, като започнало бързо да се строи църква в „град Трапезица”.13 И в това житие обаче, като че ли има пак два различни града? Отговорът идва от явно най-старото, Проложно житие на св. Йоан Рилски от Норовия пролог. В него е записано: „...благоверния цар Асен се вдигна, дойде в Средец, взе мощите на светеца, пренесе ги в Загорие и ги положи в град Трапезица, като направи църква на негово име”.14 Непосочването на Търнов или Тринов в най-ранното житие показва, че никое от двете имена при пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски не е било популярно по това време. Посочва се само град Трапезица и дори без епитет. Трапезица ще да е било първоначалното име на Търново или името на мястото, откъдето ще израсне „славния царски град” Търнов-Тринов.

Проф. Иван Дуйчев е изложил много плодотворната идея, че името Трапезица идва от специалните военни отряди в ранна Византия, които се наричали „трапезити”. Те имали задачата да охраняват важни стратегически пунктове. Според Дуйчев, вероятно такъв гарнизон от трапезити е станувал на хълма с това име, откъдето той е получил името си.15 В тази връзка естествено възниква въпросът: а кой от двата хълма в Търново над Асенова махала е по-подходящ за отбрана. Не е ли това днешният Царевец. Та той и затова е станал място за издигането на царските дворци. Именно на Царевец трябва да са били разположени византийските стражници-трапезити и там е имало сигурно и малка крепост.

В историята на Никита Хониат за въстанието на Асен и Петър има един пасаж, който се превежда различно. Става дума за това как братята поискали от византийския император Исак Ангел да им бъде дарено с негова грамота едно място в Хем (Стара планина). Васил Златарски в том ІІ на историята си превежда въпросното място като „едно малко село”. Според ХИБ и Ал. Милев ставало дума за „едно не твърде доходно място”. В руският превод на Хониат обаче се казва: „едно почти непристъпно място в Хем”.16Това място ще да е било непристъпната Трапезица.

Че Трапезица е било мястото, което днес наричаме Царевец, го потвърждава откриването на църквата „Св. Йоан Рилски” в Асенова махала. Всъщност днес се прави нейното преоткриване, защото за тази църква се е знаело отдавна. За нея писал д-р Христо Даскалов още преди Освобождението. Той видял основите на църквата „Св. Йоан Рилски” в близост до църквата „Св. св. Петър и Павел”.17 Както видяхме от споменатите жития на Йоан Рилски, неговите мощи, след като били пренесени в царския град били положени в посветената нему църква, построена в „славния град Трапезица”. Така имаме едно доказателство, че Асенова махала е била на Трапезица и явно така се е наричал днешният хълм Царевец.

Интересно е, че до църквата „Св. Йоан Рилски” се намира църквата „Св.св. Петър и Павел”. Тя според едно от житията също се е намирала на ...Трапезица! Знаем от написаното от Патриарх Евтимий Похвално слово за св. Йоан Поливотски, че мощите на този светец са пренесени в Търново от цар Калоян (и са положени вероятно първо в църквата „Св. 40 мъченици”). По времето на цар Йоан Асен благоверната му царица Ана основава „манастир за иноци, посветен на светите и всехвални върховни апостоли” и полага в него мощите на св. Йоан Поливотски.18 Върховните апостоли са естествено св. Петър и св. Павел. Всъщност мощите на Йоан Поливотски са положени в църквата, носеща тяхното име. Приема се, че тя е построена в 1231-1237 г.19 Виктор Григорович в очерка за посещението си в Търново също е писал за тази църква, но се е объркал, описвайки я като „храма на митрополията на името на дванадесетте Апостола, близо до дома на митрополита, в долната махала”.20 Сведението на руския славист все пак потвърждава, че в 1845 г. днешната църква „Св. св. Петър и Павел” още се е наричала „Свети Апостоли”, но Григорович не е разбрал, че става дума за двамата върховни апостоли.

