ramus

Ааааа - това е звездна фраза просто... Смях се до сълзи, което признавам не зная доколко е "физика" или е до "гравитацията"... :)

От тия... "българските" още имаш ли? За мнение ли минава или коментар, но каквото и да е - айде изкарай го да ти мине. Гледам че моабета и празните приказки с пУетични иронични вметки много те влече. Поредната тема и само чака някой да я обърне на мегдан за чесане на лични сърбежи. Ако не е рамус, ще е нещо друго, някой друг... как не ви омръзва това... Ама то и да омръзне, като тегли "гравитацията" надолу... И как да се устои, като отвътре напира... И за успокоение - не българския проблема, не и езика, не и англичани или испанци... Може би е на едно друго място е проблема - някъде сред мъглата в надраменната кухина... Предположително - и чак в Мъглявината Андромеда да отидеш - пак ще е "същото"... Може би... знам ли? Вече се пръкнах и в образ на "жребеца"( и на пауна), в "одата между него и жабока". Така комплекта ми от форумни образи нарастна с един, дори два... поредните...От друга страна те с нищо не променят досадата от поредната повторяемост с напъна, че поне е интелигентна,

не за дълго... не за дълго. Пък и - удоволствията са за баровете или кръчмите, а не за сериозните дела и хора. Изглежда че не може да се преглътне идеята на толкова хора че форумът за тях е просто форма на кръчмарски моабет и формална седянка за чесане на лични красти... Твърде много простонародни люде смятат света за място само и единствено като за тях. Като че света, хората и живота са им длъжни със всичко и навеки. И още една неточност: Не може да се забрави нещо, което никога не си знаел и "твоя свят" няма нищо общо с него. Така, че да оставим лицемерието и глупостите и всеки да си гледа гьола от който "квака". Форумът не е гьол само за точно определени жаби, които смятат че цялата вселена е техния гьол... щото просто си е "техен". Все пак темата е възможност за форумна среща, и то сред природата, а не на кръчма. И с лични ежби... макар че изглежда някои хора не могат да живеят без тях.

тия твърдения са точно вяра - едно запълване на липса на знания със свои вариации. Симулации на червееви дупки се превят непрекъснато в опит да се изведат все още неизвестните. Разбира се, използването на червееви дупки за практически цели... е набор от предположения. Но това не е проблем за науката и в никакъв случай не го прави вяра. Всички научни теории са именно системи от предположения по едно или друго. Твърде много хора не разбират феномена "ВЯРА" - то не е "нещо" само по себе си, а е израз на личното отношение на даден субект спрямо отражението си на света. Едно и също нещо може да е вяра за даден субект. Но за друг - може да е наука... Не е въпроса до "нещото", а до човека. Думичката НАУКА е в същото положение, като твърде много хора вярват в 'научните фундаменти', а наричат това "наука". А то си е "вяра". Освен това в образователните системи е наличен твърде голям дял на идеологизация... А идеологията е задължителен неотменен елемент от вярата - и в колективен, и в личен план.

По предложение на Р. Теодосиев, администратор и създател на форум "НАУКА", свеждам тази идея, като предложение за форумна среща наесен. И така - мястото се нарича "ШУМЕНСКО ПЛАТО". Намира се над Шумен, през където и се стига до точката на събиране на един от хотелите. Организира се доброволно от Пламенка Славова, два пъти в годината - пролет и есен. Пролетното се проведе преди 2 седмици. Ето обявянето му, като предстоящо събитие Ето снимков материал след провеждането му. Есенното е месец септември или началото на октомври - още е рано да се кажат точни дати. Изискването за участие са прости - обикновена заявка за участие, когато дойде време за организацията. Организаторката обявява това във ФБ-стената си и разпраща за някои специално ръчно направени от нея "покани". Мероприятието се състои от два еднодневни похода, събота и неделя. Точката на тръгване и прибиране - е самият хотел в който са и нощувките. Хотелът е чудесен, с места за срещи и събирания, чудесна кухня. Събота вечер е нещо като "сборна вечеря" в самия хотел, за всички участници и на нея Пламенка предлага собственоръчно сготвени ястия по желание. Тя е вегетарианка и особено за хора с подобен избор за хранене ще е чудесно предложение. Отделно от това хотелът предлага стандартна храна и напитки по меню. Стаите в хотела са чудесни, самостоятелни 2, 3 или 4 места, всяка със СВ и баня, тераса. http://www.stariagrad.com/index_bg.htm. За да не се налага да тръгвам от Пловдив много рано сутринта в събота, обикновено пътувам петък и вечерта нощувам в самия хотел. Доста от участниците правят същото - особено ако са по-отдалеч. Походите почват ориентировъчно от 10.00 часа, и прибирането обратно е към 17-18 часа. Часовете в обявяването са примерни - те се изменят според обстановката, ситуацията и метеорологията. През целия ден се върви, като има много почивки, много лично време за хапване и отмора - сами ще видите на снимките някои от тях. Походът изобилства със скални образования, които са характерни за платото и местността. Много скални килии и параклиси, някои в естествени пещерни образования, други - изкуствено издълбани. На тия места се прави заседяване, за да могат всички участници сами да се качат, да огледат спокойно и всеки според интереса си. Походите нямат за цел да са натоварващи и екстремни и са подходящи за всякакви възрасти и тип туристи. няма проблеми да се взимат кучета, стига да има собствена организация за нощувката на животното - най-често в автомобила. Не съм наясно с тази част - тя тепърва може да се изясни, но съм виждал по снимките хора с всякакви породи кучета... рядко, но има. Все пак е въпрос на коректност собственика да има контрол над животното, а не да се стига до изгубване и да чака цялата група... Шуменската крепост е на около 500 м от самия хотел. При интерес се посещава и тя, но за нея няма нужда от организация - всеки сам може да си го реализира. ================ При интерес нека се задават въпроси, като се чете от инфото по линковете.

но аз не съм написал че "всяко поведение се смята за агресия"... а че при определени обстоятелства и условия и нагласа на възприемащия - ВСЕКИ ВХОДЕН СИГНАЛ МОЖЕ да се разпознае като АГРЕСИЯ и да му се реагира защитно. Както е и примера в конкретната тема. Положил съм толкова усилия да опиша коректно тезата, контекста на твърденията и начина им на извеждане, полето на валидност на твърденията, предпоставките... Не за да убедя в тях някого, нито да водя спорове... Но не - още от първия ред се започва с неадекватно на написаното "бързо заключение"... И после - се развива и надгражда именно твърдението в първото изречение... Но това е "заключение" през личен прочит, а не на нечие написано. Защо тогава са тия упреци и изисквания какво съм писал след като никой не го чете и всеки си кара по "бързия начин"?

