Какво знаем за xормоните?

[mireto]

Хормоните са носителите на живот. Те въздействат на растежа на нервите, сърцето и мозъка - всичко, което ни прави млади. Правилният им баланс ни държи млади. Хормоните се пренасят до тези цели предимно с кръвния поток. Трябва още от младини да имаме програма за намаляване на стреса и за правилно хранене. Чрез спорт поддържаме нивото на тестостерон високо, а това ни прави динамични, активни и с добра линия.

Информация за някой от хормоните съдържащи се в човешкото тяло и действието им.

Растежен хормон (соматотропен хормон, соматотропин) - растежният хормон се произвежда от предния дял на хипофизата и непосредствено влияе на обмяната на веществата. Той стимулира белтъчния синтез в клетките, растежа на костите и хрущялите и натрупването на мускулна маса. Хипофизата е най-важната ендокринна жлеза (жлези, които освобождават хормони директно в кръвообращението). Хипофизата регулира и контролира дейността на всички жлези и много други процеси в организма.

Антидиуретичен хормон (наричан още Вазопресин) - увеличава обратното всмукване на вода в бъбречните каналчета, което води до намаляване на отделената с урината вода. Вследствие на това в организма се задържа вода и се повишава артериалното кръвно налягане. При изпиването на големи количества алкохол неговата секреция се потиска и предизвиква обезводняване на организма. При по-голямо количество от този хормон в човешкото тяло се появява болестта безвкусен диабет. За нея е характерно, че болният изпитва мъчителна, неутолима жажда и изпива огромни количества вода. Съответно и количеството отделена урина е голямо до 20-30 литра на ден, но тя съдържа нисък процент урея и други токсични вещества.

Тироксин - той е главният хормон на щитовидната жлеза. Тя тежи между 15 и 60 грама и се намира под ларинкса. Основни функции на хормоните на щитовидната жлеза са: Повишаване на възбудимостта на нервната система и ускоряване на сърдечната дейност, засилване на обмяната на веществата и повишаване на количеството на образуваната от организма топлина. Тироксинът участва в обмяната на въглехидратите, мазнините и белтъчините. Този хормон стимулира изгарянето на мазнините и въглехидратите, така че тези хранителни вещества оптимално да изпълнят задачата си на източници на енергия. Тироксинът стимулира и синтеза на белтъчини, като в мускулните клетки се натрупва повече протеин.

Глюкокортикоиди - хормони, които се образуват в кората на надбъбречните жлези. Те регулират обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини и потискат възпалителните процеси и алергични реакции в организма.

Минералкортикоиди - също хормони, които се образуват в кората на надбъбречните жлези. Те поддържат нормалното съдържание на някой минерални соли в организма.

Адреналин и норадреналин - хормони, които се образуват в сърцевината на надбъбречните жлези. Те имат действие подобно на симпатиковия дял на вегетативната нервна система - ускоряват сърдечните съкращения, повишават кръвното налягане, потискат движението на стомаха и червата. Адреналинът и норадреналинът ускоряват обмяната на веществата и благоприятстват превръщането на гликогена в черния дроб в глюкоза и така повишават концентрацията и в кръвта. При състояние на напрежение или стрес секрецията

на адреналин и норадреналин се повишава.

Инсулин - инсулинът е хормон, който се произвежда в ендокринната част на задстомашната жлеза (панкреаса). Той понижава концентрацията на глюкозата в кръвта. Също така улеснява навлизането на глюкозата в клетките и използването и от тях. Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние - диабет. Инсулинът е открит в началото на 20 век от румънеца д-р Николае Паулеску в Париж (нарича го панкреатин), но до 2004 г. заслугата за откриването му са приписвани на канадеца Фредерик Бантинг, който пръв е инжектирал инсулин на човек.

Глюкагон - той има противоположно на инсулина действие, стимулира разграждането на гликогена до глюкоза, в следствие на което се повишава концентрацията на глюкоза в кръвта. Той е пряко свързан с обмяната на въглехидратите в организма.

Хормоните при жената

Естрогени - Хормоните, които подпомагат развитието на вторичните полови белези при жената, играят важна роля при репродукцията. Човешките естрогени се произвеждат главно в яйчниците. FSH - фоликуло-стимулиращ хормон, секретиран от хипофизата, който стимулира освобождаването на естрогени от яйчниците. Постепенно, когато се произведе достатъчно естроген, един фоликул с узряваща в него яйцеклетка, се придвижва към повърхността на яйчника. В момента на овулацията фоликулът освобождава яйцеклетката и тя се отделя от яйчника.

Прогестерон - хормон, който подпомага подготовката на матката за бременност. Произведен от яйчниците. Подготвя ендометриума за имплантиране на зародиша. LH - лутеинизиращ хормон, предизвиква разкъсването на фоликула и отделянето на прогестерон.

