Малоум 2

Всички "виждат", че Земята е плоска, щото са на нея!.. Ясно! А, всъщност - Луната е плоска!.. Никой на Земята не е виждал "обратната плоскост" на Луната. ... (пп Може би е "монетата" с която вероятностно създателят си играе във вселенското казино?!) ...

Една от грешните интерпретации при обсъждане достоверността на СТО е "поглед от Трета ИС", към, какво се случва в други две ИС. В която и да е приетата система на отчет, трябва Наблюдател да е неподвижен спрямо нея и ... да си гледа часовника. Тогава "не вижда" в буквалния смисъл на думата, фотоните (светлинните вълни), които другите две ИС си обменят, за да прави заключения, какви събития стават там. Такъв Наблюдател "вижда" отразеното като фотони и вълни от другите две системи и по тях се опитва да съди за състоянията им, а не - какво си обменят като информация. ИЗЧИСЛЯВА си разстояния и се съотнася с неговите си времеви и пространствени интервали, по неговия часовник. За да му е вярна сметката - трябва изчисленията, да са по Лоренц-преобразуванията - щото наблюдаваните събития са в миналото му . Те важат и показват, че и пространството и времето са относителни - щото се опитва да установи ЕДНОВРЕМЕННОСТ (или не) на някакви събития (повече от едно, разбира се). (Предварително, по СТО е доказано, че за различни наблюдатели в различни ИС - две събития може да са едновременни за единия наблюдател, а за другия - Не! Защото всеки Наблюдател борави с възможно най-бързата информация, "пренасяна" посредством светлина. Да, но в различно плътни среди (вода, въздух и пр.), скоростта на пренос със светлина е различна и по-малка от скоростта й във вакуум. Затова е важно! - Че е Гранична максимална скорост!.. Черенковското лъчение - напр. навлизане на електрони с близка до скоростта на светлината във вакуум, в парафин, където скоростта на светлината е по-малка от на електроните - е движение на електроните с Ускорение - спирачно - и ... отпада от интерпретации с помощта на СТО. Нещо повече - в оптично плътна среда като въглища например, светлинните вълни Спират - не се движат ..., а се поглъщат! Такива "крайни" ситуации, също не са обект за интерпретации с помощта на СТО. Затова считам, че СТО е приложима в средните мащаби, т. е., ограничена интерпретация при малки изменения на относителни скорости - незабележими и ненаблюдаеми ускорявания на изучаваните обекти.) ...

"Десет малки негърчета". Чел съм я нощем и ... беше страшно! ...

"Отворите" на човек ... могат да се пресмятат?! https://www.popmech.ru/science/417112-chelovek-gomeomorfen-spinneru-kak-eto-obyasnit/ Человек гомеоморфен... спиннеру: как это объяснить Для топологии нет разницы между шаром или мячом, блином или цилиндром. Это один из самых высоких уровней математической абстракции, который рассматривает свойства поверхности как таковой, без привязки к ее размерам или конкретной форме. Так, шар можно увеличить или уменьшить, раскатать в цилиндр, а цилиндр — расплющить в блинчик. Но вот чтобы сделать бублик, придется либо склеивать цилиндр, либо прорвать отверстие в блинчике. С точки зрения топологии именно дырки — одно из ключевых свойств поверхности. Если выложить на поверхности шара или цилиндра петлю из нитки, ее можно стянуть без узелка, и такое пространство называется односвязным. С бубликом такое не получится: помешает отверстие. Нельзя превратить фигуры разной линейной связности одну в другую без разрывов или склеек. Топологические фигуры, для которых такое возможно, связываются гомеоморфными — как при игре с куском пластилина — преобразованиями. Чашка и бублик гомеоморфны, бублик и цилиндр — нет. Но чему гомеоморфен человек? Внимание! Если у вас продырявлены уши или есть пирсинг, то связность вашего тела будет уже другой. Традиционная китайская медицина учит, что у человека имеется семь отверстий: вход и выход желудочно-кишечного тракта, уши, ноздри и выходы наружных половых органов. Современная анатомия считает иначе — например, наружные половые органы у мужчин заканчиваются яичками, поэтому с точки зрения топологии отверстия они не образуют. Это тупик, «впадина», которую гомеоморфными преобразованиями можно устранить без всяких склеек и разрывов. Просветы женских половых органов завершаются фаллопиевыми трубами, которые открываются в полость тела. Она также не сообщается с внешней средой, делая это «отверстие» всего лишь «впадиной». Это касается и ушей, отверстия которых закрываются герметичной (в норме) барабанной перепонкой. Но вот с оставшимися отверстиями дело обстоит сложнее: помимо «входа» и «выхода» желудочно-кишечного тракта, к нему в области носоглотки подходят просветы, начинающиеся ноздрями. У нас остается четыре соединенных друг с другом отверстия — непростой случай. Редакции «ПМ» пришлось привлечь математика-тополога, чтобы выяснить: человек гомеоморфен спиннеру. Говоря точнее, тройному тору. Андрей Коняев, кандидат физико-математических наук, доцент кафедры дифференциальной геометрии и приложений мехмата МГУ «В топологии не всегда легко сказать, к какой простейшей фигуре можно свести поверхность: к сфере, тору и т. п. Общего правила на этот счет нет, все зависит от конкретной поверхности и от того, как она задана. Если мы описываем ее формулой (как сферу: x2 + y2 + z2 = 1), то эта задача обычно бывает очень сложна. Если же поверхность задается атласом, то есть набором отдельных составляющих ее фигур (картами) и правилами их склейки, то найти исходную фигуру можно достаточно быстро». Статья «Гомеоморфные человечки» опубликована в журнале «Популярная механика» (№3, Март 2018). ...

