Анализ на съзнанието

[Incorrectus]

Та "образите" които се пренасят за презаписване на други места (дето казваш, че ги помним), нямат общо; може да са от най-най-хаотично естество и комбинации - както се случило (ако ни събудят по време на сънуване) в подредба, така и си ги мислим, че са станали. А, както разбираш, НЯМАТ нищо общо помежду си. Идеална "сучайна" комбинация от образи са, която е в основата на спекула с минало, бъдеще, настояще (или фалшиви поведенчески характеристики за сънуващия)

...

Коментирам само това, което струва ми се разбирам. Защото всички тези вълнички... нищо не ми говорят.

Може и да съм казал за запомнени образи, но образите в съня, които споменах, не винаги са запомнени. Те много често изобщо не са виждани, освен в съня. Създадени са от/в съня, създават една друга "реалност" в съня. Не са хаотична комбинация, а имат смисъл, подлежат на тълкуване и т.н.

[B0081]

B0081,

Просто `напипах` дълбочината на въпроса `кой съм аз`.

За мен е ясно, че човека не е само тялото си. От там нататък е `дълбокото`. Ние сме изключително комплексни същества и далеч не сме само тяло.

Интересна аналогия ми хрумна. Ние сякаш сме потопени в свят `осветен` само от физическата светлина. Все едно да сме в една пъстра стая/свят но окото ни да реагира само на червения цвят. Ако си сложиш един добър филтър само за червен цвят, то колкото и пъстър да е света, ще виждаш само червеното и всичко ще е в градация (по яркост) на червеното. А след време дори ще забравиш, че е имало и други цветове.

Та на въпроса ти: интересно ми е какво има над тялото. Другите `цветове`.

А науката все още е далеч от моите търсения. Иначе науката си работи що се касае за материалния свят, но просто интереса ми премина към други неща.

Имаме пряк усет за материалните неща, частичен за психологията и най-често до там стигат/работят търсенията, включително и на науката. Науката се опитва да обясни нещата материалистично, просто щото от това разбира най-много. Човека на науката търси едни обяснения извън собственото си виждане и разбиране, а аз разбрах, че с изучаване на науката не мога да разбера себе си. Цял живот да чета и уча, ще знам всичко друго но не и себе си. И `обърнах` всичко през себе си. Затова сега пиша изключително от собствено име. За теб специално книгите на Монро (писах за тях) ще са ти много интересни. Обади се като ги прочетеш.

Аз не `вярвам` в науката. Като физик съм минал и пробвал голяма част от физиката, пък и не съм сляп за постиженията. Далеч не е проста работа извеждането в орбита на един спътник, а физиката явно се справя добре. Нямам `необходимост` да `вярвам`, знам че каквото знае физиката и аз мога да науча. Щом извеждаме в орбита и `приемаме` от орбита значи физиката си е на мястото. Но покрай моите търсения вече знам, че човек е способен да `пътува` из космоса и без тонове гориво под него. И това е пряка функция на познава-нето кой е. Виждаш ли подобието - науката познава физическия свят и с него се мъчи да лети, нормално. Хора като ванга владеят други светове (или поне части) и правят други работи. Въпреки, че и те живеят във физическо тяло, във физически свят. Пак ще ти напомня, погледни книгите на Монро, те са поглед към другите светове. Верно чужд поглед, описание, но все пак.

Според отговора ти на моя въпрос,не съм сгрешил с преценката си за мирогледа ти.

Сега чета една книга,но щом ти ми препоръчваш да прочета книгите на Монро, ще се поинтересувам, и ще прочета.

Относно това как хората като Ванга възприемат/виждат света аз лично съдя от това как аз възприемам света спрямо други хора със физиологически недостатъци.Сега ще обесня какво имам вредвид.

Аз като зрящ и чуващ човек мога да си представя какво е да си незрящ или глух.Достатъчно е дори да си сложа превръзка на очите,за да предобия представа какво е да съм незрящ.

Но,незрящите и глухи хора никога не могат да си представят какво е да си зрящ или да чуваш звуци.Единствено те могат да разберат това като прогледнат или да почнат да чуват.Колкото и да си представят,колкото и други хора да им помагат да предобият някаква представа за света,те не могат да го видят или чуят,и няма как да знаят какво е.

Аз лично като се замисля над това,ми става много гадно.Няма друг косвен начин за да се разбере едно таково нещо.Няма две различни пътища.Пътя е един.

Така че колкото и да си правим логични връзки за феномените/необяснимото които наблюдаваме,ние никога не можем да стигнем/разберем какво е.

А когато някой от нас разбере (хипотитично),той придобива различно от нас съзнание.И това съзнание за нас повечето хора е нелогично.

[Малоум 2]

Коментирам само това, което струва ми се разбирам. Защото всички тези вълнички... нищо не ми говорят.

Може и да съм казал за запомнени образи, но образите в съня, които споменах, не винаги са запомнени. Те много често изобщо не са виждани, освен в съня. Създадени са от/в съня, създават една друга "реалност" в съня. Не са хаотична комбинация, а имат смисъл, подлежат на тълкуване и т.н.

