Малоум 2

http://drevnite.com/tajnata-na-drevnata-nerazhdaema-metalna-kolona/ ...

Точно така! Чрез коване се достига слитък стомана. По-нататък - се кове и термообработва - по предназначение. (принципно - технологиите са "тайна на занаята" за онова време.) ...

Ако знаеш колко народ е изпокъсан на желязо-въглеродната диаграма!.. (учащи - за маш. инженери) https://bg.wikipedia.org/wiki/Диаграма_на_състоянието_Fe-C "... Твърди разтвори на желязото Желязото може да образува с другите химични елементи твърди разтвори, като твърдите разтвори, образувани заедно с други метали обикновено са разтвори на заместване, докато с въглерода, азота и водорода желязото образува твърди разтвори на внедряване. Особен интерес представлява твърдия разтвор, който желязото образува с въглерода. Разтворимостта на въглерода в желязото зависи от това в каква кристална форма е желязото. Разтворимостта на въглерода в α-Fe е нищожна (под 0,02 %) и близо 100 пъти по-голяма (до 2,14 %) в γ-Fe. В металознанието е прието твърдият разтвор на въглерод и други химични елементи в α-желязо да се нарича ферит, а в γ-желязо – аустенит. ..." Алфа- желязото, при стайна Т, се "води" за Чисто желязо.(оная колона в Индия е алфа-желязо. Структурата му е плътна и почти-практически не се свързва с кислород, демек - не ръждясва)

" Международен екип от изследователи откри ново свойство на светлината, наречено „самовъртящ се момент“. Но първо, нека се върнем малко назад. През последните няколко десетилетия физиците откриха, че фронтът на вълната на даден светлинен стълб може да се изкривява (и по този начин да й се дава ъглов импулс). Визуално това доста прилича на спираловидно стълбище, като стълбът светлина се увива около една празна среда. Когато подобен лъч се насочи към нещо, вие на практика виждате една ярка поничка. Тези лъчи имат орбитален момент на импулса (OAM) – свойство, зависещо от поляризацията (която пък е свързана с геометрията на електромагнетичните осцилации). ..." Разгеле, дет се казва. От 1988г - в американско списание "наука" - преведено на руски - имаше подобна картинка-художник - вълната прилича на на движение "по тирбушон" . (пък да не говорим, че хипотезата ми показва-започва от единствената променлива величина - по големина, направление и посока - за вакчастиците - момент на импулса!.. И всичко което се структурира повтаря в по-големи мащаби, но по-бавно - повтаря тези промени на момента на импулса на телата. Косвено се доказва, че поне началото е вярно ) ...

Формалният отговор е, че СТО е Специална. Важи в определени граници за приложение - наличие на тела, относително малки скорости и сравнително слаби гравиполета. Принципно - само телата са "датчици" (наблюдател в средни мащаби), в които се регистрират изменения, ако има изменения на околни полета. (по-горе Сканер точно е описал идеите. Но има и още при опита с ведрата. Нютон стига до извод, че силата (менискът на водата го показва) е най-голяма, когато движещите се ускорително тела, вода и ведро, са в покой едно спрямо друго. И казал: "Този опит аз направих сам!" Може да се Тълкува: при относителен покой, абсолютът, в случая силата, е най-голяма. Абсолют, щото това е единственото "усещане" на потърпевшото тяло-датчик. И, проверката е лесна, напр. с водата във ведрото!?! Но, без относителност - не може да се твърди, че нещо е абсолютно. По - скоро е усещане за абсолют - пък и относително - може да се премахва. При Унру - нещата са почти същите - ползваме наблюдател от инерциалност по СТО, доколкото "не забелязва сили" върху себе си (свободно падане във фона) - тоест, фонът от полетата, го бута - дърпа със сила, но и ... Осезаемо - измеримо от нея, няма. Фонът е уравновесил вътрешни и външни сили още при структуриране на тялото, перфектно, неизмеримо точно и затова - няма еволюционни датчици за усещане, че е "инерциално" движещо се (изключваме условен рефлекс - придобива се следствие на живот в сили). Но, при ускоряване - става измеримо от датчик, посредством Разлики - собствени сили - сили от фотони и частици по величина - измерими в датчика. Въобще ускорявания (забързване-забавяне) на тела не са възможни с друго, освен с полета и тъй като ускорението е промяна на собствената скорост - има усещане на сила! По Нютон. ...

