Отиди на
Форум "Наука"

Армено-персийските войни през ІІІ-V век.


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

АРМЕНО-ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ ПРЕЗ ІІІ-V ВЕК.

АРШАКИДИ СРЕЩУ САСАНИДИ.

Малко предистория

През 66 г. по споразумение между Партската и Римската империя в Армения се установява династията на Аршакидите с представител Трдат І (Тиридат І), брат на партския цар Вологез І. Компромисът между двете свръхсили се състоял в това, че занапред Армения де юре се признавала за римски васал и арменските царе трябвало да се възкачват след одобрение от Рим и да получават короната си оттам, а същевременно управляващата династия в Армения трябвало да бъде от представители на партския род Аршакиди. Този компромис, установяващ практически двоен протекторат върху Армения, се дължал на невъзможността нито една от двете велики сили да погълне страната. Партите не можели да допуснат Рим да завземе Армения, защото това щяло да ги изправи пред заплахата от безпрепятствено нахлуване през арменска територия (в чийто планински райони партската тежка кавалерия трудно можела да действа) на римските легиони в партските владения в Месопотамия, Прикаспието и дори Мидия. Подобни били и римските съображения – ако партите владеели Армения, то те можели през нейна територия без особени затруднения да атакуват Сирия и Мала Азия.

През следващото столетие 3 пъти това равновесие е нарушавано от римляните (113 г., 165 г. и 198 г.) с надеждата да решат веднъж завинаги "Източния въпрос" и не само да завладеят полагащата им се "по право" Армения, но и да сломят напълно партите. Войните се оказват безрезутатни за Рим, след всяка от тях статуквото от 66 г. бива възстановявано, но в дългосрочен план подкопават силно военната, политическата и икономическата мощ на Партия и водят до сближаване на Армения с нея не само заради общата Аршакидска династия, но и заради традиционно силното (още от ахеменидско време) иранско влияние в Задкавказието. Отслабването на партските Аршакиди довежда до краха им през ІІІ век. През 226 г. те са окончателно пометени от надигналата се персийска жреческа зороастрийска династия на Сасанидите от Истахр, издигнала като лозунг възстановяването на монархията на Ахеменидите в пълния й блясък от времето на Дарий и Ксеркс.

Състоянието на война и мир през ІІІ-ІV век

Рухването на властта на партските Аршакиди обаче довежда до неочаквана реакция в Армения. По правило, установено още през 66 г., арменският клон се смятал за втори (тоест младши) в аршакидската владетелска йерархия и теоретично ако главният клон прекъснел, те имали право над властта над цял Иран. Кървавата разправа с партските Аршакиди довежда автоматично през 227 г. до война между Сасанидите и Армения и до широкомащабна офанзива на арменския цар Трдат ІІ (216-252), погрешно записан от живелия през V век историк Агатангелос като Хосров І (198-216):

"И като изтекло времето на Партското царство, рухнала властта на Артаван, син на Валарш и той бил убит от Арташир, сина на Сасан. Той бил някакъв си нахарар (1) от областта Стахр и като пристигнал [там], обединил персийските войски, които напълно отхвърлили, прогонили и презрели властта на партите и на драго сърце склонили да предпочетат властта на Арташир, сина на Сасан. И когато тежката вест за смъртта [на Артаван] достигнала до арменския цар Хосров (който бил втори в Персийското царство, тъй като арменският цар [по право] бил втори в него), той, макар и отпреди това да бил чул лошата новина, не успял да приключи изцяло подготовката за военните действия. След това отново се случили неща, които [му] причинили голямо безпокойство, тъй като не успял да свърши каквото и да е. Силно разтревожен и като изоставил нещата, се върнал в страната си.

И тъй, на следващата Нова година (2) арменският цар Хосров започнал да съставя полкове и да попълва войската. Събрал войските на Алуанк и Иверия, отворил Вратите на аланите (3) и стражевия проход Чорай, (4) извел хонските войски, навлязъл с конницата си в страната на персите, нахлул в посока на Асирия чак до вратите на Тисбон.(5) Опленил цялата страна, сринал благоустроените градове, разорил паланките, оставил безлюдна и в развалини цялата цветуща страна, замислил и се постарал да заличи и погуби, да изкорени, съсипе и затрие из основи персийската държава. И тъй като бил дал обет да отмъсти за падането от власт на своите [роднини], заплашвал с мъст, изпаднал в страшна омраза и силно възгордян, осланяйки се на многобройните си войски и рзчитайки на храбростта им. Бързо на помощ дошли в голям брой пъргавите и храбри конници с мощно телосложение на алуаните, липините, чилбите, каспите и съседите им, за да отмъстят за пролятата кръв на Артаван.

И макар да бил изпаднал в голямо безпокойство заради природните си съплеменни братя, които се подчинили и станали слуги на въздигналото се Стахрско царство, като си примирили с него, Хосров [все пак] проводил пратеник до роднините си да му се притекат на помощ, да застанат редом с царството му, да го подкрепят и да му дойдат на помощ храбрите народи и войнствени мъже както от страната на кушаните, така и от собствената им страна (т.е. от Партия). Обаче роднините, племенните вождове, нахарарите и родоначалниците на партите не го послушали, защото се били примирили, преклонили и подчинили на властта на Арташир, вместо [да изберат] своите съплеменници и братя". (Агатангелос. "История на арменците. Житие и история на свети Григор". Превод от староарменски на откъса - мой)

Трдат ІІ се възползва от все още неукрепналата власт на Сасанидите, за да ги атакува. Противно на по-късните войни, в кампанията от 227 г. и следващите години силите са сравнително равни и като количество, и като качество. И Сасанидите, и арменските Аршакиди противопоставят леки конни стрелци, тежка кавалерия от катафрактен тип и по-слаба пехота. В началото на конфликта арменците явно заварват Сасанидите неподготвени и извършват серия от опустошителни рейдове в Месопотамия.

През следващите години римляните разбират, че ако подкрепят арменците във войната им със Сасанидите ще извлекат полза и ще могат да задържат надигналата се вълна на персийски реваншизъм. През 232 г. римляните отблъсват войските на Ардашир І Папак, но през 238 г. нито римляните, нито арменците успяват са попречат на персите да превземат някои градове в Сирия и Месопотамия. През 243 г., опирайки се на сигурния арменски фланг, ангажиращ значителна част от персийските сили, римляните разбиват Сасанидите при Ресайна и си връщат градовете Низибис и Каре (Харан). Настъплението, предприето от император Гордиан дълбоко в Месопотамия на следната година, обаче е спряно от персите недалече от Ктесифон.

През 252 г. ситуацията на Изток достига до точката на кипене. До тази дата Трдат ІІ се ползва от помощта на император Филип Арабина, който (по арменски данни) дори му изпраща помощни войски, намиращи се под арменско върховно командване. Персите разбират, че решителен прелом срещу римляните е невъзможен, докато не бъде отстранена от играта намиращата се във фланг Армения. Трдат ІІ е принуден да избяга в Рим (по друга версия е убит от персите) и изпратените на следващата година от император Валериан войски на помощ на арменците не попречват на персите да установят свой протекторат в Армения. Опитите за промяна на статуквото от римляните завършват с разгрома им при Барбалисос през 253 г., последван от мащабно нашествие на персите в Сирия, превземането на Антиохия и опустошаването на голяма част от римския Изток. Пълното поражение на император Валериан при Едеса през 259 г. увенчава върха на персийското надмощие в Близкия Изток, изразено и от факта, че до 279 г. на арменския престол са поставени царе от Сасанидския род, васали на персите.

