Малоум 2

Почти неочаквано откритие и ... затова - доста интересно http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vsichki-galaktiki-praviat-edin-oborot-za-edno-i-sashto-vreme_104674.html "Всички галактики правят един оборот за едно и също време Независимо от големината си, всички галактики се движат с различни скорости, но завършват едно пълно завъртане за един и същ интервал от време, съобщава phys.org. Земята прави едно пълно завъртане около своята ос за едно денонощие, но колко време е нужно галактиките да направят същото? Този въпрос си зададоха специалисти от Международния център за радиоастрономически изследвания (International Centre for Radio Astronomy Research - ICRAR). Според професор Герхард Меурер (Gerhardt Meurer) от ICRAR, всяка галактика извършва пълен оборот за един милиард години: "Това не е прецизността на швейцарски часовник, но независимо от това дали една галактика е много голяма или много малка, ако можете да седнете на ръба на диска, ще изминат около милиард години, за да направите пълна обиколка". Професор Меурер казва, че с помощта на прости математически модели може да се покаже, че всички галактики с един и същи размер имат една и съща средна плътност. Този подход, според него, ще помогне да се разбере защо различните галактики се въртят с различни скорости, но поддържат един и същ период на въртене. "Откриването на тази закономерност на галактиките наистина ни помага да разберем по-добре механиката, която го предизвиква - няма да откриете плътна галактика, която да се върти бързо, докато друга със същия размер, но с по-ниска плътност, да се върти по-бавно", отбелязва астрофизикът. Професор Меурер и неговият екип също така откриха доказателства за съществуването на по-стари звезди в края на галактиките. "Въз основа на съществуващите модели очаквахме да намерим тънка популация от млади звезди в самия край на галактическите дискове, разказва Меурер. https://3c1703fe8d.site.internapcdn.net/newman/gfx/video/2018/1-astronomersd.mp4 "Но вместо да открием само газ и новоформиращи се звезди в краищата на техните дискове, открихме и значителна популация от по-стари звезди заедно с малко млади звезди и междузвездния газ". "Това е важен резултат, защото знаейки къде свършва галактиката, ние можем да ограничим наблюденията си, а не да губим време, усилия и компютърна мощ на изучаване на данни отвъд тази граница", коментира професор Меурер. "Затова благодарение на тази работа сега знаем, че галактиките се завъртат веднъж на милиард години, с остър ръб, който е населен със смес от междузвезден газ, както с стари, така и с млади звезди". Професор Меурер пояснява, че следващото поколение радиотелескопи, подобни на изграждащия се Square Kilometer Array (SKA), ще генерира огромно количество данни и като се знае къде се намира края на галактиката, ще се намали необходимата за обработка мощност за търсете в данните. През 2016 г. учените изчислиха, че видимата Вселена съдържа най-малко два трилиона галактики." ... ... (в статията не е коментирано) От по-раншни проучвания, учени, имаха предположения за "хало", в което са обхванати галактиките. Хало, с форма на геврек (поничка), което е полева структура на вакуума, а към неговите характеристики-структура (векторчета) са "захванати" вещевите обекти - така периферните звезди се движат с голяма скорост - наблюдава се. Сега, това, с халото, може да се "потвърждава", защото обяснява това движение. Ясно е, че не може да се изясни с ГВ. Тоест, че характеристиките на вещевите обекти са "родени" от него. Няма причини за общо завихряне, ако самите вещеви частици не се въртяха около собствен център. Еднаквата скорост на въртене при различни струпвания на частиците показва: - че тези частици са се получавали-раждали "на място" с възникване условия за галактика и именно техните моменти на импулс - структурират и са отговорни за такова движение, като цяло. (Разбягването на галактиките се дължи на отблъскващи сили с ентропиен произход - хаосът на полевата форма на материя, помежду им, е по-голям от извън тях и като станат достатъчно далечни - грави-привличането им е по-слабо от отблъскването им заради сили с ентропиен произход. Значи - далечните галактики се разбягват с ускорение! Самото разбягване "изглежда", като че ли произлизат-изтичат от една точка на пространството. Така:на въпрос какво е било преди ГВ?, отговорът е: същото, каквото е сега! - няма за "начало", само един, единствен ГВ... Иначе, ако имаше, галактики близо до хипотетичен център на ГВ, то те биха се привличали една друга и биха се слели в една - неразпознаваемо за "център" и точно това се наблюдава - няма "център", но има галактики -сами са си Взривове - малки, големи и т. н. ) ...

Повече интересни подробности (по вторият линк на Историк - от Ваня Милева), от преди време: http://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Deniat-na-pi-3-14-e-poveche-ot-parche-paj_40749.html "Денят на "пи": 3.14 е повече от парче пай ..." ... Също: http://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Klasicheska-formula-za-Pi-se-krie-v-atoma-na-vodoroda_26706.html Класическа формула за Пи се крие в атома на водорода Формулата на Уолис за числото Пи е намерена във водородните атоми ..." ...

