Малоум 2

Харесах клипа - доста нагледно показва магнитни "силови линии", браво! https://www.youtube.com/watch?v=CV1yJ7ZI-hc ...

Ето и по-съвременното мнение на известни физици: http://gavselena.bg/poslednata-teoriya-na-stivyn-hoking-hvyrlya-svetlina-vyrhu-multivselenata/ Последната теория на Стивън Хокинг хвърля светлина върху мултивселената Реалността може да се състои от много вселени, но всяка една от тях може да не е чак толкова различна от нашата, според последната теория на Стивън Хокинг за космоса. Изследването, завършено само седмици преди смъртта на физика през март 2018, рисува по-проста картина на изминалите 13,8 милиарда години в сравнение с това, което много други теории предлагат. Новата работа, публикувана в Journal of High Energy Physics, е резултат на дълга колаборация с Томас Хертог, белгийски физик от Католическия Университет Льовен. „Работихме дълго време по това, вярвам, че той беше горд от него“, казва Хертог. Хертог пътувал до Кеймбридж, за да работи по теорията с Хокинг и към края комуникацията станала много трудна, разказва белгиецът: „Винаги имах впечатлението, че той не иска да приключи, което по някакъв начин беше негова същност. Никога не е показвал знаци, че иска да спре.“ „Никога не е било споделяно между нас, че това ще е последната му работа. Аз лично чувствах, че това може да е заключителната част на нашето пътуване, но никога не му го казах.“ В модерната физика има повече от една теория за това какво може да е вселената, но една от популярните идеи твърди, че Големият взрив е бил последван от повтяращи се изблици на „космическа инфлация“, които са създали безкраен брой „джобни вселени“, разпръснати из космоса. „Обичайната теория за вечната инфлация смята, че нашата вселена е като безкраен фрактал с мозайка от различни джобни вселени, разделени от надуващ се океан“, каза Хокинг миналата есен. В последното проучване обаче двамата с Хертог се разграничават от това гледище. Вместо космосът да е пълен с джобни вселени, в които се прилагат радикално различни закони на физиката, тези алтернативни вселени може да не са толкова различни една от друга. Изводите от тази теория може да не са очевидни, но тя може да даде до някаква степен утеха на физиците, които се чудят как, имайки предвид възможността за толкова много враждебни вариации, ние се намираме в една вселена, която е подходяща за живот. „В старата теория има всякакви видове вселени: някои празни, други пълни с материя, някои, които са се разширили твърде бързо, други пък с твърде кратък живот. Имаше огромен набор от възможни вариации,“ казва Хертог. „Мистерията беше защо ние живеем в тази специална вселена, където всичко е добре балансирано в полза на комплексност и развитие на живота?“ “Този труд прави още една стъпка към обясняването на тази мистериозна фина настройка”, обяснява Хертог. „Той редуцира мултивселената до по-лесно управляем набор от вселени, които всички си приличат. Стивън би казал, теоритично, че Вселената трябва да е такава. Това ни дава надежда, че можем да имаме прогнозируема космологична рамка.“ Новата теория е базирана на работа, публикувана от Хокинг и американския физик Джеймс Хартъл през 80-те, но сега е обновена с по-мощни и модерни математически техники, използвани в Струнната теория. В Струнната теория реалността е описвана като взаимодействие между едноизмерни обекти, известни като космически струни. „Самият Стивън казваше, че работата по този въпрос е сферата, с която се гордее най-много“, казва Малкълм Пери, колега на Хокинг от Кеймбридж. Новият труд всъщност няма да бъде последният, носещ името на Хокинг. Заедно с Андрю Стромингър от Харвард, Пери и Стивън Хокинг са писали още поне две изследвания за черните дупки, които все още се подготвят за публикация. Хокинг, който се прочу с бестселъра „Кратка история на времето“, почина на 14 март 2018 на възраст 76 години в дома си в Кеймбридж. Пепелта му ще бъде погребана в Уестминстърското Абатство, редом до гроба на сър Исак Нютон по-късно тази година. Хертог вярва, че работата му с Хокинг е малка крачка към теория за космическия ни произход, която евентуално физиците ще тестват. Ако вселената се е развила, както предполага теорията, казва той, може да са останали знаци в гравитационните вълни или т.нар. космически микровълнов бекграунд, радиацията, освободена при раждането на вселената. „Може да има улики в тези сигнали, които да покажат дали сме на правилен път.“ „Аз се надявам, че по-нататъшни наблюдения и работа по теорията евентуално ще ни позволят да тестваме модели на Големия взрив“, добавя Хертог. „Не го правим за платоническо удоволствие. Но е забавно.“ ...

Е, да де, ама и броят на сенките щеше да е повече.

