Анализ на съзнанието

[B0081]

Един от основните въпроси е в кой момент се появява съзнанието. Като се изхожда от това, че се появяваме от две клетки.

Кога започваме да помним събитията случващи се с или покрай нас? Ако това нещо (което помни) е изградено само след оплождането, то не би трябвало да има (изобщо) спомени от преди този момент. Обаче чрез регресивната хипноза се оказва, че ИМА случаи, когато някой си спомня доказуеми неща от преди оплождането. От тук аз си правя извода, че съзнанието (или това което помни) не се появява след оплождането. Тук възникват много въпроси. Защо не си помним предишни животи? Ако има редица от прераждания, то от къде започват?

Или от къде, все пак, идва съзнанието?

Дали можем както си спомняме събитията в по-зрелия ни етап, дали не сме способни да достигнем до първоизточника. Какъв е този първоизточник? Има ли го изобщо?

Изглежда го има този първоизточник, но е някак мноооого отдалечен от нас...

Ако се разглежда въпроса за съзнанието по този начин,тогава аз лично се запитвам: каде се съдържа цялата тази информация?

Според стандртната наука,информацията се съхранява в мозъка на човека.Клетките съхраняват информация,която ги кара да имат качества които проявяват.

Ако тези две клетки съхраняват информацията от първоизточника,тогава би трябвало да се открие нов хоризонт за науката.Като да се появи твърдение че двете клетки имат много по сложно устройство,и на по-микро ниво могат да съхраняват толкова много информация.Или информацията е кодирана по такъв начин че количеството информация е сведена до минимум (като количество),и въпросът ще опира само до кодиращия и разкодиращия механизъм.Тези механизми,може да се образуват вече при завършването на образуване на един организъм от тези две клетки.

Казват за връзката родители-деца: :крушата не пада по далеч от дървото"

Дори и да не сме изживели животите на родителите си,все пак до голяма степан сме повлияни от информацията която е заложена в нас от родителите си.Дори и да не я знаем тази информация съзнателно.Като цяло това е спорен въпрос дали личноста се оформя от обстоятелства които го обкъжават или е заложено предварително.Но мисля че част от информацията е заложена предварително (не говоря за физиология,там е доказано че информация се предава по наследство).

[sirius]

Това със сензорите също е интересно. Какво става всъщност? Например докато гледаме монитора. Дефакто виждаме едни малки цветни петънца. Но дори не си даваме сметка за това. Ако се вгледаме, може и да видим, че това всъщност са правоъгълничета. (Гледам изглежда е понятие свързано само със сензорите, докато виждам вече е свързано и с вниманието) В подредбата на тези правоъгълничета разпознаваме разни букви. Черно на бяло. А всъщност бяло монитора не излъчва, излъчват се три цвята (грубо) но не и бяло. В подредбата на буквите разпознаваме думи и т.н. докато стигнем за това абстрактно понятие съзнание. Или от сензора до възприетото в съзнанието протичат много процеси. И това са процеси протичащи вече ... несъзнателно. Това е т.нар. интерпретационна матрица, посредника между сензорите и възприятието. При зрението това е най-очевидно. Докато се стигне до докосването, където изглежда е по-незначително. Макар че ако гледаме филм с гадни насекоми, то съвсем лесно всяко докосване може да се възприеме като такова от насекомо. Или възприятието съвсем не е директно свързано със сензорите.

---

Каква необходимост кара човека да запраща далеч това, което очевидно е само негово?

Аз посочих причината, която ме кара да мисля, че очевидното (за теб) не е ... изчерпателно (за мен). Ако говорим за необходимост .. ми за мен, може да се каже, че е изчерпателността. Изчерпателността на обяснението на света което СИ давам. Нямам нищо против очевидното теб да те устройва

Тогава тези неща (внимание...) са функция на кое? Щом не са функция на съзнанието, според Вас.

Ти съзнателно ли пропусна причината, която посочих? (във връзка с по-горния цитат)

Колко от вниманието (до възприятието) ни е функция на съзнанието? СЪ-ЗНАНИЕТО. Та толкова лесно е някой да се обиди. Той съзнателно ли го прави? Та толкова често ми се случва да обяснявам "очевидни" неща на някой, а той само чака да чуе някаква думичка за да "включи" на съвсем друга тема. Колко пъти дотолкова сме захласнати от нещо, че пропускаме да възприемем нещо далеч по-съществено? Много добре си личи при шофирането: "миг невнимание - цял живот мъртъв". Или пък "Ама аз не исках". Аз специално, спокойно бих казал, че съзнателното ми внимание е далеч под 50%. Ми нали това използват някои тарикати за да отмъкнат нещичко. Да не говорим да рекламите по телевизора. Защо мислиш, че показват толкова привлекателни неща? Да не би за да имаме съ-знателен избор като "избираме" най-суперското нещо?

На кое СА всъщност функция?

[B0081]

Една подробност относно съзнанието,която затруднява изследването и размишленията върху нея.

Нивото на съзнанието на един човек може да варира дори и през 12 часа,на различни нива.В рамките на един ден човек може да се ядоса и да направи някаква глупост(след което ще съжелява),а пак преди това сутринта да кажем да му дойде музата и да измисли нещо иноваторско(което в нормалното си състояние нямаше да измисли),а пак вечерта да бъде толкова изморен че въобще няма да е себеси.Какво състояние на съзнанието е пресъщо всъщност на човека?

На работа се държа по един начин.

С приятели се държа по друг начин.