През 283 г. съотношението на силите отново се променя в полза на римляните и на съюзената с тях Армения. Император Кар достига чак до сасанидската столица Ктесифон и безмилостно я разграбва. Войните продължават до 298 г., когато трите враждуващи сили сключват 40-годишен договор, което осигурява за един дълъг период от време спокойствие в Близкия Изток и дава възможност за икономическо възстановяване на района.

След изтичането на договора от Низибис през 338 г. персийският шахиншах Шапур ІІ (309-379) решава, че е с развързани ръце срещу римляните и арменците. Първият му опит да пробие армено-римския (и християнски блок) завършва с голям успех през 345 г., когато при град Сингара в Северна Месопотамия нанася тежко поражение на император Констанций и убива в следващите близо 2 десетилетия желанието на римляните да предприемат сериозна офанзива срещу Сасанидите. След като се убеждава в нерешителността на римската политика на изток, през 359 и 360 г. Шапур ІІ предприема дълбоки рейдове на арменска територия. Целта на персите отново е да извадят Армения от военното уравнение и да си осигурят плацдарм за настъпление срещу римска Сирия и Мала Азия. Друг мотив е династичният. Докато съществувала независима арменска държава начело с Аршакидите, Сасанидите никога нямало да бъдат спокойни за законността на властта си над Иран, където близо 500 години властвал харизматичният род на партските Аршакиди. Ожесточението между перси и арменци, воденето на война без взимане на пленници, се подсилвало именно от претенциите на арменските Аршакиди към партския престол и стремежа на Сасанидите да легитимират властта си.

В борбата си срещу нашествениците арменският цар Аршак ІІ (345-368) се оказва в тежко положение не само заради влошеното в сравнение с предходното столетие равновесие на военните сили между арменци и перси, но и заради това, че трябва да се бори със все по-дръзките и могъщи арменски феодали. Върхът на междуособиците се оказва изравняването със земята на построения от Аршак ІІ град Аршакаван и избиването на цялото му 20-хилядно население от размирните арменски нахарари.

Ситуацията за арменските Аршакиди се влошава допълнително, когато през 364 г. въпреки успехите на император Юлиян, достигнал чак до Ктесифон, наследилият го Йовиан сключва "позорен за римляните" по думите на Амиан Марцелин мир със Шапур ІІ, според който империята не само предава на Сасанидите 5 отвъдефратски провинции, но и официално се отказва да помага на Армения занапред. Сасанидите веднага се възползват от това и през 364-368 г. предприемат нови нашествия в арменска територия, придружени с разграбването и унищожаването на редица цветущи градове. През 368 г. персийският натиск се увенчава с коварното пленяване на арменския цар Аршак ІІ и екзекуцията му.

Събитията от 364-368 г. събуждат римляните от дрямката им. През 371 г., когато възцарилият се с римска подкрепа в Армения Пап е застрашен от ново мащабно сасанидско нашествие, император Валент спешно изпраща няколко легиона на помощ. Аргументите за римската намеса същите, както и по партско време – Рим не можел да допусне завземането на Армения от Сасанидите, защото това ще оголи отбраната му в Сирия и Мала Азия. Допълнително римската солидарност е гарнирана и от общата християнска религия в Армения и империята. Обединените армено-римски сили през есента на 371 г. нанасят съкрушително поражение на Шапур ІІ при град Багаван, което убива в следвашите няколко години желанието му за агресия, но римляните решават да се възползват от победата, за да затегнат контрола си над Армения, която де юре от 66 г. е техен васал. През 374 г. резидиращият в арменската столица Арташат magister militum Траян устройва пир, на който убива коварно опитващия се да води самостоятелна политика цар Пап.

Войните между Рим и Персия между 345 и 371 г. отново показват, че нито една от двете велики сили не може да вземе надмощие в Задкавказието и да установи пълно господство над Армения. Затова между двете империи започват сондажи за един вид късноатичен "пакт Рибентроп-Молотов" за разделянето на Армения. Римляните трябвало да получават 1/5 от арменската територия, а персите – 4/5. В своята част римляните оставят Аршак ІІІ като марионетен цар до 386 г., след което я включват директно като провинция през 387 г. През VІ век, с цел да сломи мощта на местните феодали и да раздроби именията им, империята въвежда закон, позволяващ преминаването на родовите земи да става не по старшинство, а в него да участват всички наследници на феодала, в това число и тези от женски пол.

В своята част персите възкачват Хосров ІV, управлявал до 391 г., а след смъртта му оставят царската власт в ръцете на арменските Аршакиди до 428 г. След тази дата Сасанидите образуват провинция с името "марзпанство Армения", ползващо се с автономия в рамките на Персийската империя. Феодалите и църквата запазват привилегиите и имотите си, нахарарската конница по договор не можело да бъде изпращана за воюва извън границите на Армения. Персите обаче откъсват части от Източна Армения. Ивица земя на север е предадена на Иберия (Грузия), на изток излазът на Армения на Каспийско море преминава към Кавказка Албания, а най-южните части на страната са присъединени към Персия.

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:

---------------------------------

1. Нахарар – арменски термин от пехлевийски произход за означаване на предiтавителите на феодалната класа.

2. По старото арменско летоброене Нова година се е падала на 11 август.

3. Дариялският проход в Централен Кавказ.

4. Дербентският проход с неговите укрепления.

5. Арменска форма на партската и по-късно сасанидска столица Ктесифон.

Редактирано от Aspandiat
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 51
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Арменските въстания срещу персите през V век

През 449 г. персийския шах Йездигерд II решава да засили централизацията на империята си, като смачка християнството в пределите й, доколкото управляващите в Ктесифон и групираните около тях зороастрийски свещеници виждали в арменските, иберийските (грузинските), албанските и сирийските си християнски поданици пета колона на Източната римска империя. Същата година Йездигерд II издава указ, с който се забранявала християнската религия в Персия. Това предизвиква огромно възмущение най-вече сред арменците и албанците, които само от 2 десетилетия били под персийски ярем. За тях това се оказва не само посегателство върху религиозната им свободата, но и знак, че предстоят решителни мерки на персийското правителство за тяхната асимилация и ликвидиране на сравнително широката им автономия в рамките на империята. В 450 г. на събор на нахарарите и клира в град Арташат арменците отхвърлят искането на Йездигерд арменския народ да се откаже от християнството и да приеме зороастризма.

След като нахарарите и клирът дават отрицателен отговор на искането на Йездигерд II арменците да се откажат от вярата си, в Ктесифон е изпратена десетчленна армено-грузино-албанска делегация, за да води преговори. За да печелят време за подготовка на съпротива, в персийската столица арменските представители приемат привидно зороастризма и Йездигерд II изпраща 700 магове да зороастризират страната. Тези мерки обаче са изпреварени от хода на събитията. В началото на 450 г. в Армения избухва мощно въстание срещу персите, което бързо обхваща и Кавказка Албания (Алуанк). Въстаниците сключват договор за взаимопомощ с Грузия и се обръщат към кавказките хони с искане да им изпратят отряди. Римляните от съображения, че въстанието може да се прехвърли и в тяхната част от Армения, отказват помощ на въстаналите.

