Малоум 2

Самите учени се държат малко надменно. Знаят, че почти няма да ги разберат "обикновените" хора и журналистите, и ще се изтълкуват неправилно търсенията им. А е важно и да не "издават" достижения в конкретната си работа, които са предмет на бъдещи открития и изобретения -да не изгубят "новост". (По-рано, в един руски линк, тук - не успях да го намеря - имаше за: Надменност, като причина да не се разпространява правилна наука: "Мы-умы, Вы-увы!") ...

А, наистина е вярно, че без математически модели - не става съвършено, мисленето. Такъв модел е и комплексното число - с помощта на имагинерната единица, да се стига до "изчисление на реалност по време на измерването", в миналото. Отразеното в имагинерната равнина и появяващото се в реалната отново като отражение (спрегнатото) е все едно - отразихме времето на случването на събитието от миналото, в настоящето на измерване с помощта на имагинерната равнина. Тоест, "познахме" какво е бъдещето в резултат на случване на събитие (което, по-късно по време, измерваме)... Научихме се да "изчисляваме" миналото, демек. ... ...

По повод подреждането по "красота" на вносните зеленчуци, една наша журналистка, в миналото, каза: "Добре, ама доматите са някакво четвърто агрегатно състояние на водата, а краставиците са с вкус на сапунерка..." (по памет) ...

Е, това си е направо шантаво?!!, ако сме ... медуза: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Meduza-se-zasmukva-vav-vazdushen-prasten-video_130808.html Медуза се засмуква във въздушен пръстен (видео) Една нищо неподозираща медуза изведнъж попада в бясно въртящ се вихър, а испанският фотограф Виктор Девайес (Victor Devalles) успява да улови всеки момент от необичайния инцидент. Всъщност самият фотограф умишлено е нагласил сцената в търсене на ефектни снимки. Докато се гмурка с шнорхел край бреговете на Балеарските острови, създава огромен мехур във форма на пръстен под медузата и наблюдава как се издига към нея. "Опитвах се да направя видео на медузата как плува през пръстена, но тя се сблъска с него", обяснява Девайес на Daily Mirror. Вместо красива сцена на ефирното същество, оградено от блестящия обръч във водата, се случва нещо изненадващо драматично: Всеки може да направи такъв подводен пръстен като се обърне към повърхността на водата на дълбочина най-малко 1,5 метра и издуха въздух. В повечето случаи балонът се разпада, но около при един на десет опита може да се превърне в блестящ сребърен обръч заради механиката на въртящите се флуиди. Това се случва, ако въздушният мехур е достатъчно голям. Налягането на водата на дъното на балона е по-голямо от това отгоре, така че налягането пристиска мехура, докато дъното се срещне с върха му и пробие дупка в средата, през която преминава водата. След това водата се завърта надолу и навън около въздуха, създавайки пръстен от вихри: Lucas V. Barbosa/Wikimedia/Public Domain Не само ние хората обичат да си играят с мехурчета - делфините го правят също. Въздушните пръстени могат да се задържат дълго и да се запазят непокътнати, докато стигнат повърхността - освен ако нещо не им попречи ... като нашествие на медузи. Животното прекъсва вихрите и както се вижда във видеото, вихровият пръстен прехвърля цялата си енергия, за да завърти медузата, преди да се разпадне и изхвърли животното. Това не е единственият документиран пример за медузи, които се въртят в мехурчести пръстени. Медузите може да са свикнали с бурни вълни и мощни морски течения, но това преживяване е на съвсем друго ниво. Един потребител на Reddit го сравнява с това "да се разхождаш в парка и случайно да влезеш в торнадо". Медузите имат органи, наречени статоцисти, които се грижат за баланса и ориентацията, но вероятно тези нещастни същества се дезориентират, поне докато са във вихъра. За щастие, поне в този случай, Девайес забелязва, че медузата отново започва да плува нормално, без очевидни признаци на увреждане. Източник: Incredible Video Shows a Jellyfish Get Sucked Into a Dizzying Bubble Ring. ScienceAlert ... ... Чудят се в токамака или стеларатора как да създадат подобно въртящо се, но магнитно поле, което "да вкарва" частиците в правия път, за към превръщания... Забелязва се, че въртенето "започва" извън обема на тороида от въздух. И, дали въздухът вътре се върти толкова бясно, не е ясно!.. ...

Ето популярно за теорията на полетата: ... ...

Споменават се разни предположения за намиране на "части" от тъмната материя (представят си частици?!) ... ... (Вижда се, че са далеч от правилното мислене, което да доведе до обяснение... - щото - с експеримент, не става. По-горе съм писал, защо.) ...

От гл. точка наука - "чернокож" не би трябвало да е обидно, а напротив - това е генетичен начин за устойчивост на организма, естествена защита срещу УВ-лъчите, които в Африка са били (и са) в изобилие. Това е оцеляване в "трудни" условия, а и от там тръгва човечеството, доколкото са верни теориите за разселване. При това - меланинът продължава да защитава кожата от УВ - и на белокожи, и на чернокожи. Какво по-естествено от това!.. (При нас - "черен" подсъзнателно се свързва с мръсен, в смисъл на изцапан, неизмит (а не като характер). Но и белокож и чернокож - може да бъдат изцапани, та затова и не бива буквално да се възприема негативно, като отношение. Дори без епитети - може да бъде обидно отношението) ...

В един филм по телевизора казаха "10 малки негърчета", да се чете "10 тинейджърчета от африкански произход". ...

