Малоум 2

Възприех го като смешка, на която се "хващат" склонните да вярват в божествена намеса при създаване на света. (фино настроена). Дали "някой" или "нещо" - не е едно и също. Нещото е Обратната Връзка за пренос на физическата информация от фотоните при структуриране на полевата форма на материята. Така с метод "проба-грешка" се вписва и Дарвин, а натрупване на количество "затваря" информацията в полева обвивка. Тя пък, разказва, каква друга информация може да се структурира в такт с полетата на обвивката и да съществува там - обвивките стават "видими" за определени дължини на вълните от ЕМП и специално - дължини на вълни във видимия спектър за Човек. (чукнахте ли си яйцата?- те тва е обвивка на Една клетка, във видимия спектър. Иначе, ако Вселената беше "първично яйце" - "чукането" си е направо Голям взрив и ... може и да отнесе създателя на първичното.) ...

Няма нужда от Бог - по образ и подобие човешко. (Знаем афоризма: "Бог сътвори човек по свой образ и подобие, а Човек, за да му отмъсти - направи същото!") Човек има нужда от вяра (вътрешна мотивация, произтичаща от колеблива памет с нереални, абстрактни образи - ЗНАЕ, че са нереални). Учените от естествените науки, заради работа с Природата и природните закони вярват в тях, дотолкова, че ги подлагат на непрестанна проверка и доуточняване на определенията си. И откриват метод еволюция. Именно заради еволюционно надграждане се получава фината настройка на Природата и ... само в условно постоянните малки изменения на физическите и химическите параметри, като на Земята, е възможно възникването на висока организация на материята, наречена човешки мозък. Този мозък може да осъзнава, а дългото му обучаване изисква и околни умове-учители, които да подскажат предварителните ограничения във възможностите. Много бързо се достига до осъзнаване, че физически сме ограничени - несвободни. Остава - свобода на това което са нарекли "дух". Така "свободата е осъзната необходимост!" - както са се досетили философите. Именно Разумът е продукт на познание на границите на възможности и особената възможност - да не се поддаваме на позивните на сетивата, а да ги контролираме (физически) в известни граници. (Не пикаем на площада!). Нищо "космическо" няма в нещото "разум", та да изискваме от него да е Бог... Не е хубаво, да си надскачаме естеството и като не можем, да очакваме, че някой друг ще го стори вместо нас. Разумът е при занимаващи се с наука, които са и достатъчно честни със себе си, въпреки че са принудени да вярват на други, занимавали се с наука преди тях.(не на всички, разбира се) ...

Е, крайно време е да научим, кое как е: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9363&Level=2 Истината за първия човек Още при подготовката на експедицията от Алфа-Центавър към новооткритата планета, Земя културпросветникът Адонис Аментал се обяви против назначаването в галактоплана на жена стюардеса. Опитът му от други експедиции беше го научил, че жените, особено хубавите, винаги представляват опасност за мъжкото общество, когато стоят сред него повече от две светлинни години. Въпреки протестите му обаче Елена Вартбург бе включена в екипажа. Тя получи командировъчната си заповед, премина определената космична тренировка и започна да подрежда чашките и филджаните в малкото барче на кораба и да получава за библиотеката вестниците и списанията които щяха да излязат през бъдещите столетия.. Още през първата светлинна година опасенията на културпросветника се оправдаха. Жената започна да пускаотровата си. При това по най-необясними причини тя насочи струйките й именно към него, защото го сметна за най-трудно превзимаем. По това време вече, за да се пести наличният дихателен газ, всички бяха преминали към съкратените думи и Адонис Аментал се казваше Ад-Ам, а-Елена Вартбург — Е-Ва Стюардесата проявяваше повече от позволения интерескъм културно-масовата работа, разливаше чашката с концентрат, когато я подаваше на Адам, а и той започна да се грижи прекалено много за скафандъра си и с часове да въздиша под звуците на кибернетичния славей в кабината. Когато навлизаха в зоната на слънцето, всичко бе вече свършено. Адам вървеше подир Ева като кученце на сиджимка, а тя премина към втория акт на отровната си дейност — събуждането на ревността. И може би щеше да постигне добри резултати в тази област, тъй като към нея вече се заглеждаха бордовият фризьор, готвачът първа степен и ръководителят на драмсъстава. Но за това не остана време — галактопланът кацна на Земята. Започна обикновената изследователска дейност. Наблюдаваше се атмосферата, вулканичната дейност, тежестта на мамонтските черепи, направиха се редица интересни предположения за бъдещето на тази дива планета, оставиха се доста разбираеми знаци — в Баалбек, пустинята Гоби и село Долно Камарци, така че след стотина хиляди години бъдещите хора да се сетят кой, откъде и защо е идвал. Експедицията се готвеше вече за отлитане, когато Адам и Ева направиха непростимата си грешка. На пръв поглед всичко изглеждаше съвсем обикновено — при една разходка, която предприеха от скука, а и за да наблюдават любовта на пещерните мечки, Адам и Ева се заблудиха в девствения лес. Те дълго тичаха из него, търкаляха се като деца по високата трева и внезапно попаднаха пред едно чудно красиво дърво, отрупано с плодове. — Ах, каква прелест! — извика Ева. •— Дали могат да се ядат? — Бе, то... може и да може, ама... — измърмори страхливо Адам. — Глупости! Веднага ще проверим! С помощта на ултракристалния си мислопреработвател Ева успя да разпита един туземен питон, който мързеливо висеше от един клон, за качествата на плодовете. — Ябълка! — извика тя и запляска с ръце. — Какво смешно име! Само змия може да измисли такова! Тя откъсна една ябълка и отхапа от нея. Очите й примижаха от наслада, бузите й се изпълниха с руменина, а през носа й излезе такъв мелодичен звук, че Адам не се стърпя и каза: — Хъ дай и на мене де! Наядоха се двамата алфа-центаврийци с ябълки и чак когато ги свиха стомасите, разбраха грешката си. Та техните организми от векове насам бяха свикнали само на хранителни хапчета. Такова стомашно разстройство не бе виждала досега девствената Земя. С големи мъки, на четири крака, те успяха да се доберат до галактоплана. И там, изпружени на земята пред отвора на главния реактор, признаха вината си. Ужас обхвана целия екипаж. А началникът на експедицията Йехуде Ованесян (съкратено Йехова) извика: — Какво сте направили, грешници! Сега вашите утроби са пълни с чужди бактерии, които ще замъкнете в нашия стерилен Алфа-Центавър. Не, о не! Аз ще спася любимата планета! Останете тук, за да изкупите делата си! Нататък историята е кратка. Направиха на двамата по една инжекция за безсмъртие, дадоха им някои и други дребни инструменти, оставиха ги на полянката сред джунглите и отлетяха. — Какво да правим сега? — подсмръкна Адам. — Не знам — изплака Ева. А когато жена каже „не знам“, става много опасно. Скоро се родиха две деца. Едното кръстиха Антон Величков, а другото — Карло Индиеца. Оттук нататък вече може да се вярва на вехтия завет. Каин уби Авел, за да вземе сам наследството, след това Енох роди Ирад, Ирад роди Мехуяил, Мехуяил роди Метусаил и прочие... И пръснаха се децата на Адам и Ева по Земята. И откриха те Америка, организираха стотина войни, изпробваха атомни бомби и полетяха из космоса, въведоха оперативното лечение на кривите носове, намериха начин за отстраняване на космите по женските крака и увеличаването им по мъжките глави... А Ева и Адам, надарени от Йехова с безсмъртие, продължават да стоят нейде из бразилската джунгла. Те вече не раждат деца. Пустата артеросклероза така ги е налегнала, че нищо не знаят за световните събития. Ева само се кара на мъжа си и мечтае за младините си, а пък Адам въздиша, събира лозови листа за новия си костюм и се чуди кога най-после ще дойде и негов ред за пенсия.

