ramus

религиозните са... хора и обобщението по този начин за мен е твърде формално. Религиозността се проявява по различен начин при различните хора. Едни са повече вкопчени в канона и ролята му за тях е и идентичност. Характеровите и психични особености - всъщност са от основно значение. Допълнително значение има и самата идеологична система, защото тя, все пак е описателно-обяснителна за живота, света, човека, както и "другите-себе си". Защото различните религиозни системи имат различни особености. И не на последно място - особеностите на отношенията в социалната система, през която прониква идеологичното й ядро, до всеки нов член... Има и още.. но не е мястото тук за простиране... Най-важното обаче е ролята и значението на религията за формиране на идентичността, оттам - на битието на всяка личност. А колкото до "властта" - властта е част от социалните порядки. Във вътрешен смисъл - за мен, лично, не бих употребявал "ВЛАСТ над ума". И без религия, маниакалните или обсесирани личности си съществуват... Властта - също - и преди и отвъд религията - тя си е просто част от социалните отношения и това е било през цялата история и география от житието на ХОМО сапиенса.

Намирам такова обобщениое за логически и смислово неточно. За да се изяснят добре взаимоотношенията между тия понятия - нека се припомни - кое и какво е "религия", какво е "власт" и че последното е тип регулация на социалните отношения. РЕЛИГИЯТА няма как сама по себе си да е "власт", още повече - "над хората"... А отгоре на всичко - "в техния ум". Леките философски хитрости в мисленето относно казуса "сам в себе си" и "сам по себе си" са просто заигравка и упражнение, но не и сериозни, когато става въпрос за изясняване и анализ. Философкия поглед тук е повече поетичен, а не аналитичен и по същество. Именно заради това е безсмислено да се ползва. Все пак - "отмират ли религиите" - е въпросът от заглавието на темата.

нали се сещате че сте изчерпани и относно казусите на темата тук нямате въобще какво да кажете. Трети ваш коментар е просто спам и флуд. Онова, което вече опитахте е повърхностна и доста рядка бозица, отгоре на всичкото - във фаза на напреднала ферментация. Вие ще се пробвате ли да изведете схема на личната си ЦС, просто - за протокола. И за да няма обърквация - ЦС няма нищо общо с неврологията и е безсмислено дори да опитвате. Интелигентния субект, с ниско ниво на един вече разписан "синдром, от двете имена на двамата му автори", би стигнал съвсем ясно до идеята "не ми е известно как съм устроен, как ми работи психичния апарат и психични процеси". Но не и нахаканите декларатори, които го играят на корифеи и разбирачи... За "въпросния игнориран" - то си му е запазена марка. Има и маймунски представители, които ги учат на език, учат ги да смятат, дори и да работят с таблети. Но каквото и да е - маймунката си остава маймунка, ако ще и пред огледалото си да се величае на Буда или Айнщайн. Или пък - да боготвори същите. Колкото до Уиндоуса - сигурен ли сте че и въпросната ОС е като неврологията? И че разбирате от антивирусни - щото форума няма карантина. Отгоре на всичкото има и бъгове и не са ъпдейтвани поправките... Линукс просто не ме интересува - не попада с нищо в професионалните ми интереси, дори и от любопитство.

Форумът ми дава съобщение че потребител, който съм обозначил като "невидим и игнориран от мен", ме цитирал, за пореден път... Татенце, пак ли декламирате пред огледалото в самотния моно(диа)лог) Театрално, нали... малко самотно, но вие сте свикнали. Вътрешния си монолог, във вид на диалог, с костюм, пред огледалото, с готов сценарий - направо шекспировки. А в огледалото кого виждате - вие, с костюма си, или някакъв си рамус, нагизден с ваш костюм, от вашия реквизит... Тренирайте, браво ! ============ Само да обърна внимание на прост пример, който изкристализира в темата - и милион тона книжки, знания и чужди мнения да изучите, без грам практика всичко това е гола плява. Съвсем гола и видима само при въздух под налягане. Иначе сухата теория... е чудесно заучена, и става за разговори по форуми и разтягане на интелигентни локуми и разточването им с "подправки". Може ли някой да си разчертае схемата на собствената си ЦС, да изведе динамиката й, принципите на които механизмите й сработват, как се съотнасят и взаимодействат с другите елементи и процеси в психичното - като например тясната връзка с мотивационната система (МС)... и... "глас в пустинята, а само песъци и дъюнииии, и само ветера тихо нашепва - вххххшшшшшшшииииииииююююю"... как някой въобще има дързостта сериозно да пледира че "познава нещо си", като само го "знае"? Хаха - дълбинна саморефлексия... Колко дълбинна - ще трябва дълбочинен костюм и плавници ли - и на това някой ще ви "научи" ли? Така? - ще ви научи на "вас самите" и ще направи някой нещото във вас, и заради вас самите,някакси така - наготово. Или - да го разпише вие да го зачетете и да го научите както е написано?... А вие - ще четете книжки, ще спорите, дискутирате и ще поправяте някой дето не ги е научил наизуст и не си подредил рафтовете и каталозите със заглавия и автори?