Арменската аристокрация обаче не се оказва единна. Докато групировката, оглавявана от спарапета (1) Вардан Мамиконеан настоява за борба с персите до пълно освобождение, съглашателската част от арменското нахарарство начело с доскорошния марзпан (2) Васак Сюни, е за компромиси и преговори. Въпреки тези несъгласия арменското въстание през 450 г. първоначален има успех – Армения и Кавказка Албания са очистени от персийските гарнизони. През пролетта на 451 г. обаче персите концентрират големи сили срещу въстаналите. Доста по-малобройнта арменска войска начело с единодушно избрания за водач на въстанието Вардан Мамиконеан пресреща при Аварайрското поле при река Тлмут (днес Зангемар в Турция) персийската армия, разполагаща с корпус бойни слонове и командвана от Мушкан Нисалавурт. Сблъсъкът между двете войски става на 26 май 451 г. Живо описание на сражението е оставил арменският историк Йелише (Йегхише в съвременно произношение), който участва като редови войник в състава на арменските сили:

"Казвайки това, [персийският военачалник Мушкан Нисалавурт] още повече засили царската заповед. Подреждаше и стъкмяваше своите войски, разгръщаше и удължаваше фронта по протежение на голямото поле. А вдясно и вляво от всеки от зверовете (т.е. слоновете) подготви по 3000 [тежко] въоръжени [бойци], а най-отбраните от юнаците събра около себе си. Така укрепи полка Матеан (3) като могъща кула или като непристъпна крепост. Раздаваше отличия, развяваше пряпорци и нареждаше да бъдат готови за гласа на великата тръба. А апархския полк, [полковете] на катишите, на хоните и на гелите и всички останали войски от отбрани мъже събра на едно място и даде заповед на дясното крило на своята войска да бъде готово срещу арменския военачалник.

А смелият Вардан, като излезе отпред, запита старейшините и по общия съвет на всички определи военачалниците си.

Първия полк повери в ръцете на ишхана Арцруни и за негов помощник [назначи] великия ишхан(4) на Мокк и [тези] двамата [обяви] за надзорници на цялото останало нахарарство, а цялото множество на войската разположи по едното или по другото крило.

И втория полк повери в ръцете на Хорен Хорхоруни, а за негови помощници [назначи] Ънцайин и Нерсех Каджберуни.

И третият полк предаде в ръцете на Татул Ванандаци и заповяда помощник [да му бъде] Тачат Гнтуни, а [след това разположи] по едното и другото крило множество храбри мъже.

За себе си взе четвъртия полк, а за свои помощници – храбрия Аршавир и родния си брат Хамазаспеан.

Подреждаше и стъкмяваше линията, завъртайки я по цялата площ на полето точно срещу войската на ариите на брега на река Тлмут.

И като се приготвиха по този начин, двете страни, изпълнени с ярост и голям гняв, побеснели със зверска сила се нахвърлиха една срещу друга; от двете страни се надигна шум и грохот като от сблъскали се облаци и екотът от гласовете се носеше по върхарите на планините. От множеството шлемове и брони просветваха проблясъци като от слънчеви лъчи. Също и от многото святкащи мечове и от полюляващата се гора от копия излизаха пламъци като от огромни небесни мълнии.

Там се виждаше големият смут и объркване и безкрайната тревога и окаяност на двете страни, нахвърлили и сблъскали се една с друга, тъй като разумните обезумяваха, злите омекваха, смелите се одързостяваха, а храбреците пищяха. И като се скупчи цялото множество, заприщи реката и обърканият персийски полк, притиснат в реката, започна да тъпче на място. А арменският полк, като дойде и премина [реката], качен на коне се нахвърли [върху полка на ариите] с огромна мощ; силно се сразиха едни с други и множеството ранени от двете страни се гърчеха в болки на земята.

Тогава храбрият Вардан, като погледна голямата бъркотия и видя, че най-отбраните юнаци от персийската войска са изтикали лявото крило на арменския полк, с голяма сила се хвърли натам и като проби дясното крило на персийския полк, избиваше зверовете (т.е. слоновете) и като ги обкръжи, ги изтребваше на място. И настана такава бъркотия и смут, че дори и полкът Матеан, разбит, разбърка здравия си строй и войните му се обръщаха в бягство.

Но като вдигна очи, Мушкан Нисалавурт видя, че някои от арменския полк са се изтеглили настрани и след това са останали в планинските долини. Затова нададе вик, насърчи намиращите се около него войски на ариите, които възстановиха строя си и се възправиха срещу полка на Вардан. И там, на онова място, двете страни признаха поражението си заради падналите нагъсто трупове, прилични на натрупани каменни грамади.

И като видя това, Мушкан Нисалавурт изчака зверовете на Арташир, който седеше на един от тях върху висока наблюдателна кула, прилична на укрепен град, и [след това] под силния звук на бойните тръби събра полковете си и се затвори сред челния отряд на войските си.

А доблестният Вардан заедно със своите храбри съратници на това място извърши немалка сеч и там той самият стана достоен да приеме истинското мъченичество.

А битката се затегна, денят преваляше и наближаваше вечерта, мнозина от тежко ранените бяха застигнати от смъртта, най-вече [поради задушаване, затиснати] от нагъсто падналите трупове, наблъскани един до друг като поломени в гората дървеса.

Там можеше да се видят пречупените копия и скъсаните [тетива на] лъковете и заради това не можеше да се разпознаят светите тела на блажените (т.е. на арменските бойци), а и двете страни заради [множеството] загинали бяха изпаднали в голям смут и объркване. А оцелелите побягнаха и се разпръснаха по планинските полета в проломите и когато се натъкваха едни на други, отново започваха да се избиват. И това жестоко дело продължи безспирно до залез слънце.

И понеже беше пролет, обсипаните с цветя поля подгизнаха от многото кървища. При вида на големите купчини трупове на падналите стомахът се преобръщаше, а сърцето се късаше при стона на прободените и при рева на посечените, [при вида] на ранените, които се гърчеха и пълзяха, [при вида] на бягството на малодушните, останали скрити и [при вида] на разкаянията на нехрабрите мъже, [при] вайкането на жените, воплите на любимите, плача на другарите и оплакването на приятелите. Защото нямаше победила страна и нямаше победена страна, а тъй като храбреци против храбреци се възправиха, и двете страни претърпяха поражение.

Но тъй като арменският предводител бе загинал във великата битка, никой не дойде след това да оглави тези от полковете, които оцеляха и се събраха. И макар че бяха повече оцелелите, отколкото мъртвите, те се пръснаха и се добраха от място на място до [разни] крепости в страната, завзеха множество гавари и твърдини, които никой не можеше да овладее. А ето и имената на храбрите юнаци, които се пожертваха на онова място:

от рода Мамиконеан храбрият Вардан заедно със 133 мъже;

от рода Хорхоруни доблестният Хорен с 19 мъже;

от рода Палуни смелият Артак с 57 мъже;

от рода Гнтуни дивният Тачат с 19 мъже;

от рода Димаксеан мъдрият Хмайеак с 22 мъже;

от рода Каджберуни чудесният Нерсех със 7 мъже;

от рода Гнуни младият Вахан с 3 мъже;

от рода Ънцайин праведният Арсен със 7 мъже;

от рода Сруандзт стремителният Гарегин с двамата си братя и с 18 мъже.

Тези 287 юнаци заедно с 9 от великите нахарари загинаха на онова място. А от царският дом и от дома Арцруни, и от всички останали нахарарски дома освен тези 287 [паднаха] още 740 мъже, имената на всеки от тях, в този ден и в тази велика битка, се записаха в Книгата на живота. А общият им брой бе 1036.

