Произход, език и култура на прабългарите

[проф. Добрев]

ЗА КНИГА

Още Микола посочва като възможен първоизточник асирийските kunukku “печат”, kanîku “нещо запечатано”, откъдето вероятно е заето и арменското knik’ “печат.

Според друго мнение първооснова на българското кънига е китайското kcüen, kcüyœn “свитък книги”.

П.П. Лично на мен ми е наистина интересно тюрките толкова ли висока култура са имали, че да заемем от тях думата кънига, респ. кънигачии.

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

В светлината на всичко това непременно трябва да се обърне внимание на онези български езиковеди, които са склонни или се опитват да прокарат асирийската етимология [БЕР-2, 497], че тя очевидно не може да се постави пред китайската не само поради очевидно-безспорни семантически трудности, но и поради категоричната необходимост да се обосноват и докажат достатъчно интензивно-тесни минали етнолингвистични контакти и взаимодействия между българите и предноазиатските племена и народи, каквато необходимост с оглед на китайците и китайския език изобщо не съществува и в тюркологическата лингвистика и историография съответните етнолингвистични контакти и взаимодействия са толкова подробно и многостранно описани, обосновани и доказани, че може преспокойно да се приемат за аксиоматически.

Именно поради всичко това, между впрочем, определено чиста фантастика са лишените от всякаква фактологическа основа псевдописания, според които и “едно понятие, свързано с основния атрибут на духовната култура – книгата” или пък “Прабългарското понятие кънигъчии (от кънига)” има корени, които отвеждат към “Шумеро-акадския образец кунуку (царски надпис)” като елемент на “шумеро-акадската цивилизация”, и при които писания само аро- гантно-абсолютното невежество може да твърди, че думата не се среща в тюркските езици и че не е характерна за тюркските народи, защото “това са понятия, които произлизат от една древна културна среда, различна от тюркската” (П. Добрев).

Всъщност и в действителност, това пределно лингвистично невежество и научна наглост му се посочват не, ами направо му се удрят в суратя на “древнобългариста” още и от специално “привлечените” за случая, лични негови “консултанти”, според които “On 10 Apr 1999 10:13:24 GMT, e.karloukovski@uea.ac.uk (Vassil Karloukovski) wrote: In article, cluster.user@yale.edu says KNIGA - a book. KKHbN (‘to write’) Lezgin Attested since the X c. AD in the [LRS, 171-172] form of KUNUKKU (‘a royal inscription’) – Accadian; KbNIGACHII (‘a bookman’) turkic *ku"ynig < chinese k`u"en "roll", hung. ko"nyv < oghur *ku"niv, mordiv. ko*ny*ov < old chuvash *ka*ny*Iv, chuvash ke~neke < russian, old uyghur ku"in, ku"in bitig (bitig "book" < chinese also) + turkic c,i, there is also the Armenian "knik" (a seal), which together with Lezgin "kh'n" (to write) are probably derived from the Mesopotamian, the lezgin word is kx^in (x^ representing palatal x), it very well be denominal from a word for book, now replaced by arabic kita:b, borrowed from the bulghar or common turkic word coming from chinese”, което много сериозно и справедливо обвинение във вопиюща некомпетентност оставяме и препредаваме и за нашите читатели, не само с присъщия за Интернет, малко странен “английски” правопис, но и без какъвто и да е коментар, при все че то наистина си има нужда от някои сравнително уместни поправки, добавки и уточнения, до които обаче заинтересованият читател може и сам да достигне на основата на една по-внимателна съпоставка с текста преди това.

