Анализ на съзнанието

[sirius]

В съня времето напълно съществува, но е относително. В съня съзнанието в никакъв случай не се осъзнава като такова, защото сънят е изцяло продукт на едно невежо съзнание, наричано несъзнавано. Следователно сънят дава информация на съзнанието, което може да се осъзнае като такова само в съзнанието, в будното съзнание.

Е, аз съм чел много интересни работи относно съня и стигнах до извода, че Е възможно съзнанието да се осъзнава като такова по време на сън.

По твоята теза. А какво става ако например е възможно т.нар. несъзнавано да се "извади" в съзнаваното? Ако го няма несъзнаваното както в будно състояние, така и по време на сън? Какво става в съня тогава.

На каква възраст може да се говори за съществуване на несъзнавано? Дали съществува от самото раждане (от къде се идва тогава)? Как/откъде се появява несъзнаваното? Как/дали може да се "извади" така че да не е вече несъзнавано?

[Incorrectus]

От никъде не се появява. Съществува в периферията на съзнанието, на границата на възможността за съзнаване, т.е. за разбиране. Тази граница е индивидуална. При детето съзнанието се ражда постепенно от несъзнаваното около първата-втората година, когато детето започва бавно да съзнава околния свят, да разпознава предмети...

Несъзнаваното не може да се извади, защото то не е някакъв друг вид съзнание, а е същото, моето съзнание, но мътно и неясно. Разпознава се по неговите творения - сънища, фантазии, видения, лапсуси, налудности..., каквито има всеки.

В съня се представя някакво преживяване от предишен ден, някакво неразбрано тогава събитие, нереалистични страхове, очаквания..., които се представят наистина в странна форма, за да бъдат отново мислени и разбрани. Сънят един вид връща мислите към неразбираемото, което в никакъв случай не визира богове и духовни сфери, а визира най-обикновени неща от ежедневието.

Дори най-могъщият възможен ум няма да може да се отърве от несъзнаваното, защото за целта ще бъде нужна 24 часа будност и ясно разбиране на всичко, което се случва в живота му. Това е невъзможно, защото в своя живот могъщият ум ще среща други хора, чиито мотиви на поведение и отношение с него той няма как да знае и т.н.

Измислен пример:

Сънувам зъл дух, дявол (или подобни), който ме преследва, водя борба с него. В такъв случай не става изобщо дума за дявол, който се е вселил от други сфери, а вероятно за някой колега, познат, съсед, който нещо играе двулично спрямо мен. Тези неща могат да се разпознаят от мотивите на съня. Докато считаш, че в такъв сън става въпрос за дявол, се намираш под властта на несъзнавани фантазии. Ако разбереш скритото послание в съня, изваждаш, осветляваш несъзнаваното съдържание, правиш го достъпно за съзнанието.

А защо в съня нещата се представят под такава чудотворна форма, това е вече друг въпрос. Очевидно така, фантазно, мисли както детският, така и архаичният ум. Някой беше казал, че в миналото човечеството е сънувало наяве, плод на което е митологията и религията. Доказателство за това е, че същите митологични мотиви и персонажи се появяват в сънищата на съвременни хора.

[B0081]

Не знам какъв точно смисъл влагаш в понятието Несъзнаваното.Ако е в такъв смисъл че когато сънувам аз не съзнавам,и чак като се събудя осъзнавам съня,и осъзнавам това несъзнание...

Когато човек спи,съзнаието му не работи ли на по различни обороти от будното състояние?Ако е така,това прави две различни съзнания.

Сигурно на всеки човек му се е случвало след като е сънувл някакъв сън и се е събудил,в един момент се намира в такава точка където хем сънят който е сънувал е възможен и в същото време предобивайки съзнание в будно състояние вече започва да става невъзможен.Т.е точката м/у това което ти наричаш "несъзнание" и съзнание.И двети "реалности" в този момент са възможни.Но след като се отдалечаваме от тази точка,т.е. се отдалечаваме от съня,съзнанието надделява над "несъзнание" и разбираме че сънят е просто един сън.И колкото и да се мъчим да върнем спомена за представата на "несъзнание" за съня,никак не се получава.