може ли да се върнем на темата от заглавието и основното понятие в него - ВЯРА, като общ абстракт, и ВЯРВАНЕ - като проявлението на същия, като специфично отношение на субекта спрямо значението и ролята на отразеното, за него самия? Зависи ли вярването от обекта за вярване и оттам - възникват казусите - има ли или няма някой ПРАВА - да вярва, какви са изискванията, от кого му се делегират или ограничават (или отнемат)? И въобще - има ли възможност за "ИЗБОР" - да вярва, като отношение, Или пък - като обекти за вярване... Или пък е възможно "да се искат" - същите. Има ли някакви форми на лично предпочитание? Както вече по-горе споменах, но си мина и замина - общите приказки и общи положения могат да бъдат прочетени навсякъде и после да се декламират. Но няма как да се срещне представител, който да е извел в дълбочина собствените си стойности и ценности и да ги е разгледал детайлно като йерархична система и динамиката в нея, от първо лице, за себе си? Например - състояние на заварено положение, роля, значение, цел, механизми... Спрямо ВЯРАТА и ВЯРВАНЕТО - също? Иначе е чудесно да се повтарят общоизвестни значения, щото така са прочетени, дочути и научени, обаче има ли някой който да представи приложението на общата информация, поне да е намерило някакъв смисъл през конкретна полза или резултат...?

Не просто "греда", а ми направо не сте улучили "топката". От друга страна - пред огледалото си сте направо "гениален футболист", който по естественост разпрострира гениалността си сред всичко друго... Самата ви идея че разглежданото тук понятие ВЯРА, е за вас ТЕРМИН - само по себе си е достатъчно показателно. Да, разбира се - "професионално изкривяване"... А опита ви за някаква версия на логическо извеждане на понятия... е направо потресаващо нескопосан в тази си схема на натъкмяване, от цитата. Очевидно - не и във вашите очи. Всъщност това че нямате елементарни умения за анализ и синтез - е ясно още от първите ви включвания. Но не можете и да четете - нуждата да напишете нещо в полза на личния си образ на професионалист и "вещ в занаята" , ви обсебва до крайност, но пък резултата са тия комични изхвърляния.

Дора, може ли пояснения? Вие в тия си думи извършихте логически скок и така, както са написани, за мен те са неразбираеми. Двете изречения за мен дори не са свързани, а излиза че второто е пример за първото... Въобще - ако е възможно - повече пояснение - какво точно означава всичко това, в подробности, доколкото си позволите. Имам и предположение че тук пишещите споменават понятието ВЯРА, но дълбочината и смисълът на това понятие играе при всеки пишещ в доста сериозни отклонения. А по този начин се залага комуникативна грешка - все пак тук се настоява и всеки декларира толкова усърдно личната си начетеност и интелигентност - поне да опитаме да представим понятийния пълнеж на основната за тази тема думичка.

ценност и смисъл - са изключително условни понятия. И са твърде абстрактни и относителни, за да са "усещания". От друга страна - твърденията в това изречение - са проблемни заради обобщаването си и така се компрометират. Примерно: - Човекът НЕ се ражда с потребността да търси отговори за смисъла на живота... Има огромен брой хора които никога не стигат да си зададат такъв въпрос и нямат дори представа какво е "смисъл". На каква база, тогава се прави обобщението "човекът" - кой човек, защо едни стигат, други - не, и то не е като да са нищожка статистическа извадка. Друг е въпроса че и сред темите тук има доста хора които понятието "СМИСЪЛ" е взето наготово и се ползва съвсем интуитивно и напосоки... - Понятието ЦЕННОСТ личностен смисъл - се нарича значимост. Усещането - е за значимост. И двете са тясно производни и зависими на това - С какво и спрямо какво се сравняват, за да се изведат. И доколко самата личност участва в процеса, защото твърде много хора взимат наготово вече конструирани сравнения и модели и така си ги ползват... - А вече ЦЕННОСТНА с-ма - това е система от йерархично подредени "ценности", която служи за опорна координатна система сред вътрешната психична социална рамка. Служи - и за мотивацията и за поведението. Именно заради това тя е толкова важна и толкова е важно нейното непрекъснато преразглеждане, а не нейната устойчивост. ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА (ЦС) не е само от кои и какви "ценности" се състои, а и как те са подредени йерархично. Това става по време на целия живот на човека. Разбира се, че са да получи "усещане за сигурност", на него му трябва устойчивост на схемата. Още повече - че голяма част от ЦС се заема наготово и се спуска от социума в готов вид, после се доадаптира в самия социален живот и личностното формиране и идентификация. Колко от хората които пишат тук имат ясно анализирана и вникната лична система от ценности и тяхната стойност - спрямо кое, какво, колко, кога и как - от които зависят стойностите. А от стойностите - ценностите. Всички се ръководят несъзнателно от сериозни дисонанси в техните ценности. А овладяването на работа при кризисни и оцеляващи ситуации - в които се говори в предишните думи - адекватна работа с личните ценности и стойностите им - защото чрез последните ценностите се подреждат в йерархична система. Именно - ригидната ЦС е производна на ригидни личности, които имат проблеми с емоционалния си и чувствен свят. Те се страхуват защото реагират светкавично чрез емоции и чувства, които ги заливат и давят в "реките си". единствения им шанс за закрепване са "създаването на здрави опори и скелет" от създадените за това "опорни положения". Но те винаги трябва да са им "твърди" и така - същите никога не преразглеждат взетото като опора. Колкото повече са емоционалните и чувствени клатушкания и конфликти - толкова повече спасението е под формата на "ригидни котви". Няма как същите да създадат навици за рационално вмешателство - особено в аксиомите си, които им служат като "спасителен пояс", когато емоционалните бури и кризи ги залеят в урагана си.