Заслужава си - да се изгледа. Не е само майтап и не са "пълни глупости". (Само на човека дето не му е ясно, че истината е конкретна. ) ... Накрая, даже, един физик доста се ядоса!...

"Друг начин" е именно промяна на еластичността. При "свиване-разтегляне" на макромолекулите се променя проводимостта на видовете импулси, които могат да се пренасят без загуби. Заради престрояване на електронните слоеве. Така "механичните" изменения водят до "електрични" изменения и става възможно ... за живот. Може да се регулира и управлява със слабо "електричество" по ОВ механично задвижване на нещо, при изменения на външно за обекта ЕМПоле. ...

Намерих таково: http://www.imotdnes.com/velikite_izobreteniia_na_chovechestvoto:_moriashki_xronometyr-a-2657.html "Великите изобретения на човечеството: Моряшки хронометър 1761 г. ЧАСОВНИКАРСКАТА ТОЧНОСТ В УСЛУГА НА МОРЕПЛАВАНЕТО Астролабия, компас, секстант…въпреки все по-прецизните уреди, мореплавателите все още трудно се ориентират по време на дългите и опасни курсове. Моряшкият хронометър им позволява вече да измерват географската дължина. Изобретяването на моряшкия хронометър от английския часовникар Джон Харисън през 1761 г. е събитие от първостепенно значение: мореплавателите най-после разполагат със средство за точно измерване на географската дължина. Точното изчисление на дължината, което дава нейното положение на изток и на запад от един главен меридиан, наистина е съдбоносен проблем от самото начало на великите открития. Конвоите, завръщащи се от двете Америки, натоварени със скъпоценни метали, не могат да определят географската дължина по друг начин освен произволно и съвсем приблизително. Водачите на ескадра не са в състояние да кажат кога ще достигнат сушата. Тази несигурност ги заставя да плават много предпазливо и е причина за големи закъснения. Филип III Испански предлага през 1598 г. значително възнаграждение на този, който „ще открие географската дължина“. / ИЗМЕРВАНЕТО НА ЗЕМЯТА..." ...продължава интересно ...

Става въпрос за ЕМИмпулси, които пренасят био-информацията. По-високите честоти се пренасят точно и без загуби. При "втвърдяване" общият сигнал (с всички особености на измененията), съдържа и високи, и ниски честоти, заради еластичността на невроните. Това е по-пълна информация и способства за правилна ОВ. ....

За принципа - няма вещеви обект, който да не реагира на ВЪНШНО ВЪЗдействие (това е полевата форма на материята - падащи фотони върху обекта ). Това може да води и до ВЪТРЕШНО взаимодействие (фотони от полето се поглъщат) - когато външното въздействие се синхронизира (резонира) с някоя от собствените честоти на обекта. Тогава и реакцията е съществена - има изменения във физическите (химическите) свойства на обекта. Може да се изменя същината на обекта. Променя част от собствените си характеристики - например: маса, спин, относителна скорост (минава през ускорявания) и др., а това може да доведе и до промяна в колективните свойства - друг начин на подреждане (нова обвивна структура, или няколко нови) и друга обвивка при множество тъждествени обекти (тъждествени - имат еднакви физични свойства, например, плазма електрони, или електрони и йони, и др.) За човек - същината му - в смисъл: собствен мироглед. При ангажиране на мозъка с динамичен мисловен процес - което е нормално - и при "включване" на съзанието в него - голяма част от органите се "вцепеняват", губят еластичност. А, това е основна функция при пренос на био-информация, като как да действа съответен орган в синхрон с други органи и с мозъка по Обратна Връзка (прагът на чувствителност се измества към по-високи честоти, затова и загряващите лекарства "махат" симптомите). Продължителното лишаване от такава възможност, може да "разболее" отделни части - вкоравяване на инфо-връзките и недостигане на важната информация за "здрав" орган. Така, при промени в околното започват да се "чувстват" не много приятни усещания - реагирането, като че ли е на човек с променена същност. Спасението е да се редуват мисловни процеси с физически натоварвания, което е известно от отдавна. Все пак - човек е жива система, но има преимуществено възможност да ограничава въздействието на околната среда върху физиологията си, а от там и да подобрява същността си при участие в колективи... с други подобни същности. ...

