Overview

2026. febr. 8. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 8. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите актуализации идват от Молдова. Тук, в една студена зимна вечер, Молдова потъна в внезапен мрак, оставяйки жителите ѝ в шок, докато градове и села бяха погълнати от тъмнината. Това, което дълго време се считаше за тиха, неутрална периферия на войната, беше внезапно разбито, разкривайки колко крехко всъщност е било усещането за сигурност в страната. Внезапната загуба на вносна електроенергия предизвика мащабни прекъсвания на тока в цяла Молдова, довеждайки до незабавни и каскадни смущения в цивилния живот. Огромни райони останаха без достъп до интернет и телефон, докато болниците и спешните служби бяха принудени да разчитат на резервни генератори, за да поддържат базови операции. В Кишинев общественият транспорт спря, тъй като светофарите отказаха, асансьорите в жилищните сгради престанаха да работят, а бензиностанциите не можеха да изпомпват гориво. Жилищните квартали, зависещи от централно или електрическо отопление, останаха без топлина, излагайки домакинствата на студа и подчертавайки как прекъсването на трансграничните електропреносни потоци директно се превръща в хуманитарни и обществени последици. Енергийната мрежа на Молдова е структурно и исторически тясно свързана с тази на Украйна, разчитайки на споделени преносни линии, синхронизирани мрежи и трансгранични потоци на електроенергия, за да поддържа стабилност. Тази плътна интеграция означава, че повредите по украински подстанции или далекопроводи с високо напрежение незабавно дестабилизират собственото снабдяване на Молдова, оставяйки минимален буфер срещу внезапни прекъсвания. Докато руските удари деградираха електроенергийната инфраструктура на Украйна, ударните вълни се прехвърляха директно в молдовската мрежа, причинявайки прекъсвания далеч от самите зони на ударите. В крайна сметка електрозахранването беше възстановено чрез комбинирани усилия, посредством аварийни маршрути за междусистемна свързаност с Румъния и Украйна, което от една страна подчерта уязвимостта на Молдова, а от друга нейния западен енергиен спасителен пояс. Тези енергийни сътресения последваха поредица от повтарящи се инциденти с дронове Шахед, които вече бяха развалили усещането на Молдова за дистанция от войната. Наскоро Шахед се разби на молдовска територия, след като премина от украинското въздушно пространство, повтаряйки по-ранни подобни инциденти, докладвани през предходните месеци. Всеки от тях правеше нещата все по-ясни за молдовците, които осъзнаха, че руските оръжия, използвани срещу Украйна, вече засягат и техния живот. Повтарящият се характер на тези навлизания подчерта, че Молдова не е изолиран страничен наблюдател, а изложен съсед, който все по-силно усеща преливането на войната на Русия, както физически, така и психологически. Прекъсването на електрозахранването и повтарящите се инциденти с дронове предизвикаха дълбок обществен шок в Молдова, разбивайки дълго поддържани предположения за неутралитет и пасивна сигурност. В продължение на години убеждението, че избягването на пряко обвързване може да изолира страната от война, се беше утвърдило както сред прозападната, така и сред проруската част от населението. Внезапната тъмнина обаче ясно показа, че неутралитетът не предлага защита от последиците на руските военни действия. На практика всяка представа за Русия като гарант за молдовската сигурност се срина. Когато руските удари индиректно прекъснаха електрозахранването, а руски дронове навлязоха на молдовска територия, разривът между политическите уверения на Москва и реалните ѝ действия стана невъзможен за пренебрегване, принуждавайки към преоценка на позицията. На този фон Украйна все по-ясно се позиционира като новия гарант за сигурността на Молдова. Изправенa пред същия източник на военен натиск, Киев представя молдовската сигурност като неделима от собствената си отбрана, подчертавайки координацията, споделената осведоменост за заплахите и регионалната устойчивост. Този наратив набра сила, тъй като руските действия демонстрираха готовност за индиректна дестабилизация на Молдова, особено чрез Приднестровието. В отговор Украйна предприе конкретни стъпки, като укрепи украинско-молдовската граница и сподели разузнавателна информация за хибридни заплахи. Това на практика изолира Молдова от пряко преливане на конфликта. С оглед на това, че руските гаранции бяха изпразнени от съдържание от събитията на терен, Украйна се утвърди не като далечен партньор, а като фронтова държава, която активно сдържа заплахата. За много хора в Молдова сигурността вече изглежда не в неутралитета, а в съгласуването с онези, които се противопоставят на руската агресия.

СМСМ Това че 1000% е заобикален от НАТО решава всичко... Königsberg при разпадането на РФ ще иска самостоятелен независим статут. Като прибалтийските страни....Нищо общо няма с тази азиатска пъплеч, която е дофтасала в миналите десетилетия...Тоестр тези които са се цивилизирали, те ще останатр но другите империйци ще си съберат парцалите....

