Overview

Украински дронове са унищожили станция за електронна война, която е заглушавала Starlink. Тя се е намирала близо до Приморск, приблизително по средата на магистрала Новорусия. Това не е фалшива новина; украински източници сега потвърждават със задна дата, че украинските оператори на дронове са се оплаквали от загуба на сигнал в района от около седмица, което означава, че системата е в експлоатация. Система се нарича се „Пересвет-М“ и изглежда е модифкация на секретната система „Пересвет“, показана през 2018 г. с лазерно оръжие. Новината тук е двойна. От една страна Русия явно може да заглушава Starlink и то като се насочва към сателитите, а не към терминали. От друга страна системата е работила само на едно място и само около седмица преди да бъде унищожена.

Едва ли са гледали Виетнам. По-скоро са се базирали на успешно сваляне на режими с военна сила - Гватенмала, Войната в Залива, Панама, Югославия, Афганистан - 2.0, Венецуела, Успешните въздушни операции на Израел в Иран и т.н. Виетнам е един и е политически а не военен провал. Един от 100 външни операции проведени от САЩ през годините: И съответно сегашната администрация е решила, че може да проведе нещо подобно, без особено планиране, с неадекватни сили, и не напълно ясни цели...

Продължавам да смятам, че крайната цел на САЩ в този конфликт е да снеме санкциите срещу Иран, за да може иранският нефт да излезе "на светло" на пазара и Китай да плаща пазарни цена за нефт - а не да купува нефт на промоция от санкциониран Иран. (Същата е целта на Тръмп и в Русия и затова той иска да спре войната там.) Меморандумът на практика изпълнява условията Иран срещу голо обещание, че те няма да развиват или купуват ядрени оръжия. Интересите на Израел са изцяло пренебрегнати и в общи линии нищо в Близкия изток не се решава. В момента просто се закърпва някакво временно примирие, за да може САЩ да се измъкнат от войната. Ако Иран сам не прояви някаква добра воля да не се конфронтира с Израел, районът пак ще пламне по някое време.

Горната статия стига до правилните изводи, но не ги е изказала съвсем ясно. Аз бих формулирал основният извод така: двете войни показват, че с груба сила не можеш да се наложиш над друга държава - а ще платиш огромна цена. Това е особено показателно за Руско-украинската война, която няма никаква друга цел освен налагане. Путин няма нищо конкретно предвид освен да се наложи над Украйна, за да и диктува политически условия. И както виждаме, това не се получва с груба сила. Русия ще плати огромна цена без да постигне желаното налагане (за съжаление също така ще нанесе и огромн щети на Украйна). При Иранската война нещата са малко по-размити, но изводът си остава. САЩ приложиха груба сила в Иран очевидно с надеждата, че режимът там ще се смени с приятелски настроен към САЩ режим. Но подобно на Руско-украинската война, грубата сила не постигна тази цел. Все пак целта на САЩ не е непременно налагане над Иран (по начина, по който Путин иска да се наложи над Украйна), така че те няма да платят и цената, която Русия плаща за своята война. В крайна сметка се вижда обаче, че грубата сила не постига желания ефект. На теория това е добър урок, който държавите би трябвало да научат и да се откажат от прилагането на груба сила в бъдещи конфликти. Работата е там, че никой нищо няма да научи. Авторитарните личности като Путин и Тръм явно винаги се изкушават да демонстрират мощ и сила, така че преспокойно можем да очакваме повторения на същата история и в бъдеще. Бъдещите диктатори и те ще искат да демонстрират мощ и сила, както своите предшественици.

САЩ не са в безизходица с Иран, а и не може да се каже, че нападението е точно война. Спряха ударите тъй като явно са си постигнали целите.

De Re Militari: Върховният съвет за национална сигурност на Иран заяви, че преговорите за по-широко споразумение няма да започнат, докато Вашингтон не изпълни ангажиментите си по първоначалното споразумение. Иранските медии съобщават, че 14-точковият проект включва ангажимент на САЩ да не се намесват във вътрешните работи на Иран, повторно отваряне на Ормузкия проток в рамките на около 30 дни, изтегляне на американските военни войски от около Иран, облекчаване на санкциите и подкрепа за възстановителни усилия. По-широко споразумение се очаква да бъде договорено по време на 60-дневен период на примирие, включително съдбата на иранската ядрена програма.

