Малоум 2

Колкото и дефиниции да пробваме, агностицизмът "казва", че светът е непознаваем от човеците. С това, не биха се съгласили учените атеисти. Демек, няма да спрат експериментите. Но, прав си (не си го казвал в прав текст), че част от изказванията на учените, особено след КМ, отчаяно показват непознаваемост на света: https://www.youtube.com/watch?v=PjqQEWIhVYc ...

Уикито разказва малко по-иначе. https://bg.wikipedia.org/wiki/Агностицизъм Философската интерпретация е, че светът в крайна сметка, е непознаваем. "... Силен агностицизъм (също наричан „твърд агностицизъм“, „затворен агностицизъм“, „стриктен агностицизъм“ или „абсолютен агностицизъм“) се отнася до схващането, че въпросът за съществуването или несъществуването на Господ или божества и естеството на крайната реалност е неизвестна поради нашата естествена невъзможност да докажем каквото и да е преживяване без използването на друго субективно преживяване. Силен агностик би казал „Аз не мога да знам дали Господ съществува или не, но ти също не знаеш“. ..." Но, нещата са малко по-други - ако за човек (Изследовател) има природни физични ограничения, например, изследвания в микрото и макрото, то това не означава, че не може да си измисли едно "начало" в микрото (етер, тъмна материя и/или, и др.) и по известното в "средното" (по мащаб лог. скАла на ЕМВълни), където съществува, да прозре макрото. Измислянето е фактически свободна воля - има я у всеки субект. Именно свободната воля докарва "чудеса" в мисленето, т. е., да открива случайности. (случайност: поне две събития да съвпадат по време и по място - основа за всички експерименти с челни "блъскания" на частици, примерно). И учените го правят това. ("Откритията стават случайно, но не от случайни хора"). При експеримент учените разчитат и на случайности (човешко наблюдение-извод за странно поведение на изпитваните обекти) и при опит да се обяснят логически, понякога стигат до открития, стига да са подготвени с множеството съмнения. Иначе, в Природата - няма случайности (няма наличие на нечия свободна воля - т. е. - няма "върховно мислещо"), дори и когато обект се движи със скорост по-голяма от на светлината, в дадена среда (Черенковско лъчение), или когато фотон "спира" в неоптична среда. ...

Що, бе - повечето се изказаха в смисъл, че всеки може да вярва на каквото си иска - това не прави "всеки", пък и учен да е - лош, добър и т. н., но ... като човек. Просто - ученият трябва и да направи "изводи за реалност" от дейността си и те не може да са "в неизвестното, в чудото" - освен във вид на хипотези. (една от хипотезите може да е божествена намеса, която не се отчита от невярващите в бог). Имаше виц: Продавач на лотарийни билети интусиазирано предлага: "Купете си билети - всички са печеливши, печелят..." Един му казва, контриращо: "А, аз все купувам такива, дето не печелят!"... "И такива имам, колко искате!" - казва продавачът. Демек, въпрос на разбирателство, какво ще се "продава" и за кого е "печелившо"... Късметът се присмива на вероятностите!.., а сме показвали, че съществува. (Известен учен-физик си заковавал подкова на входната врата. Комшията му веднага реагирал: "Нали си учен и не вярваш в суеверия?.." "Ами, казват, че помага ... с късмет!" "Е, помага, ама на вярващи" - казал комшията. "Ами хората казват, че и на невярващи помага ... късметът!"- казал ученият.) ...

