Малоум 2

Вяра във възможностите на Природата и природните закони - в обективната истина, а тя е Конкретна, не Абсолютна и затова е нужна вярата. Не религиозна вяра. ...

Обективна реалност е всичката материя. Качествата й са отделни нейни състояния - диалектика, демек. Без да сравнява абстрактни образи, мозъкът (като единствен управител на абстракции - несъществуващи образи)- само управлява "снагата" (сън, примерно), понеже игра-диалектика на физически безболезнено сравняване, е възможно обосновано само с несъществуващи обективно образи, и така - се оцелява ... реално. Познаваемостта на обективната действителност от "его" е, по-скоро разрушаването й - и ... гледаме кво ще стане последствие. А, отделно си има и закон в диамата: Отрицание на отрицанието - показва посока на развитие на знания. Именно вярата във възможностите на "реалита" в обективната действителност, прави възможно и развитие на познанието, а не, че знаем всичко. (солипсизмът се самоопровергава в мерака си да ни се натрапва - значи, признава, че съществуваме!) ...

Хе-хе! Струва ми се, че искаш да знаеш повече от учените, за светлината, въобще. Любопитството е похвално - чети "сканер" - той е физик и говори точно по официалните знания. Аз съм любител и като всеки такъв - имам собствено мнение-хипотеза.(в скоби пиша кога говоря хипотетично, по хипотезата си, опитай - нека, да не те заблуждава - и аз съм от любопитните) По казуса ти: "Стимулиране" означава - че към протон-електрона си ИЗПРАТИЛ фотон (всъщност: част от ЕМВълна - един фронт). Погълнат е фотон от ЕМВълна, възбудил е водорода и тъй като наоколо няма други полета (в задачката), то след неизвестен момент от време на "престой" в атома, се излъчва във вид на фотон със същата енергия (честота), но различна големина на пакета, заради промяна на скоростта на атома като цяло - протон+електрон, следствие на престоя при "поглъщането". ( Тоест - пак стигнахме до част от "верига-пружина", равносилно на фотон в примера, който давах по-рано, с гюлето-електрон. Разсъждението е същото - не е спирал фотонът, само се е завъртял около протона и заради неизвестност на момента на излъчване - не е ясна посоката му на отлитане, като не променя скоростта си след отлитане, а големината на пакета.) ...

Ами - споменал съм тъмната материя в изложението за което коментира скуби. А и скоро имаше статия в офнюз, че в "празното" м/у галактиките имало много несветещо вещество (в този смисъл черно) - прахоляци, например, които "масово" влияят съществено върху относителното им движение. В смисъл - че не е празно, че вакуумът е привиден, там. Споменавал съм го преди и затова съм опивал, накратко. Нека да е от времето - назад, до предполагаем ГВ... Същото би се случило, ако бяха множество малки взривове - пак щеше да е "инфлация", заради ентропията - в началния момент е почти нулев хаосът. А при "раждането" на водород - е достатъчно в един куб. километър да се случва на година (това, по памет - някой го беше пресмятал ?) - дава и отклонения - наситеност в "родилни" области. ...

"Черната" материя е несветеща във видимия диапазон. Но пък -"свети" в други, невидими за "просто" око: ИЧ, УВ и др, и затова - влияе. Разни камъни и прахоляци, та чак до отделни частици, атоми и молекули. Дето се казва: "няма празно" - в най-празното на Космоса има по една частица в куб. метър. Но пък - полето е навсякъде - това дето го наричат "реликтово" (остатъчно) лъчение. (за мен то е резултат от раждане на водородни атоми дори и в момента, и обединението им в молекули, примерно. Отделен протон и отделен електрон... "разбъркват" ЕМПоле и все едно, че "излъчват" ЕМВълни, щото се ускоряват (известно е: ускоряващите се заряди стават източник на ЕМВълни), когато са далеч един от друг. При образуване на водород - "местното разбъркване" локално отпада, но остава онова, което е било "преди" да образуват водород. Така че - не е остатък от предполагаем ГВ, а от множество образувания на водород, който е основният елемент, поне във видимата Вселена.)

Ето и по-подробно - как влияят вибрациите (не става въпрос за окултни вибрации - източни идеологии, измислици) на реални молекули в околното пространство: ... ...

