Отиди на
Форум "Наука"

Един ли е християнският Бог?


Recommended Posts

  • Потребител

Явно "науката" е някакво странно явление, което изключва неизвестните величини или собствената си несигурност от сметките. Това според мен е "науката", а не науката. Доколкото си спомням, първите учени, сетили се през умозрително допускане за несигурност да стигнат дори до експеримента, са пак теолози...

Цък. Това е софизъм. Не става дума за неизвестността на изследвания обект, а за предпоставената му невъзможност да бъде опознат и изучен изобщо, ерго да се разсее тази неизвестност. ;)

Ако познавам само добрите ти страни, защото те са само познаваеми, а лошите ти са абсолютно непознаваеми, мога ли да кажа, че те познавам, а? Та, така и с Бог, ако можем да узнаем само част от него и то тази част, която той иска. Т.е науката само ще си губи времето с един в крайна сметка и по същността си непознаваем (по дефиниция) обект на изследване. Времето и пространството на изследване нямат значение, защото крайният резултат е предпоставен според вярващите и теолозите.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 729
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Ако някой смята, че "теология" е бръщолевенето на реформистките, контрареформистки и неграмотно православстващи ригористи, срещу което Просвещението с право е надигнало глас, то този някой много се лъже. Теологията всъщност е много строга умозрителна дисциплина с богат логически апарат.

Има нещо вярно в думите ви. Това е Просвещенския предразсъдък изразен най-ясно от Хегел, който счита, че средновековната схоластика е "оскъдна, ужасно написана и обемна." Достатъчно е да прегледаме Дънс Скот или Уйлям от Окам, за да се убедим в обратното.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Явно "науката" е някакво странно явление, което изключва неизвестните величини или собствената си несигурност от сметките. Това според мен е "науката", а не науката. Доколкото си спомням, първите учени, сетили се през умозрително допускане за несигурност да стигнат дори до експеримента, са пак теолози.

Всеки физик, лекар или метеоролог спокойно би могъл да допусне, че не познава изцяло своя обект на изследване, както и да предположи, че собствените му средства за наблюдение са несъвършени. Това все още не го прави по-малко учен.

Теологията, точно както и, да речем, астрофизиката позволява да преценим, че за момента разполагаме с дадени данни за изследвания обект, а с други - не. Готова е да прави предположения и прогнози от вече известното, без да отрича тяхната незавършеност. И предвижда нуждата от промяна в средствата за наблюдение, за да се постигнат по-добри резултати. Само дето на астрофизика му трябва, да кажем, по-добър радиотелескоп, а на теолога му трябва да е мъртъв, за да си върши по-добре работата ;) Само дето теологията я има от повече време от астрофизиката и от повече време прилага строга методология.

Ако някой смята, че "теология" е бръщолевенето на реформистките, контрареформистки и неграмотно православстващи ригористи, срещу което Просвещението с право е надигнало глас, то този някой много се лъже. Теологията всъщност е много строга умозрителна дисциплина с богат логически апарат. Разбира се, и екзактни учени, и дори богослови биха почнали да спорят срещу такова твърдение, но това е поради недоограмотеност. За съжаление у нас теологията се учи зле и никак не се популяризира. Човек може да си намери "Кратка история на времето от Хокинг", но не може да намери прост свод на Ериугена, Ареопагита и Августин, от който да си проличи, че Общата теория на всичко отдавна е набелязана в много елегантни щрихи.

Опа, Глишев пак се изказа бомбастично :)

Има разлика все пак Глишев. Ако Бог е по презумпция непознаваем или част от него, то с науката е различно. Там има липси на знания, не защото са непознаваеми, а защото ние все още не сме стигнали до тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Говорим за различни неща, но така се получава по форумите... Следва да различаваме формалната логика, която изследва само формата на съждението от трансценденталната логика или феноменологията на Хусерл, да речем. Ако подходим към проблема за съществуването на бог по чисто логичен път, накрая ще се озовем пред антиномиите на Кант, според мен... Невросайънс е наистина е наука но по-голямата част от т. нар. "модерна психология" - едва ли. :bigwink:

За различни неща, защото едва сега се включвате в темата. Можете да я поведете в друга посока.:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е софизъм, Дендро. Защото става дума за частична непознаваемост. А примерът с евентуални лоши страни в случая очевидно е неприложим. Да кажем, че не познаваме лошите страни на Бога е все едно сляп човек да каже, че не познава лилавите оттенъци на зеленото растение и затова то не съществува (а все пак може да го пипне с ръка).

Впрочем, предпоставените резултати невинаги са грешка. Предпоставен резултат е бил и този на обиколката на Магелан.

