Overview

Започна да става напечено. Два танкера под руски флаг на абордаж, задържани от американците ! Руснаците пратили уж някакви подводници да ги респектират, но после подвиха опашките и май са се оттеглили. Бай Тръмп си е непредсказуем, но ме радва как докарва до лудост и шизофрение копейките. Един ден го обичат, на другия ден го мразят.

2026. jan. 7. ✪ Elsőbbségi megtekintés tagoknak ekkor: 2026. január 7. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има важни новини от Южна Америка. Тук Съединените щати проведоха тайна операция за залавянето на венецуелския президент Николас Мадуро и извеждането му за съдебен процес. При кухи съобщения на подкрепа и без реална реакция от Русия, лоялистите на Мадуро разбраха, че са били оставени сами, превръщайки се в поредния предаден руски съюзник. На трети януари американски сили извършиха бърза и прецизна операция във Венецуела, преодолявайки ключови отбранителни позиции и залавяйки Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес. Съобщава се, че нападението е включвало заглушаване на радари, потискане на противовъздушната отбрана, включително системи Бук Ем Две, както и координирани удари на сили за специални операции в Каракас и няколко други региона. Мадуро беше транспортиран до американски самолетоносач, а по-късно екстрадиран в Ню Йорк по различни обвинения. Операцията разби командната структура на режима за часове, хвърляйки страната в хаос, с бунтове от страна на лоялистите, контрастиращи с хиляди, които приветстваха отстраняването на диктатора, и дълбока несигурност относно това кой управлява сега. Това, което прави падането на Мадуро особено поразително, е, че то не беше внезапно или непредвидимо. В продължение на месеци венецуелският лидер предупреждаваше за предстояща конфронтация и открито умоляваше Москва за помощ, своя основен стратегически съюзник от две хилядната година насам. През октомври Мадуро изпрати спешно писмо до Владимир Путин, доставено лично от високопоставен помощник в Москва. Той поиска конкретна военна помощ, включително възстановяване на изтребители Су Тридесет, основни ремонти на двигатели и радари, доставка на ракетни системи и логистична подкрепа за укрепване на отбраната на Венецуела. Въпреки години реторика за братство и съпротива срещу американския империализъм, Русия избра да не направи нищо и нито една от поисканите помощи така и не пристигна. Молбите на Мадуро останаха без отговор, разкривайки колко кухи са били ангажиментите на Москва дълго преди решителния момент в началото на този месец. Когато този момент настъпи, реакцията на Русия отново беше поразителна с празнотата си, като най-видимият принос на Москва към така прокламираната ос на съпротива се изчерпваше с учтиви публикации в социалните мрежи и телефонни обаждания. Руското външно министерство призова Вашингтон в социалните мрежи да преосмисли решението си и да освободи Мадуро, докато външният министър Сергей Лавров се обади на вицепрезидента на Венецуела, за да изрази загриженост и да обещае предотвратяване на по-нататъшна ескалация. В действителност това беше признание за пълна руска безсилие и капитулация. Години обещания, включително Договор за стратегическо партньорство, подписан през май миналата година, многократни уверения за пълна подкрепа, доставки на оръжие и разполагане на инструктори за обучение, се сринаха до туитове и съболезнования, щом се изискваше действие. За Венецуела шокът беше още по-дълбок, защото страната възприемаше Русия като стратегически гарант. Мадуро вярваше, че присъствието на Москва ще възпре пряка американска интервенция, използвайки статута ѝ на ядрена сила и подобрените отношения с американското ръководство, за да осигури щит срещу санкции и кинетичен натиск. Това предположение вече е разрушено, тъй като провалът на Русия да действа не беше резултат от предпазливост или дипломация, а от неспособност и абдикация. Погълната от войната в Украйна, икономически напрегната и военно преразтегната, Москва просто не може да проектира сила в Карибите или да защитава отдалечени съюзници. Когато натискът се засили чрез военноморски акции и прилагане на санкции, Венецуела остана напълно изложена, а танкерите на руската сенчеста флота, които можеха да осигурят спасителен пояс за Мадуро, просто обърнаха обратно. Това не е изолиран срив, а част от по-широк модел в начина, по който Русия се отнася към така наречените свои съюзници. В Сирия Русия не успя да спази гаранциите си за сигурност, докато израелските удари продължаваха безпрепятствено и бунтовническите сили набираха инерция, което в крайна сметка остави Башар Асад без друг избор освен изгнание. В Армения Москва стоеше настрана, докато нейният съюзник губеше територия и руските миротворчески сили се оказаха безсмислени срещу няколко големи азербайджански офанзиви. Иран получава оръжия и реторика, но не и реален стратегически щит при пряка конфронтация, което доведе страната до огромни загуби в нейната дванайсет дневна война срещу Израел. Сега Венецуела се присъединява към този списък, с лидера си пленен, докато Русия наблюдава отдалеч. Всеки случай затвърждава едно и също заключение, руските съюзи са гръмки на думи, но празни на дела.

