Малоум 2

В уикито има доста за понятието "чи": https://bg.wikipedia.org/wiki/Ци Че съществува биополе е по-скоро признато от учените. Макар да е изследвано с косвени методи. Но, "жизнена" сила, в смисъла на окултното - не, няма. Вдъхване на "жизнена сила", ей така - от небитието, на нещо или на някого - няма. Акупунктурата или акупресурата, са донякъде, вид масаж. И, като всеки масаж - трябва да се извършва от специалисти. Че масажът ободрява, подобрява естествените връзки в тялото, да, полезно е, за здрави хора. За болните - има си лекари? ... и психолози, разбира се, щото натрапчивото мислене (самовнушение) - гипсира физически части от тялото и не се оросява правилно. Неусетно - сме болни, само заради липса на движения за оросяване (движение на кръв и плазма по достъпен за организма начин. Целта е да се запазва еластичността на сухожилията и мускулатурата за дълъг живот без болести - масажът помага отделно от "асаните", които задължават с правилно дишане и внимание към това, дето масажно се манипулира.) ...

Оказва се, че по-добре, по интересно е, да се знае това, което предизвиква (извиква) тъмнината (незнанието?) https://www.youtube.com/watch?v=EP5cKnbv43c ... Клипчето е Интересно, въпреки че Тъмнина - няма никъде! във Вселената. Просто - не знаем всякога в какъв диапазон от спектър за ЕМЛъчения, да наблюдаваме. Ако ни е възможно ЕДНОВРЕМЕННО да наблюдаваме във всички диапазони - то Космосът свети ... няма тъмно. Както се казва - тъмнината е илюзия. ...

https://www.google.com/search?q=точки+на+Лагранж+-+земя-луна&client=firefox-b&tbm=isch&source=iu&ictx=1&fir=U71HYkHPKGV8dM%3A%2CGcPyOo43DTBp_M%2C_&usg=__6X4bEzUpR_8lPHdD9UYN5sc1DTA%3D&sa=X&ved=0ahUKEwjHt_TfnpbbAhWKZ1AKHQr1AtwQ9QEIKDAA#imgrc=U71HYkHPKGV8dM: ...

В това видео говорят за бързите сънища, популярно и ... почти на майтап: https://www.youtube.com/watch?v=YQ2FsFB1RPU ...

Всеки материал си има "време на живот" в дадена конструкция. Има спецификации за бързо износващите се части и за резервните части. Така, Общото време на живот е с възможност за цялостна подмяна на изделието. Разбира се, където е възможно! се прави. Търсят се и "вечни" части:.. от вчера е филмчето: https://www.youtube.com/watch?v=wVhBotHQ1uU Малко прекаляват с рекламата, ама ... има и интересно! ...

Малко извън майтапа - високочестотните трептения на тока днес се ползват, демек, Н. Тесла-идеята, е реализирана. В микровълновата печка. В радарите. И т. н., ама безплатно?, няма. Ясно ти е защо. Даже в една "проста" метална консервна кутия има, без да е вакуум вътре се съдържат, поне три вида високи честоти (по Х, Y, Z). Като във вълновод- металните "тръбопроводи" за ЕМПоле с висока честота - се ползват за радари и печки. Известна е теорията и се ползва в конструкции за "вадене" на енергия от полетата. Само дето "вложената" енергия е винаги повече от "вадената". Тая, от въздуха дето е, дори и да я хванем в резонаторна кутия (което се прави), като "сила на ток" е нищожна и честотата й се ползва само да тактува някакво допълнително устройство, което пък, тактува източник на електрони за "по-силен" ток. Да върши работа... и тарикатски, с вкарване на още малко техника, слушаме радио. (Н. Тесла-идеята е "унищожена" по неговото време, икономически, а не толкова технически. Щото и той е постъпвал тарикатски - показва "светкавици", а хората хем се чудят, хем се плашат от възможната реализация. Ако е имал пазар за променливо-токовите двигатели е нямало кой да финансира производство ... щото, променливият ток е опасен за човешкото здраве - по Едисон - нали трябва да се купуват постоянно-токовите му двигатели. Борбата е била икономическа, с жестокост, казват съвременниците им. Лъжата за "енергия от въздуха" (от вакуума) - не помага, а пречи: На всички заинтересовани е бил известен ЗЗЕ!) ...

На практика - не е една дума... И за коя практика говориш?! в тая тавтология, по-горе, когато тук приказваме за научно фантастични филми?!. И продължаваш да не разбираш разликата между има сила (теглото, когато си седиш на столчето пред компа, тежиш, примерно?) и няма сила при свободно падане ( със стола, барабар, ще падате към центъра на Земята, забележи: Без да тежиш на него!) в Хомогенно гравитационно поле. Хомогенността - локално проявима в рамките на разглеждания падащ обект, а не - изцяло, някъде си, защото НА ПРАКТИКА, такава хомогенност би имало само в открития Космос - евентуално, може да се намери, но не е възможно, на практика, да се отиде там за експеримент. (а ти го приказваш, все едно си направил такъв?!?) Е, разглеждаме, че "има" такъв филм! - това е около темата. Оспорването, като правило, трябва да е с познати теории и хипотези. Клишето: "Знам, че не е така, но не съм съгласен!" - не върши работа за търсене на обяснение, по-приемливо "на практика". При това - известен художествен похват е ... да не се дава "рецепта"-та за обясняване, а да се остави на зрителя, за размишление... Да му е загадъчно, демек!.. Белким, отвори някоя книжка, да търси Истината!? ...