В къщи се държа по трети начин.

И всичко това взависимост от хората м/у които се намирам.

Дали човек не трябва да се усамоти,за да разбере по добре себеси? Например да поживее 1 година сам със себеси,за да разбере кой е той самия? Но пак как да дадеш дефиниция за себеси? Става омагосан кръг.

Като малък си спомням, си играхме със сестра ми. Тя си наметна една шуба и ме гонеше на колене. Аз се качих на един стол,обаче в този момент си преставих че това не е сестра ми,а мечка.Обзе ме много страх за момент.Въображение - какво е това? Има ли начин да се сравнява въображението на различни хора? Въображение -съзнание, имат ли връзка?

За съжаление повече въпроси отколкото отговори. Но по добре да има въпроси отколкото да няма,от тях започва всичко

[B0081]

Какво значат тези 100% отнесени към внимание, интерес, впечатления и самоличност?

За вниманието, 100-те процента означава пълен контрол към него. Т.е. всеки един момент да си даваме сметка накъде е насочено вниманието ни И готовността/способността ни да го насочваме. То е прожектора, който държим в ръка.

-

100% интерес. За мен това означава един неизбирателен интерес. Т.е. всичко е интересно. Но понеже няма избирателност, може да изглежда и че няма интерес.

-

какво става с впечатленията в такъв случай...

а със самоличността?

...

Изглежда, че тези 100% са също толкова далечни, колкото и споменатия по-горе първоизточник.

Аз ще поразсъждавам малко на по елементарно ниво за вниманието на човека.(ако въобще съм схванал правилно идеята ти)

Вниманието пресъства постояно когато сме будни (в нормално будно състояние на човека).Ако нещо ни впечатли,тогава ние си съсредоточаваме вниманието си върху това нешо.И шансовете да се запази спомен за това в съзнателната памет е по голяма.

Ако това внимание не пресъстваше в будно състояние,ние още при ставането си от леглото сутринта до стигането до работата,щяхме да сме със счупени ръце,крака,глави,прегазени от коли.Щеще да има много повече опожарени къщи,нещастни случаи и т.н.

Обаче когато се намираме при нови обстоятелства,например ни се налага да живеем 10-на дена в непозната къща,вероятноста да се удари човек с крака в масата е много по голям отколкото в къщи (в позната обстановка).И след като се удари 2-3 пъти във масата,човекът изостря вниманието си върху това,като се старае да избегне това следващия път.Това става след като изостри вниманието си върху случилото се,и го запази в паметта си.След като свикне след време с разположението на масата и престане да се удря ,това нещо се "изтрива" от съзнателната памет.И на човека не му е необходимо да изостря всеки път вниманието си,за да избегне срещата с масата.

Та,кое е първо, вниманието или съзнанието? Съзнанието ли създава внимание? или вниманието създава съзнание?

И един за мен много сложен въпрос,мисля върху него около година,и никак не ми се получава да направя и крачка напред:

Това което виждаме с очите са само формите,това си е чиста геометрия,нищо повече ,за света който може да бъде описан чрез математиката.Как една форма на женско тяло/лице може да създава силни чувства в мен? Това нещо със сигурност е заложено като информация природно.От доста далечен първоизточник,който работи почти безпогрешно.Аз съзнателно ли се разчувствам?

[Incorrectus]

Нямам нищо против очевидното теб да те устройва

Тази гледна точка (моята, в случая) мен не ме устройва и ми е даже много неприятна. Въпросът обаче не е да мисля тези неща, както ми се иска, а както трябва.

Колко от вниманието (до възприятието) ни е функция на съзнанието?

Всичко, без изключение. Нямаме друг "орган", с който да възприемаме. Ако не се съгласявате, посочете орган.

Съзнанието е сбор от усещане, чувстване, мислене и интуиция, обединени от усещането за Аз. Ако Ви се струва, че нещо не се възприема на сто процента, то невъзприетото не е някаква друга реалност, а същата - обект на способностите на съзнанието, но на едно невежо или нетренирано, мързеливо и т.н. съзнание. Именно в случаи, когато човекът не е господар на своето съзнание, се наблюдава вторично заливане от несъзнавани съдържания, които понеже не са съзнавани, се мислят като плод на някаква друга реалност. Мислят се като идващи към мен, а не като произтичащи от мен. На тази заблуда се основават всички световни драми: раздори, омраза и т.н.

[sirius]

Ти съзнателно ли пропусна причината, която посочих? (във връзка с по-горния цитат)

(Във връзка с този пост)

Без отговор на този въпрос отиваме към етапа "всеки приказва..." Въпроса включва и прочитането на причината.

Тази гледна точка (моята, в случая) мен не ме устройва и ми е даже много неприятна. Въпросът обаче не е да мисля тези неща, както ми се иска, а както трябва.

Понякога искам и трябва се объркват. А дали това което ти мислиш, че трябва, не е всъщност, това което искаш? Какво трябва? Кой определя какво трябва?

(Държа да коментираш това, макар че всъщност си е твоя работа)

Всичко, без изключение. Нямаме друг "орган", с който да възприемаме. Ако не се съгласявате, посочете орган.

Съзнанието е сбор от усещане, чувстване, мислене и интуиция, обединени от усещането за Аз. Ако Ви се струва, че нещо не се възприема на сто процента, то невъзприетото не е някаква друга реалност, а същата - обект на способностите на съзнанието, но на едно невежо или нетренирано, мързеливо и т.н. съзнание. Именно в случаи, когато човекът не е господар на своето съзнание, се наблюдава вторично заливане от несъзнавани съдържания, които понеже не са съзнавани, се мислят като плод на някаква друга реалност. Мислят се като идващи към мен, а не като произтичащи от мен. На тази заблуда се основават всички световни драми: раздори, омраза и т.н.

