Малоум 2

https://megavselena.bg/fizitsi-razreshiha-misteriyata-na-efekta-ems-skrit-v-yadroto-na-atoma/ Физици разрешиха мистерията на ефекта ЕМС, скрит в ядрото на атома Става въпрос за един загадъчен факт, който учените знаят от 1983 г. насам: Протоните и неутроните действат различно, когато са вътре в атома, и когато плават свободно през пространството. По-конкретно, субатомните частици, съставляващи тези протони и неутрони, наречени кварки, забавят значително движението си, след като се ограничат до ядрото на един атом. Физиците наистина не можеха да обяснят това, защото неутроните са неутрони, независимо дали са вътре в атома или не. И протоните са си протони. И протоните и неутроните (които заедно съставляват класа на частиците, наречени „нуклони“) са съставени от три по-малки частици, наречени кварки, силно свързани една с друга. „Когато поставите кварки в ядрото, те започват да се движат много по-бавно, и това е много странно“, казва съавторът на изследването Ор Хен, физик от Масачузетския технологичен институт. „Това е странно, защото мощните взаимодействия между кварките определят главно тяхната скорост, докато силите, които свързват ядрото (и също действат върху кварките вътре в ядрото), се предполага, че са много по-слаби“, добави Хен. И няма друга известна сила, която би трябвало да променя поведението на кварките в ядрото толкова интензивно. И все пак, ефектът е налице. Физиците занимаващи се с елементарните частици наричат това явление ЕМС ефект, на името на групата открила ефекта – European Muon Collaboration. Две частици в ядрото обикновено се издърпват заедно със сила от около 8 милиона електронни волта (8 МеВ), мярка за енергия на частиците. Кварки в протон или неутрон са свързани заедно с около 1000 МеВ. Така че няма обяснение защо сравнително леките взаимодействия на ядрото драматично влияят върху мощните взаимодействия в кварките, обяснява Хен. Ефектът на ЕМС обаче не изглежда като лек тласък от външна сила. Въпреки, че той варира от един вид ядро към друг, „това не е като половин процент разлика. Ефектът изскача от данните, след като сте достатъчно креативни, за да проектирате експеримент, за да го търсите“, казва Хен. В зависимост от съответното ядро, видимият размер на нуклоните (който е функция от тяхната скорост) може да се промени с 10 до 20 процента. В златното ядро, например, протоните и неутроните са 20 процента по-малки, отколкото са, когато плават свободно. „През годините теоретиците създадоха много различни модели, за да се опитат да обяснят какво се случва тук“, казва Хен. „Един мой приятел се пошегува, че ЕМС означава ‘Everybody’s Model is Cool’ или „Всеки модел е готин“, защото всеки модел изглеждаше така, сякаш може да обясни парадокса“. Но с течение на времето физиците правеха повече експерименти, тестваха тези различни модели и един след друг те биваха забравяни. „Никой не можеше да обясни всички данни и ние си оставахме с големия пъзел пред нас. Имаме много данни, измервания на това как кварките се движат във всички видове различни ядра и не можем да обясним какво всъщност се случва.“, казва той. Подходът при новото изследване е различен. Вместо да се опитват веднага да обяснят целия пъзел, Хен и колегите му решават да погледнат само един специален случай на взаимодействие на неутрон и протон. При повечето обстоятелства, протоните и неутроните в ядрото не се припокриват помежду си, вместо това се „съобразяват“ с границите на другата страна, въпреки че са просто системи от свързани кварки. Но понякога нуклоните се свързват заедно в рамките на съществуващото ядро и започват да се припокриват за кратко, физически се припокриват един с друг, превръщайки се в това, което учените наричат „корелирани двойки“. Във всеки момент около 20 процента от нуклоните в ядрото се припокриват по този начин. Когато това се случи, между кварките протичат огромни количества енергия, които фундаментално променят обвързаната им структура и поведение. В статия, публикувана в списанието Nature, изследователите твърдят, че този енергиен поток точно отчита ефекта на ЕМС. Екипът бомбардирал много различни видове ядра с електрони и открил пряка връзка между тези двойки нуклони и ЕМС ефекта. Техните данни показват, че кварките в повечето нуклони изобщо не се променят, когато влязат в ядрото. Но онези, които участват в двойки от нуклони, променят поведението си толкова драматично, че изкривяват средните резултати във всеки експеримент. Че много кварки, опаковани в такова малко пространство, причиняват някои драматично силни ефекти. Ефектът на ЕМС е резултат само от малка част от аномалиите, а не от промяна в поведението на всички протони и неутрони. От новите данни, екипът извлича математическа функция, която точно описва как ЕМС ефектът се държи при различните ядра. „Авторите на изследването са направили прогноза и тя повече или по-малко се потвърждава ”, казва Джералд Фелдман, физик от университета Джордж Вашингтон, който не е участвал в изследването. „Това е силно доказателство, че този ефект на сдвояване е истинският отговор на тайната на ЕМС“, каза Фелдман за изданието Live Science. След 35 години физиците занимаващи се с елементарни частици изглежда разрешиха мистерията на ефекта ЕМС. Хен казва, че той и колегите му вече имат предвидени следващи експерименти, планирани да изследват въпроса още по-задълбочено и да разкрият нови неизвестни истини за поведението на сдвоени нуклони в атомите. Публикувано в LiveScience." ... ... (на прав път са според мен - ще установят, че частиците се сдвояват (както е при вакуумните зрънца - по хипотезата ми), като обменят фотон за връзка. Тоя фотон за връзка е "взет"-погълнат от полето в околността на експеримента и Излъчен - служи за вакуумна подложка върху която се образува втората частица. Но следва излъчване от втората частица и излъченото служи за подложка за образуване на първата и ... така се обменя фотон за връзка, който държи частиците в едно цяло, като нещо отделно от частиците в околността. Наподобява се действието "по същност" за образуване, както при вак-частиците) ...