След превземането днес на руския танкер Marinera, САЩ са превзели и руския танкер Sophia, съобщи южното командване на американската армия. Бреговата охрана на САЩ ескортира Sophia към Съединените щати за вземане на окончателно решение за по-нататъшната му съдба.

Протестиращите са превзели градовете Малекшахи и Абаданан (в западната провинция Илам), както и град Абадан (адм. център на провинция Хузестан) където полицията е преминала на тяхна страна. На видеата се вижда, че тълпата е въоръжена - стрелят с калашници във въздуха и скандират: „Смърт на Хаменеи!“

САЩ са превзели петролния танкер Marinera, плаващ под руски флаг и свързан с доставки на венецуелски петрол - съобщава Reuters. Операцията се е провела в Атлантическия океан след повече от двуседмично преследване на плавателния съд. По време на превземането действията на десанта са били прикривани по въздух. В операцията са участвали самолет-цистерна Boeing KC-135T Stratotanker, патрулен самолет Boeing P-8A Poseidon, както и няколко самолета със специално предназначение Pilatus U-28A Draco. Източници на Reuters твърдят, че в непосредствена близост до танкера са се намирали руски военни кораби и подводница, но те не са предприели никакви действия.

Работниците в рафинериите на газовото находище Южен Парс се присъединиха към стачките в подкрепа на протестите в Иран. Газовото находище Южен Парс е от глобално значение като най-голямото находище на природен газ в света, споделяно от Иран и Катар, което го прави от решаващо значение за глобалната енергийна сигурност и крайъгълен камък на икономиките на двете страни, особено на Иран, като доставя над 70% от вътрешния газ, захранва нефтохимическите предприятия и служи като ключов източник за износ на енергия. https://t.me/drmjournal/15472

Американски специални части са в процес на поемане на контрол върху санкционираният танкер с руски флаг MARINERA (бивш BELLA 1 с гвинейски флаг) след две седмици преследване. Корабът, който в момента се намира в Северния Атлантически океан, първоначално напусна Венецуела с предполагаем венецуелски петрол на борда. Танкерът от дни е придружен от руска подводница в опит да възспре подобна атака на борда. Запознат американски източник на изданието "Ройтерс" потвърди, че тази операция е активна. Същият източник потвърди за друг кораб в "латиноамерикански води", който също е под атака към този момент. И двата кораба са санкционирани за превозване на венецуелски петрол. "Ройтерс" съобщават за наличието на множество съдове свързани с руските военноморски сили в близост до MARINERA, които обаче не са поели никакви действия. https://t.me/drmjournal/15476

🛢 САЩ и Венецуела обсъждат възможността за износ на венецуелски петрол към американски нефтопреработвателни заводи, съобщава Reuters, позовавайки се на пет източника. Потенциалната сделка може да пренасочи доставките от Китай и едновременно с това да помогне на венецуелската държавна компания PDVSA да избегне по-голямо намаление на производството. Тези преговори са първият признак, че венецуелското правителство реагира на искането на американския президент Доналд Тръмп да отвори сектора за американските петролни компании. Тръмп заяви, че иска временният президент Делси Родригес да предостави на САЩ и частните компании „пълeн достъп“ до петролната индустрия на Венецуела. Венецуела разполага с милиони барели петрол, натоварени на танкери и съхранявани в резервоари, които не може да изнесе поради блокадата, наложена от Тръмп в средата на декември. Потенциалната сделка за продажба на заседналите количества петрол на САЩ на първия етап може да изисква преразпределение на партидите, първоначално предназначени за Китай. https://t.me/drmjournal/15473 ------ 🛢 Венецуела ще предаде на САЩ между 30 и 50 милиона барела висококачествен петрол, който е под санкции. Този петрол ще бъде продаден на пазарна цена. https://t.me/drmjournal/15474

Да вярваш, че Тръмп е заловил Мадуро, за да спре търговията с наркотици, е все едно да вярваш, че се е сприятелил с Джефри Епстийн, за да спре търговията с деца.