Тук има за информацията: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Svetat-izvan-nashiia-razum-e-neizbezhno-abstrakten_130369.html Светът извън нашия разум е неизбежно абстрактен Така нареченият "информационен реализъм" има някои изненадващи последици Една нова провокативна статия в Scientific American на учения и философ Бернардо Каструп (Bernardo Kastrup) търси кое е фундаментално реално във Вселената - нейната действителна, базова реалност. Това не са кварките, полетата и квантовите явления. Някои физици подозират, че самата материя е илюзия и че единственото истинско нещо е информацията. Но според автора и тази концепция е мисловна и твърде размита, за да бъде основа на реалността. Светът извън нашия разум е неизбежно абстрактен. Информационно пространство Основната идея е, че физическата вселена съществува, защото я възприемаме - това е един вид масова халюцинация, която използваме, за да разберем математическите връзки на обектите. Това абстрактно понятие, наречено информационен реализъм, е философско по характер, но е свързано с физиката още от самото ѝ създаване. Мотивите за тази асоциация не са трудни за разбиране. Всъщност според гръцките атомисти, ако продължаваме да разделяме нещата на все по-малки парченца, накрая ще останат плътни неделими частици, наречени атоми, които те си ги представят толкова конкретни, че имат дори конкретни форми. И все пак, с напредъка на нашите познания във физиката осъзнахме, че самите атоми могат да се разделят на още по-малки парчета и така нататък, докато не остане нещо, което няма цялостна форма и плътност. На дъното съществуват само неуловими, фантазни единици, които обозначаваме като “енергийни полета” - абстрактни концептуални инструменти за описване на природата, които сами по себе си нямат никаква реална, конкретна същност. Според Каструп тази идея набира скорост. "За някои физици това, което ние наричаме "материя", със своята плътност и конкретност, е илюзия, че само математическият апарат, който те създават в своите теории, е наистина реален, а не възприеманият свят, за който апаратът е създаден, за да го опише. От тяхна гледна точка, такъв контраинтуитивен извод е следствие на теорията, а не явно нарцистично и саморазрушително съждение”, пише Каструп. Всъщност според привържениците на информационния реализъм материята възниква от обработката на информацията, а не обратното. Дори умът - психиката, душата - е предполагаемо явление на чисто абстрактна манипулация на информацията. Но в такъв случай, какво точно се има предвид под думата „информация“, след като няма физическa или психическa субстанция, която да я заземи? Едно е да се заяви, че информацията е първична и следователно може да съществува независимо от ума и материята. Но съвсем друго е напълно и еднозначно да си представим какво - ако въобще е възможно - това може да означава. По аналогия е възможно да се напише - както направи Луис Карол - че усмивката на Чеширския котарак остава след изчезването на котката, но друго е изцяло да си представим напълно и недвусмислено какво означава това. Информацията - усмивката на Чеширския котарак Нашето интуитивно разбиране на концепцията за информацията - както е описано от Клод Шанън (Claude Shannon) през 1948 г. - е, че тя е просто мярка за броя на възможните състояния на независима съществуваща система. Като такава, информацията е свойство на основнa субстанция, свързанa с възможните конфигурации на субстанцията - а не субстанция съществуваща сама по себе си. Да се каже, че информацията съществува сама по себе си, е все едно да говорим за въртене без пумпал, за вълни без вода, за танц без танцьор или за усмивката на Чеширския котарак без котарака. Това е граматически валидно изявление, лишено от смисъл, игра на думи, която е по-малко значима от фантазия, защото вътрешно последователната фантазия може поне да бъде явно и последователно възприeмана като такава. Какъв е отговорът на сериозните поддръжници на информационния реализъм? "Информацията е пословично полиморфно явление и многозначна концепция, тя може да бъде свързана с няколко обяснения, в зависимост от нивото на абстракция .... Информация остава неуловима концепция”, пише Лучано Флориди (Luciano Floridi). Подобна неясна двусмисленост придава на информационния реализъм концептуална флуидност, която я прави непостижима. В края на краищата, ако изборът на основа е „една неуловима концепция“, как може да се установи, че е погрешен? Приемайки възможността информацията да е „мрежа от логически взаимозависими, но взаимно несъвместими концепции“, Флориди предполага, че дори тази неуловимост е присъща и неразрешима. Докато неопределеността може да бъде оправдана по отношение на природните обекти, които може да излизат от рамките на човешката способност за разбиране, трудно е това да се оправдае, когато става въпрос за човешка концепция, като например информацията. Ние изобретяваме концепцията, защото или ясно определяме какво имаме предвид с нея или концепцията остава твърде неясна, за да има смисъл. В последния случай буквално няма смисъл да се приписва първично съществуване на информацията. Несъстоятелността на информационния реализъм обаче не премахва проблема, който го подбуди в началото: осъзнаването, че в крайна сметка това, което наричаме “материя”, става чиста абстракция, фантазъм. Как усещането за конкретност и плътност на възприемания свят изчезват, когато се вгледаме внимателно в материята? Нементалният свят е неизбежно абстрактен За да разберем тази главоблъсканица, не ни трябва игра на думи като информационен реализъм. Вместо това трябва да се придържаме към онова, което е най-непосредствено пред нас: солидността и конкретността са качества от нашия опит. Светът, измерен, моделиран и в крайна сметка предсказан от физиката, е светът на възприятията, категория на човешкото мислене. Фантазмите и абстракциите се намират само в нашите описания на поведението на този свят, а не в самия свят. Ние се губим и объркаме, представяйки си, че това, което описваме, е нементална реалност, която е в основата на нашите възприятия, за разлика от самите възприятия. След това се опитваме да намерим солидността и конкретността на възприемания свят в тази постулирана реалност. Но нементалният свят е неизбежно абстрактен. И тъй като солидността и конкретността са сетивни качества на преживяването, не можем да ги открием там. Проблемът, с който се сблъскваме, е просто артефакт на мисълта, нещо, което създаваме от въздуха заради нашите теоретични навици и предразсъдъци. Тегмарк е прав да разглежда материята, определена като нещо външно и независимо от ума, за ненужен багаж. Но последствията от този фин и наистина смел извод са, че Вселената е ментален конструкт, показан на екрана на възприятието. "Математическата вселена" на Тегмарк е по своята същност ментална, защото къде съществува математиката - числа, множества, уравнения - ако не в мисленето? Каструп твърди, нищо от това не предполага солипсизъм*, разяснено и в неговата книга "Идеята за света" (The Idea of the World). Мисловната вселена съществува в ума, но не само в персоналното ни съзнание. Напротив, това е трансперсонално поле на мислене, което ни се представя като физичност - със своята конкретност, солидност и определеност - след като нашите лични психични процеси взаимодействат с него чрез наблюдения. Тази мисловна вселена ни води към физиката, а не към празните алабализми на информационния реализъм. *Солипсизъм e философско гледище, според което съществува само индивидуалното съзнание, а в епистемологичен план целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението. Солипсизмът приема възгледа, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват извън съзнанието. Източник: Physics Is Pointing Inexorably to Mind, Scientific American ... ... "... Ние се губим и объркаме, представяйки си, че това, което описваме, е нементална реалност, която е в основата на нашите възприятия, за разлика от самите възприятия. След това се опитваме да намерим солидността и конкретността на възприемания свят в тази постулирана реалност. Но нементалният свят е неизбежно абстрактен. И тъй като солидността и конкретността са сетивни качества на преживяването, не можем да ги открием там. Проблемът, с който се сблъскваме, е просто артефакт на мисълта, нещо, което създаваме от въздуха заради нашите теоретични навици и предразсъдъци..." Само дето светът не е абстрактен, а мисленето ни за него е посредством абстрактни образи, от които си правим Модели, приличащи на "свят". Става, с памет на връзките в мозъка - наличие на Психична информация: символи и комбинации от тях. Физическата информация се съдържа във фотоните на различните полета и посредством собствените физични характеристики и "външни" такива, се структурират обекти, посредством чийто физични и химични свойства се "излъчва" информация за/към други обекти - т. е., пак в "излъчени фотони" се съдържа информацията... за кво да е. Информацията е пропорционална на ентропията. При осъществяване на връзка между обекти, се намалява ентропията локално, но се увеличава в околността на връзката. Общо - физически - ентропията се увеличава. ...

