Прабългарите са хуни (главното им ядро)

[turanaga_san]

  On 27.06.2010 г. at 21:23, Raven said:

Айде сега, преди десет поста Бешевлиев беше "специалист" по тези въпроси

Всичко е относително. Като се има предвид нивото на Българската аудитория, и на какви дивотии верва нашенеца то хора като Бешевлиев минават не само за специалисти и научни светила, но те са си направо едни супер нови звезди. Да вземем за пример най-новия ни академик - последният жив Тюрко-Българин акад. Васил Гюзелев. Интересно тоя Тюрко-Български "хубавец" как е пропуснал прословутия възродителния процес? Те на баш Турците им смениха имената а на Гюзела му се размина. И сега стой та гледай Първо-Българи, Тюрко-Българи, Българо-Тюрки, Тюрко-Алтайци Ум да ти зайде. Единственото което успокоява в случая е че нашите "експерти" далеч не са единствените. Към този хор на световните величия спокойно могат да се добавят и разни други корифеи на мисълта като "гробищарката" хахаха Плетньова, нашите любими форумни лингвисти Мудрак и Притсак, или пък великият и ненадминат палеолингвист Къзласов дето цял живот анализира "Тюркските рунически надписи" и накрая грух грух не било ясно на какъв език били тия Прабъларски и Алански надписи. Цирк.

На нашите доморасли експери това че не разбират от Тюркски езици им е най-малкия проблем. Но какво да се прави... това е трагичният резултат от наличието на безплатно и широкодостъпно образование в соц и пост соц. България. В белите държави такива "специалисти" ходят да бачкат в Макдоналдс, а при нас излизат с университетски дипломи, пишат учебници и раздават акъл. После защо нацията затъпявала. На Притсак може да му е слаба науката но пипето му сече и знае как да си напише и аргументира тезите така че поне на пръв поглед да изглеждат добре, а нашите жалка картинка... като им чете човек трудовете и се чуди това академик ли го е писал или е някаква компилация от кандидат-студентски бисери, абсолютно аматьорски драсканици и всевъзможни алогизми и взаимно-изключващи се твърдения, на които дори и неспециалисти могат да им се смеят.

в тази връзка как се развиват напоследък бойните действия на фронта с феодалните старци? моето усещане беше че тия старци там май всички ни ще ни заровят, а след време нищо чудно тия същите да започнат и да ни изравят и изследват. пада им се...измрели са защото не инвестирали и обърнали гръб на нАуката.

[Aspandiat]

Големият проблем на родните и на чуждите изследвачи, смятащи, че прабългарите са тюрки, е че работят по презумпция и с недоказани твърдения. Плетат брюкселски дантели,тоест допускат нещо, защото имало някаква теория, изградена от някой си на базата на десетина думи и след това започват да си измислят разни несъществуващи тюркски думи в прабългарски, защото ги имало при чувашите... през ХХ век. Направо ще ме уморят с логика. Като ще се анализира какъв е бил прабългарския език, трябва да се работи единствено с лексикален материал, запазен в писмените паметници от Дунавска България от ІХ-Х век, защото е най-неинфилтриран от чужди влияния и примеси. После да се проверяват старобългарските и среднобългарските книжовни паметници. Разни позовавания на късни паметници от Поволжието от ХV век например е съмнителна работа, да не говорим за данни от ХІХ-ХХ век. След това наличният лексикален материал трябва да се съпоставя със синхронни или предходни писмени паметници и езици - пехлеви, согдийски, партски, старотюркски, тохарски.

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 13:24, Aspandiat said:

Големият проблем на родните и на чуждите изследвачи, смятащи, че прабългарите са тюрки, е че работят по презумпция и с недоказани твърдения. Плетат брюкселски дантели,тоест допускат нещо, защото имало някаква теория, изградена от някой си на базата на десетина думи и след това започват да си измислят разни несъществуващи тюркски думи в прабългарски, защото ги имало при чувашите... през ХХ век. Направо ще ме уморят с логика. Като ще се анализира какъв е бил прабългарския език, трябва да се работи единствено с лексикален материал, запазен в писмените паметници от Дунавска България от ІХ-Х век, защото е най-неинфилтриран от чужди влияния и примеси. После да се проверяват старобългарските и среднобългарските книжовни паметници. Разни позовавания на късни паметници от Поволжието от ХV век например е съмнителна работа, да не говорим за данни от ХІХ-ХХ век. След това наличният лексикален материал трябва да се съпоставя със синхронни или предходни писмени паметници и езици - пехлеви, согдийски, партски, старотюркски, тохарски.