Разпределението на Реликтовото лъчение показва, че най-бързо пространството се хомогенизира с обекти на полевата форма на материя - със скоростта на светлината (известно). Всички други -вещеви обекти- имат малка относителна скорост - при раждането си - и благодарение на новите си физични свойства: "заряд" се обединяват - бързо, в неутрални обекти, а при свойство "маса" се обединяват в крупни обекти - бавно, с гравитационно привличане. Остатъчните полета - от заряд, след като се обединят заредените - правят общия фон в "празното пространство", около окрупненото. И тъй като най-много водород се прави от протон+електрон - остатъчните полета носят характеристики на водородния атом и молекула. Средно - 5мм-ви дължини на вълни. Глобално Вселената е изотропна (симетрична по разпределение на материята), но локално - анизотропна (асиметрична, заради промяната на физичните свойства на обектите, при превръщанията), поради процеси на раждане и разпад: полева-->вещева и пак полева форма на познатата ни материя. ...

http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9368&Level=2 Съжалявам, че повтарям, ама ... шегичката си я бива в перспектива... "До оня свят и назад (пътепис) Никога не съм се занимавал с окултизъм. Смятам тази деятелност за изостанала. Обаче имам една баба, която е с буржоазно възпитание. И тя винаги се опитва да ми въздействува разлагащо. Извика например Наполеон и той й съобщи, че при пълен месец по вечерно време ще се получи хабер, който ще носи хем сълзи, хем радост. И взема, че наистина умря вуйчо Аристотел от Западна Патагония. Хем ти е мъка, хем наследство от Кореком получаваш. Ха сега де! Няколко случаи имах с бабата. Опитах се да я оборя диалектически, но тя не е чела материалите и не се поддава на убеждение. — Вие — казва, — новите, и в бога даже не вярвате. Какво тогава с вас ще се разправям? И продължава разговорите с духовете. И на съседки гледа, че и пари печели от тези манипулации. А пък аз съм човек със склонност към науката. Когато нещо не ми е ясно, мога, както се казва, от девет извора вода да пия, но да си го изясня. А тук разрешаването на проблема можеше да стане по един-единствен начин — да почина някак си скоропостижно, за да проверя историята с духовете. Случи се. Благодарение на столичния транспорт. Трамваят беше пълен, увиснах на стъпалото, направих път на поредната дебела дама, един футболен запалянко ми стъпи върху крака, изпуснах дръжката, чух писъци, викове и... толкоз... Нещо стана с мене. Предполагам, че така става с всеки, който падне под трамвая... Земята, както казват, се отдалечаваше с шеметна бързина. Наоколо беше космос в пълния смисъл на думата. Черно, звезди и неразбираеми сигнали от други светове. Себе си не виждах, защото вече не съществувах като материя. Вероятно бях някаква концентрирана енергия — невидима кълбовидна светкавица или нещо подобно. Летях. Внезапно някой до мене каза: — Здрасти! Ама съвсем така, като че ли ме срещна в някое софийско кафене и ме е виждал вчера. Не го видях, разбира се, защото и той беше концентриран като мене. — Здрасти — отговорих, — приятно ми е. — А защо ти е приятно? — попита той, тя или то. — Просто — казах — компания в космоса не е излишна. Само да знаехме накъде пътуваме... — Юпитер — отговори лаконично той, тя или то. — 12 спътника, 778 милиона километра перигей от Слънцето. — Хм! Хладничко ще бъде. — Да, миналия път хванах хрема. — Миналия път? Значи вие сте умирали веднаж? — Мнима смърт. Престоях два дена, а след това долу ме съживили със сърдечен масаж и трябваше да се връщам по етапен ред. Летяхме. Скучно летяхме. Някакви си три милиона билиона километра в час. Бях започнал вече да се прозявам, когато наближихме Юпитер. Планетата,.да ви кажа, не представлява нищо особено. Шарени пояси, отровна атмосфера, липса на твърдо ядро — голяма работа! Посрещна ни един ужасно скучаещ оркестър, който вечно свири химна „Добре дошли!“ Посочиха ни пътя, зарегистрирахме се, минахме през карантината, а у мене постепенно, капка по капка, започна да се натрупва разочарованието от задгробния живот. Съществуваш значи като невидима единица, скучаеш от липса на работа, а когато внезапно те засърби цялото несъществуващо тяло, разбираш, че е време да слизаш на Земята за спиритически разговор. Попитах за бабиния приятел Наполеон. Отговориха ми, че тук никакви Наполеоновци не съществуват. Всеки представлявал единица дух. Слизанията в чашата за кафе или масичката без пирони се организирали по дежурство и всеки говорел, каквото му дойде на ума. Едва сега разбрах защо понякога бабините духове на времето се държаха нецензурно. Ами тъй де, как да не псуваш, когато те карат да преминаваш такива космически пространства, за да кажеш кога ще има война и кога на Пенчо бакалина ще му поникне коса? Започна и за мене вечността. След няколко нейни мига почувствувах, че нищо не би й пречило да трае по-кратко време. Реших, че когато дойде моят ред, ще сляза на Земята, ще разправя на хората само истината, ще обоснова научно целия задгробен живот, ще дам някои астрономически данни за Юпитер, ще... Пардон, сърби ме тялото — викат ме долу... — ...чоооо, Генчоооо — увиваше баба ми, — на кого ме остави, Генчоооо, млада и зеленаааа... Ха сега де! Иди се оправяй с космически мащаби. Аз имах чувството, че съм преживял на Юпитер няколко столетия, а се оказа, че долу, на Земята, дори още не са успели да ме погребат. Ех, тази пуста бюрокрация! Почувствувах се отново в собственото си тяло. Поех дълбоко дъх, за да проверя дали не съм се умирисал, но такива данни нямаше. Отворих материалните си очи и погледнах към тавана. Баба видя това, изпищя и припадна. Скочих да й търся валериан... Оказа се, че трамваят не ме бил смачкал качествено. И аз, като онзи колега, съм бил имал мнима смърт. От трамвайната дирекция ми поднесоха извинения. Баба ми се оправи и подробно ме разпитва за оня свят. Тези дни ще организира квартална конференция, на която ще ме кара да обменям опит. От службата ме приеха обратно при условие, че ще възстановя застраховката си, която тъгуващата ми жена успяла да изконсумира за югославски обувки. Аз отново съм материален и живея, както се полага. Само едно нещо още не мога да си уясня — има ли аджеба задгробен живот или няма!" ...