Добре, ще опитам по друг начин, обяснение за наглед, на "механизма" за условно постоянна памет, макар и грубо, като аналогия:

"Влез" мислено в някоя гънка от кората на Гл.мозък; ще ти заприлича на "картинка" от Големия Каньон и всичко е пълно с ликвор (течна среда със сравнително голям вискозитет); между противоположните отвесни стени има разни издатъци и разстоянията по хоризонтал са различни; това предполага ... различен потенциал за различните разстояния, ако вложим между тях издатъци стояща вълна на ЕМП - в ликвора има йони, а и в кората има диполни участъци от макромолекулите,което я изграждат;

При пристигане на импулс от сетиво потенциалът на диполите се променя и заедно с промяната на йонния ток се образува цикъл на трептене в противоположните "изпъкналости"-издатъци; така се захваща за по-дълго време от времето на действие на импулса на сетивото, на подходящо място, в някоя гънка един условно постоянен сигнал, отклик на пристигнал импулс от сетиво. Самоподдържа се на принципа на "парадокса на гумата"- при принудително разпъване отделя ИЧВ, а при премахване на разпъването - поглъща ИЧВ и си възвръща състоянието; при висока "доброкачественост" на трептящия кръг със стоящата вълна - няма загуби. Не се покачва температурата в околността на тази стояща вълна.

Но, тъй като от сетивата "пристига" огромно количесвто разнообразни сигнали, а "мястото" за запис е все пак, ограничено, то е възможно да затрептяват и не съвсем "доброкачествени" трептения - тогава, на тези места има излишъци на топлина (за време на престоя), охлаждащата система от малкия кръг на кръвообращението не може да насмогне да поддържа тоя престой, повишава се локално температурата и посредством ОВ с ген информацията се вкл. механизъм за защита- да се стимулират дългите ИЧВ, които да съкръщават обвивките на цели области от мозъка и да се прекъне потокът на инфо от сетива. Заспиваме. Но "загряването" продължава: следва (пак от ОВ с генинформацията) вкл. на механизъм за преподреждане на "биещите" вълни, така, че да се ликвидират "огнищата".

При това преподреждане, част от инфото се губи ... демек: ЗАБРАВЯМЕ!!! Това е едно от най-ценните качества на мозъка. Ако не забравяме - няма достатъчно място за инфо от сетива за новия ден!, след като се наспим. Не можем да се събудим или, ако принудително се събудим: не ни е добре. Компенсираме "огнищата" с повече енергия за другите дейности, които сме вършили с лекота, разсеяни сме (няма достатъчно място за "нов" запис на инфо и т.н., действаме на база "старо" инфо)

"Утрото е по-мъдро от вечерта!" - разбира се, след подреждане на инфото, много бързо и точно намираме необходимото ни инфо за "будната" дейност. Споменах вече как: с промяна налягането на ликвора, се променят и потенциални разлики в гънките на кората на Гл. мозък. Тогава трептящите кръгове си взаимодействат с нови токове и е възможен цял цикъл от трептения да бъде обхванат в един трептящ кръг - това е нещото, дето го наричаме абстрактен образ.

...

Важно: Частите на (за) Един абстр образ са "записани" на много различни места в гънките на кората. Тези части, могат да участват в "сглобяване" на Друг абстр. образ. и т.н., затова "търсенето" на образи възбужда много на брой най-различни "части" от образи (Интуиция) - което свойство, в крайна сметка ни дава да се спрем на едно Решение за поведение. Правим избор от множество варианти. Никой никъде не е казал, че това е верният и правилният избор- съждение, за по-нататъшни действия. Затова и Човек "Греши, дордето се стреми в живота!", както е казал поета.

За ИИ - това е недопустимо!!!!, като поведение.

...

[sirius]

Малоум 2, за да отнесем всичко това до съзнанието, какво ще помогне на човек ако знае механизма, който описваш?

[Малоум 2]

Малоум 2, за да отнесем всичко това до съзнанието, какво ще помогне на човек ако знае механизма, който описваш?

Ами, както всяко "знаене", може и да полезно ... някъде и за някой. За "враговете" е винаги полезно?!

Стига да е верно тва, дето го пиша, поне аз (без да съм доктор) мога да намеря няколко полезни неща:

--Първо и най-важно, ми се струва е, че Човек не мисли с мозъчните си клетки - те си имат други задачки за поддържане целостта на образуванието Човек; широко е разпространено мнението и то - сред учени, че НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ... целият капацитет на мозъка!.. Сам виждаш, по хипотезата - напротив, всеки божи ден използваме наличната база в мозъка, пък ... негова задачка е да си я подрежда.

--Второ - изцяло способността за правилно (собствено) мислене е предопределена от генподложката (случано възникнала) и затова например, внасянето на ген-модифицирани продукти в храната (въздуха), ще рефлектира бясно по способностите на мозъка да обработва правилно (за себе си) постъпващата информация отвън (от храната, например).

--Трето - доказва се необходимостта от почивка за сън (че сънят не е каприз)

--Четвърто - забравянето - тоест това нефизическо инфо (знание, комбиниране на абстр. образи), може и да се губи, доколкото е идеално.

--Пето - наученото, по време на самообучението на биологичния ни компютър, НЕ СЕ ПРЕДАВА по наследство. (Това се предполагаше, но не се знаеше защо е така. По наследство се предават генизменения съчетани от гените на родителите, но това не означава, че е съчетано възможно най-доброто! На случаен принцип е. На късмет, дет` се вика.)

--Шесто - не е възможно (или малко вероятно) да се случи един и същ абстр. образ да е записан по един и същ начин (точно) в два черепа (двама души). Което означава, че не може с ЕМП да се "четат" мисли у другия. Тоест - телепатията е невъзможна. Особено ако се оцени, че от мястото на образуван цикъл за абрстр. образ, излъчвания на ЕМП - няма. Но "принудително вкарано" (изкуствено) такова поле, може да повлиява гадно на записите в кората. Не е съвсем безопасно рентгеновото облъчване (и ЯМР - също).