И изкуство, и наука: https://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/E-sega-ia-vtasahme-ili-za-naukata-zad-kozunatcite_127455.html Е сега я втасахме... или за науката зад козунаците Гордостта на всяко домакинство по това време на годината са златистите, закръглени, поръсени с хрупкава захар и разделящи се "на конци" домашни козунаци. Този специфичен вид хлебни изделия обаче произвеждани в домашни условия, често от многоочакван празник за сетивата се превръщат в безформени, сбити "летящи чинии", които освен стафиди, съдържат и тъгата и чувството за неудовлетвореност на толкова мотивираните домакини. Като главна артерия на устната история се носят легенди за онези, които са успели да го омесят идеално в перална машина, идея, която може да не е лишена от научна основа, но в повечето случаи хората успяват само да си запазят час за ремонт на пералнята след празниците. Кои тогава са факторите, превръщащи брашното и яйцата в идеален козунак? Вярно ли е, че той трябва да се "бие" поне 100 пъти в работния плот и да се завива с бабин вълнен елек, докато в помещението се поддържа температура, близка до тази на повърхността на Слънцето? За да отговорим на тези въпроси, трябва на първо място да изясним какви са процесите, протичащи, за да стигнем до готовото изделие и кои фактори са предпоставка за провал. "Не ми стана козунакът; не ще да втаса; не ми се вдигнало много тестото", често такива са тъжните вопли на неуспешните сладкари. Всички те описват един и същ процес, отговорен за получаването на голям брой изделия: Ферментация Ферментацията е процес, при който микроорганизми (напр. бактерии или дрожди) се хранят със захари от средата и отделят различни вещества като резултат от своя метаболизъм. Козунаците, както хляба и хлебните изделия, се получават в следствие на алкохолна ферментация, при която дрождите от вид Saccharomyces cerevisiae cerevisiae, или добре познатата хлебна мая, се хранят с простите захари от средата (т.е. тестото) и произвеждат етилов алкохол и въглероден диоксид. За разлика от производството на вино и спиртни напитки, където търсеният продукт е алкохолът, тук особено важна е ролята на въглеродния диоксид, докато етанолът просто се изпарява при изпичането. Въглеродният диоксид остава впримчен на малки мехурчета в гънките на ситната мрежа, формирана от глутена на брашното (белтък в пшеничното брашно, абсолютно безвреден за хора, които не страдат от доказана непоносимост към него). Така тестото ферментира ("вдига се", "втасва", "надува се", "шупва" и др. народни синоними) и видимо повишава обема си неколкократно. При изпичането стените на микромехурчетата се втвърдяват и така се формират шуплите на готовото изделие, което трябва да има висок обем и много въздушна и мека средина. Алкохолна ферментация на дрожди; Креди: pixabay Фактори на потенциалния (не)успех Най-просто казано, за да се получи който и да е ферментационен продукт е важно да осигурим оптимални условия за живот, работа и възпроизводство на дрождите. Те имат нужда от достатъчно количество захари, с които да се хранят, както и специфична температура, при която се чувстват най-добре. Но за разлика от девиза на Мечо Пух "колкото повече, толкова повече", в хранителната наука най-често говорим за баланс и оптимум. Козуначното тесто е обогатено, т.е. съдържа много допълнителни добавки, в сравнение с обикновеното хлебно тесто. Докато за хлебното тесто са необходими само брашно, вода, мая и сол, при козунаците добавяме голямо количество захар, яйца, мазнина, прясно мляко и различни сушени плодове, локум, шоколад и многообразни пълнежи, за да се получи този лелеян богат и вкусен празничен шедьовър. Количество дрожди Всички тези разгулни добавки значат само едно - стрес за дрождите, които изведнъж трябва да работят в изключително наситена среда. Затова ако сравним рецептурите на хляб и козунак, ще открием, че процентното съотношение на дрождите е доста по-високо при козуначното тесто. Когато се работи с толкова обогатени рецептури винаги трябва да си подсигурим достатъчно количество дрожди-стоици, които да "прегазят през блатото" и да произведат достатъчно въглероден диоксид. Количество отделен въглероден диоксид (g), в зависимост от количеството дрожди (g). Pepin C., Marzzacco C., University of Waterloo, The fermentation of sugars using yeast: A discovery experiment, April 2015 Захари Вече казахме, че захарите са храната на дрождите по време на ферментацията и за любителите на сладкото това може да означава, че тук Мечо Пуховият девиз е в сила. Но отново, трябва да вземем предвид, че процентното съдържание на захари над определен оптимум ще потисне и спре развитието на дрождите. Така че ако се увеличи допълнително захарта в рецептурата, логично е да се увеличи и количеството дрожди. Количество отделен въглероден диоксид (g), в зависимост от количеството глюкоза (g). Pepin C., Marzzacco C., University of Waterloo, The fermentation of sugars using yeast: A discovery experiment, April 2015 Мазнини Мазнините играят особена роля при формирането на тестото и влагането им над определено процентно съдържание също затруднява дейността на дрождите, защото в тестото, при месенето се формират микрокапки мазнина, които могат да образуват слой върху дрождите и като в капан да ги отделят от лелеяните им захари. Добавки и пълнежи Добавките и пълнежите в козунака могат да оказват влияние не толкова върху развитието на дрождите, колкото в процесът на изпичане. В случаите, в които вече готовото тесто оплитаме, завиваме и оформяме с пълнеж, проблемите могат да дойдат най-вече защото пълнежът често с влажност, доста по-висока от тази на тестото. Това води до "клисави", "глетави" и други страдалчески епитети за недобре изпечените изделия. Температурният режим на изпичане винаги трябва да бъде съобразен с липсата или наличието на пълнеж, за да не "запечатаме" със златиста кора вътрекозуначен поток от ябълков мармалад. Температура Когато говорим за температурата на ферментация, сякаш говорим за едно тайнство, което всеки майстор на козунака ще признае, че счита за по-велико чудо от самото възкресение. И с право, тъй като тази така богата смес, в която всяка добавена съставка сякаш "тегли в своята посока" се нуждае от добре контролирани условия, за да ферментира пълно и докрай. По-високата температура е необходима, за да се подсилят дрождите в борбата за оцеляване, която и без друго е затруднена от всички останали добавки. Ферментацията на козуначното тесто трябва да е дълга, за да е сигурно, че ще се натрупат всички ароматно-вкусови вещества, които да придадат на изделието желания вкус и аромат. А що се отнася до температурата на изпичане, както споменахме наличието или липсата на пълнеж трябва да се взима предвид. Най-общо казано, такова голямо по маса и обем изделие трябва да се изпича по-продължително време на относително по-ниска температура, за да се осигури равномерно проникване на топлината до вътрешността на изделието и всички слоеве да бъдат равномерно изпечени. Много високите начални температури биха довели до изпичане и прегаряне на външния слой, който би попречил на равномерното изпичане и увеличаване на обема на средината. А да го бием ли 100 пъти в плота последно? За да получим което и да е хлебно изделие, процесът на замесване е изключително важен. При замесването всички съставки се разпределят равномерно, така че да се получи хомогенна маса и да се формира тесто. Пшеничното тесто е лепкава и вискозна смес, заради наличието на глутен (който отново подчертавам е безвреден за хората, които не страдат от непоносимост от него), който след това осигурява развитие и придобиване на добра форма на изделието. Но за да се получи всичко описано дотук, е необходимо да се формират специфични връзки между молекулите на тестото, което може да се случи само чрез продължително измесване. Твърде обогатената рецептура на козунака изисква да се вложи повече енергия в процеса, заради което именно е навлязла техниката на удряне на тестото. Удряйки го в работния плот, му се придава допълнителна енергия, която води до повишаване на температурата (както на тестото, така и на удрящия го). Важно е обаче при режимът на премесване и удряне на тестото, да се спазва така наречената почивка - кратък момент, в който тестото се оставя на спокойствие, за да се уравновесят напреженията, възникнали във вътрешността преди да се продължи нататък. Специфичните "конци" на козунака не са нищо друго, освен добре разтеглени и изпечени слоеве на глутеновата мрежа (който както вече сте разбрали е съвсем нормален белтък на пшеничното брашно, безвреден за хората без заболяване). Златистите корички Накрая си заслужава да обърнем внимание и на златистата препечена коричка на козунака, която мирише толкова приятно и "уютно". Мнозина смятат, че златистия загар се дължи на карамелизиралата захар по повърхността на изделието. Но това не е единствената причина. Прекрасният вкус и аромат на печения хляб, на печеното месо и на нашия герой козунак, се дължи на реакцията на неензимно покафеняване, или иначе казано именната реакция на Майар. Майардовата реакция е химична реакция на взаимодействие между свободни аминокиселини и редуциращи захари (и двете налични в достатъчно големи количества в козуначното тесто) при нагряване, при което се образуват вещества, наречени меланоидини. Те са отговорни за специфичния златисто-кафяв цвят и силен приятен аромат. При твърде високи температури (на практика при прегаряне) обаче може да се образува веществото акриламид, за което се смята, че е потенциално канцерогенно. Две думи за финал Без значение дали за следващата партида козунаци ще изберете научния подход, тайната рецепта на прабаба или модерна фюжън готварска книга, красотата на науката се крие в това, че е навсякъде около нас. И за нея всеки ден е празник. ... ... Честит празник!

