Малоум 2

Така "казва" и Айнщайн (перифразирам) - Открития се правят много лесно. Някой, не знае, че нещо е доказано и вземе, че докаже обратното! Ми то, първото изречение: няма доказателствена сила на факт! Значи - не е научен инструмент. Колективното изпълняване на заповеди изисква някаква ЕДНАКВОСТ на изпълнителите: стригани, униформи, режим-устав (писани заповеди)... В казармата: всички са еднакво гладни и еднакво им се прави секс - като колективно внушение са! тия мераци, тоест - това може да се оприличи на "психическа телепатия", но не е телепатия - не е предаване на мисли за еднаквост на действията, а пренос на поведенческа настройка - по подобие, следствие на приблизително еднакво мислене... през "свободното" време. (лично време) На Звездата -вселенски не й е позволено да има тъмна страна - върти се и ни се "блещи"! отвсякъде! Целта на еволюцията е: творческо ползване на материята, за себепознание. ...

Пак да спомена афоризма: Ако имаш един часовник знаеш колко е часа. Ако имаш два часовника - не знаеш колко е часа. (парадокс) Решава се с това, че когато часовниците са два, времето за сверяване е ИНТЕРВАЛ време. Реално във физиката, на практика се "работи" с интервал-време, но не всякога се пресмята с интервал-време. Няма значение колко точни са часовниците - сравняваме като ги гледаме, а за достатъчно големи дължини - губим време при сравняване на отдалечени събития. Измерването на дължини е процес! А, времето при измервания с вълни е "скрито" в честотите на фотоните и заради възможни превръщания (при резонанс) - нищо предварително не може да се предсказва с "точността на атомен часовник" В парадокса за близнаците, се ПРЕСМЯТА, само когато движението е инерциално и то, ако се измерват дължини (т. А и т. Б от прът)- непременно е нужен интервал-време за пресмятане на едновременността на събития. Точно това става и като не се вземат под внимание времената за ускоряване при преминавания от една инерциална в друга за едно и също тяло. Така - за наблюдател от друга инерциална - липсват времената за ускоряване на наблюдаваната друга (ракетата в случая). Ако нямаше ускорявания - задачките не водят до парадокс - обратими са. В случая на ускорявания - неизвестно какво ще се губи като време. Ами ако близнакът космонавт се движи ускорително през цялото време на наблюдение от Земята?.. Нали по съвсем други формули ще трябва да се "гадае" какви процеси по време-продължителност протичат на ракетата?..(ОТО – например) ...

И понеже не може целият му маршрут да е постлан с атомни часовници (за справки), то - се налага да се върне на Земята ... за парадокс.(Часовниците на парадокса са светлинни - видимия диапазон на ЕМВ - и се влияят от ускоренията. А, бе, още малко и скъсяванията ще отречете, ама - не става. Вакфотоните са неподвижни по място във Вселената - не пречат на нищо, дори и на факти. Свойствата им правят НАС и ни обясняват). ...

Малко по-друга е картинката на разсъждаване за "решаване" на парадокса. https://bg.wikipedia.org/wiki/Парадокс_на_близнаците "... Решения на парадокса Конструирането на парадокс, в смисъла на противоречие, в този случай се дължи на изпускането на решаващ детайл: пътуващият е бил подложен на ускорения, което е физически осезаемо, така че няма пълна симетрия. Т.е. нарушаване на първоначалната неподвижност има само при пътувалия реално - относителни са единствено възникналите равномерните линейни премествания. В 1971 е извършен потвърждаващ експеримент с двойка синхронизирани атомни часовници, като единият бива превозван дълго със самолет,а след полета е констатирана разлика.[3] При по-абстрактни формулировки решението идва с отчитане на факта че се правят смени на координатни системи, което не винаги е без последствия. В най общ случай решението идва с топологическо разглеждане. ..." По време на ускорявания изначало синхронизираните часовници (на Земя и на ракета) се разсинхронизират - тези на ракетата... Освен това - СТО важи за Свак. Но в реални условия нямаме Свак, а Ссреда. Значи - в Лоренц- уравненията трябва да участва и показателят на пречупване не само за оптично-"редки" среди, ами и за оптично плътни, щото общият резултат Ссреда зависи от отражения и разсейвания, откати и промяна на движения.Скоростта на светлината Пак е константа, в оптичната среда на ракетата на експеримента, но не е Свак..- има голяма доза нехомогенност - зависимостите няма да са линейни. И вече близнака космонавт, няма основа за твърденията си "по време"..., освен, ако не се върне на Земята. Без "връщане" - няма парадоксална ситуация и затова ... мисловният експеримент е несъществен. Не доказва или отрича нещо от теориите на Айнщайн. ...