Най-новата ни прабългаристика, а оттук и медиевистиката като цяло гъмжи от лингвистични куриози, нелепости и недоразумения, но ако трябва да бъдем по-точни, макар и като нарушаваме добрия тон, от лингвистични тъпотии и простотии, стигащи до там, че относно етимолого-лингвистичен проблем, по който вече 150 год., маса наши и чужди, по-малки или по-големи езиковеди си блъскат главата и като резултат са довели нещата до един общо взето задоволителен край, изведнъж на сцената се качва някой си Никой и най-безсрамно-нагло заявява, че именно той, и по този фундаментален проблем е направил Голямото, не само и единствено за българската, но и за цялата световна наука, откритие: “И доста неочаквано между тези термини откриваме едно понятие, свързано с основния атрибут на духовната култура – книгата, ...на което не е обръщано внимание досега...”; “Езиковедите вече сериозно обсъждат въпроса дали и изходната основа, залегнала в това понятие – думата “книга” – не е от прабългарски произход” [Добрев П. 1991, 152] – книгата, Петърчо, книгата, ако повече беше залягал над книгата и ако не беше голямата ти лакомия, нямаше да се..., хайде, от мен да мине, то си и има и по-благозвучна дума, евфемизъм, изпонацапаш толкова... [вж. Младенов 1979, 117-118; Иванова-Мирчева, Хараламбиев 1999, 64; Цейтлин 1977, 121-122; ССТМЯз-1, 433-434; РЧвСл, 679,803; DLT-4, 9-10, вж. и срв. Львов 1972, 226-227; Discussions in sci.lang 1999; БЕР-2, 496-498; Фасм-2, 262-263; Eren, 3-5, срв. Добрев П. 1991, 152-155, подчерт. – И.Д.].

Между впрочем И. Добродомов [1971] е един от малкото езиковеди по Света, които полагат необходимите и достатъчни в известна степен усилия да открият и докажат именно като прабългарски по произход редица общославянски лексеми и все пак именно тук в никакъв случай не бива да се подминават някои неточности или пропуски, намерили място в специалната му статия за руската лекс. книга, при научно-популярното описание на която изобщо или само донякъде неоснователно-некоректно се твърди, че “Съвременните славянски езици получават тази дума като наследство от древния общославянски език основа, от която те произлизат.”; тя е “стара китайска заемка, достигнала до славяните с посредничеството на тюркоезичните народи, преди всичко на булгарите”; в основата на общославянската дума лежи “умалителното съществително име кÿйниг”; дунавските булгари “скоро се претопяват сред славяните, като оставят на последните само названието болгары с няколко заети думи”; “От вече изчезналия булгарски диалект е заета в славянските езици умалителната форма кÿйниг” и тази форма лежи в основата и на староруската дума кънига, значението на която “напомня значенията в старославянския език”, по силата на това, че “староруският и старославянският са особено близки” [83-88].

В действителност и именно поради всичко това, българите са дали не само “на вси славяни книга да четат”, в това число и най-напред на русите, но така също и преди всичко и на унгарците, което трябва да е въпрос на национална чест и достойнство за самите унгарци да го знаят и признават велегласно пред целия Свят, защото нищо друго не принизява даден народ в очите на друг народ, колкото премълчаването или непризнаването на приносите и заслугите на този, втория народ за неговото, на първия в това изречение народ, морално-интелектуално въздигане и развитие, от което съвременният български народ ни най-малко няма да пострада или обеднее морално или материално, но все пак, по този начин се стига до преиначаването и дори до фалшификацията на един доста продължителен период от най-ранната история на унгарците, което в морално-етичен план изглежда някак си, доста некрасиво.