Ето и до какви големи заблуди може да се стигне, ако не си позволяваме тълкуване на понятие за време, а само на измервания ..., или на математика: Текст от клипа: "... Взглянуть на феномен сознания с другого ракурса позволяет концепция квантовой физики. Новые открытия в этой области доказывают, что в квантовом микромире сознание человека играет важную роль. В частности, это показывает известный научный эксперимент Юнга с двумя щелями, который был повторен в сотнях мировых лабораториях с неизменным результатом. Этот парадокс квантовой физики, называемый корпускулярно-волновой дуализм, подтверждает, что фактором, определяющим будет ли частица вести себя как волна или как частица, является сам наблюдатель. Другими словами, свойства частицы не установлены заранее, они определяются самим сознанием, воспринимающим частицу. Эксперимент, не только показывает, что человек может воздействовать и изменять реальность, но и то, что окружающая нас действительность, зависимая от восприятия, на самом деле может быть иллюзорной, так как реальность, может иметь два качества – с волновыми свойствами, и свойствами частицы. Другой аспект квантовой физики – Принцип неопределенности Гейзенберга также способен пролить свет на работу сознания. В данном случае неопределенность соотношений показывает, что невозможно точно предсказать определенные события, поскольку существует бесконечное количество различных результатов, имеющих различную вероятность. Учитывая, что поведение субатомных частиц неразрывно связано с присутствием сознательного наблюдателя, без такового они существуют лишь в неопределенном состоянии волн вероятности. Опираясь на фундаментальные законы квантовой механики и руководствуясь новейшими научными данными, один из самых уважаемых ученых современности Роберт Ланца несколько лет назад опубликовал научную статью о теории биоцентризма. Доктор медицины по образованию, увлеченный изучением астрофизики и квантовой механики, изменил направление своей деятельности и создал теорию, в которой уравнения квантовой физики связал с биологией..." ... ... Въобще - ужасно много грешки в мисленето, като краен резултат, мога да се допуснат ако няма свестен мироглед! ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kalbovidnata-malniia-ima-novo-iznenadvashto-obiasnenie-video_130185.html Кълбовидната мълния има ново изненадващо обяснение (видео) От всички загадки на природата, кълбовидната мълния е една от най-объркващите. Въпреки десетилетията голям интерес, учените все още не са установили как точно се появява този феномен. Една от по-странните хипотези твърди, че тези светещи топки не са нищо повече от светлина, уловена в сфера от разреден въздух. Ново изследване добавя още подробности към предположението, като определя физически параметри за това, какъв би бил подобен балон от светлина. Векове се разпространяват разкази за движещи се бавно над земята светещи топки с размер от няколко милиметра до няколко метра, често появяващи се по време на буря, но за разлика от обикновените мълнии кълбовидните може да се задържат много по-дълго – от няколко секунди до 2-3 часа. В редки случаи се срещат и при хубаво време. Понякога има допълнителни ефекти. Някои разказват, че могат да преминават през стъклото на затворен прозорец. Други излизат с гръм и трясък и дори оставят миризма на сяра, след като изчезнат. Преди повече от десетилетие Владимир Торчигин от Руската академия на науките стига до заключението, че атмосферното явление, което наричаме кълбовидна мълния, изобщо няма връзка със светкавиците, а представлява по-скоро фотони, рикоширащи във въздушния мехур, произведен от самите тях. Картина на кълбовидна мълния от 19 век. Кредит: Wikimedia Commons Разделянето на митовете от фактите обаче не е лесно, а в миналото към реалността на това явление са се отнасяли с известна доза скептицизъм. Днес изследователите са предпазливи в оценките си и приемат, че вероятно има нещо в многобройните наблюдения. През 70-те години изследователят на кълбовидната мълния Стенли Сингър (Stanley Singer) предполага, че има три съществени характеристики за успешен модел, обясняващ явлението - продължителността на кълбовидната мълния, нейното плаващо движение и внезапното ѝ изчезване. На 23 юли 2012 на тибетското плато кълбовидна мълния попада в полезрението на два спектрометъра, с които китайски учени изследват спектрите на обикновени мълнии. В резултат е регистрирано 1.64-секундно сияние на кълбовидна мълния и подробна разбивка на електромагнитния ѝ спектър. За разлика от спектрите на обикновените мълнии, които съдържат предимно линии на йонизиран азот, спектърът на кълбовидната мълния е изпълнен с линии на желязо, силиций и калций, които са основни съставки на почвата. Емисионен спектър на кълбовидна мълния и върхове на емисиите на силиций, желязо, калций, азот и кислород. Вертикалната ос е интензитета (%), хоризонталната ос - дължината на вълната (nm). Данните са от Cen, Jianyong; Yuan, Ping; Xue, Simin (17 January 2014). "Observation of the Optical and Spectral Characteristics of Ball Lightning". Physical Review Letters (American Physical Society) 112 (035001). Изследването подкрепя обяснението на инженера от Университета на Кентърбъри Джон Абрахамсон (John Abrahamson), който предполага, че светещият въздух може да е резултат от изпаренията на материал от почвата, изтласкан от ударната вълна на въздуха. Кадри, улавили създаването на кълбовидна мълния. Кредит: USAF Други хипотези предполагат, че облаци от отблъскващи се заредени йони се събират върху изолатор например прозоречно стъкло, заради което е дългият живот, както и дрейфуващите и „подскачащи“ движения на кълбовидната мълния. Идеята на Торчигин няма нищо общо с заредените йони, а е свързана с интензивния поток от фотони, който излиза от ярките светкавици в нашата атмосфера. В продължение на минута и 12 секунди Роман Трегубов е снимал кълбовидна мълния. Записът е направен на 7 август и публикуван в фейсбук страницата Cyclone Of Rhodes. Според Торчигин кълбовидната мълния е некохерентен оптичен пространствен солитон с ненулева кривина. Казано по-просто кълбовидната мълния представлява тънък слой от силно сгъстен въздух, в който обикновена интензивна бяла светлина циркулира във всички възможни посоки. Тази светлина заради създаденото от нея електростриктивно* налягане, създава компресия на въздуха. На свой ред, сгъстеният въздух действа като светлинен водач, който предотвратява излъчването на светлина в свободното пространство. Може да се каже, че кълбовидната мълния е самоограничаваща се интензивна светлина или светлинен балон, възникваща от обикновената линейна светкавица. *Електростриктивният ефект представлява промяна в размера на диелектрика (изолатора) при промяна в напрежението на електрическото поле. Електрострикционният ефект в известен смисъл е обратен на пиезоелектричния ефект. Промяната в размера на диелектрика, дължаща се на електрострикция, обикновено е малка. При електромагнитното излъчване се появява реакция, наречена на Авраам-Лоренц или радиационно триене. На теория, светлината, която се излъчва от мълнията, разклаща въздушните частици, докато те абсорбират и предават електромагнитното излъчване. Тази сила обикновено не е толкова впечатляваща, както признава Торчигин: „тези сили са изключително малки за конвенционалните интензивности на светлината и тяхното действие правилно е пренебрегвано“. Кълбовидна мълния, Кредит: theparadigmshifter/Flickr Но мълнията има изключителна интензивност. Нещо повече, тези оптични сили потенциално биха могли да бъдат значително увеличени при подходящите условия. Тези „подходящи условия“, според Торчигин, включват генерирането на тънък слой въздух, който пречупва светлината обратно към себе си. Един тънък слой въздух, който не се отличава от филма на балон, може ефективно да фокусира светлината като обектив, усилвайки достатъчно светлината, за да изтласка въздушните частици на границата и да произведе дълготраен балон, концентрирайки фотоните за секунди. Study on the luminous characteristics of a natural ball lightning, Applied Physics Letters, Hao Wang et al. Не всички „зародиши“ на кълбовидна мълния успяват да станат истински кълбовидни мълнии, избледнявайки моментално при липса на светлина или недостатъчно затворена обвивка. Но онези, които успяват изглеждат зрелищно, прекосявайки почти всяка прозрачна среда. Идеята е изритана от Владимир и неговия колега от Руската академия на науките Александър Торчигин в десетки статии през годините. Владимир Торчигин съчетава множество предположения с физически модели, за да се определи плътността на светлината и налягането на въздуха, необходими за получаване на подходящ индекс на пречупване. Тази хипотеза обаче не би могла да обясни някои от по-странните характеристики на кълбовидната мълния, като спектроскопичните наблюдения в Китай или миризмата на сяра. Но тя дава някои параметри, които биха могли да доведат до необходимите експерименти, които или да изключат хипотезата, или да ѝ дадат експериментална подкрепа. Напълно е възможно идеята на Торчигин да се окаже „въздух под налягане”, разбира се. Но докато не постигнем консенсус за това какво представляват тези призрачни, светещи сфери, тя ще остане една от най-интересните претенденти обяснение на кълбовидната мълния. Изследването е публикувано в Optik. ..." ... Според мен: Кълбовидната мълния е макро-квантов обект. Структурира се цялостен обект, от излъчванията на веществата на "прашинка", ударена със силен ток и изпаряващи се вещества - близко до повърхността от "връщането на енергията по лидера" - (лидерът е тъмен, не свети и е насочен надолу) - йонизират се веществата и прашинката "светва" във видимия спектър. Но, синхронно излъчване на съставките на веществата, успява да си направи обвивка - собствено ЕМполе, която да е условно и временно устойчива в полетата на околността. Затова, при движението си, кълбото като цяло следва еквипотенциалните повърхнини на местността - "копира" кривината на местността. При "заземяване" на собственото си поле - се разпада, а енергията в нея може да "загрява мястото на допир, да удря ток и да подпалва" - все "токови" особености.