Алва, с теологията е същото. Само дето достъпността на Бога зависи от други условия, а не от наличието на микроскоп или телескоп. Всяка специалност със своите си средства.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глишев,

ама това нещо "частична (с подтекст перманентна) непознаваемост" ми звучи като концепция като "малко бременна". :laugh:

Целта на науката е да опознае нещо изцяло. Колко време ще отнеме и това, че познанието ще върви на етапи (временна частична познаваемост или непознаваемост - все там) - това е част от научно-опознавателния процес.

Когато обаче не може да се постигне пълна познаваемост, значи никога няма да опознаеш обекта на изследването. Защото може да се окаже, че най-важните му характеристики са именно тези... прикритите за познанието. Това най-малкото. А щом са тотално прикрити и непознаваеми нито наука, нито дявол, нито сугестия, нито нищо не може да презумира някакво истинно познание за тях. Крайният резултат за науката е, че тя в същност не познава и не може да познае този обект. Все пак между поназнайване и научно познание има доста голяма разлика.

Та и Бог същата работа. Нека не мъчим науката с фокуси на ментална основа.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ми тя тая частична непознаваемост на Бога наистина е временна - нали и ние сме временни. В случая двете временности са взаимозависими ;)

Разбира се, ако задълбаем в концепцията за небесното блаженство и учението за обожението на спасените, може да се намери и още едно много елегантно обяснение: че тъй като качествата на Бог са неизчерпаеми, то и опознаването им е безкраен процес, в който има постоянно нарастваща радост. Както казваше май Борхес, Раят е библиотека.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Частично познаваем - да, а познатото от Него - частично неописуемо за непозналите. Доколкото богопознанието е много особен тип познание, а езикът ни е с ограничена изразителност, това е много добра формулировка. Така че отговорът е по-скоро "да".

Link to comment
Share on other sites

  • 10 месеца по късно...
  • 8 месеца по късно...
  • 11 месеца по късно...
  • Потребител

13. Тогава Иисус дохожда от Галилеяi.gif на Иорданi.gif при Иоана, за да се кръсти от него.
14. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти
ли идеш при мене?
15. Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.
16. И като се кръсти, Иисус
веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
17. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е
Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

Много любопитно...

Пасаж, в който ясно си личи, че отец и син са различни, се ползва от вярващите като доказателство за Троицата. Колкото и да го мисля, виждам две личности и евентуално св. Дух, който излиза от отец. Ще помоля за разяснение.

Ами последните думи на Исус на кръста: "34. А на деветия час Иисус извика с висок глас:
Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" Марк. 15:34.

Исус сам на себе си ли говори и се пита защо се е изоставил?

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Бог е изцяло един, неделим и въобще от човешка гледна точка като съзнание/личност/душа(въпреки че Бог не е просто това) е един.

Светата Троица е нещо особено мистично и непознаваемо, Бог може да се асоциира като ума, Светия Дух като силата и словото, а Христос като материално проявление(забравих точно не съм много сигурен за тия неща).

Това, че Христос се обръща към Бог като баща и т.н., всичко това е за да може хората да схванат донякъде идеята и да е по-близко до човешка гледна точка, но истината за тия неща е непознаваема и няма много какво да се каже, нито е жизненоважно. Най-вероятно проявления на Бог под различни форми за религиозни функции.

Важното е, че самият Бог под проявлението на Христос е страдал от физическите болки и мъчения на които е било подложено това тяло.

Редактирано от Spiritus
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Айде тук да си продължат спора ,тези,които го започнаха.И на мен не ми е ясно с това:"Новият Завет на нашият Господ и Спасител Иисус Христос", така започва Новият Завет.Колкото и да е чудно и аз имам новия завет ,чел съм го ,но не разбирам защо има обръщание към Христос с Бог....Моля обяснете ми.

Един ли е християнският Бог?

Отговорът е изключително лесен, ако познаваме физиката.

Според съвременната физика светлината има корпускулярно-вълнов характер, т.е. едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна — наблюдават се явленията дифракция и интерференция.

И аз питам - Светлината само Фотони ли представлява или само Вълна?

Две светлини ли има - елекромагнитна Светлина и Светлина от фотони, или само една Светлина?

Ако Светлината е Една, а има две същности, в които се проявява, то какво неясно има за християнския Бог, които е Бог Отец /който е Един / и може да се проявява в други двете същности Исус и Светия Дух?

Първо послание на апостол Йоан, глава 1, стих 5

5 И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.

Редактирано от Logoc
Link to comment
Share on other sites

  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

Не съм изчела всички мнения, но питам какво е името на Бог? Към кой Бог се обръщаме когато се молим?

И за к'во ти е името? И странен въпрос от една християнка, визирам кой Бог! Нямате ли си догмата ;)?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

братята юдеи съвсем съзнателно не произнасят името на бога си, поради негова изрична забрана. Който знае името, владее и притежателя му.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз не съм християнин, а и името на еврейския бог е Яхве или Йехова.

Не сте християнин? Огорчихте ме ...

Редактирано от Eньо
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...