Малоум 2

Показана е и графиката - сила на тегло, чак до центъра на Земята. ...

Наистина е интересна, но в ... популярен вид изложение е много трудно да се определи какво е време. Наблягат повече на философския аспект, вкарват и ентропия, и математика, но така - става още по загадъчно и неясно..., защо да е "стрела на времето", защо "тече" в една посока или ... го няма, въобще не съществува и е наша, мозъчна за човек, илюзия. Та, ние -основно - опознаваме света със светлина или по-скоро с това, което се съдържа във фотони и за които имаме сетива. В "среда" обикновено светлината е "на две скорости" - фазова и групова. За нас-усещания са неотличими поотделно, употребено е тяхното произведение (c^2) в мат. изрази, но фактически - има време "скрито" в честота при енергията на фотоните. (в едно друго филмче го казаха, когато светнаха с фенерче в тъмното..."Я, аз видях тъмнината!"). Ако времето е реална някаква информация за събития които се случват, а и ние притежаваме памет за подобно "виждане", то - можем да подредим по ред на случване на събитията в памет и така става: минало, настояще, бъдеще. Това е философска "стрела". Реалност ли е? Ами да, макар че е субективна преценка. Ако искаме, обаче, да изчисляваме миналото на събитие(-я), трябва да се предвидят идеите на цялата физика и закъснителните процеси за достигане на информацията до нас-точката на наблюдение (или нулата на КС). Предвижда се "отражението" към комплексно спрегнатото с имагинерната единица (умножение) и се получават реалните (в момента на случване на събитието- ако сме можели да ги измерим с безкрайно голяма скорост, все едно - не важи неопределеността) величини, относно точката на наблюдение. А с ентропията - наистина е така - била е ниска за "началния" вакуум (зърнест модел с неподвижни, по място, частици). Следва вероятност за: флуктуации, структури от подреждания по направление и посока , фотони, ЕМвълни и направа на веществените елементарни частици (реално съществуващи часовници заради това, че съдържат честота на непрестанното си образуване), които именно със свойствата си: поглъщат-задържат и "изхвърлят" излишните полеви структури от себе си, и създават ХАОС в полевата структура - увеличение на ентропията (ентропийна стрела) - повсеместно (а не с ГВ). Но - докато не се обоснове живото, което се храни с негаентропия (в живите организми ентропията намалява), така както е по хипотезата, не може да се види, че има равновесие - кръговрат на вещева и полева форма на материя. Като цяло, където е "гъсто" на вещество във Вселената, ентропията нараства (силите с ентропиен произход са сили на отблъскване - галактиките се "разбягват"), при раздалечаване на галактиките, в празното (инфлация), ентропията намалява (няма причина да се увеличава, ако не е място за раждане на частици). ...

...Общо взето - известно!.. и ... не много смешно.

https://megavselena.bg/helikopterat-za-mars-e-gotov/ Хеликоптерът за Марс е готов Мисията Марс 2020 е на път да стартира през следващата година, а този път в новия високотехнологичен роувър, който ще изследва планетата, ще има и високотехнологичен хеликоптер, предназначен да лети в изключително тънката и почти несъществуваща атмосфера на планетата. Самолетът, който ще лети на Марс, вече направи първия си полет и инженерите, които са го конструирали, са изключително доволни. „Следващия път, когато летим, летим на Марс“, казва МиМи Аунг, която управлява проекта JPL вНАСА. Инженерният модел, който е много близо до финалната версия, има повече от час във въздуха, но тези два кратки тестови полета бяха първият и последен път, когато малкият хеликоптер прави полет на Земята. Следващият ще бъде на далечната планета. „Гледайки как нашият хеликоптер минава през тестовата камера, не можех да не мисля за историческите превозни средства, които са били там в миналото“ продължава тя. „Сондите от Вояджър до Касини, както и всеки роувър за Марс са минали от тук и да видим нашия хеликоптер там ми напомни, че сме на път да направим нова частица от космическата история“, казва Аунг. „Хеликоптер, който лети на Марс, много прилича на хеликоптер, летящ на Земята, с изключение на „леките“ различия, че другата планета има с една трета по-слаба гравитация и с 99% по-малко атмосфера. Това повече прилича на летене на височина от 30 000 метра“, казва Аунг. Тестовата площадка, която екипът създава, не само е в условията на почти пълен вакуум, но и заменя въздуха с тънък микс от CO2, какъвто съществува на Марс. В същото време се създава „гравитационно разтоварващата” система, която симулира по-ниска гравитация, като дава на хеликоптера леко повдигане чрез кабел. Той прелита на „невероятната“ височина от два инча, за общо една минута в два теста, което беше достатъчно, за да покаже на екипа, че с всичките си 1500 части и тегло от около два кг, хеликоптерът е готов за опаковане и изпращане на Червената планета. „Беше първи полет – разказва един от участниците, Теди Цанетос. – Системата за гравитационно разтоварване работеше перфектно, точно като нашия хеликоптер. За да получим всички набори от данни, необходими за потвърждаване, че хеликоптерът ще лети на Марс самостоятелно, както е проектирано, в тънката атмосфера на планетата, изисквахме само 2-инча височина, нямаше нужда да отиваме по-високо.“ Няколко месеца след кацането на Марс през 2021, хеликоптерът ще се отдели и ще направи няколко тестови полета по 90 секунди. Това ще бъдат първите полети на друга планета. Хеликоптерът ще работи предимно автономно, тъй като пътуването на командите от Земята до него ще бъде твърде дълго – 30 минути, за да може да го управлява пилот от Земята. Той разполага със собствени слънчеви клетки и батерии, и ще се опитва да лети с постепенно увеличаване на разстоянието от роувъра в период от 30 дни. Очаква се да лети на височина около три метра във въздуха и може да стигне до няколко стотин метра от роувъра. Мисията „Марс 2020“ се очаква да бъде готова за старт през следващото лято, като ще пристигне на местоназначението си в началото на 2021 година." ... ...

Ле-ле, ле-ле, ле-лей?!! Имало и методика за всеобща манипулация и успехи - не само "лактъджийска" Ужас!.. Отврат - пример за толерантност. https://www.youtube.com/watch?v=zSe0Gc60TJ0 ...

