Малоум 2

Това ми идва в повече: http://megavselena.bg/vnimanie-genen-doping/ Внимание: генен допинг Мислите, че измамниците никога не просперират? Не, това определено не е така, поне в спорта. Ланс Армстронг спечели тур дьо Франс седем пъти. Мани Рамирес спечели два пъти световните серии по бейзбол, Бен Джонсън спечели олимпийски златен медал. Десетки други печелят медали от Олимпийски игри. Разбира се, длъжностните лица в крайна сметка разбраха, че Армстронг, Рамирес и Джонсън са използвали забранени субстанции и лекарства, а много спечелили олимпийски отличия трябва да връщат медалите си. Бяха наказани и цели държави за политиката им в областта на допинга. В не толкова отдалеченото бъдеще обаче, атлетите мамили по този начин могат да бъдат забравени, заместени от такива, които ще мамят по начин, който е още по-труден, ако не и невъзможен за хващане. Защото идва времето на така наречения генен допинг. Учените вече знаят как буквално да пренапишат генетичния код на човека чрез генетична модификация и редактиране на гени. Това означава, че утрешните спортисти биха могли да постигат победи и рекорди с гени, които са синтетично променени. Как ще работи това? Помислете за момент за генетично модифицираните организми (ГМО). Вероятно сте ги срещнали в супермаркета, може би сте чели за тях. За да се променят гените на растенията, учените обикновено използват вирус, за да въведат „полезен“ ген. На теория учените могат да прилагат същия процес, за да създадат и по-добър атлет. Например, един учен може да „инструктира“ вирус, който да вмъкне допълнителен ген, насърчаващ организма да произвежда протеина еритропоетин (ЕРО). Еритропоетинът е гликопептиден хормон, който контролира образуването на червени кръвни клетки (еритроцити) от стволовите клетки на костния мозък, в зависимост от консумацията на кислород. Така той помага за доставката на кислород към тъканите, поради което спортистите го инжектират в продължение на години, за да подобрят резултатите си. Откриването на допълнително инжектиран ЕПО е относително лесно, поради което спортистите, подложени на редовни допингови тестове го избягват. Но откриването на излишък от ЕПО произвеждан от самия организъм, а не внасян отвън, е много по-трудно, продължително и скъпо, макар че е възможно. Длъжностните лица ще трябва да потърсят допълнителни копия от гена на спортиста в кръвта му или чрез друга биологична проба, казва за CNN Оливие Рабин, старши изпълнителен директор по международни партньорства в Световната антидопингова агенция (WADA). Разбира се, това може да даде резултат само ако служителите знаят как изглежда оригиналния генетичният код на спортиста, преди да бъде редактиран. В края на краищата, кой казва, че спортистът не е роден с тази „екстра“ доза ЕПО? Става още по-сложно ако се намеси и генната редакция. За разлика от генетичната модификация, която включва добавяне на гени, при редактирането на гени един спортист няма да има никакви добавени гени, които служителите да открият. За да се справи с проблема, WADA обмисля да поиска от всички олимпийски атлети да представят копия на пълния си генетичен код. Това обаче е определено територия нарушаваща неприкосновеността на личния живот и въпросът става още сложен, когато се знае, че някои олимпийски спортисти са още непълнолетни. На всичкото отгоре, това няма да спре възможното генетично модифициране при всички спортове, тъй като ще имаме нужда от копия от кода на всеки състезател (не само на онези, които се състезават на Олимпиадата), за да бъде хваната генетичната модификация преди да стане реална. Нещо почти невъзможно. Затова изследователите предлагат официални лица да обучават спортистите за етичните въпроси и за рисковете за здравето, свързани с генния допинг, докато в този си вид той все още е само теория. Дали обаче ще проработи и подобно възпитание? Все пак, ако сме научили нещо от употребата на „стандартен“ допинг, това е, че спортистите са готови да поемат невероятни рискове, за да се справят с конкуренцията и да победят. За някои спортисти потенциалните недостатъци на генния допинг може дори да изглеждат полезни, ако може да им помогнат да постигнат слава. И засега няма открит ефективен план за да бъдат спрени." ...

Пак бързаш! Що не го прочете цялото - кратко е? ... (да припомня по хипотезата: подредените в хало вакчастици се явяват структурирана подложка, върху която се образуват непрестанно всички частици в галактиката. Това са геодезични за "свободно движение" с гравитони. Тази подреденост им дава голяма вероятност да се образуват с минимална енергия на образуване, т. е., те , в движението си, следват "лесното" от само себе си. И само разни локални "взривчета" на звезди , от които се излъчват новополяризирани ЕМполета им "пречат" на свободното движение и им действат силово, за сравнително кратко време. Затова има и "прахоляци", които след време се организират в единно движение от временни елмагн. сили (до неутралност) и постоянни собствени грави-сили. С натрупване на маса се "мачка" ядрото им, загрява прекомерно и ... т. н., се стига до избухване звезда - нов взрив, и после пак.) ...