--Седмо -макар и с окултизъм да е свързано, все пак хората се интересуват от такъв момент - при изпадане в т.нар. клинична смърт (обикновено, спира сърцето) и възстановяване - пациентите "разказват" за видяния от тях "бял спираловиден тунел" - светлинен; точно и ясно с тая хипотеза е възможното обяснение - при временно "премахване" на охлаждането, заедно с "отпускането" на обвивките, "видими" стават (притискат се) записите на условно постоянната памет (светлинният тунел), а твърдата памет - може да "работи" още известно време - та да насища със спомени от детски впечатления. В зависимост от засегнатите участъци на мозъка, може да се загуби условно постоянната памет в тях.(Това важи и когато дефектират (инсултно) определени малки участъци от мозъка)

..

За толкова се сещам, ама специалисти, биха се ползвали много по-задълбочено и обширно, предполагам. Надявам се.

...

[sirius]

Мисълта ми бе, че това са само обяснения, които евентуално биха помогнали на докторите да поправят някой пациент.

Знае се за някакъв механизъм, който се управлява напълно автоматично и ние нямаме никакъв достъп до него. Не мога да си кажа, дай сега ще си направя мозъчната кора по-чуствителна на налягане.

Докато `процеса` внимание е далеч по-`видим` и от там контролируем. Изобщо, бих се ползвал от нещо, което ще ми помогне да подобря нещо в живота си. Напр. техника с която ще си подобря тичането или помненето, или нещо друго.

Още един пример. Знаем, че дишането може да е автоматичен процес, но може и да е съзнателен (вниманието е насочено към него, и имаме голям контрол). А чрез контрол и внимание към дишането можем да си подобрим тичането напр.

Иначе не отричам, че ние имаме механизми, които си действат в нас без значение дали знаем за тях или не знаем; разбираме или не. Затова са измислени хачетата, за да влияят точно върху тези механизми, но те нямат връзка със съзнанието - вземаш си хапчето и се `олабваш` (примерно).

Но ако разбираме `механизма` на вниманието, малко или много вниманието ни ще се подобри. Тук идва мястото на волята да си наложим нещо съзнателно, докато е било напълно автоматично, рутинно.

Та ако може, да обсъждаме механизмите достъпни за внимание/контрол.

Иначе, както си описал механизма, той се отнася повече до физиологията, от колкото до съзнанието

[B0081]

Не мога да се съглася с мнението че трябва да се разглежда психологията на човека без да се прави връзка с физиология.

Физиологията малко или много помага за разбирането на психология,макар и по косвен начин.

За мен колкото по комплесно се разнищтва един проблем толкова по точен отговор ще имаме.

Например сега пред учените стои един проблем.Всеки добър учен е добър в областа в която има познания,но пак за сметка на това не е добър в други сфери на науката.Но за да се видят нещата в цялата наука най добре,трябва дадения учен да обхваща колкото може повече области от наука.

Разделянето/раздробяването на изучавания проблем не е добре.

[Lion Queen]

Браво... Нещо и на мен не ми хареса терминът "несъзнателен", щото не е точно това, дето исках да кажа

Ето какво съм писал ( в по-преден постинг)

Целият "механизъм" до вземане на решение може да се каже, че е "подсъзнателен" процес; несъзнателен не е правилно, щото ... някак си съзнателно сме тръгнали да търсим решението; поради някаква причина ни се налага намиране на решение (съзнаваме необходимост от решение, съзнателно предизвикваме процес мислене и търсене на решение)

Та и моята интуиция ми подсказваше , че не съм употребил правилно терминът "несъзнателен".

Благодаря за забележката.

пп :biggrin:

...

Аз бих нарекла интуицията рефлективен процес. Част от способността на съзнанието да реагира на стимули, не е нужно да задълбаваме в неврологична терминология, защото можем да сбъркаме нещо - все пак не сме специалисти в областта. Според мен дърпат и натистискат стоящите вълнички може да го заменим с интерферират или примерно резонират или стават кохерентни. В този случай имаме образуване на нова структура нали така, в следствие на взаимодействието. Но неата не са така прости, тъй щото съзнанието е комплекс от електромагнитни и биохимични сигнали и всичко това заедно. Но в крайна сметка Аз-ът избира кое решение на този проблем да приеме. Защото ако нещата бяха просто интуитивни, т.е. рефлективни нямаше да има нужда от "мислене" ...т.е. голяма част от психическата дейност на човека се осъществява благодарение на онзи специален софтуер, програмиран ни в детството наречен съзнание.

Колкото до подсъзнанието, с този термин мисля, че се спекулира доста... Какво имам предвид. Подсъзнанието е аспект на съзнанието, където се позиционира онази информация, която не е актуален обект на вниманието. Вниманието в психологията е много важна част от познавателната способност. То се концентрира върху малка част от неизброимо многото външни и телесни стимули, които иначе биха ни побъркали. Подсъзнанието съдържа всичката информация постъпила през сетивните канали, понякога дори убягнала на вниманието - примерно звук, съпътстващ събитие което така ни е развълнувало, че изобщо не сме го чули може да ни накара да се развълнуваме "без причина" или да имаме "дежа вю" в някой момент и няма да имаме спомен къде сме чули звука... Тъй, че решенията не може да се взимат в тази инстанция. Тя не е обект на внимание, за това и е под-съзнанието, готова да изплува при стимул, събитие или търсене на информация. Друг елемент на съзнанието е безсъзнателното. Да добавя, че това са фройдистки и най-общо психоаналитични термини и не се употребяват във всички направления в психологията. Та безсъзнателното, според психоаналитиците си има свое собствено мнение и си прави тъй или иначе каквото си иска. Един вид подобно на гладно, жадно, самотно, уплашено или разгонено животинче си утолява желанието или протестира, че не може да го утоли по всякакви начини, включително и като създава болки по тялото, парализи, кошмари... Та безсъзнателното е израз един вид на некултивираната ни телесност, телесността без социалната програма за поведение, която всеки от нас получава още в ранно детство. И да, то понякога взима решения само... но ги взима императивно, подобно на физичните закони управляващи коленния рефлекс - защото въпреки, че може нашите принципи да са много "възвишени", според Фройдистите "то" иска да яде, да спи, да прави секс, да хапе когато го наранят и прочие... Т.е. безсъзнателното и подсъзнателното не са източник на прозренията на интуицията. Те са хранилище на информацията, която съзнателното ползва, за да вземе решение. ..