Свободата (Хегел) е осъзната необходимост. Необходимо е човек да е в стереотип. Уж избира ... , но социумът му го е"избрал" преди него... И - не всякога е "стерео", а трето, четвърто, пето и т. н. - многообразие, неприсъщо на еволюционното био-изграждане. ...

Изгледай го. Ще ти хареса- малко сложно, но ... е ясно - инстинктите при човек са силно потиснати. Инстинкт = Вродена потребност + ключов стимул + фиксиран комплекс от действия...А, човек има План за действия - зададен от социума - обучение от рождение с метод "проба-грешка". Свойството Разум, което трябва да слага границата на поведение - може да се преодолява и ... ставаме неразумни. Ставаме стереотипи (за другата тема) ... ...

А, ето и визуализация на "спин" : https://www.youtube.com/watch?v=r-gw-K8XgcI Показано е само въртене на топче2!. Но, че се дължи на цялостното въртене, на сума от механичен и спинов моменти, не е предвидено. А, спинът е проекция на "въртене" по оста Z, т. е. - само това, което може да се намери вероятностно и което се влияе от измененията на магнитното поле -вакподложка на експеримент. ...

"Нагаждане" ... не е при мен. Просто - липсва обяснение: Защо е възможно това... Ето и изводите в края на клипа: 1.Преди измерването няма класически стойности. 2.Предсказване е възможно само вероятностно. 3.Процесът на измерване изтрива информацията. 4.Класическите закони се извличат от квантовите. Това е и смисълът - не се противоречи на резултатите от експеримента, а обяснение има (с хипотезата за непрестанното образуване на обектите)

В ТВ-играта "Стани богат" го казаха за камили. Знаех за статията и ... бях за зайците?!