В същата църква „Свети апостоли Петър и Павел” са били положени и мощите на св. Гавриил Лесновски. Това се разбира от неговите Проложно и Народно жития. В първото е записано: „И след дълго време мощите (на Гавриил от Лесновската планина) бяха пренесени в българския град Търнов и бяха положени на Трапезица в „Светите апостоли”, където лежат и до днес, като излъчват целебна сила и до ден днешен”. Подобен е текстът и в Народното житие.21 С други думи църквата „Свети апостоли Петър и Павел” и до ХІV в., когато е написано това „лежат и до днес”, се е намирала на Трапезица. Така имаме и второ категорично свидетелство, че Трапезица е бил днешният Царевец.

Имало е план, когато се е градяло средновековната престолнина Търново. Цялото пространство на запад от царските дворци и Патриаршията до Устието на Янтра е било отдадено на българската църква. Първите Асеновци са замислили да направят днешната Асенова махала като място за поклонение. И построяват там един до друг четири манастира, в чиито църкви полагат свети мощи. Нещо много резонно е мощите да са тук, защото те са се намирали под защита зад крепостните стени на брега на Янтра. Докато църквите на другия бряг на Янтра и тези на хълма над тях, не са били защитени. Не е било необходимо и да се карат поклонниците да се катерят по днешния хълм Трапезица.

Трапезица пък е било място също отредено за усамотение на монаси - от прочутата Търновска Света гора. Къде другаде, ако не на една Света гора ще има 17 църкви, колкото са открити на Трапезица! Докато на днешната Света гора не е открита нито една. На средновековната Света гора е била организирана и Търновската книжовна школа.На 2-3 км , пак в западна посока, е било и Устието, където е учреден патриаршеският манастир „Св. Троица”. Отсреща пък е манастирът „Свето Преображение”.

post-2642-1252479685_thumb.jpg

Бележки:

1. Андреев, Й. История на Второто българско царство. С., 1999, с. 185.

2. Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1931, с. 382.

3. Стара българска литература, т. 4. С., 1986, с. 470-471.

4. Андреев, с. 185 и 190

5. пак там, с. 186.

6. Григорович, В. Очеркъ путешествiя по Европейской Турцiи. М., 1877, с. 146.

7. Прослава на Велико Търново. С., 1978, с. 217-218.

8. Григорович, с. 148.

9. пак там.

10. Раковски, Г. Съчинения в четири тома, т. 1. С., 1983, с. 332.

11. Прослава на Велико Търново. С., 1978, с. 218.

12. История на Велико Търново. С., 1986, с. 272.

13. Стара българска литература, т. 4, с. 134.

14. пак там, с. 132.

15. Андреев, с. 186.

16. виж в www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_1.htm.

17. Величието на Търновград. С., 1985, с. 398.

18. Стара българска литература, т. 2. С., 1982, с. 160-161.

19. пак там, с. 337.

20. Григорович, с. 147.

21. Стара българска литература, т. 4, с. 171 и 175.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Гербов много интересна хипотеза.Само че теорията че днешната Трапезица е била единствено религиозен център е отдавна отхвърена по археологически път.Трапезица си е била и жилищен квартал а големия брой църкви открити там говори едниствено за многобройността на населението.Освен това ми се струва че Раковски прави много ясно разграничение между Трапезица и Хисаря.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Между другото поправете ме ако греша но още не съм видял убедителни /да не кажа някакви/ че разкопаната от Овчаров това лято църква е именно "Свети Иван Рилски".Доскоро се смяташе че тази църква е на Трапезица.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Като цяло поддържам трактовката на Гербов. Не съм съгласен само с етимологичните му разсъждения.

Гербов, да не забравяме хълма Света Гора, там не са правени сериозни археологически проучвания.

Копаейки там изкарвахме много средновековна керамика. До сериозни зидове, обаче не успяхме да стигнем ,мисля ,че от специализираниет находки има някои основи на манастирски църкви и параклиси.

Kолкото и странно да изглежда, явно градът е получил своето наименование, заради особенностите на своята флора.

П. Павлов смята, че името е готско и произлиза от името на върховния бог на скандинавците "Торн". Колко е смешно това определение, може всеки сам да заключи. Освен това , готите не са почитали Торн ,а Арес които не прилагали към неговите атрибути топора или чук ,а меч.