Аз много, много обаче не съм по фройдистките термини. Но нали ги зачекнахме, та да споменем как стоят нещата.

Инак интуицията е силно развита при нас жените, ние с нея работим за много неща - тя е нещо като инкстинкт, изплуващ като най-правилното решение пред съзнанието от самата ни телесност. МЕханизмът на интуитивните решения и на аналитичните решения вероятно е различен, но не мисля, че можем да го обясним така, както го обясни ти... Тъй като науката все още няма достъп до този механизъм. Жените взимат повече интуитивни решения, мъжете повече аналитични... - дали тази статистика е вярна? И дали просто жените не пропускат етапи от осъзнаване на анализа...но да речем нямат способност да анализират по-бързо, с повече грешки, но по-бързо заради това, че когато се грижат за поколението трябва да реагират много по-бързо и адекватно, отколкото е възможно с един анализ...на обстоятелствата и обмисляне.

Всички тези проблеми стоят пред психологията и неврологичните науки и са нерешени. Това че си говорим за тях е хубаво, но все още няма големи изгледи да стигнем до реални резултати.

П.П. Маолоум, механизмът със стоящата вълна, който представяш не е физически коректен, както от гледна точка на вълновата физика, така и на биофизиката а и на механизмът на предаване на нервен импулс. Забравянето с физиологичен произход е аномалия иначе неврофизиологията отдавна е доказала, че здравия мозък не губи данни. Здравия мозък помни всичко от първата си поява на този свят, до актуалния момент, но не може да го актуализира и то не поради физиологични, а поради психологични причини. Не ми е нужно сега - не го актуализирам. Дефакто, обаче в "харда" ни се съдържа всичко що е минало през сетивата ни откак сме се пръкнали - дори от утробата още - на този свят. Не случайно Сириус спомена вниманието. Работата върху разширяване на вниманието или неговата концентрация води именно до достъп до онези данни, до които иначе нямаме достъп поради да кажем естеството на софтуера ни - използвам компютърни термини, защото са най-достъпни за разбиране.

Редактирано Юли 9, 2010 от Lion Queen

[B0081]

Това като обобщение за дредхождащи дебати е много добро .

Lion Queen ,с това съзнание дето го имаш,успяваш ли да имаш приятели сред жените?

(да не приемеш като обида)

[sirius]

Благодаря за включването лъвска кралице,

Аз за интуиция смятам, когато имаме действие/решение, което по никакъв начин няма повод/доказателство. Когато вместо това, което сме планирали, правим нещо `странно` и се оказва, че това е било най-правилното нещо. Напр. отивам нанякъде, но вместо да се кача при приятели, се качам в другата кола при някой дето дори не ми е симпатичен. А колата на приятелите пука гума и... С интуиция правим нещо дето няма как да го знаем.

Интересно ми стана за коленния рефлекс, нямам представа какво показва. Но предполагам,че е точно някакъв неврофизиологичен процес. Това за мен е хубав пример за ре-акция, на такъв дразнител има такава реакция, независимо какви програми имаме от детството. Интересно ще ми е дали е възможно под хипноза може да се промени реакцията, напр.на реагираме с другия крак.

Примера за звука ... не е ли това кучето на Павлов. Само че вместо да ни потекат слюнките, се появява накакво настроение, емоция и пр. Нещо като условен рефлекс(ако не бъркам термина). Един вид програмиран директно в подсъзнанието, не сме го забелязали дори.

Да си дойдем на думата: съзнание/подсъзнание. Напр. съзнавам, че искам нещо. Не съзнавам защо (примера със звука), но го искам. И ако ме питат защо, си стъкмявам една `основателна` причина.

Тук ще си позволя да не приема, че `специалния софтуер, програмиран ни в детството е наречен съзнание`. Първо, да се говори за софтуер, означава ако не без избор, то непременно ограничен. Софтуера означава условни реакции. Софтуера, програмирането, което е в подсъзнанието, което не съзнаваме. Това може да е страха от тъмното (защото има караконджули). Това може да са добрите обноски (щото тези хора са културни(щото майка ми много уважава такива, а аз искам да съм добро момче)) И много и най-различни такива програмки, за които не си даваме сметка, но които ни управляват в голяма степен. Нека тук отлича малко заучените положения като напр. професионалните поведенчески изкривявания. Те са заучени съзнателно и макар и с времето да ги забравяме, винаги можем да насочим вниманието си към това и ако трябва, да се напънем малко и да `изтрием` (променим) програмата (с воля, както и сме я създали). Например, аз след една седмица вече си карах съвсем спокойно в лявата лента (Англия). Та да отлича заучените реакции, включително от детстото, от чисто физиологичния рефлекс (коляното).