https://www.youtube.com/watch?v=E4Sr-A0k5lA ... ... Споменават Цвике - и кадри от сравнително новия сериал Космос с Нийл Де Грас Тайсън. ...

Чували сме за "юнак, що бозал 25 години" - даже и до тая възраст "...юношите бледи" - нямат вяра в нищо. Вярата се случва смислова, когато се изгради мироглед - тогава има значение за поведение чрез вътрешно изживяване. Религиозното възпитание от биберонна възраст е мерак на "родителско" обкръжение, да не би случайно поколението в бъдеще, да е отритнато от религиозното общество, че са много... Децата, въпреки че осъзнават отражението си в огледалото - не вярват (или вярват на всичко, което е пак липса на вяра), нямат собствени причини да го правят. Избликът на страх е следствие на възприятията, а не е измислица. Пример - пияният човек, който поради погълнат алкохол е с притъпени сетива, не се страхува да се качи на покривът, та дори и да скочи от него. Дали го е страх? Измислица (за човек - говорим) е оправданието за страх пред неизвестното. "Пияният" също се е страхувал от нещо - ползва напиването за оправдание, щото "духът му става като дъхът му" и няма нужда от мисъл. Точно!.. Символите на идеалистическата философия се градят на ... чудеса. И както казва проф. Чирцов (физик), когато го попитаха защо сега няма чудеса (цит. по смисъл): ами, в миналото и в средните векове са наблюдавани и извършвани толкова много чудеса, че вероятността за чудо днес, значително е намаляло и клони към нула. А, не е така. Нашето отношение към "всеки един модел" (може и моделка да е) е субективно. Съзнанието е отношение, но е друга тема. Писал съм вече много пъти и за еволюцията на неживата материя, ама ... не е сгодно за вярващи в дух - такова животно има в комиксите, напоследък. Щом от елементарни частици "се прави" нещо по-неелементарно, то израстването (нарастването за по-едро) претърпява превръщания, докато стане "твърдината - камък" за живот и творчество на човек-дух. И, понеже Природата е творец - самоорганизира се по известните закони (количеството --> качество и др), то и чедото й с Разум, е Творец! ...

