dora

.... Струва ми се, че точно затова става дума, конкретно с Дания: https://en.wikipedia.org/wiki/Education_in_Denmark Средното образование, което води до "университет", е "гимназията", като между нея и "университета"/aкадемичното образование има подготвителна степен. Другите видове средно образование са технически или практични, не теоритично-академични, и може в статистиката по-горе да не се водят за "висше".

Въпросът е какво в Дания означава "висше образование". В някои държави "висше образование" означава "висше академично образование". Висшето техническо образование не се води "висше". Учениците, се разделят на "подходящи" за техническо (неакадемично) образование и "подходящи" за академично образование в среднообразователното училище, като "техничарите" учат "практически ориентирано образование" (което дори след учене на технически университет не се води "висше"), а тези от гимназиите с теоритичен модел учат "академично" образование, което се води "висше". За целта се оценява (още преди средното образование) доколко ученикът е способен на високоабстрактно/академично мислене, и доколко е по-скоро ориентиран практически. Там техникумът не е колеж, а политехниката не е "университет". Затова и тези с "академичното" образование, водещо се "висше" обикновено са адвокати, лекари, учени (занимаващи се с научна работа), различни хуманитари (и може да не влизат в работната ръка, защото са на свободна практика). Не мога да кажа какъв е случаят с Дания, но вероятно може да се провери.

В моята конкретна специалност се приемаше с много висок бал. Но това очевидно не означаваше нищо.

Тогава не правеха пари. Конкретно в СУ си бяха на държавни заплати.

Абсолютно съм съгласна с написаното от вас, Ник. Вие разглеждате положението в момента, но положението през 90те не беше по-цветущо. Потвърждавам от личен опит, защото тогава съм завършила хуманитарна специалност в СУ. И имам база за сравнение, защото след това съм учила и в западноевропейски университети. Нивото е ужасно ниско. В степен, в която още в първи курс, след завършена езикова гимназия, да си мисля, че съм попаднала в учебно заведение за бавноразвиващи се. Кулърен шок. Първият ми и единствен такъв. С малки изключения, никаква системност на преподаването, а и въобще в материала, нито един свестен учебник, преподаватели, които четат лекции с нос в записките си, безнадеждно остарели материални и методи, липса на критерий при оценяването на студентите, невъзможност за каквото и да било оценяване на труда на тези, които полагат малко повече усилия и се опитват да правят собствени изследвания. Проформа гледане на работата, допускане на студентите редовно да подават курсови работи, в които 90% от съдържанието е преписано буквално от книгитв е библиотеката. Условие за вземане на изпит: възможност за наизустяване на казаното на лекции и изплюването му пред преподавателя. Дори да оставим това, в гимназията никога, НИКОГА не ми се е случвало с четене една нощ да изкарам шестица на изпит. С малко понаучено и някои волни импровизации на тема. В университета ми се е случвало многократно. А защо го правех? Защото дори не можех да си предствя, че и този път няма да ми изфраскат някоя двойка за наглостта да се правя, че съм научила нещо. Уви, номерът минаваше ли, минаваше, а аз ставах все по-дръзка в експериментите си... Това за мен беше голям шок, защото мои предци са създавали университетското образование в България и никога преди това не бях си представяла, че то може да се е сринало дотам.... Родителите ми също все оше бяха хванали част от онзи предидеветосептемврийски елит и тяхното образование не беше толкова окайващо, колкото моето... Добре че - ура! - по мое време Британският съвет отвори библиотека в СУ, та поне отнякъде човек можеше да се запознае какво представлява неговвата специалност.... Всичко, което съм научила, конкретно по тази специалност, е от четене там. Трудно е да си представите с какво съжаление го пиша това... Това и в голяма степен беше причината след петте изгубени години да направя всичко възможно да си осигуря възможност наистина да се докосна до това, което може да се нарече добър университет, и знание изобщо.... Както и до нестихващата ми потребност да чета, чета, чета... Аз тези пропилени пет години в крайна сметка ги наваксах. Но това не означава, че нивото на висшето образование не е едно безобразие... И това не е отсега. Това е резултат на подмяната на интелектуалния елит в университетите с работническо-селски, и идеологическото тотално задушаване на науката в продължение на 50 години, особено в хуманитарните специалности. Когато се отвориха част от досиетата, се видя и това, което предполагах - СУ в здравата хватка на Държавна сигурност.... Каква наука?! Какво обазование?! Имам чувството, че преподавателите просто гледаха да завършим, че да не ни берат гайлето и на нас. И всички завършихме. Всички. Как пък някой не изкара двойка на тези дъжавни изпити? А вижте какви учени сме имали преди това: http://kkf.proclassics.org/класическото-образование-в-българия/геров-за-дечев/?fbclid=IwAR3ugUKRla3w3VL164CIfLmDOJDCubzuYMlvaqhAJYuMm14bejNIg-2IyrQ http://kkf.proclassics.org/класическото-образование-в-българия/библиография-на-дечев/?fbclid=IwAR0NVzJVM-IPUqIguyVUe55rVXrDMjHRzpHiO0zT1PODIMRy9BW98LKpefE Това е и полоколението, с което моите родители, примерно, са имали вземане-даване. То е и от което имах наблюдение през бабите и дядовците си, и си мислех, че такива хора ще намеря в университета.... Уви. Трагикомедия щеше да бъде, ако не беше трагедия...