Етикети не лепим. (опитвам на съвсем обикновен в термини език - почти ежедневен, да обясня на незапознат с физика форумец, кои въпроси имат смисъл за науката. Да "вярваме" само на: "око да види, ръка да пипне" - не е съвсем съвременна наука) "Значи имаме вакуум, в който няма нищо и един единствен фотон/ порция , както Вие казвате/. И за да не се отдалечавам от основния въпрос ще го повторя: - На къде отива този единствен фотон движещ се във вакуум? - няма вълни, няма други фотони, няма нищо - вакуум и един фотон. На къде отива и защо с 300 000 км/ч? Къде трябва да се намираш, за да видиш светлината му и ако не си там ще виждаш ли светлина?" Фотонът-единичен е полева форма на материя - невидим е!.. с просто (и дори въоръжено) око. Единичен фотон е или неподвижен или, заедно с други фотони образува вълнов пренос на импулс, което е ЕМВълна. Значи: фотонът е единичен-порция, когато взаимодейства с вещество, а се "разпространява" във вид на ЕМВълни. 300 хиляди км/секунда, а не в час. (Ако се отдели "единичен" фотон, то той е сума от множество фотони на вакуума и тъй като не е спирал собственото си движение, а само се е завъртал около център на вещеви обект, когато се откъсне, пак със скорост 300 хиляди км/сек- като пакет-фотони - хипотеза) "Вижда" се (възможно е да се измерва) резултатът от погълнат фотон, от него, когато се погълне от вещева частица - нещо в нея (физически характеристики) се променя: форма, размер, скорост, направление на движение и др. измеряеми величини. Тези характеристики ги "виждаме" благодарение на това, че е възможно отразяване на фотони от ЕМВълни, които попадат върху изменените вещеви обекти. После попадат в очите ни и ... казваме, че виждаме "светлина" от обекта. Пак фотони от ЕМВълна, но отразена от обектите. "Виждаме" с мозък! А за вакуума - не е съвсем тъй. Счита се, че е пълен с полева форма на материята. В миналото - неподвижен етер и са търсили "етерен вятър", но не се е установило такъв. По-ново мнение - тъмна материя с тъмна енергия и др. хипотези има - много са. Вакуумът - не е нищо! ...

Чудото фотон е порция. Разпространяват се много фотони от, примерно - точков източник - от много отделни порции. Разпространението е вълнов процес (ЕМВълни имат дължина на вълна, поляризация, фронт на вълната), но поглъщането и излъчването от вещеви частици е на/от отделни порции. (парчета от "верига-пружина" от примера с гюлето). Интерференцията и дифракцията "стават" когато парчето фотон срещне преграда - веществена и с отвори, която също се състои-изградена е, от атоми с електронни слоеве, които са свързани с фотони за връзка (хипотеза) между протоните и електроните й. Ако се погълнат част от падащите върху преградата фотони, то тя-преградата, при излъчването им, става източник на "подобни" (кохерентни) фотони. При суперпозиция на преминаващите и излъчените фотони има възможност за усилване-отслабване на общата им амплитуда в пространството, а това е познато като интерференция на вълни, при "прожектирането" им на екран (за видимост). По подобие на водни вълни - по повърхност са, а не "по обем" (опит на Хюйгенс). При движението си, фотоните "рисуват" цилиндрична повърхнина - двумерна е - става нещо като тръбичка и, ако я виждахме - като страничен "наблюдател" би изглеждала тримерно тяло. Полевата форма на материя не я виждаме. Фотонът Не е надуващ се балон. "Надува" се излъченото от милиарди атоми - много фотони, във вид на вълна около излъчвател на "сферични" вълни (по аналогия - излъчване на сферично симетрични механични вълни от звънец), като заради периодичността на процес "поглъщане-излъчване" се оформят различни във времето и пространството фронтове на "пътуващи" множество фотони в дадена посока-направление. По начало при изследване на ЕМВълни - "дължина на вълната" е наречено разстоянието м/у два фронта на вълните, а не между отделни единични фотони. ...