Ами затова казвах - по-внимателно с ускоренията. Има критики - че Айнщайн се отказва от твърденията на СТО в ОТО. Така СТО става частна теория за слаба гравитация и малка относителни скорости. писах вече - в средните мащаби на съществуване. Не се отказва, според мен, просто ги обобщава в ОТО - но ... спъва го свободното падане - това е ИС вързана за падащото. (Б. Райнов: "До тук добре!"- както казал оня, дето падал от Айфеловата кула)... Къде е ускорението, което участва в "крайния" резултат? - Уау!.., че и в "междинния" при наблюдение навън от асансьора? Какво е ускорило космическите "лъчи" до невъобразими енергии...Отговарям: Ами - полетата. Всяка частица се ускорява в поле - казвал съм по-рано - движи се на тласъци: забързване-забавяне, до достигане на скорост в съответното поле, което вече не може (няма фотони, дърпащи образуването й по посока) повече да я ускорява. Средно - се движи с "равномерна скорост" инерциално. Ускорението от ракетата е увеличило относителната скорост на космонавт+ракета. Да, ама Ссреда на ракета - също се е променила заради ускорението. Сплеснат е по посока скорост, значи като "външно" влияние от околността - само по-къси фотони, биха предизвиквали разрушителен резонанс - генетични изменения, водещи да остаряване. Пък те - късите фотони - са по-голяма рядкост (малък интензитет), в сравнение с тези на Земята (предполага се, в мисления експеримент, че ракетата е добре изолирана от нещата в Космоса.). Затова - космическият близнак, ще е по-млад - биологически. А мюонът, по същите причини (пренесени към Земята), ще е с по-дълъг времеви интервал на съществуване като частица - и той е сплеснат по посока скорост. ....

Не е проблем, щото понятието (нарочването) "свободен" електрон е условно. Или е в атомната обвивка или - ансамбъл (поток) електрони. При това - електронът не излъчва ЕМВълни ако е свободен - каквото и да значи. Той си има характеристика заряд, създаваща фина структура на околното пространство и то се подрежда по "негов образ и подобие" . При ускоряване, обаче, заради компенсиране на неподреденост, електронът става възбудител на ЕМВълни. В лекцията "Как електронът действа сам на себе си?" - е описано, че действието на собственото му поле не предизвиква сили. ...

Разбирам - струва ти се странно, че предположеното в хипотезата обяснява фактите. Забележи - условно неподвижен електрон. Захванат е в атом, или съществува поле на опита и/или поляризация-подреденост от множество атоми - което вече задава структура на "вакуума" (ако го има) в опита. Това не е отчетено в "статуквото" - въобще, често не се взема под внимание възможността наличните полета в експеримент, да се "подреждат" и да предпоставят резултатите, щото - няма етер, значи - няма какво да подрежда и да влияе на резултатите, но физ.вакуум, с виртуални фотони ... има?!?. И, ако е захванат електронът - фотон се поглъща в слоя му, а после се преизлъчва... Така предположеното в хипотезата дава възможност за цялостно обяснение, съответно и отклоненията са обясними... В този смисъл - сарказмът е пресилен. ...

Разбира се, че близнакът преживял ускорителни процеси ще е с различна продължителност на живота, от другия близнак. Няма възможности за "внезапни" ускорявания - затова завива (или спира и обръща) бавно! (Иначе, дори и часовниците ще станат на малки чаркове за часовничета). Всички забравят лоренцовото скъсяване. При преминаване от една скорост към друга (когато ги стчитаме за постоянни преди и след-), действат СИЛИ. Тия сили действат на различно място и време на един и същ обект (разпъване-свиване-въртене с усукване и др.). Това превръща (при достатъчно големи ускорения) частите на тялото (обекта) в друг "времеви" начин на съществуване (означава друго време за продължителност на съществуването му като обект). Така че - не е правилно, че СТО можела да "работи" и с ускорения - просто - няма да е вярно отражение на обективната действителност. (да не забравяме, че сме във философията). Всичко в природата се движи с ускорение, ако и да не го отчита Изследовател! Това, че имало равномерно и праволинейно движение е илюзия. Затова СТО важи, с добра-приемлива точност, само за средните мащаби на ЕМПоле. ...

Здрасти, Шпага! Условно неподвижният електрон не отклонява фотон. Фотонът (ако въобще има единичен фотон в движение) се отклонява, защото при образуването си следва ЕМПоле,създадено от електрона - образува се с минимална енергия - следва структурираната вакуумна подложка от електрона (най-вече) Самото поле на електрона е фина структура - неизмерима с уредите. Комптън ефекта е за вълни - електронът поглъща "фотон" от фотоните, образуващи вълната. При преизлъчване - дължината на вълната му е променена, защото електронът в този момент се явява "подвижен" (откат) При Комптън се действа с вълни и в зависимост от дължината на вълната им - различни ефекти, защото резонирането е с различни структури на полетата на опита. Интересен материал: http://www.referati.org/efekt-na-komptyn-1-doc/13578/ref ...