стремежът към сигурност, поражда търсене на константа и постоянност (а не постоянство). Нуждата всеки миг да си сигурен, а инстинктивно - след като предишния миг е минал и ти си жив - значи ако и следващия е така, пак ще си жив... И следващия и следващия. Нуждата от сигурност е основния проблем за изменчивостта и промените. Промените създават условие за несигурност. Естествената неопределеност на битието, по принцип става враг на нуждата от сигурност и влизат в дисонанс. Разбира се - какво ще се предпочете и то се вижда навсякъде и сред всеки в неговата инерция... Това е фундаментален човешки казус - уклона към застиване и повтаряне - от една страна. И естествената изменчивост на средата, която принципно изисква и непрекъсната изменчивост, за да е налице адекватност към нея. Ако още повече задълбочим тия два определящи поведението принципа - то в основата на единия стои страхът и страхуването. И в същата основа - заради страхът и инстинктите - се поражда и явлението вяра. В страхът и страхуването няма как да съществува водещ аспект на РАЗУМА. Няма на света човек, който да има страхова криза и да запази високо ниво на когнитивни висши процеси.. Тук, сред форума това силно личи. Тук сред форума достатъчно ясно се вижда че дори моментни пропадания в настроения, дори и позитивни да са, се отразяват негативно и ограничаващо на когнитивните висши процеси. Това са двата основни принципни "полюса". В практиката и живота всеки субект се намира някъде между тях, при това динамично - с изменение всеки миг. Създаването на устойчиви принципни положения, и тяхното абсолютизиране - е производно на "застопоряването" и зациклянето. А развитието - не е повторение и зацикляне, то е обновяване и разширяване. Развитие няма там, където е налице сходност. Защото СХОДСТВАТА пораждат еднакви цикли и повторяемост. Но те са нужни на всеки чувстващ субект, защото чрез сходното се повишава личното усещане за правилност и истинност. В този смисъл - за да се РАЗВИВА дори даден принцип - в него непрекъснато е нужно създаването на негови дисонанси, да се търсят неговите изключения, парадокси, да се прераглеждат неговите опорни казуси и аксиомни допускания, защото те са само помощен инструмент, а толкова много хора напират да ги оставят в себе си сякаш "за вечността" и само да ги надграждат. Всички уклони свързани със страхът и склонността към застой, са инстинктивно предпоставени. Вярата и вярването - са процеси, които са производни и съпътстващи, защото най-основния фундамент на психичното несъзнателно - това е СТРАХУВАНЕТО. Няма как човек да се страхува и да се развива - и да е едновременно. Страхуването и всички негови производни задействат мощни механизми на защита, при които се изключват младите висши когнитивни зони и комплексни връзки в тях. Не само се изключват - при силен афективен импулс, или стрес, при криза, няколко дяла, начело със амигдалата, "завземат" цялото невронно поле и го обсебват по силата на атавизми и инстинктивни инерции. По време на пикове от тях - целия психичен свят се свива и е налице нещо като процес на имплозия. Ето защо - за да са налице прояви на висши когнитивни процеси, е нужно да се овладеят несъзнателното и съзнателно изживяване на страхуване, особено да се овладеят и отработят пиковите стойности на емоционалност и чувственост. Не става въпрос да се прекратят, защото това е напълно невъзможно и съвсем излишно и вредно, а само да се овладеят, с цел да се стигне до управление, а при повишаване на рационалното управление - до синтез между чувствения и разумен свят. Синтеза, синергията, мира и съвместното съществуване между тия два свята - е лична отговорност на всеки човешки носител на съзнание и зависи пряко от самия него (макар и да е само в известна степен). На думи и принципно извеждане - е лесно. Но това е изключително предизвикателство, предвид че огромната маса хора няма дори възможност за вътрешен мониторинг на собствените си психинични процеси чрез които се формира тяхното битие, и то всеки миг. Няма начин това да се получи наготово. Както и няма никакъв начин някой да ни научи на интелигентност и познаване на собствените ни емоционални и чувствени състояния, за да ги вникнем какви са, защо са, кои са, как се изменят, как се появяват, какво е значението им, кога и как се пораждат и изменят едно през друго, защо.... А само това е възможното начало - за да се подложат те на управляемост, с цел - да се получи стабилно психично балансирано състояние, при което чак тогава да има възможност да се разгърне в максимум висшата когниция.