А от страната на вероотстъпниците паднаха в този ден 3544 мъже (5). Деветима от тях били от великите благородници, което много силно и дълбоко поразило Мушкан Нисалавурт. Особено като видял безбройните избити, тройно повече от неговия полк спрямо арменския, сломил се, силите му отпаднали и не можел спокойно да събере мислите си, защото битката не свършила така, както разчитал. И най-вече, като виждал множеството паднали от неговата страна и като ги преброил и установил несметното число на своите убити спрямо [тези] от арменския полк, още повече, че [били] бележити мъже, които лично и поименно царят познавал, този мъж се разтревожил силно за самия себе си. Правдиво описал и показал нещата, [тъй като] се боял от царя, а и все пак не можел да ги крие, защото такава велика битка не можело да се скрие". (Йелише. "За Вардан и арменската война, [история], поръчана от йерея Давит Мамикон[еан]. Глава V. Превод от староарменски на откъса – мой.)

Сходно описание на сражението е оставил писалия в края на V век Лазар Парпеци:

"И като разделил по този начин на три арменската войска, светият Вардан [и другарите му], благословени от устата на светите свещеници, благославяйки Бога, [нападнали] и се нахвърлили една срещу друга двете страни – арменците и персите. Тогава, изпълнени с воля за победа, мъжете се втурнали напред с желанието да се увенчаят с мъченичеството и в началото обърнали в бягство персийските войски. Обаче друго множество от арменските войски, което [се биело] насила и не по своя воля и по-скоро разколебавало останалите, копнеещи за небесните добрини, като побягнало, се обрекло на вечна погибел. И персийските войски, като видяли арменският полк изтощен и грохнал от клането сред своите хора и като забелязали също, че арменската войска била обърната в бягство, обкръжили и оградили като море и онези [от арменците], които, изнемогвайки там, достигнали до края на упорството си. След това бързо персийските войски се спуснали да преследват арменските бегълци и [от онези], които достигнели, някои убивали, а други залавяли и [отвеждали] в едно укрепление, където ги затваряли. Обаче някои от тях през нощта разкъсали обръча от стражите, въоръжени с копия и като избили мнозина от тях, избягали невредими. Ала на разсъмване [част] от арменските бегълци били заловени, отведени в стана и избити с меч, а много други били прегазени със слонове [и по такъв начин] умъртвени. Останалите бегълци се разпръснали по различни места в Арменската страна". ("История на арменците от Лазар Парпеци. Книга 2. Превод от староарменски на откъса – мой.)

Битката на Аварайрското поле завършва с неуспех за арменците, но и персите не постигат решителна победа. По непотвърдени в изворите данни се смята, че арменската войска е наброявала 66 000 души, което е явно пресилено. За персийската армия патриотичното въображение на арменските историографи дава фантастични числа, вариращи от 100 до 150 хиляди. С оглед на сведения за събития от края на V век по-реалистично е да се смята, че сборната армия на арменските нахарари е била около 30 000 души тежка (и лека?) конница и известен брой спомагателни пехотни части, набрани от зависимото население. Персийските сили едва ли са надхвърляли 50-60 хиляди души. В сражението загива храбрият Вардан Мамиконеан и 1036 арменски бойци – деветима старши нахарари с 287 свои подчинени васали и 740 редника. Впоследствие арменската църква канонизира всичките за светци и блажени – мъченици на вярата. И днес арменците честват празника Вардананц – деня на тази битка. Персите загубват 3544 души.

След това сражение арменското въстание започва да губи силата си, но и персите взимат решение да направят отстъпки. Данъците са намалени, изпратената да се бие за персите арменска конница е върната в родината. Кавказките християни са оставени необезпокоявано да изповядват религията си, войската на на Мушкан Нисалавурт е изтеглена от Армения и на негово място Йездигерд ІІ назначава за марзпан на страната персиеца Атрормизд. Последният призовава всички нахарари да се завърнат в родината необезпокоявани и да се възцари разбирателство между перси и арменци. За да бъде обаче предотвратено ново въстание, 21 арменски нахарари и духовници са осъдени на доживотна тъмница в Ктесифон и затворени в далечния източен град Нишапур в Хиркания.

След края на арменското въстание от 450–451 г. напрежението между перси и арменци постепенно нараства и довежда до избухването на ново въстание, което продължава между 481 и 484 г. Негов предводител е Вахан Мамиконеан, племеник на Вардан Мамиконеан.

След първоначалните успехи на арменските въстаници в 482 г. персите изпращат голяма голяма армия срещу тях. Противниците се срещат в областта Артаз в околностите на село Нерсехапат недалеч от Аварайрското поле. Сражението продължава цял ден и, както личи от описанието на съвременника на събитията Лазар Парпеци, персите претърпяват тежко поражение:

"И като преминали ледените повеи на студените зимни дни и дошла пролетта с приятния си въздух, дочули, че от Персия се задава голяма войска, който стигнала до пределите на Хер и гавара (6) Зараванд, начело с много военачалници, които са следните: Сурен Палхав и Атрнерсех, пуштипанан салар,(7) и Вин-и-Хореан, и Атрвшнасп-и-Тапеан, и Гдихон, господар на Сюник. И макар че сред тях имало по-високи по сан, началник и най-старши на войската бил пуштипанан саларът...

И като взел със себе си нахарарите и азатите и всички други рамики,(8) които на драго сърце доброволно отивали на война, и като потеглили от Двин, арменските войски след няколко дни ход и нощуване на открито стигнали до гавара Артаз и като доближили до персийския полк, се установили на стан в едно село, наречено Нерсехапат...

И като казали всички "амин", се приготвили за битката и докато арменската войска се въоръжавала [за да влезе в бой] срещу враговете, блаженият Йохан (9) започнал да се моли. След това арменският предводител Вахан Мамиконеан започнал да подрежда както считал за добре всичките отряди за битката. Средният отряд от множество конници поверил в ръцете на добрия мъж аспета марзпан Сахак, (10) а начело на дясното крило поставил Башл Вахевуни, Бабген Сюни и Атом Гнуни, и Папак Палуни, всеки със [своите] конници и с други подкрепления. На лявото крило [поставил] заедно с преданите [нахарари] Камсаракан своите любими братя Вахан, Нерсех и Храхат, а вдясно застанал той самият начело на всички конни полкове. Приготвил и други отбрани велможи с техните конници начело с Врен Ванандаци. При тях изпратил Пап Артакуни от царския домен, син на Бабоц, за да каже на велможите от всички крила: "Виждам насреща ни знаците [по пряпорците] на могъщи мъже, които от по-рано познаваме – войните на персите, на катишите и на сюникския полк, които са готови да се изправят срещу нас. Затова настъпвайте полека и внимателно ни наблюдавайте – нека първо ние нападнем и ако по милостта на Христос обърнем в бягство крилото срещу нас, тогава никой няма да може да устои пред нашето и вашите крила".

И Пап отнесъл заръката на арменския спарапет Вахан Мамиконеан до всички велможи по отрядите, които, макар и да искали да сторят каквото заповядал предводителят, не могли да изчакат, защото персийската войска принудила всички крила да влязат в бой; дясното крило, където бил Башл Вахевуни, се огънало и побягнало. А господарят Сахак, аспетът, се хвърлил с копието си срещу пуштипанан салара, но и двамата не се сразили с копията си и като се доближили [повторно] с конете си, рязко се сграбчили за косите и започнали ръкопашен бой. И като видял арменският военачалник Вахан Мамиконеан, че арменските войски се смутили и губели сили пред враговете, викнал на Врен Ванандаци: "Настъпвай срещу враговете и влизай в бой". А той, уплашен, му казал: "Не мога, не разчитай сега на мен". И [тогава] арменският военачалник Вахан Мамиконеан събрал сили в сърцето си и като се прекръстил, заедно с двамата Камсаракановци се хвърлил срещу приближаващите ги врагове, които съвсем не могли да им устоят и като огънали силно техните редици, ги обърнали в бягство. Като сломили това крило, сразили и отряда в средата, разгромявайки го с помощта на двете [други арменски] крила и като избили безбройно множество от храбри мъже, покрили с трупове ниския планински склон и пролели реки от кръв. Единствено Вин Хореан (по-горе Вин-и-Хореан) заедно с двама свои бойни другари продължавал да се сражава смело на едно място и там храбрият арменски военачалник Вахан Мамиконеан го убил. А господарят на Ширак Нерсех Камсаракан [убил] Атрвшнасп Тапеан, а всички останали покосили на земята много храбри мъже. Като видяли полкът на Баршл (по-горе – Башл) и останалите арменски бегълци, че силата на персийските войски се пречупила и се разбягват пред полка на арменския предводител Вахан, събрали сили и смелост, върнали се, превърнали се в преследвачи, избили мнозина, и мнозина подгонили пред себе си. А броят на избитите от персийската войска надвишавал този на спасилите се в бягство, тъй като по-голям бил броят на мъртвите и на падналите тук и там ранени [по време на бягството], отколкото изкланите от персийския полк на самото полесражение". ("История на арменците от Лазар Парпеци. Книга 3. Превод от староарменски на откъса – мой.)