В болднатото е объркано: тегло ("голяма" сила?- човешко измерване) с гравитационно поле (предизвикващо възможно най-малката от взаимодействащите сили - на привличане) . При свободно падане няма тегло - няма как да се прояви ИНЕРТНАТА маса, но гравитационно поле си има и то - ДВЕ: от "дърпащото" тяло + "падащото" тяло! Променя се относителната скорост между двете тела, но това не зависи от масата им (перото и топчето?! падат заедно - не зависи от инертната им маса, от теглото им). Точно пък, когато спира, Ускорението е най-голямо - за най-кратко време от максимална скорост до нула!- и се проявява инертната маса - голям импулс - "щетите" са от нейната величина, като тегло?. (Импулс = сила по време. Това помага за забиване на пирон - дори и в космоса?) Един от изводите на Теорията за ЧД е, че "теглото" не се проявява, а кривината е голяма и предизвиква приливни сили (вълни) на нещо, което може да "се движи" в тялото, а самото тяло следва кривината при падането си. Скоростта ще зависи от големината на ЧД. И понеже сме в холивудски сценарии: Ако за топчето и перото се пробие дупка през центъра на Земята, от край до край - при навлизането им в кората - външната част част от земните пластове "дърпат" телата и те - падат с равномерно ускорение. Така и в ЧД, ако има гравитация - телата ще падат с равномерно ускорение към моментен център. И пак - сила от тегло - няма, няма какво да ги мачка (ефектът от приливните сили зависи от големината и формата на телата - дали ще станат на спагети?!?) ...