Малко по-разбираемо е написано тук: http://megavselena.bg/otkriha-galaktika-v-koyato-napylno-lipsva-tymna-materiya/ "Откриха галактика, в която напълно липсва тъмна материя Смята се, че тъмната материя съставлява около 85% от масата на Вселената. Странната и невидима тъмна материя не е наблюдавана директно – никой не е сигурен какво точно представлява, но се вярва, че тя е ключът към обяснението на движението на галактиките в космоса. За някои галактики, като нашата например, се предполага, че имат около 30 пъти повече тъмна материя, отколкото „обикновена“ материя, докато галактиките джуджета могат да имат до 400 пъти повече тъмна материя в сравнение с това, което познаваме. Сега обаче изследователите са открили галактика, която изобщо няма тъмна материя. Намиращата се на около 63 милиона светлинни години от Млечния път елиптична галактика NGC1052-DF2 изглежда е съставена изцяло от „нормална“ материя, което противоречи на всичко известно и очаквано досега. Учените могат да разберат колко голяма маса има в галактиката, като проследят колко бързо се движат обектите вътре в нея, казва Питер ван Докум, един от авторите на ново изследване по въпроса, публикувано в „Nature“. Например, ако слънцето имаше четири пъти по-голяма маса, Земята трябваше да се движи два пъти по-бързо, за да остане в една и съща орбита около него. Колко бързо една планета се движи около своето слънце, може да се разбере от неговата маса, обяснява той за списание Newsweek. Учените изследват тази далечна галактика по същия начин. Те следят движението на 10 звездни клъстера, за да разберат колко голяма маса има галактиката. Разликата между това число и масата на видимите звезди помага на учените да изчислят колко от галактическата маса е тъмна материя. За тяхна изненада обаче, те откриват, че такава в тази галактика няма. Видимата маса е по същество същата като общата маса на галактиката. Тя се състои от напълно нормална материя. „Ако имаше много тъмна материя, звездните клъстери щяха да се движат много по-бързо, отколкото наблюдаваме сега“, обяснява ван Докум, професор по астрономия в университета Йейл. Откритието, обяснено от ван Докум, „беше съвсем неочаквано“. Всъщност изследователският екип по-рано беше разглеждал галактики от същия клас, като NGC1052-DF2 и беше открил, че те са съставени почти изцяло от тъмна материя. „Така че откриването на обратното, а именно отсъствието на тъмна материя, наистина се появи много изненадващо за нас“, казва Докум. Тъмната материя, изглежда, може да се разпространява в цялата вселена доста по-неравномерно, отколкото се смяташе досега, обяснява изследователският екип. Намирането на галактика, в която напълно липсва тъмна материя може да подкрепи някои теории, според които, тъмната материя е само илюзия, причинена от неуспеха да се разбере начинът, по който гравитацията работи в големия мащаб на Вселената. „Да научим повече за разпространението на тъмната материя значи да научим повече за природата – например какъв вид частица изгражда тъмната материя, но все още сме далеч от това постижение“, казва ван Докум за Newsweek." ... ... По-правилно би било да се каже, че "напълно липсва" ... проявление на "хало" от тъмната енергия в една галактика. Така е според мен, защото: Няма ясно изразен център на ротация и "плоскост" на въртене. Тъмната материя е недосегаема за експериментална проверка (непозната форма на материя, а - предположена, на база понятие за "маса"), но може да се проявява посредством тъмна енергия (полева форма на материята - обвивка) - структурира се, създава квазиизотропност-хало и тази подреденост в халото е структурираната вакуумна подложка, върху която се образуват познатите ни вещеви обекти- в случая: звезди разни и звездни купове. Следователно външните звезди ще се въртят с почти същото ъглово отклонение, както вътрешните. Ако още няма ясно изразена структура на хало - ще е нютоновото движение - което са наблюдавали. Така че - има ги и двете особености - с проявена и с непроявена "тъмна енергия". Само това се доказва с наблюдението. ...