Във филмчето е коментирана теорията на Херман Вейл - математик + физика. Обръща внимание на мащабирането - фрактали и др. - за което се чудеше, дали е така (?!). Ами ... не е така просто както си го представяш, макар че е трудно да се разбере, какво си представяш ... някаква Бетерия от думички..., а математически са мно-о-о-о-го сложни разсъжденията - го показва науката. Тук пък има - ползване на фермионите на Вейл:https://hicomm.bg/science/na-zemyata-sshchestvuva-kvantova-anomaliya-rodena-malko-sled-golemiya-vzriv.html На Земята съществува квантова аномалия, родена малко след Големия взрив 21.07.2017 Когато Вселената е била само на няколко микросекунди, нейното вещество се е намирало в състояние на кварк-глюконна плазма (QGP), което притежава цял куп необичайни квантови ефекти. Сега за първи път учени от IBM откриха подобна гравитационна аномалия в кристалите на някои материали тук, на Земята, макар че досега се смяташе, че QGP може да съществува единствено в дълбокия Космос или малко след Големия взрив. Светът на класическата физика се подчинява на законите за съхранение на енергията, според които в затворена система не може да се променя количеството енергия или маса, въпреки че може да се променя формата. Но такива видове материи като QGP може да притежават квантови ефекти, които са в разрез с тези закони. Досега се смяташе, че такива екзотични материали може да съществуват след Големия взрив или в ускорителите на частици с висока енергия. В момента учените от IBM описаха подобен квантов ефект, наречен осова гравитационна аномалия в неотдавна откритите полуметали на Вейл. Електроните в тези кристали се разделят на две групи, в съответствие с посоката им на въртене, като по принцип налице е равно количество електрони от всеки тип. Но когато изследователите са имитирали гравитационно поле чрез налагане на температурен градиент, те са открили, че квантовите аномалии, свързани с тази симетрия, променят електроните от единия тип в другия и обратно. Тази гравитационна аномалия се наблюдава за първи път на Земята при нормални условия. „Това е изключително вълнуващо откритие“, казва Карл Ландщейнер, съавтор на изследването: „Може да направим заключение, че същото това нарушение в симетрията може да се наблюдава във всяка физична система, като това се е случило малко след началото на Вселената и се случва в момента тук, на Земята“. ... ... И още: https://lifestyle.framar.bg/учени-откриха-частица-без-маса-която-може-да-внесе-революция-в-електрониката Учени откриха частица без маса, която може да внесе революция в електрониката След 85 години търсене учените най-сетне потвърдиха съществуването на частици без маса, наречени фермиони на Вейл. Те имат невероятната способност да се държат едновременно като материя и антиматерия в кристал и създават електрони без маса. Откритието определено може да се нарече голямо, не само защото учените най-сетне попадат на доказателство за съществуването на частиците, които дълго време им убягваха, но и защото то проправя път на много по-ефективна електроника и нови видове квантови изчисления. „Фермионите на Вейл могат да се използват за решаване на проблема със задръстванията, които се получават с електроните в електрониката – те могат да се движат по много по-ефективен и организиран начин от електроните,“ казва физикът и ръководител проучването М. Захид Хасан от Принстънския университет. „Те могат да доведат до нов тип електроника, която ние наричаме‚ Вейлтроника‘.“ Какво всъщност представляват фермионите на Вейл? Въпреки че в училище ни учат, че Вселената е изградена от атоми, от гледна точка на физиката на елементарните частици, всичко всъщност е направено от фермиони и бозони Казано на прост език, фермионите са градивните елементи, които изграждат цялата материя, като електроните, а бозоните са нещото, което пренася енергията – като фотоните (които нямат маса). Електроните са гръбначният стълб на днешната електроника и докато пренасят електрическия заряд много добре, те също така имат склонност да се блъскат един в друг и да се разпръскват, губейки енергия и отделяйки топлина. Но през 1929 г. немският физик Херман Вейл изказва теорията, че трябва да съществуват фермиони без маса – такива, които могат да пренасят електрическия заряд по-ефективно, отколкото обикновените електрони. Е, днес екип от Принстън е доказал това твърдение – фермионите на Вейл наистина съществуват. Всъщност учените демонстрират, че в тестова среда електроните на Вейл могат да пренасят заряд поне 1 000 пъти по-бързо от електроните в обикновените полупроводници, и два пъти по-бързо в чудодейния материал графен. Те също така са много по-ефективни от електроните, защото спинът на частицата е едновременно в същата посока като движението й (която физиците наричат десничар) и противоположен на посоката (левичар). Това означава, че всички фермиони се движат по един и същ начин и могат да преминават и заобикалят препятствия, които разпръскват нормалните електрони. „Все едно те разполагат с GPS и се насочват сами, без да се разпръскват,“ казва Хасан. „Те ще продължат да се движат в една посока, тъй като са или десничари, или левичари и никога няма да спрат, защото те просто си проправят път. Това са много бързи електрони, които се държат като ненасочени светлинни лъчи и могат да се използват за нови видове квантови изчисления.“ Най-интересното е, че учените откриват фермионите на Вейл в синтетични кристали в лабораторни условия, за разлика от повечето други нови частици като хигс бозона, който се наблюдава след сблъсъка на частици в адронен колайдер. Това означава, че изследването лесно може да се повтори и учените ще могат веднага да започнат да тестват различни начини за приложение на фермионите в електрониката. Екипът открива частицата след специалното формулиране на полуметален кристал, наречен танталов арсенид, който преди това бе посочен от китайски учени като вероятния „дом“ на фермионите на Вейл. След откриването на следи от неуловимата частица в лабораторията на Принстън, учените занесли кристалите в лабораторията на Бъркли в Калифорния, където прекарали високоенергийни фотонни лъчи през тях. Следите от лъчите от другата страна потвърдили, че кристалите наистина съдържат фермиони на Вейл. Фермионите на Вейл са квазичатици, т.е. те могат да съществуват само в твърди материали като кристала и не могат да съществуват самостоятелно като частици. Бъдещите изследвания ще помогнат на учените да разберат как тези нови частици могат да бъдат полезни на цялото човечество. ... ...