Е, това вече е заиграване с физиката, ... та чак и с извънземните!?! http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Izvanzemnite-mozhe-da-sashtestvuvat-v-paralelni-vseleni_107954.html Извънземните може да съществуват в паралелни вселени Ако търсенето на извънземен живот в нашата вселена удари на камък, може би си заслужава да обърнем внимание на друга вселена, съобщава Live Science. Констатациите трябва да бъдат публикувани в два броя на списание "Месечни известия на Кралското астрономическо дружество" (Monthly Notices of the Royal Astronomical Society). Според двете нови проучвания, съществува голяма вероятност, че планети с подходящи условия за живот биха могли да съществуват в една паралелна вселена - дори ако тази вселена се разкъсва от тъмна енергия. Идеята, че нашата вселена е само една от многото, може би безкраен брой, други вселени, е известна като теория за мултивселената. По-рано учените смятаха, че такива паралелни вселени, ако съществуват, ще трябва да изпълнят изключително строг набор от критерии, които да позволят формирането на звезди, галактики и планети, подходящи за живот, като тези, наблюдавани в собствената ни Вселена. В новото проучване изследователите проведоха мащабна компютърна симулация, за да изградят нови вселени при различни начални условия. Те установиха, че условията за живот може да не са толкова строги, колкото се смяташе преди това - особено когато става дума за тайнственото въздействие на тъмната енергия. Тъмната енергия Тъмната енергия е загадъчна сила, пронизваща нашата Вселена. Може да се смята като антипод на гравитацията - докато гравитацията привлича материята, тъмната енергия я разпръсква и тъмната енергия печели с лекота това космическо противоборство. Не само, че нашата Вселена се разширява, благодарение на постоянното, невидимо въздействие на тъмната енергия, но скоростта на това разширяване става все по-голяма и по-голяма с всеки изминал ден. Смята се, че тъй като във Вселената се появява все повече празно пространство, то се запълва с още повече тъмна енергия. Тъмната енергия е различна от тъмната материя, която е широко разпространена невидима форма на материята, смятана за отговорна за някои много странни гравитационни феномени около галактиките и галактическите клъстери. Изображение, показващо ефектите от червеното отместване и наличието на разширяването на Вселената. Илюстрация: SKA Organization Учените не знаят точно какво е "тъмна енергия" или как работи - някои смятат, че това е присъщо свойство на космоса - това, което Айнщайн нарича космологична константа - докато други го приписват на фундаментална сила, наречена "квинтесенция". Предполага се, че квинтесенцията може да бъде привличаща или отблъскваща в зависимост от съотношението на нейната кинетична и потенциална енергия. Други дори твърдят, че тя не съществува. Но каквото и да е, всеки трябва да се съгласи, че има нещо огромно - според най-добрите текущи оценки почти 70% от масовата енергия на нашата вселена може да бъде е от тъмна енергия. Това количество, независимо по каква причина, е в точното съотношение, което да позволи образуването на галактиките и появата на живот. Смята се, че ако живеехме във вселена с твърде тъмна енергия, пространството ще се разширява по-бързо, отколкото галактиките биха могли да се образуват. Твърде малко тъмна енергия и гравитацията ще свие всяка галактика преди животът да има шанс да се появи. Но въпросът колко тъмна енергия е "прекалено много" или "твърде малко" е тема за разискване - и това е въпросът, на който авторите на новите изследвания се надяват да отговорят. "Животът винаги намира начин" Симулациите са създадени по проекта EAGLE (Evolution and Assembly of GaLaxies and their Environments - Еволюция и образуване на галактики и техните среди) и са една от най-реалистичните симулации на наблюдаваната Вселена, подчертава ЕurekАlert. С нейна помощ в няколко експеримента един международен екип изследователи от Англия, Австралия и Холандия симулира раждането, живота и евентуалната смърт на различни хипотетични вселени. Във всяка симулация изследователите коригираха количеството тъмна енергия, присъстваща в тази вселена, варираща от нула до няколкостотин пъти повече от количеството й в собствената ни вселена. Добрата новина е, че дори във вселени с 300 пъти повече тъмна енергия от нашата, "животът ще намери начин" (думи на Малкълм от филма "Джурасик парк"). "Нашите симулации показаха, че ускореното разширяване, движено от тъмната енергия, едва ли оказва влияние върху раждането на звездите, а оттук и върху годните за възникване на живот места", обяснява Паскал Елахи (Pascal Elahi), изследовател от Университета на Западна Австралия. "Дори увеличаването на тъмната енергия много стотици пъти може да не е достатъчно, за да създаде мъртва вселена". Това е добра новина за любителите на извънземния живот, но не и на теорията на мултивселената. Трябва да търсим нов закон на физиката Изследователите заявиха, че резултатите им са неочаквани и биха могли да бъдат проблематични, тъй като те поставят под съмнение способността на теорията на мултивселената да обясни наблюдаваната стойност на тъмната енергия в нашата Вселена. Според изследването, ако живеем в мултивселе, бихме очаквали да наблюдаваме много повече тъмна енергия, може би 50 пъти повече, отколкото виждаме в нашата Вселена. Въпреки че резултатите не изключват съществуването на паралелни вселени, изглежда, че малкото тъмна енергия в нашата Вселена може да бъде по-добре обяснено от все още неизследван закон на природата. "Формирането на звезди в една вселена е битка между привличането на гравитацията и отблъскването на тъмната енергия" - заяви професор Ричард Бауър (Richard Bower) от Института за изчислителна космология към Университета в Дърам. "Ние открихме в нашите симулации, че вселените с много повече тъмна енергия от нашата могат спокойно да формират звезди. Защо тогава има толкова малко количество тъмна енергия в нашата Вселена?" "Мисля, че трябва да търсим нов закон на физиката, за да обясним тази странна особеност на нашата Вселена, а теорията на мултивселената не прави много, за да опази комфорта на физиците". Разбира се, намирането на нови закони на физиката е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Учените няма да се откажат лесно - но може би, трябва да започвнат да търсят и в паралелни вселени някакъв интелигентен живот." ... ... След туй - фантастите били виновни за фантасмагориите?!, по книгите, филмите и видеата. Тъй и не разбраха, че има само две сили: 1.сила на привличане и 2.сила на отблъскване. Че има само два "вида" обекти: вещеви и полеви. Че взаимодействията с вещевите се осъществяват с "посредник" полева форма на материята. Че има ляво и дясно завихряне при пренос на импулс с полева форма и като се "срещнат" се получава сила на привличане (подреденост- ниска ентропия), а при "среща" на едноименните завихряния (хаос- висока ентропия), водят до сила на отблъскване! Еволюционно са станали константите такива, каквито ги установяваме, еволюционно ние сме станали такива, каквито сме. Що се чудим, че това ТОЧНО отговаряло на това, на което трябва да отговаря!? Изключително сложно е развитието до достигане Човек със съзнание и разум. И, ... що се чудим, че - поне докъдето "виждаме" - няма подобни условия за развитие и достигане на интелект. Давайте сега парИ, та да го търсим ПАРАлелно?!! Не може да се строи реалност с грешна представа за еволюция (да няма ОВ при самоорганизация и саморазвитие на материята, която "в движение" коригира кое "Да!", кое "Не!" и установява статукво) - да се строят Мат.модели, ... още повече, базирани на съществуването на Нула в Природата. Или базирано на логика "ако...-то..." (при две грешни съждения резултатът може да се тълкува като ВЕРЕН?! Както е станало с неравенствата на Бел. По тоя повод - в един коментар имаше подобно: "Не знаех, че чорапите ми имат квантов живот! Докато не обуя единия на левия крак, то другият чорап не знае, че е десен!, но моментално пасва") ...