Ако се огледаме око Тръновград, ще видим колко близки етимолигични градове съществуват- Габрово , Дреново и др. По близко е до акъла ,че тази крепост е била добре защитена от природата и по географски и по ботанически път. Излишно е да упоменавам ,че в Западна България имаме град Трън, а в Странджа- М. Търново.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Рицарю кога Пламен Павлов е твърдял подобно нещо?

хе- хе , твоя любимец :biggrin: ... да твърди го !!!

Що обвиняваш ме ,че си измислям ли ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Най-вероятно познатото ни Търново е резултат от сливането на два града Търново и Трапезица, като свързващато звено получава името Нови град. Нещо като Буда и Пеща, което на времето е било 2 града - Буда и Пеща. През Средновековието селищата са били доста по-малки, но пък по на гъсто. Не е имало автобусен транспорт и ако са живели в мегаполис е трябвало деня им да минама дамо м отиване и връщане до нивата, без да могат да я обработват. Девинград е по-отдалечен и затова е останал и по-обособен.

Иначе за Царевец вече имаме тема във форума и стана ясно, че е заселен още от античността. На Трапезица това лято се правиха мащабни разкопки и може бе след 1-2 години ако продължат ще може по-ясно да кажем какво е било. Тъй като Царевец е бил заселен от турците и старите сгради са използвани за материал за нови е бил по-малко запазен. Но Трапезица не е била заселена от турци, но пък самите турци гледали с неодобрение ако българи се качват на хълма. Тъй че хълмът е останал по-добре запазен. Верно е, че някои от черквите са сред по-добре запазените сгради - 3,13,14, докато от светските в по-добро състояние е само сграда № 1 (номерата са по реда на разкопаването им), която неотдавна беше обявена за "Замъкът на Асеневци" (всъщност е укрепление пазещо главният северен вход на Трапезица - снимка). Тъй или иначе сега около сгради 1 и 2 излизат още от земята. А също и на изток (прикачената снимка). Сезона свършва и да се нядяваме, че ще пуснат някаква по-сносна итформация - колко и какви сгради са разкрити, а не разни дивотии от рода на "намерено уникално копче серийно произвеждано във Венеция".

Иначе версии за името на Търново бол. Според Петър-Богдан Башев идеро от Три-нова, т.е. трите нови града. Другото, което е изложено в пътевоодителя на града от началото на ХХв. и май най-смислено се свързва с Трън като се прави паралел с околните селища, много от които наистина носят имената на разни растителни видове - Горна Оряховица, Къпиново, Габрово, Дряново и т.н. Защото пък точно трън най-вероятно е свързано с т.нар. "Жидов гроб". По предание Търново е построено от великани наречени жидове. Та в "Жидовия гроб" бил погребан един от тях, дето като бягал се закачил на трън от къпина и паднал. Тъй като жид значи и евреин, то вариант на преданието е, че евреинът дето предал Търново на турците бил подгонен, закачил се на въпросния капинов трън паднал, бил настигнат и убит. Тъй или иначе не може да се каже със сигурност от къде иде името на града.

Никъде в средновековните източници за Търново не се говори само като за „градът”.

Ефрем в "Канон-молебен за царя" говори само за Градът, което е станало причина някои изследователи са заявят, че ставало дума за неназован град. Но Градът (както би казал един поет с голяма буква) е название на столицата. В средновековните виз. извори много често това, което в нашите христоматии е преведено като Цариград е обозначено като "Полис" - "Градът". И тъй като Търново е претендирало да е Третият Рим, то е и съвсем нормално да си прикачи и титлата "Градът". То е нещо като "Библията", т.е. "Книгата".

Да сведеш понятието град само до един хълм, след което да махнеш и името на този хълм и да кажеш, че славният Търновград е бил само един Хисар,

За Средновековието и Царевец не е малък град. Просто Търново след сливането на трите крепости е бил доста голям средновековен град.

За "Св. Апостоли" на Трапезица предполагам, че е една от по-големшките черкви там (по-точно тази на втората прикачена снимка, която е в руини на по-преден план, а не по-запазената на заден). Ако не е тази, то ще е "Св. Иван Рилски", тъй като е част от по-голям комплекс, а край тях е имало манастир.

post-549-1252519094_thumb.jpg

post-549-1252520503_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

А нямаше ли някакво сведение че грасът на Иван Асен І се е наричал Трапезица?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Месторазположението на Търново е стратегическо. Може да се предположи, че още в римско време тук е имало крепост, която била наречена Тринавус или Тринавон. Виантийците са наследили тази крепост и са запазили името и. Георги Акрополит в историята за въстанието на Асен и Петър пише: „А Асен влязъл с войската си в градчето, чието име е Стринаво.” (ГИБИ VІІІ, с. 153).