Почти кардинално мнение по опастностите за човечеството: (пак надскачаме себе си ... ще забраняваме еволюцията?!?) https://megavselena.bg/tryabva-speshno-da-prekratim-chistata-evoljuciya-i-estestveniya-podbor/ Трябва спешно да прекратим чистата еволюция и естествения подбор Предлагаме ви мнението на Аласдеър Макензи, молекулярен генетик от университета в Абърдийн, Шотландия. Случаите на морбили в САЩ са достигнали 25-годишен връх през последния месец. Подобна ситуация изживява и Европа. Това са новини, които можете да очаквате, когато родители спират да ваксинират децата си от 90-те години насам, от страх, че учените им предлагат ваксини, които са по-опасни от самите болести. Става нещо като мода през последните две десетилетия мнозина да се връщат към естествения и предполагаемо здравословен начин на живот на нашите предци от пред-индустриалните времена. Страхът около ваксините става част от вярванията на много хора в органичното движение, анти-ГМО и философията на Ню Ейдж. Те все повече отхвърлят способността на науката да подобри живота ни, поставяйки почти религиозно доверие в благоволението на „майката природа“. В съчетание с това идва пълната вяра в еволюцията. Тя се разглежда като грижовна и състрадателна сила, която е оформила хората и останалата част от естествения свят. Има нарастващо убеждение, че ако естествената еволюция бъде оставена на собствените си способности, тогава всичко ще работи за най-доброто на хората. Но тази идея за еволюцията е най-малкото неточна. Еволюцията по-скоро е брутален и безразличен, дори опасен противник, който медицинският свят непрекъснато се опитва да манипулира и преодолява. Вероятно заради блясъка на теорията на Чарлз Дарвин еволюцията е прекалено популярна и общоприета. Но дали реалността е толкова бляскава? Еволюцията произтича от невъзможността на всеки организъм винаги да предаде съвършено копие на своята ДНК на следващото поколение. За това можем да благодарим на фактори като грешността на машината в живите организми, която копира ДНК; и основната нестабилност на ДНК, когато е изложена на определени химикали или видове радиация, които винаги са съществували в нашата околна среда. Това означава, че никой не е наследил перфектно копие от ДНК на родителите си. Всъщност, една от причините да имаме двама родители е да се гарантира, че ако нещо се обърка с едно копие от нашите гени, ще има втори ген за защита. Естественият подбор настъпва когато нашата ДНК мутира и тук нещата стават наистина опасни. Естественият подбор е процесът, чрез който мутациите в един вид, които са „най-подходящи“ за тяхната среда, процъфтяват, докато „по-малко подходящите“ отмират. Естественият подбор диктува всичко, което виждаме около нас, от дължината на вратовете на жирафите до формата на перките на акулите. Видовете, които имат най-малко полезни мутации, могат да очакват ужасяваща смърт от глад, хищници, канибализъм, болести, суша, наводнения, удавяне и много други неща. Оставени на произвола на мутациите, по време на средната продължителност от техния живот от 30 до 40 години, майките ще раждат осем до десет деца, само за да загубят половината от тях, преди да достигнат възрастта, където могат да предадат гените си на следващото поколение. Това е голямата еволюция: неизбежната жестока ерозия на по-голямата част от индивидите, които имат един набор от гени, в полза на малкото щастливо малцинство, което има генетичната способност да оцелее. Като вървят малко по-бързо от брат си или сестра си, генетичните победители оцеляват. Докато се придържат към живота по време на глад или болест, те наблюдават как техните братя и сестри линеят и умират. Ако вярваме в данните за човешкото разнообразие, ние сме вид, който е намалял до само около 600 индивида преди повече от 100 000 години. Това е реалността на това откъде сме дошли как „Майката природа“ ни е оформила като индивиди. За съжаление, разбира се, и днес сме свидетели на развитие на хората, при което все още хиляди умират от болести, милиони гладуват от лишения, поради неравностойни общества и липса на достъп до чиста вода, храна и лекарства. Така в много области все още оставаме на милостта на естествения подбор, най-малко моралния начин за развитие на един вид. Това налага спешно и дори агресивно спиране на еволюцията на човешкия род. Единственият начин да направим това е да прегърнем резултатите от научните изследвания. Най-голямото ни постижение като вид е да се освободим от чистата и жестока еволюция, от естествения подбор. Това означава, че се нуждаем от ГМО храни, за да избегнем глада като причина за смъртта на милиони. Нуждаем се от изкуствени добавки, за да гарантираме, че храната, която отглеждаме, може да бъде безопасно консумирана от нарастващото население преди да се развали. И най-важното от всичко, ние се нуждаем от ваксини за предотвратяване на болести. Никога повече не трябва да оставяме децата си на гнева на Майката Природа, да ги подлагаме на естествения подбор и силите на собствения им организъм. Науката се развива и от там трябва да идва развитието, включително и на видовете, а не от жестокия естествен подбор. Публикувано в изданието Sciencealert.com. ... ... "... Най-голямото ни постижение като вид е да се освободим от чистата и жестока еволюция, от естествения подбор. Това означава, че се нуждаем от ГМО храни, за да избегнем глада като причина за смъртта на милиони..." Звучи на "платена реклама". Естественият закон е: Което се приспособи, ще оцелее!.. Да, ама промяната на средата е човешка дейност и вече не е ... естествена, а силно замърсена с късовълнови излъчвания на ЕМПоле, в което пребиваваме. Това променя много бързината на действие, на всичко що е процес. И, виждаме, че средата "си го връща" - ураганни бедствия, например и ... споменатото в статията за апокалипсис. "Вината" не е в развитието на науката, а в алчността на хората - непременно да се печели много, без да се "връщаме" да си поправяме щетите. (писал съм го преди: Ако искаме да сме богати материално и духовно, трябва да намалим алчността си!) Природата ще ни смачка, ако се обръщаме срещу законите й - всички природни закони, взети заедно, доказват Дарвин и еволюцията. Човешките закони са "измислени" за еднолично обогатяване (или на отделна група), не са природни закони. (има си поговорка: Господ дава, но в кошара не вкарва!) ... ...

Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Посреща го самият Господ: – Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: – Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: – Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова. Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: – Ето я тази формула! Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: – Но, Господи, тук има грешка?! – Да, за това говорим… ... ...

Тъй де! Ама няма да мине (сред други) за "сложен конгломерат", ако беше писал само "Омлет" В основата е памет на структурите - сложност, която е достигнала до съотнасяне на едни абстрактни образи към други и да ги комбинира, донякъде изгодно (егоистично). Сумата на сигнали от всички сетива се ползва в недействителен, абстрактен образ, щото е "запаметен" по случки - даже и болезнени. Не е само реагиране по физико-химичен обмен на сигнали и действие, а е и избор на поведение, след съотнасяне на различно запаметено от сложната структура. Ограничеността на сетивата е еволюционно "кастрирана", с цел съществуване на устойчива сложна структура - демек, това е оцеляло, приспособявайки се в променлива среда, като на Земята. Съзнанието е за самоосъзнаване, че "мене"-живото не е нещо единствено..., в борбата за храна. Осъзнава нужда от контакти със себеподобни, а вземе ли да обменя мисли със себеподобното ... ще напише подобно писаното в "Хамлет". При талантливо писане - има смисъл на общочовешка мисловна дейност - задаване на въпроси, примерно, с екзистенциално естество. Тази естествена нужда достига до Разум, до умишлено поставяне граници във възможните дейности. И ... така става наистина по-устойчиво на "физико-химични" процеси - ясно му е, че трябва да се съобразява и с други, а това върви към ... цивилизованост, примерно и ... живее по-дълго. ...