не знам, защо питаш мен. Не знам нищо - нито за подигравки, нито за заслуги... Разбирам по тия думи посоката на интерпретация, но недоумявам защо си я избрала... За мен това няма нищо общо с написаното, но това си е твоята посока... и нямам какво да кажа по това. Нямам отношение към личното възприемане на един или друг четящ или пишещ. Точно личното възприемане поражда личен емоционален отговор. Точно в това е и писаното от рамус. И това поражда най-големите разминавания в комуникацията. Когато става въпрос за лични реакции и породеното от това защитно отношение - аз отговарям само за своето такова. Това е моето лично поле и аз съм този който носи отговорност за него. Е, някои не можели - нито е осъдително, нито е негативно и всеки си може по неговия си начин, според него или групата си. Едни могат, други - не. Нито е болка, нито е драма, нито е края на света.

може би. Само в случай, обаче че е авторитет и за другата страна в комуникацията. Ако не е - става проблем. Защото това не е адекватен аргумент извън предварително избрано поле, сред което е субектът, който го интерпретира. Ако е налице договорка че това е "аргумент" то той се приема за такъв. ПРИЕМА СЕ като аргумент - НО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА Е - приема се условно за дадения контекст, за дадена версия или тип на комуникация, която може да има много различни цели... Изглежда това е и проблемът - защото за някои "ПРИЕМАНЕТО" и условността му - е равносилно на "ТАКОВА Е". Отгоре на всичко това било "РЕЛАТИВНО" отношение. Може и да е, но само в контекст от КОНСТАНТИ, които дори и такива не биха били ако нямаше УСЛОВИЕ да се приемат за ТАКИВА. После - се забравя "приемането" на условие и остава сякаш това е "задължително и неизменно".

Имам две вметки на това: 1 - ако нещо се счита за атака - това означава ли че е реализирана такава? например - даден субект приема нещо написано лично. (нямам предвид горния пример, нямам отношение към такива примери). Кога даден субект се вкарва във военни действия и кога играе на такива? Това дали е винаги плод на проява на агресия от средата или от друг участник? Възможен ли е друг сценарий? Персонални оценки са неизменни, защото всяко написано носи своя автор - защото е негово производно. Ако няма субект, не би имало мнение - въобще. Това е елементарно принципно положение. поне за мен. НО нещо много важно - ПЕРСОНАЛНАТА РЕАКЦИЯ на защитаване според интерпретирането на комуникационни сигнали, е израз точно на ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ. С други думи - самият субект се защитава, защото асоциира и се слива с мнението си. По такъв начин - всяка заявка на сигнал, която не е сходна и съвместима на изразена лично-групова позиция, се реагира като на атака на лична основа поради породения дисонанс, и в същия субект се стартират готови програми за защитаване и отстояване. Между другото - тия програми, генериращи защитно поведение - не са създадени за МНЕНИЯ, а са призвани да защитават физическата цялост на субекта.... :) В този смисъл - ако не беше личното асоцииране между мнение и автор - въобще не би имало защитна реакция. Съвсем очевидно е по темата, а и извън виртуала, че асоциирането и сливането между събект и изразеното от него, е факт. То е основа и извор на огромна част от мотивацията и поведението от нея. От тази гледна точка е твърде странно да се настоява че "личната нападка" е проблем в която и да е комуникация. А особено става странно, когато такава не е налице, а е интерпретируема и е израз на степента на вкопченост и слятост с идентификацията на самия изразяващ я субект. 2. Персоналните коментари и директни оценки - имат своя особености и периметър. но не са еднозначно подбуждащи към защитно поведение. Например - спрямо рамус са налице непрекъснато сигнали, който имат основаниа да са като " атаки и провокации" от страна на защитаващи мненията си потребители. Дори от страна на модератори на форума. Дали са "атаки" всъщност - е интерпретируем и дискусионен въпрос. Но защитен елемент е - налице. От друга страна - защо тогава рамус не "отговаря" подобаващо на такива "атаки" - ако такива има? По същия начин - като продължение - ако за "атакуващия субект" той е инициирал агресия в поведението чрез словото си - за същия той очаква и съответна защитна реакция - от страна на "ответника". И се наблюдава интерпретиране като 'защитаване' поведението на същия ответник. Което от своя страна дава основание и на 'атакуващия' , като това се катализира чрез силата на първосигналните и второсигнални атавизми. С което искам да кажа, че каквото и да е поведение - може да се сметне за агресия и атака и да му се отговори по съответствие на така, както е възприето и интерпретирано. Достатъчно е за целта да е налице предварителен контекст при който да е налице поява на изразяване на несъвместим с житейски възгледи с които субекта е асоцииран и е приел същите да са основа на неговата идентификация. По този начин - всяка несъвместимост във подадена информация, съждения или най-общо сигнал - може да се счета за "атака" само защото същия сигнал не отговаря по сходство и не консонира с предварително подставената среда в субекта. В който и да е случай се реагира първосигнално. НЯМА как да се счета разумно и рационално че дадено мнение е "застрашаващо" физическата цялост и здраве на който и да е субект. В този смисъл - предприемането на защитни действия като че е налице агресия или атаки - е напълно неадекватно и довежда до генерални разминавания, без всякаква рационална и познавателна стойност. Което е и съвсем очевиден извод, от гледна точка и аспекти на познанието и рациума. А най-интересното е, че въпросните "движения" в груповата динамика, твърде характерни и за доста други социални животни, могат въобще да се съотнесат към познанието - като основа на НАУКАТА - за която тук се пледира.

