Отиди на
Форум "Наука"

Кое е по-страшно за икономиката: висока инфлация или дефлация?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Инфлацията и дефлацията са две явления в икономиката, за които финансистите често спорят кое носи по-лоши последици за икономиката. Първоначалното впечатление, което техните дефиниции създава, е, че инфлацията е по-страшното явление, защото намалява покупателната способност на парите. В същото време при дефлация се наблюдава обратното, защото цените на стоките и услугите падат. Когато инфлацията е висока за продължителен период тя намалява покупателната способност на доходите и стопява спестяванията на потребителите. В същото време високата инфлация затруднява и бизнеса при планирането на бъдещото развитие. Когато обаче инфлацията е в разумни нива от порядъка на 1%-3%, тя насърчава незабавното потребление на домакинствата и инвестиции на бизнеса. Това на свой ред помага на икономиката да расте. Дефлацията, от друга страна, може да предизвика порочен кръг, който да засегне тежко растежа на икономиката. Заради намаляващите цени потребителите отлагат своите разходи, защото се надяват да получат повече за своите пари в бъдеще. Това обаче принуждава бизнеса да свива производството и да уволнява служители, което увеличава безработицата и намалява доходите. По този начин търсенето се потиска още повече, което принуждава фирмите да намаляват цените допълнително. Според много икономисти подобна „дефлационна спирала" е причинила Великата депресия в САЩ през 30-те години на миналия век. Освен това в периоди на висока дефлация реалната стойност на парите нараства, а това прави изплащането на кредитите по-трудно. Ето защо колкото по-задлъжнели са държавата, бизнесът и потребителите, толкова по-опасна е дефлацията, защото тежестта на дълговете се увеличава. Много икономисти предупреждават за висока инфлация в САЩ заради либералната парична политика на Федералния резерв, която се отъждествява с инфлационна бомба със закъснител. Освен това продължителната висока инфлация би могла да разруши една валута. Доходността на индексираните с инфлацията американски облигации обаче показва, че инвеститорите в момента очакват инфлацията да бъде около 1,5% годишно през следващите пет години и малко по-малко от два процента годишно през следващите 10 години. В същото време наличието на лека дефлация може да бъде положително и нормално явление, при наличието на иновации и ефективно функциониране на конкурентните сили. По този начин потребителите могат да си позволят продукти, които преди това са били прекалено скъпи. Пример за такава естествена дефлация са намаляващите цени на много технологични продукти, които стават все по-достъпни. Досегашната икономическа практика показва, че дефлацията може да бъде по-опасна, защото справянето с нея е по-трудно. Но не бива да се забравя, че дефлационните спирали често са последица от прекомерното задлъжняване на икономическите агенти, което на свой ред е следствие от инфлационна политика на централната банка. Това прави изключително важна основата задача на централните банки, а именно - да поддържат ценовата стабилност чрез паричното предлагане и инструментите на паричната политика. http://obuchenie.investor.bg/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Мда, като играех един от модовете на Europa universalis III беше жизненоважно да държа инфлaция между 1 и 4%. Без нея лошо, при по-високи стойности - пак лошо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Заради намаляващите цени потребителите отлагат своите разходи, защото се надяват да получат повече за своите пари в бъдеще.

Подобно явление не е било наблюдавано до този момент в човешката история. Очевидно тук имаме чисто теоретични "разсъждения", без връзка с действителността.

Според много икономисти подобна „дефлационна спирала" е причинила Великата депресия в САЩ през 30-те години на миналия век.

Икономиката е свързана много тясно с психологията, нагласата и очакванията на хората. Великата депресия през 30-те години е проява на изкуствено стимулирана паника. За това идеално подхожда фондовата борса. Оттам се завърта спиралата на предварително режисираната криза.

Нещо подобно наблюдавахме през втората половина на 2008 г. Тук своята роля изиграха и СМИ с техните подобрени възможности, в сравнение с 30-те години на 20 век.

Освен това в периоди на висока дефлация реалната стойност на парите нараства, а това прави изплащането на кредитите по-трудно.

Опасявам се, че това твърдение е чиста глупост. Ако стойността на парите се покачва, тогава, след необходимите ежемесечни разходи, ще Ви остават повече пари и изплащането на кредитите ще е много по-лесно и бързо.

Нещо повече - дефлацията предполага много нисък лихвен процент, което допълнително улеснява изплащането на кредитите.

П. П.

Форумът е трагичен. Не работи нито Болд, нито подчертаване. Нищичко.

Ако поддържането на предишния форум беше въпрос на финансиране, да бяхте казали?!

Това сега е трагедия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен дефлацията не е причина а следствие от намалялото потребление. Като цяло цените отразяват себестойността на стоките (вкл. стойността на търговската услуга). Производителите и търговците обаче непрекъснато имат нужда от свежи пари за да функционират за това свалят цените под себестойността на стоките, което означава по-ниски заплати и повече безработни.