Бая от отдавна е мислено по въпросите с мащабите и са намерили правилните интерпретации: ... ...https://bg.wikipedia.org/wiki/Теория_на_Големия_взрив А инфлацията - не е "изстиване" на тенджерата Вселена... , като топлината й, да отива в безкрайността. Напр.: ютията, за да глади бързо (изправя в равнина ръбовете и намачканото нещо-дреха, става по-голямо в равнината - раздуване на пространството на равнината на плоската Вселена), трябва и да е нагрята. Така че темповете на инфлация, зависят от Т на съдържимото. В топлотехниката - темпът на пренос на топлина зависи от температурната разлика. (Т - средната Екин. на Частици). Щом говориш за Реликтово, значи започваш с ГВ. Преди ГВ - няма частици, че и в/след един интервал от предполагаемото начало - също няма частици... Няма понятие за Температура. ...

Да! С увеличаване на относителната скорост (само такава можеш да изчисляваш), "масата" на движещото се, се увеличава, в смисъл на енергия за промяна на скоростта към нарастване, да става все по-голяма. Трябват все по-къси вълни, за увеличаване на скоростта. От къде се вземат тия по-къси вълни? Ами, от ускоряващи се заредени частици - излъчват ги, влизат във взаимодействие с тялото и то може да придобие по-голяма скорост от предишната си скорост. Тоест, ЕМПоле - промените - въздействат за промяна относителни скорости - ускорения. Става с С. Изчисленията стават със СТО. Космическите лъчи (протони с огромна скорост спрямо нас) - затова се движат с огромни скорости, щото са се ускорявали в променливите ЕМПолета на Космоса. Недостижима за Земята-технология за ускоряване, съответно, енергия. Но - пак са си протони и се движат със скорост Ссреда - по-малка от Свакуум. Това е максимум и показва, че тяло (с маса на покой - по СТО) не може да надскочи Свакуум. ...

Според мен - не. Гъвкавостта на стоманата се придобива с термообработка. Коване (студено), нагряване, коване за форма, охлаждане, ново коване и т. н. При коване на студено се нарушава структурата и отпада нагар или др., неметални включвания. При нагряване "нарушеното" място е зародиш за образуване на ново зрънце и с охлаждане се "запазва" издребнената структура. Многократното повтаряне на коване-охлаждане води до фина, дребна структура на стоманата (закаляване - майсторлък требе!). Става по-яка и гъвкава (донякъде), без да се чупи. Повишава се твърдостта на "повърхнините" слоеве (дребнозърненост) при определена "скорост на охлаждане" и може да се запази структурата на "вътрешната" част, която не е толкова крехка (не се троши при ударно натоварване), понася "доза пластичност". (разправят, че охлаждането за закаляване са извършвали с "пробождане" на прасе?!- легенда, но определя конкретна скорост на охлаждане) ...

Разглеждат се идеи. Дали са правилни - решават фактите от експеримент, а те са в полза на идеите в СТО. Остава, да се "направи" (идеи) вакуума такъв, че... да обоснове движение въобще. (след като Зенон показал логически, че стрелата не може да се движи до мишената, един от философите в спора, станал и му завъртял един шамар. "А сега, докажи, че не съм се движил!" "Не казвам, че няма движение. Казвам, че логически не може да се обоснове.", отговорил Зенон (по легенда, някаква)) Щото, ако за наблюдател, мислено се махне всичката материя с характеристика "маса"- не може да се дефинира "движение" от него си, като наблюдател. В момента в който, обаче, се появи частица с маса може да се дефинира "направление, посока, евентуално разстояние-интервал време" за които информационни параметри (наблюдението е със светлина) частицата "мърда" - значи, може да се дефинира движение. От ГТ на наблюдател. Може и е нормално, този наблюдател да се счита за абсолют - но ... това веднага го прави Трети наблюдател, т. е. - Той вижда нещата които се движат, отстрани от тях. И предположенията му съдържат абсолюти. И, понеже не може да направи "всичко да се вижда" - предполага абсолюти... По-нататък, ако се достигне до експерименти с факти, които не съответстват на предположенията в дадената парадигма, то част от нея отпада. Трябва нова парадигма и ... това е направил Айнщайн. (Философски въпрос е, че всички тела се движат по инерция. И понеже можем да ги ползваме за репери на КС, то всяко движение спрямо тях е относително. Репер в етера (неподвижен) - губи смисъл, ако телата са направени от етер (от свойствата му), щото във всеки един момент от "наше време" за наблюдаване, телата се "поправят и добиват"- форма, размер, скорост и др физ. характеристики - много по-бързо, отколкото бързината с която "ги наблюдаваме". Гледаме толкова бавно във времето, че виждаме само обобщен краен резултат - тяло, някакво. Наблюдател - също е направен от свойствата на етера и е в капана му - всички промени на материята са и за него промени. Не може да е абсолют.) ...