Да, това е тема, която вече се развива и все повече хора и експерти разсъждават над новата реалност. Все повече се показва, че технологичното надмощие, огромните ресурси, несравнимото количество хора и техника - накрая се оказват в несъстояние да победят. Войната във Виетнам на САЩ и в Афганистан на СССР показаха точно това, което гледаме в момента. За мен е нереално как тези нации, лидери и управлващи не са си научили урока и вярват сляпо в някаква илюзорна победа. Такава победа не мисля, че ще има в бъдеще без да се узползат оръжия за масово унищожение.

15 юни 2026 Атакувана е нефтена база в Рибинск, Ярославска област. Удари и експлозии в „Новомосковск Азот“, както и в Тула и Орел. Вязма, Смоленска област: местни жители също съобщават за атака. Стармър: Разпоредих на нашите въоръжени сили да прехванат танкер от руския „сенчест флот“, опитващ се да премине през Ламанша. След ударите по Симферополската ТЕЦ сградите са горели отвътре. Зеленски: Така наречените прогнозни показатели за недоволството на руснаците от Путин ще продължат стабилно да нарастват. На терминала „Таманнефтегаз“ са потвърдени щети по три резервоара РВС-40000, тръбопровод и товарните съоръжения на кейове №5 и №6. Договорих се с Тръмп да се срещнем в близко бъдеще, заяви Зеленски. Набирането на военнослужещи по договор в Русия е намаляло с 20%, съобщава CNN. Зеленски: Пожелах на президента Тръмп успех, особено в усилията му да сложи край на руската война срещу Украйна.

Ruslan Trad: Според изтеклите подробности и официалните изявления, меморандумът за разбирателство представлява по същество рамка за удължаване на примирието с 60 дни, която отлага решаването на най-критичните въпроси за второ, всеобхватно споразумение. Все още не говорим за мирно споразумение или договор между Вашингтон и Техеран. Но това споразумение, обявено през нощта между САЩ и Иран, представлява значителен удар по основните стратегически цели на Израел, макар картината да е по-сложна. Израел започна военните си операции срещу Иран с три основни цели: сриването на иранския режим, прекратяването на иранските ядрени и ракетни програми, както и унищожаването на мрежата от прокси организации на Иран (преди всичко Хизбула и Хамас). Иранското правителство остава на власт, ракетната му програма е активна, а Техеран ще запази способността си в крайна сметка да възстанови ядрените си възможности. Дори гласове в израелските военни кръгове разглеждат предложената рамка като „лошо споразумение“ и са „дълбоко разочаровани“ от условията му. Споразумението не изисква разграждане на инфраструктурата за обогатяване на уран – именно резултатът, който Нетаняху публично обяви, че не подлежи на договаряне. Споразумението също разчита в голяма степен на добрата воля на Иран, а не на строги механизми за проверка, и не съдържа ясно решение за съществуващите запаси на Иран от обогатен уран. Споразумението ограничава и способността на Израел да продължи военните си операции – вероятно най-неотложната му оперативна грижа. Според информации, съобщени от иранските медии, рамката на споразумението включва прекратяване на войните „на всички фронтове“, което би означавало преустановяване на израелската кампания срещу Хизбула в Ливан. Това е особено голям удар за Тел Авив, тъй като израелското военно разузнаване и армия се подготвяха за подновяване на офанзивата часове преди Тръмп и премиерът на Пакистан да обявят постигането на споразумение с Иран. Най-острата оценка може би е геополитическата: Израел беше напълно изключен от преговорния процес. Израелското обществено мнение широко възприема резултата както като поражение за Израел, така и като лично поражение за Нетаняху, именно защото Тел Авив беше изключен, докато се взимаха решения, засягащи неговата сигурност. Нетаняху може би е подтикнал САЩ към война, но в крайна сметка не успя да постигне стратегическите си цели. От гледна точка на САЩ, едно ограничено споразумение осигурява временно отсрочване на ескалацията и предотвратява по-широка регионална война, която би могла да излезе извън контрол. Израел все още разполага с внушителна военна сила за възпиране, рамката на Авраамовите споразумения остава непокътната, а мрежата от прокси сили на Иран е значително отслабена през последните две години на конфликта. Въпросът за израелските стратези сега е дали тези тактически военни постижения могат да бъдат превърнати в трайно стратегическо предимство или дали възстановен и освободен от санкции Иран постепенно ще ги оспори.

