ramus

Нещо от другото прочете ли въобще? Или се хвана на версията че "съм прекалил с философията". Аз не съм философ и написаното от мен не е никаква философия. Дори е нещо като анти-философия. Темата си я озаглавил НАУКА и РЕЛИГИЯ - ти си й автор. Антрето на темата няма връзка нито с религията нито с науката. Какво точно искаш от пишещите да видиш? Не - няма връзка между "СЪТВОРЕНИЕ" и ГОЛЕМИЯ ВЗРИВ. Просто това е начина да се решат дисонансите между научната парадигма и религиозните доктрини от свещености... които "няма как да не са верни, щом идват от бог''

Не, не бихме могли. Няма нищо общо, нито е имало първично яйце, нито първите "мигове", при положение че е нямало "време и пространство" какво е описвано тогава. И още нещо също важно, свещеностите са според някого, те са вид колективно съглашателство за нещо неизменно, когато да се приеме за неизменно, вечно... и тук идва "божествено". Обаче в библейското сътворение има проблем. Логически и когнитивен: В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО... обаче не е имало "начало", защото не е имало нищо :преди него". А словото бе у бог - защо му е на БОГ слово, след като не е имало езици, нито е имало на кого да говори - та нищо не е било сътворено от самия него. И най-важното - кой е бил "Свидетел" на всичко това, след като не е било нищо и никого сътворен, за да се запише с тия думи? Съмненията са винаги някъде в началото на рационалното в човека. Ако никога не се появи съмнение относно онова, върху което стоим, значи никога няма да си разрешим да "мислим" по него от страх че може да 'пропадне" опората на която се крепи личността/групата. Ще дам и прост пример - аз мога да се усъмня в науката, в бог, в религията, в себе си, на всичките неща на които съм намерил да стоя. Готов съм да ги разклатя и да не спирам да задавам "проникващия въпрос" - ЗАЩО. Да си задавам въпрос кое и дали е реално, и дали някъде "не спирам" защото съм приел нещо да е неизменно. Ето това не може да си позволи един религиозен човек. Никога няма да си зададе въпроса - АМИ АКО ГО НЯМА БОГ, ако се лъжа. Ако е всичко е моя проекция, ако това е просто начин да оцелея да ми е по-лесно, по-ясно, по безопасно? Нарушаването на "ограничението към свещеността" се смята защитно като кощунство, като нежелано... Да не говорим че за това са се водили войни и то векове. А и - водят се и до днес... Заради свещености и интерпретации - кой какъв бил, какво бил казал, какво пишело, как трябвало да се разбира...

няма смисъл от игри - дали имаш или нямаш права, е точно като да ме попиташ "гладен ли съм". Да не би аз да раздавам или отнемам права? Ако се опитваш нещо - тогава не е ли нужно първо да го направиш при себе си. И нещо друго важно - ти, дори и да се позовеш, дори да цитираш, дори да копираш или подпреш вече с нещо, дето други са го направили, а ти само го следваш, пак слагаш своя подпис, пак слагаш своя автограф. Но ако наистина твърдиш че изхождаш от "собствени знания", тогава разкрий именно тях и от това да започне нова тема - С ТВОИТЕ ЗНАНИЯ, аргументирани, подредени, структурирани... Вместо да се говори за "свещеностите" защото е несериозно и вече се написа - свещеността не може да е аргумент за каквото и да било, ако ще бог да хване мегафона и да крещи по всички медии, това не е аргумент за каквото и да било. Нужно е извеждане, нужно е избор на постулати - още оттам почва сложното. Нужно е да се зададе периметър на валидност - докъде, как, доколко и защо. Нужно е да се формира обща картина, после от общата да се минава към частното, после - към конкретното... От анализ, към синтез, и пак и пак... Никой тук не е нито идеален, нито безграшен. Но буди респект, ако някой изложи подредени и сериозни аргументи, от елементи в система, структурирани и опрени в житейски явления и процеси. Няма значение че за някого щели да бъдат несериозни, празни, грешни или несъстоятелни. Но да идва от човека, да издава неговата възможност да е размислил по токова многото въпроси на всемира не като репликатор на готовите схеми на готовите описания и идеологични системи. Това го може всеки, защото не се налага да "се може", то просто си е инстинкт.

добре, провокативно ли е да искаш от хората да ти дадат аргументи за нещо, за което ти самия пишеш следното : Как така ти 'заприлича' на нещо си, което по принцип няма как да се "изобрази", налични са само общи предположения за него, и то доста на брой варианти. И излиза че "прилича на "фантазията и въображението ти" за нещо си, с твоя етикет на "ГОЛЯМ ВЗРИВ". Малко е несериозно да питаш останалите за "защо ми прилича на описание на...". Прилича ти, защото ти го оприличаваш. Все едно да питаш някой друг с въпроса "гладен ли съм". НИто едно от изреченията на които си основал антрето на темата , с "въпросите си" няма никаква връзка дори с елементи в космологичните описания на "големия взрив". На мен ми е любопитно например - защо ги аналогизираш, как ги "свърза", на какви основания. Можеш ли да представиш версията си за "голям взрив"... Няколко пъти вече се изписа едно прилагателно "свещени" книги. Знае ли някой какво е "свещеност" - какво означава, каква му е ролята и значението? Писано било в "свещените книги"... какво като е писано. Едни книги - за едни, са обявяани за свещени. Други - от други - за друго, също. В сайта на Ваня Милева много пъти е написано, че "НАУКАТА" не ползва авторитети като аргументи или доказателства. Не само че е несериозно, но и издава невъзможност за лични съждения или за страх от представянето и защитаването им от възможни критики... Дори и да не е за науката - аргумента "популис" е манипулативен и ораторски трик и цели подпиране чрез опиране в несъзнателното поле от рода - щом "другите, умните, важните... дето вече са го измислили, защитили, утвърдили, са го наложили и е прието.. значи няма как да не е вярно, да не е истина". Това е заложено сред всеки човек в несъзнателното му поле и на тия положения работи голяма част от социалното несъзнавано. Но това са религиозни положения. Уклона към подпиране чрез авторитети, и дори свещености, е израз на личност-последовател. Няма значение към коя версия на идеология ще е, ако ще и за вярващите по този начин, да го наричат помежду си "наука". А всъщност само я ползват по религиозната си инерция. Отгоре на

