Един разказ за прасетата, тракийските гробници и археологията

[didukaimos]

Нали знаете как ровят прасетата. Много по-добре ровят и дивите прасета корени и грудки. Ето такова е отношението на науката към тракийските гробници на нашите балкански ширини. Само защото са изградени от пръст изпитваме необходимостта да ги заравним - да пренесем само златните късове в НИМ и от мястото където са положени археологическите обекти да остане едно разорано, изядено от прасетата-багери място.

Ще попитате, къде са пресатата, ще попитате кои са прасетата? И няма да можете да получите отговор, тъй като са анонимни. А прасетата са толкова много, във толкова много гори и поля, че техния брой е неизброим. Те са толкова едри и угоени, така затлъстели, че все ще намерят сили да извинят със други аргументи своите затлъстели мозъци.

Знаете, че прасетата нямат имена. Тяхната дейност не може да се запази регламентирана, защото имат право да ровят изполя, изгори, из улици, из градове, из обществени организации и музеи. Тези, които намират ценности от древността, също могат да бъдат прасета ако търгуват с тях, ако разрушават, ако зазиждат, ако ги правят част от своите хотели, ако рушат старини, камъни, древни постройки.

Ако в България могилите, които са запазени само в единични случаи, за това също можем да обвиним прасетата.

Във света на обективното няма значение дали прасетата имат образование или са без такова, защото прасето винаги си остава прасе.

Разбира се ако на вас ви хрумне което и да е прасе, ровещо върху тракийските могили в кокретиката на проблема, вие няма да сбъркате да го разпознаете като заподозряно да принадлежи в едно общество, което не цени историческото си наследство и което се оправдава в недостиг за средства и в недостиг на воля. Това общество безпорно е обществото на прасетата, презиращи себе си в типичния дух на свинската природа.

Например на прасетата върху тракийските могили не може да се наложи закон за иманярството, защото те не ядат културни ценности, а само грудки. В тази връзка ви питам колко могили са изравнени до основи от прасетата официално и по официален начин, някой води ли статистика на прасетата? Има ли подобни практики в света?

Всяка култура по света презира прасетата, лошо е когато една култура се превърне в кичозна халтура, олицетворяваща себе си с прасетата. А после много се чудят как така от всеки камък в Гърция се прави сензационен исторически паметник, който иначе при други обстоятелства, се използва от прасетата за къщен зид, огради и натрошаване на по-малки камъни.

[Зитко]

Това есе е болезнено вярно,нашенските прасета правят повече поразии дори от армията иманяри,която дупчи България надлъж и нашир,но докато следите от иманярите се заличават от лекия есенен дъждец,то дори ураган не може да заличи свинщините,сътворени от нашенските прасета.Смятам да публикувам периодично снимки от такива свинарници в Стара Загора,които не само тук но и нявсякъде в България ги наричат,забележете,"археологически паметници"...

[Galahad]

Ще попитате, къде са пресатата, ...?

Ако става дума за истинските прасета, това е много резонен въпрос. Може могилите да са разкопани, но положението на животновъдството у нас не е по-радващо. Тъй че да не обиждаме нашенските прасета, които са не по-малко потърпевши от нашенските могили.

[В.Павлов]