Още с осъзнаването си човек е изконно атеист. В изблик на страх - като всяко животно се страхува от неизвестното - си измисля (има съзнание) нещото извън него, дето става самО, а е и опасно, и боли понякога. Философията е над науките. Тя си има основен въпрос, който е решаващ за оформяне на мироглед. Това, че се ползва и като идеология не я прави невярна или излишна. Основният въпрос е: Кое е първичното: съзнанието или материята? В зависимост от интелект - се отговаря, субективно и/или обективно. За първичност на съзнание (вселенски разум и др.) - няма доказателствен материал, а само вярвания. Докато за първичност на материята има донякъде доказателства, повечето в частните науки с помощта на модели. Ако с възприета работна хипотеза се покаже, че се построява всичко що и видимо и невидимо от Изследовател, то на този етап на научното дирене е достатъчно, за да може да продължи в обяснение. От материята, посредством откритите естествени закономерности и най-вече използването им в практиката, ако се обяснява еволюцията на неживата природа и следващата я жива природа..., какво повече. Не е необходим външен за човек Разум, за да знае, че Природата го е създала такъв, какъвто е, посредством метод еволюция... Ама като иска да се оправдава - що да не си измисля и богове, и извънземни, и др. - наистина недоказуеми неща..., за лично успокоение. Майната им на другите. ...

https://megavselena.bg/kakvo-oznachavat-onezi-sanishta-s-letene-i-kak-da-gi-interpretirame/ Какво означават онези сънища с летене и как да ги интерпретираме Ако четете това, вероятно имате сънища с летене и искате да знаете какво означават те. Това не е изненада, защото сънищата с летене са сред най-често срещаните. Те ни дават възможност да надникнем в подсъзнанието си, затова нека първо видим защо ни се явяват. Защо сънуваме как летим? Изследователите вярват, че ключовият елемент на сънищата с летене е свързан с една единствена предпоставка – чувството за свобода. Става дума за летене, но самият сън представлява желание за освобождаване или свобода. Това желание за свобода може да се свързва с всеки аспект от живота ни – връзки, работа, социални кръгове, семейство, финансов натиск и т.н. Летенето символизира бягството от всички подобни грижи. Странно, но мъжете имат повече сънища с летене от жените. Психотерапевтът Джефри Съмбър смята, че това е така, защото мъжете имат повече проблеми, свързани със свободата. Те в повечето случай не говорят много за чувствата си. По тази причина те „заравят“ проблема, който после избива на повърхността чрез сънищата. „Има голям натиск за добро представяне в работата, вкъщи, в спалнята, финансово, атлетически, социално и още и още, емоционално. Съвсем нормално е при много мъже тези чувства, свързани с натиска и с връзката, да се конфронтират с желанието за повече свобода чрез тези сънища с летене.“ (Джефри Съмбър) Как да интерпретираме сънища с летене Сънищата с летене може да имат много различни значения, всички зависещи от детайлите в конкретния сън. В самолет ли летяхте в съня си? Или пък летяхте като Супермен? Усещахте ли се щастливи или уплашени? Колко високо летяхте? Всички тези фактори трябва да се вземат предвид, когато тълкувате сън с летене. Затова помислете преди да продължите върху следното: Първо защо изобщо летяхте? В какво летяхте? Откъде летяхте? Какво се случи преди да полетите? Как се чувствахте докато летите? Какво се случи докато летяхте? Нагоре ли летяхте или надолу? Успяхте ли да се приземите и лесно ли стана това? Имаше ли някой с вас? Важно е да помислите също как се чувствате по отношение на летенето като цяло. Ако се страхувате от летенето в реалния живот и сънувате, че летите, помислете какво се случва в настоящето. Да нямате резервация за полет, която ви изнервя? Ако е така, то това вероятно са сънища в резултат на тревожност. Ако нямате проблем с летенето по принцип, продължете с анализа на сънищата си. Какво означава и какво представлява летенето? Самомнение Ако летите над всички останали, значи буквално гледате другите от високо. Вашето подсъзнание може да хваща вашите мисли и да ги превежда под формата на сънища. Така че, ако се носите над хората, това може да се тълкува като прекалено напомпано самомнение и прекомерна себестойност. Контрол За онези, които се наслажават на полета и наблюдават пейзажа, летенето представлява чувство на контрол. Били сте предизвикани и сте успели да се справите, така че сега контролирате живота си. Бягство Обратното на контрол – за някои хора сънищата с летене се отнасят до бягството от натиска на ежедневието. За тези хора конфронтацията с проблемите е твърде стресираща, така че те ги „замитат под килима.“ В резултат те избиват на повърхността под форамата на сънища с летене. Свобода Вече говорихме за това, но сънищата с летене са пряко свързани със свободата. Летенето е символ. То показва, че нищо не е извън обсега ни, че можем да постигнем всичко. Представлява безкрайно много възможности и надежда. Нови перспективи Като заговорихме за надежда, сънищата с летене представляват и нови перспективи. Когато летим ние буквално гледаме надолу и виждаме света по различен начин. Имаме по-широк поглед върху света, така че нашият сън ни подтиква да видим „голямата картина.“ Духовни нива Летенето високо и нагоре е индикация за достигането на по-високо духовно ниво, за което може да не си давате сметка. Ставате по – свързани с духовния свят и намирате собствения си духовен път в света. Видове сънища с летене Проблеми с излитането Ако в съня има проблем с излитането, това е свързано с подобна ситуация в реалния живот. Имате проблем със задвижването на някой проект в работата? Да не се сблъсквате с проблемни обстоятелства у дома? Чувствате ли се сякаш не можете да продължите и нещо ви дърпа назад? Ако това звучи смислено, помислете за съня си отново. Сами ли бяхте или имаше някой с вас. Ако сте били сами, значи имате проблем с увереността и самочувствието. Може да е знак и за липса на мотивация. Ако сте летели с друг човек, когато сте имали проблем с излитането, това означава, че въпросният човек ви дърпа назад. Помислете дали този човек е добър за вас и дали вашите интереси са му на сърце. Страх от летене Може да има няколко причини защо в съня си сте били уплашени от летене, без да се страхувате от летенето по принцип в реалния си живот. Първата е нуждата от контрол. Помислете дали не се опитвате да контролирате твърде много в живота си. Има ли нещо, което можете да прехвърлите на другите? Това е знак за дисбаланс. Чувствате се претоварени от отговорности и натиск. Сега е моментът да преразгледате баланса работа/живот. Прекарвате ли достатъчно време със семейството си? Може би работите твърде много? Да се страхувате да летите насън е знак, че сте вдигнали летвата твърде високо. Помислете дали не се опитвате да постигнете непостижими цели. Може би се опитвате да впечатлите грешните хора или да вървите в чужди стъпки? Посока на летене Посоката на вашият полет е значима. Летенето нагоре предполага, че се стремите към нови цели и имате увереност в постигането им. Нещо повече, летенето високо в облаците е знак за достигането на по-високо духовно ниво. Чувствате се добре със себе си и имате силно усещане за това, кой сте. Летенето надолу от друга страна е индикатор за нуждата да поровим в подсъзнанието си. Знаем, че нещо не е точно както трябва и има нужда от обмисляне. Но все още го държим дълбоко заровено в подсъзнанието си. Сънищата ни подсказват, че не можем да продължим напред, ако не решим проблема. Летенето ниско над земята символизира сила и кураж. Вие сте отдадени и работите здраво. Летенето напред с постоянна скорост е равносилно на поглед в бъдещето. От друга страна ако летите назад, това означава, че предпочитате да живеете в миналото. За онези, които сънуват че карат самолета, това означава много отговорности и невъзможност за пълна релаксация. Падате докато летите Може да е ужасно преживяване да сънувате, че падате докато летите. Ако сънувате, че падате от небето или че самолети падат от небето, може да има много съществено значение. Вашият подсъзнателен ум отхвърля предубежденията и представите, които вече не се вписват във вашето висше съзнание. Това е съществена промяна, която обикновено включва промяна в духовните вярвания. Макар че сънят може да е ужасен, всъщност представлява изчистване на подсъзнанието и е позитивен знак. В най-общия случай контекстът в съня е не по-малко важен от основния субект. Уверете се, че взимате предвид всички детайли, когато анализирате сънищата си. Източник learning-mind.com. ... ... Ето, така се стига до бабини деветини - когато не е известна функцията на сънуването. (описана в по-горните постове) "Летенето" на сън се предизвиква от усещания на ... шаването на газовете в коремната кухина. И те се "подреждат" по правилата на организма - преминават през полупропускливите стени на червата и създават илюзия-усещане за "олекване-натежаване". Съчетано с усещане и от абстрактни образи - нямащи нищо общо (логическа връзка) помежду си и с някаква реалност. При здрав чревен тракт - "летенето на сън" е приятно! ...

