Отиди на
Форум "Наука"

Анализ на съзнанието


Recommended Posts

  • Потребител

А можем ли да твърдим, че интуицията е полу-осъзнат процес? Защото подсъзнанието задвижва усещанията, но после съзнанието ги усеща и интерпретира.

Интуиция за мен е (някой го е писал вече в постовете,не помня кой) когато "мозъка/съзнанието" , изчислява всички възможни варианти на изход от някаква ситуация,като ги подрежда по някаква степен на вероятност.За всеки човек тази вероятност варира,особено като говорим за мъжки и женски пол.И се случва едно от най вероятните според очаквания събитие от другите възможности.

И тогава аз си казвам: "знаех си че така ще стане,имах предчувствие".

Друг е въпроса когато нямаме достатъчно информация за да предвидим някакво събитие.Тогава тази интуиция,някак си я няма въобще.

Може би малко плитко разсъждавам,ама така ги виждам нещата за сега.

Не можах да те разбера какво искаше да кажеш със това: подсъзнанието задвижва усещанията.

След като съм се родил,ведна не съм могъл да ходя,да говоря,дори да гледам.Всички тези неща съм предобил чрез съзнанието.И сигурно не ми е било лесно.Както и на всички.Не помня.

Сега ходя,гледам,слушам,чета,говоря.Всичко това го правя без да влагам някакво усилие,всичко става по инерция ,подсъзнателно?.

Дори и да се приеме че сега го правя подсъзнателно,то ,пак това нещо някога е минало през съзнанието ми.Но сега съзнанието ми не се занимава с това.

Трябва да се търси момента когато съзнавано минава в подсъзнавано.Това се случва когато човек работи една и съща работа много време.И дори когато прави някаква работа подсъзнателно (може да не помни след това че точно тази 347585940 детайл е направил) му се получава по добре отколкото ако внимава и осъзнава процеса.

Малко отклонение.

Законът на Мърфи.

Когато някой ден ни се случват все кофти работи.Както в една песен се пееше: "Има дни в които не върви" ,и все в най неудобния момент ни настигат неприятности. Казват : "ама точно сега ли трябваше да ми се случи -ни пари имам,и телефона остана в къщи..."

Обаче колко много дни има когато и пари в джоба няма и телефона е в къщи,но като не ни се случи нищо,не си казваме : е днеска ми мина деня по закона на Фърми (да речем).Просто когато не ни се случват нещата,ние не го забелязваме.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 120
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Имах предвид, че усещането при интуицията е вследствие на подсъзнателни влияния на химичните процеси в мозъка, а когато добием това чувство, ние го осъзнаваме. Тоест, за да имаме усещане за интуиция се намесват и съзнателно и подсъзнателно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Би ли споделил какво разбираш под колективно съзнание.

Сборът от общите за дадено време и място колективни представи и мнения за добро, зло, морал, ценности... Това, за което всеки на улицата има мнение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имах предвид, че усещането при интуицията е вследствие на подсъзнателни влияния на химичните процеси в мозъка, а когато добием това чувство, ние го осъзнаваме. Тоест, за да имаме усещане за интуиция се намесват и съзнателно и подсъзнателно.

Да сега те разбрах,благодаря за обеснението.

Струва ми се че имаш право за това твърдение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Подсъзнанието участва във всеки акт на възприятие. Паметта изцяло се разполага в подсъзнанието, откъдето, ако е услужлива, подава информация. Без памет, не може да разпознаем обектите на възприятие.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тогава има ли изобщо изцяло съзнателна активност?

Подсъзнанието е съзнание. Например казвам своя телефонен номер и той излиза в светлината на съзнанието. В другото време също се намира в съзнанието, щом мога да го помня, но в една тъмна част на съзнанието.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Подсъзнанието участва във всеки акт на възприятие. Паметта изцяло се разполага в подсъзнанието, откъдето, ако е услужлива, подава информация. Без памет, не може да разпознаем обектите на възприятие.

Ето така става като се пише по памет, дето къде пуска къде не пуска.