Но не ми допада определение като "несъзнание".

[sirius]

Аз още не съм си изяснил разликата между подсъзнавано и несъзнавано.

Когато човек смята накаква теза за вярна, той си търси доказателствата.

Въпроса дали има или няма прераждане ми беше актуален дълго време. В крайна сметка, с прераждането си обяснявам някои фундаментални въпроси, които не мога по друг начин.

Някои въпроси по паста на Incorrectus.

От никъде не се появява.

От къде в плода на две клетки се появява несъзнавано и съзнание? Кой е носителя му?

Съзнанието регистрира разбирането (така ми се струва логично, кой е този който разбира) и затова двете неща са различни по същество и не могат да бъдат приравнявани.

Аз разбирам твоята логика при обяснението на съня. Може и така да се разглежда.

Разбирам, че няма смисъл да се позовавам на всичко, което съм изчел, щото винаги може да с пренебрегне.

Но нека спомена Ванга, която е съвременник и може да се каже, че всеки е имал възможност да чуе някои неща за нея. Как си обясняваш напр. че когато са чакали на опашка много хора, тя е извиквала точно избрани от нея. "Знаела" е за тях и проблемите им. От къде?

Може би няма да ти се иска да я коментираш, може би дори не си се интересувал, но за мен е факт, че е правила разни необяснени от науката работи. КАК? С какво тя е била различна?

[B0081]

Ванга за мен е един прекрасен и учудващ феномен.

Без да задълбавам,на пръв поглед ми се струва че Ванга разполагаше с повече информация от нас по обикновени хора.По какъв начин е имала достъп до тази информация..,не знам.Според Ванга на нея са и давали тази информация някакви по висши същества.Но може и да се допусне че самата Ванга го трактуваше по този начин,т.е за нея е било така както тя го разбираше.Така че достъпът до такава информация може би зависи от самия човек,и има начин да се разшири достъпа до тази информация чрез някакви техники или методи. Не знам.

Ся се сетих,Ванга когато даваше определен род информация един вид изпадаше в транс.Т.е когато е в таково състояние тя, всъщност не е себеси.

[Incorrectus]

Аз още не съм си изяснил разликата между подсъзнавано и несъзнавано.

Няма такава. Това са синоними.

От къде в плода на две клетки се появява несъзнавано и съзнание?

По-скоро как са се появили двете клетки, а не съзнанието. Теории много, но на мен лично не са ми интересни и нищо не мога да кажа.

Но нека спомена Ванга, която е съвременник и може да се каже, че всеки е имал възможност да чуе някои неща за нея. Как си обясняваш напр. че когато са чакали на опашка много хора, тя е извиквала точно избрани от нея.

А как си обясняваш футболния талант например на Роналдо?

[Incorrectus]

Не знам какъв точно смисъл влагаш в понятието Несъзнаваното.

Какъвто се влага от психологията.

[sirius]

А как си обясняваш футболния талант например на Роналдо?

Защо приравняваш Роналдо (аз мога да включа и Айнщайн) с Ванга.

Роналдо и Айнщайн дълго време "тренират" докато станат това което са.

При Ванга нещата просто се случват, тя не е имала за цел (нито хоби да се занимава) да постигне нещо.

Не мисля, че не си наясно, че материята на Роналдо и Айнщайн, е нещо съвсем различно от материята, с която се занимава Ванга.

[Incorrectus]

Но ако аз тренирам, няма да стана като Роналдо.

Ванга е в устата на хората, защото искат да бъдат като нея, а това е прозрачна откъм цел мечта. Ако тя има талант за нещо, защо и откъде накъде трябва да го имат също всички други?