Навремето, имаше лаф (още важИ): Бабите вече гледат куче, а не внуче. Та, по този повод, един възрастен човек ми откри "тайната": Въпрос на отговорност към бъдещето. Едно куче винаги можеш да го изриташ на двора, навън, някъде, докато с внучето - не става така. Отговорностите са други. Отговорност се възпитава дълго време. В "забързан" свят - е много трудно да се преценят последствията. Затова - най-добре е всеки да има право на избор, незасягащ добруването на други. И пак си върви приказката: Всяко зло, за добро - С премерено и неунижаващо изискване към дейностите още от детска възраст, се научава за степента на отговорностите, при субективните решения за действие - като как влияят на околните. Демек, въпрос на възпитание е в отговорност. ...

Ето статията: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Embrionat-na-6-sedmitci-niama-sartce_130125.html Ембрионът на 6 седмици няма сърце ... ...

Още малко информация, за трудностите... https://megavselena.bg/kakvo-vse-pak-e-tamna-materiya/ Какво все пак е тъмна материя? Физиците теоретично откриват съществуването на тъмна материя през 1933 г. Това става отчасти защото уравненията показват, че в галактиките няма достатъчно наблюдавана материя, която да ги предпази от разпадане, а скоростите на въртене на галактиките не отговарят на очакваните резултати от стандартните физични модели. По-нататъшни открития свързани с тъмна материя се появяват чак през седемдесетте години на миналия век, когато учените вече разполагат с по-добри научни инструменти, от приемници до космически телескопи за откриване на гама радиация, които им позволяват да потвърдят по-ранните изчисления и наблюдения. Мощни радиотелескопи също предлагат улики за съществуването на тъмна материя, като гравитационно пречупване (при което материята причинява светлината да се огъва между източника и наблюдателя) и силно предполага, че има някаква материя, която можем да открием, но не виждаме. „Всичко, което можете да видите, всичко което чувствате, всичко от което сте съставени, представлява само 5% от вселената, а останалото е това тъмно нещо … и ние нямаме представа какво е то“, казва Ребека Лийн, физик-теоретик в Масачузетския технологичен институт MIT. Докторатът на Лийн е върху феноменологията тъмна материя. Физиците смятат, че около 27% от общата вселена е тъмна материя, а останалите (68%) са подобен сенчест феномен, наречен тъмна енергия. Какво прави тъмната материя толкова тайнствена? „Големият проблем е, че не можем да я видим; не взаимодейства със светлината ”, казва Итън Браун, асистент по физика в политехническия институт Rensselaer. Най-общо, можем да измерваме материята и енергията във Вселената, като я наблюдаваме в едно от четирите взаимодействия: Електромагнитно излъчване (светлина) Чрез гравитационни ефекти С друга материя чрез ядрената сила, която държи материята заедно Със слабата ядрена сила или взаимодействието на субатомните частици, които са отговорни за радиоактивното разпадане Тъмната материя се измъква от повечето от тези наблюдения, тъй като не изглежда да взаимодейства със стандартната материя, освен чрез гравитацията. Но това не е попречило на физиците да анализират и други методи. Една от областите на изследване на Браун е опит да улови взаимодействията на тъмната материя с нормалната материя под формата на течни изотопи на ксенон. Ксенон-124 има полуживот приблизително трилион пъти по-дълъг от възрастта на Вселената. Масивните варели с материала са дълбоко в сондажи в земната кора, за да се ограничи фоновия шум, като електромагнитно излъчване, което може да попречи на измерванията. Само тъмната материя и някои субатомни частици като муоните и неутрино могат да преминат през хиляди метри плътна скала. Така че това е една много „тиха“ ниша, където теоретично само изключително бавното естествено радиоактивно разпадане на ксенон-124 или взаимодействията с муони, неутрино или тъмна материя могат да предизвикат някаква промяна в изотопа. Ако субатомна частица от тъмна материя избие електрон от Ксенон-124, експериментът ще го види. Макар учените занимаващи се с тъмната материя да не са открили действително директни взаимодействия с неуловими субатомни частици, те със сигурност са направили някои други интересни наблюдения, включително разпадането на ксенон-124, най-рядкото събитие, което някога е било регистрирано в човешката история. Знаем повече за това какво не е тъмната материя, отколкото за това какво е. Като начало не е тъмна енергия. Това е някаква енергия, за която доказателствата са косвени, но вероятно съществуват, защото Вселената се разширява с нарастваща скорост, която се противопоставя на законите на физиката на нормалната материя и енергия. И тъмната материя не е антиматерия, която е нормална материя, съставена от субатомни частици, които имат точно противоположен заряд в сравнение с нормалната материя. Когато антиматерията и материята се сблъскат, унищожаването произвежда изблици на гама лъчи. Тъмната материя може също да произвежда гама лъчи, когато тя и нейният аналог, тъмната антиматерия, се сблъскат, за да произведат стандартна материя. И накрая, тъмната материя не е просто различен клас от трите семейства на обикновена материя, като адроните, лептоните или бозоните, като последните две преди са били теоретични, но най-накрая са наблюдавани директно в ускорителите на частици и не се държат така, както учените очакваха. Лептони и бозони обаче, ни подсказват какво да търсим. Тъмната материя изглежда като форма на материя, съставена от напълно различен клас или класове субатомни частици. Едно от най-обещаващите се нарича WIMP: weakly interacting massive particle, или слабо взаимодействаща масивна частица. Смята се, че WIMP имат маса, която е хиляда пъти повече от протоните на стандартната материя. Начинът, по който WIMP теоретично работят, се вписва с изчисленията за това колко тъмна материя трябва да има във Вселената, казва Лийн. Това се нарича WIMP Miracle. Но WIMP далеч не са единствената теория участваща в играта. Има и първични черни дупки, които по същество са малки черни дупки, останали от Големия взрив. Въпреки това, ние не сме наблюдавали гравитационното микролъчение от тях, така че това изключва първичните черни дупки, като възможна тъмна материя. „След това има теоретично определени частици като SIMP и аксиони. Сега има повече теории, отколкото някога ще разбера“, признава Браун. Естествено, може да бъде доста досадно да правите изследвания, когато всъщност не можете да наблюдавате нещо, което мислите, че съществува, или пък не винаги е там. Изследователи от Йейл например са открили две галактики, които нямат никаква тъмна материя. „Трудно е да се посочи само едно решение за това как тези форми са можели да се образуват,“ казва Шани Даниели, докторант от Yale, който е съавтор на две от проучванията. „В началото си мислехме, че може би това е просто някаква аномалия, но сега