Хвала на експериментаторите. (Това си е още едно косвено доказателство за наличие на ляво и дясно завихрени фотони от ЕМПоле. Както е и по хипотезата - едновременно и вълна, и частица, и за антивеществото - един и същ "механизъм" на структуриране.) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/I-antimateriiata-mozhe-da-e-i-chastitca-i-valna-video_128056.html И антиматерията може да е и частица, и вълна (видео) За първи път изследователи направиха версия на известния експеримент с двойния процеп с частици антиматерия, съобщава Science News. Антиматерията, както и материята, могат да се държи както като частица, така и като вълна, в експеримент с позитрони, античастици на електрона. Наблюденията показват, че позитроните могат да интерферират помежду си, т.е. да демонстрират квантово-вълнов дуализъм, според статия, публикувана в списание Science Advance. Експериментът с двойния процеп демонстрира един от основните принципи на квантовата физика - че точковите частици също са вълни. В стандартната версия на експеримента, частиците преминават през два процепа в непроницаема бариера. На екрана от другата страна се появява интерференчна картина, типична за вълните. Гребениte и падините, излизащи от всеки прорез, взаимно се подсилват или гасят, докато се припокриват като създават на екрана редуващи се ленти с висока и ниска плътност на частиците. Този експеримент разкрива квантово-вълновия дуализъм - свойство, открито през 1923 г. от един от основателите на квантовата физика, Луи де Бройл. Той показа, че частиците с импулс р имат “собствена” дължина на вълната, която зависи от р и константата на Планк: λdB = h/p. В дадена ситуация частиците могат да проявят вълнови свойства. Този ефект е потвърден за фотони, електрони, атоми и дори големи молекули. Но е много трудно да се създаде силен, равномерен сноп от античастици, за да се направи експеримента с антиматерия. Сега обаче това е постигнато и статията в Science Advances потвърждава вълновата природа на позитрона - антиматерийният двойник на електрона. Изследователите проектират и изграждат интерферометрично устройство, пригодена за поток от ниско енергийни позитрони. Схема на експерименталнапа установка. Кредит: S. Sala at al. / Science Advance Позитронният поток с енергия от около 3 електрон волта се произвежда от радиоактивното разпадане на изотопа натрий-22. След това частиците се ускоряват с електростатичен ускорител до енергия от 16 килоелектронволта, като по този начин се получава строго монохроматичен позитронен лъч. Потокът преминава през две интерферометрични решетки, изработени от ленти от силициев нитрид с дебелина 700 нанометра. Разстоянието между "прътите" на решетката е около 1.2 микрона. Зад решетките има ядрено-емулсионен детектор - 50 микрона фоточувствителен филм - където античастиците променят химическата структура на кристалите на сребърния бромид на филма. Дифракционната картина, получена в експеримента (периодът е показан в червено). Кредит: S. Sala at al. / Science Advance Ядрено-емулсионният детектор „е като фотографски филм“, разказва съавторът на изследването Марко Джамарки (Marco Giammarchi), физик от Националния институт за ядрена физика в Милано. Разглеждането на филма под микроскоп разкрива химическите следи на позитроните. Екипът на Джамарки открива позитронна интерференционна картина с променливи ивици с висока и ниска позитронна плътност. Джамарки и колегите му се надяват да използват новата си техника, за да изследват природата на други антиматериални конгломерати, като позитроний. Справка: S. Sala et al. First demonstration of antimatter wave interferometry. Science Advances. Published online May 3, 2019. doi:10.1126/sciadv.aav7610. Източник: Antimatter keeps with quantum theory. It’s both particle and wave, Science News ... ... (Разбира се - "видеото" е грешно анимирано - лъчение трябва да "излиза" и от окото-наблюдател и да се върне към него, та да каже, че "вижда" от къде минава частицата, т. е. - да има облъчване на падащия сноп. Затова няма ефективна интерференционна картинка на екрана) ...

А, вече не е 30 сребърника, а 29,99 сребърника! ...