САЩ и Иран постигнаха споразумение за прекратяване на войната . Тръмп се предаде ! Не са постигнати целите, предаване на обогатения уран. Ограничаване на ракетната програма. Спиране на прокситата (Хизбула, Хути, Иракски милиции). Пълна свобода на корабоплаването в Ормуз под западен контрол. Стратегическите цели = 0 изпълнени. Иран получава премахване на петролните и финансови санкции. Размразяване на 24 млрд. + още 300 млн.Запазва ядрената програма, няма демонтаж, изнасяне на уран, няма инспекции, няма лимити. Запзва ракетната си програма, прокситата и влиянието си в Ормуз. Иран и Оман контролират трафика. САЩ не получават контрол, само „гаранции“. Иран дава в замяна обещание да не таксува корабите. Отсега виждам как може да взема скрити такси. Щом контролира протока значи определя правилата. Нарушителите могат да се глобяват. Или да ги бави, административни пречки, рушвети, корупция,... Също като българските митници. Обещание за преговори по ядренета програма. Не за спиране и връщане, само преговори. Това е най-голямата стратегическа победа на Иран.

„Войни в безизходица“: Как великите сили погрешно прецениха регионите, които атакуваха — The New York Times. Според анализатори Русия и Съединените щати се опитаха да наложат собствените си виждания на Украйна и Иран. В резултат на това по-малките държави въвлякоха по-големите в скъпоструваща конфронтация. Иран и Украйна решително отхвърлиха манталитета „силният е прав“, а техните висши служители заеха още по-предизвикателна позиция през последните дни. Техният инат отразява реалността на две войни в патова ситуация, в които дълбокото недоверие от всички страни възпрепятства напредъка. „И двата конфликта доведоха до подобен резултат: по-слаба сила принуди по-силна към скъпоструваща конфронтация“, пише в анализ за Института Брукингс Фиона Хил, която ръководеше руските въпроси в Съвета за национална сигурност по време на първата администрация на Тръмп. „Подобно на Путин, Тръмп нямаше план за бъдещето.“ В основата на проблема е, че и двамата президенти започнаха войни с ограничено разбиране за другата страна, каза Хил в интервю. „И двамата проектираха собствените си централизирани представи за ролята си върху Иран и Украйна, така че си мислеха, че ако успеят да обезглавят системата, тя ще се срине“, каза тя. Например, Путин не очакваше ожесточена съпротива от Украйна; Тръмп игнорира предупрежденията, че Иран може да затвори Ормузкия проток и изглежда подцени способността на Иран да отмъсти и да навреди на съюзниците на Америка в региона. Иранският народ също не успя да се въстане срещу своите авторитарни лидери. Анализаторите отбелязват, че макар бомбардировките на САЩ и Русия да бяха опустошителни, само въздушната мощ не беше достатъчна, за да постигне решителен ефект. Въпреки че агресията на Русия се различава от целта на Вашингтон да овладее експанзионистичната заплаха от Иран, двете страни еднакво трудно съгласуват крайните си цели със средствата, достъпни за тяхното постигнане. Липсата на компромис удължи и двете войни. На въпрос за последното мирно предложение на Зеленски, Путин заяви, че „военната операция“ – той все още избягва да я нарича война – „ще приключи, когато постигнем целите си“. В действителност, както Вашингтон, така и Москва „не успяха да постигнат заявените си цели“, казва Фиона Хил. И в двете войни, твърди тя, Тръмп е подкопал доверието в Америка. Той не успя да изпълни обещанието си да договори мирно споразумение в Украйна, като при това подкопа НАТО - а също така не постигна основните си цели в Иран и не защити съюзниците си от Персийския залив от ирански ответни удари. В крайна сметка отсъствието на решения създава впечатление за слабост както в САЩ, така и в Русия и би могла да ускори появата на по-децентрализиран международен ред. „Патовата ситуация в Украйна дискредитира Русия като глобална военна сила“, пише Хил. „Тя подкопава образа на Путин за непобедимост, точно както патовата ситуация в Персийския залив подкопава САЩ и Тръмп.“