намерихме втора галактика без тъмна материя“. Изследването сочи някои интересни възможности за това, как функционира тъмната материя във вселената. Тъмна материя взаимодейства с нормалната материя чрез механизъм, който все още не знаем – така наречената „тъмна сила“, или петата сила във Вселената. Друга идея е, че тъмна материя взаимодейства чрез повече от известните сили, отколкото само гравитацията, но прави това при такава малка сила на взаимодействие, че ние просто нямаме средства, за да откриваме надеждно сигналите. С други думи, науката е далеч от убедителна „Работата на физиката на частиците през последните 50 години е била да раздроби вселената до най-малките й компоненти“, казва Браун. Точно сега тъмната материя не отговаря на определени разбирания за това как работи Вселената, по-специално стандартния модел на физиката на частиците. „Когато разберем какво е тъмна материя и как се държи, това би било огромна стъпка към разбиране на фундаменталните основи на Вселената“, казва Браун. „Можем да отговорим на въпроси, как се е развила Вселената за да стигне до това, което е днес?“ Освен това, физиката на основните частици, включително търсенето на тъмна материя, вече е довела до реални технологични ползи. Много от средствата за откриване, използвани в тази област, са силно приложими в други области, като например медицински изображения или ядрена сигурност. Лийн посочва, че интернет е създаден отчасти защото физиците на CERN искали да намерят нови начини за обмен на данни помежду си. GPS междувременно разчита в известна степен на теорията на Айнщайн за общата относителност, която обяснява как гравитацията изкривява пространство – време“. Не можем да знаем какво може да излезе от изследване на тъмната материя, но ако вземем аналог от изучаването на конвенционалната материя, трябва да очакваме много, защото изучаването на материята ни дава най-фундаменталната технология, която позволява да правим практически всичко в съвременния живот. Без откриването на електрона през 1897 г.от J.J. Thomson, нямаше да имаме дори електричество, да не говорим за компютри и интернет, задвижвани от него. Едно е ясно, макар днес все още да не знаем много за тъмната материя, тя може много да промени начина, по който ще живеем утре. ... ... "...Изследването сочи някои интересни възможности за това, как функционира тъмната материя във вселената. Тъмна материя взаимодейства с нормалната материя чрез механизъм, който все още не знаем – така наречената „тъмна сила“, или петата сила във Вселената..." Така е - пета сила е, сила с ентропиен произход (подреждане в пространствено повтарящи се структури) и веднага се влиза ... в окултното разсъждение, че това е сила от подобие - подобните обекти се привличат. И ... бързат на тая грешна позиция, да отхвърлят петата сила... Подобните обекти не само могат да се привличат, но могат и да се отблъскват. (не е "сплетеност" като в КМ). Дължи се на това, че непрестанното образуване на структурата на обект (частица) "излъчва" Информация в околното пространство за "начин на образуване на обекта". Тоест - околното пространство (извън познатите електромагнитни взаимодействия) трепти - пулсира с подобни частични структури - части от структури, в направление някакво, извън частицата. Околното пространство е вече подготвено-подредено по признак подобие на себе си - за частицата. Поради изключително малката енергия, която се пренася с Информацията, тези сили са малки в сравнение с електромагнитните, които образуват частицата. "Летят" от частицата, като сапунени мехури, извън нея. Е, и толкова "слаба" енергия имат. Енергия, в смисъл на "маса" по Айнщайн. Това е промяната на масата и от "кухите" частици-мехури: обвивка на централното образуващо трептене на частицата (видове неутрино), обвивка на мезонния слой на протона и т.н. - обвивка и на резонансните частици - бозони разни (вкл. Хигс). Отпадането на обвивка - намалява сумата от масите на резултантните обекти. Защото - масата е установена с колективно движение на обектите, динамично поддържащи равновесие около собствен център. Трябва повече енергия за "преместване" на общия център - дори и времево-действие за "такт-темп" на образуване. Тези маси са инерционни, а не гравитационни. Гравитационната маса е в резултат на излъчване на гравитон - информационно копие на динамиката на образуване на керна на частицата. И затова - гравитационната сила е много слаба далеч от частица. Но - всички вещеви обекти съдържат протони и неутрони. Количеството им е пропорционално на масата като "тегло" и напредване на изследванията - се поправя още с енергията от връзките (фотони)+енергия от обвивки. Става ясно, че тъмната материя може да е зърнест модел на вакуума (недостижим за позната ни материя, с която сме в състояние да работим-управляваме), а тъмната енергия - структури-организация под влияние "собствените характеристики" (променлив момент на импулса) за подреждане на множество зрънца в общо движение - по линия (вълни) и около собствен център (вещеви частици с "маса" - електрон, протон , неутрон и другите). Така - откриване на тъмна материя и енергия - няма как да стане! Няма с какво - нишан, белег - да ни се покаже, защото вече се е показала като възможни структури и по принципът на подобие - действие на петата сила - е станала Една Вселена, в която и ние "се въдим". ...

За ролята на "наблюдател". Почти тотално неразбиране: https://www.youtube.com/watch?v=gLXAfa4CR-g ... ... (Всеки вещеви обект се явява "наблюдател" при попадане на лъчение (ЕМВълни) върху му. Ако обектът няма структура "датчик" за поглъщане на фотони от лъчението, то той почти не реагира на въздействие (неизмеримо малко е). Ако поглъща фотон от лъчението, променя поведението си, формата си и др. физични величини, и при отпадане на лъчението, обектът става "излъчвател" на фотони с енергия на погълната, но вече е променен спрямо предишното си състояние. Тези излъчени фотони са пък "среда" за промяна поведението на други подобни обекти и т. н. Затова - всички прегради, призми, лупи и др. от експериментална установка, са участници и като полета (собствените им полета) във физическите промени, при изпитвания (измервания) на фотони и др. обекти. Вида (поляризация, енергия, отклонения) на новополучените фотони зависи от структурата на кристалната решетка на оптичната среда през която "минават" фотоните. Така средата може да стане различно наситена с нови фотони и вероятността за "наблюдаване" се променя. Но, по ОВ, след отпадане действието на лъченията обектът релаксира до минимална енергия за съществуването си (принцип на минимално действие). Така в Природата нещата стават по физични закони в съответна среда. С нарочна "намеса на разум" - може да се внесе хаос и да се получават и други състояния, но ... Природата си ги връща към изходното състояние - стават устойчиви, с минимална енергия за съществуване, ако съществуват в тази среда.) ... ...