Обединеното кралство и Франция подписаха декларация за разполагане на британски и френски войски в Украйна, веднага след като бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня. Турция се съгласи да осигури морска сигурност след войната. Администрацията на Тръмп подкрепя гаранциите за сигурност и в случай на нови актове на агресия, към осигуряване на нейната отбрана. Гаранциите за сигурност бяха договорени на срещата на върха на Коалицията на желаещите в Париж, в която участваха 35 държави. https://t.me/drmjournal/15464 ------ ️ Канцлерът Мерц заяви, че "Германия ще поеме отговорност за сигурността на Украйна" и за "континента като цяло." https://t.me/drmjournal/15465

Зададохте ли си въпроса защо Мадуро е наел кубинци да го охраняват. Защото не вярва на собствения си народ. Затова. По същата причина и Ленин са го пазели чужденци – латвийци,чехи...

Америка е „похитила“ един чуждестранен президент. Русия, в резултат на проведените „спецоперации“, вече има на своя територия: – президента на Украйна – президента на Сирия – президента на Киргизстан Резултатът е 3:1 в нейна полза. Кой, в крайна сметка, е свръхдържавата?

2026. jan. 6. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish Днес има опасни новини от Украйна. Тук Украйна започна мащабна евакуация по северната граница с Русия, за да защити цивилното население от нарастващата заплаха. Това бележи началото на отбранителни приготовления и е ясен знак, че един доскоро спокоен сектор вече се разглежда като потенциална нова ос на руска атака за две хиляди двадесет и шеста година. Задължителната евакуация на четиринайсет погранични населени места в четири общини, обявена от областния управител Вячеслав Чаус след заседание на съвета по отбрана, засяга села, които живеят под ежедневен обстрел от месеци, като въпреки това около триста цивилни са останали в граничния пояс. Сега се организират сборни пунктове, транспорт и гарантирано временно настаняване, за да бъдат изведени хората преди ситуацията да се влоши. Ситуацията се изостри на първи януари, когато руски дронове удариха болницата в град Семенивка, повреждайки съоръжения и унищожавайки линейки, напомняне в началото на годината, че северът на Украйна може да бъде ударен тежко без предупреждение поради близостта си до границата. Евакуацията се случва на фона на руски човешки ресурс, който изглежда голям на хартия, но е ограничен на практика. Русия изпълни голямата си цел за набор през две хиляди двадесет и пета година от около четиристотин хиляди войници и планира подобен по размер за тази, докато се опитва да разшири общата численост на въоръжените сили, но проблемът е, че високите загуби са в същия мащаб и постоянните оперативни изисквания не позволяват на руското командване да изгради реален стратегически резерв. Русия държи около триста и петдесет хиляди души извън активния украински фронт, но само малка част от тях са бързо разгръщаеми за ново настъпление, тъй като много подразделения са ангажирани с тренировъчни процеси, задачи по вътрешната сигурност и все по-често, със защита на инфраструктура от дълбоки украински удари. Беларус остава другият потенциален вектор на заплаха, но практическата картина е различна, тъй като оценките за руските войски в страната варират от няколко до петнадесет хиляди, като те са съсредоточени основно върху обучение, логистика и поддръжка, свързана с Пе Ве О или ракетни системи, а не върху масирани маневрени формирования, необходими за реален пробив през границата. По по-широката северна ос в Брянска, Курска и Белгородска области Русия разполага със значителни сили, но те са силно ангажирани с охрана на границата и отбрана на тилови райони, което ограничава това, което може да бъде отделено за дълбоко настъпление в Черниговска област. При разтегнати резерви най-реалистичната руска цел не е повторение на февруари две хиляди двадесет и втора година, а плитки прониквания до петнайсет километра за завземане на гранични села, застрашаване на маршрути и създаване на усещане за ескалация. Територията благоприятства украинските защитници, като гори, реки и зимни условия са против вражеската логистика, докато подготвените зони за унищожение и дрон разузнаването стесняват коридорите за настъпление. Истински натиск към Чернигов и по-нататък към Киев би изисквал значително прегрупиране от решаващи фронтове, залагайки трудно извоювани позиции другаде и създавайки сериозен риск за руското командване в райони като Донбас. По-вероятната цел на руснаците е демонстративен натиск със засилен дрон и ракетен натиск, диверсионно-разузнавателни набези и пробни атаки, синхронизирани с информационни операции, за да се симулира по-голямо струпване. Целта е да се принуди Украйна да се презастрахова, като изтегли оскъдни резерви на север, разреждайки линиите около сектори като Покровск или Купянск, без Русия да плаща цената на продължително настъпление. В същото време Украйна укрепва Черниговска област срещу руските заплахи, като изгражда обширни отбранителни съоръжения, включително над две хиляди взводни опорни пункта, над три хиляди километра противотанкови ровове и оградни бариери, като част от по-широко усилие, включващо гранични части, териториална отбрана и редовни подразделения по ключовите подстъпи, както и постоянен дрон надзор за ранно откриване на преминавания и струпвания на вражески сили, последвано от бързи удари и мобилни резерви по-дълбоко в тила, за да бъде смазан всеки опит за пробив, преди да се разрасне. Евакуацията на граничния пояс е първата защитна мярка за украинците, тъй като тя намалява риска за цивилните и премахва мъглата, която Русия се опитва да използва. Това помага да ѝ се отнеме един от любимите инструменти в подобни операции, смесването на инфилтратори с цивилното население и използването на населени места като прикритие за разузнаване и коригиране на удари.