Така е когато бързам да напиша нещо, и бъркам значението на словореда. В Уикито има доста популярно за ЧД :https://bg.wikipedia.org/wiki/Черна_дупка "... Ентропия и лъчение на Хокинг През 1971 Стивън Хокинг показва, че общата площ на хоризонта на събитията на произволна група класически черни дупки не може да намалява. Това звучи много подобно на Втория принцип на термодинамиката, като площта играе ролята на ентропия. Якоб Бекенщайн предполага, че ентропията на черната дупка наистина е пропорционална на площта на нейния хоризонт на събитията. През 1974 Хокинг прилага квантовата теория на полето към полукласическо изкривено пространство-време и установява, че черните дупки могат да излъчват топлинни лъчи, известни като лъчение на Хокинг. Това му дава възможност да изчисли ентропията, която наистина е пропорционална на площта, потвърждавайки хипотезата на Бекенщайн. По-късно е установено, че черните дупки са обекти с максимална ентропия, което означава, че максималната ентропия на част от пространството е ентропията на най-голямата черна дупка, която може да се събере в него. Това довежда до хипотезата за холографския принцип. Лъчението на Хокинг се генерира точно извън хоризонта на събитията и не носи информация за вътрешността ѝ. Все пак това означава, че черните дупки не са напълно черни. Нещо повече, от ефекта следва, че черните дупки бавно се изпаряват с времето. Въпреки че тези ефекти са пренебрежими за обекти с астрономически размери, те са значителни за хипотетично много малки черни дупки, където преобладават квантовите ефекти. Очаква се малките черни дупки да претърпят бързо изпарение и да изчезнат в експлозия на радиация. Следователно всяка черна дупка, която не може да консумира нова маса, има крайно време на живот, което е функция от масата ѝ. На 21 юли 2004 Стивън Хокинг представя нов довод за това, че черните дупки евентуално излъчват информация за това, което са погълнали, обръщайки предишната си позиция за загубата на информация. Той предполага, че квантовите пертурбации на хоризонта на събитията могат да позволят на информация да излезе от черната дупка, което да повлияе на радиацията на Хокинг. Теорията все още се обсъжда и, ако бъде приета, вероятно би разрешила информационния парадокс на черните дупки. Междувременно съобщението предизвиква силно внимание сред медиите..." ... ... Дълго време Хокинг твърди, че информацията се губи в ЧД. След почти десет годишен спор с друг физик (има книга от автора, но не можах да я намеря), най-накрая се съгласява, че не се губи информацията. (При мен - ЧД нямат маса (не съдържат вещеви обекти, няма информация, която да се губи), а са подредени вакчастици. С форма- подобно празнината на геврек (линии приблизително като магнитните силови линии на бобина). Подреждането е сумарно поле от всички полета на частите на галактиката. Обхваща ги като "хало" и ги "върти" около центъра на геврека, почти като едно цяло с една и съща ъглова скорост. Затова изглежда, че в центъра на галактика има огромна маса. Ентропията е параметър на термодинамиката, но при поглед за Информация - става параметър и на "Подреденост" на обекти (намаляване на хаоса, за Човеци) Така Ентропията става пропорционална на Информацията, умножена с константата на Болцман. (преди време е дискутирано в този форум). ...