Ей тук, близичко, ще стават откритията на правене на частици. https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kakvo-ima-v-nishtoto-Sega-naj-moshtniiat-v-sveta-lazer-shte-go-razkas_119375.html Какво има в нищото? Сега най-мощният в света лазер ще го разкъса, за да разберем (видео) Всъщност вакуумът е твърде различен от празно пространство. Той е изпълнен с тайнствени виртуални частици. Сега имаме достатъчно мощна машина, която да го разкъса и да ги видим, съобщава NewScientist. Това ще стане с помощта на най-мощния лазер в света, който заработи наскоро в Румъния. Представете си място далеч оттук, дълбоко в пустотата на космоса. Тази точка е светлинна година от Земята, далеч от всякакви мъглявини, звезди или самотен атом. Наричаме такова място с много различни думи: празнота, вакуум, пустота. Всъщност това „нищо” е море от активност. Според квантовата теория, празното пространство е изпълнено с виртуални частици. Те винаги са там, запазвайки гладка повърхността на реалността. Те също така са напълно неоткриваеми - освен ако имаме невероятно мощен прожектор. "Обикновено, когато хората говорят за вакуум, означават нещо празно", разказва теоретичният физик Матиас Маркланд (Mattias Marklund) от Технологичния университет на Чалмърс в Гьотеборг, Швеция. „Но лазерът може да ви покаже тайните на вакуума”. Кредит: Narinder За да покажем виртуалните частици, за да ги трансформираме в нещо осезаемо, е необходим сериозен лазер. Но точно това правят физиците в Румъния. Включена за първи път преди няколко месеца, тази машина не само може да разкрие истината за празното пространство, но и да вдигне завесата на друга голяма мистерия: тъмната енергия, неизвестната субстанция, ускоряваща разширяването на космоса. Време е да разкъсаме нищото и да видим какво има вътре. Представата, че нищото е пълно с виртуални частици, може да звучи фантастично. В края на краищата, нито един астронавт не плува във виртуално море, нито един спътник не е възпрепятстван от виртуално триене. Виртуалните частици просто не са осезаеми. Причината, поради която смятаме, че съществуват, датира от основите на квантовата електродинамика (КЕД), част от квантовата теория на полето, която се занимава с електромагнитните полета и взаимодействието им с електроните и техните двойници от антиматерия - позитроните. И според квантовата електродинамика "празното" пространство, не е никак празно, а по-скоро се състои от плътно разположени двойки от материя и антиматерия. Тези двойки плътно запълват пролуките между всичко, но просто не си взаимодействат по някакъв забележим начин с останалата част от Вселената, защото се неутрализират взаимно. Идеята е с мощните импулси енергия от лазер да се отделят електроните от техните антиматерийни близнаци, позитроните, така че да могат учените да изследват създадената материя. В Румъния е най-мощният лазер в света Румънски учени заедно с група международни специалисти успяха да изградят най-мощния лазер в света. По време на последните тестове е постигната мощност концентрирана в един светлинен лъч от 10,88 петавата (PW) или 10,88 квадрилиона вата (1 квадрилион е единица с 15 нули), което чупи досегашния рекорд за мощност на лазер от 5,3 PW. За сравнение, общата мощност на потока слънчева радиация, падаща върху повърхността на Земята, е 174 PW. Лазерното съоръжение е разположено в изследователския център на Института по ядрена физика и инженерство „Хория Хулубей” (IFIN-HH) в предградието на румънската столица Мъгуреле. (?!?) Следващият етап от изследванията в областта на фундаменталната физика, ядрената физика и астрофизиката, както и материалознанието, управлението на ядрените материали и биологията вече са очертани, съобщава business-review.eu. Монтажът на лазерното съоръжение в Мъгуреле започна през септември 2016 г. Това е голям европейски проект Extreme Light Infrastructure - Nuclear Physics (ELI-NP). Общата му стойност е 356,2 млн. евро, от които 311 млн. евро са от европейски фондове, а от 140-те физици от екипа, 120 са румънци. Този проект ще постави нашата северна съседка на глобалната карта на научните изследвания. А наред с фундаменталните изследвания на вакуума, лазерът ще се използва и за тестване на материали, използвани в космически мисии, за откриване на радиоактивни изотопи, които могат да лекуват рак." (има и видео)..."

Преди време споменах, че не споря. Считам го за Излишна загуба на нерви. (). Само казвам какво и как го мисля, а и защо го мисля. Съвсем надлежно обясних модел-конструкт, какво е електрон съгласно хипотезата (това го няма учебниково в съвременната физика). "Борят се" два въртящи момента, като едно цяло - механичен (подобно жироскоп) и магнитен - предизвикван (влияещ се) от "падащи" към електрона фотони на ЕМПоле - защото е външна несиметрична спрямо моментния център на ротация (ВЪЗдействие- външна причина, не е взаимодействие), обвивка. В зависимост от ъгъла под който се атакува мех.въртене - има вариант - запазване направление на оста на образуванието, но обръщане на посоката на въртене. Променя се посоката на спина и това е възможно именно защото, като цяло, електронът се образува непрестанно. (това обръщане на въртенето е популярно като "ефект на Дженибеков" - обяснявано е от Чирцов в друго видео, без да споменава Дженибеков). За да е възможно въздействие, трябва външно ефективно поле. При смяна направлението на полето - наново се образува частицата като избира направление на механичния момент, при което вероятността да обърне спина си, става забележима в експеримент - задължително е изменението на външното поле до възможност за наблюдаване и на измененията на частицата. (с един електрон - експеримент няма). При клипа с проф. Чирцов - Избираме си: обяснения с поле или обяснения без поле. Учебниково: ЕМПоле е неподвижно! Ние виждаме САМО измененията в него. Когато твърдим, че няма поле, това е - няма силни полета, които да влияят на начина на образуването на частиците, с минимална енергия за образуване, ненаблюдаема от нас, заради огромната честота на образуване - няма наблюдаване на отделни етапи на образуване. Така че - по хипотезата - всичко си е наред. Без нея - остават съмнения в обясненията. ...

Ето и философските интерпретации за съществуване на поле, в съвременния вариант: ... (без наличие на среда за разпространение на светлината - всичко е объркано, ... тотално?!. Но не е забранено за доизмисляне! - Затова сега се чудят как да въведат среда - тъмна материя и т. н. и как се свързват с наблюденията...) ...

Това няма абсолютно нищо общо с обсъжданият казус. Има - такава е хипотезата. ЕМПоле, фината структура, винаги има - върху нея се образува света на Изследовател, но Изследовател не е в състояние да го измерва. И когато е възприел, че щом не може да го измерва, значи няма, не може да си обясни причината за поведението на заредена частица в микро света. (Карл Сейгън е казал: Липсата на доказателство не е доказателство за липса.) Както вече казах по-горе - само резонансни фотони от околното поле влияе на обвивките - влияят на промяната, а такива няма, когато сме "спрели" изпитващото поле - останало е само "невидимото" за измерване - така се запазва рождената характеристика от предишното измерване. Още при "пускане" на новото изпитващо поле електроните вече "знаят" по ОВ за съществуването на подреждане - собственото им поле е отразено от новата структура и енергетично им е изгодно запазване по посока. Узнаването е със скоростта на светлината в средата на опита. При промяна на направлението на външното магнитно поле - пак по същия начин - електроните "знаят" по ОВ и заради комбиниране на движението им с направлението по новото (обясних по-рано, че моментите не съвпадат по направление на "поглъщане-излъчване") - вече има вероятност част от тях да променят посоката на спина си, това се отразява като ансамбъл на всички електрони и разпределението им става почти равно вероятно по спин "нагоре-надолу". Вече казвах няколко пъти, че има поле, но "влиянието" му е ограничено от несъвпадение по резонанас. "Взело" се е от момент на импулса на зрънцата (зърнест модел на вакуум от "стоящи вълни") - вектор. С вероятност за подреждане по посока и пренос на импулс, заради закъснителни процеси на възвръщане "неподвижността" в околността на подреждане. Ако "линията на подреждане" се изкриви дотолкова, че краят й се върне в началната точка - става затваряне на вакуумните фотони около моментен център на ротация ... и т. н. Това е вещева частица (с маса и изграждаща познатото ни за вещества) - физичните свойства се дължат на вида и формата на обвивките на отделните слоеве, а те са "отделни", защото не всички възможни фотони на вакуума се "усилват", а само тези които кореспондират със собствени характеристики на вече готови вещеви обекти. Става самоорганизация и еволюция на това, което е възможно да е устойчиво като конструкт в ЕМПоле. ... ...