Хората искат да вярват на лъжи. Но когато и "научни" аргументи се впрегнат в доказване на лъжите, науката не бива да стои настрани, а да обяснява. Показателно за лъжлива интерпретация за научни достижения, при това почти масово приветствана ... в коментарите: https://www.youtube.com/watch?v=EgrdJxxAIfc Смерти нет – аргументы квантовой физики | Биоцентризм Ланца Явно, не се разбира какво "правят" учените... За кой ли път повтарям: Основна научна задача - установяване на реални граници на приложимост за наблюдаване на Факти! Изисква къртовска рутинна дейност, включваща преглед на известното и на множество тълкувания, хипотези, а и нови тълкувания за достигане до експерименти, доказващи границите на приложимост - еднозначно. Ето спекулация: Впрочем, прорыв в знаниях так и не дал четкого ответа на один из самых больших вопросов современной науки – происхождение человеческого сознания. До сих пор неизвестно, является ли оно продуктом работы мозга или это самостоятельное явление, способное существовать независимо от физической оболочки. Уж не го знаели какво е, ама може ли ... Не, не може!- за науката всичко се допуска, но ... границите са известни: Два вида енергия има: кинетична и потенциална. В живото - работят заедно. Превръщат се по законите на физиката (химията ползва сполучливо всички параметри на физиката: налягане, топлина-температура, плътност и т. н.). Когато спре кръвният поток (кинетика), докато Т(360 ) спадне до околна и при липса на елмагн.импулси, Еластичността на био-структурите спада, отпускат се обвивките. От там, вълните отговорни за "памет" отпадат (по измислени разкази за :"светлина в тунела") и ... няма временна памет, която да се ползва съзнавано - за мислене с абстрактни образи. Докато се разпаднат и връзките в условно постоянната и постоянната памет - има малко време за възбуждане на физиология, но ... със съмнителен краен резултат. Не могат да отчетат всички параметри, затова вероятността за успешен изход (съживяване) е под съмнение. ...

Даже и в науката е така - зачита се "чуждата" вяра. Това го намерих като коментар за АПР-проблем - пасва на вяра в Природата.? Для набожника выбор, думаю, такой: "Эйнштейн прав. Бог сразу все решил." "Бор прав. Бог решает все по ходу дела." В итоге все равно на все воля божья ...

Това пък е едно от заблужденията - неправилно се тълкува, защото "гледат" само матмодел (по Айнщайн). Не само фантастите грешат, макар че - това им е занаят. Поне се стараят да не е съвсем фантасмагория (или модерното - фентъзи?) При ускоряване за достигане на скорости близки до скоростта на светлината, обектът се скъсява по посока на скоростта (скоростта е вектор и е относителна). За да е възможно по-нататъшно ускоряване, трябва да се употребят все по-КЪСИ вълни, а те са по-енергетични от предишните (?!?- като че ли не зависи енергията им от амплитудата на трептенето). При "сляпо" зачитане на формула за еквивалентност, че по-голямата енергия съответства на по-голяма маса - грешката е налице: че се увеличавала масата при скорост близка до светлинната (в дадена среда, в случая- вакуум)! Защото все по-голяма мощност е нужна за получаване на все по-къси вълни и това се тълкува като „съпротивление, защото масата се е увеличила“!?! Масата еквивалентно на енергия може да се превръща в лъчиста енергия по формулата, но енергията - не всякога може да се тълкува като маса. ...

"Лесна" демонстрация на частица със спин 2: https://www.youtube.com/watch?v=QJRtxTyROOU Според Хокинг (популярно) - спин: Брой "обороти" на които трябва да се завърти частицата, за да изглежда пак по същият начин, като в началото на наблюдението. На видеото: "Малка аналогия за фундаменталните частици с полу-цяло число въртене (фермиони). Трябва да завъртите чашата два пъти, преди да се върнете там, където сте започнали." ... Къде е истината?.. А??

Това не е ли само хипотеза? Аз не знам да е засичано как се пренареждат записите. Това означава да са засичани записи - не знам дали сме стигнали дотам. Сънищата .... като състояние (на сън) и като състояние на сънуване ... са много интересна "територия". Чел съм най-различни теории и писания и лично за мен те са "врата" за други измерения, която не всеки преминава. Т.нар. излизане извън тялото също минава като сън на физиологическо ниво. А доколкото разбирам "извън" може да са коренно различни области, постигащи се чрез различен начин и пр.и пр. Нататък нещата вече имат допирни точки с някои религии и влизаме тотално в киреча ... да не нагазваме там. Но за мен е трудно да си ги обясня тези работати с работата на мозъка. И смятам, че работата на мозъка е следствие, а не причина. Да, хипотеза е и затова го написах в скобки.? Това което се "засича" е всъщност увеличени потенциали на ЕМПолета в сравнение със средните. И е смесена информация - от входящите от апаратурата полета + собствени на мозъка (физиологични). В областта на ИЧ-вълни са и в зависимост от интензитета, който измерват, ги оцветяват изкуствено в апаратурата, за по-ясна визуализация към Изследовател - модифицират се към видим спектър. Въобще, понятието "записи" - липсва, щото се работи с вълни. Отчита се някакво възбудено-невъзбудено състояние. И то в големи области, а в конкретиката на будно състояние - само локална област се фиксира, че свети, ама информацията е обща и нееднозначна. Така, заключенията са косвени и все още се "гадаят"? Окултното идва от това, че се ползва само: Човек вижда света с мозък!- значи, всеки субект си "измисля" Свят!.. Под "вижда" - това е възможно цялостна информация от Сетива. Вътрешната информация за състоянието на жив организъм е скрита в мозъчни клетки, обхванати и от обвивки и не участва в процес Мислене. Но, това не пречи на субект да си мисли, че участва. Защото мисленето е с помощта на Абстрактни образи и сравнително лесно се изгражда представа: "Виждам се отстрани!", динамично с 3D прояви, или "Гледам се отгоре!" - втълпена от социо-култура, картинка, при критични ситуации. Такова "виждане" е възможно и без участие на информация от сетива, затова човек в критичност, с потисната сетивност ... ползва само внушената си представа от бита. С възвръщане на сетивната информация - всичко си идва на мястото "по законите на Нютон и др." Може да се "разкаже" и като сън именно, щото не е имало възможност (сетивна) да се въздейства за промяна на видяното. Със "силата на волята" динамично действие на Абстрактни образи - не става, поради тяхната нереалност. Това са идеални образи - с тях "усещаме" физиката на Света, но за реалност - трябва еднозначно да можем да ги управляваме извън нас. Иначе - както казваш - топваме в киреча!? ...

