Отиди на
Форум "Наука"

Произход, език и култура на прабългарите


Recommended Posts

Текстът на Никитин е май на някакво смесено персо-узбекско наречие (самаркандски говор)...

Това за персийското го оставям без коментар, но трябва все пак да отбележа, че в този текст са налице собствено болгарски фонетико-морфологични черти и особености, които налагат той да се определи единствено и само като болгарски!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 3,6k
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Шашнах се от глупостите, натворени за "боритаркана", които са цитирани по-горе в темата. В оригиналния текст не е всъщност boritakanos - т.е. тук няма ли очевидна подмяна и натамъняване на оригиналната дума?

Link to comment
Share on other sites

Преводите на проф. Добрев цитат от стария форум:

Благодаря ви най-сърдечно, че сте го запазили това и го помествате сега тук, защото аз се бях отчаял, че се е загубил.

Ще ви помоля все пак да го пуснете още веднъж с пояснителния увод и цитатите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това за персийското го оставям без коментар, но трябва все пак да отбележа, че в този текст са налице собствено болгарски фонетико-морфологични черти и особености, които налагат той да се определи единствено и само като болгарски!

"Олло, худо, богъ, данъиры." :biggrin::w00t:

вие не сте ли наясно, че "Джафар тарих"-ът е една съвременна фалшификация? Ако сте специалист по тюркски езици, за какъвто се представяте, може би щяхте да го разберете от пръв поглед.

Освен като транскрибирате така безразборно и непрофесионално с кирилски букви, да знаете, че определено няма да се доверявам на вашите твърдения.

Най-абсурдно ми се струва твърдението, че на "орела на Аспарух" пишело "погребението на Аспарух". Това определено е прецедент в световната практика... :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не проф. Добрев, а езиковедът тюрколог ги вижда и счита за прабългарски!

А ти, случайно да можеш да кажеш по какво си специалист и дали изобщо имаш филологическо образование, да не говорим пък за научни публикации по прабългарския език!?!  

Бай Иване, каквото и където трябва да съм публикувал, съм публикувал. И бъди спокоен - не са дивотии като твоите "открития" върху шлема от Беркасово, "българската" княгиня Олга, етнонима "болгари", "еди кой си не ходи там" или като твоите "колосални" познания по история, стигащи до примитивното ниво на покойния Борис Симеонов. Така че, не ме мисли, чети по форумите, трупай знания и усвои елементарното изкуство ако имаш какво да кажеш, да пишеш 5-10 реда с кратки и ясни изречения, а не да постваш по цели глави от първата ти и единствена книга, издадена по случай 60-годишния ти юбилей, която едва ли някой има достатъчна упоритост и себеотрицание да изчете дори и до средата.Що се отнася до публикации за прабългарите, миналото лято си направих труда да извадя от сайта ти и постна тук твоите публикации по прабългарските въпроси. Ами че ти си се преквалифицирал от специалист по турски на прабългарист някъде към 2005 година приятелю. И от научната ти дейност само 5 или 10 % са свързани с прабългарите. Така че сопри се с тоя менторски тон.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А как са изписани точно в персийския оригинал тези топоними: като بلغارغ), с ق, или с ک?

Според мен, единственият индикатор за произношението на оригиналната форма са формите в славянските езици, които са я възприели не по книжен път. Не знам дали в арменски или персийски език думата българи не е само в книжновния език, но наличието й в някакви народни говори е a priori доста съмнително. Според мен оригиналът е с -У- или подобен на него затворен лабиален гласен звук по следните причини:

1. А или О не може да има в оригиналната форма, иначе в славянските езици balgar-/bolgar- би се променило в благар (български и сръбски) или бологар (руски). Този вариант е нереалистичен от фонетична гледна точка.

2. Названието българи със сигурност е било известно на много ранен етап (поне от 6-7 век) на славяноговорещото население. То е преминало от уста в уста и а не е взето от текста на гръцката хроника. Така че за неговото произношение важат праславянските езикови закони - като този за отворените срички, които действа може би чак до средата на 9 век. Появата на Ъ-то в съвременната българска форма е резултат от действие на славянски езиков закон (-ЪЛ- в български, -У- в сръбски, -ОЛ- в руски, от сричкотворно Л, записвано в старобългарски блъгар-, или бльгар-, а в староруски болгар-).