2026. febr. 7. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 7. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Полша. Тук руски дронове нарушават въздушното пространство не само като част от войната в Украйна, но и като инструмент за всяване на съмнение и предизвикване на паника на територията на НАТО. Въпреки това Полша току-що обяви създаването на стратегия за борба с дронове, която ще се справи с проблема, тъй като Русия отказва да спре провокациите. В най-новата и най-опасна досега ескалация неидентифициран дрон наскоро се разби вътре в полски военен обект в Пшасниш, само на метри от склад за боеприпаси във Втори радиоелектронен център, на около деветдесет километра северно от Варшава. Дежурен офицер е наблюдавал как дронът прелита над базата, преди да изгуби контрол и да падне на територията ѝ, като на косъм е било избегнато това, което можеше да се превърне в катастрофален взрив на територията на НАТО. Военната полиция обезопаси дрона и започна официално разследване, но на стратегическо ниво щетата вече беше нанесена, тъй като този инцидент показа колко малък е станал маржът за грешка по източния фланг на Полша. В момент, когато дрон операциите се засилват, а войната на Русия срещу Украйна продължава, дори техническа неизправност може да доведе до опасни последици. Рискът дронът да предизвика взрив в склада за боеприпаси задейства незабавна тревога във Варшава. Полският министър-председател Доналд Туск открито заяви, че е премината още една червена линия и че ситуацията е несравнимо по-опасна от преди. Полското ръководство свика извънредни дискусии по сигурността, тъй като търпението към повтарящите се провокации достигна своя предел. Тези срещи бяха пряко свързани с разширяването на инициативата Източен щит, ускорявайки разполагането на мобилни системи за борба с дронове, засилвайки защитата на военната и енергийната инфраструктура и затягайки координацията с НАТО по източния фланг на алианса. Разбиването на дрона е част от по-широк и тревожен модел на нарушения на полското въздушно пространство. Всеки път, когато Русия нанася мащабни удари в Западна Украйна, Полша е принудена временно да затваря небето си, тъй като ракети, дронове или неизвестни обекти се приближават или преминават границата. Само часове след катастрофата властите отново затвориха въздушното пространство по северната граница, след като бяха засечени балони от Беларус. Подобни инциденти се увеличават в цяла Европа, от Германия до Балтийските държави, като дронове са забелязвани в близост до пристанища, тренировъчни полигони и критична инфраструктура. Най-важното е, че дали последното навлизане на дрон е било случайно, поради небрежност или умишлено, е почти без значение, тъй като Русия отдавна е разбрала рисковете от действията си. Повтарящи се високорискови провокации с дронове, навлизащи през граници, хибриден натиск и двусмислени инциденти са събития, които рано или късно неизбежно ще се объркат. Познатият отговор на Москва е отричане и отклоняване на вината, като се твърди, че дроновете не са руски, че украинската радиоелектронна борба ги е пренасочила, или дори че Киев умишлено ги е изстрелял, за да провокира ескалация чрез операция под фалшив флаг. Полша обаче няма илюзии, тъй като дроновете са разглобявани и категорично идентифицирани като на сто процента руски, което ясно говори не за така наречена грешка, а за умишлена ескалация. При този брой навлизания търпимостта отстъпва място на активни контрамерки и Варшава е достигнала този момент. Полша е подписала знаково споразумение за изграждане на това, което тя описва като първия в Европа напълно интегриран, интелигентен антидрон щит. Системата за борба с дронове Сан, разработена съвместно с норвежката Кьонгсберг и полската държавна отбранителна група, е оценена на приблизително четири цяло и два милиарда щатски долара. Системата ще включва разполагането на осемнайсет антидрон батареи, петдесет и две установки и осемнайсет командни пункта, поддържани от повече от седемстотин превозни средства, комбинирайки оръдия, ракети, дронове-прехващачи и средства за радиоелектронна борба. Доставките са планирани да започнат още тази година, като пълното разгръщане се очаква в рамките на две години. Системата ще бъде интегрирана със съществуващата многослоеста противовъздушна отбрана на Полша, включително батареи Пейтриът, системи с малък обсег Нарев и системи с много малък обсег Пилица, формирайки плътен щит по източната граница, насочен към предотвратяване на бъдещи руски провокации.

От години в областта на Калининград – най-западната руска територия в Европа – се наблюдава голямо струпване на военна техника и личен състав. Зоната е стратегическа точка с директно влияние върху сигурността и енергийната устойчивост на региона на Балтийско море и Източна Европа. Заобиколена от държави-членки на НАТО от всички страни, областта представлява риск за сигурността на Алианса в Европа, но също така това я прави уязвима при потенциална ескалация. Освен че е военна заплаха, ексклавът се използва за хибридни атаки срещу инфраструктурата, комуникациите и суверенитета на останалите европейски държави. Целият анализ на https://drmjournal.org/2026/02/06/русия-превръща-изолацията-на-калинин/ Автор: Калоян Тренов Темата за руското военно присъствие в Европа, която в десетилетията след края на Студената война беше позабравена или игнорирана от западните държави, придоби отново актуалност след анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. От години в областта на Калининград – най-западната руска територия в Европа – се наблюдава голямо струпване на военна техника и личен състав. Зоната е стратегическа точка с директно влияние върху сигурността и енергийната устойчивост на региона на Балтийско море и Източна Европа. Заобиколена от държави-членки на НАТО от всички страни, областта представлява риск за сигурността на Алианса в Европа, но също така това я прави уязвима при потенциална ескалация. Освен че е военна заплаха, ексклавът се използва за хибридни атаки срещу инфраструктурата, комуникациите и суверенитета на останалите европейски държави. История на милитаризация Област Калининград представлява ексклав на Руската федерация, намиращ се на южния бряг на Балтийско море, между Полша и Литва. Площта на района е приблизително 15 000 кв.км., с население от около милион. В голяма част от историята си областта е била част от Прусия и впоследствие от Германия. След края на Втората световна война обаче минава под контрола на СССР, а местното германско население е изселено, след което са заселени рускоговорящи общности. След 1991 г. автоматично продължава да бъде част от Руската федерация. Военна мощ в изолация: Логистичните предизвикателства пред Калининград Основният начин за снабдяване на областта е чрез морски доставки директно от Руската федерация. Според изявление на губернатора на областта Алексей Беспрозваних, цитирано от руската държавна медия ТАСС и от руската онлайн борса за товари и логистична платформа ATI, 60% от всички стоки за Калининград през 2024 г. са доставени по море. Морските доставки представляват алтернатива на сухопътните такива, които са ограничени след началото на войната в Украйна през 2022 г. Железопътните доставки през Литва все още са позволени, но са ограничени с 30% спрямо 2024 г. Намалени са и доставките чрез пътната инфраструктура на държави-членки на ЕС, като за определени стоки е напълно забранено да бъдат внасяни по този начин. Цялата статия: https://drmjournal.org/2026/02/06/русия-превръща-изолацията-на-калинин/ (Фигура 1) Карта на документираното разположение на руските военни сили в Калининград до 10 октомври 2024 г. Автор: David Batashvili. „Russian Military Forces: Interactive Map“. Georgian Foundation For Strategic and International Studies, 2026. Достъпно от: https://gfsis.org.ge/maps/russian-military-forces