Хе-хе! "Откраднах" един виц от тубата: Анекдот. Умирает В.И. Ленин и попадает в ад. Через неделю дьявол обращается к богу с просьбой. - Послушай забери пожалуйста этого Ленина к себе а то у меня черти 8ми часовой рабочий день и отпуск потребовали. -Ну хорошо заберу сказал бог. Через неделю встречаются и дьявол спрашивает; - ну что бог как там Ленин? Бог говорит. Во первых не бог, а товарищ бог а во вторых, бога нет. ...

В случая на вяра в отвъдното - това не са дарения, а индулгенции. Иначе - си прав: Човек вярва в каквото си иска... Ама е много трудно да вярва без доказателства (вяра на учени хора в Природата и, понеже не всичко е известно, прехвърля вярата си към божествена намеса в създаването на света), спрямо "сляпата" вяра. Религията използва - търговската част, а ... оня ден "изгонихме" търговците от храма господен. (чичко Ленин - Религията е опиум за народа). Пък ... опиатите са на мода - гадно! (Когато казват "Христос воскресе!.. , забравят добавката "... в нашите души!". Духовно е възкресението, а не физически! А, истинското духовно израстване е при учените хора.) ...

Напротив - ясно ми е, че на база квантово сплитане е възможно самозалъгване, че "знаем" нещо. Заради непрестанното образуване на обектите - всички обекти не са "такива", каквито са били преди облъчване с полетата на експеримента. Имат вече и придобити свойства - които ефективно променят наблюдението - например, ефективна интерференция на картинка - се променя. (Тоест - не можем да твърдим, че сме изградени от същите атоми, от преди 3 милиарда години. Понятието "същите" - не е вярно. Може да са тъждествени по свойства, но - не са същите, например, които "са дишали" динозаврите.Успоредно с измененията на радиационната среда са се изменяли и частиците, като пак са се възстановявали по физически свойства, посредством обратна връзка - Еволюция на неживата природа. Следва се и от еволюция на живата природа, щото превръщанията са разнообразили и успокоили фона на ЕМПоле, от лъчения.) ...

Не "знаем" дали е текло. Просто, не се е измервало. А, нали научно се "признава" за реалност, само това, което може да се измерва от Изследовател - факти от експерименти, а не само от "наблюдения". Измерване на минали интервали време (за събития от миналото - каквито са всички събития!) е приблизително и иска договаряне за истинност. Затова "започва да тече" е в кавички. Иска се тълкуване на миналите събития, за достоверност. И ... само с математика не става - необходимо е, но не е достатъчно. ...

https://megavselena.bg/kvantov-kompjutar-mozhe-da-predskazva-16-varianta-na-badeshteto-ednovremenno/ Квантов компютър може да предсказва 16 варианта на бъдещето едновременно Когато Майл Гу зарежда новия си компютър, той може да види бъдещето. Всъщност най-малко 16 възможни варианта на бъдещето и всичките по едно и също време. Гу, асистент по физика в Nanyang Technological University в Сингапур, работи в областта на квантовите изчисления. Този клон на науката използва странните закони, които управляват най-малките частици на Вселената, за да помогнат на компютрите да работят по-ефективно. За разлика от класическите компютри, които съхраняват информация като битове (двоични цифри от 0 или 1), информацията за квантовите компютри е в квантови битове или кубити. Тези субатомни частици, благодарение на странните закони на квантовата механика, могат да съществуват в суперпозиция на две различни състояния едновременно. Точно както хипотетичната котка на Шрьодингер е била едновременно мъртва и жива, докато някой не отвори кутията, един кубит в суперпозиция може да бъде равен както на 0, така и на 1, докато се измери. Съхраняване на множество различни резултати в един кубит може да спести много памет в сравнение с традиционните компютри, особено когато става дума за сложни прогнози. В проучване, публикувано в списание Nature Communications, Гу и неговите колеги демонстрират тази идея, използвайки нов квантов симулатор, който може да предскаже резултатите от 16 различни състояния на бъдещето или фючърси (еквивалент на, да речем, обръщане на монета четири пъти подред на една страна) в квантова суперпозиция. Тези възможни фючърси са кодирани в един единствен фотон (квантова частица от светлина), който се движи по няколко пътя едновременно, докато преминава през няколко сензора. След това изследователите отиват още една крачка напред, изстрелвайки два фотона паралелно и проследявайки как потенциалните фючърси на всеки фотон се отклоняват при леко различни условия. „Това е нещо като Доктор Стрейндж във филма „Отмъстителите: безкрайна война „, казва Гу. Преди най-голямата битка в този филм, лекар ясновидец гледа в бъдещето, за да види 14 милиона различни варианти, надявайки се да намери онзи, в който героите ще победят лошия. „Той прави комбинирано изчисляване на всички тези възможности, за да каже:“ Добре, ако променя решението си по този малък начин, доколко това ще промени бъдещето? Това е посоката, към която се движи нашата симулация“, обяснява Гу. Изследователите тествали своята технология за квантово предсказване, използвайки класически модел, наречен „монета в безпорядък“. „Представете си, че има кутия, а вътре е само една монета“, казва Гу. „На всяка стъпка от процеса, някой разклаща кутията леко, така че монетата има сравнително малка вероятност за преобръщане.“ За разлика от традиционното хвърляне на монетата, при което резултатът винаги има равен шанс да бъде или ези или тура, резултатът от всяко обръщане на монетата зависи от състоянието й през предходната стъпка. Ако монетата се преобърне от ези на тура по време на третото разклащане на кутията, например, тогава след четвъртото разклащане вероятно ще остане тура. Изследователите провеждат две различни версии на експеримента с монетата – едната от тях, в която кутията е по-силно поклащана, а другата – с по-слаби поклащания. Във всеки експеримент, кутията е разклащана четири пъти, осигурявайки 16 възможни комбинации от ези и тура. След четвъртата стъпка, екипът кодира своята суперпозиция на всички 16 резултата в един единствен фотон, показвайки едновременно вероятността за всеки възможен изход въз основа на силата, с която е разтърсена кутията. И накрая, екипът комбинира суперпозициите на силно разклатената монета и тези на слабо разклатената монета, за да създадат една главна карта на възможните фючърси. „Това ни показа колко бързо фючърсите могат да се променят в зависимост от това колко силно разтърсваме кутията при всяка стъпка“, казва Гу. Точно сега, ограниченията на изчислителната мощ означават, че симулаторът на екипа може да разгледа само 16 възможни фючърса наведнъж. Един ден обаче, тъй като квантовите компютри стават по-големи, по-мощни и по-често срещани, симулации като тази могат да бъдат разширени, за да видят безкрайно много варианти за бъдещето едновременно, обяснява Гу. Това би могло да спомогне за неща като прогнозиране на времето или за по-информирани инвестиции на фондовия пазар. Това може да помогне и за подобряване на машинното обучение, което е свързано с изкуствения интелект, който се обучава да прави още по-добри прогнози. „Всичко това е проучване в начален стадий“, добавя Гу „и ще изисква много допълнителни експерименти, за да се разберат всички приложения на квантовия симулатор. Уви, съдбата на този компютър-ясновидец е едно бъдеще, което си остава загадка“, заключава той." ... ... Този виц, вече излезе: Един, ходил на ясновидка, се изказва: "А бе, тая ясновидка казва, че вижда ясно, ама много мътно се изразява!" И, имаше една такава детска закачка-загадка: В една кибритена кутийка има две монети на обща стойност 55 стотинки. Едната от монетите не е 5 стотинки. Какви са монетите? Предлагат се шантавизми с ясновидски предсказвания от компютри. Пълна каша от много идеи може да се постигне и без "квантови" размисли от вплетени състояния с ... Единичен фотон - такова животно като "единичен" фотон - няма. Всеки "осезаем" (регистриран) фотон е сума (суперпозиция) от множество по-къси фотони. ...