Малко "забавна" прогностика: https://megavselena.bg/za-taralezhite-lisicite-i-nauchnite-prognozi/ За „таралежите“, „лисиците“ и научните прогнози Облогът беше за съдбата на човечеството. От едната страна беше биологът от Станфорд Пол Р. Ерлих. В бестселъра си от 1968 г. „Бомбата на населението“ Ерлих настоява, че е твърде късно да се предотврати апокалипсис в резултат на пренаселеността. Недостигът на ресурси ще причини стотици милиони смъртни случаи от глад в рамките на едно десетилетие. Книгата е студена, твърда математика: човешката популация нараства експоненциално; а снабдяването с храна – не. Ерлих е отличен биолог. Знае, че природата не регулира деликатно животинските популации. Популациите избухват, разтърсват наличните ресурси и се унищожават. В книгата си Ерлих проиграва хипотетични сценарии, които представляват „видовете бедствия, които могат да се случат“. В най-лошия случай гладът бушува по цялата планета. Русия, Китай и Съединените щати са въвлечени в ядрена война, а в резултат на това деградацията на околната среда скоро погубва човешката раса. При “веселия” сценарий започва контролът върху населението. Гладът се разпространява и страните се колебаят, но основната смъртна вълна свършва в средата на 80-те години. Само половин милиард души умират от глад. От другата страна е икономистът Джулиан Саймън, който приема предизвикателството на Ерлих. Технологиите – техниките за контрол на водата, хибридизирани семена, стратегии за управление – водят до революция в селското стопанство и глобалните добиви от културите се увеличават. За Саймън повече хора означава повече добри идеи за постигане на устойчиво бъдеще. Така той поиска да се обзаложи, като Ерлих можеше да избере пет метала, които той очакваше да станат по-скъпи, когато ресурсите се изчерпят, а след още десетилетие да настъпи хаос. И двамата мъже се съгласяват на облога, че цените на суровините са добър заместител на ефектите от растежа на населението и те определят залозите на петте метала на Ерлих за 1000 долара. Ако след 10 години цените се понижат, Ерлих трябваше да плати разликата в стойността на Саймън. Ако цените се покачат, Саймън щеше да се окаже печеливш заради разликата. Облогът беше официално сключен през 1980 година. През октомври 1990 г. Саймън намира чек за $ 576.07 в пощенската си кутия. Ерлих беше загубил. За изминалите десет години цената на всеки един от металите е намаляла. През 60-те години 50 от всеки 100 000 граждани на света умират ежегодно от глад; към 90-те години този брой е 2.6 на сто хиляди. Прогнозите за глад на Ерлих бяха почти комично лоши. И все пак, през същата година, когато той прие облога, Ерлих в друга книга направи други предсказания, които също се оказаха неверни. Но независимо от едно погрешно предсказание след друго, Ерлих натрупва огромна популярност и получава престижни награди. Междувременно Саймън става популярен сред учените, които смятат, че Ерлих е пренебрегнал основни икономически принципи. Прекомерните правила и ограничения, които Ерлих препоръчва, твърди Саймън, биха спрели самата иновация, която може да спаси човечеството от катастрофа. И двамата стават светила в съответните свои области. Но и двамата грешат. Когато икономисти по-късно проучват цените на металите за всеки 10-годишен за периода от 1900 до 2008 г., през което време населението на света се увеличава четири пъти, те откриват, че Ерлих би спечелил облога в 62 процента от времето. Цените на стоките са лошо измерение на въздействието на населението, особено в рамките на едно десетилетие. Променливата, за която двамата мъже са сигурни, че ще оправдае техните възгледи, се оказва, че няма нищо общо с тези възгледи. Цените започват да намаляват с поредния макроикономически цикъл. Всеки от двамата обявява вярата си в науката и безспорното предимство на фактите. И всеки продължава да пропуска стойността на идеите на другите. Ерлих не беше прав за апокалипсиса, но точно по отношение на аспектите на деградацията на околната среда не греши. Саймън беше прав за влиянието на човешката изобретателност върху хранителните и енергийните доставки, но погрешно твърди, че подобренията в качеството на въздуха и водата потвърждават неговите теории. По ирония на съдбата тези подобрения бяха подсилени чрез регламенти, наложени от Ерлих и други. В идеалния случай, интелектуалните спаринг партньори „усъвършенстват аргументите на другите, така че те да са по-остри и по-добри”, пише историкът от Йейл, Пол Сабин, в The Bet. „Пол Ерлих и Джулиан Саймън натрупаха повече информация за собствената си гледна точка, но всеки стана още по-догматичен, а недостатъците в техните модели на света станаха все по-видими. Моделът вече е познат. Откакто Ерлих и Саймън сключиха облога, постиженията на експертите-прогностици – в науката, в икономиката, в политиката – са толкова лоши, както винаги досега са били. В бизнеса прогнозите са рутинно погрешни за всичко – от следващата корекция на борсата до следващия жилищен бум. Възможна ли е изобщо надеждна представа за бъдещето? Вероятно да, но това просто изисква стил на мислене, който е необичаен сред експертите, които са сигурни, че техните дълбоки познания са им дали специална представа за това, което предстои. Идеята за най-важното проучване, направено някога от експертни прогнози, бе предизвикана през 1984 г. на среща на Националния комитет за научни изследвания на американско-съветските отношения. Психологът и политолог Филип Тетлок е бил на 30 години, безспорно най-младши член на комисията. Той слуша внимателно, докато другите членове обсъждат съветските намерения и американската политика. Известните експерти дават авторитетни предсказания, а Тетлок е поразен от това колко тези прогнози си противоречат една на друга. Тетлок решава да изпробва експертни политически и икономически прогнози. С разгара на Студената война той събира прогнози от 284 високообразовани експерти, които имат средно повече от 12 години опит в техните тесни специалности. За да се гарантира, че прогнозите са конкретни, експертите трябва да дадат конкретни вероятности за бъдещи събития. Проектът е продължил 20 години и обхваща 82 361 вероятни оценки за бъдещето. Резултатът: Експертите като цяло се оказват ужасно слаби прогностици. Техните области на специалност, дългогодишен опит и достъп до класифицирана информация не са от значение. Те грешат при краткосрочно прогнозиране и още повече при дългосрочно прогнозиране. Те са слаби при прогнозиране във всяка област. Когато експертите обявяват единодушно, че бъдещи събития са напълно невъзможни, 15% от тези събития са се случили. Когато обявяват събития за сигурно нещо, повече от 25% от тях не се случват изобщо. Ранните прогнози в изследванията на Тетлок са свързани с бъдещето на Съветския съюз. Някои експерти (обикновено либерали) виждат Михаил Горбачов като сериозен реформатор, който ще може да промени Съветския съюз и да го запази непокътнат за известно време, а други експерти (обикновено консерватори) смятаха, че Съветският съюз е имунизиран срещу реформи и загуба на легитимност. И двете страни бяха отчасти прави и отчасти грешаха. Горбачов донесе реални реформи, отваряйки Съветския съюз към света и овластявайки гражданите. Но тези реформи отприщиха натрупаните сили в републиките извън Русия, където системата загуби легитимност. И двата лагера на експерти не предвидиха бързата смърт на СССР. Една подгрупа учени обаче успя да види повече от предстоящото. За разлика от Ерлих и Саймън, те не бяха експерти в една тясна дисциплина. Те взимат аргумент и интегрират очевидно противоречиви светогледи. Те се съгласяват, че Горбачов е истински реформатор и че Съветският съюз е загубил легитимност извън Русия. Някои от тези учени виждат, че краят на Съветския съюз е близо и че реалните реформи ще бъдат негов катализатор. Този тип по-универсални учени се оказаха особено силни в дългосрочните прогнози. В крайна сметка Тетлок дава псевдоними на двете групи учени: Високо специализираните нарича „таралежи“, те познават „едно голямо нещо“, докато универсалистите, тези които интегрират на пръв поглед противоречащи си идеи, нарича „лисици“, те познават „много малки неща“. Таралежите са дълбоко и плътно фокусирани в конкретна дисциплина. Някои са прекарали кариерата си в изучаване на един единствен проблем. Подобно на Ерлих и Саймън, те създават спретнати теории за това как светът работи въз основа на наблюденията чрез единствения обектив на тяхната специалност. Междувременно „лисиците“ „черпят от еклектичен набор от традиции и приемат двусмислие и противоречие“, пише Тетлок. Там, където „таралежите“ представляват теснота, „лисиците“ олицетворяват ширина. Невероятно е, че „таралежите“ се представят особено лошо при дългосрочни прогнози най-вече в рамките на своята специалност. Колкото повече информация им трябва за да работят, толкова по-лесно успяват да вместят всяка история в техния светоглед. За съжаление, най-известните специалисти в света рядко са отговорни за своите прогнози, така че ние продължаваме да разчитаме на тях дори когато техните предвиждания показват, че не трябва. Едно проучване за десетилетие на годишни прогнози за обменния курс долар-евро, направено от 22 международни банки, като Barclays, Citigroup, JPMorgan Chase и други, при което всяка година всяка банка предвижда обменния курс в края на годината, дава интересен резултат. Повечето банки грешат за всяка промяна в посоката на обменния курс. В шест от 10-те години на прогнози истинският валутен курс излиза извън целия диапазон, прогнозиран от всички 22 банкови прогнози. През 2005 г. Тетлок публикува резултатите си и те привличат вниманието на дейността на разширените научноизследователски проекти за разузнаване (IARPA), правителствена организация, която подкрепя изследванията на най-трудните предизвикателства на американското разузнаване. През 2011 г. IARPA стартира четиригодишен турнир за прогнози, в който се състезават пет ръководени от изследователи екипи. Въпросите са трудни: Ще напусне ли член на Европейския съюз до определена дата? Ще затвори ли Nikkei над 9,500? Тетлок, заедно със съпругата си и сътрудника си, психологът Барбара Мелърс, ръководи екип, наречен Проект за добро решение. Вместо да наемат прославени експерти, те отправят покана за доброволци. След прост скрининг те канят 3200 души да започнат да прогнозират. Сред тях, те идентифицират малка група даваща най-безумните прогнози – ярки хора с изключително широки интереси и необичайно експанзивни навици за четене, но без конкретен съответен фон на подготовка. Те направо унищожават конкуренцията. Тетлок установява, че те дават не само най-добрите прогнози, но и имат качества, които ги правят особено ефективни сътрудници. Те са „любопитни за всичко“. Те пресичат дисциплини и гледат на съотборниците си като на източници на обучение, а не на колеги, които да бъдат убедени. Когато тези „лисици“ по-късно са групирани в много по-малки екипи – по 12 души, те стават още по-точни. Те превъзхождат с много група опитни разузнавателни анализатори с достъп до класифицирани данни. Една прогнозна дискусия включва екип, който се опитва да предскаже най-високото еднодневно затваряне на обменния курс между украинската гривна и щатския долар по време на изключително волатилен период през 2014 г. Ще бъде ли процентът по-малък от 10 гривни за 1 долар, ще бъде ли между 10 и 13, или повече от 13 гривни за долар? Дискусията започва с член на екипа, предлагащ проценти за всяка възможност. Друг член на екипа дава исторически данни, които е открил в интернет, и залог, че курсът ще бъде между 10 и 13 гривни. Третият съотборник е убеден от аргумента на втория. Четвърти споделя информация за тежкото състояние на украинските финанси, като се опасява, че ще девалвира гривната. Пети отбелязва, че Съветът за сигурност на ООН обмисля да изпрати мироопазващи сили в региона, и той смята, че това ще стимулира валутата. Два дни по-късно член на екип с опит във финансите вижда, че гривната се засилва на фона на събитията, които според финансистите биха я отслабили. Той информира съотборниците си, че това е точно обратното на това, което той очаква, и че трябва да го приемат като знак за нещо погрешно в неговото разбиране. Членовете на групата най-накрая се присъединяват към прогнозата за курс „между 10 и 13 гривни за долар“ и се оказват прави. В 20-годишното проучване на Тетлок, както „лисиците“, така и по-тясно специализираните „таралежи“ бързо са позволили на една успешна прогноза да засили убежденията им. Но когато изходът ги изненадва и не съвпада с техните прогнози, „лисиците“ са много по-склонни да коригират идеите си. „Таралежите“ действат много по-предпазливо. Когато дават авторитетни предсказания, които се оказват изцяло погрешни, те актуализират теориите си в погрешна посока. Те стават още по-убедени в първоначалните си вярвания, които са погрешни. Най-добрите прогнозисти, напротив, разглеждат собствените си идеи като хипотези, която се нуждаят от тестване. Ако направят залог и загубят, те приемат логиката на загубата, точно както биха укрепили победата. Това се нарича, с една дума – учене." ... ...

