Overview

Незнам какво ще си върне Китай първо? Манджурия или Тайван?

2026. máj. 2. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. május 2. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Мали. Тук руските сили вече не просто отстъпват от настъпващите наземни бунтовнически части, а биват изтласквани и от въздуха. Въпреки че Русия разположи опитни инструктори, за да защитава правителството на хунтата, те бяха принудени да се изтеглят, след като на практика загубиха въздушната война срещу племенните милиции, които току-що бяха започнали да използват дронове. Наскоро публикувани кадри от бойното поле показват как дрон разчети на Азавад нанасят удари по руски бази, превръщайки това, което би трябвало да бъдат сигурни тилови райони, в постоянни зони на опасност. Евтините камикадзе дронове удрят с прецизност, въпреки че камиони и бронирани машини се опитват да избягат от атаките им. Интензивността на въздушните нападения принуждава частите на руския африкански корпус към непрекъснато движение, нарушавайки логистиката им и способността им да използват базите като укрития или да помагат на правителствените сили. Това бележи драматична промяна в начина, по който се води войната в Мали, тъй като доскоро конфликтът следваше класически модел на бунтовническа война. Туарегските сепаратисти и други бунтовнически групи разчитаха на импровизирани взривни устройства, засади и атаки тип удари и бягай. Основният им фокус беше да атакуват снабдителните маршрути чрез миниране на пустинни пътища, нападения срещу конвои с коли бомби и блокиране на ключови логистични коридори. Това принуждаваше малийските и руските части да заемат отбранителна позиция, приковавайки ги към защита на конвои и охрана на бази, вместо към настъпателни контрабунтовнически операции. С течение на времето тази стратегия на изтощение сломи ресурсите и изключително ограничи правителствения контрол, позволявайки на бунтовниците по-голямо присъствие, макар че това все пак рядко носеше решителни пробиви на бойното поле. Както става все по-често след войната в Украйна, бойците на Азавад започнаха да експериментират с дронове, което добави категорично нов слой към техните тактики. Първоначално усилията им бяха ограничени до малък брой комерсиални дронове с базови модификации, а с неопитните оператори ранните удари бяха спорадични с ограничен ефект. Но през следващите месеци те се адаптираха бързо, като частите на Азавад подобриха уменията си за сглобяване и пилотиране на дронове, интегрираха по-ефективни бойни глави и започнаха да координират удари с наземни операции за по-голям ефект. Това кулминира в сегашната офанзива, където тези усилия узряха в напълно интегрирана бойна способност, което означава, че дроновете вече не бяха допълнителен инструмент, а централен елемент на бойното поле. За разлика от импровизираните взривни устройства, които разчитат врагът да влезе в капан, дроновете активно преследват цели в реално време, премахвайки безопасните зони и разширявайки обхвата далеч отвъд традиционните тактики на засада. Тази трансформация превърна бойното поле в среда с множество заплахи, като руските и правителствените части не само се сблъскваха с натиск от настъпващи наземни сили, но едновременно с това бяха под постоянно въздушно наблюдение и атака. Това доведе до увеличени загуби, нарушено командване и контрол и нарастващ психологически натиск върху войски, принудени да действат под невидима, постоянна заплаха. При такива условия, нови за африканското бойно поле, задържането на изолирани пустинни постове ставаше все по-несъстоятелно, ускорявайки решението на Русия да се оттегли. Очевидната липсата на руски контрамерки прави това развитие още по-важно, тъй като въпреки присъствието на инструктори от руския африкански корпус, много от които имат опит от боевете в Украйна, има малко доказателства за ефективни контрамерки за радиоелектронна война или за разполагане на собствени дронове. Самите кадри от бойците са показателни, тъй като дроновете удрят свободно вътре в руските позиции, без видимо заглушаване, прехващане или някаква отбрана. Дори базова радиоелектронна война би могла да намали ефективността на подобни атаки, но такава изглежда до голяма степен липсва. Русия може да е подценила бунтовниците, предполагайки, че те нямат способността да разгръщат дронове в мащаб. Основната причина обаче е, че най-модерните руски дрон и антидрон системи са силно концентрирани в Украйна, където интензивността на войната изисква постоянен приоритет. Това оставя руски експедиционни сили като тези в Мали необорудвани и изложени на риск, и в резултат на практика те се превърнаха в лесни цели, тъй като войната се променя и всички се адаптират, но Русия не е способна да поддържа темпото, дори на места, където иска да остане.