сигурни ли сте че прочетохте? Или просто видяхте подходящ мегдан да си напишете каква е "вашата истина". Ако искате проверка и пример - можете ли да преразкажете вашият прочит относно това кое, какво и защо рамус извежда като вяра и вярване. Така всичко ще се открие достатъчно ясно клишетата са нещо чудесно. Но ИНДИВИД-ДУАЛНОСТ има и много други смисли и значения. Самата думичка ИНДИВИД - семантично носи специфичен смисъл и значение, малко далеч от това, което се спряга като готово клише. Както и понятието ВЯРА го разглеждам в съвсем друг план, мащаб и значение. Не че това, разбира се, ви интересува с нещо. Не че е и задължително, а само показателно... Но важното е че имате "гледна точка". Обаче - сигурни ли сте че това е 'ваша гледна точка" или смятате че "индивидуално" сте си нагласили клишираните положения, колкото да ви изразяват и да "имате гледна точка", която да наречете с етикета "ваша" ? Може всеки да си отбелязва нещо си, но това не е задължително да е вярно, освен за него си. Поставих теза, според която няма как да "вярваме в това, което искаме". По-скоро е обратното - ние искаме, защото предварително вече сме го повярвали. Няма как вярата да се приеме "щото някой си си искал". Вярата е психично комплексно явление, с което започваме живота си и то е първосигнално предпоставено. Докато се стигне до 'искането' , процесите на ВЯРВАНЕТО вече са формирали идента и по този начин - то задава и "исканията". В този смисъл - ние не можем да определяме в какво да вярваме - това се задава от дълбоки несъзнателни комплексни процеси, изключително далеч от съзнание и воля. Въпрос е и на етапност във времевата ос на развитието. Тук могат да се забележат доста примери - в посоката на това че "УБЕЖДЕНИЯТА" задават когнитивната рамка на всеки човешки субект. И огромната борба и непрекъснатото поддържане на убежденията да се представят като логично извеждане и така да се подкрепят като правилни и обективно валидни. И това е зададен от природата процес, докато в него не се появи и намеси активно чрез рациума си. До такъв момент нищо в природата на ВЯРВАНЕТО не е подвласно на вмешателство, освен по несъзнаваните канали на социообмена и именно всичко това задава посоката на битието за който и да е субект. А относно конкретиката на казусите от статията - някои са разтревожени от това, че хората намират най-разнообразни предложения да повярват в тях. И след това същите имат социални последствия, които авторите на статията намират за негативни. В конкретиката на вярата "конспирации" - няма как да се пледира като социален проблем че хората вярват в положения според които в огромния информационен сложен поток, те имат потребността да си намерят лесния начин за обяснения, като запазят колкото може повече атавистичните си приказни представи за "добро и лошо", враг и приятел, истина и лъжа... Хората винаги ще вярват в нещо. Всеки четящ тук е определен от вярванията си, от които малка част се проявяват като "убеждения" и формират "нагласи". За тия нагласи има специална тема - че всяка от тях задава логическа или когнитивна заблуда или изкривяване. Всяка от тях определя и явлението ПРИСТРАСТИЕ, защото всяка нагласа формира и задължителното 'отношение' на субекта спрямо явленията които отразява. Но все едно че това няма общо с никой пишещ или живеещ, на принципа - не съм от тях как Сийке. А в този форум са налични цели раздели определени от културологични и социално-приказни казуси и инерциите им сред пишещите в тях. И нуждата да си ги отстояват... Изглежда че това не прави на никого впечатление, но е много важно да се спрегне по "народному" - стига да искаш, всичко се постига - което обаче е напълно невярно... В този смисъл - е и вярването - че ставало чрез "искане". Ама не става. С лекота мога да предложа на няколко човека на анкета - защо искат едно или друго нещо и защо смятат че не вярват в "поисканото", нищо че си го обясняват рационално...

Никъде не се отразява. Татенцето води един негов си диалог с рамус, но пред собственото си огледало. Дори не виждам какво пише, ако не се цитира от някого. той го знае чудесно, но е с идеята че си говори с рамус, някой си, като повтаря неговите си повторителни мантри. Монологът, той си го фантазира като диалог. А диалози отдавна няма. При него диалогичното е само сходното на неговото, щото това е най-кеф и дава широта на старческата душа. За да видите и примера - очаквайте сега и репликата му - щото самотния монолог само това чака... за да си напише задължителната рецитация. Разбира се, че не му се отварят никакви теми - той е само в любимата си роля да припява, или коректор и допълващ на пишещите. Лайковете и емотикончетата са само за "шербет в кафето" в любимата си роля на проповедник и директорски контрол - щото той е пич отсякъде пред огледалото си. Не е нужно никакво сериозно внимание към написаното от него. Тук има някаква клика, която просто й е кеф да се съберат себеподобни и сходни и да си пишат като се допълват взаимно. Това те го схващат като обогатяване - щото носи радост, наслада, носи нужното усещане за покой и разтуха - заради което е и цялата работа. Гарнитурите от приписване на "мисии", ролите на защитници, пазители и говорители, от силна загриженост за "невежите и жадни за знания читатели"... е само като част от театъра и така се увеличава насладата. Задължително - те са рационални отсякъде. Няма по-рационални, по-знаещи и по-начетени. Те не вярват, нямат лично отношение, нямат никакъв личен елемент и са най-обективните същества сред вселената. Това не пречи - като се пишат тиради по темата че 'всички вярват и че вярата е сред всичко, да си лайкват, че тва все пак ги прави "хора''. Най-важното е - че се търси нужния комфорт - сред всичко. Спокойно, бавно - сичко е ясно и само четете тоя или оня, слушайте какво ви казват, следвайте съветите - само по себе си това е гаранцията че ще мислите по същия начин... Самата идея че някой ще се занимава с чоплене и мислене - им е странна и доста чужда. Защо ще мисли, аджеба, след като вече е измислено. Любимата им фраза е "топлата вода е вече открита" и те само я ползват и това е достатъчно. Някой друг ще измисли "горещата вода", те отново само ще ползват, щото... това си е чудесна и много удобна роля. Техния личен принос към познанието се свежда до коригиране и съветване кой какво да чете, до прокламиране на вече наученото, написаното и измисленото. И комбинирането му - когато е нужно да се донагласи факта, че всички отговори вече са измислени, написани и само чакат някой да ги прочете наготово в библиотеките. Това все пак е житейски план и в него си живеят доста хора. Но не е моят. А когато започнат да ме съветват и ме поучават, ама от техния си свят, щото са с усещането че света е един и именно те живеят с истинския, а всички останали - в погрешния и само е нужно да прочетат, да научат и да се осведомят и - воала. Щастието идва с "правилното знание", което да обясни истината и живота - е чудесна и много привлекателна илюзия за мнозина. Все пак - тя именно заради това съществува - носи усещане за комфорт и сигурност. И социалност - щото се споделя от "най-умните" и те самите са сред тях.

