makebulgar

На практика украинската кирилица е най-близо до истинската оригинална българска кирилица от средновековието. Тя не е смес от кирилица и латиница, а просто в старата кирилица има и буквата I i. Днес трудно я четем, не защото е смес, а защото не използмаме това "и" в съвременната ни руска кирилица която използваме. Руската кирилица която използваме няма значение колко съвременна и реформирана е. Факт е, че е създадена извън България и днес я използваме заради това, че в миналото е взето решение за това. И тя е именно руска кирилица, а не българска, тъй като в нея са добавени допълнителни букви, заменени са някои букви от оригиналната българска кирилица и съответно можем да говорим за нова азбука. Както старата кирилица е отделна азбука различна от гръцката азбука, заради няколко различни букви, така и руската кирилица е различна азбука от старобългарската кирилица. Както старобългарската азбука е отделна азбука, въпреки че е базирана на гръцката, така и руската азбука е отделна азбука, въпреки че е базирана на старобългарската азбука. За да си дойде всичко на мястото най-добре е в бъдеще да бъде извършена терминологична реформа, като глаголицата бъде преименувана на "кирилица", тъй като е създадена от Кирил, средновековната азбука създадена в Преслав (кирилицата) бъде преименувана на "българска азбука", а съвременната създадена в Русия азбука да бъде наричана "руска азбука". Тъй че заглавието на темата принципно е сбъркано, тъй като средновековната българска азбука е грешно да се нарича кирилица. Кирилицата е глаголицата.

То това хубаво, но първо трябва да се уточни какво се има в предвид под конници. Българите със сигурност не са били степни номади, а са имали доста разнообразно стопанство и навсякъде в познатите ни техни земи са изграждали градове. По същия начин един японски историк говори за една особена група народи в Централна Азия, около Памир и равнините, които били конници, воювали изключително на коне, отглеждали много коне, но имали силно укрепени градове и се занимавали със земеделие. Подобни истории за препускането на българите по степните магистрали могат да се съчиняват само ако имаме някакви преки данни за това. Онова сведение за скитите които дошли от Имеон за 60 дни е интересно, но и доста легендарно, и не може да се ползва с достатъчна доза достоверност. Преселението на българите от изток на запад всъщност става много бавно с постепенно преместване на центъра на държавата, а не стихийно по номадски. От Кавказ до Плиска за 500 години, и по същия начин от Плиска до Охрид за 500 години. Вероятно и преди това преместването от Имеон до Кавказ е отнело стотици години.

За да се направи някакво крайно заключение относно прабългарския език трябва да се направи анализ на: 1. Ирански, алтайски, латински, елински, тракийски, германски и други не-славянски думи в старобългарския език и в останалите славянски езици; 2. Индо-ирано-славянски думи в старобългарския език (общи за славянските, староиранските, старите индо-арийски и вероятно за скитските и сарматски езици); 3. Иранската и алтайската лексика дошла през османския период; 4. Произход на административните, календарни и военни термини от Първото българско царство; 5. Ирански, алтайски и други думи от съвременния български език несъществуващи в османския и старобългарския. Тези точки са доста обширни и съответно онзи който се заеме с подобен вид работа ще е доста затруднен и ще му отнеме много време. Работата е за докторска дисертация или за монография. В миналото заключенията са били правени основно на база точка 4 и с предпоставката, че в старобългарския език само съществуващите 10-15 алтайски думи са прабългарски. През последните години се правят и частични анализи и по другите точки. Най-важна, но и най-трудна за анализ от точките е точка 2, при която трябва да се направят някои заключения и предположения относно скитските и сарматски езици.

Персийски заемки през османския са това и не се броят при проучването на прабългарския език. Османският език е 70% персийски, особено в началото. По същия начин тюрките в Централна Азия ползват согдийския като административен. Автохтонците често използват тези персийско-османски заемки за да доказват, че в българския език нямало ирански думи поначало, а имало само заемки от османско, но на практика и старобългарския език е пълен със стари ирански (и ирано-славянски) думи.

Еми доста спекулативно е да се говори за акацирите и за агатирсите като все едно са едно племе и когато говориш за сведения относно акацирите да използваш името агатирси. Това си е чиста проба манипулация, която трябва да направи словоблудството по-четимо. По същия начин действа и Г.Ценов - безразборна замяна на названия и термини така, че да се уйдурдиса хипотезата. Подобни методи могат лесно да де определят като псевдонаучни. Науката изисква повече консерватизъм и точно използване на названия и термини.

Значи този Приск принципно не е виждал нито един херодотов скит. По времето на Приск и Атила "скити" са онези които идват от географската област Скития, тоест от земите на север и изток от цивилизацията. Степняците и варварите демек. Тоест човек когато седне да говори за скитите и когато седне да анализира извори, трябва да е наясно с епохата от която е извора и трябва да е наясно с начина по който пишат хронистите през тази епоха. За Херодот скитите са познат народ който той разграничава езиково от други народи около тях, а за Приск скитите са обитателите на Скития от старите карти. Разликата е голяма.