Има малко информация за Планк-дължините, тук: https://nauka.offnews.bg/news/r_1/n_55146.html?preview=ok Нов квантов фокус: Редът на причина и следствие е неопределен Алис на Боб или Боб на Алис ? Кой на кого е невъзможно да се каже в квантовия свят Експеримент на австрийски учени с цел да се проучи ролята на причинно-следствените връзки в квантовата механика наскоро разкри, че редът на събития не може да бъде поначало добре дефиниран в квантовата теория. Изследването е публикувано в портала arxiv.org. Алис изпраща подарък на Боб. А не, обратното - Боб изпраща подарък на Алис. Всъщност си изпращат един и същ подарък един на друг по едно и също време. Един нов експеримент показва как даването на подарък става объркващо, когато се намесят причинно-следствени връзки в квантовата механика, разказва NewScientist. Вероятно сте чували за експеримента с двата процепа, в който една частица се изстрелва към две малки дупки, появява се от другата страна, за да интерферира сама себе си, като че ли преминава през двата процепа едновременно. И докато не се измери с детектор от другата страна, частицата се намира в квантова суперпозиция на две състояния. Може да се каже, че тя може да премине и двата пътя. Илюстрацията вдясно показва промяната на вълновата функция на електрона при преминаването му през двата процепа. Степента на сивото представя плътността на вероятността на присъствието на електрона. Действителният размер на електрона всъщност много по-малък от областта на вероятността от присъствието му. Вижда се ясно, че електронът “интерферира със себе си”: интерференчните ленти са ясно забележими при преминаването през двата процепа както след преградата, така и преди нея. Схема: fr.wikipedia Това е странно и е трудно за възприемане, но сега екип от Университета на Виена в Австрия провежда друг експеримент, който е още по-объркващ - да се вкарат събитията в суперпозиция. Обикновено е лесно да се каже, че събитие А се случва преди събитие B или обратното. Но Джулия Рубино (Giulia Rubino) и нейните колеги създадоха суперпозиция от тези на пръв поглед противоречиви сценарии. "Ако се съберат квантовата механика и причинно-следствени връзки, възниква ситуация, в която няма определен ред на причина и следствие", коментира тя. "Това е контраинтуитивно". И Алис, и Боб могат да променят квантовото състояние на фотон, преминаващ през тях, произвеждайки различен резултат в зависимост от реда на действието. Но ако пътят на фотона е в квантова суперпозиция, е невъзможно да се каже, през кой е минал първо. Техният експеримент включва изпращане на фотон през два набора оптични устройства, маркирани като Алис и Боб. Тези устройства преобразуват квантово състояние на фотона по различни начини, така че ако мине през Алис, а след това през Боб, ще се произведе различен резултат, отколкото ако пръв е Боб, а после Алис. За да си представите как работи това, представете си, че фотонът е подарък, предназначен за трета страна. Алис обича да увива в хартия подаръците, а Боб предпочита просто да го върже с панделка. Ако Алис получи подаръка първа, тя ще го опакова и след това стига до Боб, който ще постави панделка. Ако Боб е първи, опаковката на Алис ще покрие панделката и ще се получи различен резултат. Нещата са малко по-сложни в случая с фотона, тъй като Алис и Боб може да изпълняват различни действия с определена вероятност, така че има повече от два възможни изхода. Кой е пръв? Трудно е да се каже ... В експеримента на екипа, един своего рода квантов превключвател контролира по кой път ще мине фотонът и по този начин определя реда на действие на Алис и Боб. За да смесят причинно-следствените връзки, учените поставят самия ключ в суперпозиция, което означава, че в известен смисъл, и двамата действат първи. Разбира се, не точно това се случва, просто както частицата в експеримента с двойния процеп непреминава наистина през двете дупки едновременно - ние просто не разполагаме с език, който да опише наистина странния характер на квантовия свят, чиято пяна е под нашия слой реалност. В мащаби, сравними с размерите на дължината на Планк (10-33 см), вакуумните флуктуации са толкова огромни, че пространството "кипи" и се превръща в "квантова пяна" (Quantum Foam). В този сценарий пространството изглежда напълно гладко за мащаби от 10-12 см , а грапавостта започва да се появява в мащаби от 10-30 см . Това по същество е израз на принципа на неопределеността в квантовата механика. "Самото време може да бъде неопределено в тези ситуации", заяви членът на екипа Матеуш Араужо (Mateus Araújo). "Цялото объркване с квантовата механика е непознаване, нещо, което просто не съответства на нашия макроскопски класически опит." Какво е реалността "Изтласкахме наистина квантовите мистерии и бъркотии до абсолютния предел", коментира Мати Хобан (Matty Hoban) от университета в Оксфорд. "И нямаме добра представа за това, какво са всъщност". Този експеримент не е просто чист квантов фокус. Вече знаем, че объркването на причинно-следствените връзки теоретично би могло да помогне при някои видове квантови комуникации и изчисления за намаляване на количеството на необходимите ресурси за да се изпращат съобщения или решават някои проблеми. В бъдеще екипът иска да реализира това в експеримент. Дали това се окаже полезно остава да се види, казва Хобан - и изчислителните проблеми са почти езотерични въпроси и не са задачи, пряко свързани с реалния свят." ... ... (Заради картинката на "квантовата пяна" го показвам ) ...