И не е нужно - те плюсчетата и лайковете, както и останалите атавизми - говорят достатъчно за тия, дето ги ползват. Всъщност те са израз на отношение... и емоционална реакция. Това ли е "рейтинга"... И за кого...??? Ако са налични "задълбочени и сериозни четящи" това би било първото което биха били израснали. Обаче - те не са. И критериите и мерките за "задълбоченост" и сериозност... са достатъчно ясни, защото са изписани. И всичко това защото някой си, някъде си, изразил негативно отношение за нещо си и обидил свещеностите на други... Нормална реакция - поне е умерена, макар да е твърде детска и незряла. Добре че все пак не беше толкова радикална, колкото тия дето се обидиха че един френски вестник публикувал карикатура на кумира им... Някои теми заприличват на цирк, само дето повторяемостта и зациклянето доставят повече скука. Като че ли единствено играчите им не могат да се наситят. Чудя се - дали имат други възможности и дали е нужно толкова ниско да се пада... Нямам отговор...

Разбира се. Който си няма разум... просто си вярва в него и се бори да го имитира. Нищо че битката е да рационализира, както и вие самата, защото така изглежда че контролирате с идеята че ви е ясно и разбираемо. А какво се рациионализира, байдъуей - как ХОМО е научил да имитира рационалност, откъде е дочул за разума, как си го е изградил за "спасителна икона"? А може би Религиозната душа на ХОМО просто се хваща за поредния клон с ужаса да не се изпусне. И между другото - лично съм виждал бяла лястовица, преди няколко години. Аз много харесвам и наблюдавам птици, това е моя характерна особеност при всичките ми пътешествия. Дори направих и опит да я снимам, но на фона на големия "гирлянд" от хиляди непрекъснато движещи се птици върху кабелите за високо напрежение, на снимката беше просто неясно петно... Могат да се отворят каталози и да се видят снимки от други... Да - тя е "рядка птица" - точно както е и същинския представител на САПИЕНС - в оригиналното си проявление. За ХОМО все още САПИЕНСА му е "рядка птица", дори и само да си вярва в нейното съществуване и като нарицателно за проекция за копнежи, спасение и надеждите му да ги реализира... Вярването си продължава като основно отношение към битието. Тук, в този форум толкова много хора се мъчат да докажат обратното. Възпроизвеждат запомнено и усвоено знание, трупат го с десетилетия, но накрая отново се промъква религиозния им инстинктивен уклон и се проявява в пристрастие, убеждение и защитно отношение... Примерите в този форум са безброй. Едни и същи пишещи леят присмех и ирония спрямо феновете на "плоската земя" и "конспирациите", обаче в съседни раздели са поели мисията си да са патриоти и защитници на житейските си идеи и убеждения, както и нужди от митове и митологии - нямащи нищо общо с рационалния подход за който толкова настояват. Но при всички случаи се рационализира и така се имитира че всичко е "разумно, рационално, логично и... така истинно". И така - превключва се от тема в тема и може да се обобщи синтезно, макар и с условности, че написаното в темите от едни и същи пишещи става като карта на психичния им профил. А в него вярванията им продължават да ги определят и да служат за идента им. И не е трудно да се предположи за какво е цялата игра - на "разумност"... Просто - когато "си го нямаш" остава утешението от имитацията и подражанието - поне да се докара усещането и илюзията че си му "носител" и изразител. И не е изключено пред огледалото на личните си сънища да се огледаш като "бяла лястовица", без да си даваш сметка за 'цената' - че това в днешно време, сред толкова 'черни лястовици' е едно от най-самотните жития на битието. Но на белите лястовици - това въобще не им е проблем.