3. Чуждоезиковото -УЛ- в затворена сричка се превръща в славянско сричкотворно Л (примерно в думата хълм). С -У- е записано в латински и гръцки източници. Най-доброто решение (което отговаря максимално на фонетиката на славянските форми и не противоречи на гръцкото и латинското изписване) е да се предположи, че оригиналната форма е bulgar.

Наличието на Ъ в съвременния български не е меродавен аргумент за топоними и произношения от 6 век. Шансът оригиналното название да съдържа Ъ е минимален предвид описаното по-горе.

Ако този топоним е толкова разпространен в Кавказ, няма ли възможност да е местно географско название и да произлиза от дагестанските езици например? Лично за мен това е най-логичното обяснение, още повече, че по на изток като че ли название българи изобщо не се среща.

(Освен това дагестанските езици притежават огромен брой съгласни звукове ([k], [q], [kw], [qw], [gw], [kh], ларингал [?], геминати [k:], [q:] и още какво ли не...), които днес едва-едва се предават с дву и- трибуквени съчетания или с допълнителни диакритични знаци въз основа на кирилицата. Така биха се обяснили и различните варианти на изписване (к, гх, и.т.н.).) Но не знам дали този вариант е бил обмислян изобщо (а и тези езици са изучени доста слабо)...

Перкунас, за разлика от който и да е славянски език, (старо)арменският има целия набор от фонеми, които съществуват в съвременния български, а вероятно и в прабългарския. Затова ако трябва да търсим най-точно предаване на българския етноним, за мен арменските извори и арменските записи са най-подходящите.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Че отде се е взело Ъ-то в българския (а и сръбския, защото като пишат српски, да не би така да го изговарят)???

Нали в средновековните текстове названието е "блъгари"?

Link to comment
Share on other sites

Ако имаш предвид съчиненията на книжовниците от Х век, те не са аргумент.

Откога Х век влиза в Късната Античност или това е само при тебе, за да си още по-неграмотно-оригинален!?!

Link to comment
Share on other sites

"Олло, худо, богъ, данъиры."

вие не сте ли наясно, че "Джафар тарих"-ът е една съвременна фалшификация? Ако сте специалист по тюркски езици, за какъвто се представяте, може би щяхте да го разберете от пръв поглед.

Освен като транскрибирате така безразборно и непрофесионално с кирилски букви, да знаете, че определено няма да се доверявам на вашите твърдения.

Най-абсурдно ми се струва твърдението, че на "орела на Аспарух" пишело "погребението на Аспарух". Това определено е прецедент в световната практика...

Текстът на Никитин е от неговия пътепис, трябваше да си направите труда да го намерите и да го прочетете, преди да ме клеветите!

Орелът на Аспарух го има в Нета и вие също можете да създадете прецедент, стига да ви стигат познанията в тюркските и иранските езици едновременно!

Така е, прецедент е! А преди това са прецедент моят превод на Надписа на Боила и Надписа на хан Денгиз!

Има ги на сайта ми, защо не се опитате да ме ревизирате и отхвърлите, дали ще можете?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Откога Х век влиза в Късната Античност или това е само при тебе, за да си още по-неграмотно-оригинален!?!

И къде видя късна античност, драги? Неграмотността по история е твой патент, не ме бъркай със себе си. Ако държиш, до няколко дена ще ти подготвя и списък книги за четене по история на Средна Азия и Източна Европа

Link to comment
Share on other sites

Бай Иване, каквото и където трябва да съм публикувал, съм публикувал. И бъди спокоен - не са дивотии като твоите "открития" върху шлема от Беркасово, "българската" княгиня Олга, етнонима "болгари", "еди кой си не ходи там" или като твоите "колосални" познания по история, стигащи до примитивното ниво на покойния Борис Симеонов. Така че, не ме мисли, чети по форумите, трупай знания и усвои елементарното изкуство ако имаш какво да кажеш, да пишеш 5-10 реда с кратки и ясни изречения, а не да постваш по цели глави от първата ти и единствена книга, издадена по случай 60-годишния ти юбилей, която едва ли някой има достатъчна упоритост и себеотрицание да изчете дори и до средата.Що се отнася до публикации за прабългарите, миналото лято си направих труда да извадя от сайта ти и постна тук твоите публикации по прабългарските въпроси. Ами че ти си се преквалифицирал от специалист по турски на прабългарист някъде към 2005 година приятелю. И от научната ти дейност само 5 или 10 % са свързани с прабългарите. Така че сопри се с тоя менторски тон.