Ха! Нещо елементарно - сенките на дръжките на копията при пода, са сбъркани?!? Може би нарочно...

Да, лично за мен е много интересна. И е по темата, а, като че ли ми е позната "тема" от преди, но не помня - извинявай... Дано да са я погледнали и други. ... пп Сетих се - спорихме го в дира с Гери и сие...? ...

Ето една статия, която показва, че познатата ни материя не е равномерно разпределена от един Голям Взрив:? http://megavselena.bg/tova-megaslivane-na-14-galaktiki-veroyatno-e-nay-golyamata-struktura-vyv-vselenata/ "Това мегасливане на 14 галактики (вероятно) е най-голямата структура във Вселената Преди 12 милиарди години, когато Вселената е била само на 10% от сегашната си възраст, 14 млади, раждащи звезди галактики се сливат в една от най-масивните структури във Вселената. Международен изследователски екип от астрономи е използвал някои от най-мощните телескопи, за да открие тази концентрация на горещи галактики, които се приближават една към друга. Евентуално това мегасливане ще формира клъстер от галактики, гравитационно обвързани от тъмна материя, които в крайна сметка ще се оформят в една гигантска галактика. Тази фаза на мегасливането се нарича протоклъстер и представлява невероятно откритие. „Улавянето на масивен галактически клъстер във фаза на формация е впечатляващо само по себе си“, казва Скот Чапман, астрофизик от Университет Далхаузи и един от авторите на новото изследване, публикувано в Nature. “Но фактът, че това се случва толкова рано в историята на Вселената, поставя невероятно предизвикателство пред нашето съвременно разбиране за начина, по който структурите формират вселената.” 14-те галактики на SPT2349-56. Снимката е от ALMA Протоклъстерът, наречен SPT2349-56, е на разстояние от 12,4 милиарда светлинни години от нас и е пренаселен от прашни галактики, които формират звезди с бясно темпо – около 1000 пъти по-бързо от Млечния път. Те са натъпкани в пространство, което е само три пъти по-голямо от нашата галактика. Сам по себе си протоклъстерът е рядка находка, но има и друг аспект в историята. Това е едно от две такива скорошни открития. Миналия септември екип учени обяви, че е открил протоклъстер от 10 прашни и създаващи нови звезди галактики в ранната Вселена. Открието, на което изследователите дават прякора Прашното Червено Ядро, е публикувано в arXiv и прието от The Astrophysical Journal за публикация. Нормално е да се очаква, че може да бъдат открити много неща в ранната Вселена – звезди, галактики, клъстери от галактики, но размерът и композицията на тези протоклъстери са загадка. „Смята се, че животът на тези прашни, бълващи звезди образувания е сравнително кратък, защото те консумират газ с бясно темпо,“ обяснява астрофизикът Иван Отео от Университета на Единбург, водещ автор на изследването в arXiv. „По всяко време, във всеки ъгъл на Вселената, тези галактики обикновено са малцинство. Затова намирането на толкова много прашни, раждащи звезди галактики по едно и също време е загадка и нещо, което все още не разбираме.“ След Големия взрив, според сегашните ни модели на Вселената, всичко е било тъмно за известно време. Едва около 1 милиард години по-късно Вселената стана напълно йонизирана и прозрачна и виждаме, че първите галактики започват да се появяват. Тези клъстери се появяват около 1,4 милиарда години след Големия взрив. Според моделите на Вселената, които имаме обаче, за да съществуват тези клъстери, те трябва да са имали много повече време от това, за да се развият до нивото, на което са. „Как тази асамблея от галактики е станала толкова голяма толкова бързо е мистерия,“ казва Тим Милър, докторант в Йейл и водещ автор в изследването от Nature. „Това не е изградено постепенно, в продължение на милиарди години, както биха могли да очакват астрономите. Това откритие дава чудесна възможност да се проучи как се събират масивните галактики, за да изградят огромни галактически клъстери „. (ESO/ALMA (ESO/NAOJ/NRAO)/Miller et al.) SPT2349-56 е видян за първи път като слаба мъглявина от светлина с телескопа Южен полюс през 2010. Тогава космическата находка е била достатъчно необикновена, за да провокира още разследвания с по-мощна апаратура. Европейската Южна Обсерватория (ESO), ALMA и APEX, съоръжения в пустинята Атакама са други телескопи, използвани за създаване на по-подробна картина с висока резолюция и повече детайли. Често обектите от ранната Вселена са твърде мъгливи и неясни за възможностите на нашите телескопи, но е възможно там да има още протоклъстери, казват учените. „Тези открития на ALMA са само върхът на айсберга. Допълнителните наблюдения с телескопа APEX, показват че реалният брой на формиращите звезди галактики е вероятно три пъти по-голям,“ казва астрономът от ESO Карлос Де Бройк. „Продължаващите наблюдения с инструмента MUSE също идентифицират допълнителни галактики.“ SPT2349-56 изследването е публикувано в Nature, а това за Прашното Червено Ядро може да се прочете в препечатния ресурс arXiv." ... ... пп Като че ли всяка от тези мегаструктури е преживяла собствен Взрив - т. е., има собствено начало, различно от "началата" на други галактики.