[sirius]

Човека на науката, би трябвало да си зададе въпроса "какво е това нещо"?

А не защо хората искат едикакво си.

[Incorrectus]

Затова празнодумствам основно в раздела Философия, защото тук се отговаря на по-трудния въпрос - "защо". А какво умееше Ванга, всеки знае.

Считам, че Ванга е напълно социален феномен. Животът й е обвеян с митове и е толкова известна, заради хорската мълва. Самата тя казваше, че не винаги знае, а освен това никой не е правил статистика на неправилно решените от нея случаи.

Човешкото съзнание може да изглежда лично, но всъщност е напълно безлично. Общата маса на съзнаващите човешки същества съставлява обема на безличното съзнание, поради което няма нищо странно, че понякога един съзнаващ знае нещо повече за друг и т.н. Наречете го сензитивност, силна интуиция..., това умеем всички ние, но в различна степен - един в по-голяма, друг в по-малка.

По-интересни и достойни за уважение са чудотворците, които са постигнали специфични умения с труд и упоритост. Тук причислявам компютърните специалисти, хуманитаристите и т.н.

[sirius]

Затова празнодумствам основно в раздела Философия, защото тук се отговаря на по-трудния въпрос - "защо". А какво умееше Ванга, всеки знае.

Считам, че Ванга е напълно социален феномен. Животът й е обвеян с митове и е толкова известна, заради хорската мълва. Самата тя казваше, че не винаги знае, а освен това никой не е правил статистика на неправилно решените от нея случаи.

Не мислиш ли, че обвеян с митове може да звучи и Айнщайн? От тези дето не са си направили труда да проучат лично.

А като социален феномен могат да се разглеждат и тези дето не разбират от ОТО, но пък и вярват и пишат в научни форуми?

Човешкото съзнание може да изглежда лично, но всъщност е напълно безлично. Общата маса на съзнаващите човешки същества съставлява обема на безличното съзнание, поради което няма нищо странно, че понякога един съзнаващ знае нещо повече за друг и т.н. Наречете го сензитивност, силна интуиция..., това умеем всички ние, но в различна степен - един в по-голяма, друг в по-малка.

В надебеленото доста точно си описал едно нещо, което в някои среди се нарича егрегор.

Но "начина" по който работи това явление е напълно непознат на науката. Но ако се вгледаш в подробностите около Ванга, ще видиш, че тя не "чете" от общото безлично съзнание. (Местоположение на тела по водоеми, комуникация с "мъртви") Разбира се, най-лесно е да се отхвърли нещо като несъстоятелно (според някои)

По-интересни и достойни за уважение са чудотворците, които са постигнали специфични умения с труд и упоритост. Тук причислявам компютърните специалисти, хуманитаристите и т.н.

Аз също ги уважавам, но те не могат да ми отговорят на въпроса "що е то Човек".

[Incorrectus]

Не мислиш ли, че обвеян с митове може да звучи и Айнщайн? От тези дето не са си направили труда да проучат лично.

А като социален феномен могат да се разглеждат и тези дето не разбират от ОТО, но пък и вярват и пишат в научни форуми?

Него го обсъждат учените, сред които митовете не са на почит. За Ванга се говори по улиците, където съответно Айнщайн е съвършено неразбираем. Ако науката все още не знае нещо, Ванга пък съвсем.

Тази дума (егрегор) за първи път я чувам, употребена в такъв смисъл. Нещо не ми харесва, но не се разрових да проверя. Може би трябва да я прехвърлим за обсъждане в темата за съзнанието.

[sirius]

Него го обсъждат учените, сред които митовете не са на почит. За Ванга се говори по улиците, където съответно Айнщайн е съвършено неразбираем. Ако науката все още не знае нещо, Ванга пък съвсем.

Не съм съгласен Incorrectus,

Всеки може да говори за всеки

Има можещи има запалянковци има и изучаващи.

За можещия (водещ в неговата област) всичко е ясно, той си го може.