ми не са - те и левки и цска са футболни клубове, ама са противници на терена като играят. Идеята ми е, че нямането на БОГ е проблем на поддръжниците му. И огромните усилия да се извежда индиректно, защото няма как да стане с "опит". А еволюцията е нещо като "да им го върнат тъпкано", понеже има доста проблеми хипотезата, а и обекта й на обяснение е фундаментален и много сложен... И става веднага слабо място за атакуване. Нямането на БОГ, като познаваем... предлага свобода на интерпретация - "нещо дето го усещам, дето нямало начин да го няма, дето няма как не е сътворил всичко"... Но самата идея за "начало" си е чисто човешки представен атавизъм и е инерция от моделите в ежедневния живот. Представността като 'причина-следствие- е идва от модел от тип "лиейно-последователен". И е най-опростения и масов вариант за абстрактен модел на отражение на света, в самия човек. И също е наследство от непосредственото ежедневие. Единствено сред науката КТ предпостави напълно различен модел и заложи съвсем друга форма на отражение - оттам на обяснение, на модели и концепции - едновременности, относителности, холография, многомерности... Това обърква толкова много хора именно заради разликите. А модела на БОГ предпоставя линейност. Големия взрив - също - линейна система от причина следствия, на която се прави обратен реверсинг и се стига до... обикновена проекция от сорта "защото така трябва да бъде" - трябва да има начало, щом нещо налице - да има кой да го създаде, демек - създател... и т.н......

От друга страна самата теория на Големия Взрив, е точно израз на представата за "причина"... назад, назад, назад... докато се стигне до една първопричина. Самия автор на идеята, го нарочиха че всъщност е следвал схемата от библейската представа за "един творец", просто я е нагласил и я е представил със средствата на научната парадигма. Същото е и с креационизма - един творец... на всичкото. Разликите са само в "първопричината". Освен това само един от вариантите на еволюционата теория е чрез самопораждане. По-горе се изброиха и други варианти, дори и хибридни. Налице са адаптивни изменения на организмите спрямо средата и предаването им, но има доста проблеми кое, какво и как точно се предават. Защо някъде има връзка, а другаде няма. Защо някъде се поражда изменение, и то сравнително бързо, а другаде милиони години са се запазили организмите без изменения. Дълги години се смяташе че "гените определят всичко", включително и еволюцията. След като разшифроваха генетичния код, се оказа че никак не отговаря на всички въпроси, като дори се появиха други неизвестни. Разликите в гените между различни животни се оказа твърде малка, за да се обяснят разликите само "генетично". В креационизма по принцип настъпиха изменения и самия той .... "еволюира" Защитниците на теорията всъщност се аргументират чрез критика на другата теория. Аз досега не съм срещал публикация на креационистката хипотеза, която да прави критичен анализ на собствените си постановки. Докато в защитниците на еволюционната хипотеза не е така... Така или иначе това е значението и ролята на която и да е хипотеза или теория - да представят възможна система от обяснения. А не да бъде истина, нито да има абсолютен и краен характер.

но креационизма предполага свещени писания. А в тях са означени "годините" на сътворението защото "бог" ги диктувал за да се запишат. Затова "бързат" - в ограничения отрязък време. Между другото и в коментарите на защитничката в началото на темата, едно от основния аргумент беше критиката за "изискването на време". Много време. Стария завет не може да позволи прочит чрез "милиарди години". Получава се дисонанс и приелите "божествените слова" нямат избор, освен да нагласят неоспоримото към нужното им. И двете системи от обяснения имат проблеми. Но за едни нуждаещи се, е нужно да няма проблеми и да има сигурни отговори. Лесните за смилане крайни отговори, предлага само едната концепция. В другата е твърде неудобно за нуждаещите се условностите, изискванията за много информация...

Ех,.. ако можеше само искането да определя.

Няма нищо лошо, ако поне се четяхме. Как да четем другия, ако преди това сами не се четем. Остави на други - да прочетат, те ще си направят сами изводите. Къде с пристрастия към едно... или към друго. И да - Това е най-точния текст, с който се характеризираш. Прав си за това - "достатъчен брой хора"... много точно. А се оказа, че грешиш, като заяви снощи "че само се опитваш да се напиеш". Когницията първа сдава багажа, но е неусетно и невидимо за теб. При положение че си го изписваш и съществува възможност само да се проследиш. Вярата и вярването са фундаментални теми... Всяка от темите тук, им е производна, защото пишат хора, без отношение към коя или каква тема. Там, откъдето тръгва всичко,някъде дълбоко и много навътре, определя цялото битие. Но... така - сред "ВИЕ" нямаш никакъв шанс да се самопрецениш, защото "ВИЕ" те лишават от малката възможност да се огледаш, след като те са точно като теб и резонанса ще е ограничен между "подобното". Както и да е - лека вечер, до другата бутилка. И да - иронията е, че си точно лекар, а бутилките минават и заминават, както и театъра и сенките в него - пак в множествено число. ========== За казуса между двата избора ... Някои хора вече изразиха, че ако на някого му е нужно и важно да има "истина" и тя да е неоспорима, то религията предлага чудесна възможност за това. ПОЗНАНИЕТО не се занимава с "истината", защото хората, дето се занимават с него, са узряли да мислят условно и с относителности, вероятности. Който са му нужни отговори на всяка цена - той избира да е УБЕДЕН, като си подбира и после съчетава квото му падне от готовата конфкция, която се предлага в социален план - точно за ползване в тая посока. Познанието не дава отговори, освен относиттелни. Най-често същинския субект на познанието се занимава с парадоксите, с проблемите, с недостатъците на дадена концепция, отколкото да я защитава като "вярна". Лесно е да си го позволиш, стига критиката да е срещу "чуждата" концепция, или идеологията на другите. Същите могат да си позволят да "не знаят", да нямат данни, да нямат отговор. Не само - но и към вече "уж отговори" да се породят съмнения и да се наложи да се преразгледат. Само заради това ПОЗНАНИЕТО стои отворено и се развива. А религията и религиозните, се самозатварят и това е цената на "готовите и крайни отговори". Дори в популярни статии малцина учени предлагат "липсата на отговори" или грешките, които историята вече е показала. Както и успехите, които вече са реализирани... Малцина са хората, които анализират критично слабости или недостатъци на собствената си поддържана идеология, концепция...

