Отиди на
Форум "Наука"

Висше образование, младежка политика, наука


Recommended Posts

  • Потребител

Висше образование, младежка политика, наука –

отчет на Правителството на Европейското развитие на България – година 1-ва (юли 2009-2010)

Висше образование

Постигането на европейско качество на висшето образование се свързва с модернизирането на висшето образование чрез създаване условия за реална конкуренция между висшите училища и стимулиране развитието на академичния състав. Реформите в системата на българското висше образование се развиват в политическия контекст на протичащите реформи в Общоевропейското пространство за висше образование. Въвеждат се европейските критерии за модернизиране на висшето образование с цел гарантиране качеството на предлаганото обучение.

Очакваният ефект от предприетите реформи се свързва с: повишено качество на образованието чрез поставяне на висшите училища в реална конкурентна среда както на национално, така и на международно ниво; стимулиране професионалната мотивация на академичния състав; подобряване модела на финансиране на институциите за висше образование; повишаване възможностите за усвояване на средствата от Европейските структурни фондове.

Основополагаща реформа в тази област е свързаният с кариерното развитие и конкурентоспособност на академичния състав Закон за развитието на академичния състав в Република България. ;

Нормативната база, уреждаща към 2009/2010 г. придобиването на научни степени и звания, бе изключително остаряла и неефективна. С новия закон се установи рамката за развитие на академичния състав в Република България, като от централизирано управление се преминава към управление на конкурентоспособност. Новият Закон дава път на младите в науката.

През изминалата година бе разработен проект за рейтингова система на висшите училища в Република България, която ще създаде подходяща среда за активизиране на процесите, свързани с достигане на стратегическата цел - модернизиране на висшето образование чрез създаване условия за реална конкуренция между висшите училища.

Кариерното развитие и конкурентоспособност на академичния състав бе реално подпомогнато чрез проведеното чуждоезиково и професионално обучение на над 500 преподаватели.

Въведени са ефикасни стимули за по-широк достъп на всички социални групи чрез разширяване обхвата на системата за студентско подпомагане и предоставяне на 60 000 семестриални студентски стипендии и над 30 000 парични награди.

През 2009 г бяха извършени промени в Закона за кредитиране на студентите и докторантите, с които се елиминираха основните пречки в него за стартиране на програмата. През настоящата година беше изготвен проект на типов договор съгласно чл. 6 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти и проведе серия от разговори с Асоциацията на банките в България. Беше постигната принципно съгласие по съдържанието на договора. В последствие същият беше обсъден и съгласуван и със студентите и докторантите чрез Националния съвет за студентско кредитиране. Договорът беше утвърден от министъра на финансите и от министъра на образованието, младежта и науката. Програмата ще стартира от началото на учебната 2010/2011 година.

За първи път от много години кампанията по приема на студенти в изпълнение на ПМС 103 и ПМС 228 върви по предварително създадения и приет от Комисията график, като се работи в пълно взаимодействие с представителите на министъра без портфейл, Държавната агенция за българите в чужбина, Министерство на външните работи - провеждат се периодично срещи за координиране на дейностите на отделните институции.

Срещнахме обективни затруднения в процеса по създаването на нова законодателна среда, гарантираща прилагането на най-успешните европейски практики по отношение на качеството на висшето образование и разширяване на възможностите за европейско сътрудничество.

Основните цели за втората година на управление са:

1. Усъвършенстване модела на акредитация на висшите училища и подобряване модела на управление на висшите училища (с цел разделяне на академичното от стопанското ръководство и формиране на Съвети на настоятелите с разширени функции).

2. Актуализиране на нормативната уредба в областта на висшето образование.

Младежка политика

Реформите започнаха със закриването на Държавна агенция за младежта и спорта. Националният център за европейски младежки програми и инициативи се преобразува като второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към МОМН.

Високата степен на централизация на управлението на младежката политика, недостатъчната координация между различните секторни държавни органи, незадоволителната интеграция между детската и младежката политика и инцидентното участие на млади хора в управлението налагат провеждането на реформи в администрирането на младежката политика.