Тази изключително важна и значима в културно-просветно отношение дума êúíèãû, прабългарите са заели едновременно, разбира се, с присъщия й денотат, т.е. заедно с предмета, който тя обозначава, около началото на І хил. пр.н.е., което в действителност означава и това, че те още тогава са започнали и да пишат и четат буквите, не например от арменския език заедно с осетините, защото тогава най-малкото остава без етимологическа връзка и обяснение уйг. kuin, kuinbitig “книга”, а единствено и само от стария китайски език, където е лекс. *kung, гласната от която най-вероятно е субституирана в съответния огуротюркски диалект или език, пак със зв. u, поради което прабългарската, но терминологически много по-точно и ясно, болгарската праформа като че ли трябва да изглежда не като възстановената лекс. *küinig, неясно на какво основание представяна за старотюркска; още по-малко пък като лансираните за старочувашка *końįv или пък за дунавскоболгарска *küiniv (М. Фасмер), нито пък като *kьniγъ (А. Львов), а по-скоро би трябвало да има, според нас, вида *kuŋ, въпреки че се предлага и кит. küen küyæn “свиток книжный” (А. Львов), заето и запазено като че ли и в тмандж. kuŋ mu “архивариус”, а в китайския език пък – в името на древнокитайския мъдрец и философ Конфуций, потвърждение на което като че ли е и еднаквият йероглиф, посредством който се изписват името и неговият апелатив с кирилска транскрипция [кўн] (КитРк, 433-434).

Впрочем единствено с оглед на този гласен зв. u намира достатъчно задоволително обяснение и старобългарският зв. ъ, който безспорно е краен резултат от съответната и характерна за старобългарския език етимологична фонетична промяна с по-следващо преразлагане на носовата сонорна и дифтонгизация на гласната, в резултат на което се стига и до различни нейни фонетични варианти в тюркските езици като уйг. kuin, kuinbitig, но особено показателна за който фонетичен процес е не руската, а тъкмо кавказоболгарската заемка в осетинския език, където е обликът ќiunugæ, докато угрофинските заемки като морд. końov, унг. könyv, по линията на първата си гласна най-вероятно са собствено угрофинска субституция и по-късно развитие на болгарската тясна закръглена гласна към широка закръглена гласна с типично болгарски преход γ-v, срв. титл. Qunwes, според издателя равно на Könyves, т.е. “Книжовник, Книжник”, на маджарския крал Каломан, който “книгите познава” и “Светите места посещава”, където още “еt exercitum Soldani Babilonie cum Hungaris et Zaculis effugavit” [Gombos-3, 2151]; чув. йывăр “тежък”, çăвар “уста”, но тур. ağır, ağız, за първото от които, между впрочем, обектно-исторически съвсем неадекватно-погрешно се постулира развитие и произход от несъществуващо сртюрк. ağır, производно посредством суф. -ır от корена на пак несъществуващото *ağ (Eren), защото не само в старотурския език, но и в неговия предшественик огузския език в действителност и фактически няма зв. ğ, а единствено и само зв. g, именно поради което и формата на думата е не ağır, а agır (DLT).

След пренасянето и заемането на кит. *kuŋ в болгарските езици и диалекти, болгарската вече по принадлежност и употреба лексема се адаптира и видоизменя според фонетичната структура на прабългарския език, в резултат на което се разлага крайният носов звук и между двата нови звука, получени на негова основа, се вмъква тясната незакръглена гласна - *kunig, така че и тук, подобно на случая с прабългарското мли Борис, се осъществява специфично тюркската по принцип и прабългарската в частност фонотактична реинтерпретация на едносричния фонетичен модел в двусричен [Dobrev 2004, 14-15], тъкмо която форма се и заема по вътрешноинтегративен път и в старобългарския език, като самата лексикална единица се насочва и включва в парадигмата на съществителните имена от женски род, благодарение на което тя придобива и словоизменителния суф. -а.

[каскадьора]

Добрев, освен че пак мъчиш прабългарите, използваш изрази като "сурат", което навежда на мисълта, че П. Добрев е прав.

Кунуку-книга невежествено-лингвистично и любителско-мераклийски ми изглежда правдоподобна връзка, където тюрките не се мешат.

[проф. Добрев]

Добрев, освен че пак мъчиш прабългарите, използваш изрази като "сурат", което навежда на мисълта, че П. Добрев е прав.

Кунуку-книга невежествено-лингвистично и любителско-мераклийски ми изглежда правдоподобна връзка, където тюрките не се мешат.

Щом като от моите изрази си правиш извода за неговата правота, като си и признаваш всичко това, то няма какво повече да ти се каже, затова продължавай да си вярваш в научни аферисти и шарлатани!