Е да но както казах това изисква наистина сериозна научна и изследователска работа, а капацитет за такава у нас просто няма. Друго си е да набараш 10-тина речника на Турски, Уйгурски Казахски и Чувашки и да се правиш на палеолингвист. Те и на запад и изток от нас са същите гьонове но не им личи толкова ясно колкото на нашите "експерти". Освен това чужденците поне имат извинението че за тях това е маргинален проблем и са се занимавали дотолкова доколкото да прегледат чуждите писания и да ги оцветят тук и там със свои скромни приноси.

А у нас, намерил Ганьо някаква Куманска дума кюпе в речниците и вече превел Прабългарските надписи на Тюркски език

А Тулсхи Кюпе-то и Хумсхи кюпе-то кой ще ги преведе? Може ли да разчитаме тая работа да я свършат великите Български Тюрколози които успяха да преведат Прабългарската Иранска и ранна-Тюркска дума Бага не като Бог а чрез късното Османо-Турско Бег/Бей. Умряла работа

Те преди да почнат с преводите да вземат първо да уточнят тия Прабългарски думи Тулсхи и Хумсхи или пък Алхаси дали са съществителни или прилагателни Че както са я подкарали да не се окаже че и думата Български е на Прабългарски език.

[Goro76]

  On 28.06.2010 г. at 13:24, Aspandiat said:

Големият проблем на родните ...изследвачи, смятащи, че прабългарите са тюрки, е

Големият им проблем е че не познават самите тюрки и поради тази причина се надпреварват в писането на глупости.

Не може да твърдиш че прабългарите са тюрки при условие че имаме сарматска археология.

Прословутия алтайски езиков пласт е от тунгусо-манджурски, а не от тюркски прозиход. Как така никой не обърна внимание на този дребен детайл. Щом са от едно езиково семейство все тая. Да ама не. Този дребен детайл показва, че въпросният пласт е възникнал още преди идването в Кавказ и точно поради това отсъства алтайската археология.

[_magotin_]

  On 27.06.2010 г. at 21:23, Raven said:

Айде сега, преди десет поста Бешевлиев беше "специалист" по тези въпроси

Бешевлиев е епиграф, не тюрколог, но ти вероятно не правиш разлика между двете.

  Цитирай

Те преди да почнат с преводите да вземат първо да уточнят тия Прабългарски думи Тулсхи и Хумсхи или пък Алхаси дали са съществителни или прилагателни Че както са я подкарали да не се окаже че и думата Български е на Прабългарски език.

Купи, Дучи, Вълхандур, Чадар прилагателни ли са, съществителни ли са...

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 17:56, _magotin_ said:

Бешевлиев е епиграф, не тюрколог, но ти вероятно не правиш разлика между двете.

Купи, Дучи, Вълхандур, Чадар прилагателни ли са, съществителни ли са...

Той и като епиграф е същата гола вода. Просто човекът е скаран с науката и научното мислене. Скивай за каква наука става въпрос.

Първобългарски надписи - някъде още в началните страници.

Във всички възпоменателни или надгробни надписи от времето на Омуртаг името на лицето, в чиято памет е издълбан известен надпис, започва с О-, напр. ОКОРСИС, ОТУРДАЧИС и пр. До неотдавна се приемаше, че това О принадлежи към началото на съответното лично име. Оказа се обаче, че то е всъщност гръцкият член за мъжки род при лични имена и че напр. буквеното съчетание ОКОРСИС трябва да се раздели на О и Корсис. Следователно името гласи Корсис, а не Окорсис.