2026. jún. 14. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. június 14. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish В това видео ще анализираме как руснаците неволно направиха своята логистика по-уязвима. Тук Русия допусна огромна грешка, като разчисти и стандартизира пътища за военен трафик, на практика маркирайки своите конвои и правейки ги по-лесни за откриване и поразяване. Това, което беше замислено като оптимизация на сухопътния коридор към Крим, вместо това го превърна в предвидима зона за унищожение. Първият ясен признак се появява във видео, показващо украински удари в контролирания от Русия юг през последните месеци. Картата от април показва как атаките се разпространяват в тиловите райони, поразявайки инфраструктура и логистични обекти, включително селскостопански съоръжения, които често се използват за укриване на гориво, превозни средства и доставки зад фронтовата линия. До края на май този модел се концентрира рязко върху магистралите, свързващи Мариупол, Бердянск и Мелитопол, като украинските удари се съсредоточават по най-често използваните руски маршрути за снабдяване към Крим. С усилването на украинския огневи контрол върху тези маршрути руските окупационни власти реагираха, като ги разчистиха и запазиха само за военна логистика, давайки приоритет на горивни камиони, транспорт на боеприпаси и бронирани снабдителни машини, движещи се към фронта. Целта беше коридорът да остане функциониращ въпреки постоянните атаки с дронове срещу движещи се конвои, заплахите от миниране, които забавяха или пренасочваха движението, и нарастващите смущения, които принуждаваха руската логистика да става все по-концентрирана и предвидима. Като изтласка цивилния трафик от тези маршрути, Русия ги превърна в специализирани военни коридори, за да намали общото движение и да избегне задръствания поради нарастващия брой унищожени превозни средства по тях. Русия обаче създаде нова уязвимост, тъй като тази мярка на практика маркира собствените ѝ конвои, превръщайки всяко движение във видим индикатор за военна логистика. На практика мярката, предназначена да защити придвижването, направи това придвижване по-лесно за идентифициране и поразяване от Украйна, премахвайки голяма част от необходимостта от предположения и водейки до многократни атаки и още по-големи смущения по тези магистрали. Публикувани кадри от ударите показват многократни атаки по едни и същи ключови логистични маршрути, които Русия се опитва да защити. По магистралата Мариупол Таганрог украински дронове многократно поразяват камиони и бронирани машини, движещи се по един от основните маршрути за снабдяване в контролирания от Русия юг. В района на Бердянск многократни удари са насочени към превозни средства, движещи се по същия участък от пътя, като конвоите са проследявани и поразявани в движение по коридора. Край Мелитопол украински дрон унищожава руски камион с боеприпаси, а последвалата верига от вторични детонации потвърждава наличието на складирани боеприпаси, показвайки, че тези превозни средства са превозвали муниции по тиловите маршрути. Близо до контролирания от Русия Приморск няколко отделни удара поразяват руски горивни камиони, нарушавайки снабдяването с гориво по маршрута и пряко засягайки способността на руските части да поддържат придвижването и операциите си на фронта. При един документиран удар в Запорожка област украински дрон атакува логистичен камион, движещ се по тилова магистрала, като превозното средство е поразено по време на движение, което потвърждава, че украинските удари са насочени към активния транспорт, а не към статични позиции. В резултат същите магистрали, които Русия разчисти за военно движение, сега са районите, където украинските удари се концентрират най-силно, унищожавайки цели конвои и намалявайки надеждността на доставките на гориво и боеприпаси по целия южен фронт. Руската логистика се забавя, тъй като конвоите са изложени по-дълго на удари и нарастващ риск от прекъсване, преди доставките да достигнат фронтовите части. В същото време постоянният натиск принуждава към пренасочване и обходни маршрути, изисква допълнителни ескорти и прави придвижването по-трудно за координиране, като същевременно намалява предвидимостта в цялата мрежа.

Спорил съм за това с копейки. Дежурните отговори са следните по памет: 1. На скапания ЕС и НАТО ли да предостави Русия доказателствата? Който трябва вече ги е видял - Китай, Корея, Беларус, Бразилия Юар и другите, които не подкрепят фашистите в Украйна. 2. Русия ги показа на ООН ама те нищо не направиха. 3. Русия ще ги покаже на ООН когато тя реши и когато съдят Зеленски за нацизма му. 4. Русия искаше да ги покаже, ама никоя медия не иска да ги публикува щото на запад са нацисти и фашисти и държат целия свят почти. 5. Кой си ти да искаш от Русия да прави каквото и да е те сами ще си решават скапан центаджия. 6. Ти не гледай Русия кажи кога ще оправим нашата държава все Русия ви е на устата. 7. За какво да ги показва на еврогейове и джендъри айде розовите понита отивайте в европейската джамахирия не се бъркайте на Русия в работите скапан джендър. 8.... 9.... 10....