В хипотезата - веднъж възникнало движение, сърфиране на обект върху вакуумната подложка (структуриран вакуум), е неунищожимо. По-рано съм го коментирал: затваряне на образуващите фотони около собствен за вещева частица център и съответна "направа" на обвивки (еквипотенциални повърхнини), които задават свойства на частиците. Специално за електрон (заряд) - има керн със сравнително големи размери (а не като мезон), обвивка (неутрино) и външна завихрена обвивка (участва в електромагнитно взаимодействие - заряд). Външната обвивка се образува сумарно от трептенията на цялата околност от фините вакуумни фотони и в този смисъл - не може да съществува електрон без да има ЕМПоле около него. Тоест - "паметта" за образуване на електрона е "от него до безкрай"- затова електронът е Устойчива частица и не се разпада "на дребно". Той енергийно се храни в движение от полето и участва в ОВ с измененията от падащото поле. Участва в спирачни и забързващи ускорения с характеристиката си заряд, т. е. - не може единичен електрон да е статичен - това е наша идеализация, обобщение за това което не виждаме, че въздейства - нали, в края на краищата, измерваме цялостно образувание електрон. Така че - структурираната подложка участва в изграждането на частицата - при електрона - цялостното поле има значение за това, каква характеристика "може" да придобие. (известно е от теория на вълноводите - и в затворена метална кутия е пълно с полета - даже някои са резонансно усилени от движенията токовете по "повърхността"). При мисловния единичен електрон - външната обвивка поглъща фотон от околното, но поради несиметрията със закъснение по вътрешната обвивка, то образуването е съпроводено и с механичен въртящ момент (запазване на общия момент) - така при измерване, то въртенето заради магнит (подреден вакуум), проекцията на магнитния момент е върху механичния и като цяло електронът се движи по крива. Само това може да се регистрира като цяло, а не отделни части от образуването на електрона. При ансамбъл електрони - са зависими и от собственото си поле. Вещевите обекти се структурират от електромагнитно поле. За образуване на обвивките им се "хаби" време. Заради закъснителната ОВ. И не всички фотони от околното променят характеристики на частицата, а само тези, които са резонансни на някое от собствените им трептения. Когато ги няма тия трептения (изчистване на фона), частиците запазват рожденната си характеристика и продължават да съществуват с "време на живот", по ОВ с вакуумните полета. ...

Не, не са случайни поради това, че частицата се образува върху структурирана от изпитващото поле подложка. Тоест - направлението, външно за частицата, е Зададено. Това че "минава много време до следващо изпитване" и, че може да бъде нарушено състоянието - зависи от измененията в околните външни полета . Всички странично от направлението "случайни пулсации за образуване" сумарно взаимно се унищожават и остава това - с "правилната проекция": спин нагоре. Говорим за свободен електрон, който сам създава изменения в околното си пространство - самодействието на електрон в постоянно ЕМполе е доказано (Файнман). Ако се промени направлението на изпитващото поле (или е променливо по посока, или по потенциал - възниква ускорение на частицата, което ще е съпроводено със създаване на вълни и променливо ЕМПоле, незнайно как въздействащи трептения на установката) вероятността за ново състояние вече ще е друга. Разсейване "спин нагоре-спин надолу" имаме, когато сменим направлението на изпитващото поле (завъртане на прибора на някакъв градус спрямо първото измерване - най-често на 90 градуса). И, че тогава- при 90 градуса - спинът е ТОЧНО нагоре или ТОЧНО надолу показва, че без хипотезата за непрестанно образуване, това няма да се случва ТОЧНО - за ансамбъл електрони - с 50% вероятност. ...

Не, не бъркам посока и направление - обяснявал съм го преди - просто, при непрестанното образуване, векторът момент на импулса (момент на количеството на движение), непрестанно променя големината и посоката си в различни направления (за вещевите частици), за всеки цикъл на образуване и това го прави с огромна честота на образуване в цялостност. Ние регистрираме краен резултат от множество пулсации - една (примерно) цяла частица с придобити свойства (за нагледен модел - движения на топка с изместен "център на тежестта"). Така отговорът на всичките "защо?", става ясен от гледна точка на хипотезата - например, защо частицата "забравя" родилните си характеристики и може да променя бързо придобитото ново състояние. Докато й действат външните за нея полета, тя извършва множество движения за собствената си направа и прави "стъпки" по посока на "падащ" фотон, който е структура, подходяща за образуването й с минимална енергия. Процесите са "поглъщане - престой за образуване (включва закъснително време) - образуване върху новата структура и излъчване на погълнатото. "Вижда се", че непрестанно си променя формата, въртенето и скоростта (обобщена след всички пулсации за образуване). Движението "на стъпки" е ускорително и при условно постоянно външно поле, равномерно ускорително. Заедно със закъсненията - равномерно движение с "почти" постоянна скорост за Изследовател (защото не може да регистрира фините собствени настройки по време на непрестанното й образуване).(отговарял съм само за мисления експеримент с един електрон). ...

Принципът на неопределеността произтича от това - какво може Изследовател да определя в експеримент. А в експериментите се ползват вещеви и полеви обекти и при изменение на техни характеристики "съдим" за евентуалното взаимодействие. В този смисъл ефективни - да е възможно наблюдаването на промените и измерването им. Ако са много малки промените (по амплитуда на трептенията, например, но с огромна честота) - не могат да се наблюдават и измерват директно отделните трептения. Най-прецизните инструменти - интерферометрите - косвено ни дават указания. Да, обаче, във вакуум, преди да съществуват познатите ни обекти в средните мащаби - фотони на разл. полета, електрон, атом и нагоре по размер - няма как и най-вече НЯМА С КАКВО да се регистрира (измерва) и затова се прибягва до косвени данни при известните обекти, ако има промени, а не знаем от какво са предизвикани. В този смисъл е удобно въведен принципа на неопределеност, а не - че е закон. По хипотезата се вижда, че е Природна забрана - заради начинът ни на образуване: на нас и уредите ни - във вакуума, където липсват структурирания (няма полета) - тоя принцип е безсмислено да се прилага, щото там "знание" няма, няма кой да се чуди - има реакция срещу "падащите полета". Както е безсмислена характеристиката "маса" за зрънцата на зърнестия модел вакуум - може да е нула или безкрайно голяма, по косвени указания-предположения.

Нищо подобно - измерва се "придобито" свойство, заради насочеността на "измерващото поле". Спинът придобива обобщена картинка от Посоката на полето. Така наречената "посока Z". Това е възможно, защото частицата се образува непрестанно с огромна честота на образуване (спинът се променя по посока и големина и затова външното поле може да го променя, разбира се - за съществуване на образуванието с минимална енергия на образуване в "средата на външното поле")- над 10^(15) Hz. Така че - няма "случаен резултат". Непрестанното образуване внедрява "здравия разум" и в КМ - обобщено (и по проф. Чирцов) - Каквото "питаме" това се "отговаря", това измерваме: Ако питаме вълна ли си? - отговаря: Да, вълна съм. Ако питаме частица ли си? - отговаря: Да, частица съм... Понеже "питащите" полета са БАВНИ (практически - постоянни за вид експеримент), а пулсациите за промяна на образуването на обектите (микро) са многократно по-бързи..., то Времето за придобиване на Посока на характеристика "спин" ВИНАГИ стига за следване на "нова" ориентация, която да се прояви в измерване..., дори и да са "хиляда последователни измервания", пак Само Обобщено Придобито Свойство ще измерваме... Пак няма ефективно-моментно измерване на характеристика, за която "се знае", че е възможно да се проявява. (Случайност - съвпадение на две събития по време и по място! Хипотезата показва, че това е невъзможно - всеки обект си Пази мястото на образуване (има собствен обем) А времето за образуване е също собствен часовник .- характерна честота на образуване. Поради нашата невъзможност да проследим Всички процеси в някакво взаимодействие - прилагаме вероятностни методи. Но ... случайност няма - има наше незнание в дълбочината на микрото- невъзможност за знаене, защото се образуваме бавно в сравнение бързината на образуване на микро обектите.)