Е, днешният виц е ... по темата: "Канибал, върти се, не може да заспи и си мисли: - Кой съм аз? Защо ме има на този свят? Жена му: - Казвах ти да не ядеш интелектуалци! " ...

Да. Във възлите (за локализиран вълнов пакет - модел) вероятността се колебае около нулата именно с неопределеност. Имаме възможност само вероятностно да "виждаме", при тия мащаби. Да, така са наречени (нарочени!) Забранени са за частици, но не и за вълни. За да прескочи на по-висока орбитала частица, то, трябва да се погълне фотон в системата "атом", който фотон "да се вмести" като дължина (или по фаза) в дължината на характерна част от повърхнинна обиколка (например по екватор при сферичен слой) за ниската орбитала. Така общо големината (и формата) за новата орбитала, съответстват на нов фотон за връзка на електрона с протона. Бързината на обмен намалява - съответства на по-голям по размер атом. Ставайки по-бавен по време-образуване на възбуден атом - честотата на образуване, намалява. ... Сложната математика, популярно запознаване за ползването й във физиката, за информация: http://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Kak-abstraktnata-matematika-vliiae-na-konkretnata-fizika_21242.html ...

Да, много интересно е, че сполучливо се спекулира с "херметизиране" (както се употребява на жаргон - Д.Рачков, за прическа - "Отпред късо, отзад модерно!"), но и в абсурден вариант. (За принципа за неопределеност в КМ - намеса на съзнанието за съществуване на реалност в микросвета. Ползвайки мат.модел за сингулярност и модел локализиран вълнов пакет (от вероятности), субектът овеществява микрочастица. Това спекулативно се ползва от "модерен" солипсизъм: Колко му е да кажем, че щом със съзнанието, "виждайки" реализираме материален свят, то - друго, освен мислите ми за него, не съществува (поне във вида в който го възприемаме? и оприличаваме на реалност).) Метод на индукция се ползва и в мат.моделите. Наистина, следва, физически да се правят доказващи наблюдения, но ... друго е да се покаже в хипотеза, че има и недосегаеми за експериментална проверка "дълбочини-далечини". Първо: Да се разкрие същност за наблюдаемото посредством взаимодействията и границите за прилагане на откритите закони - както е в науката. Следва - да се измисли предполагаема същност за ненаблюдаемото с някакви свойства, които биха структурирали наблюдаемото.по същност. "Да се измисли" означава, че пак е идеален модел в главата (вж как дърпа към солипсизъм!?!) След това може да следва и консенсус за правота-истинност на предполагаемо и да се търси развитие на хипотезите. Не за доказване с експеримент, а за да е възможна употреба на експерт-достоверност за постигнатото в познанието, та да не се правят "грешки" от рода на замърсяване с отпадък от технологии, най-малкото. ... Надяват се при ИИ да ползват квантов принцип, но ... и ЕИ ползва квантов принцип. И като така - "Греши човек, дордето се стреми в живота!", както е казал поета. Но, при човек има метод "грешка-прошка", докато при ИИ, едва ли някой може да го научи на доброта, смирение и т. н., чувства, специално към друг интелект. Тези "три" състояния на кубита, означават: може "тако, вако, ама и иначе!" И, за да няма "социопатия", може да реши, да няма "социо...", демек, човекът му пречи, за да може да си създава собствените представи!.. "Лошо, Седларов, лошо!"? ...

Предполага съществуването на други мозъци, подобно неговия и ... което вече е "лошо" за него-мисленото - опитва се да убеди "другото" в някакво своя правота. "Излиза" от мислите си, че само неговата мисъл съществува. Характерно за вярващи в Бог. (няма лошо в подобна вяра, но не е перспективна за изучаване на съществуване... на каквото и да е) Това е идеологически мироглед. (Материалистическият мироглед няма подобни проблеми - известно е. Освен един - откъде се е взела изначалната подвещева материя (тъмна, в цялата Вселена), която да структурира форма-полева материя (тъмна енергия, локално в мащабите на Вселената), която пък да търпи превръщания на полева във вещева и обратно - познатата (с мозък, разбира се) ни вече материя, за която имаме възможност за изучаване на свойства - действия на ума. Дори и като "позната с мозък" не е достатъчно: "Мисля, следователно съществувам!"... Когато спя, не мисля, ама си тежа в легло - нещо вън от моето съзнание, действа извън ума ми и ме "дърпа със сила" към земята - така казват други "мозъци", които в същия момент не спят. Затова, по-общо, съм си избрал: Взаимодействам, следователно съществувам!?) ...