От Frontline Monitor: В нощта срещу 2 май 2011 г. два модифицирани хеликоптера UH-60 Black Hawk със силно намалена радарна и акустична видимост – известни в устното предание на американските специални сили като Razor 1 и Razor 2 – пресичат държавната граница между Афганистан и Пакистан на ниска височина. На борда им са 23 оператори от Naval Special Warfare Development Group (DEVGRU), преводач от ЦРУ и военното куче Кайро. Маршрутът от Джалалабад до Аботабад е около 90 минути полет в електронна тишина, под линията на действие на пакистанските радари. Целта: тристаен укрепен комплекс на ул. „Билал", в района Биляйл Таун, на около 1,3 км от пакистанската военна академия „Какул“. За администрацията на президента Барак Обама залогът надхвърля смъртта на един терорист – евентуален неуспех би означавал повторение на операция Eagle Claw в Иран (1980) и потенциална политическа криза още в първия мандат на президента. ‎ Оперативен разбор ‎◆ Разузнавателната верига към комплекса Пътят до Аботабад минава през 8 години работа. Ключовият елемент е Абу Ахмад ал-Кувайти – личният куриер на Бин Ладен, идентифициран чрез разпити в т.нар. „тъмни" обекти на ЦРУ в средата на 2000-те години. SIGINT разузнаване покрива дисциплината му при водене на телефонни разговори – Ал-Кувайти използва предплатени SIM карти, активирани на разстояние от комплекса, и пуска телефона едва на километри от дома. Данни от човешко разузнаване на терен (HUMINT) и геостационарно разузнаване (GEOINT) от сателитни снимки на WorldView изграждат профил на обекта: тристаен дом без интернет и стационарна линия, обитатели, които не изхвърлят боклука си навън, 7-метрови стени с бодлива тел, ограден балкон. От септември 2010 г. ЦРУ наема съседно жилище за наблюдение и по-късно извършва фалшива имунизационна кампания от хепатит B под ръководството на д-р Шакил Африди, с която е направен опит за вземане на ДНК от деца в комплекса. Президентът Обама дава „зелена светлина" от Дипломатическият салон на Белия дом на 29 април 2011 г. ‎ ‎◆ Аварийното кацане и адаптацията на терен Razor 1 претърпява неконтролирано спускане при опит за зависване над двора – комбинация от ефект на „вихров пръстен", стеснено пространство между високите стени и по-висока от очакваната околна температура. Опашката удря стената; пилотът свежда машината до твърдо приземяване, без жертви. Резервният план, при който Razor 2 също трябва да кацне в двора, е преоразмерен в движение: вторият вертолет прехвърля десанта си извън стените на комплекса, а резервен хеликоптер Boeing CH-47 Chinook от Джалалабад е приведен в готовност за операция по извличане. Загубата на първия хеликоптер премества входната точка – операторите взривяват външната порта и пробиват вътрешната стена с C-4 вместо да слизат от въздуха. ‎ ‎◆ Близък бой в укрепен жилищен обект Самата акция трае около 38 минути. Близкият бой (Close Quarters Battle) протича в три фази: прочистване на стопанските постройки и страничните стаи, неутрализиране на куриера Ал-Кувайти и брат му, изкачване по стълбището на триетажната основна сграда. На третия етаж операторите срещат Бин Ладен – невъоръжен, но в обстановка с риск от експлозивни жилетки или клопки. Той е поразен с два изстрела (глава и гръден кош) от водещия оператор. Тялото е идентифицирано визуално, фотографски и с ДНК сравнение по-късно същия ден на борда на самолетоносача USS Carl Vinson. Погребението е извършено в северната част на Арабско море съгласно традицията в исляма, която повелява да се състои до 24 часа. В същото време този ход предотвратява превръщането на гроба му в място на поклонение за екстремисти. Оперативният отряд изнася твърди дискове, флашки, документи и телефони – материал, който се оказва стратегически по-ценен дори от самата ликвидация. „Простота, сигурност, повторение, изненада, бързина и цел." – Адмирал Уилям Макрейвън изброява 6-те водещи принципа на специалната операция в своя труд Spec Ops (1995). „Копието на Нептун" реализира всеки от тях. ‎ Геополитически разломни линии ‎ ‎◆ ISI: некомпетентност или съучастие Комплексът се намира на 1,3 км от PMA Kakul, пакистанския аналог на академия Уест Пойнт, в гарнизонен град с висока концентрация на пенсионирани офицери. Пакистанският „Доклад на Аботабадската комисия", изтекъл през 2013 г., квалифицира резултата като „колективен провал" на разузнавателните и военните агенции, заради който Бин Ладен прекарва 9 години на пакистанска територия. Версията на Сиймор Хърш от 2015 г. според която ISI е държало под надзор Бин Ладен, като е било уведомено за рейда, остава спорна, но ден-днешен така и не е окончателно опровергана. Минималното заключение, прието в академичните среди и западните разузнавателни общности, остава: ISI или знаеше, или е избрала да не знае. ‎ ‎◆ Доктринален преход от мащабна война към хирургичен удар Операцията се вписва в стратегическия завой на САЩ след Ирак и Афганистан – от класически кампании към комбинация от въздушни удари, операции с дронове и съвместни операции със силите на местни партньори. Натрупаният капацитет на Съвместното командване за специални операции (JSOC) начело с Маккристъл (2003–2008 г.) и Макрейвън (2008–2011 г.) – т.нар. Industrial Counterterrorism с F3EAD (Find, Fix, Finish, Exploit, Analyze, Disseminate) цикъл – намира своя връх именно в Аботабад. Цената е плавна: дроновата кампания се ускорява, ударите в Пакистан, Йемен и Сомалия достигат рекорд през 2011–2012 г., а правният въпрос за извънсъдебна ликвидация (включително на американски граждани, какъвто е случаят с Анвар ал-Аулаки през септември 2011 г.) е поставен на дневен ред още същата година. ‎ ‎◆ Дипломатическата ударна вълна Операцията е проведена без предварително предупреждение до Исламабад. Реакцията на Пакистан, временно затваряне на маршрутите за снабдяване на НАТО през Хайбер и Чаман след инцидента в Салала (ноември 2011 г.), отзоваване на американски военни съветници, обществена кампания срещу „нарушения на суверенитета". Създава се нов прецедент: съюзническа територия не гарантира защита от Силите за специални операции, ако там пребивават мишени със стратегическа стойност. Този прецедент по-късно се цитира в удара, ликвидирал иранския генерал Касем Сюлеймани на летище Багдад (2020 г.), както и при израелските удари в Сирия и Ливан през 2024–2025 г. ‎ Наследството 15 години по-късно ‎ ‎◆ От йерархия към мрежа Бин Ладен остави организация, която вече беше подложена на децентрализация. Към днешна дата Ал-Кайда като централна структура е почти изпразнена – Айман ал-Зауахири, последният оперативно значим лидер от „старата гвардия", беше ликвидиран в Кабул през юли 2022 г. Глобалното джихадистко движение се трансформира около регионални франчайзи: Ал-Кайда на Арабския п-ов (Йемен), Ал-Кайда в Ислямския Магреб (Северна Африка) и Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (Сахел), Аш-Шабааб (Сомалия), Ал-Кайда на Индийския субконтинент (Южна Азия). Паралелно възникна Ислямска държава и нейното най-агресивно подразделение към 2026 г. – Вилает Хорасан, отговорно за атаките в Керман (януари 2024 г.), Крокус сити Хол в Москва (март 2024 г.) и осуетени заговори в Германия, Австрия и Турция. Парадоксално, Ал-Кайда като децентрализирана мрежа се оказа по-устойчива на физическото отстраняване на ръководи фигури, отколкото Ал-Кайда като структура със строга йерархия от 2001 г. ‎ ‎◆ Технологичният скок: рейдът, ако беше проведен днес Ако „Нептун" се