Проблемът се решава ... с хипотезата за непрестанно образуване на обектите, върху неподвижната среда (етер). Самата светлинна вълна е продукт на разлика на характеристиките на участващите в нея фотони - при сфазиране се получават разликите върху тоталната енергия на структурираната вакуумна подложка - от някакъв потенциал, нагоре - малки разлики. Разликите са формиращи фазова и групова скорост (във вакуум - ги няма), като груповата скорост определя (времето-честота и пространството-място) където е преносът на импулс. Вълнов пренос- в неподвижна точка наблюдател на светлина ще отчита периодичен-вълнов процес. При Комптън - и електронът, и вълните се образуват непрестанно, като мястото на пренос на импулс се диктува от структурата на готовата от електрона вакуумна подложка. Тоест - при различно ЕМПоле, "кривината" при преноса ще е различна. По-интересно е, че в това поле на експеримента ВИНАГИ има и други вещеви частици (над 1000000 бр./см3 - това е вакуум 10-14 атм.) и обекти - апаратура, която също структурира вакуума. Фотоните от Светлинните вълни наистина се поглъщат и преизлъчват от "група" частици (ако не са йони със собствени ел-полета). Именно заради преизлъчването дължината на вълната на "отклонената траектория", вече е по-голяма. Структурираната вакуумна подложка тотално влияе върху мястото на образуване на "единичен" фотон (подвижен, държи се като частица, има собствен пълнеж-тембър). Така хипотезата обяснява и двата случая: при опит с фотони и опит с вълни. https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефект_на_Комптън ...

Въпросите са наистина философски - относителност -->в противовес на "абсолютно". Ако имаше открита поне една точка "неподвижна", то с голяма степен на точност биха се изчислили координатите на всички частици, които ни интересуват, дори и при вселенски мащаб. Това би дало "твърда" детерминираност на познанието и предсказуемост за движението на обектите, ако открием физическите закони, които ги управляват. В началото на 20 век - дори се е считало, че е възможно това. Затова се е търсил "неподвижният" етер - за да си го направим за Отправна Система за отчет на движенията на телата, въобще... Нищо, че не се "вижда" - той и въздухът не се е виждал, ама има свойства, които издават присъствието му, приели са ги за изследване и са открили, че флуидите се състоят от малки тела - разни молекули в газообразно състояние и т. н... И да, при различни условия (различни среди в смисъл на агрегатно състояние) - скоростта на светлината е различна, но винаги по-малка от Свакуум. (Класическа физика: Има опит на Физо - движение на вода в прозрачни тръби, огледала и светлинни лъчи - идеята при който е - да се намери: движещите се тела дали увличат етера? Оказва се, че подвижните тела ЧАСТИЧНО увличат етера. (Това има обяснение в квантов вариант - само ако "преминаването" на светлинната вълна е така: телата поглъщат фотони, задържат ги някакво време, преизлъчват погълнатите фотони. Средно - скоростта на светлинната вълна от множество фотони, намалява заради престоя й в частиците на флуида, които се движат с много по-малки скорости от на светлината).). Така - е възможно, електрон със скорост близка до Свак, да навлезе в материал, където е Ссреда. (Черенковско лъчение). В материали има възможност за скорости, които може да са по-големи от Ссреда. Ето защо - не може да се приеме, че Свак трябва да и в "цялата" математика на СТО. Свак е частен случай за празно пространство в Космоса. но не и на Земята и околността й. ...

Да и: Още в утробата мозъкът, в съчетание с генната памет, управлява направата (и нарастването) на всички органи и части на тялото - вкл. крайници и пр. (известно е) Заедно с напускане на утробата - рязка промяна на заобикалящата среда - и започва запаметяване на околната информация от средата (информацията е във фотоните) предизвикано от сетивата. Преди това - тая памет не е била нужна (физиологически, докато мозъчните клетки са нужни!). Тая нова памет не е в мозъчните клетки, а извън тях - стоящи вълни в гънките на кората на мозъка. С натрупването й и създаване на връзки (повторения на състояния създава връзки, които ползват и кората, и неврони) - става възможно управление на образи "по избор". Става възможно обучение на мозъка (с новата памет) - наименоване на сетивно получените абстрактни образи. Съпоставянето, съотнасянето към тези образи (съзнанието е отношение, но поведението може да е в разум) - и вече подчинено на "разум" (поставяне на граници за "действия", за поведение)- има възможности за регулиране - поглед от друга гледна точка - тоест, може да се случи самоосъзнаване ("Аз" - да се възприема мислено като обект - без да е шизофренично) ...