Сега ми хрумна, че понеже в детството сме в друго състояние на съзнанието (да не кажа без съзнание, но доста подобно), то затова нямаме спомен от програмираните неща в нас. Докато в н.нар. зряла възраст вече с друго съзнание, сме способни сами да се програмираме и разпрограмираме, и съвсем ясно си даваме сметка за това. Т.е. `помним` в нашето си нормално съзнание. ... Както и при напиване ни се губят разни моменти. Това може да са съвсем различни работи, но едно е видно - състояние на съзнанието, различно от нормалното.

Нека тук да отбележа че програмите от детството са доста по-дълбоко в подсъзнанието, те са доста трудно `видими`, трудно осъзнаваеми. Докато придобитата рутина, макар и влязла в подсъзнанието, е доста лесно осъзнаваема.

Или, подсъзнанието аз го разделям на осъзнаваемо (лесно) и неосъзнаваемо (трудно). По-скоро близко и далечно. И ние можем да изваждаме в съзнанието само най-близките програми. Като ги извадим, малко по-далечните стават по-близки и накрая и тях ще имаме възможност да изкараме в съзнанието.

Щото съзнанието е върховния контрол, то може да реши да постъпи непрограмирано. Най-малкото, само съзнанието може да вади от подсъзнанието. Както сега аз се опитвам да анализирам. И в анализа, ако е адекватен, ще участва все по-малко от подсъзнанието. Много се отклоних.

А споменатото безсъзнателно, не е ли просто инстинкт? Искам да ям, да се кефя и да чукам. За мен това са инстинкти. Лошо няма. Но какво става, когато се отдадем на инстинкти? А дали не се отдаваме на удоволствието от яденето, а не на самия глад. На кефа от чукането, вместо възпроизводителния инстинкт? Къде е границата? Ние сме същества, при които може инстинкта да е водещ (отрасъл в гората), подсъзнанието да е водещо (голяма част от хората), и съзнанието да е водещо (рядко). Всичките мании и фобии не са ли ярък пример на водещо подсъзнание?

защото въпреки, че може нашите принципи да са много "възвишени", според Фройдистите "то" иска да яде, да спи, да прави секс, да хапе когато го наранят и прочие...

Ей тука наистина става голямо мазало. И аз така го виждам. И няма значение как ще наречем програмата която ни подтиква (под-тика е несъзнателен стимул); дали ще е `то`, подсъзнание, инстинкт или интуиция. Важното е че сме се овързали с едни `възвишени` принципи, ама ни се чука та две не виждаме. (всъщност с интуицията както я дефинирах, не може да се отъждествим/овържем).. И света става крив, пък ние сме си такива `възвишени`. И това само защото не искаме да пуснем възвишените принципи и да си признаем, че всъщност много ни се чука и ни пере хормона. Ама това е `лошо`... И тук идва мястото на егото, като заместител на Аз-а и най-големия защитник на заместителя на Аз-а. (защитника на принципите(или нещо друго), с които сме се отъждествили)

________

да спомена един интересен труд в психологията - транзакционния анализ. много неща там са изведени на светло.

[Малоум 2]

Аз бих нарекла интуицията рефлективен процес. Част от способността на съзнанието да реагира на стимули, не е нужно да задълбаваме в неврологична терминология, защото можем да сбъркаме нещо - все пак не сме специалисти в областта. Според мен дърпат и натистискат стоящите вълнички може да го заменим с интерферират или примерно резонират или стават кохерентни. В този случай имаме образуване на нова структура нали така, в следствие на взаимодействието. Но неата не са така прости, тъй щото съзнанието е комплекс от електромагнитни и биохимични сигнали и всичко това заедно. Но в крайна сметка Аз-ът избира кое решение на този проблем да приеме. Защото ако нещата бяха просто интуитивни, т.е. рефлективни нямаше да има нужда от "мислене" ...т.е. голяма част от психическата дейност на човека се осъществява благодарение на онзи специален софтуер, програмиран ни в детството наречен съзнание.

Разбира се, терминологията е проблем, особено, когато има мислене за нещо "ново" в проучвани вече научни области (с установени правила и дефинирани термини).

Старая се да обясня на "ежедневен" език, а специалистите ... ще си го натаманят към тяхната терминология

Всички "сигнали" за основа имат електромагнитен произход. Предполагам, за по-лесно изучаване са и наименовани ... (Биохимичен, биофизичен). Но си запазвам и съмнението по това, че не им е бил известен произходът - "Що за токове и потенциали в течна среда?" и до днес за тях е загадка, та, затова са ги отличили с имена.

...

Според мен - интуицията се противопоставя на рефлективен процес, даже - в момент на вземането на решение, като че ли най-много е влиянието на Свръх-аза (надстройката)- осъзнат е изборът на решението, макар и рефлекторно да си остава "съмнението" за неговата правилност. Затова, с "кеф" се отказваме от него, при реализацията на предполагаемата ситуация ("Знаех си, че така ще стане!" ). В зависимост от "отговорност" за самото решение, доколко поведението ни следствие на решението ще повлияе положително на статуквото е и "смелостта" за вземане на решение.

(Социално (семейни задължения)- отговорностите на мъжа и жената са разделени по целесъобразност; та на жената й се пада по-често "повтарящо се ежедневие" с точни и ясни правила за оцеляване на семейството и ... накъдето и да й "тръгне" мисленето, има яки спирачки от основната отговорност. Каквато и идея да е "подхвърлена" от обкръжението, бързо се трансформира към основното и ... решението, обикновено е правилно... а, не всичко е "споделено" - защото егото има "ясна цел" (мотивация) в крайна сметка.)