няма как да води спор някой, който не го води той лично, а стои насред групова форма на договорка за валидност. Би било логично да няма нужда от спорове, ако е налице твърда, ясна и точна форма на договор кое е правилно и личното отношение и идентификацията на субекта, спрямо същото, прави безсмислено да се води "спор". Но той се води, което означава че колкото и да са конвенция дадени условия, тяхното интерпретиране и пречупване през персоналното психично лично поле, все пак дават "разлики" в резултата. Но се приема по подразбиране, че ГРУПОВАТА ВАЛИДАЦИЯ е крайна и окончателна форма на правилност и истинност, особено когато за приемащите я, всичко в нея е верифицирано и проверено и... Това подава сериозна възможност за намиране на изходи от всички типове дисонанси, съпровождащи всяко човешко битие. И нещо като "спасение" от същото. За мен не е и етично в място, носещо име на акаунт и аватар, да се споделят групови форми на вярвания и убеждения и да се превръща някакъв виртуален автор до ролята на говорител и изразител на същото. Не е етично да е налице персонален идентификатор, а в написаното същия да не е налице, а да е просто "точка" от която да се излъчва групови вярвания и групови конвенси. Кое тогава е "персоналното" на това поле - в което се пише. Защо въобще има персонално име или персонални знаци за идентичност, след като персоналното няма никакво значение? Не е и етично да бъда вкарван в правила, написани относно едно или друго, само защото според някого това било неговия пример за етично. Но за мен - не е етично. за мен не е етично някой да бори личните ми мисли с групови схващания и да се подпира на последните сякаш това е началото и края на света по принцип. На неговия - очевидно, но с това той решава че и "на всеки друг". А така греши и от породилото се самоподвеждане се пораждат и неадекватности в комуникацията и общуването. Не е етично когато го попитам за личните му мисли по неговия си живот, той да заяви че 'няма такива, не може да има, защото той вече е приел груповите мисли за единствени и правилни. И така е основал живота си на тяхната правилност'. И остава само да ги репликира, повтаря и... огромното сякаш безкрайно количество на написан текст и знание, подбрано да спомогне за крайната форма на "доказателство". И дори и така - нищо от това не се осъзнава като извор на проблеми и разминавания, а се търси бързото и лесно интерпретиране чрез 'бързите" заключения от типа "ние хората сме така устроени". Ето това не е етично позоваване, но вие го направихте. И го направихте защото то е честно спрямо вас и вашия начин на отражение и конструиране на реалност. Но не е така за всички и според мен не е етично да настоявате за него. В спорове не участвам. Ако това за някого е спор - негова работа. за мен - не е. Пет пари не давам доколко и спрямо кой изразеното от мен е убедително и дали за него било приемливо спрямо заварените му лични избори и битие. Това си е само негова работа и отговорност. И не е нужно непрекъснато да се залива всяка тема с типичните приливни вълни на спасителните групови валидации. Видно е което вече сте изразили - за вас, кое е важно, правилно, кое е "спортменско" кое е честно... ОК. Но това важи за вас. За другите не знам, но аз си пиша пък кое е валидно за мен. Нямам претенции към вас и се адаптирам спрямо който и да е, но в хода на комуникацията вие изразявате че е етично да имате такива към мен. Според вас - не е етично моето отношение. Но именно така - не е етично спрямо мен и моите избори. Спорът не изразява нищо от това, което мен ме интересува и което изразявам. Не ме интересуват никакви конвенси да са началото и края на света ми. влизам и излизам от правила и условия, когато се налага според преценката ми и нося отговорност и последствията от това. Ето - това е за мен етичното. Ама някой бил обиден, някой се дразнил... И?... Не е е нужно всички да се съобразяват с личните емоционални реакции на който и да е. Все пак - всички се съгласяваме и декларираме че сме 'над 18 години'. Личния конфорт, усещания и чувства са си работа на всеки субект, дори и да ги търси само и единствено като израз на груповата среда, сред която той се идентифицира и формира потребното му усещане за принадлежност.

Това не е състезание, Дора. За каква форма на комуникация е валидно горното. Персоналните коментари защо винаги да са "атаки". Защо практиката за критичен анализ, се превръща в усещане за 'критикуване', като смисленото значение на това понятие въобще не е да изрази личното отношение на негативно изживяване, когато се породи дисонанс между личното вярване и убеждение, със същото при друг, или друга дисонансна среда. Това не е нито спорт, нито състезание. Нито е битка или война. Личните дисонанси на някого не са интересни за никого, още по-малко е етично, когато той превръща в лична битка и въвлича в това "наука", принципи, правила, норми... и "други" от които да говори с идеята че "той изразява групово виждане", а не лично. И не може да е в грешка, щом той се основава на позоваване на авторитети, и с това - гаранция за верификация и окончателна валидация... И при всичко това Не е налице никакво изразяване на ЛИЧЕН ОПИТ... никакъв. Единствено и само утвърждението на валидирането и положителните изводи от верификации. Идеологичните признаци са налице и пристрастията породени от тях - също. Като дори и това няма никакво значение - просто няма как да ме вкарате в "правилата на някакво състезание или спортна игра" при положение че за мен това отношение към живота няма нищо общо. Практиката на толкова много хора - да доказват и утвърждават себе си, чрез формулата - "няма начин да не съм прав, защото аз говоря от името на тия, които вече са го проверили. Ползвам да говоря онова, което "те" са казали, мисля онова, което те са измислили. Проверено е онова, което смятам за правилно и няма как да не е такова... " Това, разбира се е работа на всеки човек и израз на житейските му избори, възможности, дадености, условия, идентификация... но не и когато същото се налага на всеки, защото такава лична позиция задължително включва групова договореност и без нея цялата позиция отпада... и заедно нея отпада и...

но това е прост и обикновен абсурд. Няма ум, който да "изповядва" солипсизъм - защото това е построение и условно обобщение, а не идеология. За тия, за които това е идеология - и по-абсурдни тези съществуват като ядро на идеологии. И който е маниакален отвътре, той ще си намери начин да си го изрази и прояви. Маниакалността и схоластичността са и разпознаваеми и сред "изповядващите НАУКА". Или "християнство" - без значение е, защото в основата си имат сходства в отношението на субекта спрямо света, себе си и нуждата за всичко това от приемане на система от готови валидни описания на света и живота... и задаването наготово на ролята, значението и взаимовръзките между субект и вселена. Няма смислен аргумент в полза на солипсизма и самата теза - за смисълът на ЕДИН УМ и това че цялото негово битие се определя от начина му на пречупване през "посредника" ОТРАЗЕНА РЕАЛНОСТ. Това не го прави да "ОТРИЧА" други умове до степен че те "не били съществували". Именно това е въведено за да се реализира абсурдността. Посочих вече че анализът на форумната комуникация - от всякакъв тип, ще посочи примерите за това че всеки участник тук участва виртуално, в една условна виртуална комуникация. Няма никакво живо присъствие, няма обективен елемент. Ролята на среда, се изпълнява от виртуален дигитален посредник, а всяко участие се основава на завареното лично състояние на нивото на отражение, на степента на зрялост и безкрайните нюанси и разновидности на характерови и социални влияния, дадености, тяхното отношение и взаимно развитие. Тук се жонглира с понятието СОЛИПСИЗЪМ и така се подбират смисъла му само и само някой да презатвърди груповите си форми на убеждения, които той е приел за свои. Това по принцип се прави непрекъснато - по всяка тема. За някои хора това е битка през целия им живот.