Така е - единственият творец е Природата! (във философия сме) Интересен е и по--старият въпрос - Защо й е на Природата да се самоопознава? Посредством Гл. мозък при човек...(поне друг интелект не сме срещали) Оказва се - Ентропия!.. Ако всичко що е динамика (повишаваща ентропията) застине, изравни се и няма движение, става вечен покой (според някои космологични модели) и ... край на съществуване на "обмен" на информация (всички сили могат да се представят с ентропиен произход, а без наличие на сили - няма взаимодействия, съответно - няма обмен на информация). Интересно е, че живите организми се хранят с "негаентропия" - отрицателна вътре в механизма на хранене - разпадат се готови връзки на хранителни вещества, а се структурира нова информация от тях - "поглъща" се енергията на връзките - нужна за съществуване на живото - укротява се в него за някакъв момент от време, има подреждане в структура и хаосът намалява. Тоест - има обмен на информация с което се създава нова структура. Тая нова структура създава НОВ хаос извън себе си - общо - ентропията пак нараства (глобално), но ... има и НОВИ СТРУКТУРИ с намален хаос. Благодарение на абстракциите в мозъка. Значи - не е самоцелно създаването на Човек (интелект), а еволюционно необходимо за да продължи да съществува материята като вечност-Вселена, посредством обновяване на структури от себе си. Важно е - това богатство на абстрактни структури (нереални образи)..., ако може да се реализират в реалност, то ... новото си е ново, ама и е "закачено на стената" и не мърда, да прави хаос. При хаос в мозъка - ляга да спи и др. т. н. (За вакуума - ентропия "нула" - няма вещества (няма, все още, познатата ни материя), които да "смущават" полевата структура на квантовата пяна и ако тя не съществуваше, нямаше да има флуктуации с организация на полева структура, която да доведе до познатата ни вещева структура). Така - еволюционно е необходима структура Гл мозък (интелект), но дали е достатъчно?..(според мен - не е - веществото е "паразит" в квантовата пяна, защото се движи и създава допълнителен хаос и нищо чудно е да излезе, че и Човек е "паразит" на Земята. Природата ще си реши... Пфу - пак нищо не зависи от нас!... Остава ни ВЪЗХИЩЕНИЕТО, което не е малко) ...

Май абстрактното изкуство е "машинно" изкуство?! http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Nevronna-mrezha-se-nauchi-da-risuva-siurrealistichni-goli-portreti_105594.html "Невронна мрежа се научи да рисува сюрреалистични голи портрети Изследователят в областта на машинното обучение Роби Барът (Robbie Barrat) обучи алгоритъм за създаване на портрети на голи фигури. Резултатът е много подобен на картините на сюрреалистите. Няколко произведения авторът публикува в Twitter. За програмиста и неговата разработка разказва изданието CNet. Някои архитектури на невронни мрежи доказаха ефективността си при решаването на конкретни проблеми. Например генеративните невронни мрежи могат да създават нови изображения и видео. При този подход на машинното обучение участват две невронни мрежи съвместно. Едината от тях генерира изображения, а втората пропуска "добрите" и отрязва "лошите" според някакво правило. Тази архитектура бе предложена от Ян Гудфелоу от Google през 2014 Роби Барът решава да използва като тест набор от хиляди портрети на голи хора. В резултат този алгоритъм започва да генерира свои собствени изображения, които те считат за "подходящи" за такъв подбор. "Първата невронна мрежа се опитва да създаде изображение, което втората да приеме за реална картина, а втората, от своя страна, се опитва да се научи как да различава реални картини от генерирани - разказва Барът. "И двете се справят все по-добре с времето, така че колкото по-дълго се обучава генеративната невронна мрежа, толкова по-реалистични ще бъдат получените изображения". Компютърно генерираните картини може грубо да бъдат сравнени с творбите на Салвадор Дали и Пабло Пикасо, въпреки че авторът дава пример с Сол ЛеВит - американски художник, работещ в стил концептуализъм. Връзката с неговата работа не е във визуалната прилика, а в подхода: някои картини на ЛеВит са създадени от хора директно в музея, съгласно предварително съгласувани от художника правила." ... ... Зад "машиналното" мислене се крият кошмарни образи. Не са технократски, въпреки машината..."Ти, да видиш!", демек!