И не саммо това. Макар и укрите да предават 1:1 нападенията /явно успешните/, предават ь руснаците максимум когато един нещастен трол опъне триколора да се вижда, че е превзел половин Украйна и на DeepStateMAP да се регистрира завзета руска територия, редица унгарски специалисти сякаш са договоренир и то има който сДР. име др титли упорито говорят за приближаващият се украински разпад. Че украинските сили аха несмогват вече, че руснаците упорито напредват със всеки изминал ден.... Незнам и българските "специалисти" експерти как пеят, ама тук тези сякаш са трубадури на путлер. Даже има и един еврейски бивщ военен десантник/от унгарски произход/р който направо за всичко зло не само в украино-руската война, но и в конфликта на близкият исток, за всичко, ВСИЧКО обвинява мекият, нерешителен, безсилен ЕС и НАТО. Докато фактите съвсем друго показват. Че руССкият нацистки режим е на разпадане, че Европа все повече осъзнава, че ако не си помогне сама на себе си, никой няма да и помогне, че Израел води почти съща колонизаторска политика като руССнаците и което не могат да анектират до срутват до основи. И, че на този път са да направят това в южен Ливан каквото направиха с Газа обосновявайки се на Хезболлах и никой не ги спира. А явната истина, че Тръмпчо полезният идиот на Нетаняхур досега в каквото и да е бръкнал всичко е осрал...Никой ли нея вижда? И сега? Радвахме се, че се освободихме от Орбанчо и на негово място застанахме ние, да духаме на руССнака и путлер....и да сме петата му колона. Срам.

Много ми е интересно какво им е обяснението на рашистите и копейките, че руснаците не откриха нито една нелегална биолаборатория в окупираните от тях части на Украйна, а в пика на настъплението през пролетта на 2022 г. владееха над 1/4 от цялата територия на Украйна, преди да "се изтеглят на по-изгодни позиции".

Руското ПВО явно вече е чао. От едно известно време насам само снимат безпомощно с телефони, долитащите дронове и псуват. Чат пат се чува припукване с калашници по тях, ама досега не съм видял запис, на който да свалят успешно дрон по тоя начин.

2026. jún. 13. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. június 13. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish В това видео ще анализираме как Русия е принудена да се изтегля в Херсонска област. Тук украинските сили засилиха своите удари със среден обсег по руските линии за снабдяване, правейки позициите им невъзможни за поддържане. В резултат на това руското командване започна да планира изтегляне на десетки километри навътре без бой. Наскоро Херсон се превърна в първия сектор, в който украинската ударна кампания даде резултати. Украинските подразделения, оборудвани със средства за удари със среден обсег, получиха задача да съсредоточат усилията си върху нарушаването на логистичните линии на разстояние между двадесет и сто и петдесет километра зад фронтовата линия. Това има за цел да допълни стандартните еф пи ви дронове, които нанасят удари на дълбочина до двадесет километра, както и продължаващата кампания за дълбоки удари, която достига до две хиляди километра навътре. Украинските бригади засилиха ударите си и разшириха обсега си по-дълбоко в руските логистични мрежи, като на практика създадоха зона за унищожение с дълбочина сто и петдесет километра. Те съобщават за значително увеличение на обсега на огневия контрол в цялата Херсонска област. Специализираните еф пи ви дронове вече могат да достигат населени места, разположени на до тридесет километра от брега река Днепър, докато някои са способни да прелитат разстояния до петдесет километра и са силно устойчиви на руско радиоелектронно противодействие. Освен това украинските подразделения използват тежки дронове за дистанционно миниране на основните руски логистични маршрути. В същото време Тридесети корпус на морската пехота провежда удари срещу руски логистични превозни средства в района на Скадовск, приблизително шестдесет километра зад фронтовата линия, използвайки големи дронове-майки за пренасяне на еф пи ви дронове. Всички тези усилия са част от координирана кампания, предназначена систематично да отслабва руската логистика и моторизирана активност в целия регион. С разширяването на украинските удари по-дълбоко в тила руската логистика ставаше все по-ограничена. Камиони, цистерни за гориво и снабдителни превозни средства търпяха нарастващи загуби не само по основните магистрали, но и по второстепенните пътища. Това постепенно намали способността на Русия да поддържа силите си на фронтовата линия. Доставките ставаха все по-ненадеждни, докато недостигът на гориво се задълбочаваше, тъй като украинските сили разшириха набелязаните цели от горивни цистерни към самата инфраструктура за зареждане с гориво. При един особено показателен удар украинските сили поразиха бензиностанция в Скадовск. В резултат дори когато горивото успяваше да достигне района, руските превозни средства често не разполагаха с функциониращи обекти, където то да бъде разпределено и използвано. В комбинация с продължаващите загуби на транспортни средства това остави много фронтови подразделения с все по-нестабилен достъп до боеприпаси, гориво, подкрепления и други жизненоважни доставки. С течение на времето тези смущения създадоха каскаден ефект, при който някои руски позиции станаха оперативно неустойчиви. Поради ударите и нарастващите загуби на личен състав способността на Русия да придвижва, подсилва и снабдява силите си непрекъснато се влошаваше. Един от най-ясните примери се появи на Кинбурнската коса, където руски полк в крайна сметка беше принуден да се изтегли от северните и западните крайбрежни части на полуострова. Тези позиции и без това бяха сред най-трудните за снабдяване поради отдалеченото си местоположение. След като част от войските бяха прехвърлени към Запорожкото направление, останалите сили се оказаха с недостатъчен личен състав, а подкрепления така и не пристигнаха. Това изтегляне е особено важно, защото не е резултат от пряко украинско сухопътно настъпление, а от постепенното разпадане на руската логистика под постоянния натиск на украинските удари. Кинбурнската коса демонстрира как разширяващите се удари могат да ограничат логистиката, да направят снабдяването ненадеждно, да превърнат позициите в неустойчиви и в крайна сметка да принудят подразделенията да ги изоставят без да бъдат атакувани по суша. Макар откритата география на косата да я прави по-уязвима от повечето други участъци на фронта, тя предоставя ранен пример за резултата, който Украйна се стреми да постигне и на други места, да принуди руските войски да се изтеглят, защото позициите им вече не могат да бъдат поддържани.