Що за СЪ-ЗНАНИЕ е едно невежо и пр. съзнание. Това мисля доста повече прилича на подсъзнание, от колкото до съзнание.

Пак ще се опитам да опиша как аз ги виждам нещата. Съ-знанието знае за нещата, в които присъства. Най-близката аналогия, която се сещам е с експерта по нещо. Например в шофирането. Добрия шофьор е наясно с възможностите си (зрение, реакция и пр), с автомобила си и с обстановката. И постъпва според тях. Но се срещат и такива дето като седнат и се мислят за Шумахер, и постъпват "като Шумахер"(пък и скоростта е тръпка) неотчитайки че приликата между тях и шумахер е само в тяхната глава и скоростта. Обаче някъде отлитат по допирателната.

Съ-знанието си дава сметка за "тръпката" и не допуска тази тръпка да "поеме волана". Или: "Как ми се иска да го опъна сега това БМВ, ама като знам че се "кавардисвам" от една бира (пък май ме хвана), пък и пътя мокър,.... я да помисля за нещо друго, я какво зелено наоколо..." Това е набързо измислен вътрешен диалог. Но може да е и съвсем друг.

Всъщност... замислял ли си се за дилемите искам/немога, немога/трябва, неискам/трябва, заслужавам/нямам и пр. и пр. Изглежда повечето от т.нар. депресии са формирани около тези дилеми. Къде е съ-знанието? Нима човек съзнателно възприема разни работи, които водят към състояние на депресия?

А в прочутата приказка: "Вместо да изпише вежди..." не става въпрос за съзнателно вадене на очи, а за съвсем целенасочено изписване, само дето става съвсем друго. Изобщо положението: "какво исках - какво стана" предполагам всеки го познава. Затова в тези случаи се говори за не(о)съзнато действие, без предумисъл. НЕ-съзнателно. Това дори се отчита и в правото (без да ми е критерий за правота).

Ще се радвам да се включи и психолог да ми освети официалната част. Напр. какво е определението за съзнание според психологията.

[Incorrectus]

Ти съзнателно ли пропусна причината, която посочих?

Не е нарочно, забравих. Ето мнение:

Или от сензора до възприетото в съзнанието протичат много процеси. И това са процеси протичащи вече ... несъзнателно.

Протичат множество процеси, които са напълно несъзнавани и така ще си бъдат още хилядолетия, както са били милиони години в миналото. Всичко ще бъде изяснено, когато науките могат да се произнесат относно всички аспекти на микросвета (атома) и макросвета (вселената). Това е очевидно невъзможно, поне в рамките на нашия живот. Затова нека не фантазираме относно неизвестното. Освен това, ако се отива навътре в материята, това не означава, че се отива към някаква същност, защото се бяга далеч от всякаква жизненост и разумност. Слиза се на нивото на химични процеси, вещества... Тук обсъждаме съзнаваемото, умозрителното. За процесите в сензорите да се пита на други форуми или подфоруми.

Понякога искам и трябва се объркват. А дали това което ти мислиш, че трябва, не е всъщност, това което искаш? Какво трябва? Кой определя какво трябва?

Бъркат се "искам" и "не искам". "Трябва" е функционална принуда и няма как да се объркаш, че насочва към нещо желано.

Вече казах, че моята гледна точка ми е много неприятна, защото не е формирана единствено от лични интериоризирани желания, а е съобразена с мнението на други хора.

Що за СЪ-ЗНАНИЕ е едно невежо и пр. съзнание. Това мисля доста повече прилича на подсъзнание, от колкото до съзнание.

Същото. Подсъзнание е термин касаещ аспекти на съзнанието, а не на нещо друго.

Струва ми се, че под термина "съзнание" Вие разбирате мислене, ум или нещо подобно, което е неправилно. Съзнанието съвсем не е толкова ограничено, защото се разпростира в сферата на чувстването, усещанията и т.н. Част от функциите на съзнанието са наричани ирационални функции, защото именно не се свързват съзнателно с мислителната способност. Функцията мислене чрез интелекта трябва да привежда в ред и да държи изкъсо чувствата например, защото в противен случай се наблюдава какво ли не. Например: човек, заслепен от любов; нормален и кротък човек, който на футболен мач (в ролята на фен) сякаш подивява и т.н.

Ще се радвам да се включи и психолог да ми освети официалната част. Напр. какво е определението за съзнание според психологията.

Гугъл всичко знае. Напишете и четете.

[Малоум 2]

Малко да допълня горното:

Писал съм го вече, тук някъде, затуй - само поствам извадки:

...

В случая е неуместна употребата на "истина". Само обективната истина (която е една) съществува вън и независимо от нашето съзнание.

Но, понеже се е повдигнал въпрос:"Що е това съзнание?", да отговоря: Съ-знанието е ОТНОШЕНИЕ - отразена обективна действителност в нашия Датчик-Гл. мозък, пречупена през нашето знание (отношението е ... дроб и знаменателят не бива да бъде нула - по-добре е да не "знаем" нещо отколкото да лудваме в спомен).

Знанието още не е Физическо инфо - то не може да участва в енергиен вид - във взаимодействия, нищо, че за него хабим енергия. Знанието е субективно и чрез опити и наблюдения на окръжаващото ни се мъчим да го доближим до обективната истина.