Високата инфлация пък означава, че държавата е напечатала много повече пари от тези, с които могат да се купят наличните стоки. Това води до обезценяване на спестените пари - все едно да ти ги откраднат.

Сравнение трудно може да се направи - и двете са лоши и водят до бедност.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Форумът е трагичен. Не работи нито Болд, нито подчертаване. Нищичко.

Ако поддържането на предишния форум беше въпрос на финансиране, да бяхте казали?!

Това сега е трагедия.

Бе не беше на финансиране...

Работи се по тия неща, това става май, ако си с експлорър. Под Опера на мен ми работи всичко. Повече информация - от админите. Иначе новата весрия е по-добра, само да се одялкат треските.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Високата инфлация пък означава, че държавата е напечатала много повече пари от тези, с които могат да се купят наличните стоки. Това води до обезценяване на спестените пари - все едно да ти ги откраднат.

Сравнение трудно може да се направи - и двете са лоши и водят до бедност.

Икономиката за това е интересна, защото 2 + 2 никога, или много рядко, е равно на четири.

Там също много трудно се откриват линейни зависимости. Напр., ако увеличите някой данък с 5%, не значи, че ще получите 5% повече пари от него в бюджета. Може да получите 10% …….по-малко.

Относно инфлацията. Печатането на „много пари” не винаги води до висока инфлация. Появата на висока инфлация, освен с „печатането” е обвързана и с безброй други фактори, които трябва да бъдат взети под внимание.

1. На първо място, много трудно е да се определи колко пари са „много” и колко са „малко” за нормалното обръщение в една икономика.

2. Отчита се конкретното моментно състояние на икономическата конюктура.

3. Следва да се отчита психологическата нагласа на хората. Не можеш да плашиш хората всеки ден, че утре е краят на света, и да искаш икономиката да се развива добре. Това е абсурдно.

4. Важни са и факторите от външнополитически характер. Една държава, която във военно-политически смисъл е важна за голям брой други държави, може да си позволи много повече, отколкото би могла при други обстоятелства (ако не беше толкова важна).

В много случаи инфлация се появява и при изтегляне на пари от обръщение. Парадоксално, но факт! Тогава сме свидетели на т. нар. СТАГФЛАЦИЯ, при което имаме едновременно стагнация на икономиката, придружена с инфлация. Това е най-лошата комбинация. Тя унищожава………….

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Психологията има място в този процес и то много силно. Но все пак е нужен начален, стартов срив и той си се случи - в САЩ с раздутите ипотечни кредити и цени на имотите... Наруши ли се този баланс, винаги балонът се пука и винаги има такива, които печелят много, много от това.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Потребител

точно мислех да пускам тема за дефлацията, но превантивно пуснах сърч и намерих тази тема

в аспекта на кризата разбирането на дефлационните процеси придобива изключителна важност

Еврозоната е пред трайна заплаха от дефлация от няколко години и това е много голям проблем

първо какво е дефлация

дефлацията представлява намаление на общите цени за продукти, материали и услуги в дадена икономика

подчертавам, че става дума за общите цени, а не само за ток, цигари, ракия, бензин, сирене и хляб

дефлацията обикновенно се разглежда като монетарен феномен в съвременната икономика, и в по-голямата си част е точно такъв

какво значи монетарен феномен - при замряло кредитиране и намалена скорост на обръщение на парите има срив в търсенето, което води до понижение в цените по механизма търсене/предлагане

има и дефлация, която се дължи на немонетарни феномени, например разбиване на монополи или намалели производствени цени, типичен пример за първото са силно намалелите цени на телефоните услуги през последните 15г., а за второто постоянно намаляващите цени на електрониката, внос от азия (където са инсталирани най-големите и ефективни мощности за производството й) през последните 30г.

по принцип има 3 виждания по въпроса за дефлацията

англо-саксонското виждане е, че дефлацията е враг и трябва да се борим срещу нея с целия арсенал на фиска и централните банки, японското виждане е същото

австрийската школа и някой други икономисти, смятат, че няма проблем с дефлацията и тя даже може да играе положителна роля

други икономисти са в по-междинни части от спектър и смятат, че дефлацията може да е и добра и лоша и борбата с нея не е задължително да бъде толкова агресивна

сега за съжаление БГ е една от много държави където не се изучава задълбочено история на икономиката

какво знаем от историята, през 19 век има много дълъг период на дефлация в британската империя траещ поне 50г. и съвпадащ с период на икономически растеж, т.е. икономиката расте, заплатите също, а стоките стават все по-евтини

това, което е ключово за този период, че дефлацията тогава е здравословна, защото тя не е монетарен феномен, а се дължи на научно-технологичен прогрес и разрастваща се търговия

да се върнем в по-близкото и не толкова близко минало, към други период на относително продължителна дефлация:

а) Голямата депресия

б) Японският Балон

в) Испания от началото на последната криза до сега

и в трите случая имаме икономически срив, спукване на балони, нараснала безработица и срив на вътрешното търсене

защо през 19 век резултати са едни, а през 20 и 21 век други?