Как можа ИЗЦЯЛО да сложиш паметта в подсъзнанието не знам. И я направи независима от съзнанието... каквото пусне.

Ама така става като чете човек ама не разбира. Не се и замисля даже, а се уповава на услужливата памет.

Но не си сам приятелю, и професори има такива, и владици.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Подсъзнанието участва във всеки акт на възприятие.

Така е. При повечето хора е така. Дори не само във възприятието.

Бях споменал за отношението между подсъзнание и съзнание. Цифрата не е важна, но не си ли се замислял, че може да се увеличи съзнателната дейност (възприятието също е дейност) за сметка на подсъзнателната. Дали не може подсъзнанието изцяло да се преодолее и да остане само съзнанието. Да, в учебниците може и да не пише, но дали този който е писал учебниците е изследвал такъв индивид? И дали от това, че не е срещнал такъв индивид, не означава че не може да има такъв?

____

или пък ако е срещнал индивид с по-голям процент съзнание от неговия, дали е бил в състояние да го разпознае като такъв. става нещо подобно като със шивашки метър да се мери микромер (за точност).

дали е възможен такъв вариант

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Как можа ИЗЦЯЛО да сложиш паметта в подсъзнанието не знам. И я направи независима от съзнанието... каквото пусне.

За кой ли път се налага да повторя, че подсъзнанието е съзнание. Следователно не твърдя, че паметта е извън съзнанието. Това означава "независима". Ако ли не, внимавайте какви термини използвате.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Дали не може подсъзнанието изцяло да се преодолее и да остане само съзнанието.

Може да се опита, но това означава конкретният индивид да пренасочи фокуса на своето съзнание; да преустанови достъпа на външна (сетивна информация) за 24 часа в денонощието всеки ден. Така психозата му е напълно гарантирана. Такъв ще трябва да бъде хранен като дете, воден до тоалетна... Въпреки това, по ред причини, няма да успее.

или пък ако е срещнал индивид с по-голям процент съзнание от неговия, дали е бил в състояние да го разпознае като такъв.

Индивиди с голям процент съзнание (от типа, който Вие аплодирате) съм срещал, но всички те не могат да разберат, че всъщност като започнат да си разказват публично мистичните преживявания, стават прозрачни за по-нищожни индивиди, които имат средна психологическа грамотност.

А да имаш голям процент съзнание означава да рационализираш, а не да ирационализираш мистичните преживявания.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За кой ли път се налага да повторя, че подсъзнанието е съзнание. Следователно не твърдя, че паметта е извън съзнанието. Това означава "независима". Ако ли не, внимавайте какви термини използвате.

В съня времето напълно съществува, но е относително. В съня съзнанието в никакъв случай не се осъзнава като такова, защото сънят е изцяло продукт на едно невежо съзнание, наричано несъзнавано. Следователно сънят дава информация на съзнанието, което може да се осъзнае като такова само в съзнанието, в будното съзнание. :bigwink:

Няма такава. Това са синоними.

Не знам как ти определяш че подсъзнанието е съзнание. Ако споделиш ще се радвам.

Дори и така да е, все пак КАК сложи паметта изцяло в подсъзнанието? Ти с едакъв успех ли се ползваш от сънищата и паметта?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не знам как ти определяш че подсъзнанието е съзнание. Ако споделиш ще се радвам.

Ще Ви кажа, но първо трябва да кажете какво е, щом не е съзнание?

Ти с едакъв успех ли се ползваш от сънищата и паметта?

Сънувам, когато сънувам, т.е. не си поръчвам сънищата. От паметта се ползвам на принципа "колкото отпусне", т.е. повечето от възприетите и прочетени неща не си спомням, отколкото да си спомням.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам как ти определяш че подсъзнанието е съзнание. Ако споделиш ще се радвам.

Дори и така да е, все пак КАК сложи паметта изцяло в подсъзнанието? Ти с едакъв успех ли се ползваш от сънищата и паметта?