ти четеш ли се, защото се пишеш отново в някакво множествено число. Защо ти е този конформизъм, нали беше от "СПЕЦИАЛНИТЕ", избраните... А с първия цитат се оказваш пристрАстен - с епитети към "другата" група, от повярвали в друго обяснение. А проблема е, че в изписаното си точно като тях - пристрастен. И значи - ВЯРВАЩ, колкото и да не ти пасва на идеята ти за себе си. Ти си убеден, значи си вярващ, ако поне се беше съмнявал... ама много малко хора си пшозволяват съмнение. А най-голямото предизвикателство в живота на всеки човек е - да намери в себе си най-първите си несъзнателни устои... и да ги подложи точно тях на съмнение, после - на преосмисляне, анализ - ама отново безпристрастно. Тия, дето имат куража да стигнат до това са толкова редки, че статистически са "несъществуващи". А ти, с декларацията си с "Нас, дето не вярваме..." много ти се иска да си такъв, но точно заради това не си. Няма как да си рационален и да проявяваш пристрастие. Няма как да си рационален и да си убеден. Както и няма как да се дефинираш че мислиш, но само според множественото число - винаги да ти е нужна конформистка позиция, която да играе ролята да ти предлага колективна принадлежност и с това - защита. И да ти остава да си само рупор, репликатор и говорител, като играеш на защитник, но как - с епитети към "друговерците". Ето точно това е примера - че е налице "проблем". Защото е несъответствено - декларациите и уверенията кой какъв е, нямат съвпадение, като дори е точно обратното. За теб, да си защитник е единственото което е възможно... и го правиш само и единствено заради себе си. Научната картина е просто... средство. Точно както е средстсво "бога" за другите. И да кажем че пиенето на "цялата бутилка ракия", от снощи, вече е отминало... и приказката за "специалните" и супергрупата, дето сте "вие", е била в "старата година", сега какво следва - ще опиташ ли да помислиш над изразеното от себе си или ще се оставиш на пързалката в посока "тия глуповатите... "?

темата е чудесен пример за много неща в хората. Но ми се ще да напиша нещо в друга посока, дори с цената на нещо като ОФтопик. преди доста "страници" от темата се написа няколко пъти за ВЯРА и вярването, защото който и да е при-върже-ник към която и да е от двете версии на обяснение, се оказа че "вярвал", защото го приемал на доверие. Излиза че да "вярваш" означава да приемеш на доверие, наготово, вече направена схема на обяснения. Да вярваш, също означава че след като си приел някаква вече готова версия на обяснение ти ставаш неин защитник, пред други като теб, но с други избори на версии... За мен сред всичко това има проблем. Има проблем и е ясно защо "не се разбират" двата "полюса", които са само формални. Всъщност, вярващите са един и същи тип и разликите идват само заради посоката и вида на приетото готово обяснение, до образуване на УБЕЖДЕНИЯ и последващото им задължително защитаване, особено в контекста на "друго-убедения". В допълнение към това, ето още един извод - при положение че психологичен тип ВЯРВАЩ, заради убедеността си, при него задължително се проявява пристрастие към вече подбрана гледна точка, с която той някак си "повече резонира"... Аргументите след това вече нямат значение, но вярващия тип личност ги намира също както и приетата схема - наготово. В този смисъл отново излиза че защитните на всяка от двете тези - евол юционната и креационистката се различават едни други по направения си избор към една от двете. Защо по-горе казах че "има проблем"... Да, има проблем, защото е налице несъответствие. И този проблем е в самия човек, в самата личност и някои психични особености, които определят типа личност - "вярващ" или "рационален" да е приоритета й. Проблема всъщност е в несъответствието в групата на еволюционистите. Защото те се подпират на положения, които са възникнали чрез... СЪМНЕНИЯ в повярвани положения. Рационалния аспект вътре във всяка личност, се полага на "усъмняване". Рационалния тип личност, се основава на допускания и аргументи в полза на едно или друго. Но не и на УБЕДЕНОСТИ... След усъмняването, след като една вече подбрана версия и схема, се разклатят, то означава че РАЦИОТО е нужно да се адаптира и вместо към стабилност, да приеме относителността, условността... като основни характеристики на отражение на неговия свят... И т.н. УБЕДЕНИЯ човек не може да е рационален, защото преди рациото му стои нещо друго и го компрометира. Преди рациото му стоят набор от несъзнателни и инстинктивни импулси, които вече са изиграли своята роля - да му подадат предварителна платформа на която той да основе своите основи... Когницията тук е само вторична, само надграждаща. Но тя не може да е креативен фактор. Креативността веднага бива сведена до точно установени граници - и това е платформата която е изиграла ролята личността да я привиди като свои устои. Без да съм "учен", без да имам нужното "научно образование, ценз, диплома, признание..." мога да заключа от обикновена статистика, че хората, които правят открития, първо са намирали начин да се усъмнят. Намирали са в себе си начин да напуснат удобните си устои, идващи наготово със социалните инстинкти. Хора, които тръгват по научните пътеки, като вече "убедени" не могат да станат същински субекти на ПОЗНАНИЕТО, защото в него рационалния аспект в човека е приоритетния... ============= Всъщност още от началото на темата (и на повечето други теми, не само в този форум ) са оставили своите следи УБЕДЕНИ ХОРА в една или друга обяснителна система. Това ги прави вярващи - и двете страни. Различават се само по схемата към която са убедени и... :"привързани". Странно, но привличането към една или друга обяснителна версия на живота или света... е въпрос на "предпочитание" и това отвежда в съвсем насъзнателни посоки, някъде в първите месеци след раждането - когато е налична силна нужда от готова схема, която да изиграе ролята си да се "инициализира" по нея поредния социален член.