ЕТо един от експериментите, при който, странностите на КМ могат да бъдат обяснени, само ако се възприеме хипотезата за непрестанното образуване на частиците. Честотата на образуване на частиците в цялостност е значително по-голяма от честотата с която полетата действат на характеристиките им. Забравянето на влиянието върху собствено свойство от/на предходен инструмент се дължи именно на новообразуването на частицата върху новата вакуумна подложка на полетата на следващия прибор. Всички изводи, упоменати във видеото, важат по същия начин, но - новото е, че частиците получават придобита характеристика (нова посока-направление на спин) без превръщания от един вид частица в друг вид. Тоест - новото свойство (информация от частица) се задава в експеримент (външно влияние на полевата форма), а не е строго фиксирана рождена даденост - показва, непрестанно образуване съобразно новите условия на експеримента, образуване с минимална енергия за самото образуване. Рождените свойства зависят от подредбата на полетата върху вакуумната подложка на експеримента. https://www.youtube.com/watch?v=YylrENdruSE

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Eto-zashto-grozdeto-izhvarlia-plazma-v-mikrovalnova-pechka-video_122463.html Ето защо гроздето изхвърля плазма в микровълнова печка (видео) Един загадъчен кухненски експеримент шества из интернет в продължение на години -срязано наполовина гроздово зърно в микровълнова фурна искри и изхвърля плазма. Плазмата се образува, когато газ се загрява и йонизира, освобождавайки електрони. Озадачаващата огнена гледка събра милиони мнения онлайн и някои експертни мнения, но без нито едно да се основава на официални изследвания. Доскоро. Сега най-сетне екип от трима физици смята, че е разбрал какво се случва, разказва ScienceAlert. Една наскоро публикувана статия в списание PNAS на екип от трима физици, е първото рецензирано проучване по темата, а резултатите показват, че най-популярното обяснение, представено от интернет-експертите, вероятно е неправилно. През годините няколко онлайн коментатора предположиха, че гроздето създава плазма, тъй като енергията в микровълновата фурна зарежда електролити в тяхната богата на вода вътрешна среда. Смята се, че това води до поток от енергия между двете части на гроздето - напрежение, което преминава през кожата като електрически проводник. Когато се събере достатъчно енергия произвежда искра от плазма - йонизиран газ, който излъчва светлина - в кожата, свързваща двете половини. Авторите на новото изследване показаха, че има грешка в това обяснение. Оказва се, че връзката, един от ключовите компоненти на теорията, изобщо не е необходима. Изследователите записват подобно изригване на плазма и когато в микровълновата фурна са две цели гроздови зърна на разстояние не повече от три милиметра. Khattak et al., PNAS, 2019 Дори кожата на гроздето, за която се предполагаше, че носи цялата тази енергия, не се оказа необходима. Когато плодът бе заменен с две перли хидрогел, изследователите видяха същите искри. Всъщност, това би се случило с почти всяка сфера, стига да има в нея достатъчно вода. Екипът повтори плазмените искри с помощта на цариградско грозде, големи къпини и дори пъдпъдъчи яйца. „Гледката на парченце плод, което избухва в пламъци в микровълнова фурна, е вълнуваща и запомняща се“, пишат авторите. "Заради това предишното внимание бе съсредоточено върху самата плазма, а не върху източника на искрене". Комбинирайки термично изображение с компютърни симулации, новото изследване пренасочи вниманието ни към основното - това, което нашите очи не могат да забележат. Резултатите разкриват, че когато две цели зърна грозде се докоснат в микровълновата печка, се създава връзка между тях, която води до "гореща точка" на енергията на мястото на контакта. Именно в този момент изследователите записват най-високите температури и разпределението на най-големите енергии. Khattak et al., PNAS, 2019 Термокамерите разкриват гореща точка между зърната грозде от натрупване на електромагнитна енергия - а не вътре в тях, където предсказваше обяснението от интернет. Това доведе до ново обяснение: Когато двете зърна грозде са близо едно до друго в микровълнова фурна, вълните, които поглъщат, се връщат назад-напред в малкото пространство между тях, създавайки все по-мощно електромагнитно поле. Това продължава, докато електромагнитното поле не стане толкова силно, че да нагнети близките електролити, които след това избухват с кратка експлозия на огнена плазма, съобщават изследователите, цитирани от Science. "Абсорбцията на микровълните от водата служи за потискане на вътрешните режими и позволява образуването на горещи точки в диапазон от размери на зърната", заключават авторите. "Ако вземеm две от тези зърна грозде и ги доближим едно до друго, това, което се случва е, че вече нямаме независима система, а система, където тези две - да ги наречем, резонатори [cavity] - общуват помежду си", обяснява за NewScientist Томас Волз (Thomas Volz) от Университета Маккуори, Сидни, неучаствал в изследването. Когато зърната се докоснат, те могат да обменят енергия. Тези горещи точки започват да се натрупват между двете зърна грозде и микровълните интерферират помежду си, за да образуват много по-горещо и по-енергийно плътно място, отколкото биха формирали независимо. Поставянето им едн до друго фокусира енергията в много малко място, което е достатъчно за йонизирането на натрия и калия в гроздето и запалване на плазмата, пояснява Волз. Интернет може най-накрая да има някои отговори, но когато една загадка се реши от науката, тя често се заменя с друга. По време на това изследване например изследователите забелязват, че двете зърна грозде необяснимо и многократно се сблъскват едно с друго. И с всяко ново разгадано парче от пъзела се приближаваме до познанието как дължината на вълната на светлината работи на наномащаб. Тази находка може да има приложения извън фокусите с грозде, като например при проектирането на универсална микровълнова антена. РАко рзберем как да се фокусира енергията на входящите вълни може да открием по-слаби сигнали. ... ... Има и видеоклипове към статията. ...