Е... археологията сама по себе си е деструктивна наука. Когато нещо бъде изровено, то е все едно да отвориш консерва, откритото попада под ударите на климатичните условия и почва да старее, много по-бързо. Много паметници се консервират, я ще построят някой навес, я ще укрепят зида, зависи си от отговорника на обекта и държавата. Често обаче тези два фактора не са достатъчни и е нужна помощ от обществото (примерно зидовете при входа на траянови врата, вероятно скоро ще намалят височината си). Истинската ценност на тази наука обаче е не толкова в намерените артефакти, останки и тяхното запазване, колкото внимателното им описание, картографиране и заснемане, което при определени условия би могло да се съхрани поне за следващите няколко поколения учащи. Друг е въпроса до колко археолозите публикуват своите открития и до колко тези публикации са достъпни за обществеността. Често се случва много археолози и историци да си отидат от този свят и да оставят обемни количества непобликувана информация, която обикновенно попада в ръцете на някой колега. Който рядко прави нещо повече от това, да я прегледа и гепи от тук таме някоя идея.Колкото до иманярите, тяхната лоша страна е не толкова, че крадат националното наследство (в какъвто контекст обикновенно се говори за тях и за което наследство не виждам защо, претендират безтопанствените ръце на държавната администрация) не, те просто разрушават археологически пластове, което пречи на дочната датировка на даден зид да речем, като се използват методите на стратиграфията(въпреки, че изкопите на иманярите са съвсем ограничени като размери).

Баща ми, ми е казвал, че по живково време е трябвало да се създаде план за поетапно проучване на древните паметници в България, толкова поетапно, че обема от време да позволи на изследователите да вложат максимално внимание и усилие в даден обект, до толкова, че въпросното описание и заснемане да бъде публикувано, издадено и достъпно - политика по отношение на националното наследство, далеч надхвърляща по култура хамалогията в момента. Двамата известни български ахреолози, Георги Китов и Николай Овчаров, ако следваха подобна политика, нямаше да бъдат толкова известни и нямаше да имат възможнот да проучат толкова голям брой нови обекти, което може би щеше да бъде в плюс на обществеността ако тя имаше възможността да види техните работи през техните очи, чрез публикация на трудовете им по различните обекти.

Колкото до самите могили, да те могат да се възтановят или да бъдат вдигнати наново например, но кому ще бъде нужно това, ако присъстваше в книжарницата черно на бяло, описанитето на проучването?

[Doris]

Гледах един филм за разкопки в Израел и ми направи впечатление отношението към намерените човешки останки. След като се изследват, всички кокали пак се погребват - има такъв закон. Ние, обаче не проявяваме никакво уважение към отдавна погребаните.

[В.Павлов]

Гледах един филм за разкопки в Израел и ми направи впечатление отношението към намерените човешки останки. След като се изследват, всички кокали пак се погребват - има такъв закон. Ние, обаче не проявяваме никакво уважение към отдавна погребаните.

Съгласен съм с това, аз лично знам един таван пълен с поставени в кащони човешки останки. Друг идиотски случай си спомням, че в Русокастро бяха оставили голямо количество разпилени човешки кости, вкючително и черепи. Въпреки, че бяха направили костница само на метри от мястото.

[КГ125]

Едната само история с Раковски и църквата Света Неделя колко много значи...

[didukaimos]

По случай костите, те са в изобилие в двора на църквата Св. Четиридесет мъченици, а това е най-посещаваното място от президента, министри, родолюбиви българи и прочие, но костите продлжават да си се търкалят, дори и кучетата ги заобикалят, защото няма нищо в тях и са достатъчно изгнили. Питам се ние с кучетата в тва отношение подхождаме ли си?

А може да направят една костна оборка да речем.

[Ka40]

Съгласен съм с това, аз лично знам един таван пълен с поставени в кащони човешки останки. Друг идиотски случай си спомням, че в Русокастро бяха оставили голямо количество разпилени човешки кости, вкючително и черепи. Въпреки, че бяха направили костница само на метри от мястото.

В Израел обаче има една малка подробност, всичко, което не свързано с еврейската история, се изгребва директно с багери, т.е. цялото средновековие. Така че Израел съвсем не е най-добрия пример за подражание.

Колкото до Русокастро - той е отличен пример, за грижите които "народната власт" е оказвала за археологическите паметници. През 1982г. крепостта е била използвана като полигон за учение на Варшавския догово и сам може да се досетиш какво е станало. Разкопките, които се провеждат от няколко години там показват отлично резултатите от тези "грижи".