Прави впечатление че първата думичка е в първо лице единствено число. По някакъв начин, някой решава че рамус и сириус имат сходства в заявката и тезите си. Всъщност сходството, доколкото е моята интерпретация е само в отношението и позицията на същите спрямо влиянието на конвенционалните правила и степента им на определяне спрямо личното поле. Второто изречение изразява твърдение, но на базата на какво основание се прави обобщението? Третото изречение, вече започва с 'първо лице "множествено число", като продължава внушението на частна форма на интерпретация и простирането й до "други" - кои точно други, доколко и в каква степен - не става ясно. Оценката "УПРЕЦИ" е тенденциозна и неоснователна. Това очевидно не е и важно на авторката на тия думи - тя просто се предлага на говорител на незнайно кои "ние", при положение че в никои думи не става ясно "КОЙ ТОЧНО СЕ ВИЗИРА" и привиждането се основава само на принадлежност спрямо изразеното и разпознатото като 'свое'. А последните две изречения, вече от втория абзац - дали нещо е време или не е - може би е въпрос, който зависи и от друг. А съжденията и начина на интерпретация и възникващо от това отношение - си е работа на авторката на думите. Обобщено - като въпрос - това ли е примерът за дискусионност - та вие просто чудесно прикривате личното си отношение, като формирате ясна принадлежност към определена групова форма на конвенс. И чрез това се идентифицирате. Дори когато се разпознавате през сходствата на думи, тези и отношение - не разбирате че го правите и че това влияе и дори определя преценките и интерпретацията ви. В такъв случай - защо е нужно някой да го вземе насериозно и да формира "отговор"? Аз не бих - тенденциозността е различима и без всякакъв анализ.

А длъжна ли е всяка теза да е УБЕДИТЕЛНА? За кого? А дали след като е залята от цитати, една теза е УБЕДИТЕЛНА - защото няма как да е. А дали повторението на тезата я прави "повече" убедителна? И така - УБЕДИТЕЛНА - кого да убеди - изказващия ли, или на слушателите? Защо е толкова важно при комуникация УБЕДИТЕЛНОСТТА да е най-важното изискване, да е ядрото и целта му? Изпълването с цитати, линкове и позовавания как въобще е възможно да ме убеди с нещо? И въобще - що е то УБЕЖДЕНИЯ?... Откъдето и да се погледне в основата на всичко изречено от няколко човека стои издигането в култ на колективното съглашение и конвенция - по смисъла на думи, по значението им, по целите с които да се употребят, по целите и смисъла на битието, на възгледи, на отношение, на посоки и ситуиране. И че НАУКАТА била една генерална и крайна КОНВЕНЦИЯ. Което не е вярно и въпросните "няколко човека" обръщат всичко в тази посока, защото това е ТЯХНО УБЕЖДЕНИЕ. Но не е мое и няма как да ме задължат да стане. НЕ Е ВЯРНО че науката е една генерална и крайна КОНВЕНЦИЯ. Но и да е - ако правилата на това място определяха форумът да е такова "МЯСТО" нямаше въобще да пиша в него. Нито щеше да ме интересува. Има аспекти и практики, при които се търси КОНВЕНЦИОНАЛНОТО, но то е именно заради това да се заобиколи непрекъснатия натиск и налягане на личното и субективно пристрастие. Въобще не ме интересува че за някой тия думи нямало позоваване, нямало "автор" или достатъчен "авторитет". И имам отговорността да ги изпиша без да ме интересува въобще дали някой си ги бил изрекъл, дали вече бил стигнал до тях, дали били "приети" от всички и се били съгласили с тях. Не ме интересува и дали някой си като ги прочел щели да го дразнят, щял да си спами след всеки мой коментар и че "нямало да му е конфортно и приятно " непрекъснато да имало нещо написано, което му създавало дисонанс. В битието на всеки човешки субект е естествено неговото участие в колективна конвенция по много от аспектите на същото това битие. Защото до голяма степен личното битие се определя от колективното такова. НО това не може да се сложи като генерално и задължително изискване. И не се слага като края и началото на живота. И никой не може да ме задължи едностранно да го направя. Прави впечатление че същите няколко човека, обаче имат и двоен стандарт - веднага се използва позоваването за ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА КОНВЕНЦИЯ само когато същото е възможно да се използва за генерален критерий за оценките им и за да докажат правилността на убежденията си. Защото груповите убеждения преминават в лични и това е една чудесна стратегия при която вече постановените лични убеждения винаги биха били валидни, и с това - правилни. Няма как да ме задължите да използвам конвенцията "при всички положения". Никой не го прави живота си и е налице значима част от битието на всеки човек, при което се "излиза" от периметъра на която и да е КОлективна конвенция. Няма как да ползвам конвенцията непрекъснато, защото са налице аспекти от битието ми, които ги няма сред никои конвенции. Например: Написах в други теми - как направих от собствения си автомобил място за нощувка при пътуване - има два варианта - да търся конвенцията "как се прави автомобил, какви критерии има, с кое трябва да се съобразя. какви рецепти вече са зададени...". Обаче това е само вариант, а не абсолютно изискване. Аз реализирах друг вариант - изведох си всичко сам - критерии, цели, нужди, възможности, решения. Съобразих го с всички условия и начини... докато накрая го реализирам чрез верификации на проби-грешки. Сред всичко това не ми е трябвало нищо от чуждия опит на някого си, нито мнението му. Заради това мога да изпиша и пътя до него, да направя анализ на направеното и на измисленото, да положа внимателни стъпки към няколко такива възможни подхода от личната ми житейска практика и да опитам да изведа принципни обобщения, които да използвам вече и за други мои практически реализации. И според кое се налага в това да ме накара някой да приема че конвенцията е началото и края на света? И че понеже е налице реализирана практика, тя не била убедителна за някого, защото не била подкрепена от позовавания и заимстване на вече приети "авторитети" ? Това е смешно и наивно и издигането в култ на конвенционалното и че това е крайна и абсолютна гаранция за неговата валидност - е също наивно и смешно. Правилата се въвеждат според някаква конкретика и тяхната цел е регулацията, а не да са начало и края на живота и Живеещия. Да, в колективния живот се налагат и са целесъобразни, но не и като абсолютни. Разбираемо е, че много хора се осланят само и единствено на колективния договор, но това е техен житейски избор. До степента и до изборът на правила, които се налага да спазвам - го правя. например - справка правилата на форума. Обаче - както всяко "правило' те също са интерпретируеми. Имало за някого едни крайни правила и според тях живота, думите, мислите, писането, речта, действията - ако не били според точно определен конвенс - не били правилни, не били убедителни. Ами - чудесно. Но това не са мои правила и не са и правилата на форума, според които съм се подписал че се съгласявам да ги спазвам. Ама иначе нямало да бъдело убедително - но мен не ме интересува дали е убедително за някого. И за същия рамус няма никакво значение дали било убедително или не било. Между другото - и за рамус не е нужно да е убедително, защото това не ми е важно. Дори това, което наричам "мои мисли" се менят във времето, едно отпада, друго се извежда . И критерия "убедителност" дори спрямо самия мен, въобще не е адекватен и не ме интересува. Дали някой си имал претенции или "не било правилно' онова, дето съм го направил, защото... - ми добре, но не ме интересува. То вече е направено и пътя е изминат, заключенията са извадени и валидирани в достатъчна степен, че да са условно опорни за друга практика и тя да се увеличава и по този начин да извежда все по-широки и повече аспекти от битието ми. Ама не можело да се пишат лични мисли - е, аз пък ги пиша. Ама не били лични - е, за мен те са лични и не настоявам и задължавам какви били за интерпретаторите им. Ама не било възможно да имам лични мисли - не ме интересува какво някой смята за моите мисли, след като те ми вършат работа и са верифицируеми практически. Ама и някой друг вече ги бил "измислил" - не е важно за мен, защото не съм ползвал неговото "измислено". Ама не съм се позовавал и не цитирам откъде съм ги заел - не пиша, защото няма такива - нито съм ги търсил, нито са ми трябвали. Когато се наложи - правя го. Когато е нужно да натрупвам, да взимам предвид, да търся решение - ползвам и чужда практика, извеждания, но приоритетното винаги остава да съм го опитал първо самостоятелно...