http://megavselena.bg/fizika-na-skalarnite-vylni-ili-onova-koeto-tesla-opitvashe-da-obyasni/ Физика на скаларните вълни – или онова, което Тесла се опитваше да ни обясни… Немският физик проф. Константин Мейл направи огромен скок във физиката в последното десетилетие с иновативните си теории и експерименти и доказа на практика теориите на Тесла след повече от столетие! Професор Мейл изуми западната научна общност на първата конференция, посветена на Никола Тесла (First Nikola Tesla Energy Science Conference And Exposition), проведена във Вашингтон, където той води лекция на тема „Теория на скаларните полета, Фарадей срещу Максуел и демонстрация на надлъжни вълни“. Тази кратка, но изключително информативна лекция е може би първата по рода си, водена пред англоговоряща публика, която има желание да доразвие класическата теория за разпространение на електромагнитното поле, а също така и да включи теорията за надлъжните вълни (Тесла вълни, скаларни вълни). Подобна информация е изключително ценна и може да нанесе значителен удар върху съвременната физика, като дори е възможно да я промени из основи. Но какво представляват скаларните вълни и наистина ли съществуват? В теорията на Мейл за скаларните вълни теорията идва някак естествено, без да се налага използването на екзотични теории и постулати, като например теорията за глуонните частици в квантовата физика, суперструнната теория, тъмната материя в космологията и астрофизиката. Той също ревизира общата теория на относителността. Професор Мейл също обяснява как експериментите на Фарадей обясняват много по-ясно електромагнетизма, отколкото го прави по-късно Максуел, и дори съкращава теорията още, като както е била по времето на Хевисайд, Гибс и други живели през XIX век. Днешните електроинженери са изключително затруднени заради нуждата от използването на уравненията на Максуел във всички сфери на физиката и електроинженерството. Онези части, които Мейл постулира като теория, но не доказва директно чрез практически опити, са всъщност взети от опити, които Тесла вече направил! И дори показва онова, което е Свещеният граал за всички фенове на Тесла, а именно устройството му за предаване на енергия на далечни разстояния. Мейл гордо доказва по време на лекцията правотата си с работеща умалена установка на тази машина. Тя всъщност не използва вече наложените от физиката електромагнитни вълни, а онези, за които Мейл говори, а именно скаларните вълни, или още известни като надлъжни вълни или Тесла вълни! Той дори демонстрира “невъзможната“ скорост на тези вълни, а именно 1,5 пъти скоростта на светлината! По време на тази уникална лекция Мейл преминава през всички забравени теории, създавани някога от Тесла, като ги обяснява по елементарен и изключително опростен начин и показва как те са онази част, която липсва на научната общност да достигне до една обща теория, обясняваща всичко! Той обяснява също за многото приложения, които неговите теории могат да имат в нашето ежедневие, като чиста енергия, наука и технологии, биофизика, а също и изключително евтина технология за пренос на енергия. Ако искате да получите повече информация за трудовете на проф. Мейл, може да посетите неговия сайт. Професор Мейл също така е автор на много книги, свързани с теория на скаларните вълни! Особено книгата му „Физика на скаларните вълни“ е изключително обширна и демонстрира как конвенционалната физика може да се промени с използването на, както той го нарича, „принципа на двойния вихър“. Като почти всички теории, свързани със скаларните вълни, той заимства от гения на XIX век Никола Тесла! ... ...

Вече писах, някъде, че знанието на "децата" отрича знанието на "родителя" (възпитателя)..., но: По "Закон за отрицание на отрицанието" - основен закон на диалектиката. Обективен. Показва етап-степенуването на процеса на развитие. Да не забравяме, че сме във философията... http://kvg55.blog.bg/zabavlenie/2016/03/21/filosofiiata-zakonyt-za-otricanie-na-otricanieto.1438591 ...

Нови надежди: ... от 30г. на 15г срокове, да станело възможно?! http://megavselena.bg/mechtata-za-kontroliran-yadren-sintez-realnost-ili-utopiya/ "Мечтата за контролиран ядрен синтез – реалност или утопия? През последните няколко десетки години едно от клишетата на изследванията в областта на ядрената енергетика е, че реакторът за ядрен синтез е само на няколко десетилетия разстояние от практическо приложение. Доста време се твърди, че технологията е на ръба на реализацията си. Сега отново, изследователи от Технологичния институт в Масачузетс в кооперация с частна компания, излизат с подобно съобщение. Екипът от МТИ (MIT) казва, че има „и науката, и скоростта, и мащаба“ за създаването на жизнеспособен реактор за ядрен синтез и смята, че той може да функционира в рамките на до 15 години, точно навреме за борба с измененията в климата. Това всъщност ще стане реалност, ако трябва да се вярва на сътрудничеството между МТИ и Commonwealth Fusion Systems, частна компания, които съобщиха преди дни в списание Nature, че смятат, че са на ръба на разбиването на кода на ядрения синтез и че това може да бъде жизнеспособно и използвано за търговски цели само след 15 години. Учените от МТИ разбира се, са сериозни хора и надеждите те да са способни да направят откритието, което ще промени света, са големи. Но и съмненията, и недоверието също. Технологията на ядрен синтез обещава неизчерпаемо захранване с чиста и безопасна енергия. В продължение на десетилетия учените се мъчеха да пресъздадат „работещо слънце“ в своите лаборатории, но индустриалното масово използване на енергия от синтеза си остава мечта. През последните години обаче, надеждите се засилват, като през последното десетилетие имаше засилен научен интерес и съобщения, съпроводени с не малко недоверие – за напредък направен от компании, подкрепени от милиардери и ръководени от смели физици, че реакторите на термоядрения синтез ще станат реалност в близкото бъдеще. Има причини да искаме да вярваме, че синтезът един ден ще захранва изцяло живота на планетата. Основното гориво при ядрения синтез е тежък изотоп на водорода, наречен деутерий, който може да бъде извлечен от водата и поради това е в неограничен ресурс – за разлика от урана, използван в реакторите за ядрено делене. Но науката за ядрения синтез е трудна и пробивите са относителна рядкост. Досега не е имало реакция на ядрен синтез, която да е била задействана, продължила по-дълго и устойчиво съхранена. Нито пък така наречената „плазмена супа“, която съществува при температури, които се намират на звездите, е била магнитно задържана. Нито една изследователска група не е предизвикала реакция на синтез, която е освободила повече енергия, отколкото е консумирала. Вероятно най-успешният реактор за ядрен синтез е експериментът JET, досега най-голямото ядрено съоръжение в Европа, което е в Обединеното кралство. Най-добрият резултат на JET е постигнат през 1997 г. и до днес остава златният стандарт за енергията от термоядрен синтез. Тогава устройството произведе само 16 MW енергия, за която употреби 25 MW, припомня The Guardian. ITER Надeждите за по-успешен синтез сега са свързани с Международния експериментален термоядрен реактор (Iter) – мултинационален проект струващ 20 милиарда долара, реализиран във Франция. В рамките на бъдещото десетилетие Итер има за цел да постигне контрол върху ядрения синтез и да го задържи в продължение на няколко минути. Това е огромно начинание. В сърцето му е устройство с форма на поничка, известно като „токамак“, което тежи колкото три Айфелови кули. Подобно на JET, Iter използва гориво за синтеза, което е 50 на 50 смес от деутерий и редкия водороден изотоп, известен като тритий. За да накара Итер да се самоподдържа, ще трябва да се докаже, че тритият може да бъде „развъждан“ от и в реактора, нещо изключително трудно. Итер също ще тества доколко „чист“ може да бъде технологичният синтез. Около 80% от енергията на реакцията на синтез се освобождава във вид на неутрони, които ще се „блъскат“ в откритите компоненти на реактора и ще оставят тонове радиоактивни отпадъци. Точно колко отпадъци ще остават, това ще бъде от решаващо значение при оценката дали синтезът е мръсен процес или не. Ценното при Итер е, че това е реално съоръжение, което може да бъде тествано. Ако се окаже, че работи по-добре от очакваното, тогава ще са необходими частни инвестиции за комерсиализиране на реактор с термоядрен синтез. Ако ли пък не, тогава трябва да има реалистично преосмисляне на възможностите на термоядрения синтез. И мечтите, че човечеството може да бъде захранвано с енергията от реактор за ядрен синтез, да се отдалечат." ... ...