Тук, популярно, има всичко, което е известно: https://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Kratka-biografiia-na-Vselenata_129764.html Кратка биография на Вселената Вселената е доста оживена в първите три минути от образуването си. Космосът, такъв, какъвто го познаваме, се разширява от мъничко зрънце до близък до настоящия си огромен размер, появяват се елементарните частици, протоните и неутроните се групират в първите ядра, изпълвайки Вселената с предшествениците на елементите. Развивайки теории и провеждайки експерименти с ускорители на частици, телескопи и сателити, физиците успяват да "превъртят лентата" назад милиарди години и да надникнат в детайлите на първите мигове от историята на нашия Космос. Представяме ви обобщен поглед върху тази история: Епохата на Планк Време: <10-43 секунди Добре дошли в епохата на Планк, кръстена на най-малкия възможен мащаб за измерване във физиката на частиците днес. До момента не можем да се доближим до началото на времето повече от това. Теоретичните физици не знаят много за най-ранните моменти на Вселената. След като теорията за Големия взрив набира популярност, учените смятат, че в първите си мигове Вселената е най-гореща и най-плътна и че четирите фундаментални взаимодействия - електромагнитно, слабо, силно и гравитационно, са комбинирани в една единствена обединена сила. Но не е задължително да е било така. Вселената се разширява Време: От 10-43 секунди до 10-36 секунди В този етап, който започва в епохата на Планк или много скоро след това, учените смятат, че Вселената преминава през изключително бързо, експоненциално разширение, известно като инфлация. Инфлационната теория е предложена във физиката през 80-те години, за да се отговори на недостатъците на теорията за Големия взрив, която въпреки популярността си, не може да обясни защо Вселената е плоска* и хомогенна (и изотропна), както и защо различните й части започват да се разширяват едновременно. * Когато космолозите казват, че Вселената е плоска, те имат предвид липсата на изкривяване на пространството в крупномащабните свойства на Вселената. Пространство-времето не е плоско, неговата кривина създава гравитацията. В космически мащаб обаче кривината на пространството, създадена от звезди, черни дупки и други, представлява просто съвкупност от незначителни неравности върху пространството, което е общо казано плоско. По време на инфлацията квантовите флуктуации се разтягат, произвеждайки неравномерности, които после определят положението на галактиките. Може би едва след този момент Вселената е станала горещо плътно огнено кълбо, както е описано в теорията за Големия взрив. По време на инфлацията квантовите флуктуации биха могли да се простират, за да произведат модел, който по-късно определя местоположенията на галактиките. Може би едва след този период на инфлация вселената се превърна в гореща, плътна огнена топка, както е описано в теорията за Големия взрив. Раждането на елементарните частици Време: ~10-36 секунди Когато Вселената все още е много гореща, тя е като грамаден ускорител, много по-мощен от Големия адронен колайдер, който работи с изключително високи енергии. В него са родени елементарните частици, които познаваме днес. Учените смятат, че първо се появяват по-необичайни, а след това - познатите ни частици като електрони, неутрино и кварки. Може би частиците на тъмната материя се появяват също тогава. Кварките бързо се комбинират, създавайки познатите ни протони и неутрони, които заедно носят името бариони. Частниците неутрино се отделят от плазмата от заредени частици и започват да пътуват свободно през пространството, докато протоните остават вплетени в плазмата. Появата на първите ядра Време: ~ 1 секунда до 3 минути Учените смятат, че когато Вселената се охлажда достатъчно, за да намалеят силните сблъсъци, протоните и неутроните се събират заедно, формирайки ядрата на леките елементи - водород, хелий и литий, в процеса известен като нуклеосинтеза на Големия взрив. Протоните са по-стабилни от неутроните, благодарение на по-ниските си маси. Всъщност свободният неутрон се разпада с 15-минутен период на полуразпад, докато протоните не се разпадат, доколкото е известно. Така че докато частиците се комбинират, много протони остават несдвоени. Като резултат, протоните, които остават сами, образуват около 74% от масата на "нормалната" материя на нашия космос. Вторият най-разпространен елемент е хелият, който е около 24%, последван от минимални количества деутерий, литий и хелий 3 (хелий с ядро от три бариона). Учените успяват успешно да измерят плътността на барионите във Вселената. Повечето от тези измервания съвпадат с теоретичните оценки за предполагаемите количества, освен един проблем - изчисленията за лития се разминават три пъти с измереното. Възможно е измерванията да не са точни, но също е възможно в този период да се случват процеси, за които още не знаем, които да променят количеството на лития. Космическият микровълнов фон става видим Време: 380 000 години Стотици хиляди години след инфлацията, сместа от частици е достатъчно охладена, така че електроните да се свържат с ядрата и да формират електрически неутрални атоми. Чрез този процес, познат като рекомбинация, фотоните стават свободни да пътуват из Вселената, създавайки космическия микровълнов фон. Днес космическият микровълнов фон е един от най-ценните инструменти на космолозите, които го изследват, за да отговорят на въпроси за много от тайните на Вселената, включително природата на инфлацията и причината за асиметрията между материя и антиматерия. Скоро след като космическия микровълнов фон става видим, водородните частици формират газ, който изпълва Вселената. Без обекти, които да излъчват високоенергийни фотони, космосът ще е потопен в пълен мрак в продължение на милиони години. Появяват се първите звезди Време: ~100 милиона години Краят на мрака идва с образуването на първите звезди и появата на рейонизация, процес, чрез който високоенергийните фотони избиват електрони от неутралните водородни атоми. Учените считат, че основната част от йонизиращите фотони се появява от ранните звезди. Но други процеси, като сблъсъците между частиците на тъмната материя, може също да са изиграли роля. По това време материята започва да формира първите галактики. Нашата собствена галактика, Млечният път, съдържа звезди, родени когато Вселената е едва на сто милиона години. Ражда се нашето Слънце Време: 9,2 милиарда години Слънцето е една от няколко стотици милиарда звезди в Млечния път. Учените смятат, че се е образувало от гигантски облак газ, съставен основно от водород и хелий. Днес Време: 13,8 милиарда години Днес температурата на нашия космос е 2,7 Келвина (-270,42оС). Вселената се разраства с ускорение, по начин подобен (но многократно по-бавен) на инфлацията. Физиците смятат, че тъмната енергия, мистериозна отблъскваща сила, която в момента е около 70% от енергията в нашата Вселена, вероятно предизвиква това ускорено разширение. Източник: Symmetry - A universe is born ... ...