Да, вече бях казвал, че Аристотел Гаврилов е първият припознал съзнанието като отношение: "... Опитът на настоящата статия е, преди това да се случи (в един близък от историческа гледна точка момент), да съчетаем приноса на чисто теоретичната мисъл с постиженията на естествознанието, с което в крайна сметка да допринесем полза за социалната практика. А в последната, колкото и да изглежда неочаквано, наистина има зрееща необходимост, тъй като нуждата от оперативно, практически приложимо определение за същността на съзнанието в близките десетилетия ще излезе на преден план. И това ще стане, от една страна, благодарение на развитието на протезирането на части от нервната система (включително централната), а от друга поради ускоряващото се развитието на сложните кибернетични системи. В интерес на истината, неврофизиологията, психологията и, колкото и да е неочаквано, философията са на прага да решат проблема със съзнанието и да отговорят на тази предстояща обществена потребност. И това може да бъде осъществено въз основата на няколко теории, две от които са изключителна заслуга на източноевропейската философска традиция. Първо, това е постановката за знаковата опосредстваност на човешката психика, която е крайъгълен камък в културно-историческата теория на Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев и А. Р. Лурия. Второ, това е релационната хипотеза на Аристотел Гаврилов и като последно по ред, но не и по значение, - хипотезата за информационния синтез като физиологична основа на съзнанието, изказана от редица физиолози като Еделмън (Edelman G. M.), Иваницкий А. М. и др. ... Първо, постъпващият от вън сигнал (зрителен, слухов или др.) се предава от рецепторите по нервните пътища в проекционните полета на кората на главния мозък, където търпят предварителна обработка. След това те постъпват в асоциативната кора, където сведенията се сравняват с еталона и разпознават. За зрителните стимули това са отделите в долната част на слепоочните дялове, а за кожните дразнения - вторичните и третичните (асоциативни) зони на соматосетивната кора. След това възбудата преминава към енториналната кора, намираща се на вътрешната повърхност на слепоочните дялове и имаща отношение към паметта. Там се определя значимостта на сигнала - неговото отношение към една или друга потребност на организма. След това нервните импулси постъпват към структурите на лимбико-хипокампалния комплекс и подкоровите центрове на емоциите и мотивациите. До този момент схемата на процеса се покрива с тази на рефлекса, но той не свършва до тук. Той включва още едно звено превръщащо дъгата в кръг, а именно връщане на възбудата в кората, включително в нейните проекционни отдели. Така нервните импулси от мотивационните центрове са налагат върху невроните на проекционната кора - върху следите на първоначалната възбуда. Получава се синтез върху коровите неврони на два вида информация - наличната (за физическите характеристики на стимула) и извличаните от паметта сведения за неговата значимост. На този етап, т.е. между 100 и 200 мс се включват и челните дялове на мозъчната кора. По този начин в мозъка тече постоянен процес на съпоставяне на информация от външната и вътрешната среда. (тук удебеленото е от мен) ... Важното е, че усещането, чийто физиологичен механизъм се разкрива чрез описаният по-горе процес, е базисен психически елемент, който някои учени определят като „първично съзнание". Според тях връщането в първичната кора на сигналите от вторичните полета лежи в основата на "осъзнаването" на тактилните усещания. Последното се доказва от факта, че съответните регистрирани вълни отразяващи този процес изчезват при сън или анестезия. Идеята за информационния синтез, като основа за осъзнаването на усещанията, се разпространява в изследванията на редица автори и върху мисленето, тъй като принципът на организацията на нервните процеси при усещането и мисленето е в голяма степен сходен. Разликата е, че в първия случай се съпоставят два потока на информация, а във втория - няколко. Също така, центровете на синтез при мисленето са не в проекционните (първични) зони, както при усещанията, а в асоциативната кора. Интересното е, че при решаването на всички видове задачи, даже такива, които не изискват вербален отговор, на последния етап на мисловния процес възникват фокуси на възбуда в лявата слепоочна зона. В нея е разположен центърът за възприемане на речта (зона на Вернике), което потвърждава важното значение на вербализацията за процеса на мислене. При по-сложните процеси се включват и отделите на фронталната кора. Като цяло схематично процеса може да бъде представен като няколко констелации от групи неврони, обединени в единен фокус на взаимодействие. Ако това е становището на позитивната наука, то как то се съгласува с постиженията на философията по въпроса. Естествено, изглежда абсурдно да се търси някакво обобщаващо заключение имайки предвид неизбродимата литература, автори и концепции по философията на съзнанието. Но все пак нека да си припомним, че независимо от всичко европейската философия (западната и източната традиция) по проблемите на съзнанието се гради върху същността на отношението субект- обект. В западната традиция то преминава през понятията „интенционалност" и „интенционални обекти", имащи своята основа още в средновековната схоластика, а в източната централно е понятието „образ". И в двата случая различната терминология изразява позициите на преобладаващата и в двете традиции репрезентационистки схващания. Българският презентационист Аристотел Гаврилов се противопоставя на репрезентационизма със своя оригинална теория за съзнанието, която той нарича „релационна хипотеза". В нейната основа е схващането на психичното като отношение. За съжаление по ред причини, на който вече съм възможност да анализирам (Каракачанов А., 2013), той не успява да развие силните евристични страни на своята концепция, като изводите от този неуспех е важно да се напомнят: ..." (червеното е от мен. Чел съм студията на Аристотел Гаврилов още през 1970г като студент. Беше почти "забранено" понеже противоречи на Т. Павлов, че съзнанието е отражение. Ако е отражение, то "Битието определя съзнанието!" щеше да е валиден лозунг... Ама - НЕ!, както го показа историята.) ... (пп Има и критика в статията, но в крайна сметка - си остава правилното: съзнанието е отношение. " Невъзможна е съществуването на системата „субект-обект" при дуалистично решение. Системата „субект-обект" е възможна само при монистичен подход." Правилно е дуалистично, щото информацията, която пристига до сетивата, е с дуалистичен модел: "Вълна-Частица". Няма абсолютно начало, а вероятностно. Затова работата на мозъка се оприличава на "квантов принцип", от много изследователи. "Невъзможно е непротиворечиво решение на въпроса за същността на психичното, респ. съзнанието ако се разкъсва системата „субект-обект". Обектът не е външен за възприемащия индивид. Външна за него е вещта, която причинява обекта, като въздейства върху сетивата на индивида. Казано с други думи обекта е част от мозъчните процеси." Ами - не се разкъсва системата "субект-обект", понеже и полевата форма (носител на информацията) е материя, а не точно (и само) "вещта". Мозъкът обработва полева форма на материя, докато се съотнесе с "преживяно" (памет - стоящи вълни - в полеви вид или поле+белтъчна макромолекула), та да формира абстрактен образ на "вещ" или "кво да е" извън себе си, с идея, да се оприличи на "обект" от реалността! ...Има и още интересна критика..., но вече почти в окултното объркване на психика със съзнание. Психиката е реагиране до момента на съотнасяне. След това е съзнаване към "цикъл символи" (памет на преживяно), формиращи с частично допълване на символи от всичко възбудено: абстр. образ, съответен на обект и това е "знаене" на субекта за обекта, което с ОВ се запаметява и последствие се ползва, при съотнасяне към него "цикъл"... В този смисъл - животни има със психика, но съзнание има само при Човек. ...