Бил си публикувал, я не ме разсмивай!

Ами изпиши си тогава тук научното звание, фамилията и публикациите по прабългарски език, че и аз да се позаблявам малко с твоите глупости!

А то така само да се подхилваш просташки отстрани е много лесно, това и аз го мога и то много по-добре от тебе, но не за това сме се събрали тук!

А тази ти простащина, точно ти да ми даваш акъл как се прави наука, просто не подлежи на коментар, но все пак ще те попитам: Кой си ти и какъв си, я кажи да видим, дали наистина имаш това право!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Професоре , не се заяждам , но вече е време да вземете пример от вашият съименит колега, който напоследък се зарови дълбоко в етнологията и фолклорната старина на прабългарите.

Мисля ,че и е време да направите сериозна деференциация в дефинициите на ранговете на тюркските , хунските и иранските култури/цивилизации.

Повече е от ясно , че през VIIв. за някаква си еднородна тюркска маса е бузумно да се говори. Просто българския елит доведен от Аспарух на Балканите си има ясно изграден *ие , религиозен култ , с жреческо съсловие, което е доста по-различно от тюрското общество на рода Ашина , описано от всички видни тюрколози на XIX и XXв.

Рода Ашина е приет при хазарите, които също като българите не са тюрки , поради следната причина - по времето на похода на Ираклий срещу Персия , Западния Тюркски хаганат и хазарите са най-големите му съюзници. Предполага се ,че оттогава съществува някаква да я наречем дори романтична връзка между тях, не изключвам и династични бракове. Българите са съюзници на Ираклий по аварското направление , но те не могат да бъдат или по няма данни да са приятели с тюрките. Единственото което са наследили от тюрките е пакс-номадичната терминология по отношение на въоражението и бойните тактики.

Ето тук в тази посока - взаимовръзки между хазари , тюрки и българи може да се развихрите и да бъдете ценен и компетентен професионалист за общия принос на Българското дело.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Бил си публикувал, я не ме разсмивай!

Ами изпиши си тогава тук научното звание, фамилията и публикациите по прабългарски език, че и аз да се позаблявам малко с твоите глупости!

А то така само да се подхилваш просташки отстрани е много лесно, това и аз го мога и то много по-добре от тебе, но не за това сме се събрали тук!</font></font>

Бай Иване, ако съм искал да си напиша данните и всичко пред името, съм щял да го направя. Но за разлика от тебе, аз не страдам от мегаломания и графомания и не съм рипнал да си помпя самочувствието по форумите. Аз знам какво знам и какво мога, не ми трябват форумни патерици. Тук съм да науча нещо и да научат другите нещо от мен, а и да се забавлявам, както сега с тебе например. Анадънму?

Link to comment
Share on other sites

Тук съм да науча нещо и да научат другите нещо от мен, а и да се забавлявам, както сега с тебе например. Анадънму?

Очевидно заради тези ти перверзни забавления са те направили и модератор!?

Много добър избор, няма що!

Link to comment
Share on other sites

Професоре , не се заяждам , но вече е време да вземете пример от вашият съименит колега, който напоследък се зарови дълбоко в етнологията и фолклорната старина на прабългарите.

Мисля ,че и е време да направите сериозна деференциация в дефинициите на ранговете на тюркските , хунските и иранските култури/цивилизации.

Повече е от ясно , че през VIIв. за някаква си еднородна тюркска маса е бузумно да се говори. Просто българския елит доведен от Аспарух на Балканите си има ясно изграден *ие , религиозен култ , с жреческо съсловие, което е доста по-различно от тюрското общество на рода Ашина , описано от всички видни тюрколози на XIX и XXв.