https://megavselena.bg/kakvo-e-bilo-predi-golemiya-vzriv/ Какво е било преди Големия взрив? Големия взрив обикновено се смята за началото на всичко: преди около 13,8 милиарда години, наблюдаваната вселена се разраства и се разширява взривообразно. Но какво е било преди Големия взрив? Краткият отговор е Не знаем, а по-дългият е също толкова неопределен – Може да са били много неща. Все пак, първото нещо, което трябва да разберем е, какво всъщност е бил Големия взрив. „Големия взрив е момент във времето, а не точка в пространството“, казва Шон Карол, физик-теоретик от Калифорнийския технологичен институт и автор на „Голямата картина: за произхода на живота, смисъла и самата Вселена“ (издателство Dutton, 2016). Така че, изхвърлете образа на малка тънка гъста материя, която изведнъж избухва в празнотата. „Всъщност, вселената на Големия взрив може и да не е била особено малка“, казва Карол. Разбира се, всичко в наблюдаваната вселена днес – сфера с диаметър около 93 милиарда светлинни години, съдържаща поне 2 трилиона галактики, е било натъпкано в пространство, по-малко от сантиметър. Но може да е имало и много извън наблюдаваната вселена, което хората от Земята не могат да видят, защото е физически невъзможно за светлината да измине такова разстояние за 13,8 милиарда години. Така че, възможно е Вселената при Големия взрив да е била малка или пък безкрайно голяма, казва Карол, защото няма начин да погледнем назад във времето към нещата, които дори не можем да видим днес. „Всичко, което наистина знаем е, че е било много, много плътно и много бързо е станало по-малко плътно“. Като следствие, наистина няма нищо извън вселената, защото вселената по дефиниция е всичко. Така че, при Големия взрив, всичко е било по-плътно и по-горещо, отколкото е сега, но не е имало „външна среда“ или поне не повече, отколкото има днес. „Колкото и примамливо да е, да се възприеме богоподобен поглед и да си представим, че бихме могли да застанем в празнината и да погледнете вселената точно преди Големия взрив, това би било невъзможно“, казва Карол. „Вселената не се е разширила в космоса; самият космос се е разширил. „Без значение къде се намирате във Вселената, ако проследите назад 14 милиарда години, стигате до тази точка, при която е било изключително горещо, плътно и бързо разширяващо се,“ казва той. Никой не знае точно какво се случва във Вселената до 1 секунда след Големия взрив, когато вселената се охлажда достатъчно, за да се сблъскат протоните и неутроните и да се сближат. Много учени смятат, че Вселената е преминала през процес на експоненциално разширяване, наречен инфлация, по време на първата секунда след Големия взрив. Това би изгладило тъканта на пространство-време и би могло да обясни защо материята е толкова равномерно разпределена във Вселената днес. Възможно е преди Големия взрив Вселената да е била безкраен участък от супер топъл, плътен материал, който е бил в стабилно състояние, докато по някаква причина не се е стигнало до Големия взрив. „Тази супер-плътна вселена може да е била управлявана от квантовата механика, физиката на изключително малкия мащаб“, казва Карол. Това означава, че Големия взрив представлява момента, в който класическата физика е поела главната роля за еволюцията на Вселената. За Стивън Хокинг именно този момент е от значение: преди Големия взрив събитията са неизмерими и следователно неопределени. Хокинг нарича това предложение без граници: „Времето и пространството, казва той, са ограничени, но нямат граници нито начални или крайни точки, по същия начин, по който планетата Земя е ограничена, но няма край“. „Тъй като събитията преди Големия взрив няма как да са наблюдавани, може да ги отстраните от теорията и да кажете, че времето е започнало с Големия взрив“, казва той в интервю за шоуто „StarTalk“ на National Geographic през 2018 година. Или може би преди Голямия взрив е имало нещо друго, за което си струва да се замислим. Една идея е, че Големият взрив не е началото на времето, а по-скоро е момент на симетрия. Според тази идея, преди Големия взрив, е имало друга вселена, идентична с тази, но с нарастваща ентропия към миналото, а не към бъдещето. „Увеличаването на ентропията или увеличаването на хаоса в една система, е по същество стрелата на времето“, казва Карол, „така че в тази огледална вселена времето ще тече в обратна посока от времето в съвременната вселена и нашата вселена ще бъде в миналото. Привържениците на тази теория също предполагат, че и други свойства на нашата Вселената ще бъдат и в тази огледална вселена. Например физикът Дейвид Слоун пише в блога на университета в Оксфорд, че „асиметриите в молекули и йони биха били в противоположни ориентации към това, което са в нашата вселена“. Една свързана теория твърди, че Големия взрив не е бил началото на всичко, а по-скоро момент във времето, когато Вселената преминава от период на свиване към период на разширяване. Това понятие „Голям скок“ предполага, че би могло да има безкрайни Големи Взривове, когато Вселената се разширява, след това свива и отново се разширява. „Проблемът с тези идеи“, казва Карол, „е че няма обяснение защо или как една разширяваща се вселена ще започне да се свива и ще се върне в състояние на ниска ентропия“. Карол и неговата колега Дженифър Чен имат собствено виждане за Големия взрив. През 2004 г. физиците предположиха, че може би вселената, каквато я знаем, е потомък на друга вселена – родител, от която се е откъснало малко парче пространство-време. Карол казва: „Когато ядрото се разпадне, се изхвърля алфа или бета частица.“ Родителската вселена би могла да направи същото, но вместо частици, тя „изплюва“ вселени бебета, като може да прави това безкрайно. „Това е просто квантова флуктуация, която позволява това да се случи“, казва Карол. Тези младежки вселени са „буквално паралелни вселени“ и не си взаимодействат или не си влияят една на друга“. Ако това звучи доста неясно, то е защото учените все още нямат начин да се върнат назад дори към момента на Големия взрив, още по-малко към това, което е било преди него. „Но има място за проучване“, обяснява Карол. Откриването на гравитационни вълни от мощни галактически сблъсъци през 2015 г. отваря възможността тези вълни да се използват за решаване на основни загадки за разширяването на вселените в първата решаваща секунда. Теоретичните физици също трябва да свършат работа, защото сега „дори не знаем какво търсим, просто нямаме теория“, казва Карол." Източник: LiveScience.com ... ... „Големия взрив е момент във времето, а не точка в пространството“, казва Шон Карол, физик-теоретик от Калифорнийския технологичен институт и автор на „Голямата картина: за произхода на живота, смисъла и самата Вселена“ (издателство Dutton, 2016). Така че, изхвърлете образа на малка тънка гъста материя, която изведнъж избухва в празнотата. „Всъщност, вселената на Големия взрив може и да не е била особено малка“, казва Карол. Разбира се, всичко в наблюдаваната вселена днес – сфера с диаметър около 93 милиарда светлинни години, съдържаща поне 2 трилиона галактики, е било натъпкано в пространство, по-малко от сантиметър. ... Всъщност - времето "започва да тече" от както Изследовател е започнал да измерва интервали последователност, при случване на повтарящи се събития - с измервания. ...