Има данни, че слънцето е било различно по интензитет на лъченията в геологичните периоди "за живот" на съществуване на Земята: https://megavselena.bg/razreshiha-paradoksa-na-slaboto-mlado-slyntse/ Разрешиха парадокса на слабото младо слънце ...

Ами хипотетично, малко внимание е обърнато на измененията на лъченията от Слънчо. Сещай се за режим "размразяване" на продукт в микровълновата. Ледът е добър изолатор на топлина (за човек - топлината е усещане за лъчение в ИЧ-диапазон) и ако няма "структури", които по характерен ефективен размер да съответстват на дължини на вълни от слънце-радиацията, то - няма какво да са измени, да се превръща в други физически състояния и съответно - химически превръщания (нови фазови състояния на веществата). Лъчите от слънцето, по ефективност се променят - защото, дори за денонощие, са с различен интензитет по честоти (дължини на вълни). Силно помага за размразяване и приливното "мачкане" от гравитацията на Луната - цикли на промяна на въздействието, подпомагащо проникване на фаза вода, по пукнатините в ледената обвивка. Така - "живото" във водата, наднича към слънцето и УВ-то може да го цапне по гените - изменение за нов вид, примерно и съответно, Проба-Грешка еволюционен метод. ...

В статията се коментира направа на управляема ядрена реакция - кубчетата да се потапят в тежка вода, пАра, парен двигател, динамо и т. н.. За "бомба" - им е трябвало неуправляема верижна реакция и проблем е било получаване на компактна критична маса (теоретично им е било известно), която да доведе до взрив. "Специалисти-взривачи" и трябвало да питат, ама ... по-добре, че не са ги питали. Идеята е подкритична маса от парчета уран, сферично разположени и зад тях взривно вещество. Всички "взривчета" трябвало да гръмнат едновременно, в едно и също време-разстояние и отделните парчета, да се съберат в централната част в една компактна, и критична маса, за "начало" на верижна реакция на разпад... Малко нещо да се "изкриви" по корпуса и ... няма да гръмне атомната бомба. Тоест - обикновена бомба би спряла, евентуално, възникване на ядрен взрив. На въпроса - мисля, че Англия е била "трън" в петата на идеите на Хитлер... По-нататък - не ми се мисли какви ужасии са ни очаквали. За тогавашното мислене - последствията от атомен взрив, въобще не са били известни. То и сега има хора дето си мислят, че радиацията е сравнително безопасна за здравето на човек..., хем е изследвано и почти всичко е известно. Опасно нещо е радиацията. ...

Ами като нямат дефиниция за живот - как да е рационален. ФОРМУЛА НА ЖИВОТА: Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда. Няма нужда нещо да се преражда, след като се образува непрестанно. С промяна на средата, обаче, в която се реализира - копираното "ново" става с грешки и в зависимост от сложността на структурата - има определен интервал време за съществуване като таково. Това, за грешки при репликациите - е известно. Никому не е нужно възкресение (физически "чудо"), щото ... резултатът ще е със запаса от грешки (от минали събития) и то много повече биха били, ако естествено (еволюционно) се структурира "ново". Пробутва се за чудо, но чудно е, че ... има хора, които желаят да съществуват Вечно?!? (.ба си скуката... не гледат ли сериала "Луцифер"... и др.) (рационална логика се ползва, но не от вярващите - хора, дайте си сегашните, тукашните материални блага, щото ... там, отвъд - няма да ви трябват!?!) ...

Според мен, защото истината е конкретна. При "вяра в Бог" - няма познавателно значение. При "вяра в Природата" - всяка конкретна истина е съпроводена с множество доказателства, които са обект на критика - съответно на защита, пак с много труд. И атеистите са сравнително малко, относно другите. ...