Твърдят, че сред ракетите е имало Fp-5 ("Фламинго"). Те носят толкова бойна част, и летят на толкова и повече даже (по разни оценки, ракетита са минали между 700 до 1500 км, зависи от коя част на Украйна са изстреляни). Още работят по точността им...

Интересно че според кратера, който се вижда от сателитите в Капустин Яр, изчисляват, че бойната глава на ракетата, която е паднала там, трябва да е поне 1 тон. Тоест излиза, че украинците вече разполагат със собствени по-мощни и по-далекобойни ракети от Атакамс.

2026. febr. 6. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Русия. Тук руската космическа програма е достигнала рекордно ниска точка на застой, като дълго обещаваната алтернатива на Старлинк не успява да напредне и на практика е напълно блокирана. Това, което трябваше да свърже и модернизира руската армия, се срина в забавяния, липса на финансиране и пропуснати изстрелвания, оставяйки силите слепи, разединени и структурно откъснати от съвременната мрежово-центрична война. Опитът на Русия да разработи собствена алтернатива на сателитния интернет от типа на Старлинк все по-често се сблъсква със структурни и финансови трудности, което поражда сериозни съмнения относно нейната жизнеспособност. Проектът е съсредоточен върху нискоорбитална широколентова сателитна мрежа, разработвана от частната компания Бюро Хиляда четиристотин и четирийсет в сътрудничество с държавната космическа корпорация Роскосмос. Инициативата е формално включена в националния проект Космос, одобрен от президента Владимир Путин, и предвижда разполагането на триста шейсет и пет сателита в ниска околоземна орбита за осигуряване на интернет на територията на Руската федерация. На практика обаче сателитите не остават фиксирани над национална територия, а непрекъснато обикалят земното кълбо по орбитални траектории. В резултат на това мрежа, проектирана да покрива само Русия, би осигурявала едновременно свързаност над големи части от Украйна, Европа и други региони, където е вероятно да се провеждат руски военни или хибридни операции. Това позволява програмата да бъде представяна като предимно за вътрешна употреба, а същевременно ефективно се изгражда техническата основа за по-широки военни комуникационни способности. Изстрелването на първите шестнайсет сателита, първоначално планирано за края на миналата година, все още не се е състояло. Според някои твърдения забавянето произтича от невъзможност да се изпълнят производствените задължения в рамките на определения срок, като изстрелването вече е отложено за неопределена по-късна дата през тази година, но вероятно ще се сблъска с допълнителни забавяния. Липсата на устойчива сателитна комуникационна мрежа има каскадни последици за руските военни операции, започвайки от командването. Надеждният космически интернет позволява на военните ръководители и фронтовите подразделения да останат постоянно свързани, да обменят информация бързо и ясно, дори в райони, където бойните действия, заглушаването или разрушенията са извадили от строя обичайните комуникационни мрежи. Без него командните структури стават накъсани и зависими от уязвими радиостанции с пряка видимост. Това влошава темпа, забавя вземането на решения и увеличава вероятността остарели заповеди да достигат до фронтовите подразделения. Контролът е също толкова засегнат, тъй като съвременният военен контрол разчита на постоянна свързаност за синхронизиране на маневрите, логистиката и противовъздушната отбрана. Силна сателитна интернет мрежа позволява на различни подразделения да работят заедно мигновено, да използват споделени цифрови карти и командни инструменти и бързо да променят действията си с развитието на ситуацията на бойното поле. При липсата ѝ контролът става фрагментиран, което принуждава подразделенията да действат полу-независимо или без заповеди, което исторически не е работило добре в рамките на руската военна култура с нейната силно централизирана йерархия. Накрая, потокът от разузнавателна информация е критично нарушен, тъй като космическият интернет улеснява бързото разпространение на кадри от дронове на живо, сателитни изображения и разузнавателни данни до оперативно и тактическо ниво. При липсата на такава инфраструктура информацията пристига със закъснение или само частично. Резултатът е сила, която воюва с влошена ситуационна осведоменост или неефективно дрон покритие и изпитва затруднения да превръща информацията в приложими решения. В резултат на тези слабости руските бойни подразделения остават силно зависими от уязвими и остарели комуникационни системи, като споменатите радиостанции с пряка видимост и прекъсващи ретранслаторни мрежи, които лесно се нарушават чрез заглушаване, физическо унищожение или просто поради разстояние, което позволява забавянията, прекъсванията и неточностите да се натрупват. За разлика от това украинските сили се възползват от стабилна, сателитно обезпечена свързаност чрез Старлинк, която осигурява устойчива и мобилна комуникация дори в бойни условия. Тази асиметрия позволява на Украйна да поддържа координация в реално време, бързо да разпространява разузнавателна информация и да съхранява оперативния темп, докато руските подразделения стават все по-изолирани и фрагментирани на бойното поле.

