Малоум 2

По принцип, за научно откритите се счита: явление, закономерност, свойство. (Издава се документ за откритие (служи за престиж, по-скоро). На база откритие може да има множество изобретения - патенти, полезни модели и т. н.) Нобеловите награди не са само за откритие, а за принос и силно влияние в развитието на обществените познания. (вкл. и открития, и изобретения (барутът е изобретение), и теоретични разработки, и хуманитарни дейности, повлияли на развитието на човечеството) ...

Ами, там грешките не са на СТО, а твои - показаха ти го. Помислих си, че си измислил нещо ново (и грешно) ...

" ... разстоянията наистина са относителни..." заради относителната (постоянна) скорост на системите, в които се намират Гледните точки (ГТ). Всяка ГТ е неподвижна в системата си на отчет. Може би ще споделиш грешното (според теб) на СТО. ...

Накратко: ... ...

През 75г -лейтенант - ми предлагаха "командир-взвод" - 320лв + и др., само и само да остана на срочна служба! ...

Сравнително ново: ...

Ле-ле! Това е "нагълтване с догми"... и всъщност, доказва, че съм прав. Няма конвенции със "строго обуславяни и доказателства"- има конкретика на резултата. И - никой да не е съгласен с резултата - това е конкретна истина! Ето, аз например, не съм съгласен, че няма етер - конвенционална истина, вписана в учебници. И , доколкото знам - много има които не са съгласни да няма етер. А, учените - се опитват да го заменят с "тъмни" работи, тоест нужна е среда за ... Правилен физичен възглед. ...

Не е така - не всички щяха да са съгласни с него. Евентуално - само тези, дето са Разбрали за какво става въпрос, биха били съгласни, но и съмняващи се. (Попитали Айнщайн как се прави откритие. Казват, че отговорил - някой, не знаел, че нещо е доказано и взел, че доказал обратното.) Демонстрация в опит - това е Конкретна истина. Конвенция ... друг път! (тя, конвенцията, е по-скоро, "стадно" поведение). Конкретна, щото всеки опит е с Начални и Крайни условия - ако са спазени, тез които пробват, може и да се съгласят, че е така - Конкретно, само в този случай!.. И ще измислят много др. нач. условия - за да определят Граници на приложимост на конкретната истина - най-често се поизменят твърденията за "истина". И това е научен подход за търсене на повече Конкретна истина, а не вяра. ...

Баш в интерпретациите "около Планк" - няма консенсус и това е предимство на научното изследване (ученият вярва в Природата, но се съмнява и затова изследва). Наблюдател означава "получаващ информация" и не е само и единствено Изследовател (наблюдател със съзнание и разум). Всяка частица е наблюдател, когато върху й падат Фотони (физическата информация се съдържа във фотоните) и Реагира по различни начини на тая информация - не всякога забележима за Изследовател. И Айнщайн е прав, и Бор е прав. Понятието за "скрити параметри" в КМ е очевидно, в смисъл на промяна физични свойства на частици, при облъчване с фотони. Получават се "придобити" нови характеристики и понеже не е известен "механизмът" им на получаване-причина за изменение - мислим-интерпретираме за скрити параметри - резултатите се разкриват вероятностно. Бор пък казва, да не интерпретираме за "причина-следствие". Друг казва - да пресмятаме по мат.модели и т. н. Няма консенсус. И Класиката, и КМ казват: "искаме да знаем състоянието на котката, без информация", ама ние я натикахме там - тоест, задали сме начални условия, които да зависят от случайна информация (на Изследовател не е известно кога, в кой момент от време, ще има разпад, задействащ отровата и затова - случайно?! Да, ама на Природата й е ясно кога ще се излъчи). И какво - ще доказваме, че светът е възникнал на случаен принцип?!. Ами - не е на случаен - а на физически детерминиран принцип на обмен на информация от фотони. Въобще - конвенционална истина - задължително е да се приема със съмнение. Истината е конкретна: за един случай е една или друга - зависи от Гл. Точка - на Изследовател. В Природата - всичкото взаимодействие е Истина (атом водород), а въздействието от "падащите фотони" - прави възможно разнообразие от обекти, но с точно определени "пропорции", зависещо от фотоните. Светът е детерминиран от само себе си. ...