планираше днес, профилът на операцията би изглеждал коренно различно. Low-observable вертолетите вероятно щяха да бъдат сведени до елемент за извличане. Проникването до самата цел щеше да бъде поверено на MQ-9 Reaper за устойчиво наблюдение, FPV дронове с fiber-optic управление за пробиване на охраната, AI-асистиран анализ на сателитни и мултиспектрални данни за поведенческо разпознаване на лицата, обитаващи комплекса, и евентуално автономни разпознаващи муниции от типа Switchblade-600. Мобилни ДНК комплекти на терен биха съкратили периода между поразяване и биометрично потвърждение от 24 часа до броени минути. В същото време класическият елемент – оператор на земята, който за две секунди прави разлика между терорист с шахидски пояс и невъоръжен заложник – остава незаменим. Твърди дискове и документи като тези в Аботабад, които се оказаха безценна находка, няма как да бъдат изнесени от дронове... засега. ‎ ‎◆ Психологическият ефект: фатален удар или метастаза Смъртта на Бин Ладен прекъсна символното ядро на глобалния джихадизъм, но ускори неговата фрагментация. Според оценка на Combating Terrorism Center към Военната академия в Уест Пойнт от 2025 г. общата численост на бойците в редиците на Ал-Кайда и нейните филиали в Африка надхвърля числеността на хората, които Бин Ладен командваше през 2001 г. Урокът е тревожен за планировчиците: ликвидирането на стратегически лидер променя формата на заплахата, но и не нейния обем. ‎ Прочитът на Frontline Monitor „Копието на Нептун" остана еталон за специална операция – не заради онези 38 минути в полите на Хиндукуш, а заради осемте години преди тях, които ги направиха възможни. Търпението на разузнаването, дисциплината на куриерската пирамида, готовността на политическото ръководство да поеме провал от мащабите на Eagle Claw – тези елементи определят успеха в по-голяма степен от тактическото съвършенство на DEVGRU. Поуката за Силите за специални операции в момента е неудобна: технологичното превъзходство и оперативната подготовка са нужни, но недостатъчни условия. Без устойчива разузнавателна архитектура – дисциплинирана, многослойна и защитена от политически натиск – дори най-съвършеният оператор стои пред заключена врата. „Нептун" сработи, защото вратата вече беше отбелязана на картата. Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Роберт Бровди, ръководител на Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна, разкри точния мащаб на пораженията при удара срещу авиобаза „Шагол“ в Челябинск, и потвърди, че четири модерни руски изтребителя са били поразени от украинските дронове. Подробната оценка на щетите, публикувана от „Мадяр“ вчера, следва първоначалното съобщение на Генералния щаб на ВСУ относно операцията от 25 април. Според ръководителя на СБС, сателитното разузнаване, проведено от щаба, е потвърдило, че поне три ударни средства с голям обсег са поразили успешно летището, разположено на 1700 км от украинската граница. Изображенията потвърждават различна степен на повреди по четири руски самолета: два изтребителя Су-57, един изтребител-бомбардировач Су-34 и един неуточнен изтребител „Сухой“. Бровди подчерта значителния финансов и тактически удар, който атаката е нанесла на Въздушно-космическите сили на Руската федерация. Той изтъкна, че Су-34, оценяван на 35-50 млн долара, е основна ударна платформа за пускане на управляеми авиационни бомби срещу украински цели. Су-57 е най-модерният руски изтребител с цената, възлизаща на 100–120 млн долара за единица. „Ловът на изтребители-бомбардировачи Су-34 и изтребители от пето поколение Су-57 е от решаващо значение за намаляване на ударния потенциал на врага“, заяви Бровди. Той отбеляза, че поразяването на тези самолети директно намалява честотата на руските въздушни удари, облекчава украинските мрежи за противовъздушна отбрана и спасява живота на цивилни. Операцията в Челябинск е част от системна кампания на украинските СБС за поразяване на руски авиационни активи на собствената им територия. Съвсем наскоро Бровди докладва за друг удар по хеликоптери Ми-28 и Ми-17 на площадка за кацане във Воронежка област, на около 150 км от фронтовата линия. Те бяха ударени директно в двигателните отделения, докато са на земята за преглед и презареждане, при което е загинал поне един руски специалист по поддръжката. Операцията във Воронеж е проведена в координация от 429-а бригада „Ахил“, 43-та артилерийска бригада и Центъра за специални операции „Алфа“ към Службата за сигурност на Украйна (СБУ). ‎ -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Под лозунга „Измяната към Родината е най-тежкото престъпление“, през април училища и колежи от всички краища на Руската федерация въведоха специални уроци, в които прокурори и лектори заплашват дори петокласници с доживотен затвор за шпионаж и държавна измяна. Часовете се водят от лектори от Прокуратурата, Министерство на вътрешните работи, Следствения комитет и от адвокати и представители на дружество „Знание“. Учениците изучават последиците от преминаване на страната на врага, като им се втълпява, че в руската история никога не се е прощавало на предателите. В Амурска област лекторите заявиха, че последиците от саботаж, тероризъм или шпионаж включват доживотен затвор и изграждане на силно негативна обществена репутация за извършителите. По време на часовете учениците изрично се призовават да проявяват гражданска бдителност и да съобщават за всякакви подозрителни дейности на силите за сигурност. Лекторите предупредиха, че измяната не само води до дълги години затвор, но и разрушава живота и репутацията както на виновните лица, така и на техните близки. Наред с тези предупреждения, учениците се инструктират как да избягват онлайн вербуване, за значението на патриотизма и за предполагаемите подвизи на руската армия на бойното поле в Украйна, съобщи The Moscow Times. Освен това в момента училищата провеждат уроци, за да осведомят децата за правните рискове от употребата на VPN услуги за заобикаляне на интернет цензурата. Тези часове носят заглавия като „Използването на VPN е утежняващо обстоятелство при извършване на престъпления“ и „VPN услугите са извън закона“. За да отправят предупрежденията, училищата канят полицейски служители, психиатри и служители на Федералната служба за изпълнение на наказанията. След пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. властите в Кремъл започнаха безпрецедентни ограничения на интернет достъпа и блокираха западни социални медии и независими новинарски сайтове. За да наложи тези мерки, Кремъл въведе забрана за рекламирането на VPN услуги през 2024 г. и все по-често се прицелва в техническата инфраструктура, използвана за заобикаляне на държавните филтри. Задължителните часове по сигурност се вписват в усилията от страна на Кремъл за интеграция на военните и държавни наративи вяяяя образователната система. Според публикуван по-рано доклад властите в Москва са наредили на учебните заведения да създадат музеи, посветени на инвазията в Украйна, като 175 вече са открити в целия град. Инициативата, която следва директива от 2023 г. на руския президент Владимир Путин, включва артефакти от фронта и инсталации. Това се разпростира в предучилищно образование, а детските градини се поощряват да създават подобни изложби, възпитаващи патриотизъм и включващи семейства в доброволчески дейности в подкрепа на армията. ‎ -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