Още една загадка-проблем, но .... има показателен коментар!? "... Добре, де! Нощем не става ли малко по-хладно?!... ..."

Въобще, несиметричното подреждане на частите на физическия вакуум (потенциални разлики), дават "силите", а те са единственото Абсолютно усещане-реалност, за Изследовател... Другото са изчисления при възприет модел ... на нещо. ...

Майсме позабравили Енгелс: http://septemvri23.com/engels_za_semeistvoto/ Част: "... „безредността включва потискането на индивидуалните наклонности”, така че „проституцията е нейната най-истинска форма”. А на мене, напротив, ми се струва, че не може да бъде разбрано първобитното състояние, докато на него се гледа през очилата на публичния дом. На този въпрос ще се върнем при разглеждането на груповия брак. ..." Бая писано има...

Тез ... от отдавна не са наред?!. Родител може само да е Майката - биологията в Природата никой не я е отменял! Без биология - става перверзия - следват, извращения. Съпругът е предполагаемият баща на децата. И ако се грижи за семейството, що да не се нарича "баща" и съгласно обществените закони да си поема отговорностите и привилегии за гордост от възпитание на поколението. ...

На практика - резонансът решава посредством "микро-закони, правила, които са по-силни от едрите". Но Разумът не всякога е "съгласен" с обективното и проявява "свободна воля"- така създава хаос в мислене и действия. В крайна сметка Природата си го връща посредством микрото ... по някакъв начин - може и неописано в закони и правила на обществото - те са измислени, за удобство на човеци. ...

https://www.youtube.com/watch?v=9mSb-dw9o1E

В хипотезата с непрестанно образуване на обектите - тези, които можем "видим" и с които можем да експериментираме, а не - недостижимите по размер вакуумни "зрънца" - сингулярност няма. Просто, затварянето на образуващите фотони, за всеки цикъл затваряне си сменят центъра около който става затварянето. Така, за множество цикли на образуване на частицата, се оформя централна област, а не точка (точковите обекти са илюзия, за по-лесно изучаване, ама - водят до безкрайно голяма енергия). Освен това - при затваряне се обменят фотони от околното ЕМПоле (те са предварителната подреденост на структурата на вакрешетката, върху която се образува обектът) - та общо: вътрешна+външна енергия (кинетична+потенциална) е крайна, а всяка промяна на подредеността на подложката, действа като "сила" - изменя движението на обекта като цяло - има възможност за наблюдаване на ускорения и съответно, "маса". Силите са с ентропиен произход. Творецът на света е ентропията - тя подрежда, структурира обекти (по вероятностен принцип, а не - случайно) от свойство на неподвижни "по място" зрънца на вакуума (момент на импулс), а - тъй като възникналото изменение е движещ се обект, се създава възможност за Хаос в неподвижното ЕМПоле, което е вън от обекта. Заедно с вещеви обекти се раждат и физ. закони, посредством които ние откриваме взаимодействия. Не е нужен един ГВ за образуване на света. Напротив - осезаемият свят е роден с множество малки взривове - електрон-позитронни двойки анихилират, правят хаос и т. н.. И не е нужно едновременно да са се случвали тези взривчета - те и в ден днешен се случват. Достатъчно е да знаем, че силите с ентропиен произход могат да са сили на отблъскване и сили на привличане. ...