? Харесах "точките"! Вникване в чуждите позиции, аргументи и изводи; Изисква Внимание - при децата, могат само по 1-3 мин да внимават. Затова е нужно да се "променя" играта, често. При шахматистите, например, Вниманието е от порядъка на часове, ако "искат" да са добри. В смисъл - колко време внимаваме е постижим и добър краен резултат, за разбиране при анализ. Съобразяване с наличието на чужди гледни точки; Задължително договаряне за уточняване - Цифрата 6 е с различен прочит, когато е написана на лист на "масата", а прочитащите са седнали да си приказват, един срещу друг... "Поставянето" на мястото на друг е измамно просто - има аксиални вектори - които или се променят по посока при огледално отражение или не се променят(?) и това е голям проблем ... при тълкуване свойства на вещество и антивещество, например. Установяване "ляво-дясно" - също. Издигане на честни контриращи аргументи и доказателства; Честни са само фактите. А търсим истинността им експериментално. За където не са възможни експерименталните проверки - тогава правим мислени модели, които да включват аргументи и доказателства - но, винаги косвени!.. "Номерът" в науката е да се измисли подходящ метод за експеримент. Способност за четене между редовете, виждане под повърхността и отсяване на грешни или нечестни изводи; (съответства на първата точка) Изисква Знания за разнообразни явления, свойства и закономерности. Тук е и интуицията - възникват едновременно множество абстрактни образи от "под повърхността" и ако "се нацели" причинно-следствена връзка, това става добър повод за нов размисъл и дискусия. И др... ...

Направо е в модерното: "Ти, да видиш!"... и допълнението на Геро, носово: "А!"

Всъщност, усещанията - са най-трудни за описание. В това "ю,тюбе" кратичко са споменати множество "квантови" възможности, но нито една ... не става за начално обяснение: https://www.youtube.com/watch?v=5Wge_-lHI0A Прави се опит за обяснение с антропен принцип, но е точно обратното: Човек е рожба на всички предидущи взаимодействия в природата - развитие на материята и носи физическите свойства, в себе си, до достигане - еволюционно и на квантов принцип - мозък със съзнание- психически свойства, които може да управлява в малки граници. И понеже, и мозъкът по рождение работи на квантов принцип, грешно се предполага, че нарочно е създаден ... от нещо друго (или някой друг интелект). Щото, обясненията, по принцип, са Човешка дейност, "нужна" на други Човеци. (всичко, съвсем обективно, си идва на мястото, ако ... се приеме гледната точка на хипотезата за непрестанното образуване на вещевата форма от полева и обратното... Достатъчно тъмна материя и тъмна енергия си има, та логично да си "направим" не само наблюдаемата, а и цялата Вселена ) ...