В епоха, в която думата „солидарност“ често звучи като кух лозунг, а „кауза“ се размива в шумния поток на новините, понякога се появяват хора, които ни припомнят първоначалния ѝ смисъл. Личната история на Григорий Пивоваров с позивна „Евреин“ е точно такава. Не защото е необичайна за войната, а защото е необичайно човешка. Февруари 2014 г. Барселона. Григорий – израелски гражданин, бивш войник от ЦАХАЛ и работещ в сферите на туризма и клубната сцена – получава обаждане от Киев. Стар приятел, медик на Майдана, иска помощ: „Бивш военен си, уличен побойник, не се страхуваш от кръв. Трябват ми момчета за евакуация на ранени." Пивоваров не чака второ обаждане и на 18 февруари е в Киев. Същата нощ на барикадата на улица Хрещатик, когато горят БТР-и на самоотбраната. На другата сутрин го изнасят контузен. Не се връща в Барселона. 11 години по-късно той е щаб-сержант, раняван четири пъти, носител на ордена „За мъжество", медал „Богдан Хмелницки" и два медала „За храброст" – последният връчен лично от Володимир Зеленски. До ноември 2025 г. командва 2-ра щурмова рота на 24-ти отделен щурмови полк „Айдар". На последната ротация в Сумска област предходните раняввания го изваждат от строя; поема дейността по привличане на нови кадри в полка. От 2017 г. насам е подал шест заявления за украинско гражданство. Шест отказа. Пътят му към „Айдар" минава през събитията на Майдана. След като Янукович бяга към Москва, той се включва в студентското движение, поискало назначаването за министър на образованието на Сергий Квит – ректор на Националния университет „Киево-Могилянска академия“. Запознава се с италиански доброволец от 33-та сотня на Самоотбраната на Майдана. Когато групата на италианеца попада в току-що създадения батальон „Айдар" през пролетта на 2014 г. Пивоваров тръгва с него. Пристига на 19 май 2014 г. По онова време „Айдар" е първият доброволчески батальон, включен формално в структурата на ВСУ – 24-ти отделен териториален батальон с 300–400 души, повечето от които са активисти от Майдана. Войната в Донбас го заварва без украински документи. В края на 2014 г. италианският командир загива на 3-ти контролно-пропускателен пункт, докато „Айдар" извежда блокиран отряд от Виницката национална гвардия. Пивоваров временно минава в 93-та отделна механизирана бригада – в спецгрупа към танковия батальон под командването на Дмитро Кошченко („Кошчий"), като свръзка между „Десен сектор" и бригадата. Командирован е в 7-и батальон оперативно назначение. През 2014 г. участва в боевете за Щастя, Луганска област – операция, в хода на която на 14 юни „Айдар" поема контрола върху града и прогонва т.нар. ЛНР. През февруари 2016 г. се оформя официално като боец на ВСУ по Закона за чужденците. Оттам започва да расте по щат: пехотинец, стрелец на КПВТ на БТР, гранатометчик, командир на отделение, главен сержант на взвода след първия щурм на Павливка през май 2022 г., командир на взвод след 3-дневен щурм по време на обсадата на Бахмут през есента на 2022 г., и временно командващ 2-ра рота от пролетта на 2023 г. до ноември 2025 г. Профилът на Ukrainian Jewish Encounter за него потвърждава ротациите на полка във Волноваха, Мариупол, Вугледар и Бахмут през първите 18 месеца на пълномащабната война. Самият Пивоваров добавя оперативен детайл за есенните боеве срещу частната военна компания „Вагнер" по линията Кадем при Бахмут – „просто месомелачка", спомня си той. Командирът на полка е Олександр Коваленко („Хук"), Герой на Украйна – едно от двете отличия с тази титла, връчени на хора от формированието през 2022–2023 г. През 2018 г. именно Коваленко изнася Пивоваров от позиция, върнал се е да командва боя и сам е получил осколочно нараняване. „Той ми спаси живота неведнъж", казва Пивоваров. По думите му Коваленко е изминал пътя от обикновен войник до командир на полка. Структурата на „Айдар" се променя успоредно с кариерата на разказвача. От доброволчески батальон към 10-та планинско-щурмова бригада (2016 г.), оттам в 53-та отделна механизирана бригада (края на 2016 г.), след това в 5-та отделна щурмова бригада (края на 2022 г.). През август 2025 г. напуска 5-та след създаването на новия род войски – Щурмови войски на ВСУ. На 12 декември 2025 г. официално се преобразува от батальон в 24-ти отделен щурмови полк. В момента действа съвместно с 33-ти щурмови полк по линията Гуляйполе в Запорожка област, разполагайки щурмови групи, артилерия и дронове срещу руското настъпление в района. „Айдар" остава една от частите, които врагът третира с особен интерес: освободените от плен айдаровци, по думите на Пивоваров, се броят на пръсти. Сам той посочва най-тежкия си момент – Кадем, край на Бахмут, есента на 2022 г., срещу Вагнер. „Който казва, че не се страхува, лъже. Просто трябва да насочиш страха." До момента въпросът за украинското му гражданство остава без решение. Заявленията, които подава – по едно през 2017, 2018, 2019 и 2020 г. – са отхвърлени заради промени в биографичните данни и дребни формалности. Иска да се занимава с туризъм и да популяризира историята на Украйна – както пред чужденците, така и за тийнейджърите в страната. „За да направиш хората патриоти, не е нужно да крещиш големи лозунги. Просто трябва да им покажеш държавата им." Мнозина разглеждат войната в Украйна предимно през призмата на геополитиката – като сблъсък на интереси, стратегии и сфери на влияние. Но зад тези абстрактни за мнозина понятия стоят конкретни хора и човешки съдби. Хора като Пивоваров, за които войната не е диаграма или анализ, а ежедневие. Избор. И отговорност. Към свободата, към принципите си, към бойните си другари. И към онова чувство за справедливост, което не признава граници. И може би именно това е най-важният урок от това интервю. Че в крайна сметка историята не се движи само от държави и армии, а от индивидуалния избор. От онези моменти, когато казваш „отивам“, вместо „оставам“. „Помагам“, вместо „това не е моя работа“. В свят, който все по-често изглежда циничен и уморен, подобни истории имат значение. Не защото предлагат лесни отговори, а защото напомнят, че изборът все още съществува. И че понякога една „случайност“ стига, за да промени не само нечий живот, но и посоката на самата история. ‎ Линк към интервюто: https://www.facebook.com/reel/984825991077762 -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