Оригиналният руски глагол е "спиздить"

Федералният бюджет на Русия започна годината с рязък спад. През януари дефицитът възлиза на почти 1,7 трилиона рубли, което е близо половината от планиратите за цялата година 3,8 трилиона рубли. Според Министерството на финансите, бюджетните приходи през януари са спаднали с 11,6% на годишна база до 2,36 трилиона рубли, докато приходите от петрол и газ са се сринали с почти 50%, достигайки петгодишно дъно. В резултат на това дефицитът за януари е със 17% по-висок от миналата година, а кумулативният дефицит от началото на войната достигна 17,4 трилиона рубли. Източник, близък до правителството, заяви пред Ройтерс, че поради падащите цени на руския петрол и проблемите с износа, дефицитът за 2026г може да се увеличи значително и да достигне 10 трилиона рубли.

Имат един глагол, който в унгарският е синоним с крадене, грабене, взимане, присвояване, убиране това е ЗАБРАТь. Така, че нищо ново няма в гореписаното за руският провинциален, имперски менталитет....

И още малко за руската народопсихология, един коментар от Игал Левин по повод всеобщата мъка на руснаците по Starlink: Ако се замислим по-задълбочено върху този феномен, когато руснаците масово и, най-важното, искрено са възмутени от поведението на Маск, се разкриват интересни моменти. Припомням, че тяхното възмущение не се дължи на факта, че става дума за топ-бизнесмен от водеща страна от НАТО, който изключва технологията, която те използват в предполагаемата война срещу самата НАТО (както искрено смятат мнозина там) или, ако става дума за по-адекватни, срещу подкрепяната от НАТО Украйна. Мисля, че тук все пак става дума за нещо по-дълбоко от просто инфантилизъм (въпреки че, без съмнение, и той е присъщ), тук, наред с другото, се отразява дълбокото презрение на руснаците към институцията на частната собственост. Изследвайки руснаците, забелязах, че исторически всичко, което са откраднали, те искрено смятат за свое – земи, технологии, открития, понякога цели покорени народи. Исторически марксистите и марксизмът преди повече от сто години са били много по-силни в западните индустриални страни, но именно в огромната аграрна Русия марксистите тогава са взели властта. Това не би могло да се случи без това презрение към институцията на частната собственост; за това има много свидетелства – например Горки, който пишеше за руското село и даваше свидетелства, че на обикновения руснак не му пукаше за нея – нека гори. Често западните марксисти не успяваха да довършат започнатото, именно защото в крайна сметка се сблъскваха с мощното разбиране и уважение към труда и понятието за собственост – това можеше да доведе до куриозни ситуации, като скандинавския социализъм, който се занимаваше с правата на работниците, но не провеждаше кървави разкулачвания. Сега наблюдаваме същото и със Starlink: руснаците искрено смятат, че това е тяхно, защото са го откраднали, пиратски са се свързали, настроили са връзката и са го нагласили като поток, научавайки се да го използват. Във въображението на руснаците – на глупавия хохъл са дали всичко готово, а той, руснакът, сам е взел този парче, „честно” го е откраднал, и както откраднатите земи искрено смятат за свои, така искрено смятат за свой и същия Starlink. Към това се добавя и презрението на руснаците към трудовата етика – важна съставна част на западната цивилизация: руснаците никога не са обичали да работят усилено (оттук и лицемерието, потемкинските села, да изглеждаш, а не да си, традиционно лошата техника за безопасност и т.н.). За това свидетелстват дори най-светлите им умове — същият добър човек (без ирония, добър човек) астрономът Сурдин, който, отговаряйки на въпроса защо не се е преместил в САЩ, за да се занимава с наука там, когато му е било направено такова предложение, отговорил, че там ще трябва да работи много, а той е сибарит (така е казал, да), и не би искал да работи усилено. Когато нямаш трудова етика, не цениш и труда на другите – това, че същият Starlink не е технология, изпратена от Бога, а плод на колосален, сложен и тежък труд на много хора и, най-важното, дълъг труд. Откраднал си го – и добре, сега в мозъка на руснака това е негово: не му пука, че собственикът е Маск, не му пука, че това е направено от западни инженери и не за да бъде крадено, не му пука за всичко това – ако е откраднато, значи сега всичко е мое! Украинците, между другото, са големи собственици и стопани, и това е част от тяхната културна традиция; с това те много се различават от руснаците, но за украинците ще говорим по-късно.