Ако мислено "застанем" в центъра на коя и да е галактика, то наблюдението е (теоретично-хипотетично), че всички други околни галактики "бягат", с почти постоянна скорост от нас. Това еднозначно показва, че между галактиките, в междугалактичното пространство, действат сили на отблъскване, които са "забавени" от сили на гравитационно привличане между галактиките - затова няма забележимо ускорение от отблъскващите сили. Не е така с далечните галактики, за които е установено, че бягат от нас с ускорение - заради големите разстояния между тях, силите на привличане от гравитация са вече по-слаби, в сравнение от отблъскващите сили. (Силите на привличане и на отблъскване са сили с ентропиен произход - възможност за подреждане на хаоса в ЕМПоле между галактиките: при подреден хаос между обекти - сили на привличане, а при неподреденост-голям хаос - сили на отблъскване. Средата, върху която се структурират всички обекти е "зърнест вакуум", който е яко подреден - всяко зрънце от него трепти "на място" и в този смисъл - центрите им "изграждат" неподвижна, но трептяща вакуумна решетка. Това е тъмната материя, а организацията на трептения в някакво направление е тъмната енергия. Действат сили с ентропиен произход - на подреждане от/на трептеливото собствено движение на зрънцата и Обратната Връзка - не могат да се "задвижат" зрънцата, т. е., да сменят местата си в решетката.) (Хаосът в ЕМПоле се създава от остатъчни фотони, предизвикани в полето от ускорено движещи се заредени частици. При образуване на крупни обекти "заредеността" на участниците поетапно се елиминира, и излъчването на ЕМВълни (смес от много фотони) в измерими граници, се прекратява след осъществяване на локална връзка. Но остатъчните фотони си продължават по пътя, срещат се кръстосано с други от други предишни излъчватели и това води до осезаема поляризация на вакуума в междуобектните разстояния. Защото тези обекти, които не са били във връзка, при хаос на ЕМПоле в което са, не биха могли да се образуват в крупни обекти - трябва "външна" сила и/или много енергия. Вероятността, сами да се организират в едно цяло, е малка. Така, естественото движение на обектите е да "бягат" от мястото с голям хаос- отблъскващи сили.) ...

Разсъждения на учен-физик, по въпроси религия и науката (след 17 мин е по-интересното): https://www.youtube.com/watch?v=5pKBNYZUbrE ... ...

Въобще, тестовото изпитване е Хазартно... има уцелване на верен отговор: "на късмет"!? А, понятието за "правилно" е: Кажи какво мислиш по въпроса. Как разсъждаваш, демек. Нищо, че ученик може да се окаже "по-правилен" от общоприетото мнение. Щом не го мързи да мисли, ще се справя, за по-нататък, в живота. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Da-blagodarim-na-Lunata-za-vodata-na-Zemiata_129457.html Да благодарим на Луната за водата на Земята Водата е дошла на Земята с образуването на Луната преди около 4,4 милиарда години, когато огромна протопланета удря планетата ни като едновременно избива материал за нашия спътник и доставя водата за океаните на Земята. Сега след изотопен анализ учените установиха, че тази протопланета произхожда от студената външна част на Слънчевата система. Земята е уникална в нашата Слънчева система - тя е единствената земна планета с голямо количество вода и относително голяма луна, която стабилизира земната ос. И двата фактора са от съществено значение за развитието на живота на Земята. Планетолозите от Университета в Мюнстер, Германия, вече са успели да покажат за пръв път, че водата е дошла на Земята с образуването на Луната преди около 4,4 милиарда години. Луната се е образувала, когато Земята е била ударена от тяло с размерите на Марс, наречено Теа. Досега учените предполагаха, че Тея произхожда от вътрешната Слънчева система близо до Земята. Но изследователи от Мюнстер твърдят, че могат да докажат, че Тея идва от външната Слънчева система и доставя големи количества вода на Земята. Резултатите са публикувани в новия брой на Nature Astronomy. Схема на образуването на Луната. Кредит: ExtremeTech От външната във вътрешната Слънчева система Земята се образува в „сухата“ вътрешна слънчева система и затова е малко изненадващо, че има вода на Земята. За да разберем защо това е така, трябва да се върнем във времето, когато Слънчевата система е била образувана преди около 4,5 милиарда години. От по-ранни изследвания знаем, че Слънчевата система е структурирана така, че „сухите“ материали са отделени от „мокрите“ - така наречените „въглеродни хондрити“ [заб. 1] - метеорити, които са относително богати на въглерод и вода - които идват от външната Слънчева система, докато по-сухите "некарбонатни" метеорити идват от вътрешната Слънчева система. Макар предишните проучвания да показват, че карбонатните материали вероятно са отговорни за доставянето на водата на Земята, не бе изяснено кога и как този материал - и по този начин водата - е дошъл на Земята. "Изотопите могат да отговорят на този въпрос. Изотопите на молибдена ни позволяват ясно да разграничим карбонатния и некарбонатния материал и като такива представляват "генетичният отпечатък" на материала от външната и вътрешната Слънчева система ", обяснява д-р Герит Буд (Gerrit Budde) от Института по планология в Мюнстер и водещ автор на проучването. Въглероден хондрити. Кредит: Wikipedia Измерванията, направени от изследователите от Мюнстер показват, че изотопният състав на молибден на Земята е между тези на карбонатните и некарбонатни метеорити, което показва, че част от земния молибден произхожда от външната Слънчева система. В този контекст химичните свойства на молибдена играят ключова роля, тъй като е елемент, склонен да се свързва с желязото, по-голямата част от земния молибден се намира в ядрото. "Молибденът, който е достъпен днес в мантията на Земята, следователно произхожда от късните етапи на образуването на Земята, докато молибденът от по-ранни фази е изцяло в ядрото", обяснява д-р Кристоф Буркхард (Christoph Burkhardt), съавтор на изследването. Резултатите на учените се показват за първи път. Но учените правят още една крачка напред. Те показват, че по-голямата част от молибдена в мантията на Земята е доставен от протопланетата Теа, чийто сблъсък със Земята преди 4.4 милиарда години е довел до образуването на Луната. Въпреки това, тъй като голяма част от молибден в мантията на Земята произхожда от външната Слънчева система, това означава, че самата Тея също произхожда от външната Слънчева система. Според учените сблъсъкът е осигурил достатъчно въглероден материал, за да се обясни цялото количество вода на Земята. „Нашият подход е уникален, защото за първи път ни позволява да свържем произхода на водата на Земята с образуването на Луната. Казано по-просто, без Луната вероятно нямаше да има живот на Земята”, коментира Торстен Клейн (Thorsten Kleine), професор по планетология в Университета в Мюнстер. Забележка: Въглеродните хондрити или „С“ хондритите представляват едни от най-непромените известни метеорити, те са примитивни и недиференцирани метеорити, които се образуват в богати на кислород региони на ранната Слънчева система, така в че по-голямата част от тях не са намерени метали в свободната си форма, а под формата на силикати, оксиди, или сулфиди. Повечето от тях съдържат вода или минерали, а някои от тях съдържат големи количества въглерод, както и органични съединения (аминокиселини). Най-примитивните въглеродни хондрити никога не са били загрявани с температура над 50 ° C, тъй като идват от външната Слънчева система. Справка: Gerrit Budde et al, Molybdenum isotopic evidence for the late accretion of outer Solar System material to Earth, Nature Astronomy (2019). DOI: 10.1038/s41550-019-0779-y Източник: Formation of the moon brought water to Earth, University of Münste ... ...