през 19 век, държавите се опитват да поддържат златен или сребърен стандарт, по-стабилните от тях успяват да го правят в дългосрочен план чак до ПСВ

ПСВ променя нещата, като само САЩ успяват да съхранят златния си стандарт и се превръщат за първи път в историята си в нетен кредитор от нетен длъжник

към 1927г. държавите пак се връщат към златния стандарт чак до Голямата Депресия, когато САЩ първи излизат от него

в последствие ролята на златния стандарт (по-точно на наподобяващите го споразумения) прогресивно намалява до изчезването му

при сегашната криза нямаме златен стандарт, имаме фракционно банкиране, fiat money и огромна държавна, общинска, фирмена и лична задлъжнялост - съвсем различна ситуация от тази през 19 век

по време на Голямата Депресия има златен стандарт, но огромната задлъжнялост и спекулативния балон с кредитни пари пак са факт

при японския балон ситуацията е аналогична - огромен борсов, имотен и технологичен балон раздут с кредитни пари

какво се случва в една по-съвременна икономика, когато започнат дългосрочни дефлационни процеси?

всъщност случват се 3 важни и взаимнопреплетени неща, които са изключително неприятни:

1) хората започват да отлагат покупките си, т.к. са се усетили, че стоките или активите утре ще струват по-малко, това води до срив във вътрешното търсене ... най-очевидно това се забелязва при имотите, където можеш и да живееш под наем или с мама и тати, и да отлужиш покупката ... имотите обаче са най-важния канал за наливане на кредитни пари в домакинствата, секне ли той, секва строителството и свързаните сектори както и продажбите на нови мебели, плочки и какво ли още не ...

2) сривът във вътрешното търсене води до безработица, т.к. фирмите продават по-малко, т.к. на фирмите им е все по-трудно да продават те се принуждават да задържат цените или да ги намаляват и да освобождават работници ... съкратените работници нямат пари да пазаруват стоки и така се включва т. нар. дефлационна спирала - намаляло вътрешно тръсене-намалели цени-намаляла заетост-намалял БВП ...

3) тук вече стигаме до най-големия проблем при дефлационна спирала - при дефлация големите дългове стават или необслужваеми или няма смисъл да се обслужват ... Италия, Испания и цяла Южна Европа им трябват поне 2% инфлация съчетани с 2% ръст за да могат да си обслужват дълговете на сегашното ниво, ако тези 2 условия не са изпълнени (а те не са) динамиката на номиналния БВП не съответства на динамиката на номиналните задължения, като задълженията с лихвите изпреварват последното

пример същата тази Испания през последните 5г където номиналният БВП спада, безработицата расте, а задълженията нарастват

на въпроса кой допуска това да се случва това в Европа отговорът е ясен - Германия

Германия има огромен брой спестители и е политически недопустимо да се наливат пари и да се предизвиква висока инфлация, друг е въпросът дали наливането на пари ще проработи

какво ни очаква - ами ако нещата продължат така, ни очаква някакъв подвариант на гръцките и кипърските сценарии първо в Испания, Италия и Португалия, а в крайна сметка във Франция, което вероятно ще доведе до разпадане на еврозоната

говорим за времеви диапазон, който не е толкова далечен 10-15-20г. при сегашната динамика

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

P.S. http://www.cigionline.org/publications/2014/1/debt-dynamics-indicate-italy-remains-vulnerable-spain-stabilizes

в линка има две 'оптимистични' графики за Италия и Испания, оптимистични защото разчитат на фискална консолидация, която няма да се реализира в очаквания обем

както и да е, от графиките ясно се вижда каква е разликата при 0% инфлация и при 4% инфлация в динамиката на публичния дълг, при дефлация и липса на ръст тя е още по-лоша

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

само да добавя, че големите корпорации и финансови структури, които контролират по-голямата част от икономиката не могат да работят дългосрочно нито при дефлация, нито при висока инфлация, а само при ниска до умерена инфлация

пример

голям завод произвежда коли, при дефлация от него ще се очаква цената на колите да пада иначе те няма да се купуват, ако цената на колите пада всички, които могат ще отлагат закупуването им, в същото време разходите по финансирането на завода

по отношение на финансите - при дефлация се обезмисля да се теглят кредити, защото плаща лихви за нещо, което утре ще струва по-малко и това съсипва целия процес на кредитиране

при висока инфлация големите корпорации не могат да поддържат нормална ценова структура, а тя е доста ригидна, което в крайна сметка ще доведе или до неравномерни скокове в цените или до декапитализация ако такива не се осъществяват