Ами опитите във филмчетата, които показа, са в съпровод с генетични промени. При придобит белег - няма генетични промени - иначе, всяко порязване - на ръката , например - и оставило белег след зарастване, би следвало този белег да се пренесе и на новороденото. Или "тату" - да се пренесе на поколението. При наличие на генетична промяна (токови удари, силна химия, радиация и др."силни" промени в околната следа) в смесената нова генетична подложка принципно се съдържа възможност за реагиране ("свръх"-сензорна чувствителност) на предизвикалата стрес у родителя ситуация. Самата генетична подложка е памет на връзки - мозъкът "се допитва" до тази памет при всяко действие (за това са мозъчните клетки - там е постоянната памет-регулатор и има права и обратна връзка с организма като цяло - непрестанно "тече" тая информация, докато "мърда" организма, докато е жив). Условно постоянната памет е във вътрешната част на гънките на кората на мозъка (ако ги има?!) - честото повтаряне едно и също действие- за промяна, дава възможност на стоящите вълнички,от ликвора (временната памет- непосредствено действаща със сетивата - се състои от лесно променящи се стоящи вълни), да образуват макромолекула, която да влиза в цикъл-памет с ... малки добавки на информация от съседи - в този смисъл условно постоянна памет - по-трудно се променя с времето, .Така се изгражда структура белтъчна макромолекула за Условен рефлекс в по-развитите животински мозъци. (грубо: част от "сивото" вещество - ако го има?!?, е станало "бяло"). Но и условните рефлекси не са генетично изменение - не се предават на поколението. ...

Придобитият белег не е генетично изменение. При генетично изменение, родителят пренася собствената си "тревожност" за дадено състояние, на плода (и това е известно). Пренася се състояние, а не, спомен. (Става въпрос за временната памет) ...

Да, като постулат е. Макар че кварковата хипотеза работи успешно - има фактически резултати. Остава само да се покаже Защо е така?!, т. е. - тълкуване на същност, която да изяснява откъде реално възникват правилата. Ясно е, че обяснение с барионното число - не може да бъде обяснение защо единичен протон е устойчив във времето и не се разпада на дребно. (За да се разпада - трябва да взаимодейства с фотони на ЕМП, които да "влязат в резонанс" с него и в него - да са по-къси вълни от размера на протона (10-15 m). Честотата на такива вълни трябва да е 1023 Hz... Е, няма такива, освен неговите собствени - най-външни за него трептения. Освен това, за да се създаде тава висока честота, трябва заредена частица да е с огромна - близка до светлинната - скорост. Би имало възможност, ако още при много по-малки честоти от изискуемите, вълните с такава енергия, не се превръщаха в частици с маса и ... много по-малка скорост (още при гама-лъчите - по-ниска честота, става превръщане в електрон-позитрон). ЕМПоле може да "поддържа" в себе си устойчиви частици, само ако имат характеристика електромагнитен заряд или са "незаредени" (в крайна сметка и тях ги разпада), защото има за тях алтернативата посредством вълни да си остава неподвижна субстанция - Принцип на минималното действие, също! Нещо още по-важно: и електронът е устойчива във времето частица - барионната хипотеза няма как да обоснове тази устойчивост - въобще не е "предназначена" за това.) ...

Паметта е като "дамги" върху кората на Гл. мозък. Те се явяват като придобит белег - не се предават по наследство (това е известно). Съзнанието ползва различни дамги при структуриране на абстрактен образ и доколкото те, тези дамги, са части от реален образ, съзнанието се отнася към един и същ абстр. образ, по най-различен начин, в зависимост от гледна точка+благоразположение на духа (отношение, а не отражение) - не са едни и същи дамгите които ползва. В този смисъл наличието на повече памет (знание), разширява възможността за манипулации с множество структури на абстрактен образ или части от него, за употреба в мисленето. Доизкусурява се образа, като се допълва с нови белези, докато стане близък с реалистичния образ. Или с представата за реалистичен образ - дори на практика да не съществува такъв, както е във втория абзац. (Давал съм пример с цифрата "5". При един човек - байрачето ще се "запише" на едно място в кората, тумбачето на друго, точката на трето и .т н. При друг човек - са съвсем различни местата на запис от на първия. На трети - пак на различни места. Въобще, записите стават там където е възможно и има свободно място в гънките на кората. Как, по какъв начин ще бъдат ползвани от субекта е чисто негов проблем - собствени възможности, но тези символи - могат да се ползват и за много други различни абстрактни образи. Мозъкът си намира символите, доизкусурява представа с допълване и чак тогава структурира цялостен абстрактен образ, който се употребява в мисленето - това е отношение, съзнанието е това, а не отражение ... на нещо реалистично) ...

(И протонът, и електронът са вечни частици, заради физическата си характеристика "заряд". Той е проява на това, че образуващите ги трептения са пространствено и времево несиметрични относно моментния им център на образуване. И понеже протонът може да се изследва с помощта на електрони и др. протони, медони и т.н., е отчетено, че съдържа (се състои от) поне три трептения, наречени кварки. Те са моментни обвивни трептения и са комбинация от "падащо" изследователско поле (много къси фотони от външни ускорени частици) и собствени, образуващи фотони на протона. Посредством характеристиката заряд "разбираме" за съществуване на ЕМПоле. В него (то, полето, е неподвижно), несиметричното трептене, при изменение (при ускоряване на частицата и повтарящо себеобразуване), създава разлики в потенциалите "на повърхността" на съдържащата се енергия и тия разлики се пренасят с вълнов процес - ЕМВълни. Ако искаме "да разпаднем" протон - трябва да го ускоряваме и да го блъснем ... в нещо! Да, ама през целия процес той Поглъща къси фотони от околното, ползва ги за себенаправа, а съвсем малко и дълги (заради скорост) остават като разлика на излъчване на ЕМВълни. Общо се спазва закона за запазване на енергията - кинетична +потенциална е моментно постоянна величина. Не може и "лесно" да го блъснем - щото собственото му поле е практически неограничено и отрано частиците на "стената" има информация, че "идва протон" към нея. Частиците й се подготвят и ... следват "отбрана": или избягват удар (челен - сечение на реакцията), или се разпадат на други, които вече не са "резонанс" на трептенията на протона. Така - за устойчивостта на протона във времето "отговарят" измененията в околното му ЕМПоле, а те, измененията, се разпростират теоретично до безкрайност. Следователно - Обратната Връзка за "събиране" или "унищожение" на това поле (а от тук и на протона), би било БАВНА информация - от +безкрайност да "дойдат" до точка нула, където е протона), в сравнение с БЪРЗИНАТА, с която протонът се структурира. Същият модел "употребява" и електронът - защото е получен при разпад на неутрон, станал на протон. Копира огледално най-външния слой на протона. При неутрона - образуващите трептения са пространствено и времево симетрични - няма характеристика заряд. Един неутрон - не се разпада (няма възможност за такива данни). Винаги са много, поток, ансамбъл и т. н. неутрони - могат да се "блъскат" яко в стена и помежду си и съответно, да се разпадат и превръщат в други масови частици.) ...