Така е, само че максимума на излъчването е на 0.2 см. Да, неправилно съм се изразил Тази дължина на вълната е открита във фината структура за водорода. При "вселенско" измерване на константата на фината структура, също се е оказало, че има малка разлика на стойността й - в 12-тия знак след запетайката - когато е измервана от северното и южното полукълбо. При пресмятане с формулата за 2,7К при АЧТ - максимумът трябва да е около 0,528 см, но тъй като теоретично се ползват множество "опростявания" до достигане на формула - по-важна е измерената стойност, както е по графиката. Средно - това са излъчвания от водород- в най-различни състояния на атома, който по количество е над 70%, от вещевите частици във Вселената. И , е участник в почти всички вещеви обекти. (Принципно, хипотеза - наличното вещество прави (образува локално и съответно - с анизотропия) фон от ЕМПоле. Преди образуването на вещеви обекти е била само квантовата пяна - флуктуации и пренос на импулс по тях - вълни. При структуриране (подреждане, значи: ентропия) на на електрон-позитронна двойка и последваща (времеви интервал) анихилация - следва локално нова поляризация на физ. вакуум - нови вълни. При суперпозиция: стари-нови вълни - вероятността е по-голяма да се формират нови електрон позитронни двойки, нова поляризация и нови места на анихилация, и т. н. - до достигане на енергии при суперпозиция да се образуват неутрон-антинеутрони. (със скорост на светлината повсеместно се проявяват Малки Взривове, а не един ГВ). Неутралните обекти не се влияят от електромагнитните полета, но пък се привличат гравитационно (времеви интервал) и при сблъсък с големи относителни скорости, се раждат протони, електрони (и др). Това са частици с противоположен и еднакъв по големина ел.заряд, но с други физични характеристики - с огромна разлика в масата. Това им дава възможност, да се обединяват на база ЕМПоле, без да анихилират. Просто - измененията на полето, създадено от протона са "подходящи" за образуване на електрона, около него (тежък е), а пулсациите на образуване се диктуват от протона и затова - електронът може да е с вероятност в слой около протона. При поглъщане на фотон - образуването на електрона може да е в по-далечен слой на протона и т. н. - известно е останалото. Така, двете важни градивни вещеви частици на познатата ни материя, като че ли си обменят фотон за връзка (полева форма на материя), демек - още от тук "се вижда" от Изследовател, че е възможно понятие за Обратна Връзка, при вещевите структури. Тава води и до сили с ентропиен произход и действие на фундаментални закони - които са открити от науката.) ...

Има нещичко като като правила: https://www.youtube.com/watch?v=d7ydxLfoPzw ...

Имаше една хубава статия за възможна анизотропност: http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Os-na-zloto-ne-sashtestvuva-vav-Vselenata-tia-e-ednakva-vav-vsichk_57190.html "Ос на злото" не съществува във Вселената - тя е еднаква във всички посоки Екип космолози, използвайки най-старото излъчване, заревото на Големия взрив или космическия микровълнов фон (CMB), показа, че Вселената е "изотропна" или една и съща независимо по какъв начин я гледаме - в нея няма ос или друга специална посока в пространството. Даниела Саадех (Daniela Saadeh) и Андрю Понцен (Andrew Pontzen) от Университетския колеж Лондон доказват, че има само 1:121000 шанс да съществува привилегирована посока - засега най-убедителното доказателство за изотропността на пространството. Констатациите на британските учени са представени в статия в Physical Review Letters. Основният принцип на съвременната космология гласи, че нашата разширяваща се Вселената е хомогенна и изотропна. От изотропността (независимост от посоката на наблюдение) логично следва еднородността (хомогеността) на пространството, т.е. липсата на особени точки на симетрия във Вселената. В същото време един наблюдател от всяка точка на пространството във всяка посока ще вижда една и съща картина. Разбира се, има неравномерности, плътни струпвания на материя и обширни области от почти пълен вакуум, но в по-голям мащаб, те не са от съществено значение. Този принцип не се нарушава дори най-големите наблюдавани космически структури - галактическите нишки (филаменти) и формираните от тях "велики стени", като достигат стотици милиони светлинни години. В началото на 2000 г. американската космическа сонда WMAP получи първите подробни данни за космическия микровълнов фон. Това е първото лъчение в нашата Вселена отпреди повече от 13 милиарда години, но оттогава значително се е охладило и сега е останало като "бял шум" в слабия радиодиапазон. На картата на температурата на този реликтов фон, съставена от данни от WMAP, всъщност се забелязва една дълга структура. Появата на тази "ос на злото" постави под въпрос много от основните концепции на космологията, въпреки че много специалисти смятат, че това е резултат от статистически флуктуации. Това е заключението и на Саадех и Понцен, които щателно са търсили следи от анизотропия в микровълновия фон в Вселената. Учените изследват няколко възможни сценария за поява на привилегировани посоки. Например: нашата Вселена може да се разширява в различни посоки с различни скорости; или още в ранните етапи на своето съществуване може да е смачкана в една посока и разтеглена - в друга от древни гравитационни вълни; или може да се върти цялата - всеки от тези варианти трябва да е оставил следи в свойствата на микровълновия фон. Една анизотропна Вселена ще се "издаде" в разпределението на космическия микровълнов фон (долу). Но действителния CMB (горе) показва само случаен шум и никакви признаци на такива модели. Източник: ESA and the Planck Collaboration; D. Saadeh et. al. Авторите моделират въздействието на пет варианта на анизотропия на космическото микровълново фоново лъчение на Вселената и получават различни характерни модели, които трябва да се запазят в него. След това те търсят тези модели в данните за температурата и поляризацията на космическия микровълнов фон, използвайки данни не само от WMAP, но и резултатите от по-модерната европейска сонда Planck. Както се вижда от сравнението, микровълновото излъчване в действителност няма признаци за анизотропия на Вселената. Този анализ стигна до следното заключение: шансът в космоса да има предпочитана посока или ос е равна на 1: 121000. За космолозите, чиито изчисления се основават на предположението за изотропност на Вселената, това е доста окуражаващ резултат" ... ...