Вчера ВСУ са поразили с прецизна точност 4 крупни стратегически обекти: химическия завод "Азот" в град Новомосковск (Тулска област), стратегическия горивен резерв "Темп" в град Рибинск (Ярославска област), ключовото железопътно депо в град Вязма (Смоленска област) и индустриална зона в град Орел.

Аз се чудя защо европейските държави не направят нещо друго. Да налеят удърдно Украйна с дронове, части за дронове, снаряди и ракети, защитни и заглушителни системи за да могат да вземат рязко превес за няколко месеца, а след това да попълнят запасите си за няколко месеца. И ако има нужда да повторят и потретят. Поне държавите, които не граничат с РФ или Украйна и не са на първа линия. Особено сега, когато украинците натискат сериозно около Крим и са на прага на обрат. Точно сега силна и концентрирана помощ за тях би имала видим и осезаем ефект преди изтичането на лятото и есента.

Европа се готви за рязко намаляване на приноса на САЩ към НАТО в случай на война — Bloomberg. Според източници, Европа се готви за рязко намаляване на военните ресурси, които САЩ биха могли да разположат, за да помогнат на континента по време на война или криза, включително оборудване, което не може да бъде заменено. В течение на последните няколко седмици на срещи в политическите и военни щабове на НАТО, Вашингтон очерта значителни намаления на приноса си към модела на силите на НАТО. Този модел определя какво американско оборудване и персонал биха били разположени извън пределите на Европа, ако е необходимо. Според висш западен военен служител, тези мерки включват: 30% намаление на броя на стратегическите бомбардировачи, които европейските страни не притежават; 75-100% намаление на разузнавателните и атакуващите дронове; приблизително 50% намаление на военноморските кораби. Според служителя, една трета от изтребителите също ще бъдат съкратени, потвърждавайки публикувани по-рано доклади в New York Times. Точният срок на намаленията не беше обявен, но се очаква те да се случат скоро, съобщиха източници. Според източници, европейците в момента обмислят как континентът би могъл да води война без подкрепата на САЩ. Тази тема беше обсъдена на среща на министрите на отбраната на европейските пет страни в петък, където фокусът беше върху това как да се постигнат същите военни цели, използвайки останалите оръжия и техника.