Паметта е начин на подреждане на структура. Всяка структура, за да е такава и устойчива, се състои от вещеви и връзките им. Нейната устойчивост зависи от спектъра на падащите върху й елмагн. полета. Памет има и крастал, и стомана, и разтвор (при фиксирани условия за равновесие) и газ (също при фиксирани условия), и всякаква структура, при равновесни условия (малки изменения на окръжаващия фон, в които тази структура е устойчива).

В Гл.мозък при Човек, паметта (условно постоянна, тази градяща се на сетивните възприятия) се състои от стоящи вълнички на елмагм.поле, в гънките на кората на главния мозък.(като дантелени мостчета, свързващи противоположните склонове на Големия каньон - за аналогия).

При промяна налягането на ликвора (механично въздействие), тези вълнички променят дължината си и отдават-приемат част от променения импулс по кората; това дава възможнист да се възбуди цикъл от елмагн движение по кората, и това е "запис" на някакъв абстрактен образ. При една промяна на налягането се възбуждат множество абстрактни образи и евентуално, търсеният е между тях - с него мислим, участва в комбинация с други и т.н.- образно мислим. При запис на множество части от абстрактни образи, съзнанието е това, което ИЗБИРА кой от тях да ни служи в ситуацията. В този смисъл съзнанието е отношение. В смисъл на възможен избор на поведение. А, ако няма достатъчен запас от памет за правилен избор, ... избира "кво да е!" или ...нищо не избира, оставя се на "течението" на събитията. Разумът пък, е друго свойство на Гл. мозък - той слага ГРАНИЦИ на поведението ни, независимо от позивните от мозъка (за ходене по нужда, например, на нерегламентирано място). Участва прагово. Имат праг на чувствителност съответните датчици.

По време на сън - става преподреждане на мястото на несполучливите "мостчета" от импулсите на сетивата. За да може да прави това, мозъкът не трябва да получава външно инфо (затова спим)- важната инфо се пренася на точното място, където за съществуването на стоящата вълна не се губи енергия. Неважното - може и никъде да не се запише или да се впише в друга вълна. Така, от повърхността (близо до черепа), навътре се предвижва и складирва нужното от външното инфо. Но - навътре са по-къси стоящите вълнички и по-късите вълни по-бързо "дават" инфото, демек, добре е заучено нещо.

Ако дълго време се задържи една и съща стояща вълна на едно място в кората, там, върху нейната "структура" се изгражда биологична макромолекула и тая памет се превръща в постоянна (твърда памет)

Та, Гл. мозък е самообучаващ се биологичен компютър. Когато му се "втвърдят" възможонстите за плавна промяна на налягането (на старини, еластичността на мембраните и обвивките намалява), мисленето най-често е базирано на "твърдата" памет - вдетеняват се възрастните хора, щото там е и записът от "първите седем години".

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И що се опитваш да бягаш по тъча, вместо да помислиш...

Таблицата за умножение и тя ли ти е в подсъзнанието?

Не бягам, непрекъснато отговарям на Вашите въпроси, каквото Вие не правите. Трябва ли всеки път по два пъти да повтарям? Ще кажа пак, че с еднакъв успех се ползвам от сънищата и паметта. Таблицата ми се намира дълбоко в несъзнаваното, защото откакто се появиха калкулатори по телефони, компютри и навсякъде, не я знам. :tooth:

Какво Вие отговаряте на моите въпроси? Аргументи срещу личността и обиди - мисля ли не мисля ли, не се броят за отговор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не бягам, непрекъснато отговарям на Вашите въпроси, каквото Вие не правите. Трябва ли всеки път по два пъти да повтарям? Ще кажа пак, че с еднакъв успех се ползвам от сънищата и паметта. Таблицата ми се намира дълбоко в несъзнаваното, защото откакто се появиха калкулатори по телефони, компютри и навсякъде, не я знам. :tooth:

Какво Вие отговаряте на моите въпроси? Аргументи срещу личността и обиди - мисля ли не мисля ли, не се броят за отговор.