Заявки от рода на „Вземете и нашия идиот“ временно не се приемат! Държавният департамент на САЩ.

Реакцията на Европейския съюз на военната операция на САЩ във Венецуела и залавянето на президента Николас Мадуро разкрива, наред с други неща, страха на общността да се противопостави на американския президент Доналд Тръмп, пише испансклият El País. Според автора на статията, ЕС за пореден път се е оказал изолиран в един от онези ключови моменти, които определят чии гласове имат тежест на международната сцена. Позицията на ръководството на ЕС и неговите 27 държави членки, на които им отне повече от ден и половина, за да излязат със съвместно изявление, което не критикува действията на Вашингтон и просто призовава за спазване на международното право, разкри разделението на ЕС по отношение на Венецуела и Тръмп. „И това показва, че съюзът се ужасява от конфронтация с ненаситния обитател на Белия дом“, отбелязва статията. Според вестника, възходът на републиканеца на власт и неговата външна и търговска политика са превърнали ЕС във второстепенен геополитически играч: твърде плах и слаб. Публикацията също така обръща внимание на страха на общността да не загуби окончателно подкрепата на Вашингтон за Украйна.

So far.

На горната снимка е мавзолеят на Уго Чавес в Каракас. Твърди се, че на долната снимка е това, което е останало от него.

2026. jan. 5. Можете да ни подкрепите, като станете член на YouTube канала: / @rfu_bg Можете да ни подкрепите с дарение през бутона "Thanks" под видеото Последвайте ни в Телеграм за нецензурирани бойни кадри: https://t.me/RFUenglish

Хич да не си визира нищо Тайван...Ако на Тръпчо бъде в интерес ще ги подари на Китай като зайчета. Едно могат да правят, да ухажват на Тръмпчо и той да ги пази като домашни любимци.... Такъв свят дойде. Или духаш или ти духат...Посредничество, неутралност няма вече... ПС: Или да се снабдят с атомна бомба.

Тайван разглежда ареста на Мадуро като възпиращ фактор за Китай — Bloomberg. Тайванските власти разглеждат залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро, наредено от Доналд Тръмп, като мощен възпиращ фактор за Пекин и лично предупреждение към китайския президент Си Дзинпин. Тайпе смята, че операцията е демонстрирала готовността на САЩ да използват военна сила, за да защитят основните си интереси. Според тайвански служители по сигурността, действията на САЩ са демонстрирали способността на американските военни да неутрализират въоръжените сили, оборудвани с оръжия, произведени в Китай и Русия, за броени часове. Това, отбелязва Тайван, засилва фактора на възпиране на Китай, особено на фона на напрежението около острова. Тайпе отхвърля аргумента, че потенциално нарушение на международното право от страна на САЩ би могло да окуражи Пекин.

Коя е най-важната цел във външната политика, която британското правителство се опитва да постигне в момента? — The Financial Times. Отговорът е прост: опит да убеди Доналд Тръмп да не дава на Владимир Путин победата, която последният досега не е успял да осигури на бойното поле в Украйна. Всичко, което това правителство прави в контекста на отношенията между САЩ и Великобритания, е словесна еквилибристика около това какво в същност мисли Великобритания за действията на администрацията на Тръмп във Венецуела. Мълчанието на Лондон и британското правителство като цяло след американските атаки е подчинено преди всичко на тази цел.