По-лаконично описва сражението арменският автор от VІІ век епископ Себеос (Евсебий). При него обаче се срещат сведения, липсващи при съвременника на събитията Парпеци. Например победата на арменците в Нерсехапатската битка Себеос обяснява и с надигнала се прашна буря, заслепявала персите. Освен той посочва и числеността на арменските сили – "30 000 отбрани мъже, облечени в желязо", както и фактът, че срешу арменците персите използвали голям брой "хони", т.е. номадски наемници от Средна Азия и Кавказ:

"И изчезнали в дните на персийския цар Пероз всякаква власт, християнска вяра и закон и опасността от притеснения, преследвания и пренебрежение надвиснала над ишханите, докато накрая те не отхвърлили от себе си ярема на покорството. И Вахан Мамиконеан, като се разбунтувал, прогонил персите и насилствено завзел властта.

Тогава персийският цар Пероз изпратил срещу него силна хонска войска. И издал страховита заповед да убият въстаника и да посекат с меч всички. Срещу нея (хонската войска) се отправил спарапетът Вахан начело на 30 000 отбрани мъже, облечени в желязо. Наредили се полк срещу полк, гърди срещу гърди и на полето Геран се хвърлили един срещу друг под тревожния звук на тръбите.

Там на помощ им дошло Божието слово, вятърът се превърнал в прашна буря и [покрил] войските. Персите започнали да се лутат, тъй като до пладне ги обгръщал тъмен мрак. Двете страни се избивали ожесточено и не можело от труповете на падналите да се разбере кой е персиец и кой е арменец. Обаче [по едно време] арменските войски набрали сили и надделели над персийската войска, избивайки я. Останалите, като ги обърнали в бягство, започнали да преследват, след което се завърнали с велика победа." ("История на Себеос". Глава 8. Превод от староарменски на откъса – мой.)

В края на 484 г. персите са принудени да признаят автономията на Армения в рамките на империята и да гарантират правата на нахарарите и клира. От 485 г. Вахан Мамиконеан е назначен за марзпан на Армения и управлява страната вероятно до 506 г.

През VІ и VІІ век територията на Армения се превръща в терен на тежки византийско-персийски войни. Режимът както от персийска, така и от ромейска страна, е затегнат, което не позволява вдигането на мощни въстания, подобни на онези от V век. Особено тежко се отразява на страната ожесточената "Петдесетгодишна война" между ромеи и перси, започнала при император Тиберий І и приключила чак през 628 г. при Ираклий. Двете свръхсили на Близкия Изток се оказват толкова отслабени от проточилия се конфликт, че стават лесна плячка на надигналата се нова сила – арабите. През 651 г. те установяват контрол над Армения. Водачът на арменската аристокрация Теодорос Рштуни успява да извоюва благоприятни за страната условия от арабите. Срещу прекъсване на сътрудничеството си с византийците на страната се давала автономия, били наложени сравнително леки данъци, а конницата на нахарарите трябвало да служи като спомагателен контингент на арабите само в рамките на страната. Постепенно обаче арабският режим бил затегнат и през 705 г. Армения била директно присъединена към Халифата под името провинция Арминия.

ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:

-------------------------

1. Спарапет – пехлевийска по произход титла, означаваща "началник на конницата". Титлата била носена от главнокомандващия арменските войски и по право се предавала от баща на син в рода Мамиконеан (в съврем. произношение Мамиконян).

2. Марзпан – пехлевийска титла, буквално "областен управител".

3. Полк Матеан – елитната част от персийската войска.

4. Ишхан – княз (арм.)

5. В тази бройка влизат както онези жители на Сюник начело с Васак Сюни, които се отрекли от християнството и приели зороастризма, така и падналите от персийската армия.

6. Гавар – окръг, провинция.

7. Пуштипанан салар – персийска титла, означаваща "началник на телохранителите". Арменската дума t'iknapah е калка от персийското пуштипан – букв. "пазач на гърба".

8. Рамик (r'amik) – дума от пехлевийски произход, "човек от простолюдието, простолюдие; черен народ".

9. Арменският католикос (патриарх) Йовханнес (Йовхан) Мандакуни (478–490).

10. Лазар Парпеци има предвид кратко управлявалия Армения марзпан Сахак Багратуни (482–483).

И малко карти, свързани с темата.

http://nauka.bg/foru...?showtopic=8214

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Прелюбопитна тема! Чудесна е!

Хубаво е и наличието на речник на непознатите термини.

Очаквам и тема за Армения в епохата на кръстоносните походи.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Абсолютно! Колко малко е писано и обобщено най-вече у нас за събитията на Изток от Византия. А те касаят и България!

Тук видях преолюбопитни неща, като например името Татул Ванандаци (в арменска транскрипция), което хич не ми звучи арменско...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Очаквам и тема за Армения в епохата на кръстоносните походи.

Въпросът не ми е в областта на интересите. Ако Глишев се навие, можем да помислим с него да спретнем нещо общо за форума.

Иначе засега ето нещо за Киликийска Армения. Дори не знаех, че книгата е качена онлайн, днес я открих.

http://armenianhouse...-state-law.html

И нещо пак от нета, направо го пускам тук.

КИЛИКИЙСКАЯ АРМЕНИЯ И КРЕСТОВЫЕ ПОХОДЫ.doc

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Този момент е много интересен, чудно как това не е станало обект на интерес от твоя страна?!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Адмирации за хубавата тема!

Ако имаш забележки по римската част - молим. smile.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Този момент е много интересен, чудно как това не е станало обект на интерес от твоя страна?!

Много ми е западна Киликийска Армения. Много западноевропейско влияние. Има даже една "История на татарите", писана от историка Хетум, брат на киликийския цар Хетум І (1226-1269). Авторът я пише във Франция и то на старофренски през 1307 г. Още същата година я превеждат за папата на латински, а в следващите 300 години е преведена на всички важни европейски езици.

На мен сърцето ми е в аршакидския период. bigwink.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ха, а това има ли го на руски или ингилизки? ??