Това провокация ли е? За кое поле става въпрос? И как мислиш? Ако в някое кубче има постоянен магнит, а в останалите няма, дали полетата (ел. магнитни, ел. статични или гравитационни) ще са еднакви? А не казваш каква е преградата? Полева форма ли е, или е видима плътна материя? Колкото до отклонението на изпратените към даден обект фотони, то отдавна е измислена шапка невидимка. Ел. магнитното поле с достатъчна мощност може да изкриви потокът от фотони и да видим какво е зад или пред обекта, но не и самият обект. Същото би трябвало да важи и за изпращането на единични фотони! В по-стари постинги - Не говорим само за познатото ЕМПоле, затова въпросите изглеждат като отклонение. Популярно: Общо-известното е, че ЕМПоле се "създава" от частици с физ. характеристика заряд. Но по-правилно е, че при ускорено движение на частици с характеристика заряд, те стават излъчватели на ЕМВълни. Все едно, че "разбъркват" неподвижното ЕМПоле и енергия, и импулс от процес ускорение, се пренася с ЕМВълни. Енергията по Планк е пак E=h.v, където "v" е честота. При непрестанно образуване на частиците, обаче, има и Честота на образуване (за протон, неутрон 10^(23) Hz, за електрон в атом водород - 10^(18) Hz ) По време-ускорение на частица, обвивката й пулсира с честота на образуване. За "съседите" на частите-зрънца от вакуумната подложка, по които се пренася информацията "структура на обвивка", тази информация е указание, че там съществува "ей такова образувание". Като празни съчмички с форма на обвивката - обвивките "излитат" от частицата. Попълват се отново от реакцията на околните (възвръщат състояние, релаксация на околните - поради неподвижност по място на вакчастиците, на зрънцата). Така веществените частици се движат на тласъци като цялостна структура върху структурирана от външни полета вак подложка. Или трептят на мястото си, заради непрестанното си образуване. На слоеве се образуват: централен слой (керн), междинен слой, външен слой. Обвивката на всеки от слоевете "отговаря" за някое от познатите взаимодействия. Например, обв. на керна - за гравитационното :, междинен- за слабото взаимодействие, а най-външният слой - за електромагнитното взаимодействие. Вижда се: заради формата на обвивките - при еднаквите форми от много частици (подобие), могат да възникнат сили с ентропиен произход, щото - околното в ЕМПоле е Хаос от милиарди различни фотони от близки или далечни излъчватели на вълни (и от други тела, по въпроса по-горе), а образуванието от подобното е ПОДРЕДЕНО - самоорганизират се частите по-лесно. Тези сили с ентропиен произход са слаби (и вероятностни), действат на малки разстояния, заради декохеренция. Това е Петата сила, за която по-горе има клип, че я търсят... ...

Всяко "твърдо" тяло (условно постоянна форма) има околна повърхнина. Най-външните атоми не са изцяло уравновесени по сили (от полета) с по-вътрешните си съседи. Особено силни са полетата на остри върхове, бразди и ръбове (на стени и отвори, примерно) - известно е, йонен микроскоп с "островърха" игла и висок потенциал, и др. Разсейването и суперпозиция на светлина от тия, сравнително "силни" полета на ръбовете е дифракция (интерференция от ръбовете). По принцип - При допир - телата се допират с полетата си - силите са с електромагнитен произход. (В хипотезата - понятие за движение-пренос на импулс на "единични" фотони - няма. Засега, официално за статуквото, за единичен фотон счита един фронт на светлинна вълна, а той съдържа, се състои от множество фотони. Когато се "пусне" монохроматичен такъв "фотон" към екран с датчик, то той - фотонът, в Датчика - се поглъща като едно цяло и затова го считат за единичен фотон. Ако датчикът е по-чувствителен за по-къси вълни от "изпитващия" - възможно е да се погълне само част от този фотон и ще се разсее в друг "цвят". Така, в зависимост и от големината на частиците на тялото, става различно "оцветяване"- частиците са като датчици - поглъщат и разсейват светлинни вълни... Цветята и пеперудите - са красиви, за нас) ...