По време на сън, нашият "самообучаващ се биологичен компютър" (метод: проби и грешки) преподрежда получената от сетивата информация, като намира място на стоящите вълнички така, че да нямат "биене" - несъответствия по място и дължина на вълната. Затова, нищо чудно, че се възбуждат едни и същи области от мозъка. Това биене трябва да отпадне, за да не прегрее мозъка - той "работи" при условно постоянна температура и я използва за "база", отклоненията от която го възбужда към "търсене на повредата" в образуванието Човек.

Затова, когато събудиш някой по време на бързите сънища, казва, че сънува, а ако го събудиш през друга фаза - казва, нищо не сънува.

...

И още нещо съществено: ако дълго време се закрепи една стояща вълна на дадено място, то там, от ликвора, се образува по неин образ и подобие белтъчна макромолекула: става "твърда" постоянна памет. Това се случва в дълбочина на гънките - доказано е, че там се запълва с белтъчен материал ..., демек, при подреждане важната част (повторението е майка на знанието) от инфото потъва в гънките на мозъка.

...

Задвижването си е чисто механически процес: при наличие на ел магн.импулс в обвивката на "луковица" (известно като съкръщаване), то тя си променя размера; тази промяна води до промяна на налягането на ликвора; значи - и до промяна на разстояния-вътре в нея, значи - се "дърпат-натискат" стоящите вълнички. Но това не е точно запаметеното, което търсим при мисленето, а една огромна част от множество, все още хаотични записи; мозъкът пробва да направи цикъл - затваряне на хаотичното (щото грее) и го прави с наличните възбудени трептения - така, на субекта остава правото на избор на кой образ да се спре, след като "премисли". Това е и обяснението на интуицията. Също се обяснява: "Абе, знаех си, че така ще стане!"- често срещано твърдение, защото мозъкът е подсказвал множество "решения", но изборът не е имал все още основание. И т.н...

...

[FreiGeist]

Към Incorectus: До каква степен тогава съзнателните процеси в тялото определят какво чувстваме? Къде остават подсъзнателните влияния?

Помня, че се бях натъкнал на една информация, че съзнателните процеси били едва 10% от цялостното ни усещане за света, тоест, подсъзнанието регулира и много друг функции по тялото, които ние не можем. Ако не съзнаваме някакво отрицателно влияние, а то все пак се отразява на тялото ни, тогава подсъзнателно или съзнателно е това отражение на мислите върху тялото? Пример: Натрупана работа, субектът/човекът е изцяло зает с дадена тема на мислене, а изпитва, да кажем главоболие или стрес. По логиката, която е описана по-горе, това трябва да е съзнателно влияние. Но въпросът остава: Къде е подсъзнанието в цялата схема?

И още нещо. Изхождайки от горните мисли, си помислих, че клетката също има съзнание. До каква степен е допустимо това?

Надявам се на отговор относно двата въпроса, в името на по-добро разискване на природата на съзнанието, а след това да дискутираме проявленията му.

П.С. Към Малоум: Подобен въпрос: интуицията съзнателен или несъзнателен процес?

[sirius]

Ще трябва да се върнем малко назад.

Аз посочих причината, която ме кара да мисля, че очевидното (за теб) не е ...

Още в началото на първия си пост писах как съм си формирал изводите.

Обаче чрез регресивната хипноза се оказва, че ИМА случаи, когато някой си спомня доказуеми неща от преди оплождането. От тук аз си правя извода, че съзнанието (или това което помни) не се появява след оплождането.

Това бе "причината", за която напомнях. Но за да е по-ясно, пак я пускам.

---

Протичат множество процеси, които са напълно несъзнавани и така ще си бъдат още хилядолетия, както са били милиони години в миналото. Всичко ще бъде изяснено, когато науките могат да се произнесат относно всички аспекти на микросвета (атома) и макросвета (вселената).

Това със сензорите също е интересно. Какво става всъщност? Например докато гледаме монитора. Дефакто виждаме едни малки цветни петънца. Но дори не си даваме сметка за това. Ако се вгледаме, може и да видим, че това всъщност са правоъгълничета. (Гледам изглежда е понятие свързано само със сензорите, докато виждам вече е свързано и с вниманието) В подредбата на тези правоъгълничета разпознаваме разни букви. Черно на бяло. А всъщност бяло монитора не излъчва, излъчват се три цвята (грубо) но не и бяло. В подредбата на буквите разпознаваме думи и т.н. докато стигнем за това абстрактно понятие съзнание. Или от сензора до възприетото в съзнанието протичат много процеси. И това са процеси протичащи вече ... несъзнателно. Това е т.нар. интерпретационна матрица, посредника между сензорите и възприятието. При зрението това е най-очевидно. Докато се стигне до докосването, където изглежда е по-незначително. Макар че ако гледаме филм с гадни насекоми, то съвсем лесно всяко докосване може да се възприеме като такова от насекомо. Или възприятието съвсем не е директно свързано със сензорите.