ЕМПоле и Грави-поле от Околната среда - внасят яснота във връзката "класика-квантова" физика. Посредством декохеренция на "излъчената" информация за съществуване на вещево образувание с точно "такива": форма, размер, Вътрешни ускорения-напрежения на връзките, поляризация и др... Бързината на измененията, водещи до "детерминизъм" и проява на законите на "класиката", е със скоростта на светлината в съответната среда, затова изглежда при нарочно измерване, че във всички посоки, скоростта на светлината е една и съща. Не е възможно да се отчете разлика - светлината е най-бързата информация за пренос на информацията от фотони-кванти, характеризиращи собствените процеси при устойчиво (във времето) съществуване на обект. https://megavselena.bg/kvantov-darvinizam-shto-e-to/ Квантов дарвинизъм – що е то? Когато става въпрос за физическия свят, който ни заобикаля, научните изследвания са доказали, че размерът наистина има значение. Докато „големите“ обекти, всичко от пясъчно зърно до галактика, спазват един набор от правила обхванати от класическата физика, малките обекти, като атоми и частици, спазват напълно различен набор от правила, откритие, което е родило квантовата физика около 1900 година. Учените търсят начини да помирят тези две различни физики в продължение на десетилетия. И сега, теорията, предложена за пръв път от полския теоретик-физик Войчех Зурек през 2003 г., започва да показва потенциал за сближаване на двете физики. Това е квантов дарвинизъм. Един от по-странните аспекти на квантовия свят е суперпозицията, способността на квантовата система да съществува в повече от едно състояние едновременно. Системата привидно само приема едно или друго състояние – преминавайки от квантовия свят към класическия. Това е моментът, в който я наблюдаваме. Този процес се нарича декохеренция, а квантовият дарвинизъм прави опит да го обясни. Според тази теория, не нашето наблюдение е нещото, което принуждава квантовата система да приема едно или друго състояние. Квантовият дарвинизъм предполага, че взаимодействието на системата с околната среда е причината за декохеренция. Това, казват защитниците на теорията на квантовия дарвинизъм, би обяснило защо не виждаме макро обекти в квантово състояние – те винаги са подложени на факторите на околната среда. Що се отнася до това как околната среда има този ефект, според теорията на Зурек, квантовите системи приемат „състоянието на показалеца“. Това са специфични измерими характеристики, като например местоположението или скоростта на частицата. Когато една частица взаимодейства с околната среда, всички суперпозиции на тези характеристики – алтернативни места или скорости – изчезват, оставяйки само състоянието на показалеца, което много хора могат да наблюдават, защото „отпечатва“ реплики от себе си върху околната среда. И тук идеята за дарвинизма влиза в играта: само най-приспособеното състояние – най-подходящото за неговата специфична среда – оцелява в процеса на декохерентност. „Основната идея на квантовия дарвинизъм е, че почти никога не правим някакво директно измерване на каквото и да било“, заявява Зурек през 2008 г. „[Околната среда] е като голям рекламен билборд, на който навсякъде плават множество копия от информацията за нашата вселена.“ Според нова статия в списанието Quanta Magazine, три различни групи изследователи са провели експерименти, за да тестват квантовия дарвинизъм, като търсят признаци, че квантовата система отпечатва реплики от себе си върху околната среда. И трите екипа продължават да тестват теорията. „Всички тези проучвания виждат каквото се очаква, поне приблизително“, казва Зурек пред Quanta, „което означава, че вече сме на път да съчетаем физиката на голямото с физиката на много малкото“. Тази статия първоначално е публикувана от Futurism. ... ...

Прочети го внимателно. Популярно е поднесено: http://bgchaos.com/716/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/ефектът-забавяне-на-времето-и-скъсява/ ...