(ОТ, за майтап: По-страшно щеше да е, ако пръднята замирише на уран)

От коментар след статията (с преводач) " and now psychological science has a name for it: contemptuousness.""The less we know, the more we name". ( "и сега психологическата наука има име за това: презрение." "Колкото по-малко знаем, толкова повече го наричаме". ) ... (пп презрението е все пак, някакво отношение. Има и по-страшно (преди време го споменавах): Обява:"Заменям безразличие за кво да е!" ) ...

Майтап, да! Дестилираната вода - не става да пиене. Няма вкус и не внася соли в организма. А, сублимацията е когато от лед става водна пара, не вода (или от вода) https://bg.wikipedia.org/wiki/Сублимация Не случайно се "давим" от капитализъм в мутринско изпълнение ...

Да, правилно е описано - за да може да лъже! Себеподобните си. Ако лъже само себе си - може и да не "оцелее в общество" Както вече някои са казали - лъжата е "оръжието" на слабите и ...дребните, ония, дето ядат ориз. Но и заради (заедно с) лъжата е измисляна и науката. Да установява истини. Доколкото истината е конкретна се изследват границите на приложимост на предполагаема истина... Природната мимикрия - не е лъжа (На лъжата краката са ... хубави!). (пп Стига приказки, че да не започна да лъжа!) ...

Интелигентността не е задължително да стигне до гениалност. "Гений", ако не е диагноза е обществено признание. (Интелект - от недостатъчна информация, да се постигне правилен извод, за по-нататъшно отношение-поведение. Затова има значение генетичната подложка, осъществена при смесване на генетичен материал. По-добро предразположение към "вид" абстрактно мислене - относителни връзки в ляво-дясно полукълбо, може да доведе до по-добри резултати в дадена област на познанието. Тривиално.) ...

Социалните закони винаги са по поръчка - обслужват властта! Историята ... има примерите. (не помня автора и цялото - извинявам се, ама в стихотворна форма беше, по повод на Крумовите закони за изкореняване на лозята, че ... много пиела войската: "...Круме, какви закони си сътворил, ама искам да те попитам: След битката със Никифор, от неговата кратуна, горнобанска вода ли си пил?") ...

Явно има нужда от дефиниция, за разбирането на: що е туй ентропия?!: https://www.climamarket.bg/какво-е-ентропия.html "В средата на миналия век немският учен Клаузиус формулира втория принцип на термодинамиката (първият е за съхранението на енергията), който опростено звучи така: Топлината винаги се предава от по-горещото тяло към по-студеното и никога обратно. Като мярка за необратимото разсейване на енергията Клаузиус въвел термина ентропия (от гр. „ен“ – в, вътре и „тропе“ – превръщане). Ентропията е функция на състоянието на системата, тоест на всяко състояние може да се съпостави напълно определено значение на ентропията. За обратими (равновесни) процеси например изменението й се изразява така: S =Qmin /T , където Qmin е минималната топлина, поддържаща системата в обратим изотермичен процес, а Т е абсолютната температура на процеса. Изменението на ентропията при различните процеси в системите е: в самопроизволни процеси S> Qmin /T в равновесни процеси S = Qmin /T в несамопроизволни процеси S < Qmin /T За изолираните системи, в които dQ = 0: в самопроизволни процеси S> 0 в равновесни процеси S = 0 в несамопроизволни процеси S < 0 Ентропията е мярка за случайността или безпорядъка в една физична система. Тя изразява броя на възможните конфигурации или подреждания на съставните елементи на системата, при които нейният общ изглед, т.е. форма и физични характеристики, не се променя. Втория принцип на термодинамиката може да се формулира и така: При самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства. Физическият смисъл на нарастването на ентропията се свежда до това, че състоящата се от множество частици изолирана (с постоянна енергия) система се стреми да мине в състояние с най-малка подреденост на движението на частиците. Това е и най-простото състояние на системата или термодинамично равновесие, при което движението на частиците е хаотично. Необратимата посока на процесите на преобразуване на енергията в изолираните системи рано или късно води до превръщането на всички видове енергия в топлинна. Тя ще се разсее и равномерно ще се разпредели между всички елементи на системата. Максималната ентропия означава пълно термодинамично равновесие, престават всякакви непроизволни премествания на атоми и молекули, прекратява енергообмен както между отделните части на системата, така и с окръжаващата среда – настъпва статистически или термодинамичен хаос." ... ...