Frontline Monitor: Въоръжените сили на Украйна разгърнаха нова масирана вълна от далекобойни ударни дронове срещу цели, разположени дълбоко на руска територия. Според местните мониторинг канали, във въздушното пространство на Руската федерация в момента са навлезли най-малко 280 апарата – както далекобойни витлови апарати (от типа на познатите украински „Лютий“ и „Бобър“), така и бързи реактивни дронове. Векторите на атаката се разгръщат паралелно към пет направления – от Московска област до Поволжието – и по един обособен фланг над северозападната акватория на Черно море. Наблюдаваната дисперсия отново подлага на изпитание цялата архитектура на руската противовъздушна отбрана. Червените вектори (витлови дронове от класа на „Шахед“, летящи с бавна скорост на ниска височина) съставят пет отделни оси дълбоко в руския тил, докато сините вектори (реактивни дронове, които развиват няколко пъти по-висока скорост и голяма височина на полета) са концентрирани почти изцяло по южния морски фланг, Крим и крайбрежието на Черно море. Насочването е равносилно на доктринално изказване: по-скъпият и по-бърз реактивен дрон е хвърлен точно там, където прозорецът за реакция е най-кратък, но целите са най-плътно защитени и подвижни: Черноморския флот и наситения пояс от ПВО в окупирания Крим. В същото време по дългите маршрути над сушата препускат масирани вълни с евтини витлови дронове, чието предимство започва да се откроява в нарастване на тяхното количество и ширината на фронта. Следващият списък е базиран на посоката на векторите и анализ на публично известните съоръжения, които се намират в съответните райони. Те маркират потенциални цели, а не потвърдени такива или – още по-малко – потвърдени попадения, за каквито на този етап изглежда е равно да се говори. ‎ Москва и Твер: Най-плътният сноп стрелки тръгва от пространството Смоленск–Калуга и се насочва на север и североизток, към Московска и Тверска област. Тук попадат военните летища от пръстена около столицата (Чкаловски, Кубинка и Остафьево) и възела на транспортната авиация авиобаза Мигалово в Тверска облст; в същия коридор попада Московската рафинерия в Капотня, която многократно беше мишена на по-ранни атаки. Стойността на вектора е колкото военна, толкова и политическа: натискът срещу столицата би принудил руското командване да задържи усъвършенствани зенитно-ракетни комплекси, с които да брани московското небе, вместо да ги изнесе напред. Тула: Обособен вектор сочи в източна поска право към един от 2-3 стълба на военно-промишления комплекс на Руската федерация. Тук се намират Конструкторско бюро по приборостроене „Шипунов“ (КБП), което проектира ЗРК (Панцир-С1, Панцир-М, Тунгуска-М1) и ПТРК (Корнет, Метис-М, Вихър); НПО „Сплав“ – хегемон в производството на РСЗО (ТОС-1А „Солнцепек“, БМ-21 „Град“, БМ-27 „Ураган“, БМ-30 „Смерч“) – и Тулския завод за патрони. Удар по този сектор е насочен не към техниката на фронта, а към способностите за нейното производство. Брянск: Снопът около Брянск се разгръща на север и североизток. Градът е типичен логистичен възел от първа величина – пресечен жп пункт, по който минава логистиката за фронта, и зона със складове за гориво и муниции, които обслужват групировките. Тук векторът сочи към прекъсване на потока, а не към унищожаване на крайния потребител. Воронеж и заход към Поволжието. Отделна група се насочва на изток-североизток, препускайки в небето над Воронежка област, към индустриално-енергийния пояс на Поволжието. Наблизо е Воронежкото акционерно дружество за оръжие (ВАСО) и военно летище Балтимор; продължилият на изток вектор е съвместим със заход към авиобаза Енгелс – дом на стратегическа авиация и част от нейните тежки бомбардировачи, която многократно беше мишена на удари от украински дронове в миналото. Ростовска област и Донбас: От небето над Белгородска и Донецка област голяма група дронове се разгръща на изток-югоизток към Ростовска област. Тази посока има най-висока концентрация на тактическа авиация в близкия тил: летище Морозовск (база на изтребители-бомбардировачи Су-34) и летище Милерово, командните и логистични възли около Ростов на Дон, авиационния завод в Таганрог. Машини и инфраструктура, които поддържат ежедневно руския натиск върху южния фронт, поради което евентуални успешни удари ще имат пряко отражение върху операциите на фронта. Южен морски фланг: Акваторията на Черно море и по-точно нейната северозападна част предлага оперативна картина, която е най-сложна за интерпретация. Червените вектори от Одеса до Крим сочат на югоизток към окупирания полуостров и отвъд – Новоросийск и брега на Краснодарски край, т.