А Омуртаг ефенди как трябва да гласи? ..следователно

Такива бисери и в кандидат-студентските работи рядко се намират. Всъщност дори да платиш на някого едва ли ще успее да сътвори подобни смехории.

Аз отивам сега да чета и следващите страници ... и то съвършено безплатно. а едно време що пари трябваше да давам за да се докопам до това историческо и антикварно издание, което сега събира прах в мазето.

[Aspandiat]

  On 28.06.2010 г. at 18:24, turanaga_san said:

Във всички възпоменателни или надгробни надписи от времето на Омуртаг името на лицето, в чиято памет е издълбан известен надпис, започва с О-, напр. ОКОРСИС, ОТУРДАЧИС и пр. До неотдавна се приемаше, че това О принадлежи към началото на съответното лично име. Оказа се обаче, че то е всъщност гръцкият член за мъжки род при лични имена и че напр. буквеното съчетание ОКОРСИС трябва да се раздели на О и Корсис. Следователно името гласи Корсис, а не Окорсис.

А Омуртаг ефенди как трябва да гласи? ..следователно

Туранага, на мен не ми казваш нищо ново, бях пускал преди време тук и дълъг пост, който показваше, че името е точно Муртак/Муртаг, а не Омуртаг. Същата работа е Корсис.

[turanaga_san]

  _magotin_ said:

Те преди да почнат с преводите да вземат първо да уточнят тия Прабългарски думи Тулсхи и Хумсхи или пък Алхаси дали са съществителни или прилагателни Че както са я подкарали да не се окаже че и думата Български е на Прабългарски език.

Купи, Дучи, Вълхандур, Чадар прилагателни ли са, съществителни ли са...

[_magotin_]

  On 28.06.2010 г. at 18:44, Aspandiat said:

Туранага, на мен не ми казваш нищо ново, бях пускал преди време тук и дълъг пост, който показваше, че името е точно Муртак/Муртаг, а не Омуртаг. Същата работа е Корсис.

Ние много добре си знаем, че Мортагон/Мордтаг е необходимо да се схваща без "О" то отпред! И впрочем май още в "иранските елементи" Бешевлиев посочи, че второто има превод от осетински - "езичник".

Колкото до моят въпрос по-горе, той беше провокативен, исках директно да попитам за твоето мнение по повод на теорията на Павел Георгиев за "многото" българи, т.е. че тези наименования отпред не са реки и топоними, а други определители.

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 18:44, Aspandiat said:

Туранага, на мен не ми казваш нищо ново, бях пускал преди време тук и дълъг пост, който показваше, че името е точно Муртак/Муртаг, а не Омуртаг. Същата работа е Корсис.

Абе това е ясно. То и на Бешевлиев предполагам му е било пределно ясно и някъде другаде вероятно и сам е обяснил и за Омуртаг. Става въпрос за малоумния начин на писане и аргументация. Ти би ли вярвал на учен който излага тезите си по един такъв аматьорски и несериозен начин? И може ли подобни произведения да се считат за научен стандарт? За това става въпрос. И това е само в началото. То целият му труд е просто наниз от подобен тип съждения и недоразумения. И тук проблемът не е дали е експерт или не. Проблемът е много по-дълбок

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 18:47, _magotin_ said:

Ние много добре си знаем, че Мортагон/Мордтаг е необходимо да се схваща без "О" то отпред! И впрочем май още в "иранските елементи" Бешевлиев посочи, че второто има превод от осетински - "езичник".

Колкото до моят въпрос по-горе, той беше провокативен, исках директно да попитам за твоето мнение по повод на теорията на Павел Георгиев за "многото" българи, т.е. че тези наименования отпред не са реки и топоними, а други определители.

Виж, аз само се заяждам с Бешевлиев защото наистина пише смехории а и не само той. Това заяждане по-горе няма отношение към качествата му на експерт епиграф. Но аз и като епиграф смятам че Бешевлиев е много повърхностен.

Ще ти дам само един пример.

"Освен това звукът Е е клонял повече към И, напр. биг = бег в титлата сюбиги, ичиргу = ичреки „вътрешен”, Исбул, срв. на османо-турски еш „другар” и др."