(Когато пишеш твои мисли, твое питане към някой - трябва да пишеш извън "табличката" на "цитирано" от него, под нея - щото - си нов форумец и е ясно, че не съм казал това по-горе, а е твое питане.) Популярно съществува такова схващане, че ако не измериш нещо, то не съществува. И, разбира се - не е вярно схващане. Спекулативно е. В измервания за ставащото в микрото се достига до размер - разделителна способност на апаратурата, при който не е възможно ЕДНОВРЕМЕННО да се измерят скорост и местоположение на частицата - принцип на неопределеност (импулс: "маса по скорост" и координата по лабораторна с-ма за отчет - на частица). Установено е, че полетата (ЕМПоле) на експеримента влияят на някои от физичните характеристики и те придобиват други значения при измерване. Придобити характеристики, а не че не съществуват и/или не се знае за тяхното съществуване. А спорът на Айнщайн и Бор е дали квантовата механика е пълна и/или има и "скрити" параметри, които ако се установят ще доведат до пълно познаване на резултати от експеримент. Светът е тотално детерминиран, демек!?. Оказва се - не е тотално детерминиран - светът е квантово детерминиран - информацията се пренася с кванти от/на различни полета и като "невидими" (полева форма на материята), за тяхното съществуване може да се съди само след като взаимодействат с вещество - по промяна на характеристики на веществото (форма, обем, маса, заряд, спин и т. н. ) Затова - само вероятностно се правят изчисленията за предисторията на бивалите параметри и като как се отразяват на полученото в крайния резултат. Важни стават началните условия при провеждане (залагане на) на експеримент, а крайният резултат допуска тълкувания за предистория. ...

За физическа реалност - съществуването на нещо, каквото и да е, става посредством установяване на Взаимодействия... на нещата. В "наблюдение" не е включено непременно взаимодействие. Може да е само гледане, без действие. Може да е само Въздействие- върху нас, например, милиарди фотони "падат" отгоре ни, но ние виждаме само светлинния спектър, а имаме и сетива-усещания и за топлинния, и ултравиолетовия, донякъде. "Мисля, следователно съществувам!"- е била "дефиницията" за осъзнаване, че съществуваме. Но, мислене, без "памет на структура"- предварително създаден ред някакъв, от био-структура - НЯМА. И като вземем предвид, че съществуваме и когато не мислим (спим, например), то остава - резултати от взаимодействието ни с околна среда да са обработени с "мислене", с въвеждане на ред (по пространство на случване и време на случване на събития) и така стигаме до: "Взаимодействам, следователно съществувам!" - това е по-обща дефиниция за съществуване, за осъзнаване на "какво представляваме, от само себе си". По-важно е, че този подход Признава съществуване и на всичко друго, което взаимодейства, независимо от моето съзнание, примерно. Значи - независимо от "факта" дали наблюдавам или не - всичко във Вселената си съществува, посредством взаимодействия. Така, приетото за силен антропен принцип - отпада като обяснение на Вселената. (За слабият - си има множество частни науки, които обясняват взаимодействията и множество факти, които не са "удобни" за съществуване на човек с разум и се мъчи да ги променя.) https://bg.wikipedia.org/wiki/Антропен_принцип ... История Възникването и употребата на антропния принцип във физиката се свързват с факта, че съвременните теории наложително използват константи, чийто стойности са емпирични дадености без математическа обосновка. Примери за такива са гравитационната константа или зарядът на електрона. Пол Дирак изказва идеята, че може би тези числа се менят с времето и само комбинации в тесни граници са наблюдаеми за човечеството. С популяризирането на теорията на Големия взрив след средата на 20 век, подобен аргумент се използва все по-често и физици, като Стивън Хоукинг, Стивън Уайнберг и др., прибягват към него. След назоваването му от Картър принципът добива отчетливост като особена роля изиграва книгата на Бароу и Типлър „Антропният космологически принцип“ (1988)[2] По нататъшното дискутиране на тези идеи води до различаването на различни виждания и формулировки, разграничавани най-общо като силен и слаб антропен принцип. Неспособността на съвременната физика да предложи без отлагане обяснение за множество констатации се отразява и във факта, че възможните теории се множат без да има критерии за предпочитание, което е особено отчетливо при теории на струните и свързани с тях разработки Формулировки и варианти Слаб антропен принцип. Множество факти, свързани с човешкото съществуване, могат да бъдат разбрани като материална необходимост за него, напр. наличието на храни, и по нататък – на устойчиви химически съединения, различни атоми, кварки и сили и пр. Така присъствието на хора изявява физически свойства на вселената. Силен антропен принцип. Човешкото присъствие в един или друг смисъл се разбира като необходимост при съществуването на Вселена. В един вариант това е телеологическо виждане, известно от биологическата наука, пренесено към физическата еволюция на вселената. В друга, по философска форма, това е преформулиране на субективистката нагласа, свързвана с името на Джордж Бъркли и неговото „съществуването е възприятие“. Модификации. ... ...