Усеща се, че експериментите клонят към косвено доказване на хипотезата. (Не е точно "вплитане", а непрестанно алтернативно образуване на "едното" върху полето на другото - нареченото кварк, върху глюон от друг кварк демек, зависими са едно от друго. Все едно - обмен на фотони-глюони за връзка, между "кварки". По-скоро -"завързани" са образуващите фотони с обменящият се фотон.) https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Edin-eksperiment-namekva-za-kvantovo-vplitane-vatre-v-protonite_129338.html Един експеримент намеква за квантово вплитане вътре в протоните Данните от Големия адронен колайдер подсказват, че съставящите субатомните частици кварки и глуони споделят странни връзки Модел на вътрешната структура на протон и съответните полета - кварки и глюони. Ядрената сила действа като пружина с незначителна сила, когато не се разтегля, но голяма привличаща сила, когато се разтегля до големи разстояния. Кредит: Brookhaven National Laboratory. Протоните са сложни субатомните частици, съставени от по-малки частици, наречени кварки и глуони. Сега данните от Големия адронен колайдер намекват, че съставките на протоните не се държат независимо, а споделят странни квантови връзки, известни като вплитане, твърдят трима физици в статия, публикувана в arXiv.org. Квантовото вплитане е изследвано досега в мащаби, много по-големи от протона. В експерименти вплетените частици сякаш мигновено си влияят една на друга, дори когато са разделени от хиляди километри. Учените подозираха, че вплитането може да се случва в рамките на субатомната частица протон, но признаците на това явление не са демонстрирани експериментално вътре в частицата, която е около трилионна от милиметър. "Идеята е, че това е квантово-механична частица и ако погледнете вътре в нея ... тя е вътрешно вплетена", коментира теоретичният физик Пиет Мълдерс (Piet Mulders) от Vrije Universiteit, Амстердам, неучаствал в изследването. В новото проучване екипът анализира сблъсъците на протони, ускорени до високи скорости в Големия адронен колайдер в Женева. Използвайки данните от експеримента CMS, учените изследват ентропията в резултат на вплитане в протона. Ентропията е свойство, което зависи от броя на възможните състояния, които системата може да приеме на микрониво. Ето една аналогия: разбърканата колода карти има няколко начина да се разбърка, докато подредената има само един начин, така че разбърканите тестета карти имат по-висока ентропия. Ако вплитането съществува в рамките на протон, в резултат на тези връзки ще има допълнителна ентропия. Тази ентропия може да бъде определена чрез преброяване на броя на частиците, произведени при всеки сблъсък. Количеството ентропия, което изследователите установиха, съответства на това, което се очаква, ако се приеме, че кварките и глуоните са били вплетени, твърдят физиците в доклада си, който сега очаква преглед преди публикуването му в списание. Вплитането все още не е окончателно потвърдено, твърди теоретичният физик Щефан Флерхингер (Stefan Floerchinger) от Университета в Хайделберг, Германия, който не е участвал в проучването. За да се потвърди окончателно вплитането, са необходими строги тестове, за да се изключат други възможни обяснения. Но това изследването е „повече от отваряне на вратите“ и може да доведе до по-нататъшни изследвания, които биха могли да изяснят вътрешната физика на протоните, казва Флерхингер. Една загадка, която бъдещата работа би могла да реши, е защо кварките винаги са ограничени в по-големи частици и никога не се срещат отделно. Това затваряне е "най-добрият пример за вплитане", отбелязва теоретичният физик Дмитрий Харзеев (Dmitri Kharzeev) от Университета Стони Брук в Ню Йорк, съавтор на изследването. Кварките “просто не могат да съществуват в изолирани състояния”, подчертава Харзеев и винаги са свързани със своите спътници. Въпреки че това свойство на кварките е добре известно, за него няма фундаментално математическо обяснение. Харзеев се надява, че изучаването на квантовото вплитане в протоните може да помогне да се обясни загадката. Справка: Z. Tu, D. Kharzeev and T. Ullrich. The EPR paradox and quantum entanglement at sub-nucleonic scales. arXiv:1904.11974. Posted April 26, 2019. Източник: An experiment hints at quantum entanglement inside protons, Science News Online ... ... (Последният абзац е като твърденията за структурата на частиците, както е по хипотезата, заедно с подреждане-ентропия. Остава - да направят структура слоист модел на частицата и асиметрията на слоевете, отговорни за "заряд") ...

Принципно - мисленето е структуриране на субективно-логичен ред (опит в абстракциите за време и пространство) за подреждане на сложните абстрактни модели, които са резултат на предишна "памет, във вид на символи". Проявяват се не всякога волево, затова имаме "право на избор" - кой от образите да ползваме, ако искаме. Малко свобода в несъзнаваното, а осъзнаем ли - става свобода и на "духа", успокояване на хаоса в главите ни. Съзнанието е отношение към тези образи (за ползване по "тежест-предимство" в ситуация) Ей тук има малко "стара" яснота: https://bg.wikipedia.org/wiki/Мислене ...

Не, не е така. Съвременната наука не отрича съществуването на случайности, спомни си за доказателствата за онтологичния смисъл на вълновата функция: https://megavselena.bg/lunata-syshtestvuva-samo-kogato-ya-gledate/ Също и не отрича възможността за свободна воля: https://manprogress.com/ru/blogs/46/posts/273.html Е, незнанието в съвременната наука води до "съществуване" на случайности. (Експериментът не е тълкуван правилно - сплетените фотони са различни частици, подчинени на възможността на излъчване на кристалните решетки на лещи, лупи, призма и др. оптични материали, а ... това не се отчита. Така - в някои случаи може да се измерва съвпадение по характеристики, а в други - не, тоест, случайностите са резултати от нашето измерване. При дуализъм на частиците -резултатите от измерванията ни са винаги под въпрос за случайност. Но, като узнаем причината - за различност на резултатите, евентуално, ще знаем и как да надскочим "грешката" в НАШЕТО измерване, а не, че в Природата има случайности и ... можем да я "излъжем", като на магия). Свободната воля е свързана със свобода на мисленето (Свободата е осъзната необходимост). Не задължава "действие" след свобода на мисълта - Вуте: "Мога да копам, ама мога и да не копам!" ...

Самите вируси са междинна форма на живот ... в действие. Ако "се затрият" по някаква причина (радиация, примерно - гората на Чернобил, дето над 30г няма гниене - липсват видове бактерии) - няма да останат разпознаваеми фосилни детайли за нещо "междинно". Крайният резултат - нови видове - също ще остане с неизвестен междинен резултат. (При бактерии - "дребните" живи - почти всяка мутация може да се води нов вид - еволюцията е "натрупване" белег върху съществуващо, ако не е само повърхностен, а и вътре в бактерията. Повечето от Белезите са в промяна на обвивките им и няма за резултат нов вид, а частично хоризонтален пренос на нови повърхнинни свойства, различни от стария вид. Затова и ги разпознават по групи и, тук-там, ново свойство.) ...

Така е, но и рационалното - в откриване свойствата и закономерностите в Природата - при правилно тълкуване, води до СМИРЕНИЕ пред Природата. (например, креационистите, които са против еволюцията, се "хващат" за: "Къде ви са междинните форми на живот?" Хем, много добре знаят за вирусите, примерно - те се водят от науката за междинна форма, щото ползват полу-умрели бактерии за впръскване на генетичния си материал, за собствено размножаване. Да не говорим, че бактериите - форма на живот, дето я търсят из Космоса - непрестанно, еволюционно реагират с промяна на гените си, "против" действието с антибиотици. Така придобиват устойчивост в новата среда, еволюират и ... трябват нови видове въздействия с антибиотици, за унищожаване на новопръкналите се бактерии - те показват еволюция в действие ... от това по-добро рационално доказателство ... здраве да е, ако е възможно принципно "преборване" с Природата. Знаейки това, гледаме да не се разболяваме, пазим се ... смирено) ...