Има си и нормална физична интерпретация, не че физиците ще се съгласят с нея, но не противоречи на наблюденията, а само ги обяснява. "Реликтовото" е с дължина на вълната 21 см. Това е резонанс вълна на съществуване (поради съществуване) на водородна молекула. А, най-разпространеният елемент във Вселената е водородът. Това означава, че в зависимост от локалното количество водород ще е разпределено (по наситеност) и "Реликтовото" лъчение. Затова излъчването ще има и нюанси в стойността си по места - само глобално осреднено е хомогенно. (По хипотеза - вещевите обекти, от електрон, протон, неутрон - нагоре в структури, създават и определят средното ЕМПоле в околността си на пребиваване и съответно - изменят стойностите на полетата при превръщанията си. Затова превръщанията, локално зависещи от въздействието на фотони, стават със скок, а не постепенно - в предишното си състояние са били устойчиви във времето, но с "атаката" на външни за тях фотони, устойчивостта в новото "изисква" нави качества, нови свойства. Принципно - еволюцията протича със скок на нови характеристики на участниците. Не всички "скокове" са с възможност за пряко наблюдаване - например, момент на излъчване на фотон от възбуден атом. Случайно действие е само за Изследовател, но не и за Природата. Въобще: случайност е когато две независими събития се случват на едно и също място в един и същ момент от време (падане на ледена висулка върху глава на човек. Всяко от събитията си има своето физично обяснение, но човек е "създал" ситуация, при която е възможно да се случи съвместяване по място и време на тез събития ... вероятността, в случая е налице). Понеже може да се опознава малко по-цялостно Природата с помощта на вероятностна интерпретация, то и странностите на КМ грешно се интерпретират като нарушаване на детерминизма.) Така това лъчение, поради съществуване на вещеви структури, не е с епитет реликтово (фон от инфлация след ГВ), а си е днешно глобално състояние на физическия вакуум, доминирано от свойствата на водорода. И още - в последно време все повече се счита, че ГВ не е възникнал в една хипотетична точка - Първично яйце, а в голям обем от пространството (не е празно, а има тъмна материя), повсеместно и поради сили с ентропиен произход на отблъскване на галактиките, съществува и "разбягване" ( в кавички, щото и много от галактиките се привличат гравитационно по-силно от отблъскващите сили на ентропията и се сливат - т. е., не всички галактики се разбягват, тези, които са далеч една от друга - даже, се движат с ускорение, т. е. само се отблъскват, вече) Не виждам защо да е нужна религиозна интерпретация, на каквото и да е. ...

Така е - всеки си има собствено мнение, независимо дали е харесвано или не в публичното пространство. Не помня да съм казвал: "вервайте ми!" или лесно е за разбиране на хипотезата (не е теория) за непрестанното образуване, ама сам виждаш, че като не се прилага - трудно се обяснява: как един обект може да проявява вълнови свойства във своето свободно пътуване в пространството, а когато да вземе да взаимодейства тези му свойства изчезват ? "Тези му свойства" не изчезват, а са недостъпни за Класическо наблюдаване в повечето случаи, с нарастване на размерите на обектите в средните дължини на вълни на фона от ЕМП. Знаеш за вълните на Дьо Бройл. Така наречените "пилотни вълни", вълни на материята. https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълни_на_дьо_Бройл (Пилотни - показват пътя на движение, но с изхвърлянето на етера, отпадат от обяснението: защо показват пътя? - но и пилотни: (по хипотезата) в смисъл, че са сума от "падащи" фотони от околното на обекта поле и собствени за обекта вълни от непрестанното му образуване по посока на движение+устойчивост на съществуване на обекта. В общия случай: Те са и връзката между електромагнитните вълни и механичните трептения. Всяка елем. частица се образува непрестанно на Слоеве. Фотон от външното ЕМПоле се поглъща безразрушително от най-външния слой. Набъбва частицата по обем, защото в този слой, ограничен от образуващите фотони на частицата е влязло още едно трептене (като дължина на вълна, кратна на собствените образуващи вълни на частицата), времето за образуване на външния слой се забавя спрямо старото състояние. Възвръщането към себе-образуване вече става с по-голямо "биене" спрямо условен център на частицата, а това означава Неравновесно състояние. След няколко цикъла в опит за образуване - погълнатия фотон се излъчва ... в ква да е посока (зависи и от посоката на външните полета), с друга дължина на вълна, но със същата енергия - честотата е променена. Частицата релаксира, демек. Казваме, че частицата се движи свободно, ако пилотната вълна е по посока на геодезичната линия. Тогава поглъщането е точно по посока, а излъчването е точно обратно на посоката - за наличие на движение, без около него, да могат да се измерят фотони от излъчване. Все едно - полето не се променя, при равномерно движение, а ние и апаратурата ни, "хващаме" само промени в полетата Във всички други случаи на движение има ускорявания (проявяват се сили, заради напускане на "траекторията" на геодезичните линии) и могат да се измерват излъчени фотони и ЕМВълни. Особено силно забележимо е това излъчване при частици с физическа.характеристика "заряд".) ..