[Aspandiat]

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Всъщност и в действителност, това пределно лингвистично невежество и научна наглост му се посочват не, ами направо му се удрят в суратя на "древнобългариста".......

Най-новата ни прабългаристика, а оттук и медиевистиката като цяло гъмжи от лингвистични куриози, нелепости и недоразумения, но ако трябва да бъдем по-точни, макар и като нарушаваме добрия тон, от лингвистични тъпотии и простотии......

"Езиковедите вече сериозно обсъждат въпроса дали и изходната основа, залегнала в това понятие – думата "книга" – не е от прабългарски произход" [Добрев П. 1991, 152] – книгата, Петърчо, книгата, ако повече беше залягал над книгата и ако не беше голямата ти лакомия, нямаше да се..., хайде, от мен да мине, то си и има и по-благозвучна дума, евфемизъм, изпонацапаш толкова...

И това си го писал в научна книга, викаш....

[Aspandiat]

Netinfo.bg, BGNews.com, News.Dir.bg:

Открит е първият сигурен храм на бог Тангра в България :crazy_pilot:

При изкопни работи в шуменския квартал Дивдядово снощи строителни работници се натъкват на стари зидове. Съвестните началници на строежа уведомяват своевременно регионалния Исторически музей, а те от своя страна - АИМ към БАН. Пристигналите на мястото учени предприемат незабавно спасителни разкопки и разкриват добре запазени основи на голяма сграда с характерен план, състояща се от три вписани правоъгълника. В нея са намерени каменни плочи с изображения на конници, камлаещ шаман и различни свещени животни. Открити са и няколко плочи с надписи - част от тях написани с руническата азбука на прабългарите, други са на древния български език с гръцки букви. Началникът на екипа от София - проф. Станислав Станилов предполага, че те като най-дългите намирани досега подбни надписи, ще бъдат ключа към разчитането и определянето принадлежността на прабългарския език. Засега напредък има в изследването на надписите с гръцки букви. Пристгналият тази сутрин трезвен на обекта проф. Божидар Димитров обяви, че написаното на тях учудващо съвпада и с двете основни теории за произхода на Аспаруховите българи - тюркската и иранската, предполагайки нови хипотези за смесването на тези племенни групи в евразийските степи. Ето как вероятно е звучал първият подробни изследван надпис с гръцки букви според първоначалния прочит на експертите:

"Канасюбиги Маламир дех курбан Коктенри. Багатур, боилар и бая булгар хварак и жавак гювеч кумис ешмедеме иджин баш балама руз."

което приблизително се превежда така:

"Великият хан Маламир направи жертоприношение на Синьото Небе, а на багатурите, болярите и многото българи даде да ядат и пият на угощение за деня на глупците."

Tова е първият засега напълно запазен надпис, датиращ от 10 в., в който се споменава недвусмислено името на върховния бог на прабългарите. По отношение на цялостното съдържание на надписа, засега учените са предпазливи в оценките си, но допускат, че е твърде вероятно по българските земи празнуването на деня на лъжата - 1 април да датира още от езически времена.

Честито от мен и много смях!:crazy_pilot:

Проф. Добрев ли е направил спешно превода за Станилов и Б.Димитров? Особено ми хареса това с гювеча и курбана. Вероятно в съсипаната част от надписа се споменава и за татлъ кафе и рахат локум.

[проф. Добрев]

И това си го писал в научна книга, викаш....

И то без никакви съмнения, колебания или угризения от каквото и да е естество, защото вредите и щетите, които този ... нанесе на Прабългаристиката нито може да се изброят, нито да се калкулират и още по-малко пък да се одобрят и приемат, освен ако човек не е абсолютен дилетант в тази област или пък няма някакъв интерес от цялата тази псевдонаучна фантастика, но по-точно фантасмагория!