Факта, че доста умело редиш буквичка след буквичка в постовете си показва, а твърдиш че от паметта се ползваш "колкото пусне", показва, че някои неща не искаш да видиш (или не можеш). Защото се изисква даста надеждна памет за да се напише едно изречение. Има буквички, които трябва да са запомнени, за да се напише изречение. А не е само това.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Колкото пусне, защото не си спомням всичко, което съм прочел. Азбуката, Слава Богу, помня.

Нали, когато поискаме да напишем нещо, го правим последователно - дума след дума, изречение след изречение. Думите един вид се материализират пред нас, стават видими и подредени една след друга, се превръщат в изречения. Не може изведнъж и цялостно да видиш целия абзац, а постепенно го нареждаш. Къде се намират думите, които още не си "видял", преди да се появят на светло, в съзнанието, за да бъдат написани? Очевидно се намират в съзнанието, но в една тъмна част, която остава невидима като цяло, но може да подава информация. За съжаление прочетеното не винаги се запазва адекватно. В противен случай всички щяхме да бъдем гении, защото с един прочит щяхме да помним в подробности Енциклопедия Британика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз не оспорвам че има тъмни и "трудни" области от паметта. Оспорвам че я сложи изцяло в тези области, докато очевидно:) има и светли области, които работят почти безотказно: име, пол, родители, азбуки и пр. Аз не съм спец по памет, но си давам сметка, че някои неща мога помня надеждно.

Не можем изведнъж и изцяло да си изясним идеята/мисълта. Ако имаме ясна идея/мисъл, то вече познавайки изразното средство слово, можем и да я опишем ясно. Но тази област е достатъчно абстрактна, дори и за описване със слово. Т.е. дори и ясна идея/мисъл, може да се окаже трудна за описание. В случая смятам, че самата идея е "тъмната" част, а не думите с които я описваме. Може да стане обратното ако трябва да се ползва чужд език, а не го знаем добре. Тогава по ни е ясно какво искаме да кажем, от колкото как да го кажем (щото имаме малък речников запас).

А гениите... ако способността за запомняне е критерий за гениалност ... съм съгласен.

Ама да не отваряме сега и тема за гениалност :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази тема тръгна от анализ на съзнанието и състоянията на сън и несъзнаване.

Откакто човечеството съществува са се правили опити за категоризиране на ума, за съжаление повечето неуспешни.

Защо? Всички системи и схеми за категоризиране на ума са неудачни, понеже сложността на ума надхвърля тази на схемата. Много от схемите са просто отражение на моралистките предрасъдъци, на онези които ги създават.

В Психонавтиката (наука за изследване на съзнанието) са приети пет степени или състояния на съзнанието:

1. Гнозис

2. Будно съзнание

3. Автоматика

4. Сънуване

5. Безсъзнание

Съгласни ли сте с тази категоризация?

По желание можем да коментираме тук всяко едно от тези състояния, не че по-нагоре това не е правено в някаква форма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма проблем да коментираме ...

ама категоризации много

пък и въпроса е не чия категоризация ползваме, а доколко това което ползваме ни върши работа, как го разбираме.

и друго... не смятам че ще е добре да се прескача от едно на друго.

Ако имаш да кажеш нещо по темата - давай. Според твоето разбиране :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Различните системи вършат работа съгласно съответните житейски убеждения и вери на онези които ги създават. Не се залъгвам, че в сферата на съзнанието би могла да се наложи една единствена общоприета система. За материалиста върши работа една система, за идеалиста – друга, за агностика – трета.

В случая упражнението е по-трудно, защото обектът и субектът на изследването са идентични. Съзнанието изследва само себе си. Сложността на съзнанието надвишава сложността на създадената от него система, както казах, оттук идва парадоксът на изследването и на неговите резултати.

Предложената от мен схема е условна, както и всяка друга, защото и тя е плод на човешко съзнание.

Системата работи за психонавтите, защото им помага да реализират експериментите си на различните нива на съзнание.

Накратко, да започнем от безсъзнанието: То помага на тялото да почива, предпазва организма през онези тъмни часове, за които той е неприспособен.

Сънят при спане е състояние при което умът асимилира осъзнатото преживяване, и се нагажда емоционално към него. То отваря прозорец и към по-малко достъпните области на паметта.