Ако не е Луната на Земята не би имало ... Човеци: http://megavselena.bg/kakvo-bi-stanalo-ako-lunata-izchezne/ Какво би станало ако Луната изчезне? Нашата Луна не само обикаля около Земята, но и всяка година се отдалечава от нея с около 3.81 сантиметра. При този процес въртенето на Земята действително се забавя. Ами ако една нощ, луната просто изчезнe? Какви ще са последиците за Земята? При пълнолуние, спътникът на Земята е средно 14 000 пъти по-ярък от следващото най-ярко нещо в нощното небе – Венера. Така че без нея всяка нощ ще бъде толкова тъмна, колкото при нова луна. Но още на следващата сутрин ще започнете да осъзнавате колко важна е Луната за живота на Земята.Да започнем с това, че между слънцето, земното въртене и Луната, Луната има най-голямо влияние върху приливите на Земята. Без Луната високите и ниските приливи и отливи ще се свият с около 75%. Това би застрашило живота на много видове раци, миди и морски охлюви, които живеят в приливните зони. Тяхното изчезване би поставило под заплаха съществуването на по-големите животни, които разчитат на тях за храна, като в крайна сметка ще бъде заплашено съществуването на цялата крайбрежна екосистема. След няколко десетилетия това ще доведе до намаляване на рибите в морето, но и на населението в крайбрежната суша. Едно от най-големите събития свързани с размножаване в света се случва в Големия бариерен риф. Всеки ноември в дните след пълнолуние, кораловите колонии в рифа – обхващащи район, голям около три пъти повече от територията на България, освобождават милиони яйца и сперматозоиди в рамките само на няколко минути. Учените са сигурни, че пълната луна играе важна роля в този процес, но точно как – остава мистерия. На сушата, животни като червените раци също използват лунни сигнали за възпроизвеждане. След като живеят по-голямата част от живота си в планините, милиони раци мигрират надолу към брега. И тогава само през последната четвърт от Луната, женските отделят яйцата си в морето. Разбира се, Луната не въздейства така генерално върху възпроизводството на човека, но за сметка на това има силно въздействие върху времето на Планетата. Приливите и отливите помагат да се смесват студените арктически води с по-топлата вода от тропиците. Това балансира температурите и стабилизира климата в световен мащаб. Без Луната прогнозите за времето ще бъдат практически невъзможни. Средните разлики между най-горещите и най-студените места на Земята може да се превърнат в крайно опасни за живота крайности. Но нищо от това не може да се сравнява с най-голямата промяна, до която би се стигнало през следващите хилядолетия, ако изчезне Луната. Сега Земята се накланя по оста си на 23,5 °, поради гравитацията на луната. Ако Луната изчезна, оста на Земята ще варира, ще се движи между 10 и 45 градуса. Някои експерти смятат, че Юпитер може да помогне да се запази наклонът на Земята, без да излезе напълно от контрол. Но дори само допълнителен наклон от 10 градуса ще предизвика пълен хаос в климата и сезоните, каквито ги познаваме сега. В миналото наклонът на Земята се е променял само с около 1-2 градуса, което според учените е довело да появата на ледниковите периоди. Трудно е да се предположи какво би станало ако този наклон стане 10 или 45 градуса, но едва ли ще доведе до нещо добро за живота на Земята. Луната не е просто важна за живота на Земята днес. Експертите смятат, че тя също най-вероятно е играла ключова роля и при формирането на живота преди повече от 3,5 милиарда години, пише изданието Business Insider. Оказва се, че Луната не е просто светлина на нощното небе. Нейното съществуване е от решаващо значение за деликатния баланс, който прави живота на Земята възможен. ... ... Едно от най-големите събития свързани с размножаване в света се случва в Големия бариерен риф. Всеки ноември в дните след пълнолуние, кораловите колонии в рифа – обхващащи район, голям около три пъти повече от територията на България, освобождават милиони яйца и сперматозоиди в рамките само на няколко минути. Учените са сигурни, че пълната луна играе важна роля в този процес, но точно как – остава мистерия. Няма мистерия.. Не само "пълната луна", а и отделните фази на Луната влияят на "запускането" на множество цикли при живите. Това е влияние при изменение на фона на ЕМПоле. Смесването на лъченията - излъчвано-отразено и т. н. ...

http://bgchaos.com/625/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/лоренцовите-трансформации-сърцето-н/ "... ..."