Рода Ашина е приет при хазарите, които също като българите не са тюрки , поради следната причина - по времето на похода на Ираклий срещу Персия , Западния Тюркски хаганат и хазарите са най-големите му съюзници. Предполага се ,че оттогава съществува някаква да я наречем дори романтична връзка между тях, не изключвам и династични бракове. Българите са съюзници на Ираклий по аварското направление , но те не могат да бъдат или по няма данни да са приятели с тюрките. Единственото което са наследили от тюрките е пакс-номадичната терминология по отношение на въоражението и бойните тактики.

Ето тук в тази посока - взаимовръзки между хазари , тюрки и българи може да се развихрите и да бъдете ценен и компетентен професионалист за общия принос на Българското дело.

Северните българи и русите

Именно поради всичко това и точно в тази връзка в никакъв случай не може да се приемат за обектно адекватни и дори и минимално аргументирани също така и твърденията и на Р. Golden [1980], че през 622 г. имп. Ираклий (610-641) си осигурява помощта на тюркутите и в този контекст хазарите се появяват във византийските извори; през 681 г. държавата на “севернокавказските хуни” е васал на Хазарския хаганат, а владетелят на “хуните” Алп-илитуер е васал на хазарския хаган; остатъците от езика на “севернокавказските хуни”, “с които разполагаме, не са достатъчни, за да определим типа на тюркския език, който те говорят” [51,92-93], което като цяло обаче изобщо и ни най-малко не му пречи да обяви всички без изключение засвидетелствувани през този период имена и думи за собствено хазарски, и други от този сорт, издаващи едновременно както недостатъчната историколингвистична компетентност на автора си, така също и неговата пристрастна предубеденост.

Специално за тюркутите, този автор съвършено очевидно не знае, а може би и изобщо не иска да знае, че Кавказ и южноруските степи на Източна Европа и по-точно п-в Крим, ако не и днешният гр. Тбилиси или пък най-много Керченският Пролив (Л. Гумилев), е крайната западна точка, до която се разпростира Западнотюркутската Империя като административно-политическо образувание и то за съвсем кратък период от време – 554-633 год., при което тя изобщо не докарва и не оставя по тези земи никакво номадско или уседнало население. Основна роля за нейното разпадане и слизане от историческата сцена изиграват редицата болгарски племена на Кавказ, които отхвърлят тюркутското иго и се обединяват под управлението на хан Кубрат в приазовската с ръководен център, Стара Велика България.

Западните тюркути освен това имат един-единствен, направо символичен контакт и допир с Византия под формата на дипломатическо писмо на согдийски език, занесено и прочетено там от преминаващ согдийски търговец, на което ромеите отвръщат с пратеничеството на Земарх при тюркутския хаган по средата на втората половина на VІ в. [вж. Гумилев 1993, 29-50,148-155,443-440; Юхас 1985, 227; Khan Kubrat 2003, 1; ГрИзв-2, 222-223, вж. и срв. Плетнева 1986, 18-19; Халиков 1989, 59].

В светлината на всичко това вече няма как да не звучат прекалено странно-неуместно и излишно категоричните твърдения на А. Новосельцев [2010], който независимо че си признава най-чистосърдечно, че знае много малко за тюркутите, и за когото така и ще си останат неясни по произход още и аварите, все пак и въпреки всичко вижда в по-краткия даже и от мигновение 20-годишен срок на живот на Западнотюркутския Хаганат, и напористи тюркски орди, и господство на тюркутите в степите на Източна Европа, и цяла согдийска делегация до Константинопол с политическа и търговска цел едновременно и какво ли не още:

В VI в. роль тюркских племен в Восточной Европе усилилась. В 50-60-е годы под напором тюркских орд устремились на запад авары, народ неясного, очевидно, смешанного тюркско-угорского происхождения. В степях же Восточной Европы в середине VI в. утвердилась верховная власть Тюркского каганата. Центр его находился в районе Алтая, но пределы простирались от Желтого моря до Причерноморья. Тюрки сокрушили эфталитов (563-567 гг.) - союз ираноязычных племен в Средней Азии [50] - и закрепились в этом регионе. Но их держава существовала как цельное образование недолго и в 588 г. распалась на Западный и Восточный каганаты.