Какво малоумие!!! да сравнява Ишбул с Османо-Турското еш-другар. И защо? Защото предния ден е прочел някъде смеховатите Тюркски етимологии на Аспарух като Еш-берю .. другаря вълк. като дори не си а направил труда да провери какъв е произходът на самата Тюркска дума бьоре-вълк така както не го бе направил и за Бага-Бег-Биги. Примитивизъм.

Звукът Е клонял към И.... щото вместо Беги пишело Биги. А дали изобщо гръцката буква И (H или I) в случая е обозначавала Прабългарски звук И или съвсем различен звук? Този въпрос той дори не си го задава. А би трябвало защото в същото изречение ни занимава и с Прабълграската дума ИЧИРГУ, която според "експерта" идвала от Тюрксото ИЧРЕГИ, като естествено по законите на Прабългарския Тюркизъм от вокалната хармония нищо не останало. Как може в Тюркоезична среда Тюркското Ичреги да даде форма ИЧИРГУ? НО хайде това да му е простено нали не разбира от Тюркски езици, но той и с епиграфската страна на въпроса се е оплескал. Проблемът е че Гръцката буква за И се използва както в думата субиги така и в ичиргу, което автоматично поставя въпроса дали тази буква се е използвала за означаване на звук и само звук И. От Старобългарския надпис на Мостич се разбира че там титлата ИЧИРГУ Боила се представя вече в Славянизиранта форма Чъргобоила или Чръгобоила, чрьгоубъɪля, с въпросното сричкотворно Р и сам по себе си този факт просто крещи възможно ли е в изходната Прабългарска форма да е имало изобщо звук И, а не примерно звук Ъ. В Согдийския ако си спомняте думата Бага-Бог-Бег също се произнася като БЪГ с Ъ а не с И. Но да кажем това Бешевлиев не го е знаел, но това не го извинява. Няма абсолютно никакъв начин Прабългарска дума ИЧИРГУ да да даде Славянска форма Чръгу. Форма Чрьго може да даде единствено изходна Прабългарска дума като ИЧЪРГУ или ЪЧЪРГУ и от там следва че транскрибирантео на Гръцките букви за И трябва да се прави много внимателно защото е много вероятно те да са били използвани за предаването на съвсем различен Прабългарски звук който е липсвал в Гръцкия.

Какви каламбури Бешевлиеви и то само в рамките на едно изречение. Та толкова и по въпроса за епиграфските му умения и усет. Е да научил е Гръцкият и Гръцките падежи но то само това не е достатъчно за да си експерт епиграф. Трябва и да си внимателен и последователен в анализите си. Не може да правиш анализ на Прабългаските звукове У-Ю и как те били предавани посредством Гръцката азбука а в същото време да спиш по отношение на другите звукове и тяхната Гръцка транскрипция. Аман от заспали "експерти".

[Aspandiat]

  On 28.06.2010 г. at 20:03, turanaga_san said:

Няма абсолютно никакъв начин Прабългарска дума ИЧИРГУ да да даде Славянска форма Чръгу. Форма Чрьго може да даде единствено изходна Прабългарска дума като ИЧЪРГУ или ЪЧЪРГУ и от там следва че транскрибирантео на Гръцките букви за И трябва да се прави много внимателно защото е много вероятно те да са били използвани за предаването на съвсем различен Прабългарски звук който е липсвал в Гръцкия.

То хубаво, обаче по-логично е липсващото в гръцки Ъ да се предаде с А, а не с Е/И.

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 20:18, Aspandiat said:

То хубаво, обаче по-логично е липсващото в гръцки Ъ да се предаде с А, а не с Е/И.

Това е логично но само за такива като теб и мен. За Тюрко-Алтайците не е логично Върви сега да им обясниш на Турците защо е погрешно да използват латинското И (I) за предването на звука Ъ. и ако не те разберат предлагам да играе кълъча пардон kilic-a ...

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 20:18, Aspandiat said:

То хубаво, обаче по-логично е липсващото в гръцки Ъ да се предаде с А, а не с Е/И.