Запалянковците обаче могат да си обсъждат и да "обвиват в митове". Те си нямат идея, или имат бегла такава, но са впечатлени и си клюкарстват.

Изучаващите може да са започнали със запалянковците, но по една или друга причина са започнали да проучват "моженето" в дълбочина. Това означава да търсят литература, да говорят с други проучващи или можещи (ако намерят)(щото са наясно, че вече запалянковците не могат да им помогнат).

Та за Ванга не се говори само по улиците. Улиците обвиват в митове, както и най-малката неделима частица е била обвита в митове преди да стигне до науката. Ванга (и не само тя разбира се) е явление, което не е познато на официалната наука. Но всъщност не е непознато. Има и стари и нови автори, които показват разбиране за това явление. Но се оказва, че тези автори не могат да са полезни на науката. Просто условията, които поставя науката и за които има постигната консеснусна истина, не са валидни за територията, на която се проявяват явления като Ванга.

Както без квантовата механика, физиката съвсем няма да е пълна, така сега в науката липсва тази част. Дори според мен, тя дори не може да има място в нея. Щото изучаващите, проучващите, рано или късно стигат до извода, че всичко минава през тях и за да напредват, трябва да работят със ... себе си. Те самите са инструмента на проучване и обекта на проучване. Това става, ако се продължи проучването след религиозното ниво щото доста хора тръгват да проучват, но се забиват в някоя религия и с това "проучването" приключва.

А науката не е лична, тя не може да се довери на лични познания, трябва да има повторяемост. Да, ама не всеки може да си помни сънищата, пък какво ще говорим за съзнателно навлизане. Затова тези неща скоро няма да влязат в полето на науката. А има изключителни книги (постижения) по въпроса.

Всъщност общото между религиите и науката са ... консеснусните истини. Докато при личното проучване има само лични истини. Това е личната отговорност кое да се приеме за истина, на кое да се довери и пр. На това лично проучване някои казват Път, личен Път. Но се иска кураж, да се откажеш от религиозен или научен път и да си имаш собствен.

И когато се стъпи на този личен път, вече единствената обратна връзка е адекватността с реалността. Т.е. всяка неадекватност е стрелка към непроучена област от нашата същност.

Айде стига толкова, че много дълго стана.

[Incorrectus]

Психологията се занимава с тези неща, но за съжаление на привържениците на Ванга, стига до съвсем други изводи. Психологията, както и всяка друга наука, се занимава с обекти, които (обектите) няма как да бъдат наречени "нашата същност".

[sirius]

Психологията се занимава с тези неща, но за съжаление на привържениците на Ванга, стига до съвсем други изводи. Психологията, както и всяка друга наука, се занимава с обекти, които (обектите) няма как да бъдат наречени "нашата същност".

Нека да допълня малко.

Психологията не се занимава, хората се занимават с психология. Но те сякаш изключват себе си, като "необективни".

Та психологията, като човешко изобретение, като консеснусна истина, никога няма да може да дефинира нещо като същност на човека. Защото самата психология въпреки че се "занимава" със съзнанието, НЕ Е негов носител.

От друга страна, ако се разменят няколко думи, смисъла на поста ще се смени. Пак ще звучи добре, но пак ще е толкова "верен".

[Incorrectus]

Щом е истина, трябва да е консенсусна. Индивидуална истина, несъгласувана с общото мнение на специалистите, се нарича глупост. Именно самозвани психолози-мистици ръсят глупости по форумите.

Психологията е общ сбор от емпиричното и логически съгласувано мнение на много учени и затова психологията е нещо повече от нейния индивидуален носител - конкретният учен. До психологията, както и до всяка друга наука, човекът трябва да се издигне чрез четене, а не чрез собствено мнение, преди да е прочел класическите трудове.

Същността на човека не е предмет на психологията, защото неин предмет е проблемната човешка същност, както впрочем тя е проблем и за своя носител. Освен това психиката и нейните прояви се явяват обективно в нечие съзнание, следователно психиката е аспект на човешката личност.