Вниманието в психологията е много важна част от познавателната способност.

Така е. Но не е безопасно дългото поддържане на вниманието към даден проблем. Чисто физиологично: При силна концентрация върху един проблем, търсейки подходящото решение, поддържаме дълго време "познатата" ни инфо в много голяма част от мозъка около подобен въпрос; цялостно се ангажира напрегнатостта на всички органи на тялото и ... почти не се движим. Вдървяваме се, а това е вредно. Много важно е често да можем да се разсейваме за друга дейност. И ... за общо удоволствие ... точно когато вече не сме концентрирани по проблема, хоп! - изскача решение!

Афоризъм: "Откритията стават случайно, но не от случайни хора!"

Ясно е: от такива, които са мислили върху тези проблеми и то - с правилен подход (метод)- които са внимавали в час.

Забравянето с физиологичен произход е аномалия иначе неврофизиологията отдавна е доказала, че здравия мозък не губи данни

Нали се сещаш, че такъв "здрав" мозък - няма: (няма дефиниция)

"Покажете ми един нормален човек и ... веднага ще го излекувам!"-Юнг

Дефакто, обаче в "харда" ни се съдържа всичко що е минало през сетивата ни откак сме се пръкнали - дори от утробата още - на този свят.

Това, според мен, не е правилната посока на мислене- взаимодействали сме с околното и отреагирвали за оцеляване. Значи постъпилата инфо отвън, се е "преобразувала" в друг вид инфо- енергийно е същото (за равновесието на енергиите приемаме и отдаваме такава) но информационно - не само не се запазва, ами и голяма част се губи при превръщанията; В този смисъл - предисторията по инфо - не може ВЕЧЕ да бъде разчетена в пълнота!

Това показва и, че телепортацията на Човек е мисия невъзможна; не може да се прочете инфото "Човек", да се "разбие" на атоми и връзки, и да се изпрати като ЕМП до друг приемник за сглобяване на същия "Човек". Мозъкът му ще е "гладък" като тиква.

...

[Methodius]

В насъщен контекст, т. е. в собствен смисъл, съ-знанието е онова, което не е знание; но кое не е знание? - Ето как въпросът отговаря точно, конкретно и еднозначно (и в безмълвие) на неопределителното твърдение; и ето че съзнание отстъпва спонтанно в синтез, като същевременно обособява и свързва същности (неща), т. е. провежда анализ на (моделира) битието, формира знание, език, посредством който се отнася към (разбира) битието. Ала съзнанието не е самотно. Та когато разговарям, аз (щом действително разговарям) не и просто (както компютър) комуникирам (приемам и предавам), а освен това и (вече безмълвно) разбирам отговора и протичащия въобще говор, съпричастен съм с Друг и, значи, със съзнанието на един родствен на мен, а посредством общия си език ние двамата се отнасяме заедно към (разбираме) общо наше битие. Но превърне ли се в регулярност общуването, то общият език изпада в клише, отчуждава се, придобива самостойна общовалидност относно разговарящите и обговаря едно отвъдно и законодателстващо, но едно вече неразбираемо битие: и ето как възниква обществото.

E-mail: personae@abv.bg

Skype: personae0

[Methodius]

Съпричастието се разпада. Съкровеното сегрегира в самота; и престане ли сега човек да се учудва, пропада в инструктажната нищета на уж собствената си (а всъщност той вече е нейна собственост) ограничена и отчуждена битност... Някои наричат такъв човек гражданин... Ще кажа, че единствено философичността би могла да спаси днес човек от гражданството.

E-mail: personae@abv.bg

Skype: personae0

[Sync]

Приликите между съня

и фантазирането

Енцефалографът измерва мозъчните импулси. Те са електрически вълни, с които се регистрират състоянията на съзнанието.

Точно в този момент може би вашият мозък произвежда импулси с честота 14-22 в секунда. Ако трябваше да затворите очи и да се отпуснете, както в Глава Първа, би било възможно да намалите честотата на мозъка си до около 7-14 импулса в секунда.

Тази честота се нарича алфа-ритъм на мозъка. Когато мозъкът ни работи на алфа-ритъм, нощем сънуваме.

Активната честота на мозъчните импулси, на която сте сега, се нарича бета. Започваме да заспиваме под алфа-ритъма, при ритъм 4-7 импулса в секунда, който се нарича тета. Когато импулсите спаднат под 4 в секунда, влизаме в ритъм делта.

В ритъм делта ние не сънуваме. Не сънуваме и в ритъм тета. Но през нощта, на всеки 90 минути мозъчните ни вълни се ускоряват, достигат ритъм алфа и започваме да сънуваме.

Тези периодични сънища имат нещо общо с фантазирането. Често те са вдъхновени от извора на безкрайния разум, който ние наричаме “Създателят”.

Физикът Нилс Бор, който работи години наред над структурата на материята, получава насън търсената информация. Този сън му донася Нобелова награда. Освен почестите Нобеловата награда носи и пари. Сънищата правят Нилс Бор богат човек.

Така става и със сър Фредерик Грант Бантинг, който насън открива как да получи инсулин. Биографите на Джузепе Тартини, автор на “Дяволската соната”, описват как я е чул насън. Тартини сънувал, че дава цигулката си на дявола, за да види как умее да свири. “Чух го как свири с неизразимо умение една прекрасна соната... Бях омагьосан.” Тартини се събужда, грабва цигулката и се опитва да изсвири звуците, които е чул в съня си. Пиесата, която композира, не е толкова хубава като чутата насън, но все пак е неговото върховно постижение.