Като се има предвид, че сънят служи за преподреждане на записите, станали в "будно" състояние, във временната памет (стоящи вълнички в гънките на кората на гл. мозък) и ползване на символи "от спомените" - не е възможно, да има не уморен мозък, след будуване 16-18 часа. Дори, залежалите се, по най-различни причини - спят!, 6-8 часа. (Излиза, че по време на съотнасяне съм спомените (мислене), за попълване на търсения абстрактен образ до по-реалистичен образ, се създават временно съществуващи копия на символи - смесено, от условно постоянната и постоянната памет. (осигуряват временен цикъл-образ, без да е необходимо да се "разваля" участието им в старите спомени) По време на сън - символите за копията се пренасят-възвръщат към постоянното им място и се изтриват от временното място за будното им ползване. Така - ако се събудим по време на пренос - казваме, че сънуваме! Затова - тия парчета, части от памет за символи - нямат "гадателско" общо помежду си, нямат отношение към бъдеще, нямат ясновидски предсказания. Но, ако често, често - едно и също натрапчиво гадно - се сънува (т. е., събужда спящият), трябва да се потърси помощ от специалисти лекари, в смисъл - да се установи, дали не е физиологичен проблем. "Лош" сън - може да е болестно състояние. Още - при преподреждане и изтриване на излишното - в гънките на кората на мозъка се освобождава място за нови записи. Демек - събуждаме се, за усвояване на нова сетивна информация (ако я има!). ) ...

В чест на великия Файнман: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na-11-maj-e-roden-Richard-Fajnman _46123.html "На 11 май е роден Ричард Файнман На днешната дата е роден един от най-забележителните физици на миналия век наричан „най-великият ум след Айнщайн“ - Ричард Файнман - лауреат на Нобелова награда за физика, един от основателите на квантовата електродинамика. Той разработи метод за графично представяне на вероятностите при взаимодействията в квантовата теория на полето. Методът е наречен "диаграми на Файнман" и благодарение на него притежаваме един много по-опростен и нагледен инструмент за обяснение на превръщането на елементарните частици. Ричард Файнман гледа на физиката като игра, но това му дава възможност да направи множество открития. Освен физик, в различни моменти от живота си Файнман е бил радиотехник, касоразбивач, художник, танцьор, свирач на бонго и дори дешифратор на йероглифите на маите. Ето как самият Файнман представя биографията си накратко: "Някои факти от живота ми. Аз съм роден в малкия град Фар-Рокуей близо до Ню Йорк на брега на морето през 1918 година. Живях там до 1935. После учих в продължение на четири години в Масачузетския технологичен институт, а през 1939 г. се преместих в Принстън. Работейки в Принстън, взех участие в Проекта Манхатън, а през април 1943 г. се преместих в Лос Аламос. През октомври или ноември от 1946 до 1951 г. работих в Корнел. След това се преместих на Калифорнийския технологичен институт, където все още работя". Ричард Файнман умира през 1988 година Веднъж на неделно чаено парти в Принстън, Файнман шокира съпругата на декана. В нейния въпрос: "Какво ще желаете за чая си, лимон или сметана," физикът отговаря: "И двете, моля". Отговорът на деканшата се запечатва в паметта на Файнман, "Вие се шегувате, г-н Файнман!", затова нарича така книгата за своя живот. Ричард Файнман не прилича на обичайната представа за учен. Той обича да се шегува, да разказва интересни истории. Студентите му се надпреварват да посещават лекциите му, защото, не само обяснява разбираемо, но и интересно. Ето няколко неговите изказвания: „Физиката е като секса: със сигурност носи някакви практически резултати, но това не е причината, поради която го правим“ „Веднъж се озовах на едно място и прочетох следното: „Всеки член на обществото нерядко получава информация по визуални и символни канали.“ Помислих върху тези думи, превъртях ги в главата си и накрая си го преведох на нормален език. Знаете ли какво означаваше? „Хората четат“. „Ако един учен, квантов физик, не може да обясни с две думи с какво се занимава на 5-годишно дете, то той е шарлатанин.“ „Математиката може да докаже само тривиалните теореми. Затова всяка доказана теорема е тривиална“. „Това, от което действително имаме нужда, е въображение. Но въображение в надеждна усмирителна риза“. „Не разбирам само това, което не мога да си представя.“ „За да добавите към живота си една секунда, се налага да прелетите около света 400 милиона пъти. Но всички тези самолетни закуски скъсяват значително повече живота Ви“." ... ... Според мен: Това е перфектен учител - показва на хората, че нищо не трябва да се приема на доверие... Трябва да се мисли!, най-вече. ...