Защо да е западно, щом е на изток от Византия значи е добре.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В Киликия наистина има много западни влияния - нормално, крепостите по крайбрежието често са държани от кипърски гарнизони. Романът за Мелюзина например създава представа за Малка Армения като за поредната кръстоносна държава, без никакъв местен колорит. Куриозно е, че според романа царството попада под властта на династията Люзинян. Разбира се, там и събитията, довели фамилията на Кипър, са разказани без никаква връзка с историческите факти. За останалите арменски владения из планините между Мала Азия, Сирия и Месопотамия в ХІ-ХІІ в. не знам много, така че не бих написал кой знае какво за тях - освен че ги е имало. Това само по себе си е интересно и съм се чудил доколко съществуването им в тила на селджукското завоевание показва, че и в предишния период на Македонската династия тези земи са били нещо различно от, да речем, западните райони на Мала Азия. Кесарийската Църква на св. Василий в Кападокия може да е гръкоезична, но точно от нея идва приемствеността на арменската. За Едеското владение и преминаването му под властта на Бодуен няма голям смисъл да се разтягат нови локуми - това е предъвквана тема.

Тази "История на татарите" от Хетум, писана на старофренски, ме шашна. Дори не съм чувал за нея. Бих я чел на френски, среднофренски или латински, стига да може да се намери текстът.

Но това беше офф-топик.

Евтропий, който иначе е много предпазлив в оценките си към своите съвременни императори, също оценява мира от 364 като позорен за римляните.

Почти нищо не знам за Армения. Или може би трябва да кажа - за Армениите? Защото освен арменското царство (Римска Армения) и Малка Армения в Киликия, има още доста територии и владения, които са имали арменско население и арменски местни владетели. Беше ми интересно да прочета, че Аршакидите си запазват властта тъкмо в Армения, откъдето претендират за връщане и на иранския трон. Разпространено е клишето, че римските автори не отчитат разликата между перси и парти, а ето че самата партска династия всъщност се е превърнала в "персийска". В такъв случай е напразен педантизъм да се говори само за Сасанидите като за персийски шахове и да се прави някакво рязко разграничение между Аршакидска "Партия" и Сасанидски Иран. Може пък римските автори, които ползват "парти" и "перси" като синоними, да имат основание.

Всъщност "Партия" не е географско, а политическо название, идващо от етноним, нали?

И благодаря за четивото - темата е много приятно поднесена.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тази "История на татарите" от Хетум, писана на старофренски, ме шашна. Дори не съм чувал за нея. Бих я чел на френски, среднофренски или латински, стига да може да се намери текстът.

Но това беше офф-топик.

Евтропий, който иначе е много предпазлив в оценките си към своите съвременни императори, също оценява мира от 364 като позорен за римляните.

Почти нищо не знам за Армения. Или може би трябва да кажа - за Армениите? Защото освен арменското царство (Римска Армения) и Малка Армения в Киликия, има още доста територии и владения, които са имали арменско население и арменски местни владетели. Беше ми интересно да прочета, че Аршакидите си запазват властта тъкмо в Армения, откъдето претендират за връщане и на иранския трон. Разпространено е клишето, че римските автори не отчитат разликата между перси и парти, а ето че самата партска династия всъщност се е превърнала в "персийска". В такъв случай е напразен педантизъм да се говори само за Сасанидите като за персийски шахове и да се прави някакво рязко разграничение между Аршакидска "Партия" и Сасанидски Иран. Може пък римските автори, които ползват "парти" и "перси" като синоними, да имат основание.

Всъщност "Партия" не е географско, а политическо название, идващо от етноним, нали?

И благодаря за четивото - темата е много приятно поднесена.

Историята на Хетум няма как да я изнамеря на старофренски или латински, дано преводът на съвременен английски ти свърши работа. smile.gif

http://www.rbedrosian.com/hetumint.htm

А за това, че Партия е политоним, най-вероятно е така. Обърни внимание на текста на Агатангелос. Той споменава за Партия, но много повече говори за роднини, сродници. На едно място обаче казва за Трдат "който бил втори в Персийското царство". Тоест става дума за една стара персийска територия, господството над която си оспорват два рода - Аршакиди и Сасаниди. Един харизматичен род е свален, за да бъде заменен с друг (Сасанидите), който след време също ще стане харизматичен и дава официално името на държавата. Така че партската държава не се "превръща в персийска", приликите между двете групировки са големи по принцип, най-малкото заради общия ирански произход и столетията съвместен живот между парти и перси.

В тези събития се натъкваме на едно много древно номадско схващане за държавата, от което и уж уседналите от столетия перси не са успяли да се отърват. А именно, че държавата се е смятала за притежание на рода. По тази причина и Аршакиди, и Сасаниди са прилагали практиката на апанажа, като са разпращали членове на рода си да управляват подчинените или васални области и царства, от сбора на които се формирала цялата държава (Партия, Персия). Елементи от тази система се наблюдава още при Ахеменидите, когато например Дарий Кодоман дава като владение на братовчед си Бес Бактрия с титлата сатрап. Такава практика е имало и при неиранските номади от много по-късни времена. През ХІІІ век Чингис-хан още приживе разделя империята си на синовете си. Най-малкият получава "бащинията", сиреч коренните монголски земи, докато по-големите получават новозавладяните територии. При тюрките, ако не греша, също е имало подобна практика. Та явно става дума за много древен степен евразийски модел на управление.

Римляните може да не са отчитали разликата между перси и парти именно защото за тях е била непонятна разликата между гражданска държава и родова държава. Партия, Сасанидска Персия, Аршакидска Армения са били родови държави, където държавата се крепи не на съюз между градове, както в Римската империя, а на единството на харизматичния царски род и най-висшата родова аристокрация. При тях няма такива "глезотии" като сенат. Има съвет на висшите аристократи и свещениците (поне документирано при арменци и Сасаниди). При партите все пак е имало някакъв "европейски" афинитет, тъй като са давали самоуправление на основаните от гръцки колонисти градове, имали са вкус към елинитистическата култура, изобщо карали са я доста либерално, точно по традионно номадските разбирания за "либерализъм" - "плащай си данъците, помагай с войска, признавай властта ми, другото не ме интересува". Докато Сасанидите са доста по-остри спрямо всичко "западно" и "европейско". При тях се осъществява за пръв път т.нар. съюз между трона и олтара за затягане на държавната идеология, религиозна чистота и за нейното централизиране. Между другото Сасанидите доста време не могат да се отърват и еманципират от партското си наследство. Чак към края на ІІІ век почват да заменят редица партски титли със свои (пехлевийски). Тази плавна приемственост може допълнително да е обърквала римските автори. Впрочем сега се сещам за едно нещо от романа на Гор Видал "Юлиян". Там императорът казва, че римляните и през ІV век продължавали официално да наричат Персия с името Партия. Дали това е авторова измислица или е прочел някъде такова сведение не мога да кажа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Като стана дума за партите и техния "либерализъм", нещо взех, та се отприщих. :)

Партите аз бих нарекъл "японците на Древния свят". Приемат всичко чуждо и "западно" (гръцко) без предразсъдъци и страх от загуба на идентичност, но пък от друга страна упорито пазят в течение на векове степния си модел на държавно управление. Всъщност в земите, които те владеят, друг модел не е приложим. Няма начин партите да се ориентират към римската система на безлични провинции, управлявани от пратени от центъра магистрати, които се сменят периодично. Римляните могат да си позволят такъв модел не само поради разликата в държавната концепция и мисленето, но и поради това, че империята им расте бавно, със скоростта на волска каруца поглъща областти и държави една след друга, като смила съпротивителните сили на народите. Докато партският възход е като вихрен конен поход - за десетина години или няколко десетилетия прегазват териториите на Иран и правят своя държава. И в тези територии заварват големи етнически масиви (перси, мидийци, саки, хирканци), които на всичко отгоре са добре въоръжени, имат подобна военна тактика като тях. Ако се опитат да наложат римския обезличаващ провинциален модел, това ще доведе до всеобщо въстание и до краха на партската хегемония. Наред с това подчинените на партите народи и етноси от край време са свикнали да имат начело цар, княз, племенен вожд (а не сенат, двама консули и разни контролни органи). Затова много по-гъвкаво като система е да им се сложи пак такъв цар, княз, вожд, само че не от местното коляно, а от царския род на Аршакидите. Ефектът е двоен и с две остриета. От една страна свой човек осигурява верността на подчинената област и едновременно с това показва вниманието на централната власт към местното население и така намалява опасността от бунтове. Едновременно с това на амбициозни членове на Аршакидския род и особено на "безземните" синове, които нямат право на престола, им се дават мини-престоли за задоволяване на властовите претенции. Така те са държани и далече от столицата, където могат да правят интриги. От друга страна обаче тази схема крие и рискове, защото установили се веднъж в някоя област, тези членове на рода могат да спечелят симпатиите на местното население и да използват подкрепата му за овладяване на централния престол на Аршакидите. Всъщност именно по тази причина Партия периодично е била разтрисана от междуособици.