При това книгата ми изобщо не страда от това, защото тя има други, много по-големи достойнства, а този "критичен анализ" е първото и основно изискване към всяко научно изследване.

Но ти всъщност не се ли интересуваше от културата на прабългарите и дали наистина те са донесли в Европа и думата наименование на книгата???

[Goro76]

И то без никакви съмнения, колебания или угризения от каквото и да е естество, защото вредите и щетите, които този ... нанесе на Прабългаристиката нито може да се изброят, нито да се калкулират и още по-малко пък да се одобрят и приемат, освен ако човек не е абсолютен дилетант в тази област или пък няма някакъв интерес от цялата тази псевдонаучна фантастика, но по-точно фантасмагория!

При това книгата ми изобщо не страда от това, защото тя има други, много по-големи достойнства, а този "критичен анализ" е първото и основно изискване към всяко научно изследване.

Ако това е научния Ви похват г-н т.нар.професоре,евала,аферим,машала,ашколсун, казано на чист тураноидски.

[last_godo]

Ако това е научния Ви похват г-н т.нар.професоре,евала,аферим,машала,ашколсун, казано на чист тураноидски.

Oт вчера си разглеждам ей този сайт!

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/turkicsite.htm

и ми е хубаво!

п.п.всъщност ,професор какво означава?

[проф. Добрев]

Oт вчера си разглеждам ей този сайт!

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/turkicsite.htm

и ми е хубаво!п.п.всъщност ,професор какво означава?

Ами защото това си е ваш, дребнобълхарски сайт!

И я виж какви едри лингвистични глупости и тъпотии дрънка там един ваш "професор" по научен комунизъм:

The issue of linguistic differences between Kumans and Kipchaks still has no answer. The highest achievement was to determine that Kumans were actually ethnically different from the Kipchaks, leaving plenty of room for further research.

The Slavic theory about the origin of the Bulgarians is based mainly on the argument that today the Bulgarians speak a Slavic language. Indeed, most philologists claim that about 80 per cent of the Bulgarian words have more or less identical Slavic counterparts. However, a closer look at these words leads to the discovery that too many words, existing both in Bulgarian and in all the Slavic languages, have a Ural-Altaic rather than an Indo-European origin, even though the Slavic idioms belong, no doubt, to the Indo-European family. For instance, for a long time it has been established, that such words as ”tovar” (”load”, ”cattle”), ”kniga” (”book”), ”zhupan” (”governor”) and ”otets” (”father”) are probably early Altaic loanwords in the Slavic languages. In the same vein the Bulgarian word ”dyado” and Slavic ”ded” (”grandfather”) may be related to Turkish ”dede”, while Bulgarian ”vrukh” and Slavic ”verkh” (”summit”) are apparently of the same origin as Chuvash ”vur”, Mongolian ”oroi”, and Hungarian ”orr”. The Bulgarian and Slavic word for ”waler”-”voda” is clearly related to the German ”Wasser”, but it is even closer to the Mordvinian ”ved”'.

The same applies to ”olovo” (Bulgarian and Slavic for ”lead” as metal, which is ”olom” in Hungarian), to ”med” (Bulgarian and Slavic for ”honey”, which is ”med”' in Mordvinian and ”mez” in Hungarian), ”beg” or ”byag” (Bulgarian and Slavic for ”run, rush, flight”, which is ”beige” In Kirgiz, ”paige” in Eastern Turkic, and ”poktem”, ”potta” and ”fut” in a number of Finno-Ugric languages), to ”pol” or ”polovina” (Bulgarian and Slavic for ”half”, which is ”pele” in Mordvinian), to ”slovo” (Bulgarian and Slavic for ”word”, which is ”szo” in Hungarian and ”söz” in modern Turkish), to ”tsvet” or ”tsvyat” (Bulgarian and partly Slavic for ”color” or ”flower”, which is ”chechek” in Chuvash and ”chichek” in Turkish), to ”sveti” (Bulgarian and Slavic for ”to shine”, which is ”süt” in Hungarian), to ”tegne” or ”tezhi” (Bulgarian and Slavic for ”to weigh”, which may be associated with ”takmak” in Turkish, as well as with the ”Bulgar” or ”Protobulgarian” word ”tagrogi”), to ”koza” (Bulgarian and Slavic for ”goat”, which may be associated with the Chuvash word ”kachaga” and Turkish ”kechi”), to ”vodi” (Bulgarian and Slavic for ”to lead”, which is ”ved” in Mordvinian), to ”dee” or ”dyava” (Bulgarian and Slavic for ”to do”, which is ”tei” in Mordvinian), to ”pishe” (Bulgarian and Slavic for ”to write”, which is ”pit” in Eastern Turkic and ”bichi” in Mongolian), to ”meri” (Bulgarian and Slavic for ”to measure”, which is ”mer” in Hungarian), to ”pali” (Bulgarian and Slavic for ”to light” or ”to kindle”, which is ”pal” in Mordvinian).