По принцип - идеологията трябва да съдържа ИДЕАЛ. Нещо недостижимо с "прости" материални средства, защото е идеално, духовно деяние на хора от общност. Е, по-добро от дефинираните "човешки права" в харта, едва ли има, макар и да са повече конкретни, но за задължително начало - стават. Има и др. формално недостижими за реализация, като почти възприетите лозунги: Равенство (пред законите), братство (не библейско) и свобода (на духа). (все се забравят допълненията, в скоби, за яснота) Доста добра, за нас, би била идеята "обединител на балканските народи". Едва ли е най-недостижимото нещо, не само поради "вътрешни" противоречия, а предимно - заради външните. Една механична система-устройство е устойчива, ако не се влияе разрушително от промените извън нея. Същото важи и за идеологическата система - изградените вътре-връзки, да не се влияят-проявяват разрушително спрямо външните връзки. (взаимодействието винаги става с Обратна Връзка, а въздействието - може и да не съдържа ОВ за дълъг период време) При днешните възможности за комуникация и затрупване с 90% невярна информация - отделна, самостоятелно провеждаща се идеологическа картинка-обществена формация, едва ли е възможно. Малки групи - да, могат да "робуват" на идея... Докато разберат, че робуват. Голямата картинка изисква общочовешки ценности и честни взаимовръзки. ...

Ми то, даже виц излезе: Съвременният Хамлет: "Да се оженя или да се омъжа! Това е въпросът!" ...

Прилична са, ама да не забравите, че поговорката трябва да се е сменила: Вместо "Пилците се броят на есен!" , става: "Старците се броят на пролет!" ...

Може и да не е сериозно от сегашна гл.точка (затова приветствам изследването в статията), но се твърдеше в близкото минало - на база "политика в наука" (Т. Павлов) имаше и лозунг: Битието определя съзнанието! Именно, щото го считаха за отражение. Е, не е и огледало, щото като се "гледаме" в огледалото (плоско), дори и да осъзнаваме, че приличаме по образ на родата си - те липсват в отразеното. Сами сме със себе си и само - можем да съ-отнесем, да допълним този Аз-образ с осъзнавано. Съзнанието е отношение към обективната действителност - затова е важен и мирогледът - дава опора в "произволността" при съ-отнасянето. (това определение обяснява и алиенацията при соца - чудеха се, кво толкова искат хората, като имат "хляб, телевизор и топло!"- Д. Цончев "Хубавата Мария"). Чувстваме - липса на отражение, но се търси отношение - че животът е "жив" и се променя, че действието на природните закони е "вън и независимо" от нас и, че можем да правим "свободен избор" единствено в мисленето и мислите си - другото, което можем да правим (избор на осъзнато поведение, често, последствие, разпознаваме като не добре осъзнавано) е твърде ограничено ... благодарение на ... гравитацията, да речем. Събуждането не е (само), за да се храним, принципно. По време на сън нощем записаната дневна информация се преподрежда като записи, като се пренася на по-подходящо място в гънките на карата на Гл. мозък - така, че да не "бият" стоящите вълни-части от образи, да се намали хаоса, да се премахнат блуждаещите ИЧфотони на биенето- да не прегрява мозъка. Ако се събудим или ни събудят по време на пренос на тия части, казваме, че сънуваме. След като привърши подредбата (квантов е принципът на подредба), има вече Свободно място за Нова информация - казваме: Наспах се!.. и ... към кафенцето - де съзнавано, де несъзнавано - важното е, че се търси - винаги относително, посредством съ-отнасяне на "старо-ново" състояние. И това състояние не е лъжливо като огледалото (парадокса на огледалото: сменя ляво и дясно на образа- не сменя горе и долу), а Съмнително - именно това е отношение. (Така мисля.) Отражението е лъжливо. ...

Започват да схващат, че съзнанието не е отражение на обективната действителност. Абстрактните образи са сумарен резултат от множество информации от "малки части" на мозъка: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Saznanieto-e-rezultat-ot-integratciiata-na-otdelnite-chasti-na-mozaka_103951.html "Съзнанието е резултат от интеграцията на отделните части на мозъка Една от най-големите мистерии в невронауката Учените установиха че в несъзнателно състояние в мозъка на човека се затруднява взаимодействието между различните му области, а локалните области стават по-силно свързани. Според изследователите, съзнанието е резултат от интеграцията на отделните части на мозъка. От всички функции на мозъка, най-загадъчната е способността му да произвежда съзнание. Без да се замисляме прекалено много, можем да предположим, че да изключим нашето съзнание и да изпаднем в безсъзнание е като да превъртим ключа на лампата, като изключваме ключовите области на нашата нервна система. Но се оказва, че не е така. За да разберат по-добре как сивото вещество създава съзнанието, изследователи от Центъра за наука на съзнанието в Университета на Мичиган разгледат по-отблизо какво прави мозъкът, когато функционира в безсъзнание, съобщава ScienceAlert!. Един от начините за изследване на темата е да се сравни съзнателното състояние с несъзнаваното, като например, когато човек е под наркоза преди операция. По време на проучването учените изследват кръвния поток в определени нервни тъкани с помощта на магнитен резонанс (MRI). Процедурата е извършена върху 23 пациенти, които са във вегетативно състояние или под анестезия. Оказва се, че в ранния стадий на седация (медицинска процедура за прилагане на успокоителни (седативни) лекарства, най-често за да се улеснят последващи медицински процедури под упойка) скоростта на обработка на информацията се забавя и локалните невронни мрежи повишават собствената си степен на свързване. Освен това, изследователите изчисляват мярката на интеграция на информацията, което е условие за появата на съзнание в една сложна система. Тъй като мозъкът по време на анестезията „се разпада” на слабо взаимодействащи помежду си части, мярката на интеграцията спада. В резултат на това в състояние на безсъзнание няма ефективен обмен на информация в централната нервна система. Макар че все още оставя много без отговор, работата не само насочва пътя към това как съзнанието възниква от здравия мозък; това би ни помогнало да разграничим по-добре, когато все още не знаят пациентите, които не реагират. Проучването е публикувано в Journal of Neuroscience, Frontiers in Human Neuroscience и Trends in Neurosciences. Макар че все още оставя много въпроси без отговор, работата на екипа от Университета на Мичиган не само посочва пътя към разбирането как съзнанието възниква в здравия мозък, но и би помогнала да се разграничи по-добре дали пациентите наистина са в безсъзнание, когато не реагират. Все повече става ясно, че разликата между съзнанието и безсъзнанието е много по-сложна, отколкото се предполагаше. И ако да научим повече за процесите, които ни карат да се събудим и осъзнаем, това може да ни помогне един ден да решим една от най-озадачаващата способност на мозъка - самото съществуване на съзнанието." ... ... Да-а! Както беше въпросът в "Лавината" (Бл. Димитрова) - когато си философстваха героите: "Не е толкова важно: Защо заспиваме?.. По важно е: Защо се събуждаме?!" ...