Пак го пускам, защото интерпретацията не въпрос за микросвят. Това е "заучено положение". Ако е само с пиксели добре, ама този процес навлиза дълбоко в подсъзнанието, където вече е извън "осветеността" (аналогията с прожектора в ръката) на съзнанието. Например влиянието на авторитетите. (Ето пример. Аз съм хлапак и съм с баща си, който си приказва (консултира) с техничар. И техничара казва: "Японската машина грешка няма" и баща ми (явно се доверява на теничаря) си взема японска машина. Но аз съм се впечатлил от "сигурността" (по скоро увереността) с която е звучал техничаря, и дори в зряла възраст за мен това е една "неоспорима истина".) Мисля, че има публикации по въпоса и са обяснени, че това са "бързи истини" с които разполагаме когато се налага избор. Трябваше да минат доста години за да си дам сметка с какво огромно количество такива "очевидни" "истини" разполагам и свободно ползвам. Като това е не само следствие на годините, но и на многото интерес (и съответно четене) към същността на човека. Да, ама дори и техничаря да е бил в час, то след 10г неговите "знания тогава" може да не са валидни днес. Ама ако "авторитета" е някоя суеверна баба от село...? Какъв шанс има детето или внучето да не "попие" суеверията на майка/баба си? А детето няма обективен поглед върху нещата, то си казва "щом мама се плаши от паяци, значи паяците не са добро нещо" ... и впечатлението е готово за да работи цял живот. Ето я неосъзнатата интерпретация: паяк=лошо. Тук няма сложни процеси, но остават невидими, неосъзнати. Това може да е за цвят, вещ, постъпки, ритуали ... каквото душа сака. Това дори може да е "всичко в Библията е измислица - само на науката може да се вярва". Тряс, вратата за нещата извън науката е затворена. Лесно може да се види и обратната фраза.

Та ставаше дума за неосъзнатата интерпретация, която трудно можем да си представим каква голяма част от мисленето и действията ни определя. А живота ни не протича в науката, той е живот - в него има и смях и сълзи и любови и болести ... всичко. И ние сме в центъра му. На нашата камбанария. Ама пусто като е по-интересно какво става извън нашата камбанария. Човек се качва няколко метра, разширява му се хоризонта дотолкова, че вече не може да изучи всичко до което му стига погледа, но продължава да се взира какво става оттатък. И забравя, че има още много за изкачване (проучване на собствената си камбанария). АЗ се забравя, и се гледат другите, за да се сравним с тях, да си дадем оценка спрямо тях.

За тези интерпретационни процеси става дума, а според мен, те са очевидно възможни за изясняване. А това освен с гледане към хоризонта ( включително и четене) става И с вглеждане в собствените процеси (защо се обидих, защо искам това, защо го искам така и пр.).

Вече казах, че моята гледна точка ми е много неприятна, защото не е формирана единствено от лични интериоризирани желания, а е съобразена с мнението на други хора.

И защо така? Твоята гледна точка съобразена с други мнения.

(Това ли искаше да кажеш всъщност? О-съ-зна ли какво написа)

Благодаря че сподели твоето определение за съзнание. То обективна истина ли е?

Според мен, съществуването на нещо извън съзнанието ни, по никакъв начин не влияе на живота ни. Ние, понеже изобщо не знаем за него, не съобразяваме и постъпките си с него. Евентуално влиза в съзнанието ни нещо след сблъсъка си с него (бушмена не знае за тока и ако оцелее ще добре шокиран след сблъсъка си с него). Това на което ти казваш обективна истина, аз казвам консенсусна истина. Тук не смятам да засягам този въпрос. Аз употребявам думата истина само като лична такава и като консенсусна. Както и всеки друг ама и това е друга тема.

Нека да не приравняваме понятия. Отношението е едно, съзнанието - друго.

Гл.мозък ако беше датчик ... много неща щяха да са различни.

За "инфо"-то. Физическо инфо няма. Има физ.сигнал, който като се пречупи (както казваш) става инфо. Един сигнал - за всяка глава различно инфо.

Почти всяко твое изречение съдържа подобни "неточности" и много време ще ми отнеме само докато си уточним понятията и тезите.

[Incorrectus]

До каква степен тогава съзнателните процеси в тялото определят какво чувстваме?

Бих казал, че чувстването може да бъде съзнавано и несъзнавано, съответно предпоставките на чувстването - съзнавани и несъзнавани.

Помня, че се бях натъкнал на една информация, че съзнателните процеси били едва 10% от цялостното ни усещане за света, тоест, подсъзнанието регулира и много друг функции по тялото, които ние не можем.

Нямам представа как са изчислили тези проценти, при положение, че несъзнаваното, по определение, е безгранично?! Ако изключим процентите, с другото съм съгласен.

Ако не съзнаваме някакво отрицателно влияние, а то все пак се отразява на тялото ни, тогава подсъзнателно или съзнателно е това отражение на мислите върху тялото? Пример: Натрупана работа, субектът/човекът е изцяло зает с дадена тема на мислене, а изпитва, да кажем главоболие или стрес. По логиката, която е описана по-горе, това трябва да е съзнателно влияние. Но въпросът остава: Къде е подсъзнанието в цялата схема?

Щом не съзнаваме, значи е несъзнавано (подсъзнавано).

И още нещо. Изхождайки от горните мисли, си помислих, че клетката също има съзнание. До каква степен е допустимо това?

Все някой, някога, трябваше да е чул например разговор между две клетки.

[Incorrectus]

Това бе "причината", за която напомнях. Но за да е по-ясно, пак я пускам.

Разбрах още преди, поради което отново подминавам такива "аргументи".

За тези интерпретационни процеси става дума, а според мен, те са очевидно възможни за изясняване. А това освен с гледане към хоризонта ( включително и четене) става И с вглеждане в собствените процеси (защо се обидих, защо искам това, защо го искам така и пр.).

С това съм съгласен. Това трябва да се прави, а не да се гледа отвъд.