(ОТ) Извън големия технологичен успех (Браво!) ... малко хумор за подобна възможност в откриването на извънземен интелект: http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9535&Level=2 Шантавата планета — Ха да кацнем, ма! — Да ти умра на кацанията! От тези реплики си пролича, че след двадесет и пет годишен съвместен полет отношенията между завеждащия всички науки (съкратено ЗВН) и астронавигатора бяха се поизострили. И все пак ЗВН беше началник. Астронавигаторът включи автомата за приземяване върху неизвестни планети и започна да си черви устните за всеки случай. Пантелей Джонсън отдавна беше свикнал на критиките на Ганка Голдуотър. Затова не им обръщаше внимание. Затова не чу, когато тя му каза: — Пък пази се все пак! Той влезе в компенсиращата камера, включи външна атмосфера, хлопна предния капак на шлема си и изскочи от космолета. Почвата му се стори някак еластична. Анализаторите не даваха никакви резултати за химически състав на околната среда. — Хайде де! Да не би да са се повредили? — рече на глас Пантелей Джонсън и моментално му отговори Ганка Голдуотър: — Ти все за повреди бълнуваш! А не се питаш да не би нещо в тебе да не се е... Пантелей изключи връзката с космолета. Поне сега можеше да си позволи самостоятелност. Той извади джобния багер и го пусна в действие, за да вземе парче почва за изследване в разширените лаборатории на Земята. Има си хас! Всички атоми са известни. Химията не е патент на нашата галактика. Навсякъде хелият е хелий, натрият е натрий, водородът е водо.... — Хъ-хъ-хъ! — прекъсна мислите му някакъв чудноват глас. Пантелей се стресна. Това не беше Ганка, защото той благоразумно я беше изключил. Това можеше да бъде само... —: Хууууу-ху-ху... — изтрещя шлемофонът. Пантелей бе минал тримесечно лечение против страх, но все пак усети, че коленете му омекнат. Пред него джобният багер изгребваше десетина тона местна почва. — Прибери си машинката! Гъдел ме е! — изрева неистово гласът в шлемофона. — Слу... слушай, другарче, стига с тия тъпи номера. Показвай се, докато е време, защото иначе аз мога... — Хиииии-хи-хи... Нищо не можеш! Спирай си машинката, че от смях ще си променя орбитата! То бива гъделичкане, бива, ама... И внезапно Пантелей Джонсън разбра. Той говореше с цялата планета. Досега беше направил дванадесет полета извън галактиката. Беше срещал кристални хора, газови хора, хора дървета, но никога не беше допускал, че ще види такава форма на живот — цяла планета — едно същество. При това планета, която говори на български и има гъдел! А интересно как ли се храни? Като че ли дочул неговите мисли, Гласът се обади: — Бе, аз бях закусил това столетие, но щом като не спираш да ме ядосваш, ще трябва и тебе да те хапна... Пантелей Джонсън едвам успя да включи радиовръзката с космолета, да извика: — Ганке!... Пардон... Другарко Голдуотър! Пази се! — и земята под него се разтвори и той потъна в недрата на планетата човекоядец. На седемстотин километра под повърхността температурата започна да пробива антитемпературните устройства на скафандъра и Пантелей реши, че ще се изпържи млад и зелен, но в следващия миг някъде вляво се мярна корпусът на потъващия със същата скорост космолет и Джонсън успя да се качи в движение в компенсиращата камера. — Ганке! — извика той, изтръска силикато-алуминиевите бучки от скафандъра си и прегърна астронавигатора.— Като ще мрем, заедно да мрем значи! Но на Ганка не й се мреше. Тя, като всички практични жени, реши, че все пак е по-добре да се живее, отколкото да се мре. Затова включи кибмоз №7 и зададе въпрос: — Като знаеш всичко, ха кажи как да се отървем! Времето, докато тракаха релетата, докато виеха повишаващите се волтажи, докато кибмозът решаваше трудната задача, Пантелей използува, за да се прости с Ганка. Той й се извини за двадесет и пет годишните неприятности, които й беше създал, изслуша речта й на тема „Аз пък ти рекох да не кацваме тук!“ След това я целуна два пъти по носа (по устата не се целува, защото не е хигиенично) и в това време кибмозът се обади: — Трябва ентероколит. Двамата космонавти се спогледаха, като че ли някой им беше прочел стихотворение на меркуриански. — Тоест как? — попита Пантелей. — Дай допълнителни данни! — Планетата ви е изяла — отговори кибмозът. — За да ви извади отново от недрата си, трябва да получи ускорение в храносмилателната система. Затова трябва да получи разстройство — на нея й действуват разслабително вещества от категорията Г—4... Пантелей и Ганка се спогледаха. Г—4! Ами че те имаха тонове отпадъци от Г—4, които се чудеха къде да дянат! Пантелей веднага посегна към ръчката за изхвърляне на отпадъци. Космолетът леко трепна и минута след това в микрофона на кабината се зачу Гласът: — Ъх. Какво е това, бе? От две вечности не ми се е случвала такава работа. Трябва да съм изяла нещо мишаво. Пантелей Джонсън и Гайка Голдуотър изживяха всички колики, гърчения и въздишки на Шантавата планета (както те я нанесоха в аслрокартите си), докато накрая специално за тях бе организиран нов вулкан, през който те бяха изхвърлени в космоса... Това са засега сведенията за Шантавата планета. Тези дни се завръща космолетът с Пантелей и Ганка. От тях ще научим повече подробности. ...