Агатирсите от VII-V в.пр.Хр. и акацирите от времената на Атила обичайно обичат да ги приравняват автохтонците и последователите на Г.Ценов. Приравняването е чисто звуково. Дефакто обаче няма никакви писмени сведения или други данни които да ги свързват. 1000 години разлика не са за пренебрегване в историческата наука. От там насетне всички анализи по тая линия хуни-трако-скити са спекулации и словоблудства ала Ганчо Ценов.

Така пишат хората из нета. САЩ имат към малко над 2 хлд км високоскоростни линии, които са ъпгрейтнати обикновени линии. Нищо общо с онези 38 хлд км нови магистрални линии изградени от китайците. Американците просто не им трябват такива линии. Имат си развита система за въздушен транспорт.

Напротив, въпросът е доста инженерен. САЩ могат да си въвеждат каквито си искат класове за линиите, но това не променя фактът, че и най-бързите им линии са преустроени стари линии, които вървят по земята и преминават през малки населени места. Китайските високоскоростни линии, както казват и в клипа са 85% издигнати на виадукти без конфликти в населените места. Тоест в Китай говорим за магистрали, а в САЩ за разширени пътища. Все едно тук да сравняваш околовръсното на София с магистралите. Еми можеш да караш около София и с150, ама може и да ти излезе на пътя я куче, я магаре, я крава.... и не е същото като по магистралата. При това в Китай скоростта е 200-299 км/ч защото така са решили. Намалили са я с 50 км/ч след една тежка катастрофа, като в бъдеще могат да я варнат на макс 350 км/ч каквито са най-бързите линии по проект. Тоест като сложиш 50 км/ч и на минимума стават 250 и задминават любимите ни тук обикновени линии във Франция, за които силно се съмнявам, че могат да се експлоатират с 220 км/по цялото трасе, тъй като и те минават през населени места.

Докторските дисертации по пътно-транспортни науки не ги публикуват вютюб, тъй че който иска да си ги търси в библиотеките. А за идиотите и ютюб и уикипедия са достатъчни. За сведение на професорите по света и у нас науката се представя и научно популярно. Но това всъщност няма голямо значение ако тук става на въпрос за русофило-русофобски, американо-китайски и тем подобни други психически конфликти. То това си е диагноза.

фактите са си факти

Е не, французите не са си построили цялата мрежа високоскоростна, а са си я доработили старата през годините. Високоскоростната им е много малка сравнена с китайската. И това 200-299 km/h не е китайски стандарт, а е настоящото състояние на високоскоростната им мрежа. Както казахме през планината няма как високоскоросната ти мрежа да е 300 или 500 км/ч.

Френските високоскоростни линии са LGV, а останалите въпреки че може и да надвишават 200 км просто не са в тоя клас. Самите французи не ги пишат високоскоростни. Минават през села, градове, поля, и т.н. и са преустроени стари линии. По същия начин и американските двехиляди и нещо километра високоскоростни линии не се броят тъй като са преработени стари линии, а не са магистрални високоскоростни. А китайските високоскоростни които са с 200 км/ч не са толкова бавни заради бавните влакове, а заради сложните терени и височината. Искали са китайците там да направят за 300 км/ч, ама терена не е позволявал. Иначе тези линии са си изцяло магистрални високоскоростни и затова и са в класацията.

Ок, нека някой модератор смени името на темата. Значи новото заглавие на темата нека бъде: "Как Китай за 10 години изгради най-голямата високоскоростна железопътна мрежа в света, и защо Франция изостава тотално, а САЩ са на опашката с 0 км високоскоростни линии"

заглавието е от клипа

За най-голямата високоскоростна железопътна мрежа става на въпрос - https://ru.wikipedia.org/wiki/Высокоскоростной_наземный_транспорт_по_странам Американците такива линии нямат.

До 2025 г. общата дължина на високоскоростните линии в Китай трябва да достигне 38 000 км. Китайската мрежа не е само най-голямата в света - тя е по-голяма от всички останали взети заедно. За сравнение: Френската мрежа, втората по големина в света, е 3220 км; Японската - 2700 км.