Опит за направа на връзка - Съзнание-Вселена - посредством втори закон на термодинамиката. (няма да е сполучлив -поради липса на връзката на ентропията с информацията. Въобще не разбират състоянието "сън" - ентропията намалява при подреждане на хаотично възприетата информация от будното състояние. Нямат си понятие от това, що е то памет, памет на връзките и като как се изменят, та да се стигне до управление.) http://megavselena.bg/novo-izsledvane-svyrzva-choveshkoto-syznanie-sys-zakon-koyto-upravlyava-vselenata/ Ново изследване свързва човешкото съзнание със закон, който управлява вселената Човешка ентропия Човечеството отдавна агонизира върху концепцията за човешкото съзнание. Какво точно го предизвиква, защо се развиваме до степен да имаме съзнание? Сега ново изследване дава улики за преследване на отговори. То твърди, че човешкият мозък има повече общо с вселената, отколкото някога сме си представяли. Според екип учени от Франция и Канада, нашите мозъци може да произвеждат съзнание като страничен ефект на увеличаващата се ентропия, процес който се развива във вселената от времето на Големия взрив насам. Тяхното изследване е прието за публикация във Physical Review E. Концепцията за ентропията е объркваща и нейната дефиниция се развива във времето. В най-общи линии, ентропията е свойство е от термодинамиката, което се отнася до степента на безредие в дадена система. Може да се възприема като описание на движението на дадена система от ред към хаос. Вторият закон на термодинамиката гласи, че ентропията може само да остане константна или да се увеличава в затворена система – системата не може да се промени от висока към ниска ентропия без външна намеса. Често срещан пример за описание на ентропията е топящо се кубче лед – кубчето е в състояние на ниска ентропия, но докато се топи безредието расте и съответно ентропията се увеличава. Много физици мислят, че самата вселена е в постоянно състояние на увеличаваща се ентропия. Когато се е случил Големият взрив, вселената е била в състояние на ниска ентропия, но сега, когато тя непрестанно се разширява, тя се превръща в система с висока ентропия. Според новото изследване, нашият мозък може да преминава през подобен процес. Мозъкът и хаоса За да проверят как концепцията за ентропията може да се приложи по отношение на нашия мозък, изследователите анализирали „количеството“ ред в мозъка, докато сме в съзнание и го сравнявали с „количеството“ ред, докато не сме. Учените моделирали невронните мрежи в мозъците на девет участници, седем от които страдат от епилепсия. Те проверявали дали невроните се колебаят във фаза един с друг, защото това е сигнал, че мозъчните клетки са свързани. Те сравнявали наблюденията при будни пациенти с резултатите по време на сън, а също и с периодите на пристъпи при пациентите с епилепсия. Учените установили, че мозъците на участниците имали по-висока ентропия, когато били в пълно съзнание. „Резултатът е изненадващо прост: нормалното будно състояние се характеризира с най-висок брой възможни конфигурации на взаимодействие между мозъчните мрежи, което съответства на най-високи стойности на ентропия,“ пише екипът. Откритието довело учените до заключението, че съзнанието може да е страничен ефект в система, която се стреми да максимизира обмена на информация. С други думи, човешкото съзнание възниква, заради увеличаващата се ентропия. Откритието е вълнуващо и ще доведе до нови изследвания в търсене на връзката между съзнанието и ентропията, но не трябва да се бърза със заключенията. ... ... "...Откритието довело учените до заключението, че съзнанието може да е страничен ефект в система, която се стреми да максимизира обмена на информация. С други думи, човешкото съзнание възниква, заради увеличаващата се ентропия..." Ентропията се "увеличава" , но на различно място от там където е съзнанието. При организиране на цикъл-абстрактен образ - е намаляла ентропията в него - особено, след осъзнаването за модел-поведение. Хаосът е останал в другите части на мозъка, които са били ангажирани по време на съотнасянето - множество възбудени образи, но, неизбрани-невключени в краен резултат от мислене. Температурата се увеличава, а трябва да е постоянна - за сравнителните възможности при търсене на отговори. Въобще - организмът "работи" с локално намаляване на ентропията, но тъй като работи - има загуби "излитащи фотони" със скоростта на светлината в дадената среда- излъчват се фотони от локалната област и това води до общо увеличаване на ентропия (на друго място) - както е съгласно втория принцип на термодинамиката. Глобално се увеличава ентропията. И - всяко подреждане на части е намаляване на ентропията. Грешен им е примерът с леда - той е с ниска ентропия, а високата е в радиатора на хладилника - общо се увеличава ентропията. Така става ясно, че организмът работи "на пук!" на втория закон и затова, при превръщанията на материята, може да достигне до съзнание и разум! ...