Even a numeral like ”edin” (Bulgarian and Slavic for ”one”) may be associated with the Hungarian word ”egy”, while ”devet” (Bulgarian and Slavic for ”nine”) has no certain Indo-European parallels, but it might be of the same origin as ”tovir”. which is presumably the ”Bulgar” or ”Protobulgarian” word for ”nine”.

All these words, as well as many others, should be considered early Ural-Altaic, if not Bulgarian loanwords in the Slavic languages rather than Slavic words in modern Bulgarian. This assumption seems to be confirmed by the existence of a considerable number of Bulgarian words, which are totally absent from the Slavic and Indo-European languages and which have at the same time clear Altaic or- Finno-Ugric counterparts, such as ”biser” (”pearl”), ”beleg” (”mark, sign”), ”belchug” (”bracelet; handcuffs”), ”bubrek” (”kidney”), ”pashenog” (”brother-in-law”), ”toyaga” (”stick”), ”kapishche” (”temple”), ”kumir” (”idol”), ”kushta” (”house”), ”kani” (”to invite”), etc.

On the other hand, though, both modern Bulgarian and ”Bulgar” or ”Protobulgarian” are distinguished by a great number of Indo-Iranian words. Thus, for instance, the word ”Bog” (”God”) has parallels in all the Slavic languages, but it seems to be related to an Indo-Iranian word. ”Bulgar” or ”Protobulgarian” words like ”bogatur” or ”bagain” (aristocratic titles in medieval Bulgaria) apparently derive from ”Bog”. On the other hand, such words as ”san” (”rank”), ”delva” (”large earthen jar”), ”stopan” (”owner, proprietor, master, husband, landlord”), ”Asparukh” (the name of the first ruler of Danubian Bulgaria) and many others originate from Indo-Iranian radicals but they are absent from the Slavic languages.

[last_godo]

Ами защото това си е ваш, дребнобълхарски сайт!

И я виж какви едри лингвистични глупости и тъпотии дрънка там един ваш "професор" по научен комунизъм:

Ми според мене не са само лингвистични глупости!Този сайт се базира на БГ-науката ,цитира доста наши тези(азиатски) и теории.

Всъщност те се обосновават на наши(български псевдо-"изследвания" за тюркска култура у българите и как тая култура е дала "Европейска рамка" на тюрките по проф.Ст.Ваклинов.

Ето едно схема ,която потвърждава професора:

Всъщност индентитета на тюркиш идва от българите!

Тези са не само бълхар ,а и булгар,болгар,балкар и т.н. доста интересен сайт!

мдаа

[каскадьора]

Българите били тюрки и първи кодифицирали славянски език; станали една от първите следантични европейски култури. После покръстили руснаците. След това станали жертва на своите братя - кумани и печенеги. Четири века по-късно - и на братята османски турци.

Не знам какъв перко трябва да е някой, за да вярва в това.