http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Stivan-Hoking-Znam-kakvo-se-e-sluchilo-predi-Golemiia-vzriv-video_103887.html Стивън Хокинг: Знам какво се е случило преди Големия взрив (видео) По времето на Големия взрив цялата материя na Вселената е била еднородна невероятно гореща, безкрайно плътна материя. Но какво се е случило преди това? Оказва се, че прочутият физик Стивън Хокинг има отговор, който е дал в интервю с почти толкова известния си колега Нийл де Грас Тайсън. Хокинг обсъжда тези идеи и други във финала на сезона на телевизионното предаване "StarTalk" на Тайсън, което ще се излъчи тази неделя (4 март) в 11:00 ч. в канала на National Geographic. Отговорът на Хокинг на въпроса "Какво е имало преди да има нещо?" се опира на теория, известна като "безграничния сценарий" (no-boundary proposal). "В граничното си състояние Вселената ... няма граници", каза Хокинг пред Тайсън в Popular Science. За да разберете по-добре теорията, вземете универсалното си дистанционно (т.е. вашето дистанционно, което контролира Вселената) и натиснете Rewind („Назад”). Учените знаят сега, че Вселената непрекъснато се разширява. Когато се движите назад във времето, тогава Вселената се свива. Превърнете достатъчно назад (около 13,8 милиарда години) и цялата Вселена се свива до размера на един атом, обяснява Хокинг. Тази субатомна топка, в която е всичко, се нарича сингулярност. В това изключително малко, невероятно масивно и плътно зрънце от топлина и енергия, законите, каквито ги познаваме, на физиката и времето престават да функционират. Те буквално не съществуват преди Вселената да започне да се разширява. По-скоро стрелата на времето се свива безкрайно, Вселената става все по-малка и по-малка, като никога не достига до ясна отправна точка. По думите на друг известен лорд на времето и протранството, времето е "просто голяма топка от уморени, тромави неща". "Събитията преди Големия взрив просто не са дефинирани, защото няма начин да се измери какво се случва тогава", пише Хокинг в лекция за теорията . "Тъй като събитията преди Големия взрив нямат никакви наблюдателни последици, човек може да ги отреже от теорията и да каже, че времето започва от Големия взрив". "Космическото време е затворена повърхност без граници, подобно на повърхността на земята. Може да си представим реалното време започвайки от Южния полюс като плавна точка на пространство-времето, където не важат нормалните закони на физиката. Както няма нищо южно от Южния полюс, така няма нищо преди Големия взрив", обяснява Хокинг в разговор с Тайсън. През 1983 г. Стивън Хокинг заедно с Джеймс Хартъл предлагат теорията, че Вселената няма граници и нейната структура се основава на така наречената вълнова функция, която определя различните квантови състояния на частиците на материята. Това прави възможно съществуването на набор от паралелни вселени с различен набор от физически константи. Моделът на Хартъл-Хокинг прави възможно съществуването на набор от паралелни вселени с различен набор от физически константи. Хокинг изнася лекции по темата и участва в безплатен документален филм за нея, достъпен на YouTube. Слушайте в StarTalk в неделя, за да чуете Тайсън и Хокинг да се впускат по-надълбоко в темата. ... ... "... През 1983 г. Стивън Хокинг заедно с Джеймс Хартъл предлагат теорията, че Вселената няма граници и нейната структура се основава на така наречената вълнова функция, която определя различните квантови състояния на частиците на материята. Това прави възможно съществуването на набор от паралелни вселени с различен набор от физически константи... Моделът на Хартъл-Хокинг прави възможно съществуването на набор от паралелни вселени с различен набор от физически константи..." Е, как пък ще става "набор" от паралелни вселени, като за мат-модели ползват знания от видимата вселена - останала част не я признават. Различните "картинки" дето са нарисувани за "паралелни" - като "конструкти-форми" ги има на Земята - от полеви структури и от вещеви структури. Само мащабите не съответстват, защото ... по-важно е да се приказва за вселени въобще, отколкото ... как расте едно дърво, например, което "ражда" ябълки. (нютонови?!) За да се впишат "многообразията" в земни условия - трябва да се знаят превръщанията при/следствие количествените натрупвания - формирането на обвивки (полева форма на материя) и, че тези обвивки са Нови Свойства - за по-нататъшно "сглобяване на конструкт от повече" - те са важните и не дават на нещо по-голямо от характерен размер на обвивката (като вълна) да прониква вътре в обвивката - има (държи се като) защита на собственото пространство. Това - до определен размер на новото струпване. И като се появи вълна съответна-кратна на този размер - хоп!, тя Разделя на две и/или на повече части, но те вече носят част и от свойствата на цялото, преди разцепване, демек, има пренос на свойства и запазване на свойства, и по вертикал, и по хоризонтал на развитието. ...

Ясно е откъде стават нещата с поведение: След като са му се скарали на Иванчо: "Аз още съм малък и не мога да псувам, ама като порасна, ще ви е.а мамата!" ...