Я, ще доказват възможност по хипотезата, макар че - не е това идеята й. http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Moshtni-lazeri-shte-sazdavat-materiia-ot-vakuum_101976.html Мощни лазери ще създават материя от вакуум Физиците са все по близо до изграждането на лазери, достатъчно мощни, за да откъснат от вакуума материя, съобщава Live Science. От над 11 десетилетия знаем, че материята и енергията са взаимозаменяеми. Развитието на ядрената енергетика ни показа, че материята може да се преобразува в енергия, но превръщането на енергията в материя за момента е много по-трудно. За тази цел се планират и изграждат в няколко различни страни най-мощните, невиждани досега, лазери. Учени от цял свят работят за реализирането на прогноза, публикувана в списание Physical Review Letters през 2010 г. от екип от американски и френски физици, че достатъчно мощен лазер може да предизвика появата на електрони от вакуума. Може да изглежда странно да се появят електрони от празно пространство. Но според квантовата електродинамика "прозното" пространство, не е никак празно, а по-скоро се състои от плътно разположени двойки от материя и антиматерия. Тези двойки плътно запълват пролуките между всичко, но просто не си взаимодействат по някакъв забележим начин с останалата част от Вселената, защото се неутрализират взаимно. Идеята е с мощни импулси енергия от лазери да се отделят електроните от техните антиматерийни близнаци, позитроните, така че да могат учените да изследват създадената материя. Процесът Breit-Wheeler е физически процес, при който се създава една двойка позитрон - електрон при сблъсък на два фотона. Това е най-простият механизъм, чрез който чиста светлина може потенциално да се трансформира в материя. Wikimedia Commons Три проекта са на върха на списъка, изготвен от списание Science. Това са китайският Station Extreme Light (SEL), руският Exawatt Center for Extreme Light Studies (XCELS) и на американското Министерство на енергетиката Optical Parametric Amplifier Line (OPAL). Тези три лазера са планирани да счупят сегашния рекорд за мощност на лазер, което е 5,3 петавата (PW) или 5.3 квадрилиона вата (1 квадрилион е единица с 15 нули) и получен от Руксин Ли (Ruxin Li) и колегите му от лазера в Шанхай Superintense Ultrafast Laser Facility (SULF). Ли работи също по проекта SEL и се надява, че до 2023 г. екипът му да постигне целта за лазер с мощност 100 PW. Това е около 50 000 пъти общото потребление на енергия на планетата и светлина, толкова силна, че ще бъде равна на сумата от енергията, която нашата Земя получава от Слънцето. Във физиката уравнението за мощност е енергията, разделена на времето. Чрез намаляване на времето за квадрилионна от секундата, учените могат да създадат огромна мощност с малко енергия. "Station Extreme Light ще се превърне в уникална и ценна платформа за учените от цял свят, от физици до лекари, които да си сътрудничат и да изследват", коментира Ли. Руският инструмент е все още във фазата на проектиране на разработване, но е по-амбициозен в своята цел. Изследователите се надяват, с него да постигнат 180 PW. И SEL, и XCELS се очаква да работят на един и същи принцип. Те ще изстрелват поредица от импулси (четири 30-PW импулса за SEL и дузина 15-PW импулса за XCELS) и ще ги комбинират в един изключително мощен. Science Mag съобщава, че този подход изисква изключителна прецизност и дори най-малката вибрация или температурна разлика могат да окажат отрицателно влияние на такъв мощен лазерен импулс. Поради тази причина, OPAL ще работи по различен начин. Предвидено е да достигне 75 PW с един импулс. Една от основните цели е с помощта на лазерите да се разгадаят "странните квантови свойства на празното пространство, които озадачават учените в продължение на повече от 80 години", коментира Ли. "Обикновено вакуумът се разглежда като напълно празен, но в квантовата електродинамика, той всъщност пълен с виртуални частици, които се появяват и изчезват постоянно", обяснява физикът. "Но едно изключително силно електромагнитно поле може да повлияе на това пространство, когато преминава светлина през него. Вакуумът всъщност може да се държи като призма, или 3-D очилата за филми". Начинът, по който се очаква SEL да направите това е много интересен. Лазерът ще удари хелий и ще освободи електрони. Някои от фотоните светлина ще рикошират от електроните и след това ще се сблъскат с други фотони, създавайки двойки частици - античастици. Ако SEL успее да разкъса вакуума, това може да промени начина, по който подхождаме към физиката на елементарните частици. Традиционните ускорители на частици може да се заменят с по-бързи и по-евтини ускорители, задвижвани с лазери. ... ... "...Но според квантовата електродинамика "празното" пространство, не е никак празно, а по-скоро се състои от плътно разположени двойки от материя и антиматерия. Тези двойки плътно запълват пролуките между всичко, но просто не си взаимодействат по някакъв забележим начин с останалата част от Вселената, защото се неутрализират взаимно..." Това изречение от статията си е баш по хипотезата... Само дето не е "материя-антиматерия" (всичко е материя!!!), а от противопосочните трептения на полевите обекти се получават частица-античастица (вещеви обекти). ... ...

Като ловни пушки - Със съчми? и "димна" завеса за лъчите, с които "виждат". ...

Виц на деня: Ако първият пол не бие втория пол, значи е трети пол. Пернишка конвенция. ...

Да, инфра звуците са опасни за човека. (силни: бас-китара, силни баси в кола - побъркват черепа-мозъка - забавени рефлекси (?!). Мачкат резонансно разни органи) ...