за това 'идеалната' дългосрочна инфлация и за частния и за публичния сектор е от порядъка на 2-3%, при дефлация или 10% годишна инфлация съврменната икономика не може да функционира

Редактирано от Alexander_Nevski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ами и двете не са хубави, но ако трябва да се избира само между двете злини, то дефлацията е по-добро. Дефлацията често е резултат от куха инфлация, при която цените са се надскочили много и чрез нея пазара се нормализира. Примерно през Виденовата зима долара беше скочил много, а след това последва драстичен спад. Дефлацията обикновено не е повсевместна, а засяга определен кръг от продукти, които често са променили пазарното си значение и чрез нея заемат новата си пазарна ниша.

Ниската инфлация (до не повече от 5% годишно) е наричана "блага" и се счита, че стимулира икономическия ръст. Нагоре започва лошото. Лошо е, когато е по-висока за реално търгуваните на пазара стоки, а не за всички стоки, защото при ниско потребление може много стоки практически да нямат никакво значение за пазара, защото никой не ги купува. При високата инфлация цените растат, а спестяванията намалят. Когато приключи твърде често е последвана от стагнация - потребителите нямат пари да купуват станалите твърде скъпи стоки и ако няма дефлация, то положението става лошо.

Освен това, ако инфлацията е предизвикана от държавата, то това често може да доведе до сериозни социални трусове, придружени с физическо ликвидиране на политическата и икономическата върхушка. Подобни събития подобряват икономическата ситуация, но по много труден начин, което ще рече, че е крайно нежелателно да се стига дотам. При дефлация обикновено няма такива проблеми, а просто пазара се уравновесява, макар и крайния резултат да не е добър за всички.

Действително при дефлация има период, в който потребителите не купуват, защото чакат цените да паднат още, което не е добре. Но пък има пълни джобове и складове, което ще рече, че има потенциал за нов икономически ръст.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Все едно. Банкерите и от двете печелят. При малки загуби си го изваждат директно от клиентите. При големи от държавата във форма на помощ.

Крайният калем винаги работещото общество плаща. :elvis: :elvis: :elvis:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен дефлацията не е причина а следствие от намалялото потребление.

Именно затова се нарича спирала, защото причина и следствие се смесват. По-горе някой твърдеше, че било теоретично разсъждение. Е, доживяхме:)

Иначе въпросът е малко неточен. В икономиката размерът има значение. Колко голяма инфлация? Колко голяма и колко продължителна дефлация?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

вижте, световната икономика така се е овъртолила, че вече няма безболезнен изход

въпросът е да се реши как ще се излиза и къде ще боли и кой ще понесе по-голямата част от болката

в момента такова решение не се взима и всичко се отлага

до следващия мандат или докато мине страшното и така вече от сума ти години

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много емоционално заглавие - предава тревожност

Щеше да е по-добре за дискусията мисля , ако заглавието беше "кое е по-добро за икономиката..."

Отговарям директно и право в целта на този въпрос:

Според мнозинството актуални (т.е отчитащи сегашното състояние) модели 2.2-2.4 инфлация биха довели до най-висок растеж на БНП в САЩ и Еврозоната

(растежът като функция на инфлацията, при еднакви други условия, т.е:

растежът, доколкото го има, ще е по-малък или ще е с отрицателен знак, ако нивата на инфлация са други)

Всичко друго е "лошо", демек..

(и доколкото не е измислен друг критерии за оценка на "добро" в икономиката , различен от растежа/стойността на БНП).

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

проблемът е не толкова как да се предизвика инфлация от 2-2.5%, колкото и да е трудно има как да се налеят пари, ако трябва с отрицателни лихви и изкупувания на активи от ЦБ, рано или късно ще стане, проблемът е как да не се напомпа следващия опустошителен балон

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това, което е трудно постижимо е да се поддържа балансът "достатъчно производство"-"потребители с пълни джобове". Ако производството е недостатъчно, а парите са много, то се стига до инфлация. Ако производството е много, а парите са малко се стига до дефлация. Но при демографски ръст, т.е. растящ брой потребители може да има икономически ръст дори цените да са константни - защото ще трябват повече стоки за увеличения брой потребители, което ще носи повече печалби, но за сметка на оборота, а не на печалбата. А може да е добре и при константно население, защото има ценова стабилност и хората купуват спокойно, а не спестяват за черни дни, както се случва в момента у нас. Ръста иде от по-доброто покриване на разните ниши на пазара. Така потребителите купуват и ползват повече излишни неща, което пък изисква по-голямо производство, което води до по-голям оборот и печалби независимо от константните цени.

Проблемът е, че такава идеална ситуация се постига трудно, клонящо към невъзможно и се мисли за нещо, което се реаилизира по-лесно, като напр. "блага инфлация".

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...