Това съм писал - в скоби, Нютон. И, че трябва време за "достигане" въздействието от една част до друга. Незакъсването е решавано с нови абстракции и идеализации. И, показва, че съществува "закъсването" - гравитационно "мачкане" на на различните части на телата в орбита около тежки тела. Обменът- информация за действие- става с полева форма на материята и при това - с Ссреда, а не с Свак. Затова е важна същността - без непрестанно образуване на частиците в зависимост от структурата на вакподложката, няма пренос на промяна - според хипотезата. А самият пренос - става с поглъщане на фотон, време-престой в обема на частицата, излъчване на друг фотон, поради изменение на скоростта (и въртенето) по време на престоя на фотон в частицата. Така се формира и Ссреда - и си е ОВ - как полетата влияят на механичните движения. ... Петата сила е предвидена и има шанс да се обясни, ако се възприеме хипотезата - ентропиен произход на силите.

Разбира се че обратната връзка е "доказана" (след като и е формирано понятие и име), още при неживите твари и неща, и че при нея не се изискват свръхсветлинни скорости. Тя е елементарна форма на закона за действие и противодействие. Но във вашата схема тя има някаква мистична обяснителкна сила (вместо тя да е обясняемото защото е следствие), и там е нужна свръхсветлинна скорост по тази причина. Запомнете, ОВ е наименование на последствие, тя не е обяснение, дори при живите организми. След откриването за Свак, че е максимална и гранична, законът за действието и противодействието (Нютон) ... закъсва. Трябва допълнително време за достигане действието "до другия край" на тялото - не става мигновено, макар че ни е таково наблюдението. И, през това допълнително време върху тялото Действат странични външни полета. Затова, вече за кой ли път ще го пиша: Разграничават се действията: има ВЪЗдействие и ВЗАИМОдействие. По хипотезата информацията се съдържа и пренася с фотони - (ЕМВълни -смес от множество фотони, част от които могат да се поглъщат от вещеви - резонанс, например ). При взаимодействие се Обменят фотони (фотон за връзка) между Две и/или повече вещеви (колективен ефект- ток в метал). Това е ОВ - напр. протон-електрон. При въздействие - всички, околни на процес полета, въздействат върху телата. В хипотезата се съдържа и Петата сила. Подобните структури се привличат - сили с ентропиен произход. Това също е един израз ОВ и ... няма нищо мистично, съгласно хипотезата: непрестанното образуване на частиците зависи от полетата във вакуумната подложка, а тя - при наличие на външни полета, от други тела, е структурирана подобно веществата им. И пак няма нужда от свръхсвелнини скорости. Но пък има скорости близки до светлинни - на космическите лъчи (частици са). Съществуването на изменчиви потенциали в Космоса, ги ускорява при непрестанното им образуване, до възможния предел. ОВ е информация, която променя движенията на участващите обекти. И по същност, разкрита в хипотезата, е обяснение за причино-следствени действия. (Ако в Природата нямаше повтарящи се действия, които да водят до привидна еднаквост, нямаше да има нужда от физика) ...

ОВ е доказана. Първо при живите твари. И...Не, не се изисква обмен на информация със скорост по-голяма от Свак. Въобще - високата честота (къс фотон) си "дава" информацията при поглъщане, за по-малко време, от дългите вълни, в които се съдържат, (вълните са смес от много фотони), а вълните се движат с една и съща скорост. Затова и фасетното око (УВ-честота) е по-бързо по реакция към информация от околността и ... трудно "хващаме" ... мухи, например. Ясно е, че физиката не се интересува от "защо", а само от "как" и "колко". Но, за любителите е по-интересен отговор на "защо" - нищо, че е философия - другото го има в учебници и лекции и който иска подробности може да се информира: (проф. Чирцов - изключителен лектор!) https://www.youtube.com/watch?v=eDS9nJy3JKY ...