(Фотонът е "прав и обгръщащ го обратен" ток, следствие подреждане на вакчастиците по посока на вектора на импулса - пренос на ляво и дясно завихряне, предизвикано от токовете, но не са едновременни, а са последователни - едното действие предизвиква другото "в себе си" и така става, че съдържат интервал време. При попадане във вещество-кристална структура, фотонът се поглъща от собствените завихрени полета на кристала, поради подреденост на частиците му и така е възможно: едната пулсация да се погълне в една част на полето на кристала, а другата пулсация - в друга, съседна част. (поглъщането е във външна част на собствените "вихри" на кристала - там се вмества). Това е неравновесно състояние на кристалната решетка и тя се освобождава и от двете погълнати трептения, но заради престоя на всяко от тях - вече в две различни направления се пренасят Половинките излъчени фотони. Такава е втората преграда с процепи във видеото. Изследват пренос-движение на две половинки от началния фотон и тези половинки ги считат за сплетени. Значи - може да ги разпознават по поляризация. От екран + № на датчик - през кой от отворите А или В е преминал началният фотон.) ...

Не го харесвам - доста отдавна съм гледал някои клипове с негово участие. Той ползва незнанията на хората по физика, за да се прави на велик. Иначе - добър манипулатор е. Бая хора е заблудил. Няма идея какво е ефир, но има много идеи "какво не е ефир!"... Това не помага на хората да си обяснят света. И да, забавно е!.. оплюването на опоненти-учени, но не са верни неговите тълкувания, ако евентуално ги има... Щото - той няма достатъчни знания и се надява на "врели-некипели" за повече публика - комерсиален е. Колкото и странно да е - не го укорявам: щом има наивни любопитковци, що да не ги ползва . Техен е проблемът да си набавят знания... Той им предлага конспиративни мотиви, а това "се харчи" в публичното пространство. ...

Това, ... някаква нескопосана критика на атеизма ли е?..Или - той е виновен за неизясняване на еволюцията?.. Има доста научна литература.https://bg.wikipedia.org/wiki/Еволюция А, еволюция на материята във вселената е съвсем отделен въпрос, предмет и на философията, физиката, химията. Например: Теорията за Големият взрив не е "основен принцип" на еволюцията, а теоретично предполагаем резултат от научно изследване на материята. ...

Да, ама и фотоните са частици (фотоефект) - не точно като частици с "маса" и имащи вълнови свойства, доста по-удобно е на всичко - и фотони, и масови частици - да се "гледа" вероятностно. Щото в микрото - няма друг начин. Лошото е когато на база вероятности се предрича случайност, а няма случайности извън ... "мисленето в главите ни" Всяко "следствие" си има "причина". Пък гледай тук кво стаа! https://www.youtube.com/watch?v=TpAoZejvVaY Едно време жреците са гадаели по "карантиите на жертвените кучета", а сега - по системи от лещи, призми, огледала и пр. прибори, и се чудят що има нарушаване на причини-следствени връзки. (например - считат, че един фотон като тръгне от "В", то той е същият който пристига в "D". Но всяко минаване през оптиката - прави излъчване на нов фотон с характеристики по вероятностен принцип.) ...

принципа на работа на ципа?" - а не - работа на "ползващия" цип! Не "как се манипулира" при отваряне-затваряне на цип. (това го описвах, за да е ясно и на немеханици, за кво иде реч). Затова и допуснах, че на авторите на въпроса, не им е ясно работата на ципа - непълен е въпросът и е зададен за неясен отговор... Често се случва и нарочно да е така формулиран. Затова казах: сили на триене при работа, демек, с една-две думи се засяга принципът, който се ползва повсеместно - работа срещу сили на триене. (и кранчето на чешмата работи на същия принцип, и спирането на водата в тоалетното казанче и мн. други) ...

Ужас!.. За Лунната соната съм чувал, ама за Лунна салата, НЕ!