[sirius]

Щом е истина, трябва да е консенсусна. Индивидуална истина, несъгласувана с общото мнение на специалистите, се нарича глупост. Именно самозвани психолози-мистици ръсят глупости по форумите.

Дааа, преди са изгаряли за "несъгласуваност", което пък сега може да се определи и като глупост. Кажи, коя "истина" е останала непроменена във времето. За коя "истина" (консеснусна) гарантираш че няма да се промени във времето?

Психологията е общ сбор от емпиричното и логически съгласувано мнение на много учени и затова психологията е нещо повече от нейния индивидуален носител - конкретният учен. До психологията, както и до всяка друга наука, човекът трябва да се издигне чрез четене, а не чрез собствено мнение, преди да е прочел класическите трудове.

Същността на човека не е предмет на психологията, защото неин предмет е проблемната човешка същност, както впрочем тя е проблем и за своя носител. Освен това психиката и нейните прояви се явяват обективно в нечие съзнание, следователно психиката е аспект на човешката личност.

С това не мога да не се съглася. До сега незнам за метод, при който да се изключва запознаването с постиженията до момента. И физиката и философията и музиката дори започват от историята, от първите/основните открития/знания.

Ако приемем, че Исус и Буда са били "идеални", то как психологията ще стигне до тях(ната същност) като се занимава с ненормалници. Т.е. психологията е насочила вниманието си изключително, към не-нормалните и няма как да включи нормалните. Т.е. за психологията и Исус и Буда са не-нормалници, щото не се вписват към консенсуса за нормалност

То отделно, че бая учени "ги пере съчмата", но пък поне в областта си са добри, че да не се захване психологията с тях.

Иначе нямам нищо против постиженията на науката, тя в нейната си област си е съвсем добре.

Просто, аз отказвам да не виждам някои явления, които науката отказва да види, и да се питам разни въпроси по тях.

[Incorrectus]

Дааа, преди са изгаряли за "несъгласуваност", което пък сега може да се определи и като глупост. Кажи, коя "истина" е останала непроменена във времето. За коя "истина" (консеснусна) гарантираш че няма да се промени във времето?

Не съм твърдял, че съществува абсолютна истина, за да кажа. Не търся абсолютни истини, задоволявам се с малки и временни парченца истина за едно или друго.

Ако приемем, че Исус и Буда са били "идеални", то как психологията ще стигне до тях(ната същност) като се занимава с ненормалници.

Идеални са, защото са изцяло литературни герои. Нищо не са написали, а други са писали за тях, съответно писаното многократно е променяно...

Относно психологията и странните явления... Един от бащите на психологията, К. Юнг, има книги, защото се е занимавал с тези явления. Други също. Юнг вкарва в обръщение един термин - синхроничност и т.н. Как Ви хрумна, че психологията не се интересува от странните явления?

[Lion Queen]

Т.е. за психологията и Исус и Буда са не-нормалници, щото не се вписват към консенсуса за нормалност

То отделно, че бая учени "ги пере съчмата", но пък поне в областта си са добри, че да не се захване психологията с тях.

Иначе нямам нищо против постиженията на науката, тя в нейната си област си е съвсем добре.

Просто, аз отказвам да не виждам някои явления, които науката отказва да види, и да се питам разни въпроси по тях.

Никой психолог не може да съди Гаутама по нормалност или ненормалност, но може да пита защо в изповядващите будизъм държави има много по-малко нервози и психотични заболявания - виж дискусията на Юнг с Судзуки.

Науката не изпуска явления. Никак не отказва да ги види. Дава им обяснение по бръснача на Окам. То обаче не е достатъчно вълнуващо за повечето хора... И те за това продължават да питат по въпросите.Странните явления са само доказателство, че природата е разнообразна и не се поддава на абсолютизиране. В нея не се съдържа абсолют, кояйто да може да бъде познат напълно, нито има окончателен отговор или обяснение на даден въпрос Това му е хубавото, особено на съзнанието. Пожелавам ви успешна и плодотворна дискусия!