И, да си припомним, че "виждаме" света с мозъка си! https://www.youtube.com/watch?v=DkP2MYByG4o ... Да припомним, също, че бащата на логиката (Аристотел) дълго време - 2000 г. - е заблуждавал, за съжаление, "авторитарите" (подчиняващи се авторитети): "Колкото по силни са конете, толкова по-бързо върви каруцата!" - е "учил" хората преживе, демек, скоростта е пропорционална на силата?! А, те -хората, 2000г са вярвали. Чак Нютон е отстранил това противоречие, показвайки, че силата е пропорционална не на скоростта, а на ускорението (на промяната на скоростта във времето). ...

Въобще, мислените експерименти, почти никога не са с доизмеслени интерпретации: https://megavselena.bg/d0-b5-d0-ba-d1-81-d0-bf-d0-b5-d1-80-d0-b8-d0-bc-d0-b5-d0-bd-d1-82-d1-81-d1-84-d0-be-d1-82-d0-be-d0-bd-d0-bc-d0-be-d0-b6-d0-b5-d0-b4-d0-b0-d0-b8-d0-bc-d0-b0-d0-b4-d0-b2-d0-b5-d1-80-d0-b5-d0-b0/ Експеримент с фотон: Може да има две реалности, но само на квантово ниво Могат ли да съществуват едновременно две версии на реалността? Физиците казват, че могат – на квантово ниво. Изследователи наскоро проведоха експерименти, за да отговорят на десетилетен теоретичен въпрос от физиката, за двойната реалност. Този сложен мисловен експеримент предполага, че двама индивиди, които наблюдават един и същ фотон, могат да стигнат до различни заключения за състоянието на фотона – и въпреки това и двете заключения ще бъдат правилни. За първи път учените повториха условията, описани в известният мисловен експеримент на Вигнер. Техните резултати са публикувани в списанието arXiv, като потвърдиха, че дори когато наблюдателите описват различни състояния на един и същ фотон, двете конфликтни реалности могат да бъдат истина. „Можете да проверите и двете“, съобщава съавторът на изследването Мартин Рингбауер, изследовател в отдел „Експериментална физика“ в Университета на Инсбрук в Австрия. Объркващата идея за двете реалности е на Евгений Вигнер, носител на Нобелова награда за физика през 1963 г. През 1961 г. Вигнер въвежда мисловен експеримент, известен като „приятелят на Вигнер“. Експериментът започва с фотон – частица светлина. Когато наблюдател в изолирана лаборатория измерва фотона, открива, че поляризацията на частицата – оста, върху която се върти – е или вертикална или хоризонтална. Въпреки това, преди фотонът да бъде измерен, той показва и двете поляризации едновременно, както е продиктувано от законите на квантовата механика; той съществува в „суперпозиция“ на две възможни състояния. След като човекът в лабораторията измерва фотона, частицата приема фиксирана поляризация. Но за някой извън затворената лаборатория, който не знае резултата от измерванията, не измереният фотон е все още в състояние на суперпозиция. Следователно наблюдението на външния човек – неговата реалност – се отклонява от реалността на човека в лабораторията, който измерва фотона. Въпреки това, според квантовата механика, нито едно от тези противоречиви наблюдения не се смята за погрешно. В продължение на десетилетия мисловният експеримент на Вигнер беше приеман просто като интересно мислене. През последните години значителният напредък във физиката, даде възможност на експертите да поставят предложението на Вигнер на тест, казва Рингбауер. „Теоретичните постижения бяха необходими, за да се формулира проблемът по начин, който може да бъде проверен. Тогава експерименталната страна се нуждаеше от развитие на контрола на квантовите системи, за да приложи нещо подобно“, обяснява той. Рингбауер и колегите му тестват оригиналната идея на Вигнер с още по-строг експеримент, който удвоява сценария. Те определят две „лаборатории“, където ще се проведат експериментите, и въвеждат две двойки заплетени фотони, което означава, че техните съдби са свързани, така че познаването на състоянието на единия автоматично ви показва състоянието и на другия. (Фотоните в инсталацията са били реални. Четиримата „души“ в сценария – „Алис“, „Боб“ и по един „приятел“ на всеки от тях – не са реални, като са представлявали „наблюдателите“ на експеримента). Двамата приятели на Алис и Боб, които са били разположени „във вътрешността“ на всяка лаборатория, измерват по един фотон в заплетена двойка. Това прекъсва заплитането и срутва суперпозицията, което означава, че измерваният фотон съществува в определено състояние на поляризация. Те записват резултатите в квантовата памет, копирани в поляризацията на втория фотон. Алис и Боб, които са „извън“ затворените лаборатории, са представени с два варианта за провеждане на собствени наблюдения. Те могат да измерват резултатите на своите приятели, които са били съхранени в квантовата памет, като по този начин стигат до същите изводи за поляризираните фотони. Но в същото време, те могат да проведат свой собствен експеримент между заплетените фотони. В този експеримент, известен като интерференционен експеримент, ако фотоните действат като вълни и все още съществуват в състояния на суперпозиция, тогава Алис и Боб ще видят характерен модел на светли и тъмни ресни, където пиковете и падовете на светлинните вълни се добавят или взаимно се изключват. Ако частиците са „избрали“ състоянието си, ще видите различен модел, отколкото ако не са. В мисловният си експеримент Вигнер предполага, че това ще разкрие, че фотоните са все още в заплетено състояние. Авторите на новото проучване установяват, че дори при удвояване на сценария, резултатите, описани от Вигнер, са верни. Алис и Боб можеха да стигнат до заключения за правилните и доказуеми фотони, които все още се различават от наблюденията на техните приятели – които също са верни и доказуеми, според изследването. „Квантовата механика описва как светът работи в такъв малък мащаб, че нормалните правила на физиката вече не са приложими. В продължение на много десетилетия експерти, които изучават тази област, предлагат многобройни интерпретации, какво означава това“, казва Рингбауер. Обаче, ако самите измервания не са абсолютни – както предполагат новите открития – това оспорва самия смисъл на квантовата механика. „Изглежда, че за разлика от класическата физика, резултатите от измерването не могат да се считат за абсолютна истина, но трябва да се разбират относно наблюдателя, който е извършил измерването,“ каза Рингбауер. „Историите, които разказваме за квантовата механика, трябва да се адаптират към това,“ заключава той." ... ... Още от Айнщайн е известно, че резултатът за всеки наблюдател в експеримент, зависи от Гледната Точка (СТО). Адаптацията към "класиката" би била с вярно тълкуване, ако се предположи непрестанното образуване на обектите. Честотата на непрестанното образуване е ОГРОМНА в сравнение с честотата на измерващите полета и съответната декохеренция - невъзможна за "ефективно измерване" . Освен това - "вкарването" на трети наблюдател означава, че неговите "виждания" с изпитвателните полета е вече друга история, а не паралелна реалност. Класически - известно е, че "дърво пада в гората и без да сме чули шума", но за да се убедим, че може да е правилна адаптация към обобщение - отиваме "да гледаме" (с вълни от ЕМПоле, не със звукови вълни) дали е падало дърво, докато не сме били в гората. Така ГТочки на наблюдател в гората и наблюдател "не в гората" са различни и се налага договор за обобщаване на явление. ...