Браво. Важно е, че се съгласи - движение спрямо вакуума не може да се установи. (знаеш ми хипотезата: зрънчев модел вакуум, като зрънцата са неподвижни (стоящи вълни - неподвижни "фотони на вакуума") по мястото си в мислената вакуумна решетка. Могат да се приближават-раздалечават заради смущение-флуктуации и това е и структурата на Неподвижно ЕМПоле. При сфазиране по съседство "гърбицата" става обща и при подреденост - по нея се пренася импулс като по пространствена "начупена" линия. (вж. Люлката на Нютон - като механичен модел за пренос на импулс). И това е Възникване на Движение - сърфиране по вак решетката - без да местят зрънцата - (топчетата си остават конструкт на люлката, след преноса). Това е "неподвижен фотон", но от ЕМПоле - подобно "струна". При затваряне на няколко на брой фотони около общ център се образува елементарна частица с характеристика "маса"- пази си центъра на затваряне и се движи като едно цяло (точкова, за наше наблюдение) в посока - минимална енергия на образуването си - Принцип на минималното действие. Ако е и с характеристика "заряд", при ускоряване "изхвърля" погълналият "ускорителен" фотон - става излъчвател на смущение - структуриране-поляризация на ЕМПоле, а при смесване на повече фотони - много излъчватели - се оформя ЕМВълна - която има "фронт" на разпространяване - и, класически, него броим за "фотон на светлинната вълна". Този фронт се наблюдава при Доплер (ако се приемем за неподвижен обект, мислено), а не движение спрямо вакуума. "Съпротивлението" спрямо неподвижната основа (дето са търсили "етерен вятър") е характеристиката "маса"- инертна+гравитационна. Така - всички движения на познатите ни обекти са изначало зададени от непрестанното им образуване и затова Теорията на относителността е вярна - движението е относително, принципно нямаме, природно не ни е даден, Неподвижен Репер - едни обекти се движат по инерция (по геодезични), а други, на които действат неуравновесени външни сили (пресичат геодезични) - се движат с ускорение.) ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Pentagonat-potvardi-che-3-videozapisa-s-NLO-sa-avtentichni_136893.html Пентагонът потвърди, че 3 видеозаписа с НЛО са автентични Три видеоклипа, заснети от американски пилоти, с кадри на „неидентифициран въздушен феномен“, са признати за автентични според изявление на ВМС на САЩ, получено от The Black Vault. "Военноморският флот определя обектите, съдържащи се в тези видеоклипове, като неидентифицирани въздушни явления", заяви Джоузеф Градишър (oseph Gradisher), официален говорител на заместник-началника на военноморските операции по информационната война, пред The Black Vault. Видеоклиповете за първи път бяха показани на обществеността през 2017 г. от The New York Times и To The Stars Academy of Arts & Science, НЛО организация със съосновател бившия фронтмен на Blink-182 Том ДеЛондж. За да бъде ясно - ВМС не твърди, че извънземните са истински, а че „неидентифицираните въздушни явления“ са точно това - неидентифицирани и необясними и никой тук не намесва малки зелени човечета..." ... ... И т. н. глупости, а са само НВЯ. По-весело е тук: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9537&Level=2 Космична трагедия Астронавтът Хърбъртъс Дрезденглоучестерович гледаше с ужас през фуроденталния електроилюминатор. Корабната лекарка Глория Хермес-Джуки нервно си мереше пулса и гълташе втората чаша кондензиран валериан. Овчарчето Пенчо Свирката храбро трепереше в кьошето на космичния кораб и оплакваше съдбата си. Кой го беше карал да се поведе по ума на читателите на фантастични романи? Лоша ли му беше службата долу на Земята? Кой ще му признае сега, като загине млад и зелен на двеста милиона километра навътре в космоса? Ама на! Пусто любопитство! Тъкмо бе извел овците роботи на паша в бензиностанцията и беше пуснал магнитофона си да му свири концерти за кавал и оркестър, когато забеляза сред полето готов за отлитане космичен кораб. Любопитството се разгоря в гърдите му. Той глътна две-три хапчета Дисциплинин, но чувството му за дълг не се възвърна. И тогава Пенчо Свирката махна с ръка, включи овцете на „връщане в къщи“, притича през изкуствената трева по полето и се покатери в кораба. А десет минути след това корабът излетя по спешна задача. Някъде в космоса се бе появила съмнителна точка. Някои учени твърдяха, че е заблудена електрогарга, излязла от радиоконтрола, други доказваха, че мухи са оплюли телескопа точно в посочения квадрат, но множеството надделя: — Пришълци от друг свят. Трябва да проверим. Трябва да ги посрещнем. Корабът излетя. Той излезе от зоната на слънчевата система, потъна в галактиката, намери идващото насреща тяло, успя да телеграфира на Земята, че третата група учени са прави, и едва тогава нещастните космонавти почувствуваха, че някаква страшна сила започва да увеличава скоростта им. Стрелките на акцелериметъра показваха 100 000... 120 000... 130 000... Неизвестното тяло се приближаваше все повече и повече. На него се виждаха признаци на живот. Скоро в космоса зазвучаха тайнствени гласове, които наподобаваха на междупланетното: — Варда, бе! А скоростта растеше. Хърбъртъс Д. се улови за голата глава и потърси някой косъм за изскубване: — Наближаваме скоростта на светлината. А според теорията на относителността, ако надминем тази граница, нашите размери ще станат безкрайно големи... — Виках ви аз... — обади се от кьошето Пенчо Свирката, макар че досега нищо не беше извикал. А Глория Джуки изпи третата чаша валериан, погледна стрелката на уредите и най-после успокоена, съобщи: — Вече летим с триста хиляди и един километър в секунда. Летящото насреща тяло започна рязко да намалява, да намалява, превърна се в бучка, в трошичка, в прашинка, премина безпрепятствено през плътните стени на космичния кораб, кацна върху носа на лекарката, а след това съвсем изчезна. Скоростта се установи на 1 000 000 км/сек... Тези дни на Земята се получи следната телеграма: — Братя, стоп. Надхвърлихме скоростта, стоп. Станахме безкрайно големи, стоп. Не можем да кацнем, стоп. Започваме да спираме, стоп. До нормална скорост ще стигнем след 300 000 години, стоп. Глория носи чуждите гости на носа си, стоп. Като се върнем, ще ги видите, стоп. Дотогава всичко хубаво, стоп. Много здраве на нашите, стоп!“ Но как се случи това? Какви са пришълците? Кой повиши скоростта на ракетата? Уви, това ще научим само след 300 000 години... ... ...