[glishev]

Ами ето ме мен например. Само дето не са първите, кодифицирали славянски език, щото нали моравска мисия... и може би не са от най-първите следантични европейски култури, щото българска държава в бившия лимес има знаем откога, а некои франки, готи и сакси са с по двеста и нагоре години преднина.

Кога най-сетне ще стане ясно, че тюрк и турчин не е едно и също? И че тюрко-алтайската теория за произхода на прабългарите, независимо каква е стойността й, не твърди, че днешните българи са особено близки с турците? И че българин докъм Х в. (т. е. това, на което викаме прабългарин) и българин от Х в. нататък пак не са съвсем едно и също? Като франк и французин, англосаксонец и англичанин, лангобард и ломбардец, славянин и словенец...

Гледам, странно ти се вижда, че два народа от една езикова група могат да воюват помежду си. Ами припомни си топлата дружба между поляците и руснаците или, в по-стар период, между англите и датчаните или франките и лангобардите и забрави за чуденето.

[каскадьора]

Добре де, ясно. Нарочно пропуснах такива безспорни неща, които са дъвкани тук и таме и които няма да повтаряме, като археологическите податки, подкрепящи едната теза и съответно противоречащи на другата.

Може някой да бъде ирационално увлечен да вярва в нещо, но когато се говори в научен контекст, нещата са други.

Вярно е, че народи от една езикова група могат да се изтребват. Това могат да правят и сънародници: войната в САЩ, религиозните кланета и т.н. Обаче става дума за комплекс от аргументи.

[Ka40]

Кога най-сетне ще стане ясно, че тюрк и турчин не е едно и също?

Интересно, дали самите турци правят разлика между "турчин" и "тюрк"? Имам странното усещане, че турците май не знаят, че са "турци", а не "тюрки". Че то "турци" не нищо повече от побългарен вариант на самоназванието "тюрки".

[last_godo]

Не знам какъв перко трябва да е някой, за да вярва в това.

Да, и аз така си мислех до преди няколко дни ,НО ....има вече съм убеден!

Ето Глишев как прави някакви нелогични паралели с франкофони и галфони!

Всъщност този сайт "Тюркиш-Булгарс"ще ми стане като Библия!

Глишев казва:

"Кога най-сетне ще стане ясно, че тюрк и турчин не е едно и също?"

Няма как да стане докато не се подкрепи с факти ,а не с пожелателни крясъчета!

Един македонЯнин ,ако ти каже ,че така пише в тритомната история на България на "блестящият"Златарски ,какво правим?

Как го оборваш?Там си го пише и тия от сайта си го ЦИТИРАТ!

Глишев:

И че българин докъм Х в. (т. е. това, на което викаме прабългарин) и българин от Х в. нататък пак не са съвсем едно и също?

Ми спрете да употребявате измислени и политически натоварени понятия!

"прабългарите" били тюрки до Х в. и после се "покръстили ", и ей ги на :

слов/-о-ени,славЯни!

[Eньо]

Ми спрете да употребявате измислени и политически натоварени понятия!

"прабългарите" били тюрки до Х в. и после се "покръстили ", и ей ги на :

слов/-о-ени,славЯни!

Няма държава в Европа, която да не се е покръстила.

Но няма и такъв случай в средновековната европейска история, процеса на покръстване да е комбиниран със тотално лишаване от народностната идентичност, в която по етнически признак българското начало да е заменено със славянско и то в рамките на две десетилетия.

Един достоен българин архонт Расате Владимир дръзна да се противопостави на провизантийската политика за славянизиране на българите на архонт Борис Михаил, но беше детрониран и ослепен за назидание по време на преврата в Плиска, наричан днес по грешка "събора в Преслав" (за сведение през 893 г. Преслав все още не е бил построен).

[decapitator]

Бяма държава в Европа, която да не се е покръстила. Но няма и такъв случай, процеса на покръстване да е комбиниран със тотално лишаване от народностната идентичност, в която по етнически признак българското начало е заменено със славянско и то в рамките на две десетилетия.