Ето интерпретацията на същата статия в офнюз: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Kvantova-sistema-be-prehvarlena-za-kratko-nazad-vav-vremeto_123960.html Квантова система бе прехвърлена за кратко назад във времето НаукаOFFNews | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 14 март 2019 в 14:02760 Учени от Русия, САЩ и Швейцария проведоха експеримент, в който успяха за кратко да върнат квантов компютър в миналото. Малко вероятно е откритието да доведе до машина на времето, която да работи за хората. Екипът физици обаче успя да възстанови квантов компютър на IBM до състоянието, в което е бил в момента малко преди това, според проучване, публикувано в списание Nature Scientific Reports - един нюансиран резултат, но който може да има поразителни последици за бъдещето на компютрите, квантовата физика и нашето разбиране за самото време, пише изданието Futurism. "Ние изкуствено създадохме състояние, което се развива в посока, противоположна на тази на термодинамичната стрелка на времето”, заяви в прессъобщението на своя университет Гордей Лесовик (Gordey Lesovik), квантов физик от Московския физико-технологичен институт, който ръководи изследователския проект. От минало към бъдеще или от порядък към хаос Законите на физиката в по-голямата си част не правят разлика между минало и бъдеще. Например, едно уравнение може да опише сблъсъка и отскока на две билярдни топки от един и същи цвят. Ако запишете този процес на видео и го пуснете в обратна посока, тогава трудно може да определите коя версия е „реална“: от минало към бъдеще и коя от бъдеще към минало, разказва ScienceAlert. Уравнението описва двете ситуации едновременно. Версията „от миналото към бъдещето“ няма приоритет. Но ако заснемете на видео как една билярдна топка разбива триъгълника, а после възпроизведете записа, дори човек, който вижда тази игра за първи път, ще различи истинския сценарий от фантастичния. В този случай наблюдателят интуитивно разчита на Втория закон Втория закон Втория закон на термодинамиката. Той казва, че ако една система няма приток на енергия отвън, тя или поддържа своето състояние, или спонтанно се движи към хаос, но не и към по-подредено състояние. Повечето от другите закони на физиката не забраняват това, както и омлетът да се превърне в цяло яйце. Но не наблюдаваме такива процеси, тъй като те изискват спонтанно подреждане на изолираната система, което противоречи на Втория закон на термодинамиката. Кредит: Pxhere Може ли времето да се върне обратно? В квантовата механика не може да се опишат електроните или атомите като билярдни топки, за които може точно да се предвиди къде и кога ще бъдат. Вместо това за частиците е достъпно само вероятностното описание на движението им. Уравнението на Шрьодингер показва връзката между това как тези вероятности се променят във времето и начина, по който се променят в пространството. Вълновото уравнение на Шрьодинер е симетрично по отношението на времето, но частта от пространството, в която се локализира електрона, ще се „разлее” само след секунда. Системата води до хаос - с течение на времето все по-малко ще знаем за местоположението на електрона. Несигурността нараства. Това поведение на състоянието на отделната частица е аналогично на увеличаване на ентропията на голяма система, описана от Втория закон на термодинамиката. "Въпреки това уравнението на Шрьодингер е обратимо," отбелязва съавторът Валери Винокур от Националната лаборатория на Аргон в САЩ. „От математическа гледна точка, това означава, че ако го подложим на определена трансформация (комплексно спрежение), полученото уравнение ще опише как „размазания” електрон се локализира обратно за същото време, което му бе нужно да се „разлее” “ Въпреки че това явление не се наблюдава в природата, теоретично може да се случи поради случайни флуктуации на микровълновия космически фон. Авторите изчисляват вероятността да наблюдават как един електрон, „намазал се“ за малка част от секундата, след това спонтанно се локализира. Оказа се, че дори всяка секунда да се наблюдават по 10 милиарда "току що локализирани" в празно пространство, тогава целият живот на Вселената (13,7 милиарда години) няма да е достатъчен, за да се види дори веднъж обратната еволюция на електронното състояние. Обръщането на времето Екипът на Лесовик работи с учени от Националната лаборатория Аргон, Илинойс, за да тества хиляди експерименти с квантова система, програмирана да променя стрелата на времето на базата на два и три кубита. Експериментът включва четири етапа. Етап на подреденост: всички кубити се привеждат в състояние "0", което се нарича основно състояние. Този момент съответства на локализацията на електрон в малка част от пространството. Системата е подредена, образно казано билярдните топки са подредени в триъгълник. Тогава идва етапа на деградация - и редът се губи. Точно както електронът се „разлива” в пространството и триъгълникът се разрушава от удара, състоянието на кубитите започва да става по-сложно. За тази цел за кратко време се стартира компютърна програма за еволюция. Такава деградация така или иначе би се случила поради взаимодействието с околната среда, защото системата има тенденция към хаос. Но използването на програмата за еволюция ще направи възможен последният етап от експеримента, при който става обръщането на времето. Специална програма трансформира състоянието на квантовия компютър, така че събитията да се развиват наобратно - от хаос към ред. Четирите етапа на истинския експеримент с квантовия компютър повторяват подобни етапи на мисловен експеримент с електрон в пространството и фантастичен пример с билярдни топки. И трите системи се развиват от ред на хаос, след което тяхното състояние внезапно се променя поради прецизно външно влияние и започва да се развива в обратна посока. Кредит: пресс-служба МФТИ Тази операция е аналогична на случайна флуктуация на полето в случая на електрон, но само че сега е умишлено. В примера с триъгълника билярдни топки си представете как някой след безкрайно точни изчисления с побутвания и разтръсквания на билярдната маса довежда топките в изходното им състояние. И накрая, на етапа на регенерацията, същата еволюционна програма се възобновява, което преди това е довело до увеличаване на хаоса. И ако „разтръскването“ е успешно, тогава състоянието на кубитите започва да се връща назад в миналото, размазаният електрон отново се локализира, а топките, преминавайки обратно по изминатите вече траектории, ще образуват триъгълник. В около 85% от изпитанията, базирани само на два кубита, точно това се случи - физиците успяха да възстановят предишното състояние на квантовия компютър. По-сложният квантов компютър с три кубита бе твърде хаотичен, а експериментът за обръщане на времето сработи само в 49% от случаите. Точно както изследванията на квантовата телепортация нямат нищо общо с транспортирането на хора, няма причина да се свързва това изследване с понятието за машина, с която може да се пътува във времето. По-скоро учените се надяват, че тяхната работа може да помогне на квантовите компютърни учени да се уверят, че техният софтуер всъщност прави това, което е трябвало, като го върнат назад във времето и двойно проверят работата му.