Даже и аз съм допуснал грешка в суматохата: 300 хиляди км/сек. Извинявам се! Фотонът не е гюлето, а частта от веригата-пружина, която "се поглъща", удължава връзката "център-гюле", а после - се излъчва и гюлето са връща там, където е било - на по-ниска повърхнина. Няма характеристика "маса", но има в себе си Импулс, като всяко едно движение.

Това важи само за появата на веганите!

За приблизителна представа с приблизителен модел: Виждал си спортното "хвърляне на чук". Представи си, че хвъргачът се върти бързо на място-площадка и държи гюле, и към него "лети" уред "верига за хващане на гюле" - общо с гюлето, чук. В точно определена позиция - той може да хване "правилно" веригата на чука. И си забавя въртенето, щото е хванал нещо - гюлето, което се върти вече по-далеч, извън него, но на същата площадка, не я напуска - въртенето се забавя, демек, като на въртяща се на място балерина, която си разперва ръцете - забавя въртенето. Но - скоростта на "чука", като периферна скорост (транслация) +ъглова(въртене) - се запазва. Енергията - кинетична + потенциална - се запазва. Като вложи малко придърпване и въртене, и от себе си, хвъргачът придърпва към себе си гюлето (все едно, че пружинира гюлето по веригата), но пуска веригата на чука и тя - веригата се движи с 300 км/секунда. Ако е имало участие на ускорение - то е от въртенето. Тук пружиниращата верига е фотон. Ако се изхвърли в една посока, то хвъргачът изпитва откат в противопосока. (А иначе "накъдето и да отива светлината"- както питаш - Имаше виц за блондинки: като загасим лампата, къде отива светлината: На въпроса на едната, другата отива до хладилника, отваря вратата, сочи навътре в хладилника и отговаря: "Ето я!" ) ...

Обратно - казва науката. При създаване на "ред" се получава повече хаос в околността и общо - ентропията на/във Вселената, като мяра за хаос, винаги нараства, когато нещо някъде "се подрежда". Втори принцип на термодинамиката...- това е непробиваема наука! (Гледам, дори науката да знае всичко, а това не е така - пак няма "да вярваш" в нейните възможности за самоорганизация и саморазвитие. Щом не знае ... нещо, квото и да е, е останало без отговор, макар и да е глупав въпрос - значи, не знае нищо..., науката?!. По принцип, вярата в бог някакъв, е нуждата на заблуден човек, да избяга от отговорност за несправяне с делата си.) ...

Взе ми думите от акъла, ама по-хубаво от мен, си ги подредил!.. По старите закони -в ИНРА съм подавал документи за две-три изобретения и за едно откритие. Не ми се спореше с рецензентите и отказах да съм автор. (А иначе - пет години съм работил като завеждащ БРИЗ - Бюро за рационализации и изобретения - и с документите се справях. Но - като отпаднаха тия закони, около 93-та година - въведоха патентните - престанах да се интересувам, поради причини, които си описал по-горе. Даже се "скарах" с работодателя си като му казах (по закон - били негови изобретенията), че мога и да не правя ... изобретения. Достатъчно е техническо равнище на разработките, описано в книгите-учебници и др.). ...

Трудна работа ... https://www.lex.bg/laws/ldoc/2133079553 ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2006 Г.) ... https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2126554112/issue/153/zakon-za-izobreteniyata-i-ratsionalizatsiite Държавен вестник, брой 92 от 28.XI ЗАКОН ЗА ИЗОБРЕТЕНИЯТА И РАЦИОНАЛИЗАЦИИТЕ ЗАКОН ЗА ИЗОБРЕТЕНИЯТА И РАЦИОНАЛИЗАЦИИТЕ Обн. ДВ. бр.81 от 18 Октомври 1968г., изм. ДВ. бр.92 от 28 Ноември 1969г., изм. ДВ. бр.28 от 9 Април 1982г., изм. ДВ. бр.56 от 18 Юли 1986г., отм. ДВ. бр.27 от 2 Април 1993г. Отменен с § 11, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за патентите - ДВ, бр. 27 от 2 април 1993 г., в сила от 1 юни 1993 г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ... ...

За нагледен пример - вж съцветието и листенцата на една маргаритка - приличат на различни части от "вселената" на цветчето, но са заедно и всяко се е "развило"по крива, различна от на другите. Те са "роден" резултат от един генетичен материал, който взаимодейства с фотоните от слънцегреенето и еманацията от Земята, и изгражда структура от налични хим.елементи с множество превръщания за "специализация" на отделните части. (спомни си и картинката на Вселената като чаша, която се "раздува" в горния си край - само началото като ГВ не е обосновано, според мен ( и не само), и начинът на образуване на вещевите обекти-частици. Тъкмо чашата "раздува" и това е заради ускорителното движение, а не, че се "върти" Вселената ) ...