Дай го тежко, кво ти пука - един повече или по-малко. Разгърни се, таман ще се разтовариш. Щом театъра им върши работа, затова са актьори(те).

браво на "вас"... И жалко за "предците"... Приказката е на ниво "златната ябълка". Дори не е плод на кой знае колко въображение, и подозирам че е обикновен театър. Не че има някакво значение, всъщност. Таман ти е паднало - разгърни се на макс, щом ти идва отвътре.

Мисленето не е просто "отражение". То е плод на ОТРАЗЕНИЯ ЛЕЪР в човека, след определена точка на насищане и усложнение. Мисленето е творчески процес - израз на активна креация. Не е МИСЛЕНЕ онова което се запечатва, повтаря, репликира, имитира или подражава. Продукта на мисленето и самото МИСЛЕНЕ не са едно и също. Продуктите на мисленето могат да се запаметяват, да са информации, да се интерпретират, копират.. НО МИСЛЕНЕТО няма как. МИСЛИТЕ - също. Самата идея че "мислите" на "предците" ... и то не на кой - а на "вашите" (моите предци, а в тях - от техните.. от текста по-горе) има проблем. Изглежда че дори думичката "мислене" се спряга като значение доста произволно и съвсем според "народа". Малко е странно точно това да са "предали дедите" И - някаква двойственост е налице - или е "твоя свят/ нашия свят", или е "на някакви ВАС", различни от :"нас". Искаш ли съвсем просто да задам няколко въпроса, които да покажат принадлежността дали е в субективното или обективното поле. Поне с думите които по-горе изразяваш - е твоята субективна приказка за света, живота и теб си. В един друг форум пък е налице дамски ник, който също доста произволно импровизираше на тема, че "цялата човешка цивилизация била в нейното ДНК и оттам тя черпила информация за "всичко и всички, през бъдеще и минало, без оглед на пространство и време"... Така, че... напрекъснато свеждаше какво й "говори ДНК-то" като посланик между вечността и земните човечета. А си е обикновена емоционално-травмирана млада жена, намерила своя начин да се изиграе на значима, важна, силна и... вечна... Призива ми е - да опитаме малко по-сериозно... Поне като опит. Ясно е, че дори и "сериозното" се съотнася до субекта който определя с това свои "мерки" - по съответствие на самия него. Това не пречи да се опита. Казусите в темата по принцип са сложни и дълбоки. КАсаят мащабни процеси и явления. Като все пак - нали за "мислене става въпрос". Силата на МИСЛЕНЕТО е когато човек поражда мислите, а не когато ги репликира, имитира, плейва или "предава" с идеята че е нещо като "посредник" между голямото, великото, важното, значимото... и "малкия и незначителен свят"...

Ами... доста по-различно е от това описание. Всъщност БАЗОВИТЕ ... не са "мисли". Това са положения, които нямат нищо общо с "твоите предци"... както нямат нищо общо с "ТЕБ"... Но както и да е - както вече написах - въображението и обясненията следват потребностите и особеностите на самия субект и никога не преминават тази граница.

за мен това е единственото смислено съображение до тук. Със започването на колонизациите на вселената, се започват проблеми от сложен характер, защото социалните взаимовръзки ще се разроят. На земята огромната съставна тегли към уеднаквяване, особено след като се постанови "интернет". Социалното общуване има дълбоки и много сложни корени и взаимовръзки сред битието на личностите в него. Уеднаквяващия фактор поражда сближаване, синхронизация, съпричастие - чрез "близост", резонанси... Онова, което стана популярно като "огледалните неврони" всъщност е съвсем малък елемент от много по-широка картина от комплексни механизми и процеси в схемата "елемент-система". Колективното се натрупва в сложна схема - личност-социум, с безкрайна, многомерна и непрекъсната обратна взръзка между тях (комплексно взаимодействие). При "изтегляне" на малка група, със бавна и сложна връзка с "социума-майка", ще се натрупват с течение на времето разделения и различности в "базата" от положения, които ще изиграят ролята на ядро за друг тип "система". А елементите ще се "равняват по нея" и ще образуват социални структури на друга база от "майчината" Като се вземе предвид, че колонизацията на КОСМОСА ще са спирки, главно от съвсем други от ЗЕМНИТЕ условия, това допълнително ще ускори "различието"... Допълнително фактора разстояние и време - не е единствения. Това, че в антрето на темата се постулира за "изменения на хардуера" допълнително ще се компресира по посоката на изменение, защото човешкия досегашен хардуер, все пак е близък и това допълнително сближава и социализира личностите, като опростява много проблеми. А на такива с различен неврален и физиологичен строеж и оптимизации...? Отгоре на това - при субекти с "оптимизация", никой не се замисля, че ще им се намали адаптивната способност, след като те ще са с предварителни дадености спрямо условия и среда... и не би се появила потребност от "адаптация"... Това са много сложни казуси... много дълбоки и много сериозни... Темата също е стара и по нея също се експериментира отдавна, дори и сред масовата публика... както и с много други теми, това е начина за "подготовка" с идея да се избегнат шоковите реакции в колективен план. Това е въпроса, че социалните личности нямат идея за "различното" повече от това, което могат да си представят и така - допуснат. В средите на предните фронтове на научни дисциплини се чертаят сценарии за начина на решения на появилите се проблеми... но пак - само тия, които са възможни да предположения. Дори Предположителите, обаче, си дават ясна сметка, че колкото и да е "въображение", има лимит на позволяване на освобождаването на връзките в интерпретациите в отразителния леър. И "различното"... е толкова различно, колкото можем да си го представим. А всеки от нас има лимит в това - и в личен, и в колективен план. Независимо от всичко - разселването на човека към космоса е неизбежно. Ако се намерят решения за "свръхсветлинна" комуникация, дори пътувания... би било отлагане донякъде и това ще намали темповете за "разлики между майчиния кошер и рояците които се пръскат по космоса"... но това е само забавяне на неминуемото.