е. пристанища на Черноморския флот и съоръжения на петролна инфраструктура (военноморска база и терминал за износ „Шесхарис“ в Новоросийск, бази на военноморска авиация в Крим, Керченския мост). ‎ В обобщение, геометрията на полет тази вечер очертава не един, а два отделни замисъла. Петте направления над суша са поети от множество евтини витлови дронове, прилагащи метода на насищането – разпиляване на огъня към толкова едновременни посоки, че ограниченият ресурс от модерни комплекси С-300/400 и Панцир може да се окаже изправен пред избор кое да защитава и кое – не. Крайните точки на полет издават каква може да е целта зад насищането – класове обекти, обикновено защитени именно от дълбочината: стратегическа и фронтова авиация, заводи за производство, петролни рафинерии и логистични възли. Черно море от своя страна дава коренно различна оперативна картина, тъй като там е концентриран скъпият реактивен ресурс, който надали ще бъде изразходен с лека ръка. Това ми дава основание да смятам, че точно срещу това направление ще има водеща оперативна тежест. ‎ -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Frontline Monitor: Броени дни преди да напусне поста си, директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард разсекрети пакет от документи, поднесени като доказателство за скрита мрежа от лаборатории с около 120 обекта в 30 държави, 40 от които в Украйна, финансирани с близо 200 млн долара от 2005 г. насам. Сред тях e обект в Одеса, описан като място, в което се съхраняват патогени, наследени от съветската програма за биологично оръжие. Часове по-късно руски издания приписаха на разсекретяването твърдения, каквито то не съдържа: че Пентагонът поддържа програма за биологично оръжие в Украйна, а лабораторията в Одеса е била „място за съхранение“ на такова. Обобщение: Разсекретеният архив: Броени дни преди да напусне поста си, директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард разсекрети документи за мрежа от 120 лаборатории в 30 държави (40 от които в Украйна), финансирани от САЩ. Руските медии веднага манипулираха новината, твърдейки, че това е доказателство за американска програма за биологични оръжия. Обективната истина: Документите всъщност описват Nunn–Lugar Cooperative Threat Reduction – напълно легитимна и добре известна американска програма от 2005 г. за намаляване на заплахата от големия арсенал от ядрено, химическо и биологично оръжие на Съветския съюз след неговото разпадане. Нейната цел е изцяло мирна и предпазна — да обезопаси, консолидира и постави под надзор опасните патогени (антракс, чума и др.), останали като наследство от съветската оръжейна програма след разпадането на СССР. Отсъствие на доказателства: Лабораториите са собственост на украинската държава и се управляват от украински персонал, а Пентагонът няма оперативен контрол върху тях. Документите и патогените са действителни, а много от тях са ендемични за региона, но никъде в масива няма данни за разработка на оръжие – факт, потвърден дори от симпатизиращи на Габард американски медии. Международно отхвърляне на обвиненията: През 2022 г. Москва се опита да прокара същите твърдения (включително теории за заразени птици и прилепи) пред ООН и Конвенцията за забрана на биологичните оръжия в Женева, които разгледаха документите и отхвърлиха руските обвинения поради липса на основание. Българският отзвук: България е сред най-агресивно потърпевшите страни от тази дезинформация. Почвата у нас беше подготвена от недоверието по време на COVID-19 пандемията, „сайтове гъби“, публикации на фигури като Диляна Гайтанджиева и реториката на партии като „Възраждане“ и БСП, пренесли темата на парламентарната сцена. Големият залог: Новината е успех за Кремъл не защото доказва лъжата му, а защото висш американски представител използва речника на пропагандната му машина, подкопавайки доверието в институциите и понятието „дезинформация“ и възползвайки се от структурния недостатък на международните конвенции, които нямат механизми за лесна и бърза проверка на място. Цялата информация и снимки може да намерите тук: https://www.facebook.com/FrontlineMonitor/posts/pfbid02uLjPeuzYzBLgBcr Карта с местоположения на финансирани от САЩ биолаборатории в Украйна, използвана в руско пропагандно предаване. Снимка: Focus.ua Документите разкриват, че правителството на САЩ финансира над 120 биолаборатории в около 30 страни в рамките на дългосрочни програми за сигурност. Мрежата в Украйна включва над 40 обекта с нива на сигурност BSL-2 и BSL-3, занимаващи се с граждански изследвания и съхранение на щамове на опасни инфекции (като антракс, чума, туберкулоза, SARS, Ебола и други). Снимка: Office of the Director of National Intelligence ‎ -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Александър Стоянов: Днес официално вторият етап от войната в Украйна (2022–) стана по-дълъг от Първата световна война (1914–1918). Няколко седмици по-рано войната стана по-дълга и от т.нар. „Отечествена война“ на СССР срещу Нацистка Германия (1941–1945). Следващият исторически праг, който гоним, е конфликтът да задмине по продължителност Гражданската война в Русия (1917–1922) и евентуално съветската интервенция в Афганистан (1979–1989). Със своите около 1 500 000 убити и ранени руски войници войната в Украйна вече задмина интервенцията в Афганистан, но, слава Богу, остава далеч от човешките трагедии на Гражданската война и световните войни. При все това статистиката не бива да ни заблуждава — Украинската война е най-кървавият конфликт, воден между Русия и друга държава в цялата история на „Северната империя“, задминавайки Северната война със Швеция и войните срещу Османската империя. Казвам всичко това, за да подчертая, че този конфликт създава огромно морално, материално и социално бреме за Русия — бреме, което нито ние, външните наблюдатели, нито самите руснаци осъзнаваме напълно. При сегашното развитие на фронтовете войната на теория може да продължи поне още три години, а ако вярваме на някои оценки на руски политици, Москва трябва да прегърне идеята за т.нар. „вечна война“ — т.е. конфликт с продължителност над десетилетие.

У нефт гази, на опашки за бензин се реди. Що е то?