Автоматичното състояние ни позволява да извършваме действия, които не изискват мислене – вървене, ядене и др.

Будното съзнание се провокира от някакъв неавтоматичен отклик спрямо някакъв стимул от външни събития. Това състояние зависи от човешкия интелект и при всеки се проявява различно, съгласно интелектуалните му дадености.

Гностичното ниво е най-интересно (идва от „гнозис” - знание). При него ума започва интензивно да съзнава всичко. При него мисленето спира и обекта на съзнанието поглъща напълно вниманието на ума. Това състояние е много по различно от опитите да се мисли интензивно за нещо, защото то е състояние на немислене. Това състояние може да се предизвика от ужас, гняв, оргазъм, различни статични медитации, транс.

Но както казах в сферата а психологията всички системи са относителни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гностичното ниво е най-интересно (идва от „гнозис” - знание). При него ума започва интензивно да съзнава всичко. При него мисленето спира и обекта на съзнанието поглъща напълно вниманието на ума. Това състояние е много по различно от опитите да се мисли интензивно за нещо, защото то е състояние на немислене. Това състояние може да се предизвика от ужас, гняв, оргазъм, различни статични медитации, транс.

Малко повече разсъждения относно Гностичното ниво може ли ?

Колко време може да трае?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз не оспорвам че има тъмни и "трудни" области от паметта. Оспорвам че я сложи изцяло в тези области, докато очевидно:) има и светли области, които работят почти безотказно: име, пол, родители, азбуки и пр. Аз не съм спец по памет, но си давам сметка, че някои неща мога помня надеждно.

Всичко е относително. При физическа или психическа травма хора си забравят дори името. Светлите области работят безотказно, когато човекът съзнава обектите на възприятието в мига на възприятие. Т.е. ние не винаги имаме "пред себе си", в своята мисъл, своето име например. Възможно е да се сещам за своето име няколко пъти в месеца или по-малко, само ако някой ме попита за него. В другото време моето име не се намира в светлата част на съзнанието, поради което ако трябва да си кажа името, не е задължително да мога да си го спомня. В светлата част на съзнанието ежеминутно се намират милион други неща, свързани с възприятие, слух, мисли и т.н.

Нещата се усложняват, защото дори осветените предмети на възприятие могат да бъдат тъмни, а следователно несъзнавани, и това се нарече илюзия. Безброй пъти на ден се заблуждаваме за едно или друго. Хора ни лъжат съзнателно или несъзнателно, ние лъжем..., после констатираме: заблудих се, излъгаха ме; смятах така, но се оказа иначе и т.н.

Класически пример в това отношение се съдържа в един мотив от приказките, срещащ се при различни народи. Имам предвид царски син, който по някаква причина е отгледан от овчари и чак накрая установява истината. Така този човек е имал самовъзприятие за себе си като овчар, така са го възприемали и другите, но всъщност се оказва, че всички са възприемали неправилно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Съгласни ли сте с тази категоризация?

Предпочитам тази:

1. Будно състояние на съзнанието.

2. Състояние на сън.

3. Състояние на сън със съновидения.

4. Безсъзнание.

Състоянието на безсъзнание е аналогично на състоянието на сън, затова може и да се пропусне. И в двете състояния (сън и безсъзнание) съзнанието съществува, но сякаш е изключено. Защото човекът излиза от това състояние и може да констатира: спах; бях в безсъзнание.

Между другото, това е една от причините да не вярвам в прераждането. Защото след сън без съновидение, всеки може да си спомни името и т.н. Но ако прераждането съществуваше, всеки трябваше да може да си спомни, че е живял преди и еди си къде. Както при загубата на памет при травма, така само травма трябваше да бъде причината да не си спомняме за миналите си животи. А то се оказва, ще трябва ли да приемем, че голяма част от религиите и ученият свят - всички те са ненормални и травмирани, защото не си спомнят да са се прераждали?! :tooth:

Някой може ли да посочи пето състояние на съзнанието?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...