Окситоцинът е и продукт при сексуален оргазъм. Та в горното става въпрос за "маймуни"... Но при маймуните няма оръжия, макар че чести е налице жестокост. Отгоре на всичко човекът се е научил да ползва оръжия и жестокости които са недостижими за което и да е друго живо същество на Земята.От друга страна - ми за целите на сближаването да опитаме повсеместни войни. Така ще реализираме нужното на толкова много хора "сближаване" чрез окситоцин... Въобще абсурдите са толкова, че се усмихвам докъде може да се стигне, само и само да се защитава определена базова позиция, която отгоре на всичкото дори не е лична, а е социално копирана. Вижте, аргументи които да са в полза на едно или друго твърдение могат да бъдат намерени навсякъде. И ако някой някъде го е написал, защото е произвел нужните някому изводи, не го прави "широк извод", а само парциален, само фрагментен. Всеки фрагментен извод мога да е всякакъв, защото зависи от условията, задачите и периметъра на условия от които се взимат предвид. При друг набор от същите - извода би бил не точно същия... Оправданието непрекъснато с "природата" и кой кога отива на "бунището на историята" са обикновени клишета и въобще не са сериозни като аргументи. Отново се стига до повторения и утвърждения на предварително нагласени постулатни конструкции, за да се поддържа усещането че основите са стабилни... Чиста психика, колеги - това са внушените психични опори, толкова нужни именно в миговете когато е стигне до заплаха от изгубването им. И веднага първото което се явява в недостиг... е точно интелекта. Мисля, че тук съм чел толкова сериозни хора - защо е нужно да се търси оправдание в "природата"? Какво стана с интелекта, който тук в средите на интелектуалците, играе ролята на оправдание и обяснение когато е нужен. А когато не става - айде пак до "природата и инстинктите". --------------------- Да кажа за - инстинктите: Няма живо същество на планетата, което да не оцелява според инстинкти. Това не е попречило въобще на бунището на историята да отидат огромно количество животински видове. Което значи, че при определени условия и темпове на изменчивост на средата, ИНСТИНКТИТЕ не са достатъчни за оцеляване. Позоваването на "силата и сигурността на инстинктите", отгоре на всичко, свежда ползващия този аргумент, до "инстинктивен:, следователно - той не може да е МИСЛЕЩ. МИСЛЕНЕТО не е инстинкт. Интелекта не се основава на инстинкти. Нещо повече - проблемът на мозъка е несъгласуваност между "нови" и "стари" дялове и огромните вътрешни конфликти настъпващи при работата им. Но в еволюционно отношение ИНТЕЛЕКТА не е оправдан. Разхищението на всякакъв тип енергия, който именно интелекта най-много употребява, е необосновано и неслучайно при всеки стресор едно от първите команди в кодовете за реакция, е именно - да се изключат дяловете за висши ментални функции. Вижда се същото дори и в темата, а и навсякъде другаде в човешкия контекст. Допълнително към това - съобразителност и мислене могат да спасят човешки живот, дори много животи. А инстинктите да не могат да се справят със същото. Нещо повече - по време на екстремни и силно стресови събития, системата от инстинкти се изключва при много хора. Състоянието се нарича "ступор", друго подобно на него е - "паника". Това отключва напълно неадекватно поведение и вътрешното отразително звено при човека спира да бъде адекватно на реала, сред който той уж трябва да оцелее. Мога да изброявам още доста примери как ИНСТИНКТИВНОТО е твърде ограничено... в широки и изменчиви условия на средата. В чисто еволюционно отношение СИСТЕМАТА ОТ ИНСТИНКТИ при човека е изчерпала своята роля и природата й е направила нещо като "надграждане". Въпроса е - че същата природа не е възможно да направи "повече" , тя само задава, предпоставя, образува възможност за развитие... Другото - вече остава за "носителя"... Системата от ИНСТИНКТИ е за просто устроени нервни системи. Това е единствения начин простотата и бедността на обратните връзки да реализира някаква степен на заложена и програмирана защита. Но такъв тип "неврален отговор" е твърде ограничен. И твърде нестабилен, когато невралните механизми се усложняват и надграждат. Писах на други места - заложените инстинктивни програми в човека, вече са отдавна насложени една върху друга. Кое се приема за инстинкт - това че е нужно "сладко" защото природата е постановила, че чрез него идва бърза енергия. Или това че при някои животни... ( а и при някои хора) няма инстинкт да се "спре" приема на сладко и се стига до физиологична деструкция, дори смърт. Пример са многото породи кучета, котки... Много хора се убиват цял живот заради това че стават зависими... А зависимостите са израз на ИНСТИНКТИВНИ ПРОГРАМИ, но които носят неадекватност, при зададени погрешни условия при които се стартират и проявяват. Това са примери за деструктивни и изменени "насложени инстинктивни" програми, които по този начин въобще не водят към оцеляване, дори напротив. Задавам прост пример - за погрешен инстинкт: В автомобил, случва се екстремна стресова ситуация, на косъм е избегнато тежко произшествие с предположителен фатален край за участниците. Взимаме в примера единия водач. Инстинктът повелява при силен стрес, да се отключи адреналин, който влят бързо в кръвта задейства сложна каскада от екстремни изменения в метаболизма. Целта - според инстинкта - е да се инжектира бързо количество енергия за да е възможно да се "употреби" за оцеляване, според други програми... Така както е било преди стотици хилядолетия сред условията на дърветата и пещерите. Но ето - че условията на самия водач - не е нужно да "бяга" нито да се спасява, нито да прави каквото и да било. В мозъка и цялото тяло препуска адреналин, който ... в най-общ смисъл отключва и изменя маса процеси в организма и самия мозък... А за тях всъщност няма никакво оползотворяване. Вместо всичко да протича както е програмирано от природата, всъщност се превръща в самотравяне, защото в метаболизма, ако не се употреби влятата енергия, тя прави нещо като "обратен удар" - на психика, в тялото... Това са опростени условни аналогии и примери, при който ИНСТИНКТИТЕ всъщност сработват, но не в полза на този в които се проявяват. Това ги прави неадекватни, нещо повече - дори вредни. А всъщност сработването на инстинкта не може да се контролира. Не може да се подбира кой би бил полезен за дадена ситуация, кой не би бил. ------- И накрая на тия думи - колеги, когато се стигне до гранични положения в обяснителната система на всеки човек, се оказва че иначе "еволюиралия" ХОМО, с идеята и претенцията за САПИЕНС, всъщност щом е потребно с лекота е готов да се "качи отново на дърветата" само и само да запази в себе си едно ядро от заложени социални "статуква"... А да допълня, че дори в това, отново се следват защитни импулси от неадекватни програми. Но най-важно - НИКЪДЕ СРЕД ТОВА ГО НЯМА РАЗУМА и задавам на четящите дотук въпроса - КАКВО ТОГАВА Е САПИЕНСА?... -------- Малко ми е странно че се налага да го пиша в стил, като на деца, но от друга страна някои четящи непрекъснато пишат пространни "доказателства" че изказът и изказаното в постовете на рамус, не били като за "народа". От друга страна - не си спомням да съм задължен да угодя на всякакви претенции, от хора без нужните адаптивни умения, ако не в друго - поне в когнитивна посока. Но ето - пробата... и предварително е ясно какво ще покаже тя... И че същите "четящи" ще си намерят други претенции... защото мрънкането и недоволстването само избират обект през който да се проявят. Но всъщност, извора на това недоволство е в самия субект.