Уф-ф! Принципно - човек вярва, ... в нещо. Ама нека религията не си предписва заслуги, които не са нейни (а въпреки нея - са откритията). Че ще заприлича на вица: "Кацнала мухата на рогата на вола, докато орял нивата и казала: Ние, с вола, орем!" Вселената е подредена по физически закони. И е реална. Нашите усещания за съществуването й извън нас са доказани - от силите, която реално ни действат и ни трепят, ако се "изхвърлим" нависоко. Затова "летим свободно, като птица" само мислено, в мечтите си, въпреки че науката е създала и летателни апарати. Спекулацията с чувствата, че "удряли" в сърцето (и стомашната област), се тълкува като "душа". Е, поради физико-химията на процесите, предизвикани от чувства - всеки има душа (мислите влияят на физическото здраве). И учените имат душа. Затова, донякъде, имат поводи да тълкуват научно непостижимото, като нарочен божествен промисъл. В крайна сметка, вярата в нещо, е въпрос на избор. Въпрос на Мироглед. ...

По-раншни дискусии, но важни изводи има:

По темата е, макар и в неявен вид: (от дадената статия в началото на темата) "... Цвики също първи забелязал, че във вселената няма достатъчно видима маса, за да държи галактиките заедно, и че трябва да има някакво друго гравитационно влияние — това, което сега наричаме тъмна материя. Едно нещо той не успял да види и то е, че ако неутронна звезда се свие достатъчно, тя ще стане толкова плътна, че дори и светлината няма да избегне огромното й гравитационно притегляне. Ще има черна дупка. За жалост Цвики така бил презиран от колегите си, че неговите идеи почти не привлекли никакво внимание. Когато пет години по-късно великият Роберт Опенхаймер разглежда неутронните звезди в един забележителен доклад, той нито веднъж не споменава работата на Цвики, въпреки че Цвики работел от години върху проблема в кабинет наблизо по коридора. Изводите, до които стига Цвики по отношение на тъмната материя, няма да привлекат сериозно внимание, докато не минат около четирийсет години. Можем само да допуснем, че през това време е направил много гимнастически упражнения, повдигайки тялото си на една ръка.“ Бил Брайсън „Кратка история на почти всичко“ .. Първият, който осъзнава, че във Вселената няма достатъчно видима маса, която да удържа галактиките заедно и че би трябвало да има някакво друго гравитационно влияние – това, което днес наричаме тъмна материя (1933) . ..." ... ... Така е и от хипотезата - няма нужда от огромна маса в центъра (ЧД), ако има хало от подреден вакуум (примерен представим модел - мислена мрежа с форма автомобилна гума - няма нищо в центъра й, и се върти с всичките си "части", като едно цяло), което хало е полева форма на материята и се върти, задавайки допълнителна линейна (периферна) скорост на непрестанно образуващите се масовите обекти, като едно цяло. Гравитационното привличане дава само посока-център, също за минимална енергия на образуване на обектите на галактиката ...

Вярата в Бог е обективен идеализъм. ...