така, само да отбележа, че форумът не е академична аула. И в него не се пишат, нито публикуват научни трудове, каквато е насочеността на цитираното по линка. "...Но за да напишем качествен научен проект или труд са необходими още две предпоставки: да умеем да четем като учени, да умеем грамотно да оценяваме трудовете на предшествениците и на колегите си и да владеем това, което в наукознанието се нарича „технология на научното изследване”. Интелектуалната ефективност на научната общност е гарантирана само в условия на общонаучна (научнометодична) образованост и взаимен контрол на базата на уеднаквени критерии за научност. ..." ---------------------- Да отбележа също и че... Дора, вие не сте отбелязала цитирането на текста в кавички. По този начин вие не попадате в зоната нито на перифразирането, нито на цитирането. - според правилата по текста от същия линк, в края му. -------------------------- Да отбележа също и че - правилата на форума никъде не задължават участието сред форума да е единствено и само на база правилата за писане на научни трудове и научни изследвания, за да се позовавате единствено и само на това. Това има сила и стойност за ВАС, но това не го прави задължително за всеки друг. И наистина няма смисъл непрекъснато да се повтаря. Повторенията на един и същи рефрен не го правят нито по-смислен, нито по-истинен, нито сами по себе си го валидират като единствен избор и критерий. Въвеждането на неадекватни правила, насред зона, в която вече са дефинирани други правила, не е коректна практика, а непрекъснатото изискване от един пишещ, спрямо всички други - не задава адекватността на същия пишещ спрямо правилата които определят периметъра на допустимости в неговото участие. Замерянето и препълването на всяко написано с линкове и цитати, както и преразказването им, само и само да се ползват за подкрепа на собствена теза, убеждение или мнение - няма как да е "научен принцип". Целта на научните принципи не е да прикриват личните пристрастия, а по-скоро точно обратното - да спомагат за излизане от натиска на пристрастието. Не е проблем на науката че толкова много хора чудесно са се научили да мимикрират личните си виждания насред научните социално-договорени полета и така умело да се прикриват в тях като си гарантират "научна неприкосновеност" и генерална валидация. И стават просто рупори и репликатори. Има нужда и от това, но ако САМО ТОВА беше науката, то никога не би било възможно да се реализират открития. Защото никое откритие в съществената си част, не е обосновано от писанията на някой друг. Ако бяха - нямаше да е откритие, нали? Това са си мои мисли по повторението на казуса отново, в поредната тема. Мои мисли - напълно ненаучни, защото ги изказвам без да се позовавам на който и което да било.

Странно - структурния анализ на "двете съседни писания" - на рамус и сириус - за мен извежда съвсем друг резултат. Разликите са толкова много. А сходствата въобще не са според "структурния анализ"... Може би са в друга посока. В тази връзка - тук няколко човека, когато развяват заедно "мъжките" си комплекси по няколко теми, означава ли че е "щото са се взели" :) В тази връзка - за непознаващия - когато се възприема нещо различно като сигнали според предходното, се улавя според сходни признаци, "на първо четене' инстинктивно се схващат като "еднакви". За пример - който не е виждал чернокожи - когато ги види накуп всички му изглеждат еднакви. Така е с всякакви предмети, които са в "група" - сходното е винаги на първо място и определя 'бързото заключение" и реакцията от него. Това е според някои особености на възприятието и на наследени програми за бързо сработване. Външните признаци винаги са първи във възприятието и реакцията - контурите, осветлението, движението. Това в джунглата е спасявало животи. Вероятно - който живее там, без цивилизация - също. както и при военни действия, опасности откъм средата... като оцеляваща стратегия. между другото - на базата на същото е разработена и системата за "невидимост" - цял дял от военните умения в древността, добили популярност в днешно време от литературата и филмите за Нинджи. Същото обаче отива и в "мисленето' - защото Моделът и програмата за обработка, се проектират и сред ОТРАЖАТЕЛНАТА реалност. А това е вече проблем... Защото се стига до такива "изводи' като горния... А той... как да кажа - вероятно е по-скоро "шега" не че не срещам "бързите" сработвания на всяка крачка и толкова много хора това ги определя. за тия атавизми Дора написа чудесно обобщение - "ние, хората така сме устроени"... Вероятно - които израснат това - вече "не са хора", като "ония хора"...