И защо така? Твоята гледна точка съобразена с други мнения.

(Това ли искаше да кажеш всъщност? О-съ-зна ли какво написа)

Да, защото не съм луд, за да си мисля, че светът е създаден заради мен. Моята, условно казано, гледна точка се превръща в гледна точка, когато е съобразена с чуждо мнение по даден въпрос. В противен случай тя е собствена налудност.

[sirius]

Вече казах, че моята гледна точка ми е много неприятна, защото не е формирана единствено от лични интериоризирани желания, а е съобразена с мнението на други хора.

Да, защото не съм луд, за да си мисля, че светът е създаден заради мен. Моята, условно казано, гледна точка се превръща в гледна точка, когато е съобразена с чуждо мнение по даден въпрос. В противен случай тя е собствена налудност.

Та ставаше дума за неосъзнатата интерпретация, която трудно можем да си представим каква голяма част от мисленето и действията ни определя.

...

Добре. Значи имаш една неприятна гл.точка щото е съобразена с другите, ама така трябва за да не излезеш луд. Това е бягство приятелю. Това още е сделка Аз може и да имам приятна гл.точка, ама вземам съобразена такава, за да не изляза луд.

Гледната точка винаги е плод на лично желание. В случая, желанието да си съобразиш гл.точка с тези, които смятат някои неща за налудност. Съ-образ-иш - да се уподобиш , да пренебрегнеш себе си за да не си луд. Ами добре.

А това не е някакво действие, което да повлияе по някакъв начин на другите. Извеждането на личната гл.точка е само една откровеност към себе си. Ама какво да направим сега, като така си решил. Но колкото и да си криеш твоята лична гл.точка, няма начин тя да не се проявява. Дори и да е само в чуството за неприятност. А не е само в това, вервай ми.

И всъщност твоя случай е от най-леките. Ти все пак излезе и показа "твоята" гл.точка, което пък си е точно проява на личната ти, която провокира "твоята". Ето от къде идва неприятното.

А някои се изхитряват и изобщо не пишат в тема за глупости. Разбира се, може и да се заблуждавам.

А ставаше дума за съзнанието. Не написа защо не ми приемаш цитирания "аргумент"? Щото това е фундамента от който тръгвам. Пренебрегвайки го неявно (както го направи) навлизаме в етапа всеки-си-говори. Аз няма да се обидя, ако ми кажеш че не ми приемаш аргумента, дори и да ми покажеш че не става. Ако не го приемаш и не казваш, няма нужда изобщо да си хабим клавишите. Аз съм наясно, чи нито аз мога да докажа, че аргумента ми е съществуващ/верен; нито ти можеш да докажеш, че не е. Остава косвено, в раздел философия, да споделим някои връзки дето правим с околния свят.

[Incorrectus]

Не написа защо не ми приемаш цитирания "аргумент"? Щото това е фундамента от който тръгвам.

Ставаше въпрос за това:

Обаче чрез регресивната хипноза се оказва, че ИМА случаи, когато някой си спомня доказуеми неща от преди оплождането. От тук аз си правя извода, че съзнанието (или това което помни) не се появява след оплождането.

Какъв спомен може да има човек, който още не се е появил? Съзнанието трябва да има свой носител. Освен това трябваше да е известно поне едно бебе, което от първия си миг, след проплакването, е започнало да говори и да разказва. А ние знаем, че до няколко месеца и година, бебетата са напълно безпомощни и т.н. Какво правим с този хиатус, през който съзнанието на бебето почти не функционира, и за да се роди (съзнанието), са нужни грижи, обучение...?

Гледната точка винаги е плод на лично желание.

Познанието няма нищо общо с желанието. Жалко е, когато се бъркат.

[Малоум 2]

П.С. Към Малоум: Подобен въпрос: интуицията съзнателен или несъзнателен процес?

Да, интуицията е несъзнателен процес.

...

[Малоум 2]

Благодаря че сподели твоето определение за съзнание. То обективна истина ли е?

Според мен, съществуването на нещо извън съзнанието ни, по никакъв начин не влияе на живота ни. Ние, понеже изобщо не знаем за него, не съобразяваме и постъпките си с него. Евентуално влиза в съзнанието ни нещо след сблъсъка си с него (бушмена не знае за тока и ако оцелее ще добре шокиран след сблъсъка си с него). Това на което ти казваш обективна истина, аз казвам консенсусна истина. Тук не смятам да засягам този въпрос. Аз употребявам думата истина само като лична такава и като консенсусна. Както и всеки друг ама и това е друга тема.

Нека да не приравняваме понятия. Отношението е едно, съзнанието - друго.

Гл.мозък ако беше датчик ... много неща щяха да са различни.

За "инфо"-то. Физическо инфо няма. Има физ.сигнал, който като се пречупи (както казваш) става инфо. Един сигнал - за всяка глава различно инфо.

Почти всяко твое изречение съдържа подобни "неточности" и много време ще ми отнеме само докато си уточним понятията и тезите.

Няма такъв филм - консенсуна истина: има абсолютна и конкретна истина. Другото е договор- може и да няма нищо общо с истината, въобще!

Че съзнанието е отношение не е мое лично откритие - още през 1970г излезе в студия в СУ от автовр с променено име, щото тогава преследваха тия, които не са съгласни с определенията на Т. Павлов (че съзнанието е отражение, като на фотографска плака и като направим "битието" социалистическо, то тва ще се отрази и на съзнанието - дрън-дрън, разбираш ли).