http://dnes.dir.bg/news/treti-pol-istanbulscata-conventzia-26818768?nt=4 Експерт психолог разкрива що е то ”Трети пол” 12:10 | 27 януари 2018 | Общество / Автор Екатерина Велевa* / обновено преди 23 часа През последните дни много думи се изговориха и много въпроси се зададоха около това – „ДА или НЕ за Истанбулската Конвенция”? Най-големият водовъртеж се завъртя около така изваденото от нищото понятие за „третия пол”. Както пише едно от публичните издания думата „трети“ в Истанбулската конвенция се споменава само два пъти в документа – и двата пъти става дума за „трети страни”. Погледнато по този начин, опитът за налагане на определението „трети пол” се измества към това, че всъщност е направен опит да бъде доуточнено понятието в Конвенцията за „социален пол”. В чл. 4 пише, че мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъдат осигурени без всякаква дискриминация основана на пол (има се предвид жена/мъж и социален пол/пола на база на социалната определеност в обществото). Какво означава – социален пол? Мисля, че е важно тук да бъдат направени няколко доуточнения, доказали своята значимост през вековете и предопределили световни, държавни и човешки съдби. Социалният пол, както по-горе споменах, е социалната определеност в обществото, в което живеем и тя също така следва определен наложен стереотип, определен от същото това общество. Социалната роля на половете в обществото означават как се очаква от нас да действаме, да говорим, да се обличаме, да се грижим за себе си и да се държим на базата на нашия определен пол. Например, момичетата и жените обикновено се очаква да се обличат по типично женствени начини и да бъдат учтиви, приспособими и грижовни. Обикновено се очаква мъжете да бъдат силни, агресивни и смели. Всяко общество, етническа група и култура има очаквания за ролята на половете, но те могат да бъдат много различни от групата. Те могат също да се променят в едно и също общество с течение на времето. Например, в миналото розовото е било считано за мъжествен цвят в САЩ, докато синьото се счита за женско. Мъжките народни носии на Шотландия са с къси поли, специфични за съвременната дамска мода. Също така за мъжете е прието да бъдат късо подстригани, но по-малко мъжествени и агресивни ли са например рокерите, или металистите? Човекът е „социално животно” казва един от най-великите американски психолози Елиът Арънсън, удостоен с редица престижни награди за принос към подобряването на междугруповите взаимоотношения и социалната психология. Арънсън твърди, че човекът не може да оцелее сам и да живее в изолация. И това в голяма степен е точно така, не веднъж доказало своята истинност. Хората живеят в групи, семейства, общества, народи и всички имат своята традиция, култура и ценностна система. Често тези социални норми на определение и отношение към определените полове и социални, етнични, религиозни и расови са с различна степен на приемане, толеранс и дискриминация. Следвайки стереотипизираните нагласи на обществото, ние много често не си даваме сметка, че следваме безрезервно и дори инертно нагласи на нетолеранстност, обезценяване и дискриминация. Ако се върнем към приноса на Елиът в изследването на социалната определеност и ще видим, че както той казва „Чувството на безпомощност и безсилие, което остава у потиснатите хора, неизбежно принизява самооценката им, като този процес започва още от ранно детство.” Елиът се позовава на редица експерименти, които доказват, че чернокожите деца не желаят да играят с чернокожи кукли, защото те вече са били убедени, че не е добре да си чернокож и намирали белите кукли за по-хубави и изобщо ги оценявали по-високо. Също така при експеримент със студенти, на които им е била дадена една и съща статия, но им е казана, че едната е написана от мъж, а другата от жена – много по- високи оценки получили статиите, за които студентите смятали, че са написани от мъже. Студентите смятали, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже, също както чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите. Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци. Как половите стереотипи засягат хората? Както вече стана ясно, „стереотипите за пола” могат да причинят неравно и несправедливо отношение поради пола на дадено лице. Това се нарича сексизъм. Съществуват четири основни вида стереотипи, свързани с пола: Личностни черти - например, жените често се очаква да бъдат наивни и емоционални, докато мъжете обикновено се очаква да бъдат самоуверени и агресивни. И ако това не се случи и мъжете не са самоуверени и агресивни, то тогава цялата тяхна общност ги нарича „женчовци” или „комплексари” или още по-лошо „мамини лигльовци”. Домашно поведение – например, някои хора очакват жените да се грижат за децата, да готвят и да почистват дома си, докато мъжете се грижат за финансите, работят върху колата и извършват домашни ремонти. Не знам дали сте си давали сметка колко отговорно и същевременно самотно е да се грижиш сам за средствата и ремонтите в къщата, а от среща да ти казват, че това е мъжка работа и не могат да си „цапат ръцете” и същевременно да ти се иска да си повече време с детето си и да нямаш тази, преди всичко емоционална възможност, защото твоят баща не е бил с теб и не ти е показал как става това. Да си много гладен и даже да ти се налага да си мислиш, че не си, но да не можеш да си сготвиш нищо или да си сложиш да хапнеш (имам и такива случаи сред моите познати), защото жена ти не се е прибрала от работа и не е сготвила и не е сложила трапезата. Не е ли най-малко осакатяваща тази „неспособност”, която са ти предали благодарение на твоя „социален пол”? Физически вид - Например, жените се очаква да бъдат тънки и грациозни, докато мъжете се очаква да са високи и мускулести. Ами ако ти чисто наследствено си се родил нисък за „социалното изискване за мъж”, какво се случва тогава? Историята има редица ярки случаи за това, за съжаление с много трагични последици за цели държави и нации. Ако всички ние наистина се замислим спокойно над собственото си човешко функциониране ще си дадем сметка, че всички тези стереотипи по полов признак могат да затруднят нашите взаимоотношения с останалите хората. Изключителните полови стереотипи са вредни, защото не позволяват на хората да изразяват напълно себе си и техните емоции. Например, мъжете не трябва да са чувствителни и да плачат (дълбока застъпено в българската култура). Голяма част от неизразените и потиснати емоции при мъжете обаче водят до тежки злоупотреби с алкохол и наркотици и в голям процент до самоубийства. Или пък другата позиция – за жените не им е позволено да бъдат независими, умни или творци. Поради този факт например, час сега - 21 век от ПОДЗЕМИЯТА на Галерията Уфици във Флоренция, Италия се изваждат творбите на талантливите жени художници. Кажете скъпи съвременници, не е ли това „човешка слепота” или инерция на следване на „социалния- полов стереотип”. И като край на това, не много късо представяне по темата ми се ще да подчертая, че това е акцента на така наречената Истанбулска конвенция – да акцентира върху свободния избор, непредопределен от насилие, арогантност, човешка завист и омраза. А ТОВА СЕ УЧИ! Учат се хората на уважение към ДРУГИЯ, РАЗЛИЧНИЯ - по пол, възраст, етнос, религия, цвят на кожата… *Материалът ни е предоставен от Екатерина Велевa, клиничен психолог и председател на Фондация „П.У.Л.С.”. ...