ОФТОПИК+++++++ Винаги съм смятал че умението да се научиш да съждаваш, започва първо с примери за такова съждаване и сложни натрупвания от бази информация, интерпретацията и валидацията й. Ученето винаги е важно, защото това е неизбежен етап и предпоставя натрупване на валидирана информация, начините й за интерпретация и подава важни основни и средни положения, свързани с житейската социална роля на всеки от нас. Така или иначе общото образование поставя основи, които да бъдат надграждани. Поставя и началото на умения - за лично виждане и неговото постепенно оформяне. Като ученик винаги са будили у мен преподавателите които бяха в състояние да подават материала по специфичен начин, различен от учебника. Тогава си представях че "всички възрастни" са така и на мен ми предстои да се подготвя да съм като тях. Не си давах сметка и нямаше как да зная, че такива хора и сред 'възрастните' са изключително рядко. В музикалното у-ще имах само 2ма преподаватели, които имаха куража и потенциала да могат да изразят личните си виждания и да се разпрострат далеч извън готовия материал. С единия от тях имах възможност да бъда с това "богатство" повече време. Станах свидетел на някои негови открития и на много размишления... Това бяха най-увлекателните ми ученически мигове, които никога няма да забравя. много години след това вече още по-достойно оцених онова, което имах щастието да "докосна" чрез себе си... Въобще - през живота си имах уникалната възможност да бъда до няколко такива човека и това предположително изигра важната роля за това, което съм сега. Въпреки това - продължава да ме води известна инерция, според която в първия момент имам очакването всеки да има личен път, да има лично изградено и внимателно обмислено мнение, всеки да представи и да изрази своята уникалност. Това света ми показа че е далеч от реалността и неговата неадеквкатност се доказва непрекъснато в цялото ми социално общуване на всички мащаби и разновидности. Не обвинявам никого, за нищо. Но винаги съм се възхищавал на хората имащо способността и потенциала си да изразят ЛИЧНОТО си мислене. Навремето правих предположение че "широката основа на първоначални данни" е онова, и което задължително продължава в лично мислене. Но не е така - още преди години имах възможността да съм в кръг от много широко образовани хора, от различни социални професии. Последните от тях си бяха обособили нещо като "кръг" (клуб) имаха си име и си бяха направили организация, чрез сбирките си веднъж месечно. Бях поканен от един клубен член, след като споделил пред останалите. Както и да е, но мисълта ми беше, че от ранни години имах възможност да съм сред високообразовани хора, без това да е по линия на семействоо или рода ми, защото те бяха обикновени селски хора, отрудени бачкатори и по стечение на обстоятелствата и някои особености на собствената ми съдба и начало на живота ми, даваха всичко от себе си за да бъда нещо различно от тях. До степен на пълно отдаване. Това ми беше първия пример за отдаване и посвещаване, в моят живот. Хората от този клуб.. бяха с най-различни професии, всички хабилитирани лица в своите професии - лекари, доцент и дори академик - Величко Братанов. Това е човекът който разполагаше с огромната благодарна за мен възможност да разказва увлекателно за физиката. Имаше много широко виждане, четеше непрекъснато новите открития и ги разглеждаше критично. Той също имаше своя "хипотеза" - по подобие на форумния тук член МАЛОУМ - и си я разработваше повече от 30 години.. Но имаше уникалната способност да изразява свързаности, аналогии, връзки с други науки и познавателни територии. Много се интересуваше от източна философия, йога и въобще - източния начин на отношение към света, като правеше опити да ги синтезира и рационализира. Самият той имаше написана монография от личните му експерименти с "махало" - беше си съставил таблици, правеше статистики, изследваше връзки и правеше предположения - като съвсем странично занимание, нещо като "хоби"... Физиката по принцип е консерватиена наука, но когато човек отвътре си е широк, той си остава винаги 'по-широк' от каквото и да учи. Най-благодарната почва за провокацията за едно широко виждане, е когато се докоснеш до човек, който вече е носител на същото. Не защото ще се научиш от него. И не защото ще го повтаряш или копираш. Личното мислене не е възможно да се копира, защото след копирането то вече не е лично мислене. Личното мислене субектът запазва възможността си да прави връзки извън онова, което вече му е подадено, което е усвоил. Запазва критичното си отношение към тия "връзки", но канализира възможността си да ги прави. И колкото повече - толкова повече. А това е само най-малкото. Горните думи - на Сириус, отключиха всички тия мои размисли. Разбира се, че не беше задължително да ги изпиша тук. Но от друга страна - не са в разрез с правилата... край на ОФТОПИКА=============

това няма решение - безсмислието е на Интерпретиращия. Просто е - не е способен да вниква в нищо друго, освен заучените си постулати. Отгоре на всичко - е с претенциите че е разбиращ, което е иронията... И не ме интересуват безкрайните повторения на развалената плоча... Вече на "говорители" на готова музика не обръщам внимание - под път и над път.. и на път - едно и също... Нещо като "чалгата" - накрая ми се превръща в празен шум, минал и заминал...

точно това е въпросът - иронизирате едно обикновено невежество. Иронизирате всъщност самият себе си, защото не сте способен да схванете нищо зад очилата на това, което вече сте приели. От друга страна - повторете го още няколко пъти - може пък да се задържи като "истина" и да прилича на "вярно". Обречен сте - заради това са безкрайните повторения, на които просто сложих "стена". И да се упражнявате, и да повтаряте няма как да избегнете участта и ролята си на обикновен репликатор и "плеър" на приготвена вече музика и речитативи - вие сте в състояние само да ги възпроизвеждате. Това се среща под път и над път. И авторитарността или пропагандата не променят с нищо сивотата и плоскостта му.