"Човешко е да се греши, но когато гумата свършва по-бързо от молива - вие прекалявате" (от книгата "Принципът на Питър". И понеже съм конструктор - за мен беше много актуално!) ...

А сега замествам кривата патерица от моя текст с оригинала. т.2, гл. 18, с. 146 Само при "състезания с нелицеприятен краен резултат" второто място е ... по-велико от първото: (стар виц: Една жена казвала на мъжа си: "Ти си такъв мухльо, че ако има конкурс за мухльовци, ще вземеш, направо, второто място!" "Е, що пък второ?" - попитал мъжът. "Ами защото си такъв мухльо, че някой ще ти вземе първото място!" ...) (- и аз си имам "2" ) ...

Доколкото разбрах от статията - имат проблем с неутроните. "...В своя експеримент екипът е произвел рекорден брой неутрони за единица лазерна енергия - около 500 пъти по-добре от експерименти, които използват за цели конвенционални плоски плочи от същия материал. Целта на лазера бе набор от нанопроводници, изработени от материал, наречен деутериран полиетилен (deuterated polyethylene). Материалът е подобен на широко използваната полиетиленова пластмаса, но нейните обикновени водородни атоми са заместени от деутерий - по-тежък вид водороден атом. Синтезът в малък мащаб може да доведе до напредък в неутронно базирани изображения и неутронни сонди, които да дадат възможност да се види структурата и свойствата на материалите. Резултатите също така допринасят за разбирането на взаимодействието на ултра-интензивната лазерна светлина с материята." (пп Освен това - постоянният ток ще е с пулсации по интензитет. Няма да може директно да се ползва - трябва и съхранение и преработка на съхраненото. Иначе, да, в почти всякоя вакуумна система се получават "свободни" заряди от разпад (не от синтез) на вещества, но не се тегли постоянен ток!?. Защо? Според мен - няма какво да го правят - сложна е системата му за преработка, май. Става технически и финансово неизгодно) ...

Абстракционистът вижда несъществуващото и го прави ... съществуващо! ... (Едно време, в училище, най-ме беше страх от въпроса:"Какво е искал да каже авторът с това ...?" "Не знам!" - не го приемаха за правилен отговор., макар че беше истина. По-късно, с четене на критика, разбрах, че и питащите не знаят - не са знаели отговорът -, но ... предполагали и следвали директиви!?!. А, още по-интересно е, че самите автори ... също, много "се страхували" да отговарят на този въпрос... Ако "публиката" не чувства ... нещо, при запознаване с творението им, те, самите автори, се чувстват нещастни, но никога това не им е пречело, докато съставят произведението да го преживяват. Реакцията на "зрител" от околността не им е пътеводна звезда. Самото моментно изразяване, докато творят, е ... начинът им на живот!) ...

Май ... има нужда от изучаване на математика! https://www.youtube.com/watch?v=WvwAT3xsTUo ...