Допълнително политическата и властова нестабилност в Партия е била усилвана от нерегламентираната система на унаследяване на престола. Няма правило, че първородният има право на него, изборът е в ръцете на монарха и висшата аристокрация. На всичко отгоре власта можело да премине не от баща към син, а от бащата към неговия брат. Тук отново се натъкваме на древна архаична практика, срещана и при скити и индоарийци. И при хазарите и българите (привет на тюрковъдите :) ), споменато изрично от Йоан Екзарх. Арменските Аршакиди побързват да решат този проблем, като установяват правото на първородството, като в случая това може да се дължи на влияние на местната традиция, останала от предишната династия на Арташесидите (Арташесеан, самото име Арташес е поарменчена форма на персийското Артаксеркс, собствено Артахшиарша). Обяснение обаче може да се търси и във факта, че спрямо партските Аршакиди и Партия, арменските са дъщерен клон и "дъщерна" държава и не е имало къде да разпращат братя, синове, племенници и братовчеди да държат в покорство васални области и да трябва да лавират между вътрешнодворцовите амбиции. Затова например арменските междуособици от ІV век се състоят в конфликт между царя и феодалите, а не между царя и недоволни и претендиращи за властта втори, трети, пети син или други роднини от Аршакидската династия.

Сасанидите също не избягват от апанажния модел, дори се смята, че го прилагат още повече от партите. И историята им също е изпълнена с междуособици. Доколкото ми стигат познанията по сасанидския въпрос, изглежда и при Сасанидите не е имало строга система за унаследяване на властта. Например Шапур ІІ наследява властта след смъртта на брат си и (което е вече куриоз), бил коронясан още докато бил в корема на бременна си майка! Кавад І пък се възцарява с помощта на хефталитите, след успешно въстание срещу чичо си Балаш (Валарш по арменски, Вологез при партите). Бистам (591-595) например е чичо на Хосров ІІ. Кавад ІІ явно не си е поплювал, защото се възкачва през 628 г., след като убил баща си и своите 18 братя.

При Сасадините обаче има 2 фактора, които в някаква степен стабилизират държавата им. Единият е силната роля на зороастрийската църква при избора на царете, както и нейната роля на морално-обществен цензор. Не трябва да се пропуска и моментът, че Сасанидите по произход са от зороастрийски жречески род. Другият фактор е, че Сасанидите се издигат с лозунга за възстановяване на персийската империя на Ахеменидите, постоянно се представят като техни продължители, което им дава

автоматично някакъв стартов харизматичен ореол поне в земите, населявани от персийци. Вследствие на големите им военни и политически успехи през ІІ-ІІІ век Сасанидите добиват още по-голяма харизма. Докато в това отношение Арщакидите почват от нулата. В средата на ІІІ век пр.Хр. от степите на Средна Азия се появява някой си Аршак, неизвестен дотогава племенен вожд, който търси с народа си място под слънцето и на Аршакидите им трябват столетия, за да с превърнат в харизматична династия. Като пример колко малко през първите 1-2 века от властването на партските Аршакиди околните владетели са били респектирани от тях може да се даде арменският цар Тигран ІІ (95-55 г. пр.Хр.), който без никакви притеснения води настъпателна война срещу тях и им отнема редица територии в Северна Месопотамия, Атропатена и Мидия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Благодарияравуш :biggrin:

За мен беше доста впечатляващо, че партският цар тъкмо чете или гледа представление на Есхиловия "Прометей" (но не на "Перси", :happy: ), когато му донасят за поражението на Крас при Каре.

Римските автори със сигурност наричат партите перси - и персите парти. Или не правят разлика между двата народа, или смятат имената за синоними, а Сасанидите - за превратаджии, а не за основатели на нова монархия.

Апанажната система, адаптивността към заварената култура, концепцията за царството като родова собственост и неустановеността на наследствения закон с колебания между сениорат и майорат и чести династични междуособици в рамките на харизматичната династия са типични и за франките в далечния Запад.

Сасанидите са ми особено интересни с това създаване на държавна "църква". Откак четох историята на Иран на Жан-Пол Ру дори дуализмът им не ми е чак толкова противен :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Благодарияравуш :biggrin:

За мен беше доста впечатляващо, че партският цар тъкмо чете или гледа представление на Есхиловия "Прометей" (но не на "Перси", :happy: ), когато му донасят за поражението на Крас при Каре.

Римските автори със сигурност наричат партите перси - и персите парти. Или не правят разлика между двата народа, или смятат имената за синоними, а Сасанидите - за превратаджии, а не за основатели на нова монархия.

Апанажната система, адаптивността към заварената култура, концепцията за царството като родова собственост и неустановеността на наследствения закон с колебания между сениорат и майорат и чести династични междуособици в рамките на харизматичната династия са типични и за франките в далечния Запад.

Сасанидите са ми особено интересни с това създаване на държавна "църква". Откак четох историята на Иран на Жан-Пол Ру дори дуализмът им не ми е чак толкова противен :)

Мда, на фона на леко мрачните Сасаниди с тяхната войнстваща зороастрийска църква, Аршакидите с техните ирански божества, извайвани в статуи по гръцки маниер са направо като весела група от ученици, тръгнали на излет в планината. :)

За франките също съм чел, че са практикували апанажа и са смятали държавата за фамилна собственост, която могат да разделят на наследниците както им се стори за уместно. Въпросът е дали това не е някакво източно (например сарматско) влияние при тях. Или пък юдейско? Преди време видях някъде алемански шлем от VІ век, за който пишеше, че в дизайна му се долавя отчетливо сасанидско влияние.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Преди време четох една работа на Т.М.Айтберов Древные иранцы и Кавказ В нея се разглежда приблизително периода от 3 до 5в и противостоянието на Сасанидите с Рим от гледна точка на дагестанските народи.Основната теза която се прокарва е че във връзка със защита на кавказките проходи там са заселвани ирански войни,което например е намерло отражение в записаните от руснаците предания на кюринците,че са смес от коренното население и персийски преселници от Исфахан.Още по времето на Партия ,която има позиции Сулакския басейн и Хунзанското плато се създава регионален център за военно командване и са заселвани иранци.Също в работата се говори ,че през всички етапи на отношения между Сасаниди и Рим и Византия ,двете страни се договарят периодично за засилване на отбраната на кавказките проходи от прииждащите номадски племена,като обикновенно Византия участва в мероприятията с пари и специалисти.Също така се споменава,че по време на войната 428г от север в Кавказ се появява племето хайландур,което авторът определя като или протобългарско или огузко.Вследствие на тези нови претиснения се изгражда погранична крепост при прохода Чора по лакски Чурул.Иранските гарнизони се попълвали от ирански войни или сюникски арменци,но не от местни жители.Във връзка с арменското въстание от 450г се споменава цар на Лпиния/Лепон/ Регес ,който се сражава срещу въстанниците и загиналия царевич Вурк,което означавало Вълк.Възможно е хайландурите да са притеснявали от север иранците не случайно.452г албанския княз Ваче от аршакидски произход успял да обедини масагетите и още 11 князе и също въстанал срещи сасанидите и превзел Чора.Въстанието обаче било потушено с помощта на същите тези хайландур.В по-късно време следват аварски нападения,които биха могли също да се считат като не съвсем случайни.Следват нови договорености между Иран и Византия и разширяване и укрепване на отбранителните обекти.Споменава се като важна и врата Камбезан/Камберан в грузинската област Камбечо/Камбечан/ - Кахетия.Споменава се също и че управитела на лезгинската област Балх в системата на иранската империя имал титул сахиб