Май ти пречи нещо ... Айнщайн. Скоростта на светлината - максимална и гранична - като цифра, се отнася за космически вакуум. В земни условия не може да се създаде вакуум, който да е като космическия (космическият е една частица в един куб. км). Вакуумът в експер. установки в лабораториите - достига до 10^ (-14) atm и в един куб.см има 7 000 000 молекули (атоми). И тъй като, фазовата скорост (в среда на лаб. вакуум) няма ограничения по скорост - може да е много по-голяма от скоростта на светлината, то - докато "не пристигне" груповата скорост, няма пренос на импулс с фотони от вълната. (Фазова скорост по Групова скорост е = c^(2), т. е., произведението от фазова и групова скорост дават скор. светлината на квадрат и тя участва в енергията.) ...

Конвенционалната Реалност плюс (Абсолютната Реалност, ако такава съществува). Конвенция за реалност, може и да няма, ама реалността я опровергава при разнобой, тъй като съществуването е въпрос на взаимодействия, доказуемо, познавателност носи, не само ако "сме рекли, съгласни", ами и ако сме го разбрали!.. Тез, дето са го разбрали, го ползват. И не всичко е относително. Например, физическата сила не е относителна за потърпевшия обект - абсолютна е. Ако не я съобразим като реалност - може и да ни смачка, не е нужен консенсус. Няма приложимост от рода "да бъде, или да не бъде!" ...

Всички "цветни" фотони се съдържат в една вълна - един фронт от бял лъч, която се движи със скоростта на светлината в тази среда - въздух. И, можеш да бъдеш сигурен за изходящата от призмата вълна - щом виждаш цветовете едновременно, значи, всички са достигнали до очите ти (няма смисъл да питаш накъде отива фотона -всички "цветни" фотони отиват и към теб), с една и съща скорост. Когато "излезе" от призмата пак се движи със скоростта на светлината в средата, напр. въздух. И това - няколко пъти ти го казаха. И за всички вълни важи, ти го казаха -има ли трептене в среда, то се разпространява със скоростта на вълни в тази среда. За светлината - същото важи, що си недоволен - не разбрах. В призмата - фотоните от падащата вълна, избирателно по фаза "си предават" импулса на отделните структурни-съставни, променя дължина на вълната от смесване при излъчване, в резултат на взаимодействие на различните фотони от падащото лъчение с различни структурни образувания на веществото и съответно "пътя" - пренос на импулс, на всеки цвят е различен (пречупване и разлагане по спектър), но фронтовете на всеки цвят "пристигат" за едно и също време в изходната страна на призмата. Формира се обща вълна - общ вълнов фронт, който съдържа цветовете, които виждаш. Може и да се отдели с филтри монохроматична вълна - от един цвят, за изследване и измерване на скорост и др параметри. ...

А, от къде (от какво) произтичат силите на привличане и на отблъскване между телата, въобще? Хиляда книги пишат за сили, ама ... що ги има!? - няма същност. (Засега - само геодезичните тип Айнщайн "вършат" някаква работа, - ако има движение пряко тях - хоп, има сили!.. Ама, май се отричат в текста ) ...

Може би не си схванал, че обективната истина е също конкретна - зависи от Гледната Точка, като всяка идея за истина. И това дередже е "култово" в СТО. Освен това, да не забравим - доказано, мозъкът ни лъже, за оцеляване: пипаш дървената маса - не е студена. Пипаш лъжицата на масата - а, студена?!. Пък е известно - и двете са на температура 20 градуса Целзии - стайна. "Известно" - от изследвания! ...