В интервю за френския вестник Le Monde, публикувано на 28 април, молдовският президент Мая Санду сподели, че евентуално обединение с Румъния „би ни позволило да се присъединим по-бързо към ЕС и би могло да ни помогне“ и добави, че „подобно решение трябва да е взето от мнозинството от гражданите“. Изявлението е второто публично от страна на Санду по темата за тази година – през януари в свое интервю за британски медии тя посочи, че при евентуален референдум би гласувала „за“ обединение. Санду е носител на румънско гражданство, изпълнява втори мандат след преизбирането ѝ през 2024 г. В същото интервю Санду препотвърди ангажимента на Молдова да бъде готова за приемане в ЕС до 2030 г., с активна работа по съдебните и антикорупционните реформи. Тя посочи и алтернативен сценарий за интеграция, присъединяване към блока без сепаратисткия регион Приднестровие като „възможно решение“. Освен това тя призова за паралелна интеграция на Молдова, Украйна и Западните Балкани като противотежест на руското влияние, благодари на Франция и президента Еманюел Макрон за подкрепата и изрази надеждата си резултатите от последните парламентарни избори в Унгария да доведат до отблокиране на преговорни глави, които досега имаха наложено вето от Будапеща. Реакцията от Букурещ не закъсня. Още на следващия ден от бизнес форум на инициативата „Три морета“ в Дубровник, румънският президент Никушор Дан заяви: „Ако има мнозинство за този проект, ние сме готови.“ Дан подчерта, че обединение би могло да се осъществи единствено чрез референдум в Молдова и при ясно мнозинство в подкрепа. Позицията възпроизвежда рамката, утвърдена от румънския парламент с единодушна резолюция от 2018 г. с потвърждение на ангажимента за обединение, ако молдовските граждани го изберат демократично. Социологическите данни поставят обединителната перспектива далеч от настоящия политически хоризонт. Според Барометъра на общественото мнение на Института за публични политики (IPP) в Кишинев от септември 2025 г., 33,4% от молдовците биха гласували „за“ обединение с Румъния, 45,7% – „против“, 16,7% са неуточнени, 2,5% не биха участвали в гласуване. Тенденцията е стабилна в последните 3-4 години без рязко изместване в нито една от двете посоки. Молдова е страна с население 2,8 милиона души и една от 9-те официални страни кандидатки за членство в ЕС. Опозицията в Кишинев реагира с искане за наказателно преследване. Партията на социалистите от Република Молдова (PSRM), водена от бившия президент Игор Додон, отправи призив към прокуратурата, разузнаването и други компетентни институции да обвинят Санду в държавна измяна заради думите ѝ. В съобщение на партията изявлението на Санду е описано като „открит акт на политическа измяна срещу молдовската държавност, конституция, суверенитет и неутралитет на страната“. Самият Додон обвини Санду, че използва идеята за обединение като лост за натиск върху ЕС след забавяне на преговорите за членство, и определи перспективата като „бомба със закъснител“ за Букурещ – с препратка към евентуални териториални искания на унгарското малцинство в Трансилвания. Подобен призив за разследване последва и след януарското изявление на Санду, без последвало процесуално действие. Стратегическият контекст е свързан с три блокировки в траекторията на Молдова към ЕС. Първата е реалното състояние на унгарския вето над преговорните глави – позиция на правителството на Виктор Орбан, която ограничава отварянето на технически клъстери; Санду свързва очакваното смекчаване с резултати от унгарските избори, провели се през април 2026 г. Втората е Приднестровието – нерешен териториален спор от 1992 г. с незаконприсъствие на руска военна база и неконтролирана от Кишинев граница; вариантът „приемане без региона“ е политически реалистичен, но изисква съгласие от ЕС за частична териториална рамка. Третата е вътрешнополитическата плътност на анти-обединителната коалиция, отразена в посочените 45,7% против в социологията. PSRM, „Шор“, „Партия Возрождение“ и серия по-малки проруски формации концентрират този електорат предимно в централна и южна Молдова, най-вече в гагаузката автономия. В оперативно отношение изказването на Санду пред Le Monde разширява един досега вътрешен молдовски и румънски разговор към френска и през Le Monde към европейска аудитория. Перспективата за обединение се поставя като алтернативен инструмент за ускорено присъединяване – не като самостоятелна цел, а като лост, ако стандартният процес на разширяване продължи да буксува. Веднага след това румънското президентство потвърди готовността си – рамка, която съществува институционално от 2018 г., но в редки случаи се потвърждава публично от настоящия глава на държавата. Реакцията на PSRM включва и поетапно изграждана наказателно-процесуална възможност – серия искания за разследване, които към момента не водят до отговор от Прокуратурата на Кишинев, контролирана от мнозинството на партията на Санду PAS. ‎ -- ‎‎ Frontline Monitor в социалните мрежи: https://linktr.ee/FrontlineMntr ‎ Ако харесвате работата ми: https://buymeacoffee.com/FrontlineMntr https://revolut.me/frontlinemntr