Разбирам - това е логиката на ТГВ. (Ако се знае: кой или какво е подготвило съда и манджата в него - няма проблем, ще си "направим" мислено пулсираща Вселена) Затова, да припомня - При мен, разпръснатите части от примерчето, не са от начално изтърване на едно нещо (подобие взрив в една точка от пространството). Тези части се образуват от затваряне на фотони от ЕМПоле около собствен център (както е по хипотезата ми). При това, още с образуването си се "въртят" около моментен собствен център - от пулсациите за образуване, като момента на импулса се компенсира от Механичен въртящ момент - за всяка частица. Повсеместно се образуват множество частици, заради флуктуации, суперпозиция и анихилация на частици - родени по двойки (електрон-позитронни)... Частиците притежават електромагнитна маса и това ги ускорява в ЕМПоле, та "сблъсъците" са ефективни и усилват поляризацията за раждане на "по-тежки", по-обемни частици...Докато се стигне до удар и разпад на неутрони-антинеутрони, които "ражадат" силно несиметрични спрямо геом. си център частици (обвивката им е изместена): протони, електрони и др. Поради голямата разлика във възможните достигнати скорости от лека (електрон) и тежка частица (протон), въпреки разноименните си заряди, те не анихилират - стават на водород. Но - самият разпад на неутроните зависи от околното ЕМполе - несиметричен по количество в "наситено-хаос" и ненаситено и при наличие на току-излюпени електрони, може да стане водород "в повече" по количество. Това прави възможно съществуването на нашата материя-вещество, а антиматерията-антивещество си анихилира и създава допълнителна поляризация в полето + излишък неутрони. Ето я статията за разлика в количествата разпад - под "огледало" разбирам ограничаващ полеви потенциал. https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima priznatci-na-ogledalna-vselena-koiato-dokosva-nashata_132561.html Дълго стана, затова обобщавам: всички което се ражда, се върти около собствен център. Под действие на сили частиците падат една към друга като се движат по криви. В резултат - пак се въртят около себе си и като цяло, около други обекти. При това - известно е - се борят няколко сили на привличане и отблъскване. Силите са с ентропиен произход и затова могат да са "слаби" като гравитационните и "силни" от елмагн. модел. Така, между отделните галактики които "раждат" звезди се проявяват сили на отблъскване (разбягване - гравитацията е слаба в сравнение с хаоса между тях), а между раздалечени - действат само отблъскващите от хаоса сили - гравитационните не могат да ги компенсират и разбягването е с ускорение. При разглеждане само част от Вселената - е възможно да има грамада галактики, която да е извън възможното наблюдаване и като цяло - да се движи по крива, като се компенсира "въртящ момент" с противоположно такова движение. Разбягването с ускорение е по крива! ...

А това - не го пробвайте вкъщи - в никакъв случай!!! Всичко което е показано - е опасно! ...

Има и много други интересни физични явления:

Всъщност, идеята ми беше, че не е възможно да се установи въртене на Вселената като цяло, с наблюдения - първо, много малка част от нея виждаме и второ - може да съществува ненаблюдаема част от Вселената, която се върти обратно на спомената мислена крива и общият въртящ момент, като цяло, да е нула. И предполагаемият "център" не е едно и също място, във всеки един момент от време, за да може да се фиксира, евентуално. По принцип, глобално би се спазвал законът за движение на масовия център - че е неподвижен и/или неустановим експериментално, заради това, че става задължително: за да се установи, то трябва полевата форма на енергия да е неподвижна (приложна точка на вектор, в празното). А, по това се спори. Въпросът е нарушава ли се относителността на движенията (ТО), ако ЕМП е неподвижно. Считам, че след като не може да се докаже с експеримент "неподвижност" на полева форма (движат се само измененията в нея), то е без значение да се ползва като ограничение за истинност на ТО. Така, въпросът "върти ли се Вселената" си остава без отговор и ...не пречи на научните занимания. ...