Хм? Да не би някога да съм ви разочаровала? :)) Весели празници!

Това, което казвам е, че при липса на категорични доказателства в която и да било посока, днес този въпрос е оставен на свободния избор на хората. Че правото на свободен избор е неизменно и че никой не бива да бъде притискан или омаловажаван зарди избора, който прави. В крайна сметка, ако за целия образован свят днес беше недвусмислено ясно (поради неопровержими доказателства), че Бог не съществува, нямаше сред образованите хора да има вярващи. А това не е така. Защото неопровержими доказателства няма, този избор остава възможен Какво мотивира всеки отделен човек да го вземе, е въпрос от лично естество. Така е решил, вследствие на преценката си, така е постъпил.

Абсолютно не, илюстрирам с какво няма как да се съглася: Не може на базата на редукционистки представи за християнството, а и за религиозността изобщо, да се съди, че една сюрия вярващи нобелови лауреати са по-тъпи, след като са вярващи, от (хипотетичен) някого, който поради стечение на обстоятелствата се вписва в някаква доминантна парадигма днес и/ли се счита за атеист. Подобен аргумент показва само непознаване на естеството на религиозните убеждения. Да не говорим, че е обиден за интелигентността на всичките тези нобелови лауреати (примерно - а те не са малко, дори в последния век), на които по логиката на този тип аргументация, се вменява, че са стигнали до избора да са вярващи на основата на някакви собствени слабости или кой знае какво (изберете произволна негативна характеристика,, която им се вменява по подразбиране напр. че са нефелни, тъпи, изкуфели, заблудени, страхливи, психологически нещо не им е наред и т.н.) Защото се счита по подразбиране, че този с нобеловата награда е по-малко способен на информиран избор от Киро от Симитли. Уловно казано. А тази логика не може да е по-сбъркана. Така пак по подразбиране се изключва вероятността, да речем те, бидейки светли умове, да са стигнали до своя избор и заключения, защото напримерс са много по-склонни да си задават въпроси с високо ниво на абстрактност? (Пак в сравнение с Кольо от Симитли?) Защото неинформираният е този, който си прави горните заключения за тях.

Науката не е доказвала нищо такова, защото тя не се занимава с божественото. Във философията, която се занимава с него, няма еднозначно доказателство в която и да било от двете посоки, защото всичко, което е правено досега, е могло да бъде опровергано, но обратното не е доказано еднозначно. Ако примерно хванем само един аргумент, този за съществуването на болката/страданието/злото (понеже тук се споменава и Луис) (е, това са няколко аргумента, но да го обобщим за по-лелесно: аргументът е "как може Бог да съществува, след като на света има толкова страдание), на този аргумент има брилянтен отговор. И то не един. И обратно. Eто: https://en.wikipedia.org/wiki/Problem_of_evil

Горе имам предвид Божественото в идейно-философски смисъл, не от гледна точка на конкретна религия. Макар и в конкретната има Йоан 8:23. Библията не е документ, който да предполага само едно тълкувание. Според мен част от проблемът с агресивния атеизъм се дължи и на твърде тясното тълкувание на малък брой библейски текстове, които се използват превратно. И бохословието, и философията, и апологетиката, са много по-широки от това.