Това също е от надеждите. И според мен - по-бързо ще направят УТС: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Lazerno-nagriavani-nanoprovodnitci-proizvezhdat-mini-iadren-sintez-s-r_104689.html "Лазерно нагрявани нанопроводници произвеждат мини ядрен синтез с рекордна ефективност Нагряването на миниатюрни проводници с лазери в лаборатория е постигнало онова, което гигантските експерименти, струващи милиони, опитваха да постигнат, Изображението показва измерванията на йонните енергийни спектри на излъчената енергия от термоядрения синтез. Снимка: Advanced Beam Laboratory/Colorado State University Ядреният синтез, процес, който дава енергия на нашето Слънце, се случва когато ядрените реакции между леки елементи произвеждат по-тежки. Но това може да се случи и в по-малък мащаб - в лаборатория в Университета на Колорадо, разказва Phys.org. С помощта на компактен, но мощен лазер за загряване на масиви от подредени нанопроводници, учени и сътрудници на Университета на Колорадо (CSU) демонстрират ядрен синтез в микромащаб в лабораторията си. Те постигат рекордна ефективност за генериране на неутрони - неутрални субатомни частици в резултат на процеса на синтеза. Тяхната работа е описана подробно в статия, публикувана в Nature Communications, и се ръководи от Хорхе Рока (Jorge Rocca), университетски преподавател по електротехника, компютърно инженерство и физика. Първият автор на статията е Алдел Къртис (Alden Curtis), и двамата от CSU. Лазерно управляваните контролирани експерименти с термоядрен синтез обикновено се извършват с лазери, струващи стотици милиони долари, които се намират в сгради, големи колкото стадион. Такива експерименти обикновено са насочени към оползотворяването на синтеза, за приложението му като чиста енергия. Целевата камера (отпред) и ултрамощният лазер (отзад), използвани в експеримента за микромащабен синтез в Университета на Колорадо. Кредит: Advanced Beam Laboratory/Colorado State University За разлика от тях, екипът на Рока, работи с ултра бърз, високопроизводителен лазерен прибор, изграден от нулата от изследователи от Лабораторията Advanced Beam Laboratory към университета. Те използват своя бърз импулсен лазер, за да облъчат малки невидими проводници, които съдържат източник на деутерий, един от двата стабилни изотопа на водорода и обичаен източник на гориво за ядрен синтез. Експериментът доведе до верижна реакция на събития на синтез, които създават гореща и плътна плазма, съдържаща хелий и силно енергийни неутрони в условия, приближаващи се до онези, които са вътре в Слънцето. Лазерно нагряваните нанопроводници произвеждат ядрен синтез в микромащаб. В горния ляв ъгъл: Изображение на сканиращ електронен микроскоп на подравнени деутерирани полиетиленови нанопроводници. Другите панели са триизмерни симулации на нанопроводниците, които бързо експлодират след облъчване с ултра-интензивен лазерен импулс. Кредит: Advanced Beam Laboratory/Colorado State University В своя експеримент екипът е произвел рекорден брой неутрони за единица лазерна енергия - около 500 пъти по-добре от експерименти, които използват за цели конвенционални плоски плочи от същия материал. Целта на лазера бе набор от нанопроводници, изработени от материал, наречен деутериран полиетилен (deuterated polyethylene). Материалът е подобен на широко използваната полиетиленова пластмаса, но нейните обикновени водородни атоми са заместени от деутерий - по-тежък вид водороден атом. Синтезът в малък мащаб може да доведе до напредък в неутронно базирани изображения и неутронни сонди, които да дадат възможност да се види структурата и свойствата на материалите. Резултатите също така допринасят за разбирането на взаимодействието на ултра-интензивната лазерна светлина с материята. " ... ...

Имаше един такъв разказ на Д. Цончев, мисля, че беше "Лов на диви петли". Героят му чакаше "на гюме" да отстреля пернато и докато чакаше мислеше ядосано, щото някой "се домогваше" до жена му (или нещо такова-не помня). Та монологът му се състоеше в това (по памет и неточно): Та-та-та!.. Ще изтребя всички... Мръсници!.. Ще ми се прехласва някакъв си, че бил сънувал "Жената на моя приятел" (имаше такава песен - Азнавур)... Хората не само сънуват, ами ... и го вършат!.. Ще отстрелям и него ... Та-та-та!.. И ... ще си бъда сам!.. Е, ще оставя оная, хубавичката, сладкарка... Та..., сам, е скучно да си яде човек пастата. И един приятел ще си оставя, ама не оня, дето се заглежда в жената... И т. н. (има много, ама не го помня, извинявам се)...Та ги "върна" всичките!.. Затова си мисля, че и двете: " нуждае - иска" са важни и едновременни. Поне по теория - няма едно нещо. Всичко е по двойки - сдвоено. В този смисъл - няма как човек да се "мота-рее, като свободен електрон!" - никъде няма свободен електрон. Това е известно и при човек: физически - няма свобода. Психически: Свободата е ОСЪЗНАТА НЕОБХОДИМОСТ. Човек Може да е във взаимоотношения (не по инстинкт) и пак да е свободен! Самотата - не е свобода. По-скоро е ... гадна принуда! Също в този смисъл, социалните "роли", ако са договорени "по необходимост" - не застрашават "личната" свобода. Смисълът на живота е да се извърви ТВОРЧЕСКИ жизнения път! Природата го е осъществила посредством Гл. мозък при човек. Творчество е отглеждането и възпитанието на децата, докато станат човеци. Грижата за някого (или за нещо), неангажиращо, е истински щастлива свобода. ...

За забавно (скоро излезе виц): "--Ужас! - каза Хичкок и изтри, от телевизора си, всички канали на българската телевизия." ...

М-да-а! Помага на природата да "изглежда" с някаква точност, в евклидов свят! ...