https://megavselena.bg/kyde-sa-tezi-chastitsi-koito-shte-obyasnyat-napylno-vselenata/ Къде са тези частици, които ще обяснят напълно Вселената? Господстващата теория на физиката на елементарните частици обяснява всичко за субатомния свят … С изключение на частите, в които не може да го направи. За съжаление, няма много ласкателни прилагателни, които могат да бъдат приложени към така наречения Стандартен модел на физиката. Построена малко по малко през последните десетилетия, тази теория на фундаменталната физика се описва от МакГейвър най-добре като смесица от струни и дъвка. Въпреки закачките, това е невероятно мощен модел, който точно прогнозира огромно разнообразие от взаимодействия и процеси. Но той има някои очевидни недостатъци: не включва гравитацията; не може да обясни масите на различни частици, някои от които дават сила; няма обяснение за определено поведение на неутрино; и направо няма отговор за съществуването на тъмната материя. Така че, физиците трябва да измислят нещо. Трябва да отидат отвъд Стандартния модел, за да разберат по-добре нашата Вселена. За съжаление, много от водещите претенденти за обяснение на това велико отвъд – наречени супер-симетрични теории – са строго ограничени и през последните години нямат развитие. Търсенето на дълго живеещи супер-симетрични частици, наричани понякога накратко s-частици (sparticles), неотдавна завърши отново с неуспех. Досега най-модерният набор от теории, които преодоляват границите на сегашния Стандартен модел, са групирани в клас от идеи, известни като супер-симетрия. В тези модели двата основни лагера на частици в природата („бозони“, като познатите фотони и „фермиони“ – като електроните, кварките и неутрино) всъщност имат странна роднинска връзка помежду си. Всеки един бозон има партньор в света на фермиона и също така всеки фермион има бозон, който да нарича свой близък. Нито едни от тези партньори (или по-подходящо в объркващия жаргон на физиката на частиците – „супер-партньори“) не са сред нормалното семейство на известните частици. Вместо това те обикновено са много, много по-тежки, непознати и обикновено изглеждащи по-странно. Тази разлика в масата между известните частици и техните супер-партньори е резултат от нещо, наречено „симетрично нарушаване“. Това означава, че при високи енергии (като вътрешностите на ускорителите на частици), математическите връзки между частиците и техните партньори са симетрични, което води до равни маси. При ниски енергии обаче, (като енергийните нива, които изпитваме в нормален, ежедневен живот), тази симетрия е нарушена, което кара масата на партньорските частици да нараства рязко. Този механизъм е важен, защото също така потенциално може да обясни, защо гравитацията е много по-слаба от другите сили. Математиката в тази теория е изключително сложна, но кратката версия е следната: Нещо се е случило във вселената, причинявайки масата на нормалните частици да е драстично по-ниска от тази на техните супер-партньори. Същото действие може да е „наказало“ гравитацията, намалявайки нейната сила спрямо другите сили. За да търсят супер симетрията, много физици участваха в построяването на Големия адронен ускорител, който след години на тежко търсене, стигна до изненадващото, но разочароващо заключение, че почти всички модели супер- симетрия са грешни. Казано по-просто, не могат да бъдат намерени частиците партньори. Нито една. Никакви намеци за супер-симетрия не са се появили в най-мощния сблъсък на света, където частиците се ускоряват около кръгова конструкция в близост до скоростта на светлината, преди да се сблъскат помежду си, което понякога води до производство на екзотични нови частици. Това не означава непременно, че супер-симетрията е погрешна сама по себе си, но сега всички най-прости модели са изключени. Дали е време да се откажем от супер-симетрията? Може би, но може да се окаже, че има все пак дълготрайни частици. Обикновено при физиката на частиците, колкото по-масивна е една частица, толкова по-нестабилна е тя и толкова по-бързо ще се разпадне в по-прости, по-леки частици. Тъй като всички частици на партньора се очаква да бъдат тежки (в противен случай бихме ги видели досега), очакваме те да се разпаднат бързо и след това да можем да ги открием. Но какво ще стане, ако частиците на партньора са дълготрайни? Какво ще стане, ако чрез някаква екзотична физика тези частици успяват да избягат от пределите на нашите детектори, преди да се превърнат. в нещо по-малко странно? При този сценарий търсенето ще е напълно безуспешно, просто защото не се търси там където трябва. Също така, най-вероятно, търсене не е проектирано така, че да може да търси директно тези дълго живеещи частици. В неотдавнашна статия, публикувана на 8 февруари на сървъра на arXiv, членовете на ATLAS (донякъде неудобно съкращение за A Toroidal LHC ApparatuS) в сътрудничество с Големия адронен колайдер докладват за проучване на такива дълго живеещи частици. При сегашната експериментална настройка те не са могли да търсят всяка възможна дълготрайна частица, но са успели да търсят неутрални частици с маса между 5 и 400 пъти по-голяма от тази на протона. Екипът на ATLAS търси дълго живеещите частици не в центъра на детектора, а по неговите краища, което би позволило на частиците да пътуват от няколко сантиметра до няколко метра. Това може да не изглежда много далеч от гледна точка на човешките стандарти, но за масивни, фундаментални частици може да е и ръбът на познатата им вселена. Разбира се, това не е първото търсене на дълго живеещи частици, но е най-изчерпателното, като са използвани почти всички експериментални записи направени в Големия адронен ускорител. И в резултат отново нищо. Нито един знак от дълготрайни частици. Това означава ли, че идеята е мъртва? Не съвсем, защото използваните инструменти не са били наистина предназначени да ходят на лов за тези частици. Може да е необходимо друго поколение експерименти, специално предназначени да улавят дълго живеещи частици, преди да можем да ги хванем. Или по-песимистичната версия, че те не съществуват. А това би означавало, че тези частици заедно с техните супер-симетрични партньори, са просто призраци, мечтани от трескави физици, а това, от което всъщност се нуждаем, е изцяло нова рамка за решаване на някои от нерешените проблеми на съвременната физика на частиците. Публикувано в LiveScience.

Изводите от клипа са ясни. Не е ясно, какво общо с "обяснение" има "непрестанното образуване на обектите"? Какво му липсва на обяснение без "непрестанно образуване"? Кажете си вашето обяснение, после махнете "непрестанното образуване" да видим има ли разлика? И ако няма разлика, какво всъщност обяснявате? По 1. - Измерване означава промяна на вакуумната структура върху която се образува обектът- изменя се полева характеристика - излъчватели стават и вещевите частици от отворите, а резултантното трептене за образуване, задава нова траектория с минимална енергия за образуване. Интерференцията е класическа за вълнови процеси. (но трябва да е ефективна, за да я виждаме-регистрираме) Честотата на образуване е периодично повтарящ се процес, т. е., има вълнови характеристики. В случая - на ЕМПоле. И, понеже не е известно до преди хипотезата за непрестанно образуване от затваряне на фотони на вакуума около център - изводът изглежда като магия - нещото го няма,... или се държи "глупаво"... - докато не го "осветим", ама като го осветим - няма интерференция. С осветяването - Пак "задаваме" друга характеристика на вакуумната структура, върху която ще се образува частицата. Новото поле деструктурира - "бум" от фотони и Началното направление става решаващо за траектория. По 2. - Предсказването е само вероятностно - защото инструментите с които сме принудени "да предсказваме" са също съставени от непрестанно образуващи се частици и полеви връзки. Има вероятност и за "невидими" взаимодействия - космически лъчи и др. - грешно наричани случайни събития, заради теоретична липса на непрестанно образуване на обектите. По 3. - Информацията се "изтрива" в преградите (вещеви обекти и полета за връзки, а променливите изпитващи полета - задават нови траектории за образуване с минимална енергия за образуване), а не при измерване (Файнман). Отпада окултното - съзнанието влияе на физически свойства на материята - силно разпространено в популярните обяснения на КМ. По 4. - Това е изискване за съответствие по Бор. ... Знам, че физиката не желае да отговаря на въпроси "Защо?..", но любителите - искаме да си обясним странностите. ...