Объркал си се - може би искаш да кажеш "имаме водороден атом" вместо "имаме електрон"!?! Тогава ще е налично "горно ниво" за електрон в по-горен слой на водородния атом. И, правилно, ако няма повече "падащи" отгоре му фотони, погълнатият фотон се излъчва - водородният атом "минава" на по-ниско енергетично ниво. Кой казва, че "тръгва" със светлинна скорост?.. Ако се замислиш - няма с какво да сравни "предполагаемият" наблюдател - фотонът е невидим за него и ... не може да направи такъв извод. На практика - трябва да се "видят" измененията, промените на физичните параметри на водородния атом, когато му се случва такова събитие. "Енергийното ниво" се отнася до целия атом. (Сега по хипотезата за евентуален модел: нека е сам електронът, както си поискал по-горе. Движи се по инерция - никакви външни сили не му действат...По-страшен?! е именно този въпрос - защо телата се движат по инерция? Още повече - електронът има (установена опитно) физическа характеристика "заряд" и физическа характеристика "спин"! Движението по инерция, засега, е все още постулат. Представи си го така - въртящо се топче+вихър (като на Земя+вихър от въздушна маса, ураган). Посоката на въртене от характеристика "спин" (от наличие на вихър) се компенсира с механично въртене на електронът, като цяло. Знаем, че ЕМПоле е неподвижно. Така, при свободно движение на електрона, би трябвало да разбърква полето около него и от това - да се излъчват ЕМВълни. Да, обаче опитът показва, че при свободно движение електронът не излъчва вълни. Следователно, трябва да приемем, че свободното движение (по инерция) става с поглъщане (стъпка напред) и следващо излъчване на фотони (стъпка назад) от/на неподвижното ЕМПоле - фина настройка със стоящи вълни. Посоката "напред-назад" се самоопределя от равновесието между спиновия и механичния (въртящ) моменти. Все едно електронът "събира" фотони от околността си, преструктурира се и следва излъчване на събраното. И тъй като събира информация за "съществуването си" от цялата околност, то той е устойчива частица при свободно движение. При несвободно движение - движение с ускоряване - не е така. Там в движението си "следва" измененията на полето, където ще се преструктурира с минимална енергия. (има доказан "принцип за минимално действие" ). Получава се изменение в структурирането - на форма, размери, маса, скорост и става излъчвател на ЕМВълни - излишното като енергия за неговото преструктуриране, се "връща" във вид на разбъркване - вълнов процес на ЕМПоле - в околността му... Ето от къде се "вземат" светлинните вълни и защо след излъчване на фотон - значи, след разбъркване на полето - то, по стоящите вълни на ЕМПоле се пренася смущение - пренос на импулс, който е винаги с гранична скорост на светлината в дадена среда... дадено "разбъркана среда" - "фината" им настройка дава само такава възможност) ...

Макар да виждам, че не се интересуваш от определения на други хора, отговорът ми на въпросът ти е, ДА!.. Не знам за какво ти е - задай си въпрос: ако знаеш всичко (примерно, обясняваш си всичко), за какво ти е? Какво ще го правиш? (Етер: зърнест модел на вакуум от стоящи вълни-неподвижни по място. За да са "стоящи" има права и обратна вълна. Обратната Не е отразена, а образуваща се, като реакция от околен потенциал срещу/на началната. На всяко зрънце се съпоставя променлив по големина и посока вектор на момента на импулс, който се съдържа в едно сдвоено зрънце. Подреждане на няколко зрънца по посока "вектор" и сфазиране - довежда до възможност за движение на "гърбицата" на трептенето и така се пренася импулс по посоката на наредените вектори. Тоест - може да се образува ЕМВълна. Така - зрънцата се неподвижни по място във вакуумна пространствена решетка образувана от "центрите" на зрънцата. Размер на зрънце - по-малък от 10^(-26)m - значи - недосегаеми - недостижим размер за измерване във физически експеримент. Ако няма "неподвижност по място" не може да се създаде движение на нещо, квото и да е. Отговаря се и на въпрос - всяко смущение-движение, сърфиране по вакрешетката може да е със скорост ограничена от Размера на зрънцата - още няма вещеви обекти, има само неподвижно ЕМПоле и евентуално ЕМВълни по него, което е известно. Скоростта на светлината е максимална и гранична за пренос на импулс. Няма "сили", няма "маса". Има само импулс (момент на импулс), който последствие (при взаимодействия с вещества) може да определи и наличие на Екин. и Епот.) В друга тема съм писал, ако те интересува.: "...Съвсем друг става въпросът с възможността за развитие на знанието. Смисълът на живота на интелекта е да се измине творчески жизненият път. Затова и интелектът си задава въпроси. Например за съществуването. Взаимодействам, следователно съществувам! е правилото. Установяването му е чрез интелект - Съзнание (отношение към фотографски образи на действителността) и Разум (поставяне на граници на поведение, независимо от позивните на сетивата) При наличие на Кръговрат на измененията във Вселената (възможен пулсиращ модел) става излишно да се търси начало - всеки един момент от развитие-изменение може да се приеме за начало и да се извърши (теоретично, мисловно, интелектуално ) пълен цикъл, та пак да се стигне до него начало. Достигането до организация "интелект" е еволюционно доказуемо при материалистическа позиция. От превръщанията на формите на материя в различни условия, се достига разнообразие при структуриране на формите, като това разнообразие е ограничено и от Обратна Връзка (ОВ) с околното. Тоест - от наличната материя и връзките, чрез превръщанията - може да се достигне до структура Гл. мозък със свойствата Съзнание и Разум. Докато с "идеалното" в главите ни - не може да се прави материя, която да го крепи, да е устойчива структурата Гл. мозък... при човек - материален носител на по-горните свойства. Кръговратът не може да се отнесе към божествен промисъл, защото свойствата, качествата които правят взаимодействията, възникват на определени етапи при структуриране на полева форма на материя във вещева и обратно. Така че - Законите, които са открити са въпрос на саморазвитие (не им трябва начало, а, известно е и доказуемо, "количествените натрупвания водят до качествени изменения"), с последваща самоорганизация по ОВ до достигане на разнообразието. Това, всичкото, е обяснимо от чисто материалистически позиции. Въпросът - от къде се е взела материята? е безсмислен, след като е възможно да се създаде мислещо, на база формите на материята - вещева и полева форма със закони (открити от мислещото) за техните превръщания. Демек - мислещото правилно, може да обоснове собственото си съществуване с "наличния" материал. ..."