Хората лъжат, защото искат повече от това, което им е дадено. ...

Мисля си: Учат се изрази (разговорни, разказни) наизуст, а не буквален превод на думички. Смислов превод. Например: Once upon a time ...... - Имало едно време ... ...

Не е казвано в прав текст, ама да го спомена: принципно, защо вторият постулат е толкова важен - защото всичко, всяко "тяло", всеки обект, неща които виждаме е ИЗТОЧНИК - с отразена и/или излъчена светлина. И информацията от Източника "се носи" от фотоните на тая светлина, към евентуален наблюдател - фактически, наблюдател се явяват всички "осветени" обекти от тоя източник. При смесване в разсъждение за "източник-наблюдател", СТО казва, че трябва да "гледаме" от приета неподвижна КС и Наблюдателят мислено трябва да се постави "неподвижен в началото на КС". Ако ще прави физика, разбира се, щото първият постулат казва за относителност на движението. СТО фиксира мястото на Гледна Точка (ГТ). Останалите ГТ за наблюдатели, са трудни за установяване на зависимостите при движение и често стигат до грешка, като не се усещат, че разсъждават от ГТ на Трети наблюдател - само усложняват разбирането, съответно - усложняват и мат моделите за достигане на истинност на "движение". ...

Малко е ограничено такова... Ами има и др. усещания ..., които на някои хора служат, например, слухът, горчивото и сладкото, допирът до кожата, болката при шут в слабините... И със "затворени" очи нещата се усещат, в комбина са. И всички тия усещания са в резултат на обмен фотони - местна информация, която се препраща към Гл. мозък, за обработка и по Обратна Връзка (ОВ), да се делегира поведение - също с помощта на фотони, предизвикани от/в памет на структурите, които ни изграждат - еволюционно придобити способности, осигурили ни оцеляване във времето и пространството. (преподавателят по математика проф. Брадистилов, едно време, ни обясни (по памет): Какво е туй безкрайност? Гледаме към Света и ... тъй като никой не е доказал, че Светът е краен, значи е безкраен! Кво толкова се чудите! - беше от гилдията "вицаджии" и лекциите му бяха все претоварени. При него, ако вземеш и четвърта част математика - в края на втори курс, казва: "Честито, другарю инженер!", макар че има още три години учене за "инж.".) ...