Хе-хе! Няма как да е "мой" моделът на "локализиран вълнов пакет". Само го ползвам за доизясняване (с прилагане на хипотезата за непрестанното образуване на обектите, която знам, че не харесваш). Иначе, теоретичният модел е идеално описан във "Файнманови лекции по физика" и ... интересното: въпреки, че е пакет вълни на вероятности, то той може да се отъждестви със самата частица! Дори се е мислело, че точно това е частицата ... през цялото време на нейното съществуване и този мат.модел решава напълно физическите й свойства. Само, теоретично, дето имало разходимости - след кратко време пакетът се разпада. Е, на практика, явно не е вярно - протонът, електронът, водородът и т. н. - съществуват дълго време по наши мерки... (Затова давам алтернативата, по-горе) ...

Получи се интересно, но заблуждаващо, че е възможно действие "сглобка-разглобка" на нещо, статично работещо в сглобка, без да се създадат сили от триене. След като се "захванат в сглобка" противоположни зъбци с форма на куха полусфера и отгоре й сферична пъпка- само 2 бр. противоположни зъбци - съвсем лесно е при хоризонтално приложена сила, да се "разглобят". Значи: за разглобяване е нужно малко свободно движение на зъбите, във вертикал - осигурено в оригинал движение от мекия (гъвкав - в него също възникват сили от триене, макар и малки) материал на лентите. При много на брой зацепени зъбци, движението по вертикал става почти невъзможно и силите на триене стават огромни при опън в хоризонтално направление не могат да бъдат преодолени - ципът е затворен- (силите на триене са в контактните точки на полу-сферите, перпендикулярни на повърхнините им и това не е захващане "кука в халка или в бримка", та да се разделя с разрушаване на една от частите - срязване на пъпката, например). Подвеждането на лентите под ъгъл с клин - достатъчен, че да осигури завъртване по повърхнините на полу-сферите, та да се "разглобяват", осигурява точно - лесно движение-завъртване на зъбците "по вертикал" - маха силите на триене, които осигуряваха "работа" на ципа. (да припомня - ципът работи когато е затворен). Та ... критичното мислене предполага и малко знания. Пет години съм бил БРИЗ (бюро за рационализации и изобретения) и ми е ясно, че най-трудната част за новаторите е да направят юридически вярно описание на "работата" на механизмите си. Изискването беше - описание в ЕДНО изречение, без да се държи на художественото изразяване... От тогава, когато видя обяснение в много изречения ... съмнението ми за достоверност на изложеното се увеличава.. ...

Готови мисли извън съзнанието (в подсъзнанието) няма. В несъзнаваното има придобити от опит обособени "цикли" за пренос на импулси-абстрактни образи - пътища, които често са повтаряни и ... се държат-проявяват, като че ли са сформирани "готови мисли" и чакат употреба?!. Ангажираните памет-символи - в тях цикли, не пречи да се ползват и от други моментни абстрактни образи при мислене, но и - много бързо (натрапчиво), с голяма вероятност, правят "изплуване" на натрапчивото в Мисленето. И, доколкото съзнанието е отношение, натрапчивите мисли влизат в това отношение и по-скоро - пречат на разнообразието на използваните образи при текущия мисловен Процес. Така че - съм за "второто" ти изречение. ...

Много добре обяснено, според мен, заслужава си да се изгледа. Основни са въпросите за научност, за които доста често дискутираме: https://www.youtube.com/watch?v=LDb0spy7o-Y Бръсначът на Окам, Принцип на съответствието на Бор, Фалсифицируемост по Попър Всички тези "критерии", за определяне на научност, са с ограничено приложение. Важни остават мненията на гилдията на учените?!. ...

Ако забеляза, в по-ранен мой постинг - "работа" на ципа е с кавички. Ципът работи когато е затворен. Ако е нацяло отворен - не работи. Когато работи: Не може да се отвори поради невъзможност за преодоляване на силите на триене в противоположните му части на лентите. Освен това - "кукичките" са зацепени (цип) и свободното движение "по вертикал" е спряно - плътно са една до друга. За да се отцепят се ползва "клин" в долната част на затвора и разтварящо водене на отделните: лява и дясна ленти на ципа. ...