А иначе според мен най-логично би било звукът Ъ да се предаде чрез Гръцкото У (ОУ), както впрочем е била и практиката при предаването на думата Българи на Гръцки като Булгарой. Само че в надписите на Прабългарски това би създало огромни главоболия при разчитането понеже в същите надписи звукът У е бил широко застъпен и е ставало практически невъзможно да се разбере кога ОУ е предавало звук У и кога звук Ъ, поради което според мен правила не е имало изобщо ... защото също така не е могло да бъде ясно кога И е предавало истински звук И и кога Ъ. Писачът винаги е решавал по собствено усмотрение и просто е ясно че Прабългарски както и Славянски няма как да бъде предаден достатъчно точно и еднозначно посредством Гръцката азбука. Просто са правили най-доброто в рамките на възможното. И едни и същи Прабългарски звуци са предавани с различни Гръцки букви, както и едни и същи Гръцки букви са били използвани за предаването на съвсем различни Прабългарски звукове. Това са реалностите в Прабългарските надписи.

[Aspandiat]

Не знам дали са я карали без никаква система. Хората преди 1000 години не са били дебили и са съзнавали нуждата от някаква система.

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 20:49, Aspandiat said:

Не знам дали са я карали без никаква система. Хората преди 1000 години не са били дебили и са съзнавали нуждата от някаква система.

Те сега хората са дебили ти за онези от 9 век си седнал да мислиш. Тя системата им е била много логична на всички, просто не е работила И затова с идването на Кирилициата и Глаголицата са спрели да си губят времето с Гръцката азбука.

А за правилата нали си спомняш за онова ИТЗИ, което го имаше изписано и с крайно И и с крайно У. Както и за Анзи и Зенти. Правила със сигурност е имало, просто ..

1. не са ги спазвали

2. не са ги знаели

3. всеки писач си е имал свои правила

4. и ги е прилагал с големи резерви и компромиси на съвестта.

[_magotin_]

  On 28.06.2010 г. at 20:39, turanaga_san said:

А иначе според мен най-логично би било звукът Ъ да се предаде чрез Гръцкото У (ОУ), както впрочем е била и практиката при предаването на думата Българи на Гръцки като Булгарой. Само че в надписите на Прабългарски това би създало огромни главоболия при разчитането понеже в същите надписи звукът У е бил широко застъпен и е ставало практически невъзможно да се разбере кога ОУ е предавало звук У и кога звук Ъ, поради което според мен правила не е имало изобщо ... защото също така не е могло да бъде ясно кога И е предавало истински звук И и кога Ъ. Писачът винаги е решавал по собствено усмотрение и просто е ясно че Прабългарски както и Славянски няма как да бъде предаден достатъчно точно и еднозначно посредством Гръцката азбука. Просто са правили най-доброто в рамките на възможното. И едни и същи Прабългарски звуци са предавани с различни Гръцки букви, както и едни и същи Гръцки букви са били използвани за предаването на съвсем различни Прабългарски звукове. Това са реалностите в Прабългарските надписи.

И аз така мисля. Впрочем триезичният надпис на Сапор или Шапур дава същата картина - транскрибиране по метода "както дойде"...

[Aspandiat]

И тъй, предлагам тогава, както горе го е направил с точки 1,2,3, Туранагата да систематизира тезата си. Кои думи как биха могли да се четат, че голям тюрлюгювеч стана.

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 21:02, _magotin_ said:

И аз така мисля. Впрочем триезичният надпис на Сапор или Шапур дава същата картина - транскрибиране по метода "както дойде"...

както дойде ... и малко на терсене това е собствено Първо-Българския принос в палеолингвистиката.