Не е така, докато не кажеш "спрямо какво-кое" ще е по-голяма неговата скорост. Тази грешка с понятието скорост е допускал Аристотел - колкото са по-силни конете, толкова по-голяма скорост ще има каруцата. А, Нютон е поправил - не е права пропорционалност. Силата е пропорционална на УСКОРЕНИЕТО по масата... и то ограничено от вида на телата за експериментална проверка - може да се смачкат участниците и тогава, и др. параметри трябват.( уж знаеш класиката, пък...) (при влака с крушките - отворен вагон означава неинерциална с-ма на отчет - върху наблюдателя действа СИЛА и ...кво ще "измерва", демек - кво ще вижда ... е сложна задачка и за класиката - Рейнолдс, Навие-Стокс и т. н - при високи относителни скорости. Като разбереш колко неточна е класиката дори и при малки относителни скорости ...- ако се качиш на единия от два паралелни и еднопосочни тока, няма наблюдение за магнитно поле. Да, ама има сила на привличане!, пропорционална на магнитно поле -... и сам ще си "направиш" СТО-прим Основна честа грешка - принципно се поставяш в условия гледна точка на Трети наблюдател - там няма ограничения по скорост, както в СТО) ...

Когато е "голям" - може и да унищожава, ама по-скоро създава условия за нещо ново да се структурира. (Съм на мнение, че по него време(?!) не е било Един ГВ, а много на брой малки, различни "взривчета" от анихилация на електрон-позитронни двойки. Не е било възможно "да се наблюдава", каквото и да е, щото тогава още не е имало познатите ни днес сложни структури от атоми и молекули. Но пък - се поляризира вакуума и се създава вероятност за образуване на протони от сблъсък на неутрони (антинеутроните - доказано са идентични на неутроните, имаше статия в оффнюз). При голяма относителна скорост между тях - неутроните се разпадат и по познатите днес закони се образуват протони, електрони (те са като допълнително) неутрино (някакво) и гама-фотони. Формират се водородните атоми - протон+електрон и ... всичко тръгва по вече "познат" начин. Но - важното е: наличието на атоми водород, насища околността си с информация, че го има. Така, вероятността пак да се получава водород, от новата поляризация на вакуума, е вече по-голяма. И повсеместно, на много различни места се групират атоми, молекули и от ускорителните процеси, заради силни потенциални разлики, става групиране+превръщане, към по-тежки елементи и структури от тях.) (при взрив - се променя обемът и формата на изходните продукти) Пиша в скоби, да се знае, че ползвам хипотезата си.

Как пък, днешният виц уцелва темата?.. Ами не четете, бре... " - По какво четеш? - Квантова физика. - Ама учебникът ти е на обратно! - Че... има ли значение?!? " ...

Говорим за ИС (инерциална система на отчет). Вторият постулат е: Скоростта на светлината не зависи от скоростта на ИЗТОЧНИКА ( а не на наблюдателя, както често казваш). Пък, че е еднаква за всички (в ИС) е следствие - прието от следващи тълкуватели на СТО, казват: Принудени сме да го считаме за вярно, от експерименти. ...

Хе-хе! Забучи шпагата право в раната на "квантовата гравитация". Мисля си, че е по-добре да се открие нова тема с тия проблеми - тая е прекалено дълга и с извинение ... много "начална" плява... ...

Така изразено -- щом времето не е физическо явление -- аз разбирам понятието "абстракция" като нещо "ирационално или фикция". В друг смисъл обаче цялата наука всъщност се гради върху абстракции, имайки предвид това определение: "Процес на мислено отделяне и обобщаване само на съществените признаци и свойства на предмети и явления от самите предмети и явления." Точно така. За употреба в наука (за наука) се разглеждат: явление, закономерност и свойство. Та - времето е свойство на материята. Цикъл (брой и номер) на повтаряне на телата на себе си - реално става с обмен на енергия (в обмена на информацията) и задава (участва в) относителна устойчивост на структурите. Това свойство е заложено още от вакуума - всяка частица (зрънце или част от структура) е с вграден часовник - собствени пулсации за образуване на себе си. ...

Малко банално е, ама се връщаме към "началата": Времето за Човек е абстракция. Въведена от него за отличаване-сравняване и подреждане на повтарящи се събития, които обаче, Реално се случват - във времето и пространството - от най-дребното до най-едрото ..., ако не е много "бързо" случването - Класически - са разделени - отделно Пространство и отделно Време, благодарение на еволюцията, която е забавяла случванията и достигнала до Гл.Мозък при Човек, заради малката ни и ограничена по сетивност, възможност за извършване на наблюдения - за информация, с достатъчна за практиката точност на измерванията. В СТО - се смесват, защото при скорости близки до С - нямаме способности да ги разделяме, но може да ги изчисляваме - това е част от науката. Тогава - времето се проявява като "скрит" параметър, скрит в честотата на фотоните - високите честоти ни повреждат при пряко действие на обектите, а са нужни за информация от "бързо" ставащи събития и процеси. А те - само фотоните - съдържат информация за възможните промени, които Човек може "да види". Фотоните пък, си "пренасят" информацията с ЕМВълни, които се движат със скоростта на светлината в съответната среда. Общ постулат за Класика и СТО е, че движението по инерция (и въобще движението - няма неподвижни, абстракция е) е относително и с достатъчна точност служи на Класиката. И се е определило с единственото, което "чувстваме" измеримо - СИЛА. При липсата й, или прието равновесие в точка (друга абстракция), а ни интересуват разлики, приемаме с достатъчно основание, откритите физични закони. (има една реклама по телевизора: Момченце, казва на друго: "Аз съм прав! И това е закон!", демек, много лесно се "откриват" закони... - човешки, а не физични...) ...