Не, този извод е погрешен. Може да се каже, че Човек разполага с различни видове "разум". Ако съзнанието ни е "програмиста", то подсъзнанието е компютъра. Програмистът може има достъп до всички ресурси на компютъра. Съзнанието ни много тясно си взаимодейства с подсъзнанието ни, когато сме в състояние на "будност". Подсъзнанието извършва планини от работа, които са невидими за съзнанието. Подсъзнанието разтоварва ресурсите на ума, изпълнявайки автоматично множество действия. Казваш, погрешен извод, но ... доказваш, че не е погрешен ... даже по-добре от мен. "Видовете" разум са без значение, ако ги няма. Също - и ако няма (липсва свойството) разум. Остава - голо реагиране (а не: реагиране "на голо!"). Реагиране - по-интензивно и разнообразно в живото и много по-малко разнообразно в неживото. Не говоря за съзнанието - то си е отношение и почти е в непрестанна справка със записи на символи в несъзнаваното. От най-фината част на клетките, до най-едрата част - кожата, има права и обратна връзка на фино и грубо реагиране. Осъзнаването (в началото) е по-скоро "наименоване" на абстрактни образи. И са в начално състояние "хаос". Ако успяваме да ги подредим в логически конструкт за съществуване в общество, то - той вече е продукт на социум - в този смисъл - възпитание. Но си е баш Управление на част от хаос. Проява на Разум ("Възпитание на чувствата"). Желаното отстъпва място на Разумното (а не на "русото") и следва: РАЗУМНО ПОВЕДЕНИЕ, а не само реагиращ субект. Разумът ни прави човеци със Свободна Воля - в смисъл, че поставя Граници на поведение, които може и да не са "природно" обосновани като РЕ-агиране и да надскачат изискванията на "простото" реагиране. ...

Тук направо си има "визуализация" на теорията за движенията на "вълнов пакет" (вълни на вероятности) - възприет модел на КМ. Единственото, които не е предвидено според мен е, че въобще, за да има движение на вещеви обект, то е нужно "поглъщане-излъчване" на фотони от фона на ЕМПоле, при който се извършва експериментът. (дори и да е мисловен). Тогава "разходимостите" нямаше да ги има и вълновия пакет ще се държи като да е устойчива "обвивка" на вещевия обект, във времето. Както си е на практика, дори и да не се наблюдава от Изследовател - тоест, обектът съществува винаги на "едно място в даден момент". Когато, обаче, се наблюдава - не може да се избегне влиянието и на "пристигащата от обекта" информация. Тоест - неопределеността при измерване си остава и следва заблудата, че "електронът може да бъде на различни места в даден момент, при съществуването си". https://www.youtube.com/watch?v=dYJVWKDTK-w ... ...

Е, не е точно така. Съмнявам се, че авторите на въпроса знаят как (и защо?!) работи ципът. Работи на същия принцип като "тоалетно казанче". Триене. А, триенето е проблем за обяснение дори и в Квантовата механика. Едва ли "ежедневно знание" е в състояние да знае всички подробности. - по-важно е Описание на това което си мислят хората, че е "работа" на ципа. (Велкрото - по ми харесва). ...

По вчерашен виц: Положението е направо Фън Шуй!.. Голям Шуй, малък Фън! ...

Май се повтарям, ама ми е по-лесно мислене с разграничение между ВЗАИМОдействие и ВЪЗдействие. Първото е с възможност за наблюдаване+изследване на ОВ (обратна връзка), докато второто - може да е действие на космически лъчи, преминаващи през ген.- няма как изменението на гена "да си го върне" на космическия лъч - генът умира. Така "причина-следствие" може да се търси при повече, по разнообразни на вид "-действия" и дава право на РЕ-акция, само при откриване на взаимодействия. В този смисъл, въздействието се проявява като общо (всичко плува във фон от ЕМПоле), а взаимодействието се търси при по-частни събития, на малки разстояния. Известно е: специално - първо е открита ОВ при живите организми (взаимодействие). Посредством взаимодействия с промените в околната им среда. Тя е спасение за устойчивост на нещото (какъв да е орган, клетка и др.) във времето. Там е и "прагът на чувствителност" - при изменения на околното (промяна в енергията за активация)- поглъщане измененото-->превръщане - вътре в себе си-->излъчване на неравновесното състояние (ре-агиране) -->поглъщане от фона за възстановяване (релаксация). Колкото повече пъти може да го прави, безразрушително, толкова по-дълго време е устойчиво "на живот". Реагирането е само част от цялостен процес(и). Още "по-загадъчно" става, когато се намеси Разум при човек. Този разум управлява как и дали да се действа с "несъзнавано реагиране", при наличен висок праг на енергията за активация - например: позивни за ходене по нужда! С ОВ може да се задържа действието, щото не е прието в обществото, да се пикае на площада, пред хората. Разумът слага граници на поведението ни (възпитание в общество). (Затова го няма из Космоса и в този смисъл - не го притежават и животните). Така че - "реагиращият човек" е човек без разум! ...