В период могущества единного каганата он первоначально объективно был союзником Сасанидов, веками боровшихся с эфталитами на своих северо-восточных рубежах [51]. Но уничтожение эфталитов тюрками сделало последних врагами Ирана и естественными союзниками Византии. Этим объясняется посылка византийского посольства в ставку тюркского хакана в 568 г. Ей предшествовал приезд в Константинополь тюркского посольства вместе с делегацией согдийцев во главе с Маниахом. Согдийцы - "торговый народ" [52] - нуждались в торговле с Византией, а поскольку персы не разрешали им проезжать через Иран, Маниах уговорил тюркского владыку послать посольство к императору Юстину II.

Таким образом, посольство преследовало двойную цель: политическую и торговую. Для окончательного утверждения союза с тюрками в их резиденцию на Алтай отправилось ромейское посольство во главе с киликийцем Зимархом. Дошедшее до нас описание этой поездки дает неоценимые сведения о разных областях Евразии, в том числе и о тех, о которых в Европе ничего не знали. Но политические результаты экспедиции Зимарха были невелики. Слишком далеко была расположена империя тюрок, и единственным участком, где тюрки могли выступать как союзники Византии против Ирана, была Средняя Азия.

Позже состоялись еще несколько обменов посольствами (в 70-х годах VI в.), но о них мы знаем мало. В 572 г. умер хакан Истеми, а в 588 г. Тюркский каганат распался [85-86].

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Очевидно заради тези ти перверзни забавления са те направили и модератор!?

Много добър избор, няма що!

Ами един го правят по някакви перверзни съображения модератор, друг по някакви незнайни съображения - професор. Ама кво дъ съ прай - сбъркана държава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Професор Добрев, бас ловя, че вие сте неспособен да различите тюркутски гроб от примерно алански такъв, а за материалната култура просто сте в "първи клас". Колкото до Вашата библиографска осведоменост, тя е просто "легендарна" - с фалшиво цитиране вече се прочухте по "Памет българска". Смяхме се цялата колегия. :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Че отде се е взело Ъ-то в българския (а и сръбския, защото като пишат српски, да не би така да го изговарят)???

В сръбския език Р-то е и сричкотворно, т.е. има функцията на гласен звук и затова се пише српски, Србиjа. В чешки и словашки например Л-то също е сричкотворно и се изговаря като гласен звук в думи като vlk, Vltava, и.т.н.

В старобългарски сричкотворните Р и Л се отбелязват като ЛЪ, ЛЬ и РЪ, РЬ, но в тези съчетания Ъ и Ь нямат функция на обикновения гласен звук, а са по-скоро знак за твърдо или меко Л и Р. Виж обяснението в учебника по старобългарски език на К.Мирчев, с.37-38.

Едва след 13 век можем да говорим за наличие на гласен звук Ъ, който се вмъква преди или след сонантната, защото през среднобългарския период в повечето диалекти се е развила нетърпимост към сричкотворните Р и Л. Тогава се срещат и форми като хълмъ вместо хлъмъ (например, в Добрейшовото евангелие от 1221 г.), т.е. както се произнасят и днес в книжовния език.

Но и до днес в някои западни диалекти има запазени сричкотворни Р и Л (напр. Елин Пелин, Дупница): дрт, прво, влк, влна, жлт. В други сричкотворно Л се заменя ту с Ъ (Ихтиманско, Петричко): сънце, жът "жълт", вък "вълк", ту с У (напр. Самоковско). Виж за повече в "Българска диалектология".

В полски, руски и украински също се е развила нетърпимост към сричкотворните Р и Л и към тях са се прибавили пълноценни гласни звукове (О, Е в руски, a, i, u в полски). Затова в руски имаме болгарский с о, както волк, солнце, желтый.

Нали в средновековните текстове названието е "блъгари"?

Да, така е, но това просто означава, че в думата тогава е имало сричкотворно Л в първата сричка. Това се потвърждава и от сръбската форма бугарин, където славянското сричкотворно Л редовно се превръща в У: вук "вълк", дуги "дълъг", сунце "слънце" и.т.н.