Е, не така. Цялото изречение е: ". Затова и природните науки са "начело" на философията, а психологията е манипулируема до крайности, неприсъщи на природата на "човек":). " Съвсем друг е смисълът. Науката изследва повторяеми процеси (явления) от действителността, а не единични случаи. Например, "Натрапчивите мисли" не са такива, не са от действителността - те са субективни "усещания". Могат да доведат субекта до неадекватност в размисли и поведение, но всеки случай е строго индивидуален. Няма как да се изгради и опознае една обща характеристика, поради особеност на мозъка - Всеки мозък е различен в дейностите си, заради различното място на "запис" на символите от действителността, с които формира абстрактните образи - различна гледна точка, различно мислене, дори за едно и също събитие. ...

При "избран" материалистически мироглед, търсенето на начало може да бъде перспективно. Както при мен се получи: полевата форма на материя е първична, от нея се образува вещевата форма на материя, която при определени условия отново се превръща в полева форма на материята и се повтаря "отново, и отново, и отново" - всичко това е в един непрестанен КРЪГОВРАТ. Колкото и да е "друго" - кръговратът е вселенски и се повтарят превръщанията. Е, ясно е, че за различен период от време има превръщания на едни структури в други и обратно - пак структурират - законите по които става, както вече споменах в по-ранен постинг са природните закони, а не "човешките" При достигане на определено саморазвитие на материята, заедно със самоорганизацията й, разнообразието на вещевата форма на материя става с висока организация "устойчиво във времето вещество+полеви връзки+памет на тия структури", която може да се саморегулира и самоуправлява! Структурира се Главен Мозък при Човек. И на определен етап на съществуването си, тоя мозък себеосъзнава - материята е вън и независима от съзнанието, аз съм нейна рожба!.. Такова обяснение-достижение не е възможно с ДРУГИ мирогледни точки. Казвал съм го в по-раншни писания - науката дава-задължава: където и да се "бръкне" , да се "посочи с пръст" в кръговрата (значимия период) -трябва да може да се изведе цялостното му движение-превръщания - да е ясно кое е начало-причина и кое край-следствие. Разнообразието е в превръщанията на материята. ...

Нали знаеш кое ще е последното откритие на чавечеството... Експериментално отриване на Черна Дупка. ...

Има и философски: "Закон за отрицание на отрицанието". Познатото се отрича (психика), за да бъде доразбрано, доуточнявано и т. н.?! (Децата "отричат знанията" на родителите си, дет се казва: Правят на пук!, само и само да се утвърждават. Несъзнавано?!) Считам, че е малко опасно психологията да стане ясна като наука ... за науката на ...човеците. Меракът е да се опознае дотам, че да се вгради психика и чувственост в ИИ. С цел печалбарство. По принцип - философските възгледи "правят" мироглед! А, мирогледът непременно съдържа начала - кое или какво е началото на "това, което е"?! Затова мозъкът се рови в миналото - там някъде е информацията, която ще го изведе до задоволителен отговор. И различните школи - правят различен мироглед, без много, много да се задълбават в наука. И това е основна грешка на развитието. Само материалистическия мироглед е в състояние да отговори правилно на въпросите за началата, нужни за правилен мироглед с... Осъзнаване - това е човек ДА ПРИЗНАЕ съществуване на нещо извън главата си!.. Дали му отърва или не - е без значение, защото то, външното, си действа по законите на природата. А социалните закони - не са точно копие на природните закони. Те са измислица с локално потвърждаване за удачност. Не са обективни. "Фактите" им са субективно украсени приказки "за миналото". Затова и природните науки са "начело" на философията, а психологията е манипулируема до крайности, неприсъщи на природата на "човек". ...

В този материал (май е показван по друг повод) има доста за научността във философията, макар и с малко остарели схващания за възможността за обяснение на света: Изчистен е от "психологизми" по твърденията на автора: http://phls.uni-sofia.bg/documents/users/6/Scientific_Explanation.pdf "Идеята Ако във философията не държим сметка, че сме крайни живи и смъртни същества, не можем да проумеем нито света, нито културата, нито науката. Науката е крайна като създание на крайни същества, живеещи смъртен живот и светуващи краен свят. Тя обяснява нещата в света чрез неговата форма, формата на света. А тази форма е чо- вешка. Оставям смирено философията на безкрайното на безсмъртните. Аз не виждам как светът може да се промисли, преди да се огледа. С проникващо наблюдение, точни математически и нематематически изрази, ясни и проверими предсказания, науката представя света възможно най-силно. Решенията в опитните изследвания не могат да се подобрят или отрекат със спекулативно мислене. Неясните ситуации там са уникални и непредвидими. Онова, което може да се помисли за науката независимо от тях, се оказва неуместно. Философията на науката не може и няма защо да бъде методология. Тя обаче има шанс да се домогне до проумяване на света отблизо, както се вижда с усилените очи на проницателните експерименти и фини теории. Тук философията работи предимно за себе си. ..." И т. н. Известно е: философията обобщава достигнатото в науката. Заедно със законите си, например,1. "Единство и борба на противоположности" ... Животът е борба за съществуване - приспособилото се ще оцелее!, но първо - приспособяване е нужно при/след Катаклизъм на околна среда. 2. "Количествените натрупвания водят до качествени изменения"- доказано! ("Една въшка като се наяде, излиза на челото" - а там вече е уязвима, губи "защитни" свойства - инстинкт). Това "количествено натрупване" се забравя, че действа и при мозъка, и ... става (превръща се в) обект на психологията... Почти всички физически закони, открити и изказани в началото си, са смятани за "психични отклонения" на авторите им?!. В този смисъл има (може и трябва да се търси, и намери) научна връзка между философия и психология. ...