Да, крайно време е авторът на тая тема да спре да злослови по адрес на свещеностите на други четящи. За сектантите все някой опорочава свещеностите им... На моменти няколко теми се превръщат сякаш в християнски форум - прочети "апостоли", "епиграфи", 'Коринтяни, глава 3, строфа..." - там всичко е казано и всичко е ясно... За който не е - просто да прочете. И престанете да хулите "делата исусови" - опс - философски... Малко се позабрави че една от основните разлики между свещеностите на нечий канон, и научното знание, е, че винаги то е отворено за критичен анализ, за неверие, за преразглеждане И... дори за отрицание! Но не - просто един тип религиозен канон, се замества с друг, наречен "наука"... И с някаква ясна идея че именно това е форума за научното сектантство и се правят непрекъснато остри забележки за обиждане на вярата - опс - за философията и философските икони. Който не е наясно с тяхната свещеност и изначална истинност - да прави справки в библиотеките по корифеите и иконите. Апропо - в доста учебни академични кабинети са окачени портретите на "великите" - по нищо неразличаващо се от иконите в който и да е православен храм - включително и по роля и значение. Тук се заиграва същата роля - непрекъснато се постулира чрез една или друга икона... Но най-очевидно е - отношението... И повторяемата до втръсване теза - нямате право да хулите, нямате право да не сте прочел, нямате право да съждавате по неща, дето много други преди вас вече са отговорили открили и написали... Четете и никога няма да ви се породят въпроси, защото на всички тях вече е отговорено. Но от кого ... и за кого - сякаш е ясно. Всъщност - да, ясно е, но на едни е ясно едно... за други - друго. ========= Интересно е и друго - това е поредната тема на автора. В тема "лична митология" нямаше подобни дебати, и сякаш на всички стана ясно каква е целта на авторът на тия теми. Но не - намери се подходяща територия на защитниците да излезнат с играта - не хулете свещеностите, ние сме техните пазители и това е нашата мисия...

На човек не му е дадено да 'знае' всичко, но защо това е нужно на някого? Цялата работа е нуждата от сигурност, защото "знаЕнето" ( а не Знанието ) решават някои аспекти на несигурността и нуждата от нея сред голямата маса от човешките същества, за които именно това е етапна потребност. Всички "неща" от живота - могат да се реализират чрез 'вярване" и "вяра"... Но същите - могат да се реализират и чрез рационално отношение. Това е въпрос на самия индивид и начина по който той е "конструирал" себе си, от натрупвания и изграждане и способности и умения за управляеми намеси във възприятието и отражението, мотивност и действия, ценностна система - които евентуално появилия се рационален осъзнат "поглед" изисква сякаш да се "реконструират самостоятелно, и основно" и това се случва в хода на израстването и развитието... Рационалното отношение - не е индивида да "знае" всичко. А да има рационален подход към "НЕЗНАЙНОТО и НЕПОЗНАТОТО". Както и вярата и вярването - са израз на религиозния подход към същото НЕИЗВЕСТНО.... Това е разликата и двата подхода са израз на етапност в развитието, а не са взаимноотричащи се. Единия идва наготово и той е инстинктивно предпоставен и сработва именно когато не е налично другото. А "другото" - то идва едва значително по-късно - като израз на сложни натрупвания, зрялост, възможности за осмисляне от знания, критичен подход и развитие на разумните и рационални способности. И не е смешно - човек да не осъзнава... Религиозното е именно израз на НЕОСЪЗНАВАНЕТО - така че няма как да "забелязва", нито да регистрира - кога се е 'сраснал и свикнал" - че да се идентифицира с това, в което вярва. Смисъла на явлението ВЯРА в психичен план - е именно че то формира личностната идентичност и заради това неговата роля сякаш се "бетонира". И на такава вече реализирана "психична картина' се появяват първите признаци на проявата на "рациум" - в същия субект... (ако се появи, разбира се, , защото твърде много от него се имитира и подражава, а не се генерира в "оригинал" ) . Нищо смешно няма в "природата" на нещата и тяхната естественост. Усмивката идва, когато се забележи ясна разлика - между личните претенции за зрялост, и липсата й - в производните и резултатите от действията и отражението на субекта. Но това също е част от психичното несъзнавано, а пък представянето му за осъзнато - и то настойчиво, последователно, дори маниакално - издава съвсем ясно проблемите и дефицитите на "декларатора". Като дори и това "не е смешно"... а е просто "човешко".