Малко наука: В подкрепа на мрачната картинка: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Chasovnikat-na-Strashniia-sad-sochi-samo-2-minuti-predi-kraia-na-sve_101811.html Часовникът на Страшния съд сочи само 2 минути преди "края" на света Стрелката на часовника на Деня на Страшния съд (Doomsday Clock), която символизира опасността от глобална катастрофа, бе превъртяна с 30 секунди напред, според Bulletin of Atomic Scientists. Сега часовникът показва 23:58:00 и стрелките му не са били толкова близо до полунощ след Студената война. Преместването на стрелката през 2018 г. е свързано преди всичко с ядрените опити в Северна Корея и с конфронтацията на страната със Съединените щати. "Хиперболичната и провокативна реторика на двете страни увеличи заплахата от ядрена война", отбелязват учените. Освен това, изследователите споменават: "В Съединените щати, Русия и на други места по света плановете за модернизация и развитие на ядрените сили продължават с бързи темпове. Ядрената стратегия на администрацията на Тръмп показва увеличение на видовете и ролята на ядрените оръжия в плановете за отбрана на САЩ и се намалва прага за използване на ядрените оръжия". Учените също така настояват, че промените в климата, макар и не толкова очевидна заплаха, изискват внимание, защото сега е необходимо да се положат всички усилия, за да се избегне катастрофално повишаване на глобалните температури. ...

Знаем. Нали ние я замърсяваме!.. Природата. Знаеш колко радиация й добавихме - гените се извратиха. И те - гените, ще ни затрият като биологичен вид. Знаеш и колко други технически мутагени й натресахме - да се чуди генът каква "външност" да ни докара, не само за пред огледало. Ами високочестотните ЕМВълни - дето невидимо побъркват - от кожата-навътре всякакви полезни и вредни бактерии и предизвикват сърбел (води до възбуди, които не са и предполагани, че човек ги има), предизвикват алергии и хоп-химия-модерност, за преодоляване. Което само задълбочава проблема със субективното "усещане за жена". Така е и Отделно, богатите изкараха секса на трудовия пазар. Всички трудови отношения играят и при него. Ха да си кажем сега: Обектът на секс-труда е по-често от женски пол. "Джендърът" иска да завземе тази ниша - значи, пречи на труд-някакъв за реализация на био-жена. И ... не е толкова смешно, признавам. ...

И клонирането го пробутаха с "добри намерения", ама ... се развива??! ... в гадния си вариант. (парАта прай свинята!) (Развива се като младо прасе - не се знае каква свиня ще стане!)

Не в защита, а за майтап: радио-скеч (по памет, че много отдавна беше по радиото): "Журналист: Вуте, какво ще кажеш за отношението с жените? Вуте: А-а?.. На жената у главъта й се въдят гяволе! Като я бамнем у врато - они бегат!.. Жената требе а се лаже. Ж: Аз моята не я лъжа. В: Ако ти не я лажеш, тя че си намери кой да я лаже. Вие, гражданята си имате телавизор... Жените много обичат тая пущина - телавизорат!.. Той ги лаже!" И т. н. - не помня всичко ... Има някакъв бит в цялата работа! с отношенията и не всичко е майтап. ...

Ако искате да почитате герои - трябва, като в арменския виц: "Това е паметник на незнайният воин Гарабед! Е, как така, Гарабед ... незнаен воин?! А-а-а! Ние си го знаем... Не знаем дали е бил воин!" ...