Трънов изглежда е побългареното Тринов. В славянските речници съставните думи не са с „три”, а с „трь”. Например, трибрачие (трети брак) е трьбрачiе, тройно (тригубо) е трьгоубо и т. н.

Мисля, че най-рано Трънов е назован в дубровнишката грамота на Йоан Асен. Там е Трънова (понеже е в падеж). Според мен става дума за Трьнов. Трьнов или Трънов е от Тринов, а не от трън.

Колкото до „трите кораба” по-вероятно е да не се е имало предвид Момина крепост, а Варуша. Има две рисунки правени от едно и също място и там ясно се виждат как днешните Царевец, Трапезица и Варуша изпъкват около река Янтра. Едната рисунка е на Феликс Каниц.

post-2642-1252656771_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Гербов за Стринаво имам особено мнение / писал съм в други теми че се касае за крепостта Стирнава до Дряново/.Иначе няма ли запазени карти от ПБЦ да видим как е наречено Търново.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Забравяте факта, че на хълма Царевец под фамозната рестварирана църква на Българската патриаршия има готска църква. На трите хълма има много ранни селища, материалите от разкопките са многотонни, например само в моето училище ""Вл. Комаров"" имаше една стая с няколко шкафа пълни с артефакти от разкопки на хълмовете. Траки и готи са присъствали много преди римляни и ''византийци''.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Някой знае ли откъде е дошло името Търнов и Търновград?

Аз хубаво цитирах текстове от „Стара българска литература” и там навсякъде е Търнов, само в житието на Ромил Видински е Тринов. Нещо обаче ми намириса на гнило, макар и със закъснение. След житието на Йоан Рилски реших да видя и в другите жития, чиито старославянски текстове са дадени в „Български старини из Македония”. Проверих житията на Петка Търновска, св. Сава, Михаил от Потука, Иларион Мъгленски, едно друго житие на Гавриил Лесновски. Като добавим и споменатото житие на Йоан Рилски в нито едно от посочените жития няма...Търнов! Има Трънов, Трьнов и Трiнов.

Във всички жития от „Български старини” (без това на св. Сава), които фигурират и в „Стара българска литература”, Трънов, Трьнов и Трiнов са преведени като...Търнов! Кой е решил, че това е правилно?

Имало ли е действително Търновград в Средновековието или аз не съм успял да открия това име? В „Стара българска литература” в житието на Йоан Рилски действително има израз „великия Търновград”. Но в старославянския текст е „Трiнов велицем граде”.

Името Търново не е оригинално и е измислено също като Царевец!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Някой знае ли откъде е дошло името Търнов и Търновград?

Аз хубаво цитирах текстове от „Стара българска литература” и там навсякъде е Търнов, само в житието на Ромил Видински е Тринов. Нещо обаче ми намириса на гнило, макар и със закъснение. След житието на Йоан Рилски реших да видя и в другите жития, чиито старославянски текстове са дадени в „Български старини из Македония”. Проверих житията на Петка Търновска, св. Сава, Михаил от Потука, Иларион Мъгленски, едно друго житие на Гавриил Лесновски. Като добавим и споменатото житие на Йоан Рилски в нито едно от посочените жития няма...Търнов! Има Трънов, Трьнов и Трiнов.

Във всички жития от „Български старини” (без това на св. Сава), които фигурират и в „Стара българска литература”, Трънов, Трьнов и Трiнов са преведени като...Търнов! Кой е решил, че това е правилно?

Имало ли е действително Търновград в Средновековието или аз не съм успял да открия това име? В „Стара българска литература” в житието на Йоан Рилски действително има израз „великия Търновград”. Но в старославянския текст е „Трiнов велицем граде”.

Името Търново не е оригинално и е измислено също като Царевец!