[Tyroglyphos]

  On 28.06.2010 г. at 20:39, turanaga_san said:

А иначе според мен най-логично би било звукът Ъ да се предаде чрез Гръцкото У (ОУ), както впрочем е била и практиката при предаването на думата Българи на Гръцки като Булгарой. Само че в надписите на Прабългарски това би създало огромни главоболия при разчитането понеже в същите надписи звукът У е бил широко застъпен и е ставало практически невъзможно да се разбере кога ОУ е предавало звук У и кога звук Ъ, поради което според мен правила не е имало изобщо ... защото също така не е могло да бъде ясно кога И е предавало истински звук И и кога Ъ. Писачът винаги е решавал по собствено усмотрение и просто е ясно че Прабългарски както и Славянски няма как да бъде предаден достатъчно точно и еднозначно посредством Гръцката азбука. Просто са правили най-доброто в рамките на възможното. И едни и същи Прабългарски звуци са предавани с различни Гръцки букви, както и едни и същи Гръцки букви са били използвани за предаването на съвсем различни Прабългарски звукове. Това са реалностите в Прабългарските надписи.

Всеки, който малко от малко има понятие от старобългарски, е наясно, че буквите Ъ и Ь имат различна звукова стойност, че Ь в старобългарски идва от кратко i, а групата *-ьr- пред съгласна минава в сонантно р', изписвано чрез буквено съчетание РЬ (затова и ητζηργου- ~ чрьгоу-), както и че в гръцки на ст.б. Ь съответства Ι или Ε, напр. Врьшьць ~ Βερσίτσι.

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 21:04, Aspandiat said:

И тъй, предлагам тогава, както горе го е направил с точки 1,2,3, Туранагата да систематизира тезата си. Кои думи как биха могли да се четат, че голям тюрлюгювеч стана.

Не знам бе човек, нали затова става въпрос че сигурни правила НЯМА и НЯМА КАК ДА ИМА. Имаш несъответствие между брой Гръцки букви и Прабългарски звукове. Тая система никаквки правила не могат да и помогнат да сработи.

Всякакви четения са възможни. Единственото което със сигурност не е възможно е четенето на Бешевлиев на ИГИРГУ с И, защото това разчитане не може да обясни славянската форма Чрьгобьила.

[Aspandiat]

  On 28.06.2010 г. at 21:11, turanaga_san said:

Не знам бе човек, нали затова става въпрос че сигурни правила НЯМА и НЯМА КАК ДА ИМА. Имаш несъответствие между брой Гръцки букви и Прабългарски звукове. Тая система никаквки правила не могат да и помогнат да сработи.

Всякакви четения са възможни. Единственото което със сигурност не е възможно е четенето на Бешевлиев на ИГИРГУ с И, защото това разчитане не може да обясни славянската форма Чрьгобьила.

Е сега вече отприщи параноята, щото ще почнем под всяко И да търсим Ъ.

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 21:09, Tyroglyphos said:

Всеки, който малко от малко има понятие от старобългарски, е наясно, че буквите Ъ и Ь имат различна звукова стойност, че Ь в старобългарски идва от кратко i, а групата *-ьr- пред съгласна минава в сонантно р', изписвано чрез буквено съчетание РЬ (затова и ητζηργου- ~ чрьгоу-), както и че в гръцки на ст.б. Ь съответства Ι или Ε, напр. Врьшьць ~ Βερσίτσι.

Това че Ъ и Ь имат различна звукова стойност в Старобългарски многократно сме го говорили, въпреки че и до момента чакам да чуя каква е звуковата стойност на Старобългарското Ъ.

Примерът ти с Гръцката транскрипция показва как е бил изяснен гласежа на малкия ер в Старобългарски. Може ли да ми посочиш подобен пример за предването на Ъ в Гръцки Славянски заемки?

Аз посочих как е оригиналния запис на Чръгобиля с малкия ер а не както ние го предаваме на Съвременен Български с големия за да е ясно за какво говорим. Същият беше случая със записа на етнонима Бльгари, който също е записан с малък ер, но едва ли предава изходна форма с кратко "и" Билгари. Разбира се това правило за преход на ьр пред съгласна (Г) в ръ може да не се отнася за ьл пред г. Но това си е Славянско правило.

Това което мен ме притеснява е механичното пренасяне на звукови правила от Славянски на Прабългарски. Това че в славянски думи р с кратко и пред него дава рь, съвсем не означава че тези правила важат и за Прабългарския език, където такова кратко И може и изобщо да не е имало като звук.