Не само това - "не бачка" и нуждата от огромна маса на така наречената ЧД, за да се оправдае високата скорост на периферните звезди. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tamnata-materiia-sashtestvuva-Nabliudeniiata-oprovergavat-alternativn_127647.html Тъмната материя съществува: Наблюденията опровергават алтернативните обяснения Ускорението като функция от радиуса в NGC 4455, една от изследваните галактики. Кредит: Di Paolo et al. / SDSS9. Тъмната материя е една от най-големите загадки на астрофизиката и космологията. Смята се, че тя представлява 90% от материята във Вселената, но наличието й се проявява само косвено и неведнъж е поставяно под въпрос. Нови изследвания премахват последните съмнения относно съществуването на тъмна материя в галактиките, опровергавайки емпирично алтернативните теории. Изследването, публикувано в Astrophysical Journal, на Международната школа за авангардни изследвания SISSA (Scuola Internazionale Superiore di Studi Avanzati) в Триест, Италия, предлага и нови прозрения за природата на тъмната материя и нейната връзка с обикновената материя. От разширяването на Вселената до движението на звездите в галактиките има много явления, които не могат да бъдат обяснени само с наличието на обикновената за нас барионна материя. Силата на привличане, генерирана от "обикновената" материя е недостатъчна, за да обясни наблюдаваните гравитационни ефекти. Това доведе до теорията за съществуването на неоткриваемата тъмна материя и идеята, че галактиките са обградени от сферичен ореол тъмна материя. "Преди три години няколко колеги от Университета Case Western Reserve поставиха под въпрос нашето разбиране за Вселената и задълбочената работа на много изследователи, поставяйки под съмнение съществуването на тъмна материя в галактиките", обяснява Киара Ди Паоло (Chiara Di Paolo), астрофизик в SISSA. Изследователите анализират кривите на 153 галактики, главно „класическия“ тип спирала и получават емпирична връзка между общото гравитационно ускорение на наблюдаемите звезди и компонента, който би се наблюдавал при наличието само на обикновена материя от класическата Нютонова теория. Тази емпирична зависимост, която изглежда е валидна във всички анализирани галактики и при различни галактически радиуси, подкрепя обяснението за гравитационното ускорение, без непременно да поставя под въпрос тъмната материя, но включва например теории за променливата гравитация като Модифицираната нютонова динамика (MOND). Ди Паоло и нейните сътрудници си поставят за задача да проверят тази връзка, анализирайки ротационните криви на галактиките, различни от класическия спирален вид - 72 галактики с ниска повърхностна яркост (LSB) и 34 дискови галактики-джуджета. Така изследователите получиха по-разширени резултати, намирайки зависимост, която освен пълното гравитационно ускорение и компонента от обикновената материя, включва и галактическия радиус и морфологията на галактиките. "Изследвахме връзката между общото ускорение и компонента от обикновената материя в 106 галактики и получихме различни резултати от наблюдаваните преди това", обяснява Паоло Салучи (Paolo Salucci), професор по астрофизика в SISSA и един от авторите на изследването. "Нашата работа не само демонстрира неточността на описаното преди емпирично отношение, но и премахва съмненията за съществуването на тъмна материя в галактиките. Освен това откритата нова връзка може да предостави важна информация за разбирането на природата на този неопределен компонент." Източник: Dark matter exists: Observations disprove alternate explanations, phys.org Загадката на скоростта на въртене на галактиките В края на 1970 г., астрономите Вера Рубин (Vera Rubin) и Алберт Босма (Albert Bosma) независимо един от друг установиха, че спиралните галактики се въртят равномерно с почти еднаква скорост - скоростта на звездите и газовете в галактиката не намалява пропорционално с радиуса, както можеше да се очаква от законите на Нютон и разпределението на видимата материя, а остава приблизително постоянна. Скоростта на движение на звездите не намалява по краищата на галактиките и това е типичната ситуация във Вселената. Според небесната механика скоростта на въртящите се звезди около центъра на галактиката трябва да намалява обратно пропорционално на разстоянието им до центъра (вляво горе). В реалните галактики скоростта остава почти постоянна. Това означава, че галактиката всъщност съдържа допълнително голяма маса невидимо вещество или "галактическо хало (ореол)" (вдясно). Орбиталната скорост на звездите в галактиката зависи от гравитационното притегляне на масите. Колкото по-силно звездата се привлича към галактическия център, толкова е по-голямо радиалното ускорение и толкова по-бързо трябва тя да се движи, за да преодолее това притегляне. Може да се вземе пример с планетите в нашата слънчева система. Меркурий е близо до Слънцето и следователно има голямо радиално ускорение спрямо Слънцето. Отдалеченият Плутон има малко радиално ускорение. Така Меркурий се движи около Слънцето с 48 км /сек., докато Плутон - с едва 5 км/сек. Според модела на тъмната материя, масата на галактиката не е концентрирана в центъра й. Повечето от видимата материя е там, но галактиката е заобиколена и от ореол от тъмна материя. Обикновено се смята, че причина за тези "плоски криви на ротация" е фактът, че повечето от масата на галактиката е тъмна материя и голямата част от нея е в ореола на галактиката, която осигурява допълнително гравитационно привличане. Модифицираната Нютонова динамика Има много други доказателства в подкрепа на тъмната материя, но съществуват също така и алтернативни модели като "Модифицирана Нютонова динамика" (Modified Newtonian dynamics - MOND). През 80-те години е имало предположение, че гравитацията не е една и съща навсякъде, като е алтернатива на тъмната материя. Идеята, известна като MOND, бе изразена от Мордехай Милгром (Mordehai Milgrom) от Принстънския университет в Ню Джърси. Той открил, че галактиките се въртят почти перфектно в ситуации, в които гравитационното поле е относително слабо, но силата му престава да намалява в зависимост от квадрата на разстоянието и се изравнява. В такива среди във външните краища на галактиките гравитацията ще бъде по-силна от очакваното. През 2014 Хуншен Жао (Hongsheng Zhao) от Университета на Сейнт Андрюс показа, че такава малка промяна ще позволи на взаимодействието на Млечния път с Андромеда преди 7-11 милиарда години. Макар, че в статията в Physical Review Letters не е спомената, Макгоу е привърженик на теорията MOND. Новото изследване на радиалното ускорение на звездите може да направи теорията MOND отново актуална. Публикацията показва, че в инфрачервена светлина разпределението на материята дава по-добри, отколкото в оптична светлина стойности на разпределението, които напълно обясняват плоските криви на въртене. Тоест, излиза че тъмната материя е ненужна. Данните на скоростите на въртене в 153 галактики. Корелацията между радиалното и гравитационното ускорения е доста силна. (McGaugh, et al.) И все пак, тъмната материя е нужна Статията на McGaugh, Lelli и Schombert по никакъв начин не отхвърля съществуването на тъмна материя, нито потвърждава съществуването на MOND. Те разгледат разпределението на материята и плоските криви на ротация само до района, където се намира видимата (в оптичния и инфрачервения диапазон) барионна материя. Налице е силна корелация между разпределението на материята и плоските криви на ротация, така че изглежда, че тъмната материя всъщност не е необходима. Но е известно, че барионната материя е концентрирана в центъра на галактиката, а ореолът от тъмна материя се простира много по-далеч - видимите системи са много малки в сравнение с ореола. И тук, извън сферата на барионната материя, тъмната материя остава необходима. MOND е трудно приемана хипотеза - идеята, че природата променя силата според обстоятелствата, е неприятна за по-голямата част от физиците. Нещо повече, MOND има проблеми с много големите маси. За галактичните купове тъмната материя все още е необходима, за да ги задържи заедно. Топлите и студени райони на микровълновия реликтов фон е трудно да се обяснят, без някаква форма на тъмна материя, съдействаща на обединението на обикновената материя в галактики. "Играта между тъмната материя и MOND просто стана малко по-интересна" - коментира във Forbes професорът по астрофизика Брайън Кобелейн (Brian Koberlein). Източници: Acceleration relation found among spiral and irregular galaxies challenges current understanding of dark matter, Phys.org La correlación entre materia bariónica y las curvas de rotación galáctica, Francis Naukas Rotating Galaxies Could Prove Dark Matter Wrong, Brian Koberlein, Forbes ... ... Стигат до извода за купол (структура от подреден вакуум) от тъмна материя - от отдавна я приказвам като форма "ореол" - "поничка". Този структуриран вакуум се върти като цяло с галактиката и веществените обекти се образуват непрестанно, следвайки минимална енергия за образуване, по подреденото и в същност - това променя скоростта на движение на периферните тела със сила по посока на образуване (ускорение), допълнително от гравитацията по Нютон (тя си остава като привличаща сила към централната част) ...

