Отиди на
Форум "Наука"

Прабългари и келти - етнографски и лингвистични паралели


Recommended Posts

  • Потребители
За кой Кавказ става въпрос, че нещо не ми е ясно?

Прочети следващите няколко изречения и ще ти стане ясно. :bigwink:

И Йорданес впрочем има подобни инвенции в Гетика, VІІ.54-55. :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Рицар, нали се сещаш, че познанията на Прокопий относно географията на Източна Европа не са били на висота. Пък и човекът е нямал гугъл ърт под ръка за сверка на писанията си.

Освен ако не намекваш, че човекът визира Балканите. Но тогава остава да обясниш за какви перси иде реч. :bigwink:

А за какви траки и илири, иде реч ??? :post-70473-1124971712:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Прочети следващите няколко изречения и ще ти стане ясно. :bigwink:

И Йорданес впрочем има подобни инвенции в Гетика, VІІ.54-55. :biggrin:

Кои изречения да прочета, ами ,че аз ги знам,ама великите географски преселници и откриватели нещо се оплетоха в собствените си басни. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
А за какви траки и илири, иде реч ??? :post-70473-1124971712:

Значи бай Прокопий се е оплел в съчиненията си, свързвайки Карпатите с Кавказ. :bigwink:

Редактирано от Last roman
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Съвременната прабългарска дума "татко", която от някои езиковеди се смята за дума от прабългарски произход има своите близки паралели в келтските езици:

татко – tad (уелски)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Като символ при келтите конят се свързва с бога на слънцето БЕЛ (Беланус) и богинята на земята Епона.

Богът Бел (буквално ”Блестящият”) е призоваван именно по време на война, за да бъде осигурена победата и в най-тежката битка. Вярвало се е, че Беланус предава своите божествени сили на войните.

И ето, че в помътненото ми от седмична тривиалност съзнание се мержелее една версия на названието "Белгун"...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И ето, че в помътненото ми от седмична тривиалност съзнание се мержелее една версия на названието "Белгун"...

Добро хрумване! :good:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тенкю:) Ами близко до ума е... пък и това Белгун инак бая загадъчно. Освен ако не е просто вариант на чисто славянското "Белия". На някои стар диалект...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

То с тези езици всяко нещо е несигурно но все пак, когато:

- съвпадението е и звуково, и знаково;

- когато съвпаденията са повече и когато случайността е изключена по съответен логически път;

е възможно да се търси в тях знак за някаква историческа връзка.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И П.Добрев имаше цяла таблица с келтски аналогии на български думи, но исторически как се обяснява това не знам. Някъде назад по Иран ще да е цялата работа. Има и паралели със славянски думи, като БЕЛ/Бял и пр... което но води май натам.

Link to comment
Share on other sites

От своя страна характерният изговор на cailin - момиче - Калина, ме навежда на мисълта за прабългарска връзка с друга ирландска дума:

coimir(ceoir) – пазител

В случая може да се търси евентуална връзка между прабългарската дума за идол - КУМИР и ирланската дума за пазител Coimir.

Наставката - ceoir в ирландския се прибавя след определени съществителни, означаващи одушевени предмети.

Съществува и семантична връзка, доколкото идолите (кумирите) на прабългарите вероятно са имали сакралното значение на пазители за хората.

Само дето няма таквоз човекоподобно - "прабългари", нали? Които да са нещо различно от съвременните българи и не само по давности лет, но и расово и етнически де. Не е доказано поне!

ВладПомак

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, но терминът понякога се употребява. За мен чисто технически и да маркира определен исторически период.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
От своя страна характерният изговор на cailin - момиче - Калина, ме навежда на мисълта за прабългарска връзка с друга ирландска дума:

coimir(ceoir) – пазител

...

Интересен паралел.

А какво да го правим "Viburnum opulus", което е едно и също в славянските езици?

...прабългарска дума "татко", ...

Откъде съдиш, че "татко" е от прабългарския?

(Лат: tata = pater = .. <=> баща(бълг.))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Откъде съдиш, че "татко" е от прабългарския?

(Лат: tata = pater = .. <=> баща(бълг.))

Аналогията с латинския е интересна. Тук очевидно става дума за общ прастар индоевропейски корен със същото значение.

Откъде съдя, че "татко" е дума с прабългарски произход?

Думата присъства единствено в съвременния български славянски език. Употребява се и в събро-хърватски, като очевидна българска заемка.

Думата не се употребява в нито един друг славянски език и има индоевропейски произход.

Както и при "Калина", с абсолютна категоричност не бих могъл да твърдя нищо. Но фактите като цяло показват голяма вероятност, че думатата "татко" би могла да бъде от прабългарски произход.

Вторично, бе показана възможна аналогия в келтски (уелски и ирландки), в съответствие с темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Растението "Калина" при всички славяни означава наистина "Калина" и би могло да бъде едно от обясненията за произхода на личното име "Калина". Така че тук съм съгласен с теб.

Има обаче малък проблем - личното име "Калина" присъства единствено в българския славянски език!

Като оригинално (местно) име "Калина" не присътва при другите славяни, поне доколкото ми е известно. За руския език мога да го гарантирам. Руснаците имат стотици песни за "Калина красная", но в тях става дума именно за растението "Калина", а не за МОМИЧЕ "Калина".

Едно от възможните обяснения за наличието на лично име Калина при днешните българи би могло да бъде именно прабългарското Калина, което както в гаелик (ирландски), ВЕРОЯТНО е означавало "момиче".

Възможно е да е имало взаимно влияние (преосмисляне) на значението и като резултат да се е получило днешното име.

ОК. Имаме:

(1) "Viburnum opulus" е общославянкско "калина".