Точно по онзиденшния виц:? ?"Селският майстор ковач учи калфата си: - Сега ще извадя подковата от огъня и като ти кимна с глава, удряй по нея с всичка сила.... Така калфата станал майстор ковач." ? ...

Въображението търси същност - с въпроси "Защо...". А модели "вълна-частица" има: Например, колелцето дим при пушач е устойчива структура и отива доста надалеч, без да се разпада, "колелце-вихър" при удар върху еластична мембрана (тъпан), което "отива" надалеч и гаси запалена свещ. Това са вълнови пакет-обекти, поне временно съществуващи "подреждания" - колективен модел с обвивка, докато се разсеят от околното движение на въздуха. Значи - в пъргава среда е възможно създаване пакет-вълни, който, поне временно, се държи (движението му) като дуалистичен модел. В твърдите вещества, звуковите вълни също е известно, че образуват (при определени условия) фонони, които са устойчиви временно, докато ги разруши топлинното движение на йоните или молекулите. В плазмата - временно съществуват обекти от електрони, действащи като едно цяло - групов ефект на колектив от тъждествени частици. Тоест - емпириката показва, че има такива "обединения" - групови ефекти, започващи като вълнов процес и движещи се като едно цяло (като една частица). Защо е възможно?, ами въображението на кара да слизаме надолу по размер, та да "видим" отделни свойства, на които се дължат груповите ефекти. Слизайки надолу по размер се натъкваме на особености, които КМ трябва да може да обясни. Основен е експериментът за стрелба по мишена при наличие на преграда с два процепа, пред мишената. Достига се до извод, че логически, с известното от класиката, НЕ ТРЯБВА да се обяснява?!! Просто - не е възможно да бъде обяснено и ... който се опитва, веднага влиза в класацията: "Тоя не разбира КМ!". Ако се следват знанията от класиката - винаги ще се достига до логическо противоречие. (Та, затова ... си имам хипотеза, в която да няма противоречия с фактите, а не с тълкуванията, ... които, така или иначе, са довели до невъзможност за обяснение. За косвени "доказателства" - ми служи известното и новооткритото за цялата Природа. Поне достижимото за средните мащаби. Вж нещо интересно: представи си една ... маргаритка с цвят с листенца, стебло, листа, корен, въобще - цялостно цвете. Мислено - с въображение? - направи макет от линии- мрежа, наподобяваща цялото растение. "Вижда се, че моделът прилича на рисунките на "червеева дупка", които са теоретично измислени. Преди съм го казвал за модел на "дърво" същото и - повсеместно Природата показва, че в матмоделите са сбъркани мащабите, а не, че липсва АНАЛОГ от действителността.?) ...

Е ядрото има много слаба гравитация пренебрежима е така че няма как да стане. Идеята за "черна кутия" е удачна, ако знаем какво "влиза" и какво "излиза" (еднозначно съответствие) в кутията. И в случая - гравитацията е слаба, да, но тук играе роля инертната маса, която за протона е близо 2000 пъти по-голяма от тая на електрона. Та при една и съща сила да се получава различно ускоряване на частиците. (Затова, електронът "потъва-изплува" в слоевете на протона - по-подвижен е от протона, който слабо но бързо, трепти около моментния геом център на водородния атом.) Тая струна какво е, много объркващо нещо стана ? електродтатичната сила дърпа само заряди, пък те според твойта хипотеза трябва да са стоящи вълни. (Не е струна (в смисъла на струнната теория), а е обменен фотон за връзка - т. е., смесен фотон, сумарно образуващ се от фотони, предизвикани от зарядите на протона и на електрона. Държи се като "моментна" стояща вълна, но поради динамиката на връзката и непрестанното образуване на протона и на електрона, този фотон променя мястото на структурирана вак.подложка, около "бавно бягащата" частица протон. И електронът успява да ползва радиално "измъкване"- образуване навън, към по-подреденото пространство - все едно имаме сила на отблъскване - сила с ентропиен произход. Следва "прожекторно" - към електрона - излъчването от протона и по-подходящо движение на образуване на електрона се оказва с посока към протона - потъване - сила на привличане... и т. н. (прожекторното излъчване на фотони от какъвто и да е източник е доказано - проф. Чернетски във видеата си - от предположението, че се разпространява сферична вълна, слагат датчици по "сфера", около слаб излъчвател и се оказва, че един по един се излъчват фотони - все едно, че в излъчвателя се намира оръдие, което изстрелва снаряди, въртейки се около собствения си център. Било е заблуда, че вълните се разпространяват сферично. Само за Изследовател в средните мащаби, обобщеното измерване "от фронт до фронт", ще е сферична вълна)) ...