https://megavselena.bg/bez-bira-v-menjuto-na-astronavtite/ Без бира в менюто на астронавтите Това е обикновена закачка в кръчмата, като докоснете и запушите върха на бирата на приятел, я карате да изригне изведнъж. Смешно за някои хора, досадно за другите; но за испанския физик Хавиер Родригес е интригуващо. Хавиер Родригес от университета „Карлос III“ в Мадрид решава да проучи странното явление и в хода на анализа на бирата открил множество сложни взаимодействия и физика, която би могла да помогнe на учените да разберат много видове процеси – от вулканични изригвания до образуването на астероиди и менюто на астронавтите. „Има много различни физични явления, които се случват в чашата за бира, и всеки път, когато пиете бира, цялата тази физика е точно пред очите ви“, казва Родригес. Неговата жажда за знания дори го накарала да убеди свои колеги да изхвърлят бира от 100-метрова кула, за да проучат образуването на мехурчета в средата на микрогравитацията на свободното падане. „Газираните напитки са преносими лаборатории, които могат да бъдат използвани, за да се демонстрира по забавен начин работата на много потоци, които се срещат и в природата и в индустрията“, пише той в съавторство с Робърт Зенит в списание Physics Today. Ключът към много от процесите в бирата е, че напитката е газирана – разговорен термин за това, че представлява супернаситен разтвор на въглероден диоксид. Тъй като бирата се вари и ферментира, от дрождите се излъчват микро балончета от въглероден диоксид, които по-късно изграждат налягане в бутилката. Част от въглеродния диоксид се разтваря в бирата: фракцията се определя от закона на Хенри, който твърди, че колкото по-високо е налягането, толкова повече газ се разтваря. Когато бутилката се отвори, налягането се освобождава, което означава, че количеството газ, което течността може да понесе, е по-малко: внезапно разтворът става супер-наситен. Отнема известно време, докато се появи ново равновесие. В продължение на няколко часа въглеродният диоксид изтича, докато достигне новата си точка на равновесие, наречена от любителите на бирата „плоска“ бира. Скоростта, с която газът се отделя, и динамиката, която освобождава, формира основата на много интригуващо поведение на напитката. Проучването на Родригес разкрива, че спусъка на бирения вулкан е вълна на налягането, която се движи нагоре през течността. Внезапното сътресение за кратко създава внезапен спад на налягането в течността в дъното на бутилката. След това, този район с ниско налягане се разпространява нагоре, задействайки разтворения въглероден диоксид в бирата, за да образува внезапно мехурчета. Постепенно бирата се „укротява“ от бутилката и налягането се възстановява. Това внезапно високо налягане фрагментира мехурчетата, които току-що са се образували. Родригес е открил, че всяко от тях се пръска до един милион по-малки мехурчета. Тези малки мехурчета образуват нещо като формация с вид на облак, започват да се покачват, като растат, когато всмукват повече въглероден диоксид. Отнема секунда-две, преди да стигнат до върха и да се разпенят. Възходът на облака се дължи на плаваемостта на мехурчетата, които карат Родригес и неговия екип да потърсят какво ще се случи при нулева гравитация. Вместо да изпращат бира в космоса, те решават да изпуснат няколко опаковки бира от 100-метровата кула на центъра за приложни космически технологии и микрогравитация (ZARM) в Бремен, Германия. За действителния експеримент те решават да намерят заместваща течност. „Не можем да използваме бира“, казва Родригес. „Прекалено замърсяващо околната среда е“. Използват газирана вода, при което екипът може да наблюдава еволюцията на облака от мехурчета, докато се движи в течността, улавяйки всичко в процеса с високоскоростно видео. Освен че са от значение за по-доброто разбиране на образуването на обекти, като астероиди и метеорити в среда с ниска гравитация, изследванията на Родригес са насочени и към потенциално важния въпрос за астронавтите, които искат да пият бира в космоса. Плаваемостта на мехурчетата е това, което позволява на газа от газираната напитка да се издига от стомаха и да бъде изхвърлен, но според Родригес, при нулева гравитация мехурчетата не биха били плаващи. „Мехурчетата не биха могли да избягат от течността в храносмилателната система, което ще доведе до болезнено подуване на стомаха и червата. Така че, съжалявам, няма бира за хората в космоса“, пише в статията си Родригес. Родригес признава, че понякога се наслаждава на питието използвано за експериментите, но винаги подчертава, че не прави това с държавни изследователски пари. Той казва, че насоките за изследване изключват разходите за алкохол, така че той купува цялата бира за експеримента със собствените си пари. „Смятам, че това е Бирена Фондация Родригес за развитие на науката“, заключава той. ... ... Ей затуй никой няма да желае да пътува за Марс, например. (макар че перисталтиката би могла да се върши работата) ...