Ето и няколко цитата от Кавказкая Албания-Лезгистан.история и съвременост

На каждых трех милях этой стены он сделал железные ворота и поселил там с внутренней части каждых ворот народ, обязанный охранять эти ворота и соседнюю часть стены. Все это служило для защиты от нападения народов, примыкающих к горам Кавк…"

По данным Хамзы Исфахани, сасанидский царь Ирана Ануширван построил Дербент и в каждую местность назначил "предводителя", которому подчинил определенную часть войска, предоставив сыновьям воинов в наследственное пользование земельные участки. Кроме того, каждого из предводителей он одаривал почетными одеждами, подчеркивающими титул — "царь кабана", филаншах ("царь слона"), ширваншах ("царь льва").

......

Был построен ряд крепостей и стен южнее Дербента. Их остатки сохранились до наших дней. Так, например, недалеко от нынешнего поселка Белиджи была построена крепость "Торпах-кала" ("Землянаякрепость"). Стены ее сложены из сырцевого кирпича. Южнее находятся остатки Гильгильчайского вала, построенного также из сырцевого кирпича. Укрепление протянулось от берега Каспия к отрогам Большого Кавказа. Вдоль вала были устроены военные поселения. Другая стена проходила еще южнее — у горы Беш-Бармак. От этой стены почти ничего не осталось. Некоторые сведения о ней содержатся в сочинениях путешественников XVII в. Военное значение имела и Закатальская каменная стена.

Чтобы закрепить свое владычество и создать себе опору в Албании, сасаниды переселяли сюда ираноязычное население. Этих переселенцев, впоследствии называемых татами, размещали в тех районах, которые в стратегическом отношении представляли наибольший интерес для Сасанидского государства. Таты заняли территорию Апшерона, часть Шемахинского, Дивичинского, Кубинского и ряда других районов, где потомки их живут и в наши дни. Некоторая часть татов сохранилась и в Дербенте.

....

Иранский шах Иездигерд насильно насаждал в Албании зороастризм, требуя от заветной власти, чтобы она содействовала распространению этой религии. Шах прислал сюда 700 магов, которые стали разрушать христианские церкви

УМК.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Като ви чета сте на път да изкарате Сасанидите нещо като средновековни прусаци.Като цяло не е вярно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Като ви чета сте на път да изкарате Сасанидите нещо като средновековни прусаци.Като цяло не е вярно.

Не. Първо, не са средновековни. Второ, никой не е правил такива аналогии. Но е факт, че в пространството на Иран никой преди тях не е създавал толкова стегната и организирана държава. И фанатизирана в религиозно отношение, ако щеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Преди време четох една работа на Т.М.Айтберов Древные иранцы и Кавказ В нея се разглежда приблизително периода от 3 до 5в и противостоянието на Сасанидите с Рим от гледна точка на дагестанските народи.Основната теза която се прокарва е че във връзка със защита на кавказките проходи там са заселвани ирански войни,което например е намерло отражение в записаните от руснаците предания на кюринците,че са смес от коренното население и персийски преселници от Исфахан.Още по времето на Партия ,която има позиции Сулакския басейн и Хунзанското плато се създава регионален център за военно командване и са заселвани иранци.Също в работата се говори ,че през всички етапи на отношения между Сасаниди и Рим и Византия ,двете страни се договарят периодично за засилване на отбраната на кавказките проходи от прииждащите номадски племена,като обикновенно Византия участва в мероприятията с пари и специалисти.Също така се споменава,че по време на войната 428г от север в Кавказ се появява племето хайландур,което авторът определя като или протобългарско или огузко.Вследствие на тези нови претиснения се изгражда погранична крепост при прохода Чора по лакски Чурул.Иранските гарнизони се попълвали от ирански войни или сюникски арменци,но не от местни жители.

Ибн ал-Факих около 903 г., като описва подробно Дербентския проход, който бил укрепен с огромна стена от Хосров Ануширван, казва, че в стената били направени 7 прохода и при всеки от тях бил построен град, в който живеели персийски войници, наречени сиасикин. Факих добавя: "разправят, че хората от Армения са задължени да охраняват тази стена и врата". Сиасикин е арабска множествена форма от сисакан, а тя е едно от названията на източноарменската област Сюник (Сисак, Сисакан).

Римляните още преди Сасадините са имали отношение към отбраната на кавказките проходи. По времето на Валарш ІІ (185-198) разтревоженият от честите набези южно от Кавказ на северните народи Рим възлага на арменския цар да организира отбраната на проходите. Според акад.С.Т. Еремян по негово време е имало арменски гарнизон северно от Кавказ, при устието на река Терек, където тя излиза на севернокавказката равнина от Дариялския проход (Аланските врати). Най-вероятно арменският гарнизон северно от Кавказ се е намирал някъде в района на днешния град Моздок, или малко по-надолу по течението на Терек.

П.П. Прикаченият от тебе файл нещо не може да се свали. post-20645-1121105496.gif

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Все пак Сасанидите имат двойствено отношение към чуждите религии - ту преследват, ту търпят.

Сарматско влияние в институциите на франките може да има, но непряко. Вероятно през готска среда. Меровингски крале са се женели за готски принцеси и наследствените обичаи могат да се повлияят от това. Иначе regnum patrimonium (буквално "царството-бащиния") донякъде може да се проследи и у други германски народи.

През Средиземно море пък са прониквали платове, бижута и евентуално и оръжейни дизайни. Това с алеманския шлем не ме учудва: от откритите досега оцелели фрагменти от епископски одежди от меровингско време, повечето са от платове, украсени в персийски стил. Грифони и прочие орнаментика. Някои вероятно наистина са пряк внос от Иран през Византия. Това е възможно само в VІ в., разбира се.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

П.П. Прикаченият от тебе файл нещо не може да се свали. post-20645-1121105496.gif

Нещо все не ми се получава качването на файли ;)

http://edu.dgu.ru/DGU/ISTFAK/UMK/%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%B5%20%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%86%D1%8B%20%D0%B8%20%D0%9A%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%B7/%D0%A3%D0%9C%D0%9A.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нещо все не ми се получава качването на файли ;)

http://edu.dgu.ru/DG...D0%9C%D0%9A.pdf

Успях, успях. Просто влязох през Опера и стана свалянето на файла. Мерси за текста. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
от откритите досега оцелели фрагменти от епископски одежди от меровингско време, повечето са от платове, украсени в персийски стил. Грифони и прочие орнаментика.

Извинявам се, че е малко оф, ама може ли малко линкове за това, че ми е интересно! Защо няма такъв внос след 6-ти век?

Още при въпроса за кафтаните мисля, че ще е хубаво да има тема за средновековната мода на дрехи, тъкани и др.подобни, особено на ранни и в контекста на контактите изток-запад.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...