Затова повтарям, че формата с Ъ в съвременния български изобщо не е меродавна за произношението в т.нар. "прабългарски език" през 6-7 век и за някаква реконструкция с първоначално Ъ. Гласният звук Ъ в българи е резултат от фонетично развитие през среднобългарския период.

Затова намирам всякаквите аргументи от рода: "този звук Ъ бил толкова специфичен и не знаели как да го запишат" за изключително смешни. Те показват, че авторите им изобщо не познават историята на българския език.

За арменските гласни наистина не знам почти нищо, но като гледам по Уикипедия, не мога да разбера съвсем точно дали са имали буква за гласен звук [ü], , каквито се срещат и в кавказките езици!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Текстът на Никитин е от неговия пътепис, трябваше да си направите труда да го намерите и да го прочетете, преди да ме клеветите!

Не съм чел текста на Никитин, но явно е от пътепис (и то с доста пиперливи описания). Човекът явно е пътувал из Средна Азия и Индия, където е и записал т.нар. от вас "волжкобългарски" език, вероятно из Самаркандските сокаци...

Колкото до

"Олло, худо, богъ, данъиры."

това си е направо четири- или петезичен разговорник за пътешественика:

الله арабски, ollo узбекски

خدا персийски, xudo узбекски

богъ руски

данъири вероятно объркано вместо Тенгри, някой тюркски диалект.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В старобългарски сричкотворните Р и Л се отбелязват като ЛЪ, ЛЬ и РЪ, РЬ, но в тези съчетания Ъ и Ь нямат функция на обикновения гласен звук, а са по-скоро знак за твърдо или меко Л и Р. Виж обяснението в учебника по старобългарски език на К.Мирчев, с.37-38.

Отново стари номера. Когато нещо не знаем, го обясняваме с друго нещо, което............... също не знаем.

Абсурдно е да се твърди, че някой, който и да е, дори и Кирил Мирчев, знае как точно се е произнасял "Ъ" и "Ь" след сонорни съгласни в старобългарския език. Дали това е бил "пълноценен" гласен звук или "по-скоро знак за твърди и меко Л и Р"?!

Защо не знаем? Ами по онова време, все още не е имало звукозаписна техника. Това обаче не дава право на никого да треска глупости на поразия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
>За арменските гласни наистина не знам почти нищо, но като гледам по Уикипедия, не мога да разбера съвсем точно дали са имали буква за гласен звук [ü], , каквито се срещат и в кавказките езици!?

За "У" - дифтонг от "о" + една буква, която между 2 гласни се е четяла като "в", а след гласна и преди съгласна - като "у". За "Ю" - отново дифтонг "и" + същата буква, която между 2 гласни се е четяла като "в", а след гласна и преди съгласна - като "у". Затова в западни издания може да се видят имена с "ю", които са транслитерирани с "iw" - например областта Сюник - Siwnik'.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

лат. Durostorum > стбълг. Дръстъръ

дак. Pulpudeva > стбълг. Пълдинъ ~ Плоудинъ

прабълг. *Bolgar ~ *Bulgar > стбълг. Бльгаромъ

Т. е. прабълг. o ~ u > стбълг. ь ~ ъ и метатеза?

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

В сръбския език Р-то е и сричкотворно, т.е. има функцията на гласен звук и затова се пише српски, Србиjа. В чешки и словашки например Л-то също е сричкотворно и се изговаря като гласен звук в думи като vlk, Vltava, и.т.н.

В старобългарски сричкотворните Р и Л се отбелязват като ЛЪ, ЛЬ и РЪ, РЬ, но в тези съчетания Ъ и Ь нямат функция на обикновения гласен звук, а са по-скоро знак за твърдо или меко Л и Р. Виж обяснението в учебника по старобългарски език на К.Мирчев, с.37-38.

Едва след 13 век можем да говорим за наличие на гласен звук Ъ, който се вмъква преди или след сонантната, защото през среднобългарския период в повечето диалекти се е развила нетърпимост към сричкотворните Р и Л. Тогава се срещат и форми като хълмъ вместо хлъмъ (например, в Добрейшовото евангелие от 1221 г.), т.е. както се произнасят и днес в книжовния език.