Статията е чудесна, но тя не засяга същността на явлението ВЯРВАНЕ - защото това е дълбок комплексен психологичен казус. Той е израз на психологични особености, явления, процеси и динамиката им. Вярването НЕ Е ОСЪЗНАТ и волеви акт. Нито е рационален такъв. С процесите на вярването (приемането) ние започваме живота си - всеки един от нас. При началните психични етапи никое човешко същество не е способно да осмисля и критично разглежда цялата иинформация, която се свежда до него, за да я смели, анализира и синтезира. В този смисъл - ВЯРВАНЕТО е акт на придобиване на картина за света, живота, вселената... която идва конструирана наготово и се възприема в степента на подготвеност за това в съответния й "приемник". Горното е израз на видово-генетична програма и тя се превръща в оцеляваща стратегия за всяко социално животно - защото се формира "шорткът" за усвояване на поведението на новороденото веднага - чрез механизмите на подражанието и имитацията. Например - новороденото гну трябва да започне да ходи до няколко часа след раждането си, да усвои малко след това готови системи от поведение, които то приема от "стадото" и се пренасят до него главно от "майка му". В този смисъл - ВЯРАТА е изначално проявление на "маймунското" в Хомо Сапиенс и да се говори за "право да вярваш"... е малко пресилено и прекалено. Разбираемо е, че философски няма как да се погледне в дълбочина механизмите на явлението ВЯРА и проявлението му - ВЯРВАНЕ. Но като цяло не е толкова трудно да се схване, че и двете са израз на атавистични механизми в човека... видоизменени заради усложняването и развитието на вида ХОМО, но и решаващи някои от неговите най-сериозни екзистенциални проблеми и конфликти - като по този начин му носят и нужните ползи. Твърде малко човешки същества са същинско-рационални - като мотивност, като цялостност, като отработеност. Рационалното в човека е твърде "младо" като общо явление, спрямо цялото друго "наследство". В този смисъл - да се говори за "ИЗБОР на вярване" - ми се вижда неадекватен и издава пожелателност, но не и познаване на същината и сложността на проблема... И... последно - чисто логически, през моите очи - "правото да вярваш" - веднага задава рамка. Но и в колективното битие, твърде малко са човешките достатъчно самостоятелни индивиди, които са достатъчно зрели да осъзнават и в достатъчна степен да са в състояние да синтезират обща картина на битието - - за да са способни наистина да поемат цялостна отговорност за "себе си" - вкл и за ВЯРВАНЕТО си (в едно или друго)... Разбира се - вярването... има тясна връзка със социализацията. Както вече по-горе посочих - вярванията се попиват сред адекватна на тях социална среда, като дори предложенията от готови системи от набори за вярване и приемане, пак индивидуалния елемент и кон кретни условия, са решаващи за "подбора" на идеология за вярване. И вярването и социалното битие са в изключително тясна взаимовръзка. Пиша това - защото интернет създава възможност за сформиране на формални социални групи - по резонанс, на принципа "привличане по подобие" - в които социалните инстинктивни механизми допълнително влияят върху недоизграденото и неизраснато несъзнавано и продължаващата висока негова роля за битието на голямата маса "човеци". Неизбежни са явления като тия и няма смисъл да се драматизират, още повече че и самата "наука" за твърде много хора е по-скоро идеологическа патерица и те я отразяват именно през призмата на религиозния аспект в себе си. Най-голямата роля на появяващите се антинаучни схващания и идеологии - е именно това. То е твърде нелицеприятно за мнозина, но е факт - именно в "защитниците на науката и научното" нивото на религиозност и вяра се оказват масови в проявите си. Това може да се забележи сред което и да е поле за "битка" между защитниците на "плоската земя" и на "сферичната" такава... Има и съвсем ясни признаци за това дори и в този форум - което е естествено и неизбежно, защото той също отразява общата социална картина на "живия социум".

както вече посочих - продължава повторяемата систематичната грешка в интерпретацията... И повторението на "не, няма никаква грешка" - и продължаващите повторения на едно и също... Дори повърхностния прочит на темата - и както е зададена и както се води от автора й - показва съвсем ясно че не го интересуват ничии готови отговори... Че той обикновено е автор на теми, в които той излага свои виждания по даден казус, после го развива така, както той го вижда. В хода на тия си негови съждения той предлага и своите грешки в съжденията си. Но никъде не е потърсил ГОТОВ ОТГОВОР - нито според един или друг форумен играч, нито според говорители на една или друга наука. Темата се води със/за съждения, а не за академични енциклопедични знания - като не можете да съждавате, просто не пишете, защото баналността на повторяемото става прекалена и всъщност се явява ОФТОПИК. Всичко това беше намекнато или откровено написано на няколко места. Автора заради това си отваря нова тема - и следва личните си логически или систематични ходове. Дали са грешни, според кое и какво, това е само и единствено въпрос на автора на темата. И да - изглежда че това дразни и едни и същи автори просто жадуват и търсят начините си за начесването на сърбежа си... Колко пъти да се напише и кое точно не се разбра...? Всеки може да възпроизведе запомнена и усвоена енциклопедична информация... Колко пъти ще го повторите и затвърждавате - кое как защо било философията. Това е тема с философски уклон и мястото й е точно в този раздел. Но този раздел не се води от преподаватели и студенти от философския факултет, нито е тяхна цел, право, територия. И щом тематиката й някой е сметнал че е някаква и щом съответните администратори не са сметнали че той е в грешка... значи че по тази линия всичко е ок. А останалото - да се постулират кой какво бил отричал, какво, кои и защо били заслуги, кое как било от "гледна точка на философията" - са банални игри... Отворете си лична тема по академична философия и в нея творете всичко онова, което заявите в антрето й... - просто е, всъщност е съвсем просто. А щом нещо почне да се повтаря - значи че има систематична комуникативна грашка - между Повторителите... И това не е непрекъснато " гредата в на "другия" окото"...

мисля си че това е обикновена игра. При това елементарна. Става въпрос за толкова баналния сценарий - ми аз съм защитник на нещо в което вярвам, което има специално значение за мен. Еди кой си нарушавал неговото значение, неговите исторически заслуги... И защо да не поиграем на играта на защитници... Проблемът не е в никоя наука. Както и навсякъде проблемите са при хората, не в науката. Наука какво е - тя пие ли, тя живее ли, тя се ражда и умира ли... Наука - това е една абстракция, едно сборно значение. стига сте играли на сърдити старчета и мрънкали кое как трябвало да е,кое как било и защо е нужно да бъде по друг начин... Темата е чудесна написаното е чудесно. Който не му харесва, просто не пише - особено след като е заявил няколкократно че "затова не пишел" - ама пише. И непрекъснато се мрънка и недоволства... като че това е детска градина... Каква философия - проблемът е във главите на защитниците й...