Този метод е изключително коварен. Известният шаблон-пример е: Делимост на числото 60. Проверяваме дали 60 се дели без остатък: на 2, на 3 , на 4, на 5, на 6... Да! Проверяваме и с някои "случайни" по-големи числа: на 10, на 12, на 15, на 20, на 30... Да!.. Извод (?! - по метода на индукцията): Значи 60 се дели без остатък на всички положителни числа, по-малки от него. Да се върнем на делено с нулата. (нали с нея обозначаваме символично, че нещо не съществува). Допускаме, че около "нулата-нищо", съществува "нещо". На това "нещо" - "нещо друго" му пречи, да стане "нищо" в част от пространство-времето. Намираме го, другото. Изваждаме от другото, допуснатото "нещо" и пишем, че резултатът е "0". Така - хем "работи" символът "0", хем не е "нищо". ... Затова и нулата е една от най-добрите абстракции в математиката. Тя, просто, не е "нищо". Затова в Природата няма нула - тя е само в главите ни, в помощ на абстрактното мислене. Е, по някаква "случайност" и абстракцията Бог е в главите ни, в помощ на състоянието на мисленето ни. При липса на решение на проблем - Бог да ни е на помощ!..Иначе, ще луднем! от притеснения! ...

Показват вече, че има връзка: ентропия -информация, за което отдавна говорим: http://megavselena.bg/nov-informatsionen-dvigatel-izbutva-granitsite-na-termodinamikata/ "Нов информационен двигател избутва границите на термодинамиката Конвенционална термодинамика Физици създадоха устройство, което експериментално надхвърля конвенционалния втори закон на термодинамиката. Устройството е информационен двигател, който превръща информацията в работа и е първият такъв двигател, който се придържа към нововъведения „генерализиран“ втори закон за термодинамиката. Изследването е публикувано в изданието Physical Review Letters. Традиционно вторият закон на термодинамиката гласи, че тоталната ентропия (мярка за безпорядък) не може да намалява с течение на времето в изолирана система, в която енергията и материята не могат нито да влизат, нито да излизат. Според закона, има ограничение на количеството енергия, която може да бъде превърната в работа, защото конвертирането не може да бъде 100% ефективно. Учени от Института по фундаментални науки в Улсан, Южна Корея и Националния институт по наука и технологии в Улсан са намерили начин да надхвърлят този „таван“ на ефективност, което предполага, че има още много какво да се разбере за мистериозната връзка между информацията и термодинамиката. Учените са постигнали това като са създали информационен двигател (наричан понякога Демон на Максуел), използвайки частица, затворена в светлина на стайна температура. Поради промяната на температурата на случаен принцип, частицата се движи леко, а движението се следи от фотодиод. Ако частицата се придвижи чувствително в определена посока, светлинният капан също се придвижва в посоката на частицата, следвайки я. Демон на Максуел, художествена интерпретация. Govind Paneru and coauthors След много повторения с течение на времето, този информационен двигател може да транспортира частицата в определена посока само като извлича „работа“ от информацията, генерирана от произволните термични промени. В тази система няма компонент „свободна енергия“, така че това не оказва ефект. Избутване на граници Резултатите от това „демонично“ устройство подкрепят възможността за двигател, който не генерира загуби, при който виртуално цялата налична информация се конвертира в работа. Това именно преначертава границата в термодинамиката. „Мисленето за двигателите ускорява развитието на термодинамиката и статистическата механика още откакто Карно определи лимита за ефективността на топлинните двигатели през 1824 г.“, заявява физикът Хюк Кю Пак, автор на това изследване пред Phys.org. „Добавянето на обработка на информация под формата на „демони“ поставя нови ограничения и е важно да се проверят новите граници в експеримента.“ Това експериментално устройство надхвърля конвенционалната термодинамика, но и повдигна въпроса дали ефективността, с която информацията може да се превърне в работа, всъщност е ограничена изобщо. За да проучи този потенциал, екипът физици се обръща към новия теоретизиран генерализиран втори закон на термодинамиката. Докато конвенционалният закон ограничава „създадената“ работа в информационния двигател само до разликата между началната и крайната свободна енергия, генерализираният закон добавя второ ограничение – количеството налична информация. Този втори компонент разширява границата, създадена първоначално от конвенционалния закон, позволявайки системата да бъде по-ефективна чрез допълнителната работа, която може да бъде извлечена от информацията. Новата теория прогнозира резултатите от експеримента почти перфектно, като информационният двигател постига около 98,5% от най-високата ефективност, позволена от генерализирания втори закон. Досега това проучване доказва само, че можете да „избутате“ ограниченията на конвенционалната термодинамика (значимо и необикновено постижение). Нужни са още изследвания, за да се разбере по-добре връзката между информацията и термодинамиката. Според Пак, има и потенциални приложения като „създаването на хибридни биологични и инженерни системи, дори в живи клетки“ чрез нанотехнологии." ... Не. Не могат да "пипнат с пръст" термодинамиката и втория закон. Неяснотите им произтичат от това, че не отчитат "що е туй информация"... Всички участващи фотони в експеримента им са носители на информация. А, те- не само, че не ги виждат всичките фотони, че има и такива, които напускат "мястото на събитията", ами и "превръщанията" не отчитат, които са съпроводени с поглъщане на вътрешна енергия - именно те влияят на движенията с ускоряване - откат и т. н.. (Говорят, че нямало свободна енергия, а еластичната ( На ЕМПоле на експеримента, определящо "среда" - баш зависима от ентропия) - не я отчитат) ...