Няма значение. Важното е, че в тъпите глави на руснаците кончится митът, че те са далеч от фронтът и бълха не ги хапе.... Само като слушаш пискането им когато записват пристигащите дронове, става ясно, че са вярвяли и може би и още вярват, че са непокосими от нападенията защото са далеч от войната....Да гори, да дими. Руснакът пък да се бои.... Чакам с нетърпение кога ще избухнат дълековосточните НПО терминали....

1 май 2026 г.преди 32 минути ✪ Приоритетно гледане за членове на 1 май 2026 г. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение чрез бутона „Благодаря“ под видеото Последвайте ни в Telegram за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-големите новини идват от Румъния. Там многократните руски инвазии принудиха страната да даде директни заповеди на пилотите да свалят руски самолети, навлизащи в румънското въздушно пространство. Това решение не само показва, че Румъния е достигнала своя пик, но и създава прецедент, който може да направи следващото нарушение на границата далеч по-опасно. Непосредствената причина дойде по време на руската атака срещу украинската пристанищна зона близо до Рени, когато румънските власти разрешиха откриването на огън, ако руски дронове преминат границата. Два британски самолета Typhoon присъстваха като част от по-широка мисия на НАТО, а по-късно разяснение както от румънски, така и от британски служители потвърди, че дронът всъщност не е свален. Заповедта обаче бележи промяна, защото Румъния за първи път сигнализира, че бъдещо нашествие може да бъде посрещнато със сила. Това представяне на многократни руски онлайни с дронове по време на тупи по южна Украйна, печало около дунавския коридор, всички руски разрути за атаки бързо се изстрелват до румънската гранита. Въпросът вече не е дали всеки случай е злополука и често чуждестранните дронове могат да се носят в националното въздушно пространство, преди ограничаването да стане ефективно. Последните случаи обясняват защо Румъния стигна до този момент, на двадесет и пети април, по време на друг голям руски удар, фрагменти от два дрона бяха открити на румънска територия, един в Галац и друг близо до Вакарени в област Тулча. Румънските власти програмиха контролирана детонация върху отломките, а Букурещ привика руския псаник, инциденти на нарушение на суверенитета и програма за гражданските. По-рано, на седмия април, според съобщенията, руският дрон е бил локализиран на шестнадесет километра в румънското въздушно пространство, преди да бъде загубен радарният контакт, което е наложило операции по издирване. Имаше и две нахлувания през март и две през февруари, включително един случай през март, при който дрон спря да лети ниско над румънско село. Инцидентът близо до Рени добави още един случай, в който на румънски пилоти беше позволено да открият огън, показвайки как множество нарушения преместиха въпроса от протест към активно военно планиране. Като нанесе удари близо до границата, Русия тласна съседните страни към по-трудна позиция, защото многобройните нахлувания правят продължаващата сдържаност по-трудна за оправдаване. Това, което започва като преливане от удари срещу Украйна, се превръща в пряк въпрос за сигурността на страните, към които принадлежи. Новото румънско командване за сваляне на оръжия е част от този по-широк модел, при който страни, които някога са разчитали на наблюдение и протести, преминават към по-строги правила за откриване на огън и по-висока готовност. Този натиск може да доведе и до директна помощ за Украйна,И в случая с Румъния, най-ясният пример е решението да се позволи атаката срещу руски дронове, приближаващи се или навлизащи в румънското въздушно пространство по време на удари по района на Рени. Въпреки че в крайна сметка не се стигне до свален дрон, това решение пряко засяга бойното поле около украинските пристанища по Дунав, защото увеличава риска за руските дронове, действащи по този граничен коридор. На практика мерките, предприети от съседните държави за собствена отбрана, могат да укрепят и отбраната на Украйна, правейки по-трудни за използване руските ударни маршрути близо до границата. Косвеният ефект протича паралелно, тъй като държавите, притиснати от Русия, получават по-силни политически причини да изградят по-широка структура в подкрепа на Украйна на собствената си територия. В случая с Румъния, откриването и контролираното детониране на отломки от дронове, последвано от разполагането на руски посланици, показват как многократните прихващания могат да превърнат нарушение на границата в по-широк проблем за политическа сигурност в съседна държава. Такъв натиск улеснява тези държави да оправдаят приемането на обучение, логистика, ремонти и отбранително-промишлена дейност, свързана с Украйна, на собствената си земя, като същевременно подкрепят по-големи пакети помощ от Европа и НАТО.