Според медийни съобщения, които проверяваме за потвърждение, в Москва е извършен опит за убийството на първия заместник-началник на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, Владимир Алексеев. Държавната информационна агенция РИА Новости също съобщава за атаката. Нападател е произвел няколко изстрела по Алексеев и след това е избягал. Алексеев е тежко ранен при стрелбата и е хоспитализиран. Алексеев отговаря за провеждането на операции на територията на Сирия и Украйна, а САЩ го обвиняват, че е участвал в намеса в изборите през 2016 г. и по-специално в провеждането на кибератаки и активни мерки за дискредитиране на американската избирателна система. Владимир Алексеев участва и в потушаването на бунта на Пригожин през 2023 г. https://t.me/drmjournal/15950

2026. febr. 5. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 5. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни актуализации от Руската федерация. Това, което преди беше обсъждано основно насаме от обикновени граждани или онлайн от анализатори, сега вече се изрича открито в руския парламент. Дори официалните лица вече не могат да се преструват, започвайки да признават, че войната е загубена и единственият изход е армията да я прекрати на момента. За първи път от началото на нахлуването в Украйна действащ регионален депутат публично заяви, че войната е загубена и трябва да бъде прекратена. По време на заседание на Самарското регионално събрание шейсет и девет годишният Григорий Еремеев открито призова колегите си да признаят това, което той нарече провал на войната, и да споделят отговорността с Владимир Путин. Еремеев заяви, че целите на инвазията са по своята същност недостижими и аргументира, а Путин продължава войната не заради победа, а за да избегне влизането в историята като губещ. Реакцията беше незабавна и показателна, тъй като други депутати го заглушиха с викове, прекъснаха микрофона му и единодушно гласуваха да подадат жалба срещу него. Малко след това срещу Еремеев беше повдигнато обвинение за злоупотреба със свободата на словото. В политическа система, в която дори леко съмнение във победата отдавна се третира като предателство, фактът, че подобни думи бяха изречени на глас в регионален парламент, е значим. Това отразява не само смелост, но и натрупано разочарование, което страхът вече не може напълно да потисне. Вътрешната критика срещу войната нараства постепенно, въпреки че репресиите остават тежки. Дисиденти, активисти и обикновени граждани, които открито се противопоставят на инвазията, продължават да получават сурови присъди затвор, като над шестстотин души са били подведени под отговорност през миналата година. В същото време пукнатини се появяват и вътре в самия провоенен лагер. Влиятелни военни анализатори и коментатори, които някога пригласяха на наративите на Кремъл, бяха обявени за чуждестранни агенти, след като критикуваха реалностите на бойното поле, командирите и решенията, разкривайки разделения сред онези, които трябваше да поддържат моралното състояние на обществото за военните усилия. Икономическото напрежение и видимото разминаване между официалните изявления и ежедневния опит, подхранват още тихо недоволство. Докато повечето руснаци все още избягват публични протести, ерозията на легитимността е очевидна в разговорите, коментарите и вече дори в законодателните зали. Руските анализатори все по-често подсилват това недоволство чрез неудобни сравнения, наблюдавайки как чуждестранни разузнавателни служби провеждат решителни операции, докато руската война се проточва без убедителен резултат. Те се позовават на това как Съединените щати показаха как изглежда една истинска специална военна операция в своя прецизен рейд срещу Венецуела, извличайки действащия президент и постигайки оперативните си цели само за три часа. Точно това, за което руските анализатори мечтаеха с години страната им да постигне в Украйна, а сега неизбежният въпрос вътре в Русия стана, а ние? За да се справят, много коментатори се впускат в самоуспокояващи обяснения, настоявайки, че Русия би могла да спечели мигновено, ако имаше заповед за това, или че тайни задкулисни сделки еднолично причиняват провала на военните усилия. Въпреки това, с украински дронове, които продължават да летят на повече от хиляда и петстотин километра навътре в руска територия, и с напредък на бойното поле, измерван в метри на ден, дори най-провоенните анализатори и коментатори започват да признават, че това не са аномалии или конспирации, а индикатори за системни провали в планирането, командването и адаптацията. Нарастващият гняв се усилва и от историята, тъй като в средата на януари войната в Украйна надхвърли хиляда четиристотин и осемнайсет дни, или точно колкото е продължила борбата на Съветския съюз срещу Германия в това, което руснаците наричат Великата отечествена война. Между хиляда деветстотин четирийсет и първа и четирийсет и пета година Червената армия изтласка вражеските сили приблизително на хиляда и петстотин до хиляда и осемстотин километра на запад, завършвайки в Берлин. За сравнение, след четири години в Украйна най-дълбоките устойчиви настъпления на Русия се простират максимално до сто и петдесет километра отвъд собствените ѝ граници, или повече от десет пъти по-малко, а тя все още не може напълно да завземе Донбас, който нарича свой.

Още за спирането на Старлинк: След като терминалите на Starlink, използвани от руските войски, бяха блокирани, интензивността на руските атаки намаля, а в някои участъци те са напълно прекратени, съобщава Радио Свобода, позовавайки се на източници в Генералния щаб на украинската служба. Според Сергий Бескрестнов, съветник на украинския министър на отбраната, руските войски изпитват сериозни проблеми с командването и контрола: „Врагът е в катастрофално положение – цялото командване и контрол на войските е прекъснато“, написа той в социалните мрежи.