(Непрестанно се поглъща и излъчва елмагн. вълни, но в обема на атома на водорода. Не случайно облакът от вероятности има "дебелина". Електронът "потъва-изплува", образувайки се около протона, а това са ускорителни движения на заредена частица (има характеристика заряд) - това е "струната", свързваща двете частици. Всяка частица със заряд, при ускоряване излъчва (всъщност, разбърква околното неподвижно ЕМПоле - създава хаос от гл.т. Изследовател) фотон, който, в случая при протон - става (е) структурирана вакуумна подложка (полева), за образуване на електрона, с минимална енергия за образуването си. И обратно - излъчваният фотон от електрона е подложка за образуване външният слой на протона. Така движенията на електрона по околния-външен слой на протона, се "подчиняват" на честотата и формата на излъчванията на протона - той, неговото движение като тежка частица, определя мястото на образуване на електрона и на атома водород, като цяло!- който атом водород не излъчва, вече, ЕМВълни, извън обема си. Затова е прието, че "не излъчва", намиращият се на орбита електрон. Което не е вярно! И от тук - следват грешни интерпретации, полуистините за обяснение на фактите, се приемат като постулати!) ...

Това ми хареса ?, но не в смисъла на известната употреба на радиоактивност. (Всеки елемент излъчва на порции, информация за собственото си непрестанно образуване. Но е с огромна честота се образува централната му част (за елементарна частица), като наистина си мести геом. център за всяка пулсация на образуване. Образуващите фотони на централната зона са сдвоени така, че циркулацията на единия ток прави подреждане (структурира околното поле) за циркулацията на другия. В зависимост от броя на сдвояванията в централната област, то тя се оформя - за много цикли на пулсации за образуване - като различен, за всяка частица, 3D - обект. Обвивката- реакция на околния физ. вакуум- на този обект пък пулсира в такт с цялостната направа - т. е , по-ниска честота на образуване на себе си. При обединяване на повече частици - обвивките са по-далеч и с по-ниска честота..., по-голяма дължина на вълна и вкл. на вълната на дьо Бройл, и т.н. по хипотезата - знам, че не ти харесва... По-важно е друго: падащите върху такъв обект фотони на външното за нея, познатото ни ЕМПоле, действат на/върху обвивката! Задвижват я, променят й формата и "дърпат-бутат", и центъра на образуванието. Честотата на пулсации на Центъра (керн на частица) е пропорционална на масата на частицата - заради сдвояването гравитоните, които се "излъчват", са със спин 2. Но - това е проява за инертната маса на частицата, всъщност, отговорна за силата от съпротивата й срещу принудително образуване върху подложка от външното поле, като цялостно образувание. Става ускоряване (има сили), затова се и проявява инертната маса. Това "заблуждава" ОТО, че гравитационна сила на привличане, тази от гравитоните, е фиктивна. Такова движение - посредством "захват" на обвивка, прилича на движение на топка с променлив център на тежестта. При това - се запазва принципът, че отношението на тежка към инертна маса е постоянна величина.) ...

Мисля си, че е нарочно... за да няма пълна симетрия и, че не е рисувана ... само в един миг от вечността. (само авторът знае!)

Напротив - е вълна и точков обект, едновременно за Изследовател. Въобще - изводът от Копенхагенската - всяка елементарна частица, открита до тогава е и вълна и частица. (Казват: частиците притежават вълнови свойства и по-късно ги откриват - с теорията на процепите?). Интерпретират се с вълната на дьо Бройл, която се вмества точно-кратно в "обиколката" (най-външната обвивка) на приетото за елементарна частица. ...

Защото силата идва от подреждане (сили с ентропиен произход) на физ. вакуум, извън обема на магнита. Значи - тяхната "реалност", визуализацията им, зависи от възможността на околните обекти да отреагират, при попадане в полето на магнита. Ако са в насипно състояние (стом. стружки, например) се включва и собственото им магнитно поле, а обемът и формата им "казва", доколко могат да се разположат-подредят по мислените силови линии на магнита. Тоест - визуализацията е съвместна дейност - само за конкретен случай на разположение за наблюдаван ред-подреденост. ...