Гербов, нещо си в регрес ... по отношение на граматиката, особенно старобългарската ...

Как блъгарите, станаха българи. Ами сравни си текстовете. Търн и Трън е все едно и също . Казах ти - Дряново, Габрово , Царева ливада ....още искаш ли ??

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Нямам претенции да познавам чак толкова добре старобългарската граматика. Аз ако я познавах добре, щях да чета Патриарх Евтимий в оригинал. Само че ако нямаше този превод „Търнов”, а си бяха написали в „Стара българска литература „Трънов”, и аз щях да бъда по-голям привърженик на тезата за произхода от „трън”, а нямаше да се хвана за Тринов.

При произход от „трън” обаче излиза, че на Царевец не е имало никаква готска църква, а само тръни, както и сега ги има бол по хълмовете над Преображенския манастир и „Св. Троица”. И Асен и Петър като са си построили двореца са го кръстили „град Трънов”. Той и Феликс Каниц така превежда Търново, като „трънен замък”.

А Трапезица ще да е била Асенова махала. Както и да го въртим манастирите „Св. Апостоли” и „Св. Йоан Рилски” са били там. И там ще да е бил „град Трапезица”. После са усвоили хълмовете над него и името е изчезнало. Останало е само в житията. В житието на св. Ромил има само град Тринов, хълм Света гора и Устието. На тези места е имало църкви, манастири и монаси в ХІV в.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Нямам претенции да познавам чак толкова добре старобългарската граматика. Аз ако я познавах добре, щях да чета Патриарх Евтимий в оригинал. Само че ако нямаше този превод „Търнов”, а си бяха написали в „Стара българска литература „Трънов”, и аз щях да бъда по-голям привърженик на тезата за произхода от „трън”, а нямаше да се хвана за Тринов.

При произход от „трън” обаче излиза, че на Царевец не е имало никаква готска църква, а само тръни, както и сега ги има бол по хълмовете над Преображенския манастир и „Св. Троица”. И Асен и Петър като са си построили двореца са го кръстили „град Трънов”. Той и Феликс Каниц така превежда Търново, като „трънен замък”.

А Трапезица ще да е била Асенова махала. Както и да го въртим манастирите „Св. Апостоли” и „Св. Йоан Рилски” са били там. И там ще да е бил „град Трапезица”. После са усвоили хълмовете над него и името е изчезнало. Останало е само в житията. В житието на св. Ромил има само град Тринов, хълм Света гора и Устието. На тези места е имало църкви, манастири и монаси в ХІV в.

Трапезица е името на цитаделата на града Търново.Оттам разликите в сведения.Няма два различни града или поредната конспирация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Иначе няма ли запазени карти от ПБЦ да видим как е наречено Търново.

За произхода и значението на името на Търново има раздел в т. 1 от "История на В. Търново", С., 1985, Изд. ОФ, стр. 378-385 и там са изброени споменаванията на града в наши ръкописи (на латиница и гръцки както днаете някои звуци са с проблемно разчитане като напр. Ъ) и начина на изписване. Опитах се да сложа част от избраяването, ама става на маймуница заради някои от старите букви, пък да ги изпусна или изменя пак не става.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Нямам претенции да познавам чак толкова добре старобългарската граматика. Аз ако я познавах добре, щях да чета Патриарх Евтимий в оригинал. Само че ако нямаше този превод „Търнов", а си бяха написали в „Стара българска литература „Трънов", и аз щях да бъда по-голям привърженик на тезата за произхода от „трън", а нямаше да се хвана за Тринов.

При произход от „трън" обаче излиза, че на Царевец не е имало никаква готска църква, а само тръни, както и сега ги има бол по хълмовете над Преображенския манастир и „Св. Троица". И Асен и Петър като са си построили двореца са го кръстили „град Трънов". Той и Феликс Каниц така превежда Търново, като „трънен замък".

А Трапезица ще да е била Асенова махала. Както и да го въртим манастирите „Св. Апостоли" и „Св. Йоан Рилски" са били там. И там ще да е бил „град Трапезица". После са усвоили хълмовете над него и името е изчезнало. Останало е само в житията. В житието на св. Ромил има само град Тринов, хълм Света гора и Устието. На тези места е имало църкви, манастири и монаси в ХІV в.