Ето косвено "потвърждение", че в центъра на Галактиката има структура, която подобно бобина в свръхпроводимост (космически студ) "изхвърля" магнитното поле, а то влияе на частици, попаднали в него, да излъчват, заради ускорителни процеси: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/V-tcentara-na-galaktikata-ni-dvojka-stranni-gigantski-mehura-izlachvat_136553.html В центъра на галактиката ни двойка странни гигантски мехура излъчват радиация През 2010 г. астрономите, работещи с космическия гама-телескоп "Ферми", обявиха откриването на два гигантски балона от газ. Тези мехури са разположени централно симетрично над и под равнината на нашата галактика Млечен път, простирайки се разстояние над 25 000 светлинни години. Не е ясен техният произход, както и причината за огромното им количество високоенергийна радиация. Съвсем наскоро масивът IceCube в Антарктида съобщи за 10 свръхвисокоенергийни неутрино, идващи като че ли от балоните, което накара някои астрофизици да предположат, че се случват някакви странни субатомни взаимодействия. В крайна сметка мехурите, открити от "Ферми", станаха още по-загадъчни. Два гигантски балона от горещ газ Образуването на огромни мехури от горещ газ не е лесно. Като начало е нужна много енергия. Не е лесно за обикновена галактика да създаде такава енергия, която да може да раздуе горещ газ на разстояние над 25 000 светлинни години. Но особената ориентация на балоните - простиращи се симетрично над и под нашия галактически център - е силно доказателство, че те може да са свързани с централната свръхмасивна черна дупка, известна като Стрелец А* (Sagittarius A* и съкратено Sag A*). "Може би преди милиони години Sag A* е изяла нещо огромно, получила е тежко разтройство на стомаха, насочващият се в нея материал се загрява, завърта се в сложен танц на електрическите и магнитни сили и успява да избяга от привличането на хоризонта на събитията, преди да падне вътре. Този материал, екстремно зареден, се втурва далеч от центъра на галактиката, носейки се на струи с частици, ускорени до почти скоростта на светлината. Отдалечавайки се на безопасно място, тези частици се разпръскват и разреждат, но запазват енергийното си състояние и до днес", пише в Live Science Пол Сътър (Paul Sutter), астрофизик от Университета на Охайо, водещ на Ask a Spaceman и Space Radio.Възможно Възможно е и някоя звезда да се е приближила твърде до Sag A * и да е разкъсана на парченца, освобождавайки цялата тази мощна гравитационна енергия, образувайки балоните. Или може би те нямат нищо общо със самия Sag A *, а с множеството звезди в ядрото - може би десетки или стотици от тези плътно разположени звезди са станали свръхнови едновременно, изхвърляйки тези струи газ извън границите на галактиката. Или може би нищо от изброеното. Без значение какво, мехурите са тук, те са огромни и астрофизиците не ги разбират. Гама и неутрино Мехурите на "Ферми" не се виждат с просто око. Въпреки високите си температури, газът в тях е невероятно разреден, което ги прави почти незабележими. Но нещо вътре в тях е може да създаде най-високоенергийния вид светлина - гама лъчите, заради което са забелязани от екипа на "Ферми". Смятаме, че гама-лъчите се произвеждат вътре в мехурите от космически лъчи, които сами по себе си са високоенергийни частици. Тези частици, най-вече електроните, но вероятно и някои от по-тежки частици, също излъчват характерните гама лъчи. Понякога космическите лъчи си взаимодействат помежду си, изпълняват някакъв сложен субатомен танц на материята и енергията и освобождават неутрино, почти безмасова частица, която взаимодейства с другите частици само чрез слабата ядрена сила - нещо, което означава, че почти никога не взаимодействат с нормалната материя. Обсерваторията IceCube, разположена на географския Южен полюс, използва един кубичен километър чист антарктически лед като детектор за неутрино - всеки път, когато се случи рядкото събитие някое високоенергийно неутрино да премине през леда и да взаимодейства с молекула вода, се предизвиква верижна реакция, която води до поредица от по-познати частици и оптична светлина. Поради естеството на своите детектори, IceCube не е толкова добър в определянето от къде идва неутриното. Към днешна дата обаче е открил 10 от тези малки призраци, идващи приблизително от посоката на двата балона на "Ферми". Дали това е съвпадение? Субатомен пъзел Така че нещо може да произвежда тези изключително екзотични неутрино в мехурите на Ферми. Или не - това може да е просто съвпадение и частиците неутрино наистина идват от някаква далечна част на Вселената зад балоните. Освен това, по някакъв начин космическите лъчи произвеждат гама лъчи, макар че не е съвсем сигурно как. Възможно е с повече късмет IceCube да улови както гама лъчи, така и правилния вид неутрино (те са три), които да идват от взаимодействия