Робърт Луис Стивънсън използва сънищата си в забележителната си писателска кариера. Пример за това е романът “Доктор Джекил и мистър Хайд”, където трудният момент, превъплъщението, се явява на Стивънсън насън - когато преследваният Хайд изчезва и се превръща в доктор Джекил.

Тези сънища имат нещо общо с фантазирането. И двете явления са извор на творчество. Сънищата са по-спонтанни. Фантазирането повече се поддава на контрол и е преднамерено. Всяко от тях предугажда действителността.

~Мери се възхищава на прекрасния ден и много й се иска да заведе децата си на плажа. Само че няма нито пари, нито билети за автобуса. Тя се отпуска и започва да фантазира как е на плажа и заедно с децата си играе на пясъка.

След малко единият й син нахълтва в стаята: “Виж, мамо, какво намерихме навън!” Десет долара.

Какво прави сънищата и фантазирането извори на творчество?

Това, че и двете са в ритъм алфа.

Удивителната способност,

която дава алфа-ритъмът

Защо мозъчната честота от 7-14 импулса в секунда е в състояние да ви превърне от създание на обстоятелствата в създател на обстоятелствата?

В последните петдесетина години науката откри отговора на този въпрос. При алфа-ритъм дясното полукълбо се включва в процеса на мисленето. Дали удвояването на мисловните способности прави това нещо толкова важно? Да, но има още много неща. Ключът към тях е забележителният факт, че дясното полукълбо е връзката ни с творчеството. Това установи напоследък науката. Искате ли да направите още една стъпка с мене? Само трябва да приемете, че творчеството трябва да бъде характерна, присъща черта на творческата сфера.

Къде е творческата сфера? Кой знае и кого го интересува това? Важното е, че тя е навсякъде, където се създава нещо - от материалния свят до вас. При алфа-ритъм дясното полукълбо на мозъка се включва в играта. То ви свързва с това, от което сте произлезли: с източника на всеки разум.

Сънищата и фантазирането ви свързват с източника на всяка информация, на всички отговори, на всички решения. Когато го обяснявам пред аудитория от делови хора, обикновено казвам: “Вие правите бизнес само с лявата половина на мозъка си. Все едно някой е вързал едната ви ръка отзад на гърба ви.” Това е меко казано. Ограничението да имаш само една ръка не може да се сравни с ограничението да ползваш само едната половина от мозъка си.

Явих се на теста за интелигентност, необходим за влизане в МЕНСА, организацията на най-умните два процента от човечеството. Не го издържах. След това започнах да практикувам метода “Силва”, който е начин да се контролира дясното полукълбо. Отново се явих на теста и го издържах без усилия. Сега съм член на МЕНСА.

Да, вие също можете да повишите своето равнище на интелигентност. И... да постигнете много повече.

Няма граници за силата

на вашата мисъл, която може

да ви донесе богатство и любов

Колко повече можете да постигнете?

Е, да го кажем така - колко повече можете да постигнете, ако сте богоравни? Защото сега ще станете точно такива. Толкова е просто, че да се чуди човек защо не се преподава в университета. Или в гимназията. Или в детската градина.

Ние, които работим с двете половини на мозъка си, сме вдигнали ръце от образованието. То е монолитна структура, която се противи на промените. Но не сме вдигнали ръце от науката. Учените философи проправят пътя. Другите учени трябва да ги последват в близките 100-200 години.

Да не чакаме. Нека точно сега да предприемем една стъпка и да накараме дясната половина на мозъка ни да заработи.

Това е от една книга на Робърт Стоун - "Живот без граници", която може да се прочете онлайн

тук

.

И наскоро попаднах на интересно видео, в което жена невроанатом (изучава връзките „мозък-психика-поведение”) получава удар, като работеща остава само дясната половина на мозъка й. След като се възстановява тя разказва с подробности какво е чувството, което изпитваш - пълна свързаност със света, нирвана.

Jill Bolte Taylor's stroke of insight 2008:

http://www.youtube.com/watch?v=UyyjU8fzEYU,

Всичко, което тя казва във видеото като текст

[Sync]

Автора на книгата, д-р Робърт Стоун, е световно известен, признат специалист. Написаното в книгата е приложимо и изследвано в практиката. И дава резултати.

Робърт Стоун, доктор на философските науки, е автор и съавтор на 86 публикувани книги с повече от четири милиона продадени екземпляра. Завършил е Масачузетския технологически институт, член е на Менса и Нюйоркската Академия на науките. Повече от двадесет години чете лекции по метода "Силва".

Относно нирвана, това е думата, която самата Джил Тейлър използва:

And I lost my balance and I’m propped up against the wall. And I look down at my arm and I realize that I can no longer define the boundaries of my body. I can’t define where I begin and where I end. Because the atoms and the molecules of my arm blended with the atoms and molecules of the wall. And all I could detect was this energy. Energy.

...

But I realized “But I’m still alive! I’m still alive and I have found Nirvana. And if I have found Nirvana and I’m still alive, then everyone who is alive can find Nirvana.”

Намерих няколко определения за това, какво е нирвана. Ето едно от тях, което отговаря на описаното от нея усещане за пълна свързаност с цялото:

“Imagine a boundless ocean inhabited by countless creatures. Every creature is filled with water of this ocean; every creature is made of substance that can either become dense or dissolve, depending on the outer conditions. In suitable conditions, it dissolves completely and the water that composes it becomes indistinguishable from the rest of the ocean. Yet, no drop of water ceases to exist, — it is separateness from the ocean that disappears… Nirvana is the state attained by the water in these creatures at the moment of their dissolution.”