От мрежата: Съдейки по мощните пожари в Туапсе, Перм и други нефтени и газови съоръжения след атаки с дронове през последните седмици, украинските безпилотни сили очевидно са започнали да използват напалм или други запалителни вещества при подобни атаки. Преди атаките с дронове обикновено не причиняваха големи пожари, а само малки пламъци, тъй като петролът е много труден за запалване, а зарядите в дроновете съдържаха конвенционални взривни вещества. Сега обаче почти всяка атака следват много големи пожари, често запалвайки множество резервоари за петрол или рафинерийно оборудване. Украинските въоръжени сили не са потвърдили използването на запалителни вещества при атаки с дронове с голям обсег. Междувременно украински говорители многократно обвиняват руските въоръжени сили в използване на различни видове запалителни оръжия.

НА 1-ви МАЙ 4. удър по ТУАПСЕ

РуССнака няма кякво да продава вече. Но наскоро Украйна ще изпрати 4 минотэрсачи фрегати от Англия. Понеже има 2 подарени от инглесата и 2 от холандците. Заради войната турците не ги пускат да преминат през Босфора, затова укрите предложиха да ги изпратят в Хормезкият проход. За всички араби продаващи петрол, това е добра новина. За нас явно също.

За всички продаващи петрол, това е добра новина. За нас явно не.

2026. ápr. 29. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. április 29. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има опасни новини от Молдова. Тук тя обяви национално енергийно извънредно положение, тъй като властите предупреждават, че страната вече не може да издържа на каскадния руски натиск, причинен от войната в съседна Украйна. За да противодейства на неговите ефекти и на постоянните руски хибридни атаки, Молдова сега работи рамо до рамо с Украйна, за да намали зависимостта си от Русия, и го прави за рекордно време. Молдовският парламент съвсем наскоро прекрати шестдесетдневното извънредно положение в енергийния сектор трийсет дни по-рано. Извънредното положение първоначално беше обявено за пълния шестдесетдневен период, след като руски удари по Украйна прекъснаха критична високоволтова преносна линия, свързваща Молдова с Румъния, която преминава през четиридесет километра украинска територия в Одеска област. Тази линия обикновено доставя от шестдесет до седемдесет процента от електроенергията на Молдова в пикови моменти, а внезапното ѝ изключване постави цялата национална електропреносна мрежа под напрежение. Молдовските власти работиха интензивно в координация с Украйна, за да решат извънредната ситуация за половината време. Това помогна да се избегнат прекъсвания на тока и ограничения на потреблението на електроенергия за по-дълги периоди, докато извънредните правомощия, предоставени от извънредното положение, позволиха на молдовското правителство да мобилизира ресурси, за да приоритизира и защити критичната инфраструктура и да разпределя оставащите доставки. Премиерът Александру Мунтяну ясно заяви, че това не е паника, а необходим отговор на криза, пряко предизвикана от войната на Русия и ударите ѝ срещу Украйна. Атакуването на линията беше руски опит да се експлоатира структурната уязвимост на Молдова, тъй като нейната енергийна система от съветската епоха остава тясно свързана с Украйна и Румъния, което означава, че всеки голям удар по украинската инфраструктура отеква на молдовска територия. От две хиляди двадесет и втора година повторните прекъсвания причиняват спирания на тока, спадове на напрежението и системна нестабилност. Ситуацията вече ескалира отвъд електроенергията, тъй като неотдавнашен руски удар по украинската Новоднистровска водноелектрическа централа причини нефтено замърсяване в река Днестър, която снабдява с вода приблизително осемдесет процента от населението на Молдова. Десетки хиляди останаха без вода, докато властите този път обявиха екологично извънредно положение, а президентът Мая Санду заяви, че това не са инциденти, а умишлени опити на Русия да отслаби Молдова и да я остави уязвима. В същото време натискът продължава чрез пряко преливане на войната, тъй като руски дронове продължават да пресичат молдовското въздушно пространство по време на атаки срещу Украйна, понякога падайки на молдовска територия. От началото на годината са регистрирани множество такива инциденти, като последните нарушения са през март и април. Тези нахлувания официално се описват като сериозни нарушения на суверенитета, но тяхното въздействие надхвърля дипломацията. Всеки прелет или падане увеличава риска за цивилните, засилва страховете от ескалация и разкрива пропуски в защитата на молдовското въздушно пространство. Отломките могат да причинят пожари или замърсяване, като пряко засягат местните общности, а с времето тези инциденти подкопават общественото доверие и засилват усещането за нестабилност в страна, която вече е под огромно напрежение. Тази динамика директно се вписва в по-широката руска стратегия, тъй като Москва не само оказва натиск чрез военни средства, но и оформя наратива около кризата. Руските официални лица и медии твърдят, че енергийните проблеми на Молдова произтичат от вътрешно лошо управление и политически решения, отбелязвайки, че приднестровските централи някога са покривали до осемдесет процента от нуждите на Молдова на значително по-ниска цена. Този руски хибриден военен наратив обаче пропуска критичния факт, че самата Русия прекъсна газовите доставки за Приднестровието, което направи въпросната централа до голяма степен неработеща. Като прехвърля вината за това, Русия се стреми да създаде объркване, да задълбочи политическите разделения и да подкопае доверието в молдовските власти, като същевременно поддържа представата, че зависимостта от руска енергия остава единственият жизнеспособен вариант. Въпреки този натиск, правителството на Молдова започна систематични усилия за намаляване на зависимостта от свързани с Русия енергийни структури. Газовите доставки бяха диверсифицирани чрез връзки с Румъния и по-широките европейски пазари, което на практика сложи край на почти пълната зависимост от Газпром.