Това не е по СТО. За това и се вика СТО. Иначе няма смисъл, иначе и класическата механика е върху принципа на относителността. За да я има СТО и името и да е СТО, трябва да няма неподвижен етер Неподвижният етер - не пречи на СТО. (В друга тема съм описвал: Ами, така е на практика. Скоростта на светлината във вакуум (Свак) е максимална и е КОНСТАНТА. Скорост на светлина В СРЕДА (Ссреда), е различна и по-малка от Свак, в общия случай и в хомогенна среда - пак е константа, различна и по-малка от Свак. (При скорост на вещеви обект по-голяма от Ссреда се получава Черенковско лъчение) (Има опит на Физо - в тръба с вода (водата е различна оптична среда от вакуум), пропуска лъч монохроматична светлина в едната и в другата посока на движението на водата. Събира лъчите в обща интерференционна картина. При различни скорости на движението на водата, тая картина се променя, защото един и същ път на светлината се изминава за различно време. Това е класически опит за установяване на среда"етер" - дали етерът се увлича от движещи се тела, в случая, водата. Установява се, че ЧАСТИЧНО се увлича. Коефициент на увличане К =1-1/n^2 < 1. Това е Класическо тълкуване. И понеже не съвпада по изводи с опит "аберация на светлината" (етерът е неподвижен спрямо движещите се тела) и опит Майкелсън Морли (етерът напълно се увлича от движещите се тела) - етерът е отпаднал като среда за пренос на светлината... Айнщайн не е бил "доволен" от такова положение. (противно на мненията - на СТО не й пречи наличието на етер като "неподвижна" среда, защото е недосегаема за експеримент - значи, пак всяко движение ще е относително, щото не можем да строим Коорд. С-ма, захваната за етер. Опитите са за търсене на "етерен вятър", а не - търсене на среда етер). Защото тогава пък, при липса на среда, не е можело да се обясни силата от гравитационното привличане. На ОТО й трябва среда, в която да е възможно да се създава кривина... на кво да е.) ...) ...

Което е в скобите - е по хипотези, а не, че е именно така. Ето и проблемите, популярно и накратко: ... ...! В скобките съм описал накратко, че са част от същите тези неща, за които се питат хората. ...

Първото изречение е по СТО - Айнщайн го е "направил" Второто изречение е проблем - ако се допусне среда, то трябва да се вземе предвид и коефициент на пречупване. Възприето е: За вакуум - единица. За други среди - не е единица. (при допускане на етер (светлоносна среда) - то той, етерът, е неподвижен. Това отговаря на въпроса защо ЕМПоле е неподвижно - движат се само измененията в него, а ние "виждаме" чрез тях изменения. При допускане, че вакуумът е тъмна материя и тъмна енергия - не е ясно. Понеже не е решен въпросът с това, какво е "маса" на обектите. Ако е само "инерционна" маса, кво правим с "гравитационна" маса?.. "Тъмната" част влияе на гравитацията на обектите по особен начин. Структурира се (по топология, някаква) и "влачи" обектите в собственото си движение. Тоест, предположено е движение на средата, увличаща възможната за наблюдаване материя.) ...

Е, не е на български, а на руски: ... ... Изгледай го и тогава може би ще успееш да формулираш въпросите си. ...