Приятно обсъждане

Редактирано Юни 23, 2010 от Lion Queen

[sirius]

Малко размишления относно съзнанието.

Тези мисли са формирани и от литературата, която съм прочел. Другата част са лично мои връзки, моето виждане за взаимовръзките в наблюдаваното и прочетеното. И разбира се, наблюдение на най-достъпния но и най-необхватния "обект" - моя светлост или самонаблюдение.

Един от основните въпроси е в кой момент се появява съзнанието. Като се изхожда от това, че се появяваме от две клетки.

Кога започваме да помним събитията случващи се с или покрай нас? Ако това нещо (което помни) е изградено само след оплождането, то не би трябвало да има (изобщо) спомени от преди този момент. Обаче чрез регресивната хипноза се оказва, че ИМА случаи, когато някой си спомня доказуеми неща от преди оплождането. От тук аз си правя извода, че съзнанието (или това което помни) не се появява след оплождането. Тук възникват много въпроси. Защо не си помним предишни животи? Ако има редица от прераждания, то от къде започват?

Или от къде, все пак, идва съзнанието?

Дали можем както си спомняме събитията в по-зрелия ни етап, дали не сме способни да достигнем до първоизточника. Какъв е този първоизточник? Има ли го изобщо?

Изглежда го има този първоизточник, но е някак мноооого отдалечен от нас...

...

От друга страна малко за свойствата на съзнанието.

Какво помним? Най-лесно се помнят нещата, които са ни впечатлили. Те се помнят направо автоматично, без усилия от наша страна. Не само това, но дори и оставят трайна "диря" в живота. Тези впечатлили ни неща стават една сериозна "твърдина" в нашата система от истини. Тези неща определят в последствие това за кои се смятаме, как се определяме.

Кои неща обаче са ни вчетатлили? Явно различните хора се впечатляват от различни неща и явно няма нещо, което да не е впечатлило нито един човек. Дали си даваме сметка изобщо кое ни впечатлява, как и защо? Много се използва думата "интересно". Може ли да се даде дефиниция на понятието "интересно", да се определи еднозначно, да се "сложи в граници", така, че да важи за всички хора?

До тук се получава, че впечатленията (в голяма степен) определят оформянето на това, за което се мислим, само-личността ни. Или накратко впечатления>самоличност.

Интереса определя впечатленията, а вниманието - интереса (някъде изцяло се припокриват).

Или: внимание > интерес > впечатления > самоличност.

Има ли нещо, което е НАД тези неща? Нещо, което може да се намеси в този цикъл. За мен, това е съзнанието. То е, което във всеки момент може да се намеси и да коригира нещо от цикъла. Тук идва понятието воля, "силата" с която съзнанието влияе на цикъла. От тази перспектива вече се вижда кой какво влияние има върху този цикъл. Кой до колко си използва съзнанието. И на всичкото отгоре излиза, че съзнанието е над вниманието>интереса>впечатленията>само-личността. А до колко съзнанието може да обхване този цикъл, може ли да го обхване на 100% и по този начин напълно да го определи. Това означава да няма изобщо подсъзнавано (и несъзнавано)!

Какво става тогава?

100% внимание

100% интерес

100% впечатления

100% само-личност

Какво значат тези 100% отнесени към внимание, интерес, впечатления и самоличност?

За вниманието, 100-те процента означава пълен контрол към него. Т.е. всеки един момент да си даваме сметка накъде е насочено вниманието ни И готовността/способността ни да го насочваме. То е прожектора, който държим в ръка.

-

100% интерес. За мен това означава един неизбирателен интерес. Т.е. всичко е интересно. Но понеже няма избирателност, може да изглежда и че няма интерес.