За физическото инфо - само то съществува! Доказано взаимодействаме с околността ни.

Другото се нарича знания, идеи, договори и ... квото си искаш, ама е Човешко инфо и естествено - неверно отражение на обективната действителност- писал съм ти го - сетивата "лъжат" - за еволюционно оцеляване...

Енциклопедия Британика "знае" всичко (мно-о-о-ого инфо), но едно естествено откритие не е направила! Нейното инфо е по предназначение и може да не отговаря на обективната действителност.

Само физическото инфо - това, дато се съдържа в полетата (фотони)- е носител на ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ - а това и става на практика в природата, НЕЗАВИСИМО ОТ ЗНАНИЯТА ти за него.

Природата прави всичко по физическите закони - независимо от наличието на Човек (разум)- който да оценя и да търси "под вола теле".

...

[sirius]

Пишем за едно и също нещо, но ти му казваш физ.инфо, а аз физ.сигнал.

За н.в. истината можем да отворим още една тема.

Питах те, определението дето пусна обективна истина ли е? Това, че е написано по някакъв начин, обективно ли го прави?

Природата прави всичко по физическите закони - независимо от наличието на Човек (разум)- който да оценя и да търси "под вола теле".

Значи слагаш човека извън природата?

[sirius]

Какъв спомен може да има човек, който още не се е появил? Съзнанието трябва да има свой носител. Освен това трябваше да е известно поне едно бебе, което от първия си миг, след проплакването, е започнало да говори и да разказва. А ние знаем, че до няколко месеца и година, бебетата са напълно безпомощни и т.н. Какво правим с този хиатус, през който съзнанието на бебето почти не функционира, и за да се роди (съзнанието), са нужни грижи, обучение...?

Точно така ТРЯБВА. Ама това, че съвременната наука познава основно физическия свят, и донякъде полевия (ако не го смятаме към физическия) означава ли че няма нещо друго?

И това, че по принцип човек се ражда без спомени "преди" също не означава че няма "преди".

Ти интересувал ли си се от цикъла на живот на човека? Един изследовател търси и изследва всякакви източници и не се ограничава само с един вид. Чете/изследва всякакви теории и преценя накъде да задълбае. Затова е изследовател. А не последовател. За мен категорията "изследовател" е индивидуална, а не (само) институционална. Институционалния изследовател има широк гръб, но и тежка шапка.

Познанието няма нищо общо с желанието. Жалко е, когато се бъркат.

Действията на човек се подчиняват (по мои наблюдения) на закона за най-малко съпротивление. Т.е.прави това, което му е най-изгодно. Точно кокто във физиката. И точно тук са разминаванията между личната гл.точка и "взетата назаем" (или официалната, тази с която си мислим че сме). Вижда се как някъде си противоречи, разминаване между думи и дела и пр.

Тук се получават великите дилеми източници на депресии - неприемането на това което сме.

[Малоум 2]

Пишем за едно и също нещо, но ти му казваш физ.инфо, а аз физ.сигнал.

Не е едно и също. Физ сигналът си е сигнал, пътуващ ... нанякъде - това, че носи инфо се разбира чак когато се погълне от вещеви обект и промени състоянието му. Тоест - не може да се разделя физическото инфо от взаимодействието. (Или за физиката - не можем да хванем Координатна Система към полеви обект и да правим спрямо нея изследвания- КС се хваща винаги към вещеви обект; Ясно ти е, че без КС няма как да се измерват и изчисляват разните промени в явленията, та и законите им за промяна - да се установят от Изследовател)

Значи ние боравим с физическото инфо, благодарение на взаимодействията. (Сигнал - е само предполагаемо начало за ... нещо)

Питах те, определението дето пусна обективна истина ли е? Това, че е написано по някакъв начин, обективно ли го прави?

Да, съзнанието е отношение. Това е обективна истина. Всичко в Природата се съотнася към нещо друго- иначе, нямаше да има явления;

Ние, с нашия Гл.Мозък - сме само регистратори (като всички други неща, датчици)-- но и си имаме еволюционно придобито свойство за създаване и манипулиране с абстрактен образ. Този абстрактен образ НЕ Е МАТЕРИАЛЕН, а ИДЕАЛЕН. Нищо, че създаващото го, е материално.

В този смисъл - не може да се разглежда отделно от материалния си носител. Самите възможности за създаване и манипулиране на абстрактните образи зависят от подредбата (структурата) на подложката, върху която се градят образите (генетично структурирана подложка)

Природата прави всичко по физическите закони - независимо от наличието на Човек (разум)- който да оценя и да търси "под вола теле".

Значи слагаш човека извън природата?

Не аз , а ти го "слагаш извън". Искаш с разумът си да създава материя?!? тоест, той да е товрец на света. С "идеалните" си възможности. Не става - доказано от психиатрите.

Докато обратното:

Мога от полева форма на материя да получа вещевата й форма и да покажа всичките взаимодействия, като в крайност - Високо-организирана материя -Гл. мозък - която създава абстрактен образ.(имам хипотеза, поне досега, непротиворечаща на Природата)

А също - и кръговратът на формите на материята: полева форма---> вещева форма --->полева форма и т.н. - дори без да се преминава през високоорганизирана материя; Което, разбира се, се случва непрекъснато в близкия и далечен Космос - другаде, освен на Земята, Разум - няма.

Поне досега, Природата това показва.

В този смисъл - възприел съм си хипотезата като "работна".

Съответства на фактите.

...