🛰 Руски космически апарати са се приближили до европейски спътници и са прехванали техните комуникации, смятат официални лица. Два обекта са преминали опасно близо до някои от най-важните геостационарни спътници на Европа, съобщи Financial Times, и са останали в близост в продължение на седмици. Спътниците не разполагат с модерни бордови компютри, които да криптират предаванията им, така че данните се интерпретират лесно; това ги прави уязвими към смущения. Москва засили хибридната война, атакувайки инфраструктура като подводни кабели, и такива прехващания биха могли да й предоставят възможност за саботиране на европейските космически системи. На фона на тези новини, Германия планира да похарчи 41 милиарда долара за укрепване на военната си космическа технология през следващите четири години. https://t.me/drmjournal/15943

От мрежата: Според доклади на терен, руските щурмови операции са преустановени, а системата за командване и управление на подразделенията претърпява сериозни прекъсвания. Това се дължи на спирането на Starlink за руските войски след въвеждането на задължителна предварителна регистрация. От няколко дни компанията на Илон Мъск на практика забрани използването на своите сателитни комуникации от руска страна, докато украинските въоръжени сили продължават да използват системата след оторизация. Ситуацията е близка до критична. През двете години на активно разполагане на Starlink почти цялото оперативно командване и управление – комуникация между подразделенията, координация на огъня и предаване на данни от безпилотни летателни апарати – е било обвързано с американската сателитна инфраструктура. Няма алтернатива, сравнима по стабилност и скорост. Според източници, ситуацията е особено вбесяваща за някои високопоставени военни офицери. В затворени разговори те настояват Кремъл публично да обясни на войниците в окопите защо в петата година от войната държавата харчи милиарди рубли за разработване и популяризиране на военно безполезни проекти като месинджъра MAX, вместо да създаде собствена пълноценна система за сателитна комуникация. Във военните среди все по-често се чува суров и опасен извод: приоритетите на държавата са се променили. Според офицерите властите инвестират не в осигуряване на армията и победа на бойното поле, а в инструменти за тотален контрол над гражданите. Резултатът е зависимостта на фронта от чужда инфраструктура и колапс на управлението в най-критичния момент.

Игал Левин привежда следният коментар: "Един от израелските военни наблюдатели е шокиран от руснаците, които от своя страна по някаква причина са шокирани от Мъск: „Руснаците са ядосани, че Мъск е прекратил достъпа им до Starlink, и го проклинат. Опитвам се да разбера колко откъснати от реалността са руснаците, че разчитат на комуникационна мрежа, идваща от най-важната страна в НАТО, и в същото време се ядосват, че им я изключват. Представете си, ако Израел разчиташе на иранската сателитна мрежа.“ "Проклетото НАТО ни изключи спътниците на НАТО за войната против НАТО..."

ВСУ са нанесли удари по полигона „Капустин Яр“, откъдето РФ изстрелва „Орешник“, — Главният щаб на ВСУ През януари 2026 г. беше изпълнена серия от успешни удари с украински ракети, по-специално „Фламинго“. Част от сградите са получили повреди с различна степен на тежест, един от хангарите е значително повреден, част от личния състав е евакуиран от територията. https://t.me/insiderUKR/117453

От Бюлетина на Дневник: 18% С толкова ще спаднат приходите от енергия в бюджета на Русия през 2026 г. в сравнение с правителствения план. Вследствие публичният дефицит на страната може да се увеличи почти тройно над планираното от правителството, тъй като спадът в индийските покупки на петрол и нарастващите отстъпки за търговия с петрол намаляват приходите, докато разходите може да са по-високи от очакваното, казва източник, близък до правителството, пред "Ройтерс". Източникът цитира изчисления на икономисти от свързан с правителството мозъчен тръст, които не са планирани за публикуване. Те са поредният признак за нарастващо напрежение върху руската икономика, изправена пред санкции, високи лихвени проценти и недостиг на работна ръка. Изчисленията показват увеличаване на дефицита до между 3.5% и 4.4% от БВП при планирани 1.6%. Оценките също така предполагат увеличение на разходите с между 4.1% и 8.4%. Спадът на приходите идва в момент, когато Русия и Украйна водят преки преговори с посредничеството на САЩ в Обединените арабски емирства тази седмица, като всички страни заявяват, че се постига напредък към евентуално споразумение. Какви са възможностите на правителството да покрие дефицита и обмисля ли се съкращение на военните разходи, четете в статията на Ангел Петров.