Добре, признавам, че украинците са адски мошеници!

Поредната грандоманска, обречена на провал инициатива. Нещо не виждам индийски квалифицирани работници и техници, да се задържат в РФ при този климат, дивашки расизъм и непреодолима езикова бариера. И то на заплати, които ще им осигурят базово съществуване. Ако искат да си запазят хранителната диета може и да не им стигнат средствата. Освен ако не пакетират с индийци цели отрасли, създадат им собствени градове и самоуправление, но не мисля че РФ има средства за такова нещо. Иначе биха си паснали де - и едните и другите са расисти. И за едните и за другите, истината е нещо абстрактно. И едните и другите живеят в загнил социум.

От мрежата: Как се възприема СВО в руското обществено съзнание През 2025 г. бяха регистрирани забележими промени в обществените настроения, което показва нарастващо искане за край на войната. Подкрепата за армията остава висока, но в общественото съзнание това до голяма степен отразява лоялността към държавата, докато продължаващите военни действия все повече се възприемат като източник на разходи, а не на ползи. Това е така, защото в четвъртата година на СВО обществото все още не е получило отговор: защо беше необходимо всичко това? И струват ли си разходите заради териториалното разширение в Донбас и заради южната зона за сигурност на Крим? При това както обществото, така и елитът вече са се съгласили, че Украйна няма да бъде нито съюзник, нито приятелска страна за Русия през следващите 50 години. Според анкети на Левада-център, делът на анкетираните, които подкрепят започването на мирни преговори, непрекъснато се е увеличавал през цялата 2025 г., достигайки 66% до края на годината. За сравнение, тази цифра е била 61% през януари 2025 г. и около 50% през август 2024 г. Така че търсенето на мир очевидно и ускоряващо се променя. В същото време общественото мнение се е променило в оценката си за дългосрочните последици от СВО. В момента броят на тези, които вярват, че операцията ще причини повече вреда на Русия, е приблизително два пъти по-голям от дела на анкетираните, които очакват предимно положителни резултати. Делът на тези, които подкрепят продължаването на военните действия, въпреки интензивното медийно отразяване, се оценява на 25-27%. Значителна част от тази група се състои от мъже в пенсионна възраст. Като цяло можем да наблюдаваме постепенна ерозия на тези със силни ястребови настроения сред широката общественост. Обществото до голяма степен се е адаптирало към условията на продължителен конфликт, демонстрирайки или искане за неговия край, или отстъпление от обсъждането на самия въпрос. Темата за СВО е все по-малко интересна за обществото, като не генерира нито търсене на героизъм, нито на герои, нито на патриотични модели. От 2024 г. насам СВО все повече се възприема като безкрайно продължителен, практически „вечен“ конфликт. Риториката за бързото постигане на заявените цели губи своята актуалност, а умореното общество продължава да се връща, под една или друга форма, към въпроса за датата на приключване на операцията. Кратковременно увеличение на очакванията за бърз мир се наблюдаваше в края на 2024 г. и началото на 2025 г., на фона на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. До лятото на 2025 г. обаче „миротворческият ефект“ на този фактор в общественото възприятие на практика е изчезнал. В момента мнозинството руснаци все още се надяват СВО да приключи, но тези очаквания са от фонов характер, като се има предвид, че руските власти не дават никакви сигнали. Само малка част от анкетираните очакват военните действия да приключат през следващите месеци; по-често срещана оценка е времевият хоризонт от шест месеца до една година. Същевременно се регистрира нарастващо безразличие към темата за СВО, особено сред по-слабо образованите жители на регионалната периферия. Общата тенденция на обществените настроения е, че обществото се е адаптирало към живот във военни условия, възприемайки СВО като продължителна и неопределена реалност. Все по-често се изразява мнението, че войната е станала част от социално-политическия живот и е заменила визията за бъдещето. Въпреки нарастващото търсене на мир, то не може да бъде артикулирано публично поради съществуващите ограничения и репресивни практики. В резултат на това мнението на мнозинството не се трансформира във формализирано обществено искане към властите. Потенциалът за това искане обаче остава и е вероятно да нараства. Значителна част от анкетираните свързват евентуалното завършване на СВО с подобряване на собственото им финансово състояние, което според експертите отразява по-скоро наивни очаквания, отколкото реалистична икономическа прогноза.