чувство? Но чувството възниква от формирано вече отношение. А то... И не е "желание" да се опази... а е импулс - от маймунката в нас. От природните програми за защитаване. От това че се асоциира защитата като "живота" И като няма защита, е заплашен самия живот (живеещия го). Колкото до "национализмът" - той е просто обикновена и типична идеология. Политически може да се ползва всяка такава, но това не ги прави политически идеологиите. Те са просто човешкото проявление на някои детски неща в самия човек, наследство и проявление на "детската ни вселена"... Виж - дори самата написана от теб дума "татко-вина". Комбинирането на основните финдаментални образи като опори - става още в най-ранната детска възраст. Свързването в едно на "дом" с родители и защита... породената от това "обич", е възпитана - в основата й е възможност за усещане за закрила, защита... за неуязвимост. Това са положения които са твърде далеч от рациото, защото на ниво на тази възраст самото рацио въобще не съществува... И все пак - тия положения ги има сред всеки от нас. Защото всички сме били деца и идваме от "живота" ни на "деца". Носим в същата тази детска територия всичко, което сме попили и никога не го осъзнаваме. В допълнение и на това - че не се допуска да се осъзнава... защото в голяма част от "детския" етап са налични паметови порции с "драматични" или дори страдащи съдържания. Голяма част от цялата амалгама е хаотична, неструктурирана... И някак си се изтиква зад зоната на осъзнаването - за да си остана каквато си е била. При много хора конфликтите са напомпани с много сложен комплект от ситуации изживяания, наранености, психотравми. В този вътрешен хаос, в детските години е нямало как дори да се долови всичко това - само му се реагира, само те тласка към едно или друго... Няма как да се замислиш, няма как да преоцениш, да преокачествиш... Най-голямата част от социума се гради от детските ни неизживени положения, импулси и несъзнателни мотиви. Защото най-голямата част от "тъмната зона" при всеки човек, е именно тази. Точно това е и въпроса за тази тема - защото комплексът за малоценност се постановява точно в детските години, чрез поредица огромни по широта комплексни "причини". Сложността в случая не е дори до самите обективни обстоятелства, а вече се касае до конкретния начин на отразяването им от вътрешната вселена на всеки един ... "отразител". Няма човек който да отразява средата по един и същи начин. Това е базово положения, макар че не е аксиома, а си има своите причинности. Обаче заради социалния начин на живот, се налага да се приравни и уеднакви възприятието и отражението. да се дефинират по сходен начин, да се обяснят по сходен начин, да се предложат наготово - е най-естествения момент... Като продължение на същата естественост - е да се възприеме наготово, защото е вложено от природата - сред всяко дете. И това е част от неговите адаптационни механизми и социални инстинкти. За толкова много хора, "детския им живот" е сякаш някъде в друга планета. Сякаш е в друга вселена... Интелектуалния потенциал идва на "светлото" и за него се предлага вече "светла вселена". Предлага се интелектуално обяснение - на живота, света, човека, хората, отношенията, взаимодействията - въобще - колкотоможе повече. И това остава в "светлото". Вътрешни психични механизми се грижат новия "светъл свят" да остане без дисонансите на "отминалото", без хаоса, без бъркотията, импулсивността, силните изживявания... И всичко това за целите да се решат тия дисонанси, се прикрива все по-добре. Това са твърде общи положения, всъщност механизмите са много-много по-сложни. Аз давам само условни обобщения и опростени описания. Не е трудно всеки човек да опита да се вникне... Но вътрешни защитни бариери служат за 'разделяне' защото "детския несъзнателен вече свят" до голяма степен е необясним, нерационален, несистематизиран и от гледна точка на "интелекта в светлата осъзната страна" влиза в противовес. В светлата страна интелекта изгражда чрез подредба, натрупване, той подава яснота, подава на вътрешното несъзнателно "дете" един подреден и структуриран свят, от който се добива усещане за спокойствие. Ето това привлича ввътрешното "дете" и то заиграва с тази си интелектуална маска на "възрастен". Сложните и объркани казуси - с доверието, с отварянето към другия, с обичането, с хилядите нюанси на изживявяниа и страхове - вече са покрити и професионалната реализация предлага възможност - че все едно че ги няма... И все пак - живота не е само интелект. Хвърчат импулси, реагира се на едно или друго, от "тъмното" прехвръкват разни смущаващи положения. Намират се начини и те да се тушират като дисониращи, в границите на възможностите и особеностите на всеки един. Детското остава да се прояви в отношения, особено - интимности. Модела "дете-родител" се прехвърля навсякъде по взаимоотношенията, като се вплита и в "мъж-жена" (в общ смисъл, а не точно според първични или вторични полови белези). ПОявяват се влечения, привличания и отхвърляния... типичните дуални първични процеси, чрез които първичните дялове са организирани и работата им се основава на тях... Вижда се как всичко това се проявява именно когато територията на интелекта се окаже тясна и си личи колко е ограничена, когато става въпрос за "УСТОИ"... Именно в тема, в която се поднесе възможност за ДИСОНАНС, колко е характерно за пишещите как постепенно се излезе от академизма и заученото и се стигна съвсем естествено до... повторенията на заучените сугестирани внушения от... опорните точки на всеки човек. Искам да обърна внимание, че ако се надмогнат личните реакции от един или друг вид - написаното предлага една витрина - на личните опорни точки на всеки пишещ. Един реагира бурно, друг - не толкова. При трети - просто няма драматизъм, но заучените внушени положения от "основата" определят всъщност най-силно всеки от нас. Те са записани когато във вътрешния план съвсем по механизмите на природата - директно. Интелекта е млад, той е късен, но когато стане въпрос интелекта да стигне до граничния си фронт, излизат на преден план именно скритите до този момент "детски" нерационални светове. А при много хора това са сякаш "призраци". А това говори че в записите на детските им светове са записани "призрачни образи", че има плашещи ги сенки, спомени и рани...