(Blofeld J.E. — The Tantric Mysticism of Tibet.

"Dutton", N.Y., 1970)

Джил Тейлър с години се е занимавала с изследване на мозъка. Във видеото донасят на сцената истински мозък на човек и тя обяснява какво представлява и как работи. Аз не бях виждал такава демонстрация досега, беше ми много интересно . Ето кратко описание на функциите на дясното полукълбо:

Our right hemisphere is all about this present moment. It’s all about right here right now. Our right hemisphere, it thinks in pictures and it learns kinesthetically through the movement of our bodies. Information in the form of energy streams in simultaneously through all of our sensory systems. And then it explodes into this enormous collage of what this present moment looks like. What this present moment smells like and tastes like, what it feels like and what it sounds like. I am an energy being connected to the energy all around me through the consciousness of my right hemisphere. We are energy beings connected to one another through the consciousness of our right hemispheres as one human family. And right here, right now, all we are brothers and sisters on this planet, here to make the world a better place. And in this moment we are perfect. We are whole. And we are beautiful.

Редактирано Април 26, 2011 от Sync

[Sync]

Робърт Стоун е проучил и описал в книгата си познанията на древни култури с хилядолетни практики, усъвършенствани именно от хората много по-напред в развитието си от останалите. В цитата за съня, който съм дал, според мен всичко е вярно и дори съвременната наука го потвърждава — алфа ритъма, как действа дясната половина на мозъка, връзката между съня и фантазирането, реалната възможност да се използва всичко това в живота.

Аз не съм чел подробно за метода "Силва". Знам, че го използват с успех много хора:

Силата на мисловната визуализация в "Алфа ниво"

Методът на Силва Хосе Силва, Силва Метод, Алфа ниво визуализация, контрол на ума

Хосе Силва взаимства техника за визуализация, която е използване в Спорта за подобряване на рекордите. За 25 години чрез Методът Силва повече от 10 милиона курсанти са се научили как да използват умствена си сила, за да постигат своите цели.

"Много полезен метод", споделя Росица Вакъвчиева, "За мен това състояние е вид медитация, при която човек се докосва до онова свещенно място, за което всички духовни учения говорят. От това ниво човек може да се издигне над несъзнаваното, над своите емоции и мисли и да се препрограмира."

„Как да използвате метода Силва” който е програма за постигане повишена енергия и по-здрав дух? Този метод за мисловна визуализация се базира на някои основни приницпи които може да разберете от предишните ми статии:

Всеки човек може да се възползвате от нея, като се научите да работи на Алфа ниво. Това е умствената честота на която е постигнато оптималното ниво за усъвършенстването на нови знания и за припомняне на вече наученото. Всъщност това е състоянието в което се успокояваме, точно преди заспиване; състояние в което физическото ни съзнанеи се отпуска, релаксира и това отваря пътя духовното ни съзнание да вземе превес. Така се освобождават неограничените ни духовни способности да лекуваме, разрешаваме проблеми, предизвикваме събития и постигаме успех.

Според медота на Силва човек трябва да е напълно спокоен, за да достигне до алфа нивото. Силни образи свързани с представата на желаните емоции по време на визуализация спомагат образите да се реализират по-бързо. Но от Приницпа разбираме, че състоянието в което духа ни трябва да контролира физическото съзнание трябва да е постоянно. Това е състоянието в което духът е субект над тялото.

[mecho1]

Интуицията е господаря, а разумът е слугата.

[sirius]

Мечо, би ли дефинирал как разбираш интуицията и разума.

[mecho1]

Да. Интуицията е Манджушри. Манджушри е воин. Той стои на границата на съзнанието в една тъмна стаичка и постоянно се упражнява като върти меча си. Той върти меча си в тъмнина и нищо не вижда. През тази стаичка откъм външния свят, по посока на съзнанието се опитват да преминат всички истини лъжи, заблуди, аксиоми и догми. Манджушри не ги вижда и не знае коя е грозна, коя е красива, коя е умна, коя е глупава, коя е добра, коя е лоша, коя е любяща и коя е омразница, коя е компетентна и коя е некомпетентна. Той само върти меча в тъмнината. На която отсече главата, отсече. Която има късмет да се промъкне покрай острия меч на Манджушри, влиза в съзнанието и става господарка на разума. Разума е слуга. Той е много добър слуга. Разбира всички желания на истината, която е на власт и ги изпълнява безпрекословно и точно. Той може да ги изпълни точно, защото е логичен. Манджушри отвреме на време заключва стаичката и влиза на светло в съзнанието за да си почине. Там той вижда на светло, кои истини са преминали невредими покрай меча му и са станали господарки на разума. Вече на светло, той може да различи коя каква е. След като ги е различил, коя какви качества има, Манджушри реже главите на тези, които не му харесват и оставя да господстват над разума само тези, които му харесват.

[sirius]

Може ли някаква аналогия от живота?

Можем ли да различим кога война-интуиция влиза в съзнанието, оценя кои идеи са за трепане, и ги трепи? Някакъв пример?

[mecho1]

Ами, как да го обясня. Живее човек по един начин, възприел едни истини. В един момент си казва, абе а стига, не искам да живея повече така, това живот ли е. И възприема други истини. Това е съзнателно. Въпрос на вкус е, на харесване, на избор, не е логично, но е съзнателно. Осъзнатите хора често сменят своите истини и гледни точки. Например ако разбера какви са истините на събеседника ми, мога да ги приема временно за верни и да разбера до какво водят неговите убеждения.