Това е хубаво и показва как може да се стигне формално до мислене "съществува нещо обективно, независимо от мен-моето съзнание": УКАЗВА ВРЪЗКА, а връзката не съм аз (АЗ) не е плод на моето съзнание. При това - не мога със силата на мисълта ми, да я отменя (напр. гравитацията). Връзката не е измислица на АЗа. И тъй като всички закони са: установяване на "ВРЪЗКА между качества и артефакти" - солипсистът с прискърбие трябва да признае, че съществува нещо извън неговото мислене, неуправляемо от него, в смисъл: дали го има или го няма. Може да си мисли, че още не го е измислил и ... ще "заприлича" на съвременен учен по разсъждения. Не са солипсисти, щото ползват материалните блага на откритото от тях, нормално, с посредник пари "от някой друг". (изолирано затворен в празна стая солипсистът би умрял от глад, щото със силата на мисълта си не може да се нахрани) ...

Извинявай, ама питаш за черна, отговарям за черна и сложих кавички нарочно - да не се бърка с тъмна. Тъмно и черно - не е едно и също. Иначе, за тъмната си намерил популярна информация... и всичкото знание е във вид на предположения и хипотези.

Пак "допираме" до въпроса за съзнание и разум. Човешкият мозък не мисли логично, а алогично (и вероятностно, изобщо: не му е работа само да мисли - най-малко това прави, а и да поддържа целостта на организма). Логиката е "натрапен" на мозъка инструмент по време на "обучение" (МОЗЪКЪТ СЕ РАЖДА ГЛАДЪК, без формирани символи по него) и това е предпоставка за възникване на разума. Именно, липсата на разум, би било индикация, че е солипсист - принуден е само да реагира заради натрапените от средата абстрактни образи, като счита, че това е собствена измислица - за него - ИЗВЪН МИСЛИТЕ МУ не съществува среда от околност (ако допусне съществуването й, дори в мислите си, вече е обективен идеалист). В момент на осъзнаване е принуден да ползва-подрежда собствена логика и ... понеже мозъкът не мисли само (и единствено) логически, ще трябва да си "измисли" и граници на поведение. Та, тез граници, го сблъскват с ... гравитация, например: мислите му може и да са за летене (щото го и сънува - физиологични причини, и знае за такава възможност), ама ... нещо го държи на Земята. По Дарвин - отпадат мислячите-солипсисти от действителността, на физическите закони. ...

Цитирал си от тази статия и ... това не са мои думи.

Не, не я включваш. Абсолютизираш "познаваемост". И това е заради неразбиране на същността на съзнанието. Пак в диамата се "пропука" определението за съзнание, като отражение на обективната действителност. Защото е диалектика, съдържа в себе си промяната, напр. алиенацията, без да се съобразява с "отражение". Съзнанието е ОТНОШЕНИЕ и дава път на развитие на Разум, който пък, слага граници на поведение, независимо от позивни на сетивата, освен поведението, съответстващо на физическите и биологическите закони на Природата. Игра на "прескочи кобила" на различни абстрактни образи, в резултат на памет на био-структура, във вид "символи", в структурата на високоортанизираната материя, наречена Главен мозък при Човек. И съотнасянето на едни абстрактни образи към други абстрактни образи, корелирани с "нещо, напр. обект извън Аз - пипам го, примерно" по логичен път (естествено спорен в наука, заради многото съществуващи съзнания при договаряне на обективност) води до груба познаваемост на околност, груба представа на обективна реалност. (Благодарение на спор (диалектиката присъства) Айнщайн-Бор, по късно, са разкрити "скритите" параметри на променливите. Оказа се, че разнообразието в състояние на обект става посредством "придобито" свойство по време на експеримент (как? е скрита за наблюдаване технология - въпрос на хипотези за строеж на частици). Това показа колко голямо значение има декохеренцията, демек - влиянието на Околната среда (полетата в нея) върху обектите, която, като така, се явява Обективна действителност - променяща се, разбира се... Диалектика на Природата... Съществуването на "едрото" е предопределено още от образуващото го "дребно", а последствие - съществуващото дребно не става, не се прави. Кръговрат на Природата - всичко едро се разпада на дребно и се организира отново в едро. Такава е еволюцията на неживата материя и поради самоорганизация и саморегулация, на база физическите закони се достига до високоорганизирана структура, която е жива и се пита Как?, и Защо?) ...