Ааа, по цитата виждам отново едни и същи познати сценарии, натрапливо повтаряни и с усещането че така се затвърджават... Натрапливостите най-лесно се забелязват по повторенията пред огледалото. Огледалото - че се ползват за позоваване думи на някого, който е обявил предварително че комуникация не е възможна и я прекъсна. Но не - упоритото повтаряне на личните житейски сценарии спрямо някакви думи, с ясната предпоставка че това е монолог... Един безкраен монолог пред огледалото. И удобен, всъщност - така в монологът отсъства "репликата" на другия. "Психологическата школа, дето бил привърженик"... хаха... Според нея било еди как си - разбира се, колко удобно, до ролята на говорител на 'психологически или философски школи'... И защитник - когато нуждата повелява... От друга страна - винаги е безопасно, защото е гарантирана груповата валидация и се повишава усещането за сигурност... Докато не се стигне да се напусне - удобството на утробата и на патеричките... И после - мъка и драма дебнат отвсякъде. както е и написано... Всъщност целта на писането при определени пишещи, е да използват "научността" за да затвърдят собствените си избрани позиции и отношение спрямо живота. Потребители и рупори на науката - е едно. Но Учени, субектите-творци и генератори на науката - вече е съвсем друго. Всеки задълбочен прагматичен и психоанализ на форумната комуникация, по принцип и по същество - би довел до сходни изводи за принципите на обмен, състоянията и свойствата на отражателния свят на всеки субект, явяващ се участник в нея. Философските глупости за 'аза и обектността' вече съм ги коментирал - без всякакъв смисъл. не че и някой ги чете, но пък натрапливо ги коментира и преповтаря, вероятно с усещането че с повторенията ще станат по-смислени и по-основателни. А няма как. но пък е пример за книжовен ум. Тва си знае, тва е научил, на това се основава. И остават повторенията и утвържденията с наученото от радиоточката. Така представената в антрето на темата дефиниция на солипсизъм, като явление, е обикновен наивинитет, преднамерено представен като крайност и така доведен до абсурд. Именно - в тази си форма да служи като нарицателно за девиации и патология. Този, който го е извеждал или е бил крайно некомпетентен, или просто си е изчоплял наслоенията от гънките си, или просто е бил достатъчно хитър за да създаде един уродлив абсурд, който е напълно невъзможен сам по себе си и съществува само като построение... От друга страна - чудесно се компилира до абсурд, после се репликира абсурда, с идеята да успокои "тия, дето не са така..." Въвеждането на ОТРАЖАТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ, слага "ТРЕТИ ЕЛЕМЕНТ" в системата ОБЕКТ-СУБЕКТ. Способността на всеки субект да борави с обективната действителност, е само през своята си отразена виртуална версия за нея. Анализът на процеса по възприятие, интерпретация и отражение, въвежда съвсем нов подход спрямо концепцията на взаимодействието между субектът и средата му при нарастване на ролята на психичните процеси до съвсем друг тип взаимодействие. В този смисъл СУБЕКТът не е своето отражение и въобще не са еквивалентни субектът и отражението му, а са в сложна взаимовръзка и динамика. От това следва че и самата идея за АЗ се променя и тя се настанява в ОТРАЖАТЕЛНАТА РЕАЛНОСТ на субекта - вече като комплексен сбор от построения и наслагвания в рамките на социализацията и психичното съзряване. ОТРАЖАТЕЛНАТА МУ РЕАЛНОСТ се намества между СУБЕКТЪТ като психологически образ за себе си (АЗ) и ОБЕКТИВНАТА физическа среда около него... В този смисъл - дуалната концепция за субект-обект, е твърде постна и "плоска и не отговаря на практическия опит. Като за "умопостроение" за дуални отразители - става, по съответствие - тяхно построение, според техните си особености. както беше написал колегата СКАНЕР (жалко че вече 3 месеца не го виждам сред форума) - умението да се разбира написан текст, се учи още в училище. Всъщност - умението да се РАЗБИРА (вкл. и по написан текст) само се започва в училище, но се учи цял живот. Не и за хората които са свикнали да си повтарят и си карат на "автопилот'...

нали се чете че персоналозирането спрямо моята личност, го прави друг, а не ти. Във форума ме заливат периодични вълни на алтруизъм и истинско съпричастие и благост. няма по-благи и добронамерени хора от тия, дето 'са загрижени' за мен... Просълзявам се от умиление, но верен на солипсисткия си инат, ще бъда твърд докрай - като комунист на разпит. Но знаеш ли кое е най-парадоксалното и смешното едновременно:Точно комуникацията сред форума, и ситуацията сред участниците сред тази специфична форма на обмен - е съвсем пряк пример за следното: Всъщност "личността на рамус" е напълно виртуален събирателен образ, конструиран в главата на всеки от комуникиращите. И не само спрямо рамус - а всеки спрямо всеки. Именно сред форума е най-точния пример за това че всеки образ, за каквото и да е - се конструира в отражателния свят на ОТражателя и само и единствено спрямо същото, комуникиращия осъществява контакт. Точно сред форума е най-чистия пример - как отражателните светове са решаващите в който и да е социален обмен. А в това не е налице никакъв обективен елемент. И не че е това е някакъв кой знае какъв проблем - а проблем за самата комуникация е, че субектите в нея не си дават сметка че в нея освен физическия канал, не е наличен никакъв друг обективен елемент, извън особеностите на самия отражателен свят и безкрайните особености в него. Тук, сред форума всяко съглашателство или обратното на него - всъщност се разиграват сред напълно виртуален театър, но не заради виртуалността на интернет средата, а точно заради виртуалността на ОТРАЖАТЕЛНИЯ СВЯТ сред всеки човешки субект. Невъзможността да се разграничат - реала от виртуала (на отражението) е един от най-значимите проблеми в комуникацията и общуването. Колкото до линка - попитах - какво като някой го е написал, какво като е институция, както като това е източник и на какво точно е източник, и какво като го публикува институцията? И какво като е цитирано тук? Кое от тия всички прави написаното да се приеме за "ЕТАЛОН" за нещо си, за да е достатъчно сериозно да се позове някой на него и то да е сериозно? За мен е напълно ясно че за всеки зададен въпрос е нужно непрекъснато да си отговарям сам или всеки говорител периодично да ми отговаря от трибуната на избраната от него идеологична утроба, която той чудесно използва като щит около "себе си". Пиша "себе си" в кавички, предполагайки че се сещаш защо?