Мисля си - до "кора" - няма да стигне нещо, което в последствие да му е възможно да излъчи информация. Ето една весела гледна точка (заради която книжката беше забранена (пратена в детски дял (?!) на библиотеките -около 1965г ) http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9536&Level=2 "Да не обиждаме спираловидните хора Атомният пистолет издаде мелодичен звук и гигантската слоноамеба се превърна в тон и половина юфка. Пешо въздъхна и изтри потта от скафандъра си. — Уф! Ако това се беше стоварило отгоре ми... В следващия миг той дочу оглушителен вой и през гъстата мъгла видя приближаващия се спираловиден човек. Той явно беше много развълнуван, защото непрекъснато се свиваше и разпускаше от петнадесет сантиметра до десет метра. Всичките му устни крещяха в хор: — Какво направи ти! Защо уби добитъка? Кой ще ми дава сега сярна киселина за децата? Ще ги оставиш от глад да умрат! О, хиляди богове, ще те разкъсам на парчета и ще наторя нивите си с отровната ти плът! Спираловидният човек така се удължи от възбуждение че от върха му се откъсна една полузавивка, която падна на земята и веднага започна да крещи. — Видя ли какво стана сега? Ядоса ме и се роди още едно. Ставам вече многодетен, а няма с какво да ги изхраня. О, богове! Пешо не дочака края на излиянията му и побягна. Със сапьорската си лопатка той бързо копаеше гъстата атмосфера и отиваше все по-напред и по-напред. Зад него се чуваше задъханото тичане на спиралоида. След около час бърз ход Пешо измина седем метра и спря да си почине. Далече зад него, на около три метра и половина, спиралоидът и новороденото му жадно дъвчеха атмосферата. Различни звуци изпълваха микрофоните на шлема. Чуваше се воят на слоноамебите от съседното пасище, чуваше се вечното мляскане и преживяне на спираловидните хора, свистеше юпитерианският вятър, а откъм планетолета предаваха „Лебедово езеро“ от Чайковски. Пешо си почина малко, включи в дихателя двойна доза хранителен газ и отново започна да работи с лопатата. Надвечер, съвсем капнал от умора, той успя да преодолее последните четири метра до планетолета и попадна на малката изкуствена полянка, която четири багера поддържаха свободна от атмосфера. Той свали шлема на скафандъра, тъй като предавателят му се беше повредил, и изсвири с уста призивния сигнал. Люкът на космичния кораб се отвори и две здрави ръце издърпаха нагоре отпуснатото му тяло. — Тъкмо на време идваш. В момента профгрупата разглежда твоя случай. — Какъв мой случай? Аман от тези събрания, бе — Влизай, влизай! Започва. В каюткомпанията всички имаха строги лица. Поставиха Пешо на видно място, провериха отсъствуващите» след което профгрупоргът се изправи тежко. — Другари, днес следобед се получи оплакване от спираловидните хора срещу другаря Пешо. Посоченият другар, тръгнал да изследва обстановката на Юпитер, по най-без отговорен начин е унищожил една слоноамеба, с което е лишил един многодетен спиралоид от насъщната му сярна киселина. Това деяние на другаря Пешо може да се окачестви само като... Нататък Пешо престана да слуша, защото знаеше предварително какво ще се каже. На такива събрания той беше присъствувал още на земята като студент по звездоходство — първи курс. Изказаха се и други другари. Особено остро становище взе готвачката, която водеше и културно-масовата работа. Тя направи паралел между сегашната лростъпка на Пешо и отношението му към доброволните бригади за белене на картофи. Накрая дадоха думата на Пешо. Той се надигна с въздишка, огледа другарите си, пристъпи към пулта на кибернетичния магнитофон и натисна червеното копче за самокритика... Накрая бяха взети, и протоколирани решения, въпросът се уреди и всеки се зае с работата си. Само навън, някъде сред мъглите на Юпитер, продължаваше да се чува воят на спираловидния човек, който още не можеше да прежали слоноамебата си"

Това ми се струва забавно-разбираемо: http://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Trigonometriiata-mozhe-da-bade-lesna-no-v-GIF-ove_106544.html Тригонометрията може да бъде лесна, но в GIF-ове Тригонометрията е клон на математиката, който изучава триъгълниците и по-специално - връзките между ъглите и дължините на съответните страни. Интересно е, че тригонометричните функции, които определят тези взаимоотношения, са тясно свързани с окръжността. Излишно е да се каже, това прави една от най-трудните теми в математиката за учениците, но тя може да се разбере интуитивно и това е част от начина, по който се преподава. Учениците се обучават за връзката на кръга с тригонометрия, но мнозина не успяват да остзнаят дълбочината на тази връзка. Със статични графики и уравнения е възможно да се справите с правилата какво означават различните функции, но определено е по-лесно с анимирани GIF-ове, защото се добавя още едно измерение - времето. Как се променят тригонометричните функции с течение на времето е от решаващо значение за разбирането им. Изданието Business Insider представя подбор от анимирани тригонометрични GIF-ове. За начало ето какво представлява числото π: Imgur А ето как може да лесно може да се разбере какво са радианите: Wikimedia Commons Сега да видим връзката между синусите, косинуса и кръга. Ето илюстрация на основните взаимоотношения между трите. Забележете как манивелата се движи в кръг, а плъзгачите, които съответстват на синуса и косинуса, се движат нагоре-надолу във вълнообразна форма: imgur Ето една по-традиционна демонстрация на синус и косинус. Черна точка едновременно обикаля в кръг и по оста Z. По този начин стойностите по Y се трансформират на синусоида (червената линия) и стойностите по X се трансформират на косинусоида (синя линия): imgur Сега можем да свържем тази връзка между функциите и кръговете с триъгълници: imgur Връзката на триъгълника е от решаващо значение за дефинирането на функцията тангенс - tan(). Пресечната точка на линията на хипотенузата на триъгълника с вертикалната линия от дясната страна на кръга определя функцията. imgur Друг начин да се покаже без триъгълник: ... ...