Хмм..., ще трябва да се коректирам - къде беше

Торвонь - нещо което на полски звучеше, като ''крепост'' .Къде го четох , уффф.... в някоя от кингите на Танграракра беше ,ама коя точно ... ще трябва да помисля ...

Какъв трън ,какви бодли и аз ги надробих ....

Старото название е наистина Тiрвонь

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Четирите манастира - „Йоан Рилски”, „Апостоли Петър и Павел”, „Богородица”, „Четиридесет мъченици”, също са били разположени в крепост (град). Останките от масивните й стени и сега стоят до „40 мъченици” и даже са доиздигнати. Това ще да е бил първият град Трапезица и след като Асеновци са построили двореца и са го нарекли „Трънов”, името Трапезица постепенно е изчезнало.

В почти всички жития, където се споменава Трапезица, изразът е „в Трапезица” или „в славния град Трапезица”. Само на едно място е „на Трапезица”, което може да се приеме, че става дума за хълм. Но това може и да е от превода, нямам оригинала на текста на това житие.

Църквите по днешния хълм Трапезица изглежда са възникнали от заселили се там монаси - да са по-близо до големите манастири. Вероятно там първо е имало скитове, а после по-богатите боляри са почнали благотворителни акции и за индулгенция на греховете си са строили там малките църквици. По някое време и там са построили крепостни стени. То и Зографския манастир на Света гора в Атон си е същинска крепост.

Колкото до името на Търново, нещата трябва да се решат от археолозите. Ако няма основание да се счита, че там е имало сериозно римско или византийско присъствие, тогава Тринов е дошло от Трънов, а не обратно. И Трапезица не ще да е от „трапезити”, а от „трапеза”. Но не хълм във формата на трапеза, а място, където е имало трапеза, трапезария, страноприемница, т. е. място за хапване и пийване. А то естествено е било близо до река, а не някъде по високите хълмове. Хълмовете ще да са били усвоени, когато е бил решен генерално въпроса за сигурното им водоснабдяване.

Някой пак ще каже, че Гербов се излага като си променя мнението, но аз търся истината като разсъждавам върху възможните хипотези. И както и да умуваме не можем да не видим, че в Дубровнишката грамота от 1231-1232 г. сам Йоан Асен е написал името „Трънов”. Което се е пишело и „Трьнов”, както е в житието на св. Сава от ХІІІ в. Тъй като последното е можело да се прочете и като Тринов, така са почнали да го пишат в ХІV в. А на гръцки и латински то си е било Тринов, защото нямат „ъ” и оттам се е създало впечатлението за трите крепости, града, кораба. (Уточнявам: нямам филологически претенции, може и да греша).

post-2642-1253173013_thumb.jpg

Дубровнишката грамота

Ако приемем, че днешната църква „Св. Димитър” е действително тази, за която се говори в историята за въстанието на Асен и Петър, то веднага следва да си зададем въпроса: защо те не са положили мощите на свети Йоан Рилски там. И отговорът е: защото църквата е била разрушена. Вероятно не от земетресение, както предположих на едно място, а от византийските войски. Затова Асен построява новата църква „Йоан Рилски” на другия бряг на Янтра, вече зад сигурните крепостни стени по брега на реката.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Модератор История

Гербов само че новооткрития дворец на Трапезица разколебава твоята хипотеза.Очевидно именно там е бил двореца на Асен и воятно Калоян/Петър никога не е живял в Търново./.Кога и защо дворецът се мести на другия хълм можем само да гадаем.Най вероятно по времето на Борил или Иван Асен.Но пък енигмата с името на днешния Царевец си остава.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това че някой е казал, че откритите помещения са на дворец, не значи,че е вярно. В началото си спомням, че археолозите не считаха така. Божидар Димитров в предаванията си все им натякваше - „двореца на Асен и Петър е”, но те не бяха много съгласни с него. Казваха, че помещенията били големи и не приличали много на дворцови помещения. Сега изглежда са кандисали като не са намерили по-реалистично обяснение.

Аз тук с темата за Трапезица малко се изложих, защото пак си промених мнението, но никога не е късно човек да стане за резил. Отдавна вече считам, че този хълм е бил кварталът на военните.