2026. febr. 4. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 4. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Украйна. Тук темпът на настъпление на Русия се е превърнал от бавен в антирекорд в историята на войните, без никакви признаци за подобрение. Тази липса на напредък за сметка на ужасяващи загуби принуди руското ръководство да се опита да постигне победата си чрез средства, унизителни за една свръхдържава. Военни анализатори сравниха темпа на придвижване на Русия с други настъпления в историята, като стигнаха до шокиращия резултат, че руската армия се движи с безпрецедентно бавен оперативен темп от около петнайсет метра на ден. Това на практика е антирекорд по стандартите на последното столетие, защото дори през Първата световна война, след четири години изтощителна окопна война, изчерпаната германска армия е била способна да проведе последно отчаяно настъпление, при което е напреднала седемдесет километра за четири месеца, или петстотин осемдесет и три метра на ден. Руското ръководство продължава да посочва пълното завземане на Донбас като една от най-важните си цели в Украйна, но Институтът за изследване на войната оценява, че при сегашния темп Русия би се нуждала от поне осемнайсет месеца, за да завладее само Донбас. Най-важното е, че това би било възможно единствено в случай че украинските сили не изградят никакви допълнителни отбранителни съоръжения, което подчертава рязката пропаст между амбициите на Москва и реалния ѝ военен капацитет да ги постигне. Малката вероятност Русия да постигне пробив със сила се подсилва допълнително от отбранителната позиция на Украйна, защото докато Русия трудно напредва с повече от петнайсет метра на ден, украинските сили изграждат стотици метри масивни, модерни отбранителни линии дневно. С обща дължина от над две хиляди километра, тези укрепления се строят по-бързо, отколкото руските войски могат да напредват, подчертавайки реалността, пред която са изправени руснаците. Въпреки това руското военно командване систематично представя изкривено ефективността на своите настъпления пред външния свят, за да си осигури лостове в преговорите, с намерението да заблуди Запада и да го накара да окаже натиск върху Украйна за политически отстъпки и отстъпване на територия, която Русия не е успяла да завладее на бойното поле. От решаващо значение е, че руските сили са далеч от достигането на най-новите украински укрепления, а преди това все още трябва да преодолеят големи градски агломерации като Краматорск и Славянск, част от силно укрепения пояс от крепости, където плътната отбрана, подготвените позиции и градският терен допълнително умножават цената на всяко настъпление. Показателно е, че почти година и половина и повече от сто хиляди загинали войници все още не са достатъчни за руснаците да превземат Покровск и Мирноград. За сравнение, Краматорск е четири пъти по-голям от Покровск, докато Славянск е почти четири пъти по-голям от Мирноград, което означава, че Русия едва ли би могла да ги завладее дори в рамките на следващите две години. В резултат руското ръководство започна да създава впечатление, че е отворено за преговори и прекратяване на огъня, но само ако Украйна предаде Донбас без бой. Без да го завземе изцяло, Москва не може правдоподобно да претендира дори за символична победа, от която Владимир Путин се нуждае, за да представи войната като успешна и да оправдае огромните загуби. Още от самото начало Донбас е основното предварително условие на Русия за какъвто и да е мирен план, което отразява тихо признание, че военното завземане вече не е вероятно, въпреки твърденията ѝ пред западната аудитория, че това е само въпрос на време и че съпротивата е безсмислена. Предвид реалностите на място, добре знаейки, че руснаците нямат жива сила и ресурси да го превземат със сила, и осъзнавайки стратегическото значение на останалата част от Донбас за защитата на регионите по-нататък на запад, президентът Зеленски заяви, че Украйна не е готова за компромиси, които нарушават нейната териториална цялост.

От мрежата: Януари 2026 г. ще остане в историята като месецът, в който рентите от нефт и газ, които бяха в основата на цялата постсъветска руска държавност, официално се сринаха. Министерството на финансите отчете 393,3 милиарда рубли - половината от сумата от предходната година. В относително изражение това представлява около 2% от БВП - антирекорд за цялата ера на Путин. Данъкът върху добива на полезни изкопаеми се срина с почти 60%, а износните мита - с 44%. Суровият нефт Urals се търгуваше около 40 долара през януари (с отстъпка до 27 долара спрямо Brent), а цената на барел в рубла беше 3073 рубли вместо планираните 5440. Бюджетната „дупка“ лесно може да набъбне до 8-10 трилиона рубли вместо обещаните 3,8 трилиона. Увеличаването на ДДС и данъците за малкия бизнес е като чаена лъжичка срещу океана. Но основната драма не е дори в януарските цифри, а в това, което се случва след това. На 2 февруари Доналд Тръмп обяви търговско споразумение с Индия: тарифите върху индийски стоки ще бъдат намалени от 50% (или 25% плюс 25% санкция за руски нефт) на 18%, а в замяна Моди уж обеща да спре да купува руски нефт и да премине към американски и евентуално венецуелски. Индия не е потвърдила официално това, а Кремъл (Песков, Захарова) се преструва, че нищо не се е случило, но данните на Kpler и Argus вече показват рязък спад: доставките за Индия през януари варираха от 436 000 до 1,1 милиона барела на ден, в сравнение със средно 1,76 милиона през 2025 г. Индия е вторият по големина купувач след Китай – и си тръгва. Путин спешно се обажда на Си Дзинпин: „стратегическо партньорство“, „тясна координация“, оплаквания от „лек спад“ в оборота. Китай наистина увеличи леко вноса през 2025 г., но няма да абсорбира целия обем, който Русия губи. И ако го направи, ще бъде на цени, които той диктува. Когато „стратегически партньори“ станат ликвидатори при продажба на несъстоятелност, това вече не е партньорство; това е пазарна капитулация. Цялата „путиномика“ е изградена върху един прост, негласен договор: високи нефтени ренти → свръхпечалби → величие (военно, геополитическо, олимпийско), лоялност на елитите и трохи за населението в замяна на мълчание. Формулата данък върху добива на минерали + мита = стабилност. Сега тя се разпада. Санкциите със сигурност изиграха роля, но ключът е загубата на свобода на действие. Русия вече не диктува цени и обеми; тя приема това, което е дадено. Отстъпка от 27 долара вече не е просто отстъпка; това е данък върху амбициите, които икономиката не може да плати. Русия се връща към състоянието от началото на 90-те години на миналия век – но без същото доверие, без надежди за западна интеграция и без еуфорията от първите пазарни реформи. Тогава нефтът можеше да купува време. Сега това време изтече и нефтът дори не купува лоялността на собствените си одиторски камари. Финалните надписи на ерата, в която бензиностанцията беше синоним на власт, вече са отминали. Остава да видим колко дълго ще издържи ценовата дъска на Urals.