Пролактин - Хормон, секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата. Под влиянието му се развива и нараства млечната жлеза и се образува мляко.

Тестостерон - хормон от групата на андрогените. Регулира LH и FSH.

Мъжките хормони

Безспорно най-важният хормон в мъжкия организъм е тестостеронът. Произвежда се в количество около 7 мг в денонощие предимно в мъжките тестиси от андростендион (За сравнение жените произвеждат дневно около 0.3 мг). Диригентът на тестостероновата секреция се намира в мозъка. Кората на централния мозък стимулира тестостероновата секреция, когато сме щастливи или възбудени - тоест когато организмът се нуждае от нея. Когато обаче сме напрегнати или сърдити, скоростта на производството му бързо намалява. Регулацията на тестостероновия синтез изглежда приблизително така: хипоталамусът стимулира хипофизата, която от своя страна активира Лайдиговите клетки (около 500 млн.), намиращи се в тестисите. В момента, в който тестостеронът се отдели от тестисите, той се свързва с транспортната система в кръвта, наречена секс-хормон свързващ глобулин (белтък), за по-кратко СХСГ. Тази част от тестостерона (90 процента), свързана със СХСГ, е неактивна. Но останалите 10 процента свободен тестостерон упражняват биологичния си ефект - те се свързват със съответните рецептори в клетките и активират определени клетъчни реакции в ядрото.

Днес вече е ясно, че с напредване на възрастта свободният, както и общият тестостерон в кръвта намалява. Същевременно транспортиращият го СХСГ остава в същите концентрации.

Ето какви са основните биологични действия на тестостерона:

* отговорен е за развитието на вторичните полови белези - окосмяване, пенис, простата, адамова ябълка;

* координира изграждането на мускулите и разграждането на мастната тъкан;

* стимулира либидото и потентността;

* контролира пространственото мислене. Доказано е например, че жени със сравнително ниски серумни нива на тестостерона срещат трудности да паркират колата си;

* стимулира мъжката активност, но понякога събужда агресия и нападателност.

Понятието андрогени (събирателно за всички типове мъжки полови хормони) означава "правещи мъжа". И в действителност това е една от най-важните функции на този вид хормони и в частност на тестостерона. Концентрацията и действието му са основните фактори един ембрион да се развие като мъжки или женски. Половите различия се оформят още в утробата и по-точно веднага след зачатието. В мъжките ембриони са установени повишени тестостеронови нива в третото тримесечие на бременността и след това отново чак по време на пубертета. Трябва обаче да се знае, че тестостеронът не е единственият хормон, който определя мъжкия характер. Изключително важно е съотношението между тестостерона и женския хормон естрадиол, който също се произвежда в мъжкия организъм. Ако равновесието се наруши силно в полза на тестостерона, мъжът се оплаква от симптоми, познати ни вече от историята на Клеменс Б. И диагнозата, макар и на пръв поглед малко странна, е ясна - дефицит на женски полови хормони.

Хормоните, които ни правят влюбени

Всеки поне веднъж е срещал напълно щастливи двойки, за които мълвата с недоумение разказва, че са се намерили и харесали от пръв поглед. Учените психолози обясняват подобно явление с чара и привлекателността на личността, симпатия, сходство в характерите и житейските позиции.... Но такова взаимно проникване обикновено се получава доста по-късно, когато познанството вече е налице, хората са поговорили за едно-друго от заобикалящия ги свят. И всe пак защо в първия миг на срещата между двама съвършено непознати може да бъдат изпитани напълно противоположни чувства - остра неприязън или неудържимо привличане? Виновни за това са феромоните. Те са вещества, които се отделят от особени жлези в подмишничните ямки, слабинните области и около носа.

Подсъзнателно възприемаме партньора не само с очи, но с всички рецептори. Пак според учените това се случва на подсъзнателно ниво - възприемаме човека от противоположния пол по неговия...мирис и "чуваме" особени вещества - феромони. Именно те са способни да предизвикат мигновеното влюбване и дори животинската страст, както и отвращението. Те представляват деликатни естествени миризми, които човек усеща на подсъзнателно ниво - феромоните! Те влияят както на поведението на животните, така и на хората. Смята се, че играят важна роля при сексуалното привличане. Обонянието е от особено значение в това изучаване на "обекта". Обонянието е най-тайнственият, но и най-сигурен страж на сексуалността. Феромоните се отличават от обичайните миризми.

Хормоните не трябва да се купуват от супермаркета, а да ги предписва добър ендокринолог. Не бива да пием хормони просто така, а след внимателни редовни изследвания да се прибави само дозата, която липсва. Иначе хормоните имат странични действия и в най-лошия случай водят дори до рак. Само диагноза, сложена от добър специалист, може да оправдае добавянето на някой хормон.