Но и до днес в някои западни диалекти има запазени сричкотворни Р и Л (напр. Елин Пелин, Дупница): дрт, прво, влк, влна, жлт. В други сричкотворно Л се заменя ту с Ъ (Ихтиманско, Петричко): сънце, жът "жълт", вък "вълк", ту с У (напр. Самоковско). Виж за повече в "Българска диалектология".

В полски, руски и украински също се е развила нетърпимост към сричкотворните Р и Л и към тях са се прибавили пълноценни гласни звукове (О, Е в руски, a, i, u в полски). Затова в руски имаме болгарский с о, както волк, солнце, желтый.

Да, така е, но това просто означава, че в думата тогава е имало сричкотворно Л в първата сричка. Това се потвърждава и от сръбската форма бугарин, където славянското сричкотворно Л редовно се превръща в У: вук "вълк", дуги "дълъг", сунце "слънце" и.т.н.

Затова повтарям, че формата с Ъ в съвременния български изобщо не е меродавна за произношението в т.нар. "прабългарски език" през 6-7 век и за някаква реконструкция с първоначално Ъ. Гласният звук Ъ в българи е резултат от фонетично развитие през среднобългарския период.

Затова намирам всякаквите аргументи от рода: "този звук Ъ бил толкова специфичен и не знаели как да го запишат" за изключително смешни. Те показват, че авторите им изобщо не познават историята на българския език.

За арменските гласни наистина не знам почти нищо, но като гледам по Уикипедия, не мога да разбера съвсем точно дали са имали буква за гласен звук [ü], , каквито се срещат и в кавказките езици!?

В грешка си, драги Perkūnas, буквата "Ъ" в старобългарски не е само за украшение, а обозначава фонема и това е точно гласната "Ъ". Не зная как е в прабългарския език, но щом в староарменските текстове има формата "бЪлкар", то тази фонема е присъствала и там. Може би изброените в тях прабългарски племена са имали своите диалекти, защото етнонимът е в няколко варианта, но за новопоявилата се "Ъ" в среднобългарски не си прав! Арменският език е индоевропейски език и не спада към кавказките езици, ако имаш предвид т.нар. кавказко езиково семейство, което е изключително красноречив пример за сгрешения чисто генеалогичен подход при класифицирането на езиците. В него са включени 4 иберийско-кавказки групи семейства, едно от които - картвелското е представено от един единствен език - грузинският. Останалите са абхазко-адигейското, дагестанското и вейнахското семейство. От морфологична и сравнително-историческа лингвистична гледна точка това изобщо не е езиково семейство, а е някаква общност от билингвални и полилингвални групи с размити "граматични" характеристики. Да се търсят в тях прабългарски езикови следи и да се правят разни паралели е меко казано наивно. Първите писмени записи на повечето от тези езици са от края на ХVІІІ в. Това обаче не означава, че някои от тези лингвистични занимания са съвсем напразни и безполезни. Имат например лечебен ефект!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Действително еровите гласни в повечето случаи са били в слаба позиция, но когато следващата сричка също е съдържала ерова гласна, те са били в силна позиция. Така напр. в началото и в средата на името Дръстъръ те трябва да са били в силна позиция. Предполага се, че първоначалната фонетична стойност на ъ в старобългарския език е била по-скоро нещо като кратко о или кратко у, но това разбира се не може да се докаже категорично, въпреки че редица заемки в стбълг. от всевъзможни езици навеждат именно на тази мисъл.

Сиреч, би трябвало да имаме лат. Durostorum (inscr) ~ Durostero (TP) ~ Durostoro (ND) ~ Durostorum ~ Dorostoro (IA) ~ Durostorus (Am) ~ Dorostorena (Iord) ~ Dorostolo (Cod Iust) ~ Durostolon (Ra) ~ Dorostolum ~ Dorostolon (Anast Bibl), гр. Δορυστολω (Teod Cyr) ~ δ ‘Ροδοστολον (NEp) ~ Δοροστολος (Pr) ~ Δοροστολον (Teoph Sim, Teoph) ~ Δωροστολος (Hier) > ранно стбълг. *Друстуру > стбълг., ср.бълг. Дръстъръ;

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...