Дора, според мен е налице грешка в интерпретацията. И тази грешка е както систематична, така и е автоматична - т.е. повторяема - поради личното отношение към някои житейски и човешки казуси... Темата е пусната във философски раздел, защото касае личните съждения на този, който я е създал. Вече писах по този въпрос. Нито раздела, нито правилата забраняват това да се реализира и всеки сам да взима решение в кое, как, кога и с кое да участва. Но и авторът на темата го прави - писмено извежда свои лични виждания и разписва тяхната динамика. От друга страна - няколко пристрастни към академичната философия субекти, решиха че тяхното верую, техните убеждения колко е велика философията, са накърнени и решиха че е изкл=ително важно те да посъветват автора на темата, да го научат на правилната философия, да му напомнят кое е истина, кое е важно, кое е същността - но така, както е според тях. 2-3ма субекти се изживяват като пазители и говорители на нещо си, което те наричат "философия". Не само в тази тема е така и повторяемостта на модела въобще не им прави впечатление, дори и при положение че им се повочва - просто това е по-силно от тях. А маскирането му с рационални аргументи - е само обикновена детска игра, въпреки че те са с толкова академично образование... ( а може би - и за това)... Вероятно такава историческа, идеологическа и пасторска мисия, придава на битието на тия субекти усещане за запълненост и значимост... И си карат по тяхното. Възниква дисонанс, което е очевиден и малко... натрапен, защото вече за кой ли път се посочиха всички тия синтезни подробности - но не - просто сърбежите им е нужно чесането...

Дали Вселената е учудващо ( и за кого ?) подредена... закономерна? Въобще няма отражение, нали... И "вселена", някаква си, е обективно съществуващо подредено, закономерно, балансиано, вездесъщо... "същество", а не е такова само в отражателния свят на откривателите му? Разбираемо е залитането, вътрешния плам, дори поетичния или лиричния наклон и реакция при откриването на взаимосвързаността. Обаче... субективния фактор... не е просто "субективен", нито е само "фактор"...

вселената не се интересува от закономерности. Нито от етикети, числа, формули, уравнения. Дори не й е нужен етикета "вселена"... Всичко това възниква само заради опита на едно същество да я опише, изрази и ситуира... сред някаква приета от него - като "среда". Отгоре на всичкото - ограничено, през призмата на отражението си - на тая "среда". На вселената не й е нужна никаква математика и сметки. Още повече че математиката се занимава само с количествени величини и съотношения и няма начин да опише качествени характеристики. Греша ли?

само да сметна - че всичко това може да изглежда на някого , нещо си. Но "специалистите по мамематическа физика" нищо не разбират от съзнание, нито от психика - ако въобще авторът на всичко това не си е изчоплял тия стъкмистики, докато го е глождила нуждата от поредния ментален сърбеж... И е крайно време философите да се досетят че от психонауки съвсем нищичко не разбират. И няма как - нито психоучените разбират от философия... Проблемът не е във философията, а в тия... дето са "философи" само според хабилитациите и образованията си... И същото се отнася и до повечето "учени"... по нещо си. Уж е форум на учените, обаче тук същинските рационални и способни на синтез субекти, са по-малко от пръстите на едната си ръка... Те са единици не само в науката, но и сред всичко друго.

Математиката в статията е само за философска заигравка. Както и вашият, малко ироничен, опит... В основни линии лекцията е за смисълът на философията и философстването, възможните ползи от него... и за някои други, нужни на Размислителите и Размишляващите идеи за себе си и отразявания през всички ни свят. В общ смисъл - математическите идеи - като основи за философско разглеждане... Някои моменти в статията са любопитни, но са само умозрителни възможности, вариантни разглеждания - или както вече предположих - ментални етюди... Философията ли поражда умът - или умът поражда философията? - е аналогично на "как може умът да е резултат от някаква си материя..."... Но "някаква"-та материя е неговата задължителна основа... Ако го няма мозъчното вещество - не се проявява умът. Но има ли го - ако не се проявява...? От друга страна - има доста хора с мозъчно вещество, обаче дали имат ум ? ...

След прочита на горната статия имам следните вметки: Статията няма автор - поне от подадения линк. Чудесно е да се пишат лекции, но тяхната роля е като че ли едно ментално упражнение. А каквото и да е ментално упражнение - е комбинация от "софтуер и хардуер". .. Всичко написано... е плод на ума. Дори и "въпросът - как е възможно умът да е плод на материята...". Всички въпроси, всички съждения са плод... на ума, като дори и това понятие - е просто... понятие. И също е плод на ума. :) за мен - статията по-горе, е просто ментален Етюд. И е доста далеч от "математиката"... Или пък, ако е - може ли някой форумен математик да опише статията чрез уравнение, формула или отношения?

Между другото - и онова, което е "направила" БКП... или германските национал-социалисти..., или Сталин - винаги всяко действие си е имало "причина"... И най-големите простотии, садизми, идиотизми... или геройства... - всичко си има "причина", някаква си. Зад всяко убийство задължително стои "причина". Всеки субект в действията си се води от усещането ( и заблудата си) че е прав, че всяко негово действие има съвсем реална и оправдателна "причина" (мотив) Дали ще е престъпление... или ще е геройство - вече зависи от гледната точка, и според една или друга идеология. Едно и също действие, спрямо гледната си точка на разглеждане - се окачествява и етикетика като - някакво си. Въпроса е - че всяка гледна точка ( и субекта който се асоциира и идентифицира чрез нея) сякаш 'настоява' непрекъснато да се валидира като "правилна". А винаги е само относителна и условна. Който и да е етикет - не е действието, нито е резултата - а са отношението на Етикетиращия, спрямо Етикетираното...