Според други - земята е плоска. Според трети - бог е направил вселената... В българското УИКИ или други български публикации пише за солипсизма съвсем друго (далеч по-сериозно, между другото). И? - какво от това... Сега какво - да се превърне в състезание за линкове и копи-пейст ли?... Ако рамус е солипсист (несъзнат разбира се, защото по този начин "осъзнатите" се самопоставят като неговите "диагностици") то тогава същия не би бил пример на множество от други диагнози, които доста често се сипят от един или друг пишещ. Според други "диагностици" рамус е и фашист и болен от множество други версии на психични отклонения. Както се каза в един анекдот - що първо не се разберете, пък после групово и повече координирано да се докладва на съответните здравни или други служби - за тоя... не знам си какъв... Разбира се, това са пълни глупости, но не ми е работа да влизам в обяснителни режими още повече когато доста хора имат потребност да намерят подходяща защитна обяснителна платформа на личните си недомислици, импулси и уклони. Така, че - нека рамус да е солипсист, или... какъвто си посочва всеки, който от това има поредната си остра нужда. Рамус вече е доказал че носи на всякакви форми на диагнози. Но поставянето им, от хора които нямат дори елементарна компетенция да го извършват, не решава с нищо конфликтите и недомислиците им в извън-личен план. Самата идея за обяснение на рамус - че въпросния му е нужно да 'отрицава нещо си', а същия непрекъснато повтаря че не му е потребно отрицаване и че това няма нищо общо с онова, което изразява, и което е - прави посоката на диагнозите в съвсем друг вектор. Разбира се, че за хората сраснали се със социални лозунги и основни фундаменти, всичко, което не е в съзвучие със същото, е задължително израз на отрицанието им. Дуалния инстинктивизъм го обуслява - враг или приятел, отрицател или съгласител, с нас, или против нас , истина или лъжа... Вероятно за много хора това да има значение, но за мен - не. Представяте ли си - отрицавам хората, защото нещо си имало значение за тях... ма как може да не интересува, това е ужасно и има нужда от 'посочване' и осъждане Въх и как може да не се засрамя и не се извиня публично за деянията си и да понеса социалната си отговорност пред социалните съдии ---------------------- И така - четем нещо си... Пуска се поредния цитат от нещо. Сега какво?... това доказателство ли е - в каква посока, кое "доказва" точно, след като дори в превода си се ползва следното: Всеки един абзац от горните има съществени проблеми в твърдителната си част, постановките които ползва, контекста им, насоките, които задава... Обаче - какво от това, нали е написано от някой си, дори и да изразява групови виждания спрямо нещо си. И защо въпросния е нужно да носи отговорност и да се налага да обяснява каквото и да е - защо мислил, защо го написал, как го е съставил и въз основа на кое. Има линк, дори може да е налично и име на автор - но какво от това... Кое прави написаното 'доказателство', кое го прави валидна истина, кое го прави ПОЗНАНИЕ? Всеки в днешно време може да напише каквото и да е - нужно е само да има нюх и усет за да го напише така, че да намери нужното в социалните потребности и нагласи, за да се породят 'съгласители'... Това е и технологията за механиката и значението на явлението ФАЛШИВА НОВИНА. Отгоре на всичкото - в написаното много ясно се забелязват условностите - ' може да се свърже', има връзка, но въобще не се конкретизира, защото веднага ще попадне под критичния анализ и ще се компрометират тия доста произволни аналогии и взаимовръзки от толккова много и различни човешки производни. И така - от нечие написано се изместват темите към "общуване с призраци" - демек - говорете си с нечие написано, аз само го пускам тук, а пък вие се занимавайте да си го тълкувате или интерпретирате и да му търсите кусури или съглашения... Щом някой го е написал, значи някой смята че е правилно. Значи че ако повече го прочетат - ако съвпада с вижданията им - и те ще го приемат за :правилно'. Ето ви линк, ето ви превод - вие си го четете, вие се оправяйте - аз само го пускам. Сега в интернет може да се намери всякакво написано - кое придава на същото "доказателствена стойност", за да е подбрано за "позоваване" и да се използва като "тежест"? Написаното няма нищо общо с никаква научност, никаква познавателна стойност. Ако цитиралия го претендира за такава, то може ли тогава същия да застане зад написаното като лична отговорност и да го обясни в детайли и подробности, да го изведе като периметър, ядро и контексти... Аз ще задавам въпроси, а той да извежда отговорите последователно и точно? Иначе - просто... едно безлично написано, нещо си. Но пък - в полза на едни или други схващания и убеждения, достъпно, удобно или в подходящата посока за да се ползва за "обяснение" на дисонанси... както се и ползва в примера си след това - от всеки, който го намира за "подходящо".

Вероятно, но какво общо има снимката на жена, (която въобще няма как да е 'девойка'), сред холивудските звезди и модели на заден фон. Жената е в тази поза и облекло, защото светските събития и срещи от този тип са по свой начин място за реклама и от тях до голяма степен зависят ролите, поръчките, ангажиментите и хонорарите им. Да спомена и че въпросната е БЕЛА ХАДИД. Със сигурност сред тия хора на снимката няма нещо от т.н. от някого "висше общество" - това са хора като всички, заети с бизнес и до голяма степен ангажирали живота си в него. Хора с проблеми, хора с успехи или неуспехи, провали или възходи. Общуването сред тия хора е както е същото при всички останали. Продължавам да не разбирам въобще уклоните на няколко човека да си търсят непрекъснато територия да представят версиите за света и живота. Нищо потресаващо няма, че 'дори и във висшето общество', сексуалния тормоз е нещо обикновено. Той е нещо съвсем обикновено в живота по принцип и това е един от казусите по целия свят, по всички времена, култури и географии (досега). Просто приемането кое точно е 'сексуален тормоз' е с някои условия и твърде голяма част от нещо, което се обявява за 'тормоз' в други времена, контексти и културни условности, въобще не се е считало за такова. Но явлението съпътства цялата човешка история и жалко че вие може би бихте бил потресен от "сексуалния тормоз" в политическите елити, дори и сред "комунистическите' такива. Разбира се - за тях никога не би се дало гласност, за да се обсъждат. От друга страна, дори сред форума са налични и "защитници на мъжкото достойнство и водеща роля в размножаването и налагането на ред и дисциплина. Като дори се и писа че (перифразирам) - ролята на жената в семейната сделка, е да предлага сексуално разтоварване на своя съпруг според неговата потребност от такава... Такива писания са нещо естествено, защото по принцип сред типичното народното семейство това се нарича с "брачни задължения"... Темата е ОБЩУВАНЕ, сред раздел ПСИХОЛОГИЯ (и логика) и започва с някои въпросителни изречения, от нейния автор. Какво общо имат тук 'протестите', победителите, някакви си "висши елити"? Къде сред темата някой е въвел "възмущенията от "елитите"" и дори и "гласуването" за същите? ...

Колега, вие объркахте темата. Това е за новата "чат-тема", вероятно. Или за някаква проруска тема, с уклон към 'западането на света, заради загниващите капиталисти'... Или пък тема със заглавие "Разпада на цивилизацията и спасителния остров на Русия, в него"... Дори и за която и да е тема, горното има проблем - 4 изречения, без изписана връзка помежду им - всяко си е 'за него си'. И нито едно не е свързано с картинката над него. В случая - и 5-те елемента нямат връзка с темата. Нещо не сте пили кафето ли сутринта... или тежка нощ?...