Жив е с трудовете си: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Polucheni-sa-dokazatelstva-za-naj-velikoto-predskazanie-na-Stivan-Hoki_120886.html Получени са доказателства за най-великото предсказание на Стивън Хокинг за черните дупки ...

Ами, така е на практика. Скоростта на светлината във вакуум (Свак) е максимална и е КОНСТАНТА. Скорост на светлина В СРЕДА (Ссреда), е различна и по-малка от Свак, в общия случай и в хомогенна среда - пак е константа, различна и по-малка от Свак. (При скорост на вещеви обект по-голяма от Ссреда се получава Черенковско лъчение) (Има опит на Физо - в тръба с вода (водата е различна оптична среда от вакуум), пропуска лъч монохроматична светлина в едната и в другата посока на движението на водата. Събира лъчите в обща интерференционна картина. При различни скорости на движението на водата, тая картина се променя, защото един и същ път на светлината се изминава за различно време. Това е класически опит за установяване на среда"етер" - дали етерът се увлича от движещи се тела, в случая, водата. Установява се, че ЧАСТИЧНО се увлича. Коефициент на увличане К =1-1/n^2 < 1. Това е Класическо тълкуване. И понеже не съвпада по изводи с опит "аберация на светлината" (етерът е неподвижен спрямо движещите се тела) и опит Майкелсън Морли (етерът напълно се увлича от движещите се тела) - етерът е отпаднал като среда за пренос на светлината... Айнщайн не е бил "доволен" от такова положение. (противно на мненията - на СТО не й пречи наличието на етер като "неподвижна" среда, защото е недосегаема за експеримент - значи, пак всяко движение ще е относително, щото не можем да строим Коорд. С-ма, захваната за етер. Опитите са за търсене на "етерен вятър", а не - търсене на среда етер). Защото тогава пък, при липса на среда, не е можело да се обясни силата от гравитационното привличане. На ОТО й трябва среда, в която да е възможно да се създава кривина... на кво да е.) ...

Природата го е скрила от нас - в интерференцията. Така "неизменното" време става отделно за наблюдаване на "бавни" по време-изменение процеси и ни се струва като абсолютно - с него да определяме последователност причина-следствие - хронология на процесите. При задълбочаване изследванията към микрото информацията, която търсим, става все по-бърза по време-изменение и трябват високоскоростни "наблюдатели"-датчици за все по-къси вълни. И понеже същите вълни се съдържат в обектите - става намеса на наблюдателя в процесите. Обърква му се понятието за хронология. Докато, обратно, при изследвания към крупното, огромното - виждаме някаква непроменливост, вечност..., като че ли времето за промени е спряло. Затова и двете теории СТО, и ОТО стават важни при изследванията. Средно сме в тях - само така изглежда времето като "Единно" - да ползваме едно време за определяне на хронологията в ежедневие. ...

Ами, прочети това - отдавна Шпага го даде, по-горе: http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Strelata-na-vremeto_4039.html ...

Точно! За да обясним времето е нужно ... време. (Има играчка "люлката на Нютон": Ако повдигнем едно топче от единия край и го пуснем - от другата страна на подредената линия "подскача" едно топче. Но, ако повдигнем две топчета и ги пуснем - от другата страна "подскачат" две топчета. Пита се - от къде "знае" люлката, колко топчета сме задвижили?.. Нормалният отговор - спазва се третият закон на Нютон. Така е, но не е достатъчно - щото се тълкува импулса като "маса по скорост". Пита се защо се спазва?.. "Така казва експериментът!" не е отговор-обяснение, а бягане по тъча. Тълкуването може и да е по-дълбоко- импулсът е "сила по време" при полева форма на енергията - топчетата се допират с полета (това не се отрича). Пренос на импулс с полета - възможно най-голямата скорост на пренос на импулс е със скоростта на светлината в средата. Да, ама по принципа на Ферма, импулсът ще пристига "за най-кратко време". Ако "литне" само едно топче от другата страна на линията, ще е нужно повече време на действието като цяло и ... няма да се спази закона. По учебник - ЕМПоле е неподвижно. Движат се измененията в/по него) ...