http://nauka.offnews.bg/news/Razni_17/Itan-Sijgal-Kakvo-pravi-edna-teoriia-nauchna_72092.html Итън Сийгъл: Какво прави една теория научна? Бил Най на дебат за еволюционизма и креационизма, 2014 г. Най казва, че е притеснен, че САЩ няма да прогресира, ако креационизмът се преподава на децата. Снимка: AP Photo / Dylan Lovan Ако посетите някои от по-тъмните кътчета на интернет, може да чуете хората да омаловажават утвърдени научни факти като еволюцията, Големият взрив и дори гравитацията, с думите "това е само теория". Разбира се, има голяма разлика между научна теория като еволюцията и библейска история като креационизма, но дали също толкова голяма е разликата между атомната теория и теорията на флогистона? Въпреки, че едната е приета, а другата не е, и двете са научни теории. Има ли добър, разумен начин да се направи това разграничение? На този въпрос отговаря астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel) на страницата на Форбс. За да не попаднем в капана на неразбирането, Итън Сийгъл предлага да се концентрираме върху три неща, които може да имаме предвид, когато говорим за "теория" в науката: идея, рамка (платформа), утвърден модел. Карта на плоската и стационарна Земя. ORLANDO FERGUSON, HOT SPRINGS, SOUTH DAKOTA, 1893.. 1) Идея. Това е това е смисълът, който се влага в разговорната реч за думата теория. Тя се прилага за идеи, които са и добри, и лоши, и научни, и ненаучни. Всички добри научни идеи започват като идеи, като теорията на относителността на Айнщайн, която започва от идеята, че светлината не изглежда да се забавя, отдалечавайки се от вас, ако се опитате да я догоните. Но идеята на Пешо от долната улица, че Луната е метеорологичен балон, който правителството на САЩ пуска, за да подвежда хората, също е идея. Когато някой започне изречението си с: "Аз имам една теория, че ...", че няма начин да разререм дали идеята си струва, без по-нататъшна оценка. Като цяло, характеристиките, отличаващи една добра идея от една лоша идея са: Правдоподобност - дали съответства тази идея с всички неща, които вече знаем, че са истина? Уникалност - дали тази идея е по-различна от по-старите вече съществуващи идеи? Сила - обяснява ли тази идея няколко явления или наблюдения или само една? Простота - въпреки че е субективно, добрата идея обикновено обяснява всичко по-просто, отколкото алтернативните. Такъв ли е случаят? Проверяемост - и накрая, има ли начин да проверим тази идеюя и да определим дали има доказателства, които я подкрепят или да го опровергават? Докато първите четири критерия не е лошо да има всяка идея и често могат да ни ръководят в нашата оценка за качеството на една идея, то само последният определя дали тя може да е научна теория или не. Ако можете да я проверите и оцените въз основа на доказателства, които могат да се съберат, измервания, които могат да се направят, експерименти, които могат да се изпълнят и наблюдения, които могат да се проведат, вашата идея е научна. При това, независимо какъв ще е резултатът от тези тестове, между другото. Илюстрация: Flickr/Trailfan. 2) Рамка. Някои от идеите, имащи изброените особености - правдоподобни, уникални, мощни, прости и проверими - е необходимо да се поработи с последствията от тях преди да бъдат тествани. Те са също научни теории! Това не означава, че са задължително валидни научни теории, защото науката е нещо много повече, отколкото крайният резултат. Науката е процес на проучване, търсене на пътища с несигурна цел, разкриване на възможности, които да позволят природата отново да ви изненада. Има много научни теории, които са точно такива рамки за изследвания, които могат да се подтвърдят или да не се подтвърдят. Сред тях са: Допълнителните измерения, Суперсиметрията, Теории великото обединение, Съществуването на Деветата планета, и теорията на струните, и това са само някои от тях. Рамките, които се оказаха погрешни са били научни за своето време, също като теорията за плоската Земята, Геоцентричната теория, Теорията на Ламарк за еволюцията, Теорията за стационарното състояние на Вселената или Теорията за планетата Вулкан. Когато рамката е доказано погрешна, или невалидна, тя се изхвърля до момента (ако изобщо се случи), когато не се появи ново доказателство, което да я върне, обикновено в различна форма. Илюстрация: K. Batygin and M. E. Brown Astronom. J. 151, 22 (2016), с модификации / допълнения от Итън Сийгъл. От изброените по-горе теорията за съществуването на Деветата планета има някои косвени доказателства в своя подкрепа, а наблюденията през следващите 10-20 години трябва да я потвърдят или да отхвърпят. Първите обединителни теории прогнозираха, че протонът ще се разпадне след около ~ 1030 години; сегашните ценки са ~ 1035 години ни подсказват, че тези модели може да не са точни, но други обединителни теори все още биха могли да са. Във всеки случай това не стълбът на науката, това е просто основа за различни идеи. Докато повечето от тях може да останат в този списък много дълго време, теорията за Деветата планета или ще катастрофира и изгари или ще се придвижи насгоре до топ мястото, което наричаме "теория" ... Илюстрация:: НАСА / GSFC. 3) Подтвърден и приет модел. Това е целта на всяка научна теория. Вашата идея се оказа не само правдоподобна, уникална, силна, проста и проверяема, не само се превърна в рамка, на основата на която може да се разработя последствия и могат да бъдат направени прогнози, но тези прогнози бяха поставени на изпитания по всякакъв възможен начин и ги преминаваха успешно всеки път. Ето как се стига до върха на научната хранителната верига, когато става въпрос за теории! Тук, на върха, въздухът е разреден и обитават такива теории като еволюцията на Дарвин, гравитацията на Айнщайн и квантовата теория на полето. Tук е и Големият взрив, заедно с космическата инфлация, тъмната материя и тъмната енергия. И да, това е мястото, където е и глобалното затопляне. Илюстрация:: NCDC / NESDIS / NOAA, Глобалната средна температура над сушата и океана на Земята. И трябва да се осъзнае и това - тези позиции не са непременно постоянни! Това са водещите научни теории на нашето време, но всички те имат присъщите им ограничения за своята валидност. Може би някой ден струнната теория ще изместят както Айнщайновата гравитация, така и квантовата теория на полето, а може би не, или друга, различна теория на квантовата гравитация ще разкара Айнщайн от върха. Това не означава, че Айнщайн е сбъркал, а по-скоро, че сме достигнали лимита на това, което Айнщайновата гравитация може да ни каже, точно както Айнщайн ни показа какво има отвъд границите на нютоновата гравитация. Науката е процес на постоянно развитие, чрез които ние събираме повече информация за света, и обосновани научни теории, които се приемат в тяхната сфера на компетентност и това са най-ценните парченца знания и разбиране, които притежаваме. И все пак, ние продължаваме да проучваме и изследваме. Ние продължаваме да създаваме нови идеи и да намираме нови начини за съживяване на старите. С всеки изминал ден количеството събрана информация от хората за Вселената продължава да расте, така прави и нашето научно разбиране за всичко, което съществува. Има много различни начини, че една теория да бъде научна - докато по принцип е проверяема, е научна - но не всяка научна теория се оказва вярна. "Най-голямата радост е да се наблюдава коя от огромните възможности е следващата, която ще се качи в пантеона на потвърдените, общоприети научни модели, защото това представлява квинтесенцията на растежа на познанията ни за Вселената. За коя бих се обзаложилг? Естеството следващата теория ще бъде за това, защо има повече материя от антиматерия във Вселената. Но както всички потенциално подтвърдени идеи, тя все още е само рамка." - заключава Сийгъл ... ...