понеже някои хора много държат на "цитати", а някой си рамус няма ореола на "доказан и признат авторитет" ще сложа и аз нещо - да съм в крак с "модата" и приетите удобни "правила". Но няма да напиша кой е автора на следното. Сигурен съм че има хора, които ще го разпознаят. Идеята ми е - че има думи, които силата им не е ореола на автора им. Има думи, които "тежат", защото идват от живота, защото идват от отношението на автора към неговия собствен живот. Сериозно, задълбочено и осъзнато отношение. Мисли и следи на ЧОВЕК, който минава през влиянието и зависимостите на идеологиите. На човек, който е някъде по вечния път към себе си. Имената, ценза, признанията и популярността нямат никакво значение в това - просто е пример как човека се оглежда през живота си... чрез мислите и мисленето си, чрез честността и така се кове "сила".... "...Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Тази конфронтация е първия тест за смелост по пътя към себе си, тест , способен да изплаши повечето хора, защото срещата със себе си е едно от най-неприятните неща… Но ако човек има смелостта да свали маската си, която прикрива Персоната му и да види собствената си Сянка, както и да понесе това познание за себе си, тогава част от проблема е вече решен. Тогава той е приел личното несъзнавано и може да се опитва да го опознае все по-дълбоко. Смисълът за човека е да се научи да се познава, за да знае кой е..."

толкова ясно си личи пристрастието и принадлежността на всеки пишещ към идеологията, която му е "присърце"... Това последното - все едно че лозунги се четат - толкова пропагандата е впита навътре, че дори се забелязват устоите на убежденията - точно както са сугестирани и само се репликират... Както си личи типичния уклон на "воина" с ясните му позиции към "войната", защитата на дома, воюванията, пазенето, законите и устояването... - като символ на окончателните решения на всички проблеми, на мира, на спокойствието... Малко нещо - като "мъжки работи"... Все за сигурност става въпрос - като решение за "несигурността", на явните признаци на заплахи, на рушене ( на установения ред)... И какво - да направим както е било, както е проверено от времето, както "мъжкото" повелява... Само да кажа, че явни или скрити паранои, са в основата на всяко защитаване и привиждане за опасности, войни, бедствия, нашествия, агресии и спасенията от тях чрез... Това че е групово явление не го прави различно от... параноята. Дори точно обратното - страховете и привиждането на опасности навсякъде е обикновен човешки феномен и си има куп изследвания по въпроса. Но както и в една друга тема се оказа - "фактите нямат значение" когато са неудобни спрямо някаква версия на приета идеология и я дисонират. Без значение че дори само обсъждането на възможност, гледна точка... вече е достатъчно за да отприщи предварително приготвени за целта "рецепти", нагласени и реконструирани понятия, имитация на логика... И всичко това само и само да послужи в миговете когато е "светнала лампата на заплахата"... А дали има заплаха... всъщност дори въпрос не е възможен - толкова "фактите да нямат значение". И ако е за "народа" и масата - както и да е. Но когато интелектуални хора са толкова силни в едни теми, толкова апломб... а толкова силно пропадат когато стане въпрос за "основите". Иначе е чудесно когато интелекта "не закача" фундамента, да не се допуска до възможни преразглеждания, преосмисляне... да не се намесва някъде в дълбокото... Та... разни мисли на някакъв си там - не знам като какъв вече не беше споменат и наречен, някой си рамус... А е толкова прозрачно - точно когато става въпрос за "основите" лъсват образите които всеки е нагласил за себе си и разликите с онова, което "воюва", в което се превръща всеки "защитник"... А онова, което е - някъде зад играта "кой искам да съм, кой вярвам че съм" и обозначаващ се чрез словесната формула "АЗ съм това, в което вярвам, смятам, мисля, представям си и ще го защитавам с цената на борбата. Аз съм това, в което вярват ония хора, които съм си нагласил да ги припознавам като "свои"... Ето това "лице" започва да пише, да се проявява... защото някъде там, то е всъщност основното. Основното дето стои в сянката. И какво - продължава ли да се смята че си правя експерименти - просто поставям на светло неща от "народа" които никой не смее да извади. А царят всъщност е гол - съвсем гол. Един обикновен гол и уплашен човек пред огледалото, разиграващ царската си пиеса. И играе като на "война", като за последно, защото ако спре призраците някъде в пиесата му го гонят, че ще го боли, защото ще го наранят и всеки гледа да ги държи скрити надълбоко. А и заради същото дори в група от сакати, за целите на потребностите си, при липса на съпоставка, ако са в съглашение, те ще се оглеждат взаимно като "нормални". Отгоре на всичко - именно за "другите", различните, са налице етикети - но според кое - пак според съглашението и договорката. А групи много - всяка гледа да си присвои гледната точка че е "истинската", правилната, вярната, че приетото е истината И не че не са ясни, не че са чак толкова навътре - не, напротив. Но понеже от това възникват конфликтности между импулсите за защити е негласна договорката да се неглижира и дистанцира. И остават да си "говорят" по безопасния начин само онова, от "маската на всеки един", което е на дистанция от "огъня"... И дори и така - пак си тлее и тук там лумва... Но да мине и замине. До следващото... Мисля си още... че нещо като една обикновена и човешка честност... поне към себе си, може и да е болезнена и заради това е само за куражлии и силни хора. Но от друга страна е единствения шанс за едно обикновено човешко саморазкритие. Науката може би да е нещо велико, но ми се струва че е най-малкото нечестно да се крие всеки зад нея, само и само да му е удобно, като се усеща защитен в шелтера ѝ. Но когато стане въпрос за "скритото" и вече науката, фактите, логиката, другата гледна точка - да нямат значение. И се вижда какво "остава"... Е, дори и да се пуснат поредните порции иронии, оценки, прилагателни от всякакъв род, това не променя с нищо мислите ми. Защото сред някои "зададени теми" се показват лицата които иначе са надлежно прикрити, зад интелектуални, логични... и може би "научни" образи. На едното може да се каже евала - а на другото...?