Още едно откритие ще помага: http://megavselena.bg/da-pochakame-malko-s-klimatichniya-apokalipsis/ "Да почакаме малко с климатичния апокалипсис Учени откриха огромен, досега неизвестен източник на азот. Защо това има значение? Защото откритието би могло драматично да промени прогнозите за глобалното затопляне. Изследователите, чиито открития са публикувани в престижното списание Science, казват, че са установили, че идеята, че единственият източник на азот за живота на растенията идва от въздуха, е погрешна. Има огромни складове на азот в скалите в основата на планетата, от които растенията също така се хранят. Това потенциално е голяма новина, тъй като означава, че на планетата има значително по-големи количества азот, отколкото се предполагаше досега. Бен Хълтън от Калифорнийския университет в Дейвис, учен по околна среда и съавтор на изследването казва, че „това противоречи на вековната парадигма, която стои в основите на науките за околната среда“. Обърнете внимание на думата „парадигма“. Ако констатацията на Хълтън за тези огромни, досега неизвестни азотни „складове“ се окаже вярна, това ще има огромно влияние върху прогнозите за глобалното затопляне. Отдавна е известно, че растенията компенсират някои от последиците от изменението на климата, като поглъщат и съхраняват CO2. Учени климатолози обаче предполагаха, че способността на растенията да изпълняват тази функция е ограничена, тъй като наличието на азот в атмосферата е ограничено. Според проучване от 2003 г., публикувано в списание Nature, „няма да има достатъчно азот, който да поддържа сценариите за поглъщане на високи въглеродни емисии от растенията“. Роналд Амундсон, биогеохимик по почвата в Калифорнийския университет в Бъркли, заявява пред изданието Chemical and Engineering News, че „ако има повече азот отколкото се очаква, тогава ограниченията върху растежа на растенията в свят с висок СО2 може да не е толкова голямо, колкото си мислим.“ С други думи, при наличието на повече азот, животът на растенията може да усвои повече въглероден диоксид, отколкото се предполагаше досега, което означава, че планетата няма да се затопля толкова много, въпреки че човечеството изхвърля големи количества CO2 в атмосферата. Хълтън проучва тази възможност от години. През 2011 г. той съобщи, че дърветата в горите могат да черпят азот, който се намира в околните скали. Тогава той обяви „зашеметяващото откритие, че горите могат да се хранят с азот от скалите, което има потенциала да промени всички прогнози, свързани с изменението на климата“, защото означава, че може да има повече натрупване на въглерод на сушата и по-малко в атмосфера, в сравнение с това показвано от климатичните модели. Въпросът е дали някои учени в областта на климата или природозащитници, които са изцяло обвързани с идеята, че индустриализацията унищожава планетата, някога ще признаят това. Ето защо думата „парадигма“ в израза на Хълтън е важна. Често учените разработват теория – или парадигма – въз основа на наличните доказателства, с която да обяснят какво виждат в околния свят. След като тази парадигма бива приета, учените често не са склонни да се откажат от нея, дори ако се натрупват доказателства, че тя може да е погрешна. В крайна сметка, обаче, грешните парадигми отстъпват, като поставят началото на нова научна парадигма. Примери за такова развитие в миналото са теорията за хелиоцентричната слънчева система, за континенталния дрейф, дори някои от теориите на Айнщайн … Същото нещо може да се случи сега и с науката за климата. Редица нови доказателствата продължават да показват слабости в климатичните модели, използвани за предсказване на бъдещото затопляне. Те не успяха да предскажат десетилетна пауза в нарастването на глобалните температури. Нито имаше различни бедствия, които моделите предсказваха и предполагаха, че ще се случат. И в скорошна публикация в списание „Nature“, се заключава, че планетата е по-малко чувствителна към повишаването на CO2, отколкото компютърните модели показват. В същото време в редица публикации се твърди, че Националната океанографска и атмосферна администрация на САЩ провежда много подозрителни манипулации с данни за температурата. Промените в температурните данни постоянно правят миналото да изглежда по-хладно, което на свой ред прави настоящето да изглеждат по-топло. Това създава илюзия за постоянно нарастващи температури, за да съответстват на увеличението на CO2 в земната атмосфера. Марк Морано, редактор на популярния блог ClimateDepot и автор на „Политически неправилното ръководство за изменението на климата“, отбелязва, че „науката не трябва да има политически предварително определен резултат на базата на идеологията и политиката. Науката за глобалното затопляне трябва да бъде отворена за различни проучвания и несъгласувани гласове по отношение на CO2, за да отмени предполагаемия консенсус по отношение на изменението на климата.“ Но дали ще бъде възможно да стане така? Заради репутацията си и огромните суми получавани от правителствени и/или други програми, е малко вероятно много учени климатолози да признаят, че изводите им са били грешни, независимо колко очевидно става, че са били именно такива." ... ...