Анкетите в Украйна отразяват нарастваща готовност за териториални отстъпки, пише Ню Йорк Таймс. През май 2022 г. проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС) установи, че 82% от украинците смятат, че отстъпването на територия на Русия не трябва да се прави при никакви обстоятелства. Според последното проучване на КМИС, 40% от анкетираните са заявили, че биха подкрепили отстъпването на Донбас в замяна на гаранции за сигурност. Тези две цифри не бива да бъдат директно сравнявани, подчертава вестникът, тъй като гаранциите за сигурност не са били споменати във въпроса за териториалните отстъпки в началото на войната. В същото време получените резулатти са в съответствие с други анкети, демонстриращи нарастваща готовност за отстъпване на територии. Въпреки това, мнозинството от украинци остават против отстъпките.

2026. febr. 3. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. február 3. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-голямата новина идва от Украйна. Тук Русия се подготвя за нови настъпления, без признаци да промени идеята си да напредва. Украйна обаче изгради нова масивна отбранителна линия, която да разбие руските амбиции и да я принуди да жертва още стотици хиляди свои войници. Наскоро украинските военни публикуваха кадри от изграждането на ново и мащабно отбранително укрепление с дължина приблизително две хиляди километра, разположено далеч зад настоящата фронтова линия. Проектът, който е струвал около два милиарда щатски долара, представлява мащабна инвестиция в модерна, многослойна инфраструктура, предназначена да служи като застраховка независимо от това как ще се развият събитията на бойното поле или на масата за преговори. Отбранителната система е съзнателно проектирана в отговор на по-ранни оперативни слабости и трудно научени уроци от бойното поле, особено уроци, извлечени от сраженията около Покровск и Добропиля. Ограничена от недостиг на жива сила, Украйна не се опитва да задържа територия чрез плътно разполагане на войски и вместо това изгражда мащабна мрежа от препятствия, предназначена да създава практически непреодолими зони за унищожение. Акцентът не е върху маневрената война или бързите контранастъпления, а върху отказа от напредване чрез систематично изтощение, забавяне, канализиране и излагане на настъпващите сили на продължителен прецизен огън. Като замества живата сила с дълбочина, препятствия и интегрирани огневи средства, укрепленията снижават темпото на противника, налагат високи загуби при всеки опит за пробив и позволяват на украинските сили гъвкаво да концентрират техника и огнева мощ там, където са най-ефективни, като същевременно подсигуряват огромни райони с минимален персонал. Отбранителната линия е проектирана като капан, предназначен да противодейства както на пехотни, така и на бронирани формирования чрез множество взаимно подсилващи се слоеве. Тя интегрира противотанкови и противопехотни мини, двайсет и един реда бодлива тел, три паралелни противотанкови рова и три последователни пояса от драконови зъби, които възпрепятстват движението на бронетехниката. Всяко препятствие изпълнява конкретна функция, минните полета отказват достъп, бодливата тел пречи на пехотата, подсилените ровове предотвратяват използването им като укритие, а свързаните помежду си драконови зъби и тел ограничават бързото демонтиране. Заедно тези мерки забавят и канализират нападателите, увеличавайки излагането им на отбранителен огън и намалявайки вероятността от координирани пробиви. Отвъд основните линии гъста мрежа от микроукрепления поддържа малки екипи оператори на дронове с разузнавателен и ударен обсег, достигащ почти двайсет километра, разширявайки отбраната в широка зона за унищожение. Тези позиции интегрират средства за радиоелектронна борба и включват укрепени, камуфлажирани бункери и окопи, защитени с покрития и мрежи срещу дронове. Отбранителната линия обаче не може да бъде напълно непрекъсната, тъй като са необходими проходи за логистика или отстъпление. Те са умишлено ограничени на брой до едва два прохода на участък от шестнайсет километра, като по този начин се упражнява строг контрол върху достъпа. Принуждавайки руснаците да се насочват към тези тесни зони, защитниците целят значително да намалят възможностите им за маневра. Дрон наблюдението непрекъснато следи руските движения, проследявайки ги още преди да достигнат отбранителната линия, но щом препятствията започнат да забавят и канализират настъплението им, нападателите вече няма къде да се скрият. С намаляването на инерцията си те стават изложени на координирани украински прецизни удари от дронове, минохвъргачки и артилерия. Освен това скрити, укрепени позиции, разположени зад поясите от препятствия, осигуряват на украинците защитени огневи точки и укрития за пехота и оператори на дронове. При тази отбранителна концепция успешните руски пробиви стават статистически малко вероятни. Макар линията да може да бъде пробита чрез продължително и концентрирано използване на авиация и артилерия, приблизително сто и петдесет метровата дълбочина на пояса от препятствия би изисквала огромни ресурси за създаване на реален проход. Дори ако определени участъци бъдат повредени и някои руски сили проникнат, те пак ще бъдат принудени да се придвижват през тясна зона под непрекъснат украински огън от всички страни. Освен това масираният обстрел вероятно ще превърне препятствията в смесица от желязо, разбит бетон и още по-дълбоки кратери, което допълнително ще усложни движението, вместо да го улесни.