ами... "необходим" е дума, с различно значение от "полезно" и "вредно". Освен това - подозирам че прехвръкването на искри между някои участници няма нищо общо с дискусията, особено по "темата на заглавието". А си е част от ритуални игри на "интелектуален вариант на кълване и мерене". Разбирам също че са налице и предварителни вече наслагвания между противници и защитници на тезата за патриотизма, защото темата с лекота се докара именно дотам. За мен изразяването на която и да е идеология не буди нищо - нито съжаление, нито възхищение или каквото и да е друго. Това е явление и то масово. Пристрастията - също. За времената на война - да, очевидно е необходимост. Но войната може и да е агресивна или защитна. Във всички случаи пропагандата я обрисува като защитна, защото това е "струната" на която най-много и лесно се "свири" за да произведе защитно поведение, макар и да е агресия. Колкото по-масово, става "по-заразно". Във форума никъде не намерих тема за пропагандата, връзката с идеологиите... Може би такава евентуална тема не би била полезна за никого...

Наречи ме всякак, за мен е без значение, но съм чел думите ти на други теми, особено в темите за история... според които през моя поглед си със сериозна ерудиция, обмислени и широки аргументи, на базата на много обработена информация. А изведнъж - задаването на въпрос - дали нещо си не било "вредно"... или обратното - полезно...!!! Та полезното или вредното... как въобще могат да са сериозни мерила за дебат, след като те са най-относителните и условни нарицателни и като такива са най-зависими от контекста си. И всичко това - само заради обикновено пристрастие, и е пример как дисонансите изиграват често "задръжна" роля в мозъка и при същата първото което пропада са точно когнитивните висши функции. И точно които ако го няма дисонанса, са в пълно присъствие и работят. И дори да греша - какво от това, задавам си въпрос, мисля по него - грешката може да е навсякъде и е неизбежна.

типична идедологична черта е формирането на "чернобяло" мислене, като следствие от съответствено възприятие и отражение. Разбира се, може и да греша, но защо на толкова много места по форума едни и същи хора са толкова навътре в нещата, толкова задълбочени и начетени, мислещи... а когато се опре до първични положения се стига до... обикновен дуално-изключващ изказ... който да ме извините, но го смятам за малко "детски"? През моите очи виждам известен контраст... на нещо като "когнитивна амплитуда като в синусоида - горен фронт... и долен такъв...

може и да е цитат и да го писал някой обикновен пристрАстен. Но всъщност това изречение задава насока "отново да е виновен някой, а не аз да съм си виновен". Елита, какъвто и да е, няма как да е :виновен". но пък за нужните от ВИНОВНИ е много важно да намерят подходящ образ за обрисуване. И после да се стига до съглашения. Между другото - Върбанов - с тия цитати, някой въобще не е бил наясно и е толкова заслепен идеологически, че в описанието си е направил антипропаганда. Жалко е, че се допускат такива писания в територията на УИКИПЕДИЯ. ОТ друга страна - идеологическото разделяне е напълно в духа на Патриотизма. И самото заклеймяване е достатъчен белег за пристрастие със знак -.

колкото вярващите в подпиращата ги идеология, толкова и "разновидности" има тя. УВАЖЕНИЕ на/към... каквото и да е, е израз на определен тип зряло отношение, на осъзнат индивид. Когато то е от такъв вид, не означава обекта на уважение да се сложи в рамка, и да произвежда пристрАстия. Осъзнатите и сериозни хора нямат залитане по отношение на едно, за сметка на друго, само защото те са се припознали по "едно-то". Но това не е нещо, което въобще би достигнало до Пристрастния. И накрая - твърде малко "пристрАстни" си дават сметка за пристрАстието си, защото за да е възможно е нужно да е налице вътрешно допускане относно същото... А и е намесено твърде голяма зона на несъзнавани, и с това - невидими", процеси. Матричната сугестия по отношение на "семейството, дома, децата, родината...", също и другите "базови ценности" са толкова надълбоко вкоренени, че стоят на територия при която въобще не е влизал никога разум и никога не би бил допуснат там. По тия въпроси , още в зародиша на психотерапията, заедно с Фройд и въпросния АДЛЕР, е писал техния общ съидейник - ЮНГ - също още преди 100 години... А същите положения, далеч по-задълбочени, систематизирани и детайлизирани се срещат в писмените следи от далечния изток, още далеч преди новата ера. Въпроса е, че за целите на груповия живот, значима част от познанието влиза в дисонанс, със задължителното идеологизиране на човешкото ежедневие и съществуване, без значение от конкретики, типове или форми. Ето защо точно тази значима част се прикрива за социума, и остава за ползване и навлизане за тия, които имат способността да надрастнат идеологичния елемент и да поемат бремето и отговорността като "ИНДИВИДИ". Да си индивид, не означава че си отрекъл социалния аспект в себе си, а само че си го надраснал и минал отвъд неговото естествено ограничение. В края на краищата всеки ИНДИВИД, преди да е дорасъл и развил до такъв, "идва" от социалното си "начало".