Почти неочаквано откритие и ... затова - доста интересно http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vsichki-galaktiki-praviat-edin-oborot-za-edno-i-sashto-vreme_104674.html "Всички галактики правят един оборот за едно и също време Независимо от големината си, всички галактики се движат с различни скорости, но завършват едно пълно завъртане за един и същ интервал от време, съобщава phys.org. Земята прави едно пълно завъртане около своята ос за едно денонощие, но колко време е нужно галактиките да направят същото? Този въпрос си зададоха специалисти от Международния център за радиоастрономически изследвания (International Centre for Radio Astronomy Research - ICRAR). Според професор Герхард Меурер (Gerhardt Meurer) от ICRAR, всяка галактика извършва пълен оборот за един милиард години: "Това не е прецизността на швейцарски часовник, но независимо от това дали една галактика е много голяма или много малка, ако можете да седнете на ръба на диска, ще изминат около милиард години, за да направите пълна обиколка". Професор Меурер казва, че с помощта на прости математически модели може да се покаже, че всички галактики с един и същи размер имат една и съща средна плътност. Този подход, според него, ще помогне да се разбере защо различните галактики се въртят с различни скорости, но поддържат един и същ период на въртене. "Откриването на тази закономерност на галактиките наистина ни помага да разберем по-добре механиката, която го предизвиква - няма да откриете плътна галактика, която да се върти бързо, докато друга със същия размер, но с по-ниска плътност, да се върти по-бавно", отбелязва астрофизикът. Професор Меурер и неговият екип също така откриха доказателства за съществуването на по-стари звезди в края на галактиките. "Въз основа на съществуващите модели очаквахме да намерим тънка популация от млади звезди в самия край на галактическите дискове, разказва Меурер. https://3c1703fe8d.site.internapcdn.net/newman/gfx/video/2018/1-astronomersd.mp4 "Но вместо да открием само газ и новоформиращи се звезди в краищата на техните дискове, открихме и значителна популация от по-стари звезди заедно с малко млади звезди и междузвездния газ". "Това е важен резултат, защото знаейки къде свършва галактиката, ние можем да ограничим наблюденията си, а не да губим време, усилия и компютърна мощ на изучаване на данни отвъд тази граница", коментира професор Меурер. "Затова благодарение на тази работа сега знаем, че галактиките се завъртат веднъж на милиард години, с остър ръб, който е населен със смес от междузвезден газ, както с стари, така и с млади звезди". Професор Меурер пояснява, че следващото поколение радиотелескопи, подобни на изграждащия се Square Kilometer Array (SKA), ще генерира огромно количество данни и като се знае къде се намира края на галактиката, ще се намали необходимата за обработка мощност за търсете в данните. През 2016 г. учените изчислиха, че видимата Вселена съдържа най-малко два трилиона галактики." ... ... (в статията не е коментирано) От по-раншни проучвания, учени, имаха предположения за "хало", в което са обхванати галактиките. Хало, с форма на геврек (поничка), което е полева структура на вакуума, а към неговите характеристики-структура (векторчета) са "захванати" вещевите обекти - така периферните звезди се движат с голяма скорост - наблюдава се. Сега, това, с халото, може да се "потвърждава", защото обяснява това движение. Ясно е, че не може да се изясни с ГВ. Тоест, че характеристиките на вещевите обекти са "родени" от него. Няма причини за общо завихряне, ако самите вещеви частици не се въртяха около собствен център. Еднаквата скорост на въртене при различни струпвания на частиците показва: - че тези частици са се получавали-раждали "на място" с възникване условия за галактика и именно техните моменти на импулс - структурират и са отговорни за такова движение, като цяло. (Разбягването на галактиките се дължи на отблъскващи сили с ентропиен произход - хаосът на полевата форма на материя, помежду им, е по-голям от извън тях и като станат достатъчно далечни - грави-привличането им е по-слабо от отблъскването им заради сили с ентропиен произход. Значи - далечните галактики се разбягват с ускорение! Самото разбягване "изглежда", като че ли произлизат-изтичат от една точка на пространството. Така:на въпрос какво е било преди ГВ?, отговорът е: същото, каквото е сега! - няма за "начало", само един, единствен ГВ... Иначе, ако имаше, галактики близо до хипотетичен център на ГВ, то те биха се привличали една друга и биха се слели в една - неразпознаваемо за "център" и точно това се наблюдава - няма "център", но има галактики -сами са си Взривове - малки, големи и т. н. ) ...

Повече интересни подробности (по вторият линк на Историк - от Ваня Милева), от преди време: http://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Deniat-na-pi-3-14-e-poveche-ot-parche-paj_40749.html "Денят на "пи": 3.14 е повече от парче пай ..." ... Също: http://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Klasicheska-formula-za-Pi-se-krie-v-atoma-na-vodoroda_26706.html Класическа формула за Пи се крие в атома на водорода Формулата на Уолис за числото Пи е намерена във водородните атоми ..." ...