вътре в мехурите. Това би било голяма стъпка в обяснението на естеството на самите мехури и да даде представа за техния произход. Наскоро екип от изследователи проследи наличните данни, като дори добави резултати от новия оперативен детектор на вода на висока надморска височина на ефекта на Черенков (High Altitude Water Cherenkov - много добър наземен телескоп за гама лъчи) и комбинира тази информация с различни теоретични модели за мехурите, търсейки само за правилната комбинация. При един възможен сценарий, протоните вътре в балоните понякога се блъскат един в друг и произвеждат пиони, които са екзотични частици, които бързо се разпадат в гама лъчи. В друг, потокът от високоенергийни електрони в мехурите взаимодейства с непрекъснато присъстващото излъчване на космическия микровълнов фон, засилвайки няколко фотона в гама режим. В трети модел ударните вълни по външните ръбове на мехурите използват магнитни полета, за да задвижат локални частици до високи скорости, които след това започват да излъчват космически лъчи. Но опитвайки всички възможности, авторите на това проучване не можаха да намерят нито един от сценариите (или комбинация от тези сценарии), в който да се съгласуват всички данни. Накратко, ние все още не знаем какво управлява излъчването на гама лъчи от мехурите, дали от там идват частиците неутрино, или какво в крайна сметка е направило балоните. Но точно така работи науката: събиране на данни, изключване на хипотези и стъпка напред. Справка: Correlation of high energy neutrinos and gamma rays on the direction of Fermi Bubbles, Paola Alvarez-Hurtado, et al., arXiv.org" ... ...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гравитон " Гравитонът е хипотетична елементарна частица, квант - носител на гравитационното взаимодействие. Той е елементарна частица без електрически заряд със спин 2 и две възможни направления на поляризация. В настояще време отсъства пълноценна теория на квантовата гравитация, но се счита за възможно квантуването на слаби възбуждания на гравитационното поле. В рамките на такава линейна теория, гравитонът е именно това възбуждане. Поради факта, че гравитационното взаимодействие е изключително слабо, експерименталното наблюдаване на отделни гравитони е все още невъзможно. Хипотезата за съществуването на гравитони се появява благодарение на успеха на квантовата теория на полето (и особено на Стандартния модел) при моделирането на останалите фундаментални взаимодействия с помощта на подобни частици: фотоните в електромагнитното взаимодействие, глуоните в силното взаимодействие, W и Z бозоните в слабото взаимодействие. По аналогия, за гравитационното взаимодействие също трябва да има частица. Обаче опитите да бъде разширен Стандартния модел с гравитоните се натъква на сериозни теоретически сложности в областта на високите енергии (равни или надвишаващи енергията на Планк). На решаването на този въпрос са посветени няколко теории на квантовата гравитация и в частност теорията на струните. Според нея гравитоните (също както и другите частици) представляват не точкови частици, а състояния на струни, при това не се появят горните проблеми при високите енергии, а в същото време при ниски енергии гравитоните могат да се разглеждат като точкови частици. Тоест, гравитонът е вид приближение към реалността, което може да се използва в областта на ниските енергии. ..." ... (При мен - гравитонът е обвивка на керна (най-вътрешното начално образувание) на частица с физ.характ. "маса". Честотата на излъчване на "балончета-обвивки", за всеки акт на образуване на керна, е пропорционална на масата на обекта. Така, тези образувания структурират околността на частицата и понеже са образувания с възможно най-малкия "размер", съпровождат частицата и то - веществото е съществено прозрачно за разпространяването на гравитони, т. е., не могат да се екранират от реални обекти. Керновете на частици от "пробно тяло" се образуват върху идващите към тях гравитони, а това е "стъпка" към посоката на гравитон - кернът се образува с мин. енергия на образуване. Но - това е "падане" на пробното тяло към източника на гравитони - сила на привличане и следва пак излъчване на гравитон.) Гравитоните структурират "празното" пространство също във вид геодезични (излъчването им от телата е с централна симетрия). Както и по ОТО. Но понеже "трептят" в две взаимно перпендикулярни (едновременно - за всяко пробно тяло), то те могат да структурират-зашнуряват, подобно дълги струни - тъмна енергия. А, в центъра на галактика - подобно силови линии на магнитно поле на тороидална бобина - празно откъм вещество място, но подреден вакуум, който сега го наричат Черна Дупка. А, фактически е цялостно енергийно "хало", въртящо галактиката, като едно цяло. (за вещевите обекти характеристиките на това хало са структурна подложка - образуват се с мин. енергия) ...