В записът Чрьгобила не се произнася никакво И, от което следват две възможности ...или такова и е липсвало в автентичното Прабългарско произношение на думата, или е имало И но поради Славянизацията е предадено погрешно като Чрьго. Тоест отпада моята теза че Чрьгобиля със сигурност не може да прададе изходна дума с истинско И. Просто не може да се прецени със сигурност каква е фонетичната стойност на Гръцката буква И в ИЧИРГУ. Псоченото от теб правило прави напълно възможно в изходната форма да е имало наистина някакво И.

Преди да се предаде Туранагасан има право на последно желание

По какви Славянски правила се губи не само едното но и двете "И"-та в ИЧИРГУ боила за да се получи Чрьгобьила?

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 21:09, Tyroglyphos said:

Всеки, който малко от малко има понятие от старобългарски, е наясно, че буквите Ъ и Ь имат различна звукова стойност, че Ь в старобългарски идва от кратко i, а групата *-ьr- пред съгласна минава в сонантно р', изписвано чрез буквено съчетание РЬ (затова и ητζηργου- ~ чрьгоу-), както и че в гръцки на ст.б. Ь съответства Ι или Ε, напр. Врьшьць ~ Βερσίτσι.

Днес явно и аз съм заспал като Бешевлиев.

Примерът ти с Гръцкия запис на думата ми напомни и за други подобни думи и имена. Това са нашите прочути Берзити и Велегезити. Как според теб е бил записът на тези имена на Славянски.. Брьзити и Вьльгезити? Какво е било правилото за развой на ьл пред съгласна или друга гласна? И каква е етимологията на горните имена? Славянски ли са Ирански или ако вярваме на Притсак - Тюркски

[turanaga_san]

  On 28.06.2010 г. at 21:31, Aspandiat said:

Е сега вече отприщи параноята, щото ще почнем под всяко И да търсим Ъ.

Не всяко, само някои.

Следи какво казва Тироглифа. Играта загрубява. А аз губя безславно .... имаме и още един подобен случай а именно така наречения Прабългаризъм Чертог който доколкото си спомням също е предаден на Старобългарски като Чрьтог по правилото посочено от Тироглифа. Интересно дали формата Чертог е реконструирана на базата на това правило или е реално засвидетелствана? Би било много интересно да се види нейния запис на Гръцки ако има такъв. За съжаление аз мисля че е много прибързано да се възстановява оригиналната форма на базата на подобни правила. Оригиналната форма може да е била както Чиртог/Чертог така и Чъртаг, като на Славянска почва А е заменено с О а ЪР със сричкотворно Р (РЬ) а не по слявянското правило за кратко И пред Р. Първото е по-логично ако Прабългарският е бил жив език и Старобългарските автори са се водили в записа си по слух, а вторият е по-вероятен ако Прабългарският е бил вече мъртъв и Славянските писачи са предали Чрьтог водейки се от стари надписи на Гръцки където Ъ е било записано с И и следвайки Славянските фонетични правила въпреки че в този случай не е ясно защо пък ще приемат Прабългарското или Гръцко И за еквивалент на краткото Славянско Ь, а не го третират като обикновено И. По начало обяснението за преобразуването на ЬР в РЬ е възможно само ако Прабългарският е бил вече изчезнал език което към времето на Мостич може и да е така. Иначе е немислимо Прабългарският елит да позволи такава деформация на произношението и предаването на основна държавна титла която на техния език е звучала като ИЧИРГУ под формата Чрьго което има коренно различно произношение, дори и да примемем че на славяните Прабългарските И-та са им звучали като кратко ь. Много по логично би било да се приеме че формата Чрьго е била много по-близка до оригинала а не Гръцкия запис ИЧИРГУ. Мъглява история.

въпреки това остава ми един коз, да попитам риторично с коя Гръцка буква Прабългарите са обозначавали звукът Ъ в надписите си? Е сега вече ми говори за параноя, не само на И-тата но и на останалите гласни вече не можеш им има доверие.