С осъзнаването си (около 2-годишна възраст) човек не е нито едното, нито другото. Защото първо трябва да се научи на абстрактно мислене По силата на способността си за абстрактно мислене човек може да стигне и до двете хипотези. Как? Като си задава въпроса "защо" на всеки следващ отговор

Всяка хипотеза подлежи на доказване. Исторически атеизмът (днешният) е възникнал след религиозността. Това не го прави нито изконен, нито универсален, нито му дава право на валидност без доказване. Всяка хипотеза за устройството на света подлежи на доказване. Каквото се прилага за едните, се прилага и за другите - burden of proof. При условие, че и едната, и другата хипотеза, са реално недоказуеми с научни средства, а философски са еднакво проблемни, остава личният избор на човека на коя теза да се довери. Доколкото нито една от двете хипотези не е доказана, да се твърди, че избиращите едната са нещо повече от избиращите другата, е грешно. И логически, и всякак.Да не говорим, че е и морално неприемливо за хората да се съди по единичен избор. Особено когато на тези, които правят религиозния избор, се приписват някакви (негативни) характеристики по подразбиране, а те са също толкова разнородни, колкото избралите нерелигиозния. Това е стигматизиране на група.Да не говорим, че за него реално няма никакви основания, при условие, че някои от най-блестяшите умове на миналото и съвремието са избрали религиозната хипотеза. Изобщо, на мен подобни вменявания на негативни хараткеристики по подразбиране малко ми приличат на онази разпространявана из фейсбук случка с някакъв си неграмотен тъпанар, който беше нарекъл Мерил Стрийп надценена като актриса. Коментарът за което беше: "Раждаш се като Мерил Стрийп, завършваш в Йеил, трудиш се, печелиш оскари, и накрая Колю от Симитли ти казва, че за нищо не ставаш" И правилно. Това, че някой е избрал да е атеист (от Симитли или не), не му позволява да вменява негативни характеристики или недостатъци на Нютон. Примерно.

Имам предвид това: https://en.wikipedia.org/wiki/Burden_of_proof_(philosophy) Доколкото Бог не е в света, нито неговото съществуване, нито неговото несъществуване може да се докаже със средства, налични в света. Или, ако искате, научният метод може да се прилага само върху обекти, чието изучаване от науката е възможно. Затова със средствата на науката (разбирайте естествените, емпирични науки) не може да се потвърди или опровергае нещо, чието изучаване със средствата на науката (разбирайте естествените, емпирични науки) не е възможно, защото то самото не притежава нито вещественост, нито емпиричност. Знаем, че емпиричните аргументи и в двете посоки реално не достигат до нищо. Затова и говоря за хипотези, които не могат нито да бъдат потвърдени, нито отречени. Но този въпрос е дъвкан многократно.

Общности се сформират по всякакъв критерий, напр. национален, имуществен, образователен. Общността на учените също е общност. Доколкото днес изповядването на религиозни възгледи в западния свят не е задължително, а въпрос на личен избор, говорим точно за този избор и правото на хората да го правят независимо от професията си. Атеистите избират да основополжат представите си за света върху една недоказуема с научни средства хипотеза (че Бог няма), а вярващите - в друга недоказуема с научни средства хипотеза (че Бог има). Защо недоказуема с научни средства? Защото въпросът за съшествуването или несъществуването на Бог е от философско естество. Ерго аргументите в едната или другата посока могат да бъдат само философски. Оттам и личният избор, който с нищо не пречи на научните занимания.

Отговорът е много прост, всъщност. И ще го формулирам с въпрос: Исак Нютън учен ли е? A Блез Паскал? А Ломоносов? Всеки човек, каквато и да е професията му, има право на личен живот, лични възгледи и убеждения. Списък на християнските учени: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Christians_in_science_and_technology

Предлагам на вашето внимание любопитна статия: "Властта води до увреждане на мозъка" https://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Vlastta-vodi-do-uvrezhdane-na-mozaka_89903.html?fbclid=IwAR3dOX8eJDfEOeD8H1UOQwY6lTxonEDFu9cebK2JkVlPcz1lmtyBMsS414o В нея се цитират някои изследвания. Не мога напълно да кажа каква е валидността им, защото сега нямам време да издиря и други изследвания по въпроса, но предлагат някои интересни, и по моему, поне отчасти валидни, хипотези.