? https://kaksepishe.com/stend-stent/

Не само интересно, ами и красиво и страшно за въобразяване... https://megavselena.bg/ima-li-ognedishashti-zhivotni-drakoni/ Има ли огнедишащи животни … дракони? Драконите имат най-добрата вградена защита: те могат да бълват огън, който превръща враговете им в овъглени люспи. Но въпреки че историческата и съвременната литература е богата с драконови истории (да споменем само популярния сериал „Игра на тронове“), няма никакви физически доказателства, че тези легендарни същества са съществували. Това дава отговор на въпроса има ли живи същества, които могат да бълват огън, като митичния дракон. Краткият отговор е не, но има някои удивителни животни, които могат да изхвърлят от тялото си вредни изпарения, токсини и отровна слуз. Има дори хитри грабливи птици, които могат да разпръскват огън, за да могат да опушат и да направят вкусна плячката си. Главната причина, поради която огнедишащите животни не съществуват е фактът, че един пламък може да причини лоши поражения на този, който го съхранява и издишва. „Няма реални животни, които да са устойчиви на пламък,“ казва Рейчъл Кийф, от Университета на Флорида. „Има животни, които могат да устоят на свръхвисоки температури, като някои червеи, които могат да живеят при наистина безумни температури, но това не е огън“. Този факт може да разочарова Денерис Таргариен, така наречената „Майка на драконите“ от „Игра на тронове“ на HBO, както и нейните огнедишащи деца – Драгон, Визерион и Регал (Drogon, Viserion и Rhaegal), но все пак има много животни, подобни на дракони. Например, плюещата кобра, група, която включва няколко вида кобри, които плюят ослепяваща отрова от зъбите си, когато са застрашени. Или тропическите африкански скорпиони от рода Parabuthus, които могат да изхвърлят силно токсична отрова ако са застрашени. И макар да не е толкова страховит, колкото огнедишащ дракон, северният шипоопашат гекон (Strophurus) може да изстреля някаква гадна миризма от опашката си, за да изплаши хищниците. „Това вещество не е токсично. Това е просто груба заплаха“, казва Кифe, който е съавтор и илюстрира предстоящата книга „Антропология на драконите: глобална перспектива“. Други животни със защити, излизащи от техните вътрешности, са скунксът и бръмбарът бомбардировач (Pheropsophus jessoensis), които пръскат токсичен химически коктейли, когато са застрашени. Газовете изпускани от тези бръмбари са толкова мощни, че могат да предизвикат жаби, които са налапали бръмбарите, да ги повърнат. Това е точно това, което бръмбарите искат, за да оцелеят. Когато обаче става въпрос за битка с огън, австралийските хищни птици вземат първа награда. Известно е, че три вида от тези хищници – черни хвърчила (Milvus migrans), летящи хвърчила (Haliastur sphenurus) и кафяви соколи (Falco berigora), използват горските пожари, като изведнъж грабват тлеещи треви или клони с ноктите си. След това птиците използват огъня, за да подпалят нови пожари на друго място, които от своя страна опушват малки бозайници и различни насекоми, които птиците могат да ядат. А що се отнася до действително огнедишащите животни, изглежда, че те са ограничени до нашето въображение. „Само имайте предвид, че този издишващ дим слон не е някакъв хибрид на дракон. Най вероятно е изял някои парчета дървени въглища и след това издухва пепелта от разпадналите се въглища“, обяснява биологът Варун Госвами от Индия. ...

Парадоксалното не е ... при мен, а при учените. Затова казах горното. При липса на хипотезата за непрестанното образуване на обектите, много "лесно" се изпада в окултизъм и езотерика. Погрешно мнение е, че ако няма "осъзнато" (Изследовател), то и останалото от света, не съществува. Демек - не взаимодейства и не въздейства на обекти..., няма полета и вещества... Забравяме, че ние само откриваме природните закони, а не ги създаваме. Е, като не можем да ги открием, значи - няма такава обективна реалност. По-важно е да се измисли (съзнание, разум) като как и защо е възможна обективната реалност, без нас. То, това е и обективното й! ...

Рекламен трик - не купувайте часовници с махала, а с пружини! (Все едно казват: против гравитацията сме, щото не знаем какво е ) ...