2026. ápr. 29. #война #технологии #Украйна Готови ли сте да научите как Украйна връща Русия в каменната ера с... графит? Открийте гениалните иновации на украинската армия и как един обикновен минерал може да изключи тока на врага! Гледайте до края, за да разберете тайните оръжия на бъдещето. Абонирайте се за още военни истории и напишете ни кой момент ви впечатли най-много! #война #технологии #Украйна #Русия #дронове Този канал е създаден в сътрудничество с / @themilitaryshow 0:00 - Въведение: Технологичните иновации на Украйна 0:39 - Графитните бомби и шокът за Русия 2:12 - Доклади, доказателства и реакция на Русия 3:58 - Механизъм и иновации при графитните оръжия 5:36 - Принципи на действие и исторически употреби 7:28 - Наследство, стратегия и икономически ефект 11:07 - Икономически, тактически и стратегически последствия 15:00 - Потенциалът и бъдещето на графитните бомби

Тръмп е решил да не бомбардира Иран, както обеща, а да продължи блокадата на корабоплаването му през Ормузкия проток, за да го лиши от приходи от петрол, съобщава Уолстрийт Джърнъл, позовавайки се на източници. Президентът е решил, че този вариант е по-малко рискован от възобновяването на мащабните бомбардировки и вече е наредил на ВМС на САЩ да се подготвят за продължителна блокада. Това означава, че войната навлиза в продължителна фаза.

ШУРИК В МАТРИЦЕ https://youtu.be/ocwhFNBEtns

2026. ápr. 28. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. április 28. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес най-забележителните развития идват от Украйна. Тук се оформя най-голямата военна сделка, тъй като Украйна се подготвя да продаде на Съединените щати свои собствени оръжия за до петдесет милиарда долара. Това означава, че ролите най-накрая се обърнаха, като Вашингтон сега иска да купи най-новите военни технологии от Украйна, за да адаптира армията си към новите реалности на войната. Президентът Зеленски наскоро заяви, че САЩ са показали голям интерес към многогодишно споразумение, фокусирано върху производството на дронове и трансфера на украински безпилотни технологии. Споразумението би обхванало сума между тридесет и пет и петдесет милиарда щатски долара, превръщайки украинския боен опит в дългосрочни индустриални отношения с Вашингтон. Вместо военната стойност да тече само от Съединените щати към Украйна, Съединените щати също биха купували системите и логиката на проектиране, които Украйна разработи в условията на пълномащабна война. Украйна може да направи това предложение, защото нейният отбранителен сектор вече не се определя от аварийна импровизация. През последните три години Украйна изгради индустрия, която произвежда дронове, наземни роботи и системи за радиоелектронна война под постоянен натиск от бойното поле. Американските инвеститори проявяват интерес, защото украинските фирми могат да тестват оборудване в бойни действия, да събират обратна връзка от подразделенията незабавно и да пускат обновени версии в производство много по-бързо от традиционните отбранителни компании. Сега Украйна предлага не просто отделни продукти, а цяла иновационна база, оформена от войната. Дроновете промениха съвременната война толкова бързо, че повечето утвърдени армии не успяха да се адаптират навреме, докато Украйна се приспособи по-рано и под по-голям натиск, което я насочи към скорост и оцеляване вместо към мирновременни концепции. По време на войната Украйна разшири производството на дронове от едва няколко хиляди единици до милиони годишно, като прехвърли над деветдесет и пет процента от продукцията в местни ръце. Още по-важно е, че украинските инженери могат да преминат от фронтова обратна връзка до ревизирана версия за приблизително една седмица, което дава на Украйна предимство на бойно поле, определяно от изтощение. Тази промяна вече тласна Съединените щати от наблюдение към директно тестване, тъй като американската армия закупи десет прехващащи дрона Валинор Кондор за оценка и изпитания по време на учението си Аркейн Тъндър. Те предлагат способности, които американската армия иска да изследва, включително автономна навигация, стабилизация, връщане в базата, модулна архитектура и възможности за далечно дистанционно управление. Те са създадени за бойно поле, където дроновете се използват в големи количества и често трябва да действат под смущения. Случаят с Валинор не е изолиран, тъй като прехващащият дрон Меропс, усъвършенстван в бойни условия в Украйна, вече се закупува от американската армия, включително за възможни операции в Близкия изток. В същото време украинската Еф Дроунс беше избрана да доставя на Пентагона, след като се конкурира с десетки фирми. Американското търсене вече не се ограничава до изучаване на украинските методи, а вече въвлича разработени в Украйна системи в оперативното планиране на САЩ. Отношенията прерастват отвъд покупките към индустриална интеграция, тъй като украинската компания Дженеръл Чери ще произвежда съвместно прехващащи дронове с Уилкокс в Съединените щати. Това означава, че украинската технология започва да навлиза в американски производствени линии, вместо да остава внесена военновременна специализация. Съвместното производство пренася логиката на проектиране, тактическите уроци, производствените приоритети и културата на адаптация, която украинските фирми изградиха под боен натиск. Тази тенденция се вписва също в по-широк западен модел, тъй като Германия вече финансира производството на петнадесет хиляди прехващащи дрона Стрела. Докато съюзническите правителства и отбранителни индустрии започват да третират украинското производство на дронове като мащабируема част от собствената си бъдеща структура на силите, Украйна престава да бъде само потребител на помощ и започва да се превръща в производител на съществена военна способност за цялото евроатлантическо пространство.

Огънят в Туапсе беше на път да загасне, но ВСУ се намесиха решително и ликвидираха тази опасност.

Подробности около ситуацията с изключването на интернета в Северна Путрея. 10% от всички жилища в Минск са били изкупени от руснаци откакто започнаха блокировките, тъй като в Беларус няма ограничения за интернет.