На Трапезица църквите са малки, вероятно семейни. Стенописите са на светци-войни, а вероятно и на истински военни-ктитори. За съжаление запазените части от стенописите са от долната им част, но и така се вижда, че облеклото е на военни. До църквите са били жилищата на началниците на войската и техните семейства, а те са били богати аристократи и това обяснява находките, които бяха открити.

post-2642-0-13046800-1353409275_thumb.jp post-2642-0-86859800-1353409289_thumb.jp

Въпросният „дворец” вероятно са казармите на средновековния Търновград. Никой досега не е давал идея къде може да са били те. Едва ли всички войници на града са живеели на Царевец, а за друго место никой не е изказвал предположение. Поне аз не си спомням да съм чел нещо по този въпрос.

Света гора остава да е нарицателно на четирите манастира.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Тогава остава единствената възможност днешният Царевец да е носил името Търново.И поне до един момент Търново и Трапезица са били смятани за отделни градове.А иначе Трапезица ми изглежда прекалено голям квартал за да бъде единствено и само квартал на военните.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ресавски, днес в Карлово, районът около поделението се нарича "Военното градче", но в него не живеят само и единствено военни със своите семейства. Предимно, но не изключително.

Продаваме двустаен апартамент с площ 65 кв. м. , находящ се във военното градче на град Карлово. .

Обява за продажба на апартамент във Военното градче, демек всеки може да го купи. Навярно и тогава е било така и с течение на времето населението се е увеличило значително с хора не свързани с армията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това, което Лъжливото Овчарче нарича "новооткрит" "замък на Асеневци" е сграда № 1 на Трапезица, т.е. първата проучена сграда там. Аналогична сграда е имало и на входа на Царевец. Било е нещо като казарма-караулно. В една от другите теми вече стана дума, че със сигурност е известно, че на Трапезица е имало манастир, тъй че не са били само военни или само боляри.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Въобще няма да се учудя ако скоро открият на Трапезица друга сграда която да бъде обявена за първия дворец на Асеневци.Все пак писмени сведения че там има дворец не липсват /вижте първия пост на Гербов/.Иначе е доста абсурдна идеята че някой ще прави дворец непосредствено до входа на крепостта на едно от най ветровитите и некомфортни за живеене места.

Що за идиот трябва да си да тръгнеш да правиш царски дворец върху едно парче скала на полузастроен хълм / и то в самото начало на хълма/ при толкова свободни площи вътрешността на хълма?Защото Трапезица към края на 12 век със сигурност е слабо застроена и населена.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В крайна сметка кой твърди днес, че на Трапезица имало дворец на Асен и Петър? През 2010 г. е имало друго становище.

„Трапезица била военна крепост още по времето на византийската власт. Крепостта служела за военна цитадела дори при царуването на Иван Асен Втори през първата половина на XIII век. През втората половина на века, т.е. в края на управлението на Константин Асен и най-вече след гражданската война, Трапезица постепенно загубила функциите си на укрепително съоръжение. По това време там се настанило цивилно население от столицата. В края на XIV век хълмът бил изоставен, а около крепостните стени се оформил голям некропол. След падането на града под турско робство населението на Търново е било изселено, а Трапезица се превръща в градски некропол.

Това показват проучванията на археолога доц. д-р Константин Дочев, който вече втора година разкрива участък около новооткритата трета порта на Южната крепостна стена на историческия хълм. Директорът на търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН изследва хронологията на изграждането на укрепителното съоръжение на Трапезица. Доц. Дочев разполага с неопровержими доказателства, че крепостната стена е построена през втората половина на XII век по времето на ромейския император Мануил I Комнин. В една от нишите на новата порта през м.г. той откри колективна находка от 30 корубести монети. 20 от тях са сечени по времето на Мануил I Комнин от 1143 до 1180 г., две са на Андроник I Комнин, който управлява до 1183 г. и 8 монети на Исак II Ангел. Това показва, че стената вече е била построена през 1187-1190 г., твърди археологът.” (October 6th, 2010. http://www.skyscrape...=381235&page=48 Съобщението е в средата на страницата.)

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...