https://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/Predpochita-li-prirodata-samo-dva-biologichni-pola_123099.html Предпочита ли природата само два биологични пола Гъбата Schizophyllum commune, която разполага с 23 000 размножителни типове. Снимка: Wiki Commons Свикнали сме да мислим, че в природата има само два биологични пола — мъжки и женски. Но преди еволюцията на яйцеклетките и сперматозоидите, или преди половите клетки да започнат да се различават по размера и формата си, организмите не могло да бъдат класифицирани според пола си. Същото се отнася и за много гъби, водорасли и протозои днес. Вместо полове тези видове имат размножителни типове, при които половите клетки се различават молекулярно, но не и анатомично (т.е. са изогамни). И тези размножителни типове не вървят задължително по двойки. Да вземем за пример социалната амеба Dictyostelium discoideum, която има три размножителни типа: всеки от тях може да прави сексуален контакт с другите два типа. Coprinellus disseminatus има 143 размножителни типа и там важи същото правило. При вида Schizophyllum commune техният брой пък е 23 000, въпреки че по-сложната размножителна стратегия на вида предполага, че не всеки тип може да се размножи с всеки друг. И все пак повечето видове имат само два размножителни типа. В свое изследване, публикувано в Nature Ecology & Evolution, екип от биолози се опитали да установят причините, определящи колко размножителни типа ще се появят в даден вид. Според техния модел броят зависи от три екологични фактора: нивото на мутации (което създава нови типове), размера на популацията и честотата на сексуалния контакт. Тяхната работа ни дава сведения не само за биологията на такива организми, но може да ни помогне да разберем по-добре еволюцията на мъжкия и женския пол. Много учени смятат, че размножителните типове са се появили рано в историята на живота и са служили като бариера срещу вредни за видовете поведения като близкородственото кръстосване (кръвосмешението). Ако организмът има сексуален контакт с несъвместим размножителен тип (включително своя собствен), обикновено това не води до поколение. Отвъд това ограничение, логиката подсказва, че е от полза за видовете да имат колкото се може повече размножителни типове. При два типа само половината от популацията е приемлива като партньор за размножаване. При три пропорцията скача на 2/3 — и т.н. с увеличаването на броя на размножителните типове. Ако някаква мутация доведе по появата на нов тип, той няма да се затрудни да си намери съвместим партньор в популацията, а ще може да направи контакт с всички останали и така да се остави по-голямо поколение за по-кратко време. "Интуитивното очакване е, че това трябва да води до все по-голям брой на размножителните типове, докато не съществуват хиляди от тях", отбелязва Джордж Констабъл пред Quanta. Към настоящето предположенията защо броят на размножителните типове рядко достига големи размери са свързани със запазването на стабилността. Поддържането на два типа е вероятно по-добрият вариант: то позволява съществуването на по-прости и по-ефикасни мрежи за разпространението на феромони, както и на по-лесното разпределяне на органели при предаването им от родителите на поколението. Но тези теории не обхващат множество изключения. Тогава Констабъл получил прозрение: "Осъзнах, че сме допускали, че тези видове се размножават сексуално през цялото време", споделя той. Това допускане изиграло ключова роля в предсказанията му за начина, по който популациите може да еволюират — защото през периоди без секс размножителният тип става неутрална черта: случайни събития определят превъзходството на дадени типове над останалите и изчезването на други. Според модела големи популации, разчитащи сравнително повече на секса при размножаването си, може да поддържат по-голям брой размножителни типове, докато тези с по-малко секс не могат. Констабъл и Кокко се зачудили колко рядко трябва да бъде сексуалното размножаване, за да обяснява два типа. Оказало се доста рядко: само веднъж на всеки няколко хиляди поколения. Първоначално учените били неприятно изненадани от ниската честота, но когато тръгнали да търсят примери в природата, установили, че моделът им работи добре. Амеби, гъби и други организми с два размножителни типа имат сексуални контакти сравнително рядко, избирайки през повечето време по-бързия и спестяващ повече енергия процес на асексуално размножаване. Някои видове дрожди например правят секс едва веднъж на всеки хиляда до три хиляди поколения, когато са в неблагоприятни условия на средата и "разбъркването" на гените им увеличава шансовете да развият нови полезни черти. Същевременно видовете със стотици или хиляди размножителни типове правят доста секс. Моделът, изглежда, обяснява и други наблюдаеми сексуални прояви — като способността на някои видове да превключат размножителния си тип или да се възпроизведат с членове на собствения си тип. Но възможно ли е моделът също да подсказва, че разбиранията ни на базата на проучвания с шепа моделови организми (като мишки, плодови мушици или E. coli) не успяват да обхванат невероятното разнообразие дори при най-основни функции в природата? Привидно езотеричните правила, по които тези организми живеят, биха могли да ни помогнат да разберем по-добре и чертите, които намираме за познати. Според предположенията на някои учени тъй като двата размножителни типа преобладават, когато нивата на сексуално възпроизводство са ниски, то в миналото е възможно да е имало ситуации, когато е било трудно да се намери партньор. Тези условия може да са довели до отбора на специализирани, по-малки гамети (полови клетки), които могат по-лесно да стигнат до тези на другия партньор. И подобна зависимост да е поставила ранните основи на разделението между мъжкия и женския пол.