Айде пак се почна

[last_godo]

decapitator:

Айде пак се почна

Mи като видях този ТИТАН в тюркската наука ми стана мого интересно!

Mirfatyh Zakiev и той има много научни титли и

Фундаментални изследвания в синтактичната структура на Татарският език.

"Това е първото най-пълното и логически безупречно изследване -"монография за синтаксиса на тюркски езици" преценява за него акад. Б.А.Серебренников

Сигурно са му дали ордена "Мадарски конник"!?!?

Наште учени как превеждат:

Türkic Roots -Тюркски или Турски корени?

Няма държава в Европа, която да не се е покръстила.

Но няма и такъв случай в средновековната европейска история, процеса на покръстване да е комбиниран със тотално лишаване от народностната идентичност, в която по етнически признак българското начало да е заменено със славянско и то в рамките на две десетилетия.

Един достоен българин архонт Расате Владимир дръзна да се противопостави на провизантийската политика за славянизиране на българите на архонт Борис Михаил, но беше детрониран и ослепен за назидание по време на преврата в Плиска, наричан днес по грешка "събора в Преслав" (за сведение през 893 г. Преслав все още не е бил построен).

Да, Той Расате се е противопоставил на баща си май, а пък те ни говорят за "провизантийска" политика ,той тая думичка не я чувал никога,сигурен съм!

Славянизиранео ми прилича на "покатоличването" на визиготите в Испания след Вселенския събор 585 Толедо

Преди Преславския нямаше ли един друг(Събор) дето БПЦ не го признава?

[проф. Добрев]

Ми според мене не са само лингвистични глупости!Този сайт се базира на БГ-науката ,цитира доста наши тези(азиатски) и теории.

Всъщност те се обосновават на наши(български псевдо-"изследвания" за тюркска култура у българите и как тая култура е дала "Европейска рамка" на тюрките по проф.Ст.Ваклинов.

Тези са не само бълхар ,а и булгар,болгар,балкар и т.н. доста интересен сайт!

Блудкаво-безразборен буламач от тюрки и иранци и ако Ваклинов е притурил нещо към него, толкова по-зле за самия него!

А тук ли е и твоят "професор" по научен комунизъм, защото на мене ми се струва, че неговата неповторимо-велика теза изобщо не се вписва във всичко това!?

[проф. Добрев]

Българите били тюрки и първи кодифицирали славянски език; станали една от първите следантични европейски култури. После покръстили руснаците. След това станали жертва на своите братя - кумани и печенеги. Четири века по-късно - и на братята османски турци.

Не знам какъв перко трябва да е някой, за да вярва в това.

Прабългарите безспорно са тюрки по произход, но не кодифицират славянския език, а преливайки или смесвайки се със славяните, към края на Х в. вече изчезват като отделно-самостоятелен етнос, с което отмира и изчезва и прабългарският език.

[Goro76]

Прабългарите безспорно са тюрки по произход,

С уточнението, че това не е безспорно, а е само според теб и още шепа хора на пенсонна възраст.

[проф. Добрев]

С уточнението, че това не е безспорно, а е само според теб и още шепа хора на пенсонна възраст.

А пък ти ще ме съсипеш от смях с твоите простотии посред нощ!

[проф. Добрев]

Наште учени как превеждат:

Türkic Roots -Тюркски или Турски корени?

Нас изобщо с нищичко не ни ангажира това, че някой-си, еди къде-си нямал необходимата мозъчна гънка и отъждествявал едното с другото!

Ние трябва да си работим и развиваме нашата си наука за прабългарите и толкова!

[Goro76]

А пък ти ще ме съсипеш от смях с твоите простотии посред нощ!

Царят на простотиите си ти, не аз!То не случайно всички ти се смеят. Та тюрки казваш били, а защо не успя да преведеш нито един надпис с помощта на тюркските езици.

[glishev]

Има само една световна величина, която може да ме откаже от тюрко-алтайската теория и това е проф. Добрев