=> Красив, но и отровен храст, с което си плаче за женско име. :biggrin:

(2) От всички славяни, българите са най-силно повлияни от гърците.

=> Т.е. Целина, Калиопе и пр. могат да бъдат приети като един вид прототип.

(От страх да не ни отнесе нЕкой към "Haec Inscriptio ex ...", ще прескоча латинските етимологий,

въпреки резонноста им в случая)

Извеждането на "Калина" от (1) и (2) е безпроблемно и много по-вероятно, сравнено с келтското "момиче" или предположението, че става дума за прабългарско женско име.

Това, разбира се, е мое мнение.

Отделен въпрос, откога са първите свидетелства за "Калина" като женско име и за кои райони на България е характерно то.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

...

Но фактите като цяло показват голяма вероятност, че думатата "татко" би могла да бъде от прабългарски произход.

...

С тази "голяма вероятност" не мога да се съглася.

Фактите са:

- Огромно писмено наследство на латински vs. липсата на такова на прабългарски.

- Местата, където живеят тези, които имат "татко", са до едно бивши римски провинций.

- Документирано прабългарите може да са маали със сабите из днешно Хърватско, но нямаме данни, че са живяли трайно и западно от Сава или из Рашка, примерно.

- По време на преселенията, уседналото население на Балканите определено е било "по-напред с материала", и поне аз приемам, че каквито и съкатлъци да е имало между "нови" и "стари" по онова време, култивираните "стари" си остават един вид еталон за "новодошлите".

"Най-вероятно" положението е следното:

Южните славяни адаптират "тата" от завареното латиногласно население.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

С тази "голяма вероятност" не мога да се съглася.

Фактите са:

- Огромно писмено наследство на латински vs. липсата на такова на прабългарски.

Разбирам те, BGVlach. Предполагаш, че славяни и прабългари през 7 век са изчели де що е имало "писмено наследство на латински" на Балканите и така са стигнали до въпросната дума?! :biggrin:

Безспорно интересна гледна точка.

Според теб библиотеките на кавкана в Дръстър и Плиска ли са посещавали или са разчитали предимно на периодичния печат на латински език - вестници, списания и т. н? :post-20645-1121105496: Само питам............

Това не е сериозно, приятелю. Но все пак е свежо......... :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Фактите са:

- Местата, където живеят тези, които имат "татко", са до едно бивши римски провинций.

Вторият "факт" е още по-интересен. Разбира на територията на днешна България някога е имало някаква римска провинция. Това е така. Именно затова в тази тема показахме как стои въпросът и с териториите, които никога не са били римски провинции, като Ирландия, например. Там, също имат съответната дума, макар и запазена в по-специфичен контекст.

Или и те са чели от "писменото наследство на латински език"? :post-20645-1121105496:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
- По време на преселенията, уседналото население на Балканите определено е било "по-напред с материала", и поне аз приемам, че каквито и съкатлъци да е имало между "нови" и "стари" по онова време, култивираните "стари" си остават един вид еталон за "новодошлите".

Не знам за сакатлъците, но някои хора (филолози) твърдят, че възприемането на нови думи следва точно определна специфична логика.

Славяни и прабългари бих могли да възприемат термини от занаятите, които местните владеят (такива случаи, обаче няма), от селскостопанските култури, които местните отглеждат (такива случаи има малко, но те не представляват заемки от латински), на регионално равнище - думи от техните вярвания, обичаи (Такива случаи също има, но странно защо става дума за ЕЗИЧЕСКИ, а не за християнски вярвания, въпреки, че при идването на славяните през 6 век местното население, би трябвало да е отдавна християнизирано в рамките на Римската империя?!).

В случая с думата "татко", обаче, не става дума за селскостопански или занаятчииски термин, а за нещо много по-важно - за дума, с която се обознават лицата от най-тесния роднински кръг. Такива думи не се "възприемат" току-така. Те проявяват изключителна устойчивост и са характерен маркер за етнически произход.

Това, на практика, изключва вероятността думата "татко" да е възприета от някакво местно латиноезично население. Съжалявам за корифеите в Букурещи, но това са фактите.

Изобщо не коментирам въпроса до каква степен завареното население през 6 - 7 век е говорело латински!!! и дали местните (доколкото ги е имало) отдавна вече не са говорели на гръцки или на някакви други изчанчени диалекти.

Да не забравяме, че ранните надписи на ПБД са на гръцки, а не на латински.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
от селскостопанските култури, които местните отглеждат (такива случаи също няма)

Не си прав Хърс, я ми кажи как се казва на тракийски жито ?? - sitos

Четено на гръцки , ти каква дума би сложил за "Ж" , ако си мазен елин ???

Аз бих слижил ''S'' -сигма , което и станало ...

А защо ли ''новите''(славяни и прабългари) слагали на ''римските'' градове, не нови тюркозвучни именца, а просто само възстановявали старите тракийски имена???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Не си прав Хърс, я ми кажи как се казва на тракийски жито ?? - sitos

Четено на гръцки , ти каква дума би сложил за "Ж" , ако си мазен елин ???

Аз бих слижил ''S'' -сигма , което и станало ...

А защо ли ''новите''(славяни и прабългари) слагали на ''римските'' градове, не нови тюркозвучни именца, а просто само възстановявали старите тракийски имена???

Искаш да кажеш, че траките имат пръст и в наименоването на град ЖИТОМИР в славянска Северна Украйна?! :post-20645-1121105496:

Разбира се, нищо не е изключено. Думата "жито" със сигурност съществува в руски и украински и до ден днешен. Сега, не знам дали са я прихванали от траките, къде Пулпудева или са я прочели отнякъде :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...