[Lion Queen]

Да, интуицията е несъзнателен процес.

...

Е това тук ме озадачи И ъъ какъв е критерият за съзнателен?

Според това тук следва интуицията да е наравно с отделянето на да речем...адреналин и разшряването на кръвоносните съдове при жега...примерно...

[Incorrectus]

Точно така ТРЯБВА. Ама това, че съвременната наука познава основно физическия свят, и донякъде полевия (ако не го смятаме към физическия) означава ли че няма нещо друго?

И това, че по принцип човек се ражда без спомени "преди" също не означава че няма "преди".

Ти интересувал ли си се от цикъла на живот на човека? Един изследовател търси и изследва всякакви източници и не се ограничава само с един вид. Чете/изследва всякакви теории и преценя накъде да задълбае. Затова е изследовател. А не последовател. За мен категорията "изследовател" е индивидуална, а не (само) институционална. Институционалния изследовател има широк гръб, но и тежка шапка.

За какво "нещо друго" става въпрос? Кажете, за да коментираме?

Изследователят изследва каквото си иска, но обикновено не губи време да доказва и опровергава очевидни неща. Ако държите, че съзнанието предхожда тялото..., да има такова съзнание, но то не е индивидуално, а е социално. Нарича се колективно съзнание.

[Малоум 2]

Е това тук ме озадачи И ъъ какъв е критерият за съзнателен?

Според това тук следва интуицията да е наравно с отделянето на да речем...адреналин и разшряването на кръвоносните съдове при жега...примерно...

Браво... Нещо и на мен не ми хареса терминът "несъзнателен", щото не е точно това, дето исках да кажа

Ето какво съм писал ( в по-преден постинг)

Задвижването си е чисто механически процес: при наличие на ел магн.импулс в обвивката на "луковица" (известно като съкръщаване), то тя си променя размера; тази промяна води до промяна на налягането на ликвора; значи - и до промяна на разстояния-вътре в нея, значи - се "дърпат-натискат" стоящите вълнички. Но това не е точно запаметеното, което търсим при мисленето, а една огромна част от множество, все още хаотични записи; мозъкът пробва да направи цикъл - затваряне на хаотичното (щото грее) и го прави с наличните възбудени трептения - така, на субекта остава правото на избор на кой образ да се спре, след като "премисли". Това е и обяснението на интуицията. Също се обяснява: "Абе, знаех си, че така ще стане!"- често срещано твърдение, защото мозъкът е подсказвал множество "решения", но изборът не е имал все още основание. И т.н...

Целият "механизъм" до вземане на решение може да се каже, че е "подсъзнателен" процес; несъзнателен не е правилно, щото ... някак си съзнателно сме тръгнали да търсим решението; поради някаква причина ни се налага намиране на решение (съзнаваме необходимост от решение, съзнателно предизвикваме процес мислене и търсене на решение)

Та и моята интуиция ми подсказваше , че не съм употребил правилно терминът "несъзнателен".

Благодаря за забележката.

пп :biggrin:

...: "Абе, знаех си, че така ще стане!"- често срещано твърдение, защото ...

...

[B0081]

Действията на човек се подчиняват (по мои наблюдения) на закона за най-малко съпротивление. Т.е.прави това, което му е най-изгодно. Точно кокто във физиката. И точно тук са разминаванията между личната гл.точка и "взетата назаем" (или официалната, тази с която си мислим че сме). Вижда се как някъде си противоречи, разминаване между думи и дела и пр.

Тук се получават великите дилеми източници на депресии - неприемането на това което сме.

На някой случвало ли му се следното:

Човек да си има своята гл.точка,която не съвпада на 100% с официалната.Т.е човекът си обеснява нещата които го заобикалят по своему,но той изглежда странен и грешен в очите на приятелите си и познати.Той осъзнава че е сам,на този свят (м/у приятели, познати, роднини) и съмнението започва да се прокрадва до него.И един ден той вижда себеси отстрани,и вижда как това което го определя като АЗ чрез неговата лична гл.точка,всъщност може би наистина е грешна.И излиза според него самия, че той е грешка.Той почва да губи "почвата под краката" си.И я вижда чертата,след която следва лудоста.Даже в един момент я усеща тази лудост,понеже той за момент губи това своето АЗ.И ако човек не е достатъчно подкован в живота си,мисля че границата много лесно се престъпва.

Това отчасти са моите преживявания (пиша го от личен опит,според моята интерпретация).Не търся отговор.

Мисля че е разпространена практика,младите психолози да посещават заведения за душевно болни хора.

Какво съзнание имат тези душевно болни хора?

[sirius]

За какво "нещо друго" става въпрос? Кажете, за да коментираме?

Изследователят изследва каквото си иска, но обикновено не губи време да доказва и опровергава очевидни неща. Ако държите, че съзнанието предхожда тялото..., да има такова съзнание, но то не е индивидуално, а е социално. Нарича се колективно съзнание.

Би ли споделил какво разбираш под колективно съзнание.

[FreiGeist]

Мисля че е разпространена практика,младите психолози да посещават заведения за душевно болни хора.

Какво съзнание имат тези душевно болни хора?

Мисля, че себеосъзнаването е труден процес. Ако твърде дълго не се вглеждаме в собствените си убеждения, нищо чудно да полудеем. Но психо анализ на себе си винаги е положително нещо.

А можем ли да твърдим, че интуицията е полу-осъзнат процес? Защото подсъзнанието задвижва усещанията, но после съзнанието ги усеща и интерпретира.