-

какво става с впечатленията в такъв случай...

а със самоличността?

...

Изглежда, че тези 100% са също толкова далечни, колкото и споменатия по-горе първоизточник.

[B0081]

Здравей Сириус, с интерес прочитам твоите постове в форума.Харесва ми твоята философия,може би защото я споделям в много голяма степен.

Аз лично правя само първите стъпки в науката (философия,физика и други).До преди 2-3 години в живота ми надделяваше съмнението, относно всичко и дори себеси.Подлагах на съмнение всичко което може да се подложи.Но отскоро започнах да градя собствена философия и собствени гледни точки върху нещата които ме вълнуват.Разбирасе аз не съм в състояние да изградя собствена философия без да са ми повлияли чужди източници през живота.Но източниците са страшно много и са разнообразни по смисъл и съдържание.Единственото което може да се направи е да се пресее според личните разбирания тази информациа,и това пресятото нещо е отражението на личноста.А и хубаво ако се добави към личната философия и собствени изводи и мисли.На мен често ми се е случвало да откривам топлата вода за мен самия.Т.е нещо ми идва на ум,и чак тогава търся и проверявам дали в света има нещо общо с това което съм измислил,и наистина се оказва че има.Обаче това ме радва,понеже аз знам че не съм го прочел предварително за да го знам,а някакси то само изникна в главата ми.Какво значи да се мисли е труден въпрос.Търпението е един ключов момент при мисленето.За да се зароди нчкаква мисъл ,трябва да бъде посято семето за тази мисъл.След което остава само търпението,за да се роди една мисъл.Аз така го усещам.Пробвал съм да измисля нещо определено,обаче колкото и да съм се напъвал да мисля,нищо не излизаше,но след време просто светва лампичката сама,без много усилия.Просто се ражда мисълта.Странна работа е.

За съзнанието е много интересно да се разсъждава ,ще се включа в тази тема и аз.

[B0081]

Бих искал да се обърне вниманието на сензорите на човека за улавяне на информацията,преди тя да достигне до съзнанието.

Очи,уши,нос,уста,допир до физическите части на тялото.

Очите поемат най голяма част от информацията,следват ушите,носът,устата,и допир. Редът трябва да е такъв,поне за първите две съм сигурен.

Обаче при очите не се записва цялата информация в съзнателната памет,което се обеснява от вниманието.Аз като се опитвам да си спомня миналото,в повечето случаи изплуват някакви случки в които адреналинът е над нормалното ниво.Което може да е предизвикано от вниманието,или от нещо друго?

Носът е много интересен сензор.Имам спомен за миризми от преди 20-на години,като усетя от познатата миризма,веднага се сещам от каде ми е спомена за нея.Много е силно това усещане.

С музиката е по същия начин,но асоциацията е по слаба.

Просто исках да се обърне малко внимание на физиологията на човека.Как достига информацията до човека и коя информация се записва в съзнателната памет.

[Incorrectus]

Или от къде, все пак, идва съзнанието?

Дали можем както си спомняме събитията в по-зрелия ни етап, дали не сме способни да достигнем до първоизточника. Какъв е този първоизточник? Има ли го изобщо?

Изглежда го има този първоизточник, но е някак мноооого отдалечен от нас...

Каква необходимост кара човека да запраща далеч това, което очевидно е само негово? Ако моето съзнание не е мое (щом има друг източник), тогава чие е? А относно произхода на съзнанието..., ще дойде време, ще бъде открит в някой от психосоматичните процеси на човешкия организъм.

Или: внимание > интерес > впечатления > самоличност.

Има ли нещо, което е НАД тези неща? Нещо, което може да се намеси в този цикъл. За мен, това е съзнанието.

Тогава тези неща (внимание...) са функция на кое? Щом не са функция на съзнанието, според Вас.

[Incorrectus]

виж дискусията на Юнг с Судзуки.

Къде да я видим (прочетем)?