Дълго е, затова не го копирам, предполагам - сте го видели: https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Mozhe-li-vsichki-nashi-nauchni-znaniia-da-se-srutiat-kato-kula-ot-kart_126381.html Може ли всички наши научни знания да се срутят като кула от карти? ... ... Краткият отговор е НЕ!.. Но има неща, които са много полезни: "... Науката е едновременно: Обем от знания, който обхваща всичко, което сме научили от наблюдението, измерването и експериментирането на Вселената. Процес на непрекъснато поставяне под съмнение на нашите предположения, опитвайки се да търсим пропуски в най-доброто ни разбиране за реалността, да търсим логически вратички и несъответствия и да изпробваме границите на нашите знания по нови, фундаментални начини. Всичко, което виждаме, всичко, което чуваме, всичко, което откриват нашите инструменти и т.н., може да бъде - ако е правилно записано - част от научните данни. Когато се опитаме да сглобим нашата картина на Вселената, трябва да използваме пълния набор от всички налични научни данни. Не можем да изберем резултатите или доказателствата, които се съгласуват с предпочитаните от нас заключения, трябва да сблъскваме идеите си с всякаква достоверна информация, която съществува. За да се прави истинска наука, трябва да съберем тези данни, да ги сглобим в самостоятелна рамка и след това непрекъснато да оспорваме тази рамка по всякакъв начин, който можем да си представим. Най-добрата работа, която един учен може да направи, е непрекъснато да се опитва да опровергае, а не да докаже най-свещените си теории и идеи. ..." "... Има три съставки на всяка една революционна научна теория: Тя трябва да възпроизведе всички успехи на предишната теория. Тя трябва да обясни новите резултати, които противоречат на старата теория. Тя трябва да направи нови, проверими прогнози, които не са били тествани преди, и които могат да бъдат потвърдени или опровергани. Това са невероятно високи изисквания и се случва рядко някой да ги изпълни. Но когато това стане, наградата е несравнима..." ... и т. н., но Живот - не е обяснен?! (За себе си - съм привърженик на хипотеза, която обяснява света и съвсем не е нужно нещо от днешните знания да отпадат "революционно". Само тълкуванията на известното от експерименти (фактите), се променят по начин, който е и реалистичен, истинен. Но - картинката на научното знание е същата и за косвени доказателства - се ползва цялата Природа) ...

А бе, работни места има, ама няма кой да плаща. Трябват компетентни да изпишат "длъжностна характеристика" и конкретна заплата да стои там, да се следи, както изпълнението на работата, така и изплащането на заплатата... Само при представянето на това - да е допустимо, въобще работодателят да говори за "имам работно място". Ако ги няма тия "прости" неща - няма работно място (и така ще се окаже при проучване, че няма работни места. Има места за "роби"!) ...

Има корелация: Днешният виц: Ако УНСС фалира, с него ще фалират и половината заведения в Студентски град. ...

На изпит, един теолог, след като написал силата по Нютон F=m.a, го попитали, а на какво е равна божествената сила. Отговорил: Божествената сила е равна на божествената маса по божественото ускорение! (спасил се от ...анатемосване, демек. И, до ден днешен, това е вярно твърдение) ...

За земните лаборатории е по-скоро "ежедневно", но ... най-сетне се сетиха, че подреждане на вакуума може да има. Ето и доказателство: https://megavselena.bg/po-barzi-ot-svetlinata-chastici-izlachvat-super-yarko-gama-lachenie-okolo-pulsarite/ По-бързи от светлината частици излъчват супер ярко гама лъчение около пулсарите Учени откриха, че заредените частици пътуват по-бързо от светлината през квантовия вакуум на пространството, което обгражда пулсарите. Тъй като тези електрони и протони летят с пулсарите, те създават ултра-ярките гама-лъчи, излъчвани от бързо въртящите се неутронни звезди, разкрива ново изследване. Тези гама-лъчи, наречени „емисии Черенков“, също се намират и в мощните ускорители на частици на Земята, като Големия адронен ускорител близо до Женева, Швейцария. Тези лъчи също са източник на синкаво-бяло сияние във водите на ядрените реактори. Но досега никой не смяташе, че емисиите на пулсарите се състоят от „емисии Черенков“. Това отчасти се дължи на известната теория на относителността на Алберт Айнщайн, според която нищо не може да пътува по-бързо от светлината във вакуум. Поради тези твърдения учените преди това смятали, че „емисиите на Черенков“ не могат да се случат в квантовия вакуум на пространството около пулсарите. Това е област лишена от материя, но в същото време е дом на призрачни квантови частици, които се появяват и изчезват. Това означава ли, че новото изследване опровергава теорията на Айнщайн? „Това изобщо не е така“, казва съавторът на изследването Дино Ярошински, професор по физика в Университета Стратклайд в Шотландия. „Пулсарите създават смазващо силни електромагнитни полета в квантовия вакуум обграждащ звездите. Тези полета деформират или поляризират вакуума, като по същество създават бързи избухвания, които забавят светлинните частици“, обяснява Ярошински. Междувременно заредени частици, като протони и електрони, преминават през тези полета, надминавайки светлината. Когато заредените частици летят през това поле, те изместват електроните по пътя си и излъчват радиация, която се събира в електромагнитна вълна. Тази вълна, подобно на оптичната версия на звуковия бум, е това, което виждаме като гама-светкавица, според изявлението на изследователите. Екипът все още не знае точно колко ярки са тези гама-лъчи, казва Ярошински. „Това, което знаем е, че при правилните условия, излъчването на Черенков във вакуум засенчва синхротронното лъчение“, добавя той, като се позовава на друг вид радиация, която се излъчва от пулсарите чрез заредени частици, движещи се по крива. Новите открития биха могли да имат последици надхвърлящи пулсарите, казват учените. „Това е много вълнуващо ново откритие, защото може да даде отговори на основни въпроси, като например какъв е произходът на гама-лъчите в центъра на галактиките? Откритието дава нови възможности за тестване на някои от най-фундаменталните теории на науката ”, заявява Ярошински в изявлението си. Изследователите съобщават за своето откритие на 25 април в списание Physical Review Letters..." ... ...

Ако е било само краста лекуването на хора, това ще е най изгодно и за болните да не ги лекуваш.....СМСМ Един физик от дира (клуб физика) го каза много добре, според мен: "Само йогите могат да претакат енергията си през чакрите!" Майтапът е добър, но не се пренася енергия, а информация - мозъкът "работи" с идеална информация. Като стане претрепано с такава (стрес е модерното), мозъкът се затормозява да изпълнява основната си функция - регулация на цялостта на физическото тяло. Изоставя получената от сетивата фина информация, която да направи ОВ с ген-информацията и да се вземат "мерки" да се поправя затормозената част. При успокояване и вглеждане в тялото, се усещат болките, които при стрес-напрежение не са се усещали-отчитали от мозъка. Така, на принцип "плацебо ефект" - при условно здрав организъм, става поправка на изоставеното (смятат го за лечение, а то си е самолечение, стига "болният" да е влязъл в час с усещанията и почивките си) в съгласие с инфото от гените. ... (Пощенето при маймуните и др. е също ... био-терапия ...)