Айнщайн е прав - не му пречи на СТО има ли етер или не. Пречи на "квантовиците", само защото не са предвидили, че телата се образуват от свойствата на етера - непрестанно, с ненаблюдаема за нас честота на образуване -това е "скритото", което вече е разкрито, но не се ползва в разсъждения, например, тълкуване на колапс и др. ... Реална е в смисъл - че наблюдател е всеки обект и реагира (при резонанс) с някакво изменение, при попадане на фотон върху му. Изследовател, обаче, не може да установява Всички изменения и затова, за него не е реалност. В такъв смисъл е: Реалността е скрита в причината за вероятностното поведение на наблюдаван обект от Изследовател (обектът бива облъчван, за да се случи колапс) и ... това показва, че Изследовател е намерил начин да "изучава" и скритото.

Да се търсят междинни форми за доказателство на еволюция (при "живите") е ... просто неразбиране на еволюционния процес. Измененията "по вид" се дължат на изменения в генетичен материал. А, тези изменения (групово) се случват само след големи катаклизми, при които има изменения на радиационната среда- групово облъчване с радиация. Измененията стават със скок (много кратък интервал време, от гео-гледна точка) и ... само това което е оцеляло и се е променило така, че да отреагира на Вече изменената среда - нови интензивности на вълни от ЕМПоле - може да опитва приспособяване. В този смисъл - няма междинни форми, които биха могли да се запазят като фосили, но това не отменя измененията, не отменя еволюцията... "Съществуващото е затрупано" и има условия за фосилизация- цялостно е "скрито". Останалите стари животинки - не могат да оцелеят в новата среда и служат само за тор. Не могат и да се "консервират" масово, щото в новата среда биват слаби и изядени - не им действат ефективно старите сетива и приспособления за оцеляване. Че еволюцията "за нови видове" протича със скок - е доказано. Началните условия (скок) са чисто физически-геологически, а по-късно, при период на задържане на условно устойчива среда и смесване на генетичен материал, може да има хоризонтално подобрение в устойчивост на "добитъка" на новите условия, без те да се променят драстично, а само химически и биологично. Има, разбира се и случайни мутации (нещо "цапнато" от космически лъчи"), което не е устойчиво и загива (не се копира, примерно). ...

Този 1% произтича от това, че имаме усещания само за 4-5% от познатата ни материя - тя, затова е и позната. Взаимодействаме с нея и ни въздейства с ЕМВълни. Имаме си памет за осъзнаване - на себе си и на това, че има нещо и извън нас. Съотнасяме се към абстрактните образи, Търсим истинност на предположенията за реалност по научен начин и знаем, че сме ограничени с Разум - знаейки границите на естествените закони (открити от нас) за тези 4-5%. Клишето за "малки сме" е: Човек е голям, колкото са големи мечтите му!.. Ако пренебрегнем, обаче, установените факти по научен подход, много лесно може да залитнем с мечтите си в окултното - на всички хора, които не се занимават с научно дирене им се иска учените да не са прави, като се надяват на собствените си усещания за незнание, че ще бъдат оправдани пред себе си. И ... колкото са по-неграмотни, толкова повече искат да знаят бъдещето си ... предсказано от ясновидци, разбира се, в смисъл, че ако знаем къде ще умрем, няма да ходим там?! Известно е, че преди изгрев слънце, петлите кукуригат. Има корелация между двете събития. Лесно е да си помислим, че ако не изкукуригат петлите, то слънцето няма да изгрее. Да, ама практиката показва отклонения от тая корелация. Тогава... - може да се проучи, що е така. Хилядите теории по въпроса ще се сведат до нормалното био-обяснение - подканване на животинките към хранене, защото преди изгрев "виждат" в УВЛъчението и лесно се откроява храната им от околните предмети... Те тва е еволюция - оцелява животинчето, което се е приспособило към външните изменения в обитаваната среда. ...

Последното изречение - Е, значи - знаем как "работи" науката. Нищо не е окончателно - развива се, усъвършенства се. И ако намалим емоцията - ще видим, че "виждаме" с Мозък..., дори когато мижим и/или "премахваме" позивните от сетивата. Комбинираме представа от абстрактни образи - в зависимост от интелект, търсим истинно в себе си и окръжението ни. При невъзможност да си го обясним - казваме, няма логика - не собствена, а у тез, дето ни "насаждат" нещо за истина. Нормално е да се обърнем към естествените науки, които показват Факти от експерименти. (А, не към окултното, колкото и лесно да изглежда, щото не се нуждае от доказателства, а и такива - няма... "Ученето" от тубата - не прощава!). И е известно: съществуване на "нещо" се доказва с участие във взаимодействия и доколко е известно какво ни въздейства. Взаимодействията даже имат мат. модел, докато за въздействията - кви ли не измислици се ширят?, но - това е знание за Околна среда - пак въпрос на интелект да намерим корелации и възможности за експериментална проверка на твърденията. И, да - като сме малки - си правим мащаб - едно на степен десет, две на степен десет ... и т. н. десет на степен десет, цялото на степен десет и прочие - обхващаме "голямото" във вид на логаритмична скАла - напр., дължина на вълна на електромагнитните вълни. На степените на минус десет - влизаме в минито, което не е "годно" за експеримент, щото е вероятностно - но пък има модел, който показва точно възможните вероятности при колективни процеси. И Шрьодингер се е опитал да обясни живота с това, че минито играе основна роля в самоорганизацията. И Паули се е "съветвал" с Юнг по въпроси на психото - що не може да се представи Модел, който да обяснява всички особености на мисленето на Човек. Тоест - мислили са хората и то - на високо ниво достигнато до в този момент. И - знаят какво да предполагат за по-нататъшно изясняване. Техните знания са в книгите-учебници, благодарение на което ... някой се е обучавал на биология. Да, ама ако иска повече истина - не е достатъчно... една научна дисциплина да знае - само е необходимо. ...

Да, идеализира се за съставяне на мат.модел. И се "вижда", че не е толкова интуитивно, че теглото ще намалява по права линия до нула, в центъра. Пренебрегнати са всички други влияния (триене, налягане и др) и се разглежда само свободно падане в гравитационно поле. (Има една загадъчност при мисления експеримент с "падащия асансьор", свободно падащ в хомогенно грави-поле - наблюдателят е вътре в асансьора и не вижда навън, и - не може с никакви експерименти да установи "сила-тегло" от тая гравитация, въпреки че инерционни сили от маса - много, например блъскане-отблъскване в стена и др. . Ако погледне навън, обаче, ще види, че цялата Вселена се ускорява спрямо него!?! - в една посока... Става вселенска чуденка!.) ...

Имаш предвид повърхността на Земята и е така, но когато тялото е "вътре", тялото уж е по-близо до масовия център, но влиянието на външните пластове върху него е нулево - вж филмчето по-горе. ...

Силата "тегло" е ОБРАТНО пропорционална на квадрата на разстоянието между масовите центри. ...