Te са част от Британската империя, по която немалко явно още тъгуват. Затова да се правят паралели с източноевропейците просто не е подходящо ("тях ги щат, нас не ни щат" - ами, да, те са си техни, граждани на Короната и техни наследници, част от Commonwealth - не са икономически мигранти). Жителите на Британската империя практически не се считат за чужденци. И реално не са, особено когато и пра-бабите им са отгледани с британската култура (посредством училищното си образование). За справка, задължителното изучаване на Шекспир първо е въведено в индийските училища, и после - в училищата на острова. A пиесите му се играят в Индия от средата на 19 век... https://books.google.nl/books?id=hiBJDAAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=shakespeare+studies+in+colonial+bengal&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjgpYvy6Z_hAhXQh7QKHYJ3DxUQ6AEIKDAA#v=onepage&q=shakespeare studies in colonial bengal&f=false Дори децата на новодошлите в Европа по-образовани индийци са билингви, английският им е "майчин". По цвета на хората не може да се съди.

Какво правим с тези 48%, които гласуваха да останат? През целив процес те биват навирани в трета глуха. Туск реално беше прав, когато каза, че за тези, лансирали Брексит без капка идея как да го осъществят, трябва да има специално място, запазено в ада.

Междувременно, научавам, че в български се е появила нова дума: брекситя (казвам на парти, че ще си тръгвам, и не си тръгвам)

Остават нелекувани, ако не потърсят помощ - като навсякъде.

Аз вече го доказах.

Публикация в Ню Йорк Таймс на същата тема, от 1981 година: https://www.nytimes.com/1981/11/01/business/why-the-russians-can-t-grow-grain.html Статия, която показва опашките в СССР (за хляб, за месо....): https://www.qminder.com/queues-in-ussr/

Не ми прехвърляйте топката. Вашите аргументи са невалидните. За своите вече представих необходимата обосновка. И документи, който показват продължаващия провал на народната република да изхранва населението си, дотолкова, че да преосмисли собствените си приципи и да му позволи частна инициатива, за да има какво да яде: https://www.ciela.net/svobodna-zona-normativi/view/-1091562494/postanovlenie-№-1-na-ministerskiya-savet-ot-21-yanuari-1980-g-za-po-natatashno-vnedryavane-na-sistemata-za-samozadovolyavane-na-naselenieto-ot-selishtnite-sistemi-s-osnovni-selskostopanski-produkti https://www.ciela.net/svobodna-zona-normativi/view/-1091031552/postanovlenie-№-11-na-ministerskiya-savet-ot-2-mart-1982-g-za-tsyalostno-izgrazhdane-na-sistemata-za-samozadovolyavane-na-naselenieto-ot-okrazite-i-selishtnite-sistemi-s-osnovni-selskostopanski-produkti https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-1089713151/issue/958 Позволява му се да се самоизхранва, реално като частен стопанин (в противовес както на принципите на комунизъма, така и на колективизацията). Постановление със същото съдържание (официално признаване, че оставено на одържавеното колективно селско стопанство, народонаселението няма какво да яде), има още от 1970те години, от който момент нататък въпросът изобщо не се е решил изобщо, след като през целите 1980те се налагат нови постановления. Аналогични проблеми - с изхранването на населението - имат и в СССР. Те стават особено очевидни през втората половина на осемдесетте. И то не за когото и да е, стават очевидни дори за американските служби. Рейгън го казва в прав текст в речта си в Берлин: Съветският съюз не може да изхранва собственото си население.

Няма спор, но личните пристрастия никога не са довод. Всеки може да харесва каквото си пожелае, да изпитва носталгия и т.н., но когато пише или най-вече когато спори, няма как да привежда в доказателство собствените си пристрастия вместо фактите. Бих приела всеки довод, ако е подкрешен с потвърдима от проверим и достоверен източик информация. Баба ми, леля ми и шуренайка ми не са такава.