Отиди на
Форум "Наука"

Методология на научните изследвания


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Познавателната дейност на човека има две основни нива на осмисляне на действителността:

- емпирично (в което са всички други видове познание, без научното), и

- теоретично (научното познание).

Разликата между тях е в дълбочината, до която се достига при отразяване на обективната реалност.

Емпиричното познание е базирано на непосредствено индивидуално възприятие, опит, изживявания. То е формиране на представи за явленията от обективната действителност, които са в голяма степен достатъчни за социализацията на човека, без обаче да се достига до същността на явленията и процесите. То по начало е познание за повърхността на нещата.

Теоретичното познание навлиза по-дълбокото и преодолява непосредственото съзерцание, обяснява същността. То е познание за същността. То обобщава, систематизира, утилитизира познанието. Само научното познание достига до теоретично осмисляне на действителността.

Науката, в най-широкия смисъл на думата, е обективно знание, представляващо система от знания или препоръчителни практики, които са в състояние да доведат до прогнози или до предвидими резултати. В този смисъл, науката се отнася към висококвалифицирани работни техники и практики. Науката е сфера (част) на научно познание, която е насочена към опознаване на действителни закономерности на дадено (отделно) явление от обективната действителност.

Общ обект на научното познание е обективната реалност. Тя може да се раздели на природна и обществена. Поради това науките също могат да се разделят на естествени (природни) и обществени.

Съвкупността от теоретични знания, които са систематизирани, представлява науката като форма на общественото съзнание.

В по-тесен съвременен смисъл, науката е система за придобиване на знания въз основа на научни методи, а също така тя е и система от знания, формирана чрез научни изследвания.

Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги научни изследвания. Използвайки контролирани методи, учените търсят и събират доказателства за физически или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. От учените се очаква също да публикуват информация, така че други учени да могат да направят подобни опити за двойна проверка на техните заключения. Резултатите от този процес позволява по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били тествани.

Способността на обществото да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Науката е процес на натрупване на знания и открития чрез системното проучване на принципи, които управляват наблюдавани феномени. Основа на всички науки е схващането, че има действителен и подлежащ на опознаване свят и неговият ред може да бъде опознат и възстановен чрез създаване и проверка на хипотези. Хипотезите са установени закономерности между два или повече елемента на емпиричния свят, които си взаимодействат и обясняват връзката (или връзките) помежду си. Съществуващите връзки се потвърждават или се отхвърлят чрез извършването на наблюдения. Потвърдените хипотези се превръщат в теории, които се използват за обяснение на природни и поведенчески феномени. Съществуват два вида хипотези – работни (временни) и научни (реални, създадени след натрупване на значителен фактически материал). Основно изискване към учените е те да бъдат ясни и коректни към предположенията, които правят, когато формират своите работни хипотези. Това позволява на другите учени в същата (или в друга) научна област да оценят формулираната научна хипотеза и валидността на нейната проверка. Тъй като научните хипотези често зависят от използването на други потвърдени хипотези и на предположения, те винаги остават отворени за бъдеща проверка и (пре)оценка, което стои в основата на самокорекцията на всяка наука.

Научните методи са съвкупност от средства, чрез които науката изучава своя предмет. Научната методология може да бъде разглеждана като цел, средство, начин и действие на съответната наука.

Научните методи могат да се делят по най-различни критерии. Най-често срещаното тяхно деление е:

- общонаучни (използват се от всички науки без изключение) - логически, системен, структурен, емпиричен, експериментален;

- частнонаучни (използват се от голяма група сходни науки) – така например обществените науки използуват като частнонаучни методи социологическия и историческия;

- специфични (използват се от малка група сродни науки) – така например правните науки използуват като специфични методи сравнителноправния и догматичния.

Прилаганите научни методи трябва винаги да се документират ясно, а техният подбор да се обосновава, тъй като те са в пряка връзка с използваната теоретична постановка, принципи и практика.

Археологическите методи са неразделна част от теорията на дисциплината и заемат всички инива на археологическия процес. Те представляват разнородни по своя характер дейности, разделени в четири категории:

- общи проучвателски методи

- полеви методи

- аналитични методи

- кантитативни (качествени) методи

Общите проучвателски методи са дедуктивни, индуктивни, хипотетично–дедуктивни и др., които се възприемат от почти всички научни дисциплини. Общите методи обикновено се отнасят към определени теоретични перспективи, които от своя страна ръководят или диктуват аналитичните методи. Общи проучвателски методи се прилагат при обхождане, локализиране и сондиране на археологическите обекти.

Полевите методи представляват техники, предназначени за ефективно полево проучване. Те включват стратегии за водене на археологически разкопки, техники за събиране на археологическите материали, техники за отразяване на данните и др.

Аналитичните методи са техники и подходи, чрез които се анализират различни категории находки и структури и тяхното прилагане зависи от това какъв вид и какво количество информация археологът възнамерява да извлече от проучвания обект.

Квантитативните методи целят разкриването и демонстрирането на модели, съставени след извършения анализ, както – и извършването на проверка на вече съставени хипотези.

Методите на подводната археология зависят от обекта, от средата, в която е той, от времето, с което се разполага, и от целите, които се преследват.

Според Д. Кларк, „Съвременната археология е по-скоро сбор от въпроси, отколкото – сбор от отговори.".

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребители

Учебник по археология на английски език

(снимката на корицата е погребението от варненския некропол)

http://www.scribd.com/doc/45732265/The-Archaeology-Course-Book-An-Introduction-to-Themes-Sites-Methods-and-Skills

Наръчник по археология на английски

http://www.scribd.com/doc/25358178/A-Companion-to-Archaeology-Edited-by-John-L-Bintliff

Теория в археологията на английски

http://www.scribd.com/doc/46124963/Theory-in-Archaeology

Историческа археология на английски

http://www.scribd.com/doc/36192861/Hist-or-Archaeology

Link to comment
Share on other sites

  • 4 years later...
  • Потребител

Имам много добър пример за това как днес едно стихийно-емпирично изследване, но следващо логични принципи и дедуктивни и индуктивни методи в крайна сметка доведе до достатъчно на брой нови открития, които дават отговори на въпроси, на които 150 години учените не са отговорили чрез теоретичната наука.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А за какво по-точно иде реч?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нови открития относно Първото българско царство и някои от най-интересните проблеми свързани с него. С нова методология на изследване. И след като бъдат публикувани нещата вече нищо няма да бъде същото.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...