Ефектът, който трябва да се постигне е подобряване качеството на живот на младите хора до 29 години и на условията за успех чрез въвеждане на устойчиви механизми за инвестиране.

През отчетния период са разработени: проект на Национална стратегия за младежта 2010-2020 г. и програма „Младежта в действие" на ЕК. Създаден е инициативен комитет за създаване на национално младежко представителство от страна на младежката общност. Стартира Национална информационна система за младежта.

Основните цели за втората година на управление са:

1. Разработване на Национален план за действие за изпълнение на Националната стратегия за младежта;

2. Сформиране на Национален съвет за младежта;

3. Разработване на Проектозакон за развитие на младежта и стартиране на нови програми за младежки дейности.

Наука

В областта на развитието и модернизацията на науката бяха извършени следните нормативни и организационни промени:

 Изготвен анализ на състоянието на научните изследвания в България, като са изведени перспективните от икономическа гледна точка сектори, в които следва да се инвестират средства в наука, научни изследвания и иновации.

 Приет Закон за развитието на академичния състав в Република България, който създава условия за преминаване на системата от едно централизирано управление към управление чрез нейната конкурентоспособност. Законът ще стимулира създаването и функционирането на научни школи посредством промяна в принципа на акредитация.

 Разработен проект на Национална стратегия за развитие на науката в контекста на новата стратегия на Общността - Европа 2020.

 Приет на първо четене от Народно събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, регламентиращ управлението и провеждането на държавната политика в областта на научните изследвания.

 Приет Закон за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Република България и Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози. Достъпът до глобална метеорологична информация ще позволява изготвяне на високонадеждни средносрочни прогнози на времето (до 15 дни), прогнозиране за особено опасни метеорологични явления – рязко застудяване, горещи вълни, проливни валежи, бурни ветрове и други.

 Започнато въвеждането на система за международна оценка и наблюдение на организациите, провеждащи изследователски дейности по смисъла на Закона за висшето образование. Системата позволява да се наблюдава процесът на усвояване на средствата, равнището на изпълнение на научните задачи и резултатите от научната дейност.

 Изграждането на научна инфраструктура и комплекси от научно оборудване за провеждане на съвременни и конкурентоспособни научни изследвания. За тази цел е разработена Национална пътна карта, релевантна на целите на регионалната и европейската пътна карта за развитие на научната инфраструктура.

Постигнати бяха постигнати следните конкретни резултати:

 актуализиран законодателен пакет „Наука";

 осигурен пълен достъп до текстовата научна информация;

 проведено обучение с контактни лица от страните от Балканския регион и от страни членки на ЕС за съвместна работа в областта на научните изследвания;

 проведени бяха редица събития, имащи за цел популяризиране на науката и издигане престижа на учения: участие в инициативата „Нощ на учените"; провеждане на конкурса „Лаборатория за слава” (съвместно с Форум „Демокрит" и Британския съвет), проведени бяха конкурси и изложби за млади учени на национално, регионално и европейско ниво; подготвени и излъчени 24 филма за постижения на български учени; връчени са годишни награди „Питагор" на учени за особен принос в науката.

Основните цели за втората година на управление са:

1. Приемане на Националната стратегия за научни изследвания 2010-2020; разширяване на обхвата на междудържавните и междуведомствените споразумения за научно-техническо сътрудничество и научен обмен;

2. Подготовка и участие в инициативата на ЕК за съвместно програмиране на националните научни програми в областта на съхранение и опазване на културно-историческото наследство;

3. Мониторинг на българското участие и улесняване на достъпа българската научна общност до научни програми и експерименти в рамките на членството ни в ЕС и международните организации;

4. Разработване и изпълнение на схема за директно предоставяне по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси";

5. Осигуряване на обща координация и допълняемост между основните инструменти на ЕО за насърчаване на научните изследвания (Седма рамкова програма, програма КОСТ, Програма за конкурентоспособност и иновации, Изследователски фонд за въглища и стомана).

post-6780-081901000 1282598488_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...