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/10-mita-v-psihologiiata_123381.html 10 мита в психологията В известен смисъл всички сме психолози — преживели сме от първа ръка какво е да си човек и сме прекарали години да наблюдаваме как ние и другите действаме в различни ситуации. Тази интуиция подхранва различни "наивни" теории за действителността, които понякога се припокриват с откритията на научната психология, но често не. Представяме ви част от най-разпространените заблуди в психологията и невронауката. 1. Учим се по-добре, когато използваме нашия преобладаващ "стил на учене". Идеята тук е, че различните хора се учат по-добре, когато се осланят на едни или други сетива — например чрез визуални материали, слушане или правене. Анкета сред английски учители разкри, че повече от 96 процента вярват в това. Всъщност психологически проучвания показват, че хората не се учат по-добре, когато им се преподава в предпочитаната сетивна модалност, и че най-ефективната модалност обикновено зависи от това какъв е учебният материал. Съществуват също проблеми с определянето на понятието за стил на учене и как да го измерим. Повечето публикувани скали за измерването му са с ниска надеждност (получават се различни резултати при всяко тестване) и нямат висока връзка с учебните постижения. 2. Спомените ни са като записи на реалността Метафората за паметта като записващо устройство е неуместна, тъй като предполага нереалистично висока точност и постоянство на спомените. Спомените ни всъщност са малко или много изкривени варианти на случилото се и се променят с времето. Същевременно анкета, обхванала близо 2000 лица, установи, че 63 процента вярват, че "паметта работи като камера". Подобно объркване може да доведе до сериозни проблеми — например при свидетелските показания в съда; много съдии и полицаи вярват, че колкото по-уверен е свидетелят в спомена си, толкова по-точен е той — въпреки че проучвания показват липса на или слаба връзка между увереността и точността. 3. Жестоките престъпници имат психично заболяване Когато хора с психични проблеми извършат насилствени престъпления, медиите проявяват голям интерес. Нищо чудно, че според анкети в някои западни страни по-голямата част от обществото смята психично болните за предразположени към насилие. Всъщност има голям брой доказателства, че поне 90 процента от хората с психични проблеми не извършват насилствени актове, а преобладаващата част от упражняващите насилие престъпници не са психично болни. Някои пациенти с конкретни проблеми (като например такива с халюцинации, основаващи се на заповеди, на които "гласовете" казват да извършат определен акт) са в повишен риск, но действителните прояви на насилие са редки. Метаанализ от 2011 г. стига до заключението, че 35 000 високорискови пациенти с шизофрения трябва да бъдат редовно наблюдавани или затворени, за да се предотврати убийството на случаен човек от тях. 4. Тълпите правят хората глупави и опасни След някакво извънредно събитие медиите може да опишат тълпата като развилняла се в сляпа паника. Следователно допускането е, че когато попаднем в голяма група, губим здравия си разсъдък и всеки е сам за себе си. Подобна идея се поставя под съмнение от проучвания върху поведението на тълпите, според които паниката е рядка и хората често се спират да си помогнат един на друг. Сътрудничеството е особено вероятно, когато хората чувстват споделена идентичност с другите. Психологът Джон Дръри прави това откритие частично въз основа на интервюта с хора, преживели извънредни ситуации — като например струпването на прекалено много хора на концерт на Fatboy Slim през 2002 г. Дръри и колегите му смятат, че от резултатите му може да се изведат насоки към властите за справяне с кризисни ситуации. "При настъпването на извънредно положение тълпите може да се държат по много по-социални начини, отколкото се допускаше преди от изработващите стратегиите при бедствия", пишат те. 5. Аутизмът се предизвиква от "повредени" огледални неврони През 2011 г. знаменитият невроучен Вилйанур Рамачандран изказва предположението, че "основната причина за аутизма са проблемите в системата на огледалните неврони". Огледалните неврони са клетки, които увеличават активността си, когато извършим действие или видим някой друг да го извърши. Хипотезата за повредените огледални неврони лесно грабва вниманието и често бива "рециклирана" в презентациите и книгите на популяризаторите на наука. Преглед на 25 проучвания от 2013 г. обаче не установи доказателства в подкрепа на хипотезата; друго проучване от 2016 г. също не потвърди хипотезата. Но това е само една заблуда за аутизма — други са, че той се предизвиква от ваксините и че всеки с аутизъм има рядка дарба. 6. Зрението зависи от сигнали, излъчвани от очите В действителност зрението ни се дължи на светлинните частици, които достигат до ретината — в задната част на окото. Но все пак древната и напълно погрешна идея, че нещата работят по обратния начин, все още се приема от мнозина. Това показват анкети, проведени след 1990-та и 2000-та година. Например близо една трета от студентите са заявили убеждението си, че нещо излиза от очите ни, когато виждаме различните обекти. Не е ясно защо заблудата е толкова упорита, но можем да предположим, че е защото субективно възприемаме образите като "извън" нас (въпреки че са в мозъка ни) и защото много хора са имали чувството, че някой се е втренчил в тях. Всъщност експерименти показаха, че макар и много хора да си мислят, че са усетили погледа на някого, те не могат да усетят кога някой ги наблюдава зад гърба или не. 7. Домашното насилие се извършва от мъже към жени Според анкети в някои западни култури повече от 65 процента вярват, че е вероятно или със сигурност вярно, че домашното насилие се извършва предимно от мъже. Лесно е да разберем защо — мъжете като цяло са отговорни за по-голям дял от насилствените престъпления и тъй като са средно по-едри и силни от жените, изглеждат по-заплашителни. Редица проучвания обаче показват, че при партньорските взаимоотношения насилието от жени към мъже е също сериозен проблем. Например една анкета в САЩ установи, че всеки четвърти мъж е преживял физическо насилие, изнасилване и/или преследване от свой партньор (в сравнение с всяка трета жена) и че 83 процента от насилието върху мъже от партньорите им, се извършва от жени. Това не омаловажава, разбира се, сериозността на насилието от мъже към жени — с оглед на жестоките случаи у нас в последно време. 8. НЛП е научно доказано Вярно е, че част от психолозите са преминали през обучения в невролингвистичното програмиране и защитават използването му, но е сериозна грешка да мислим, че НЛП се основава на научни доказателства в психологията или в невронауката. Всъщност системата, която иначе се рекламира като начин за постигане на големи лични успехи — е разработена от две гурута на движението за самопомощ през 70-те, които измислили собствени психологически принципи, докато наблюдавали как терапевти общуват с клиентите си. В НЛП е пълно с недостоверни твърдения, облечени в научен жаргон — като например, че всеки от нас има предпочитана "репрезентационна система" за мислене за света и че най-добрият начин да повлияем на някого е да "имитираме" предпочитаната от него система. Подробен анализ на твърденията, изказани в програмите по обучение в НЛП, установи, че повечето от тях са глупости. Понякога прилагането на НЛП може да е с безобидни последици, но също така е възможно значително да ощети финансово или да попречи на клиентите да обсъдят и разрешат проблемите си. 9. Психичните заболявания се дължат на химически дисбаланс в мозъка Една анкета, проведена в САЩ преди няколко години, откри, че над 80 процента от участниците вярват, че психичните заболявания се дължат на химически дисбаланс в мозъка. Но всъщност ако запитате някой невролог или психиатър и той реши да ви отговори искрено, то ще ви каже, че никой все още не знае какъв трябва да бъде "правилният" баланс между химическите вещества в мозъка. Подкрепата към идеята за дисбаланса идва, в частност, от това, че антидепресантите променят нивата на някои химически вещества в мозъка — което разбира се, не означава, че подобен дисбаланс предизвиква проблемите на първо време (все едно да твърдим, че главоболието се предизвиква от липсата на парацетамол). Митът се подкрепя от много хора с психични проблеми и от някои организации, тъй като мислят, че дава медицинска легитимност на състояния като депресията и тревожността. Проучвания обаче разкриват, че опитите за приравняване на психичните затруднения до биологични корени увеличават например стигмата — като окуражават разбирането, че психичните проблеми са постоянни или вродени. Силата на експерта Ако в подобни митове вярваха предимно хората без формално образование в тези области, вероятно нямаше да има нищо притеснително. Едно проучване, публикувано във Frontiers in Psychology, обаче разкри, че пространното обучение по невронауки слабо предпазва от тях. Кели Макдоналд и нейни колеги анкетирали 3 877 човека за мозъчните митове, в които вярват, на сайта Testmybrain.org. Сред участниците имало 3 045 без образование в мозъчните науки, 598 преподаватели и 234 човека с "добри познания по невронаука" (според количеството завършени курсове в колеж или университет на мозъчна или невронаучна тематика). Учените изпратили съобщения до имейлите в списъци на занимаващите се с невронаука и групи в социалните мрежи, за да привлекат участници в анкетата си. В анкетата имало 32 твърдения за мозъка, 14 от които били верни (например използваме мозъка си по 24 часа на ден) и 18 от които били грешни (например използваме само 10 процента от мозъка си). Резултатите се оказали леко обнадеждаващи, тъй като учените и преподавателите подкрепили по-малко митове от обикновените хора. Но въпреки това и трите групи подкрепили доста от митовете: 46 процента били подкрепени от учените, 56 процента от преподавателите и 68 процента от обикновените хора. Според авторите на проучването откритията подсказват, че "ако преподавателите преминат обучение по невронауки, което не обсъжда изрично митовете в невронауката, е малко вероятно подобни заблуди да бъдат преодоляни през обучението". Човешкият мозък е несъмнено сложна и многопластова структура. Затова и не бива да се изненадваме, когато има разминавания между собствените ни наблюдения и резултатите на научния метод. Понякога наблюденията ни преодоляват ограниченията на научния метод, но в други случаи просто грешим

https://www.youtube.com/watch?v=cZKBfcaZSoA Всичко това е вярно и особеностите могат да бъдат обяснени с хипотезата за непрестанното образуване на обектите. Обектите се Образуват "на слоеве", зависещи от собствените образуващи фотони+структурата на вакуумната подложка върху която се образуват и придобива ново свойство - всеки от слоевете е ново свойство, идентифициращо обекта. (това също е "скрит параметър" по смисъл Айнщайн - придобиване на нови свойства). Влиянието на околните полета вече е разграничено от това дали има "падащи към обекта" фотони, които са съизмерими по дължина на вълна (дължина на пакет, пренасян от ЕМВълни) с големината на слоя - характерен размер, например, радиус при сферична повърхнина. Така, ако е голям по размер обектът, то - дългите вълни ще го заобикалят (като колче в морски вълни) и почти няма да му влияят, а и обектът си остава устойчив-цялостно. Обвивката се изменя като цяло- по форма, примерно - само с кратни на нея (размер-геометрия) фотони от къси дължини на вълни на "падащо" ЕМПоле. А, части от обвивките могат да се променят по форма и размер от къси фотони, кратни на частици или група частици, захванати в обвивката. Множеството, правещо големи обекти е устойчиво заради устойчивостта на обвивката си срещу сравнително къси вълни Затова - През стена не може да мине човек -заради наличие на обвивки, които са устойчиви в средния диапазон на дължини на ЕМВълни. ...

М-да-а-а! Особености на руския риболов... ...

Няма свобода на личността. Има свобода на духа. В това е смисълът на: Свободата е осъзната необходимост. Псуването е варварски израз за "наказание със секс". Разбира се, когато сексът е станал норма на поведение се прибягва до слободия. Няма любов, няма уважение и сътрудничество в изживяване на живота... А, той -животът, е само един!.. Няма значение в колко "роли" го играем. Пак е един! ...

По повод физическото състояние на тогавашните им лидери, излезе виц: "Кой го подкрепя туй младото - Горбачов? Никой, бе! Сам върви!" ...