Източници: tialoto.bg, wikipedia.bg, health.actualno.bg, az-jenata.com, aronmen.hit.bg

Автор: mireto

Редактирано Юли 27, 2008 от ISTORIK

[virus]

Ето малко информация за други хормони, които се срещат у човека:

Трийодтиронин - Открит е през 1952 година и е хормон на щитовидната жлеза. Той влияе върху окислителните процеси в тъканите

Паратхормон - Това е хормон на околощитовидната жлеза. Влияе върху обмяната на калция и фосфора, и спомага за нормалното вкостяване, както и за нормалната възбудимост на мускулите и нервите.

Адренокортикотрпен хормон - Хормон на предния дял на хипофизата. Той влияе върху кората на надбъбречните жлези.

Окситацин - Хормон на задната част на хипофизата. Намера се в кръвта на бременна жена и стимулира съкращенията на матката по време на родовия акт и затова се използва в акушерската практика. Има силно влияние, особено върху отделянето на мляко от млечната жлеза.

Алдостерон - Хормон на надбъбречните жлези, който повлиява обмяната на готварската сол.

en.wikipedia.org

[fixxxsers]

още нещо за тестостерона

Мъжкият хормон тестостерон се синтезира и от двата пола, но въпреки това се различава по своята концентрация и въздействие. При мъжете той се отделя от тестисите, а при жените от яйчниците и надбъбречните жлези. Нивата му при мъжете се променят главно с възрастта, като се отбелязва постоянно покачване до 25 годишна възраст и след това постепенно естествено отделеното количество намалява.

Обобщено функциите и въздействието на хормона са следните:

- подпомага растежа на костите

- намалява нивата на холестерина

- увеличава синтеза на протеини (стимулира анаболните процеси)

- при мъжа съдейства за оформянето на вторичните полови белези

- регулира производството на сперматозоиди

- засилва сексуалното желание

- стимулира агресивно поведение

- чувтвителността към болка намалява

- стимулира мастните жлези по кожата

- може да доведе до загуба на окосмяване по главата

- стимулира отделянето на феромони

- контролира пространственото мислене. Доказано е, че жени със сравнително ниски серумни нива на тестостерона срещат трудности да паркират колата си

Кората на централния мозък стимулира тестостероновата секреция, когато сме щастливи или възбудени, т.е. когато организмът се нуждае от нея. Когато обаче сме напрегнати или сърдити, скоростта на производството му бързо намалява. Регулацията на тестостероновия синтез изглежда приблизително така: хипоталамусът стимулира хипофизата, която от своя страна активира Лайдиговите клетки (около 500 млн.), намиращи се в тестисите. В момента, в който тестостеронът се отдели от тестисите, той се свързва с транспортната система в кръвта, наречена секс-хормон, свързващ глобулин (белтък), за по-кратко СХСГ. Тази част от тестостерона (90 процента), свързана със СХСГ, е неактивна. Но останалите 10 процента свободен тестостерон упражняват биологичния си ефект - те се свързват със съответните рецептори в клетките и активират определени клетъчни реакции в ядрото.

При здрави хора нивата на хормона са следните:

- Тестостерон: 10,4 - 41,6 nmol/l (300 - 1200 ng/dl) при мъжете

- Тестостерон: 0,7 - 2,6 nmol/l (20 - 75 ng/dl) при жените

- Свободен тестостерон: 52 - 156 pmol/l (15 - 45 pg/ml) при мъжете

- Свободен тестостерон: 3,5 - 10,4 nmol/l (1 - 3 pg/ml) при жените

Положителният ефект на хормона върху растежа на мускулите е довело да използването му от много спортисти като допинг. Това е нелегално и при неправилна и лекомислена употреба може да доведе до тежки последици върху организма. Пречистването на хормона чрез химикали често води до прекалена концентрация в тези продукти, както и до присъствието на нежелани съставки.

Като негативни последици от прекалено високите нива на хормона се наблюдава риск от образуване на тумори в бъбреците и черния дроб, нарушаване на сърдечния ритъм и други кардиологични проблеми. Установена е и повишена склонност към образуване на опасни тромби в мозъка. Високите дози могат да доведат и до заболявания на психиката, които често са дългосрочни и трудно лечими. При дълготрайно внасяне на големи количества тестостерон се наблядава и нарушаване на спермогенезата. При жените като негативен страничен ефект се наблюдава увеличаване на окосмяването, придобиване на мъжки черти на лицето и нередовна менструация, дори липса на овулация.

Ниските нива на хормона също носят негативи като смущения в либидото, ниско самочуствие и често са съпътствани от липса на тонус и чувство за слабост.

източник