Ми то - има картинка на "бутилката" за антивеществото - явно не е буркан тип "омния", като за туршия. Голям проблем е да се задържи за измеримо време антивещество - дето и да се докосне до обикновеното вещество, гърми!.. Рискът който поемат е ...голям! Дано да успеят с преноса. Но и другото е важно - че след срещите с ядра, ще има остатъчни частици с неуправляемо движение, които може да проникнат в зоната за антивещество и кво ще стане ... не ми се приказва. Макар и да са малки количествата на антипротоните, повредите може и да са големи, щото ще се разпръснат и ще ударят стените. ...

Това е интересно - може би е трябвало да се уточни, че антиматерия, няма. Всичко е материя: има вещество и антивещество - с противоположни физични характеристики, в смисъл, че могат да анихилират. И според мен - ще стане точно обратното, на това което предполагат изследователите: неутроните ще потънат навътре, към центъра, а на "повърхността" на ядрото ще са протоните - като несиметрични трептения, те организират халото да е с по-голям размер. (и за неутронните звезди може да се отнася - че ще е така при формирането им) http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edin-lud-plan-Parvata-razhodka-na-antimateriia-v-mikrobus_103378.html Един луд план: Първата разходка на антиматерия в микробус Антипротоните представят уникален начин за изследване на радиоактивните елементи, произведени в съоръжението за йоно-лъчи ISOLDE на CERN. Снимка: CERN Антиматерията е на път да направи първото си пътешествие, съобщава Live Science. Досега в микробуси пътуваха най-вече независими банди и шпиони под прикритие. Но според публикация в списание Nature, излязла вчера (21 февруари), физици се готвят да опаковат облак от милиарди антипротони, за да изминат "няколкостотин метра" между Лабораторията по физика на антиматерията на CERN и мястото на експеримент, предназначен за проучване на странното поведение на редките радиоактивни ядра, на фундаменталните процеси в атомните ядра и да помогне на астрофизиците да научат повече за вътрешността на неутронните звезди, които съдържат най-гъстата форма на материята във Вселената. Антипротоните са редки, но изключително важни частици. Всяка частица на материята има двойник от антиматерия с точно обратните физически свойства. И антипротоните са огледалната версия на протоните, положително заредените частици в ядрото на атомите. Когато се сблъскат антипротони с протони, взаимно се унищожават. В природата частиците антиматерия са доста редки. Позитрони (антиматерийни двойници на електроните) се срещат в мълниите и понякога се появяват в космоса, но се унищожават един друг дълго преди да имат възможност да се натрупат. Физиците в лабораторията по физика на Европейската организация за ядрени изследвания в близост до Женева ги създават, съобщава Nature, като "ударят протонен лъч в метална мишена, а после драстично забавят появяващите се античастици, така че да могат да бъдат използвани в експерименти". Учените планират да използват магнитни и електрически полета, за да улавят облак от антипротони във вакуум. Тогава те ще натоварят капанчето в микробус и ще го закарат на няколкостотин метра до обекта на съседен експеримент, известен като ISOLDE, който произвежда редки, радиоактивни ядрени атоми, които се разпадат прекалено бързо, за да бъдат транспортирани навсякъде. "Това е почти научна фантастика, да возиш антиматерия в камион", коментира Чарлз Хоровиц (Charles Horowitz), теоретичен ядрен физик от Университета на Индиана Блумингтън. - "Това е прекрасна идея". За да разкрият повърхностната структура на атомните ядра, физиците изпращат йони от редки изотопи в бутилка с дължина 700 милиметра, където се аниилират с антипротоните, съхранявани в капана. Източник: PUMA Уникална сонда Тъй като антипротоните лесно се унищожават, както с протони, така и с неутрони, те представят уникален начин за изследване на необичайни конфигурации на радиоактивни ядра. Докато обикновените атомни ядра приемат протони и неутрони в приблизително еднаква степен, радиоактивните изотопи се пълнят с допълнителни неутрони. Този дисбаланс може да доведе до екзотични характеристики, включително повърхностна "кожа", която е по-богата на неутрони, отколкото протони или разширен ореол (хало), в който неутроните са сами в орбита, като литий-11. Като наблюдава колко често антипротоните се анихилират с протони в сравнение с неутроните, екипът ще може да разбере относителните плътности на тези частици в самия край на ядрото. И тъй като унищожението се случва толкова бързо, тестът ще бъде достатъчно бърз, за да проследи дори и най-краткотрайни ядра. Смята се, че неутроните в редкия изотоп литий-11 орбитират около ядреното ядро в ореол (хало), което увеличава размера на ядрото. Излишъкът от неутрони създава халото в литий-11. Смята се, че същите сили действат в много по-голям мащаб - в неутронните звезди. Източник: PUMA Радиоактивните ядра действат като микрокосмоси за изучаване на неутронните звезди, обекти, които уплътняват повече маса, отколкото се съдържа в Слънцето, в размера на град и които са важни да можем да разберем как се формират тежките елементи на Вселената. Ядрата на тези свръхплътни звезди остават загадка, но тяхната структура се диктува от едно и също малко изучено взаимодействие, което създава странните явления в богатите на неутрони ядра. Физиците се надяват да създадат капан, който да може да съхранява рекордните 1 милиард антипротона - повече от 100 пъти повече, колкото могат да се съхраняват в друг съществуващ експеримент. Другото предизвикателство ще бъде да се задържат в продължение на няколко седмици, нещо, постигнато досега за не повече от няколко десетки античастици наведнъж. Това ще означава да се съхраняват на 4 градуса над абсолютната нула и във вакуум, сравним с този на междугалактическото пространство. "Това е труден проект", коментира Хлое Малбруно (Chloé Malbrunot), физик от CERN. - "Но мисля, че е възможен". За разработването и тестването на технологията за преносим капан ще са нужни около четири години, като първите измервания ще бъдат насрочени за 2022 г. Ако методът работи, физиците биха могли да транспортират антиматерия и още по-далеч, което ще позволи на други учени да изследват и използват неуловимата материя. Това е кратко пътуване, но първо за екзотичните частици. ...