Сарматските езици не са от групата на кюрдския език, това твърдение е нелепо. За сарматските езици знаем твърде малко, тъй че е трудно да ги слагаме в някаква група все още, още повече пък към съвременна група езици като кюрдските. Към момента единствените заключения относно тях се правят на база различни имена и топоними сравнени с осетински и други стари ирански езици от Централна Азия, тъй че заключенията са хипотетични. И затова е напълно възможно някои от скитските и сарматски езици от степите да са били по-далеч от западните и източните ирански езици, а да са били по-близо до славянските. Още повече че и на север сред съвременните славяни съществуват хипотези, че всички славяни произлизат пряко от скитите. Като същевременно в тия славянски езици е бъкано и с ирански или ирано-славянски думи. Иранската хипотеза всъщност трябва да се нарича по-скоро старосеверноиранска или степно-сарматска средновековна хипотеза, тъй като много от любителите които не разбират от история или лингвистика автоматично свързват името на тази хипотеза със съвременен Иран, със съвременните иранци, със афганистанците, таджиките или кюрдите, и съответно се дистанцират от хипотезата тъй като онези народи са по-черни, по-слабо развити, от друга вяра са, и не им разбираме езика. Названието "иранска" е технически термин, който използваме днес за да дефинираме на разбираем за нас език исторически предположения за събития от средновековието. Нито прото-славянските езици от 6 век или от 1 век са същите съвременни славянски езици, нито можем да наричаме скитските и сарматски степни езици от античността, че са същите като съвременните ирански, афгански, кюрдски или таджикски, като същевременно те не са еднакви и със средновековни ирански езици като согдийския. Колкото по-назад се връщаме толкова различията между степните "ирански" езици и прото-славянските стават по-малки.

Именно в това е проблема, че се приема, че прабългарския език са тия думи от титлите, чиновете, оръжията и календара. Това обаче не е език, а са административни термини и няма как да твърдим, че това е прабългарския език. Двеста години използваме тези административни думи, и по-късно са заменени с други - основно римски, но и славянски. Тоест когато сме били зависими от тюрки и авари заемаме тяхната административна терминология, а после заемаме основно тази на римляните, най-вече след покръстването. От друга страна, ако българите са били късни сармати с ирански език, то тогава не можем да говорим за изчезване на прабългарския език, тъй като и в старобългарския и в съвременния ни български език си има стотици стари ирански думи като аз, жена, къде, бая, рай, бог, куче, дар, дан, шетам, къща, и т.н.

Няма такова нещо, в никакъв такъв съюз не са влизали, или поне няма писмени данни за това. Другото са спекулации. Когато тюркския става лингва франка в Централна Азия българите отдавна не са там, а са в Кавказ. Когато тюрките завладяват Централна Азия пишат на согдийски.

Преди човек да се гмурне в дебрите на историята на тюрко-монголите и угро-маджарите, такава каквато я виждат учените по света, трябва да прочете книгите които са написали българските учени през последните години по отношение на историята и археологията свързани със средновековните дунавски българи. Има сериозни причини основния мейнстрим сред историците ни да е свързан със иранския (сарматски) произход на българите. И тези учени приемат тази хипотеза не от патриотични и антитюркски подбуди, а тъй като има сериозни факти които я подкрепят, и които историците смятат, че ще бъдат приети от учените по света с времето. Любителите обикновено не могат да отсяват от историческите статии онези които са научни и онези които се движат по ръба на псевдонауката или са загазили дълбоко в нея. Примерно обикновения човек може и да повярва че Джагфар Тарихи е оригинален извор, а не е фалшификат. Или пък четийки разни енциклопедии може да допусне че всяка тюркска дума в Централна Европа при маджари, славяни или други е прабългарска, тъй като отвсякъде му казват, че прабългарите били тюрки. Едва ли ще седне да проучи начина по който прабългарите са определени като тюркоезични, и едва ли ще може да анализира достатъчно добре историята на Волжка България, Кавказ, Панония, и степите от средновековието. Официалната версия допуска много лесното изчезване на Дунав на прабългарския език претопен в славянското море, но отхвърля лесно възможността волжките българи да са загубили езика си по аналогичен начин претопени в тюркското море - първо покорени стотици години в Хазарския хаганат, а после покорени и от кипчако-татарите.

Genetic map of Europe based on Eupedia data

Поредната порция псевдонаука от П.Серафимов е налице. В публикация относно българския език и близостта му с тракийския - https://sparotok.blogspot.com/2019/11/blog-post_24.html#comment-form, Серафимов използва различни псевдонаучни похвати и манипулации чрез които се опитва да налага автохтонната си идеология конфронтирайки, я на иранската теория. Първият похват, който той използва, е да неглижира и омаловажи мненията и заключенията относно това, че в българския език има много ирански думи. Това прави като обявява че иранските думи са дошли единствено и само от османския език, като съответно изрежда 5-6 персийски думи преминали в българския език през османския. По този начин иранската версия е отхвърлена и неглижирана така, че тракийската да изпъкне напред. Серафимов обаче не дискутира стотиците старбългарски думи, които имат преки паралели в старите ирански езици, които думи не съществуват в османския. Такива думи, които можем да предполагаме, че са съществували в езиците на скитите и сарматите, тъй като ги има в авестийския и староперсийския, са думи като аз, жена, дете, даден, къде, брат, ад, бог, бая, рай, вир, четири, дан, дар, дебна, дим, двери, душа, шетам, грива, гора, хубав, карам, къща, кога/када, мой, нов, яда и още стотици. Староирански думи които съществуват и в старобългарския, а и в други славянски езици. Някои от тези думи лингвистите приемат че са заемки в славянските езици от степните ирански езици, но за повечето се приема че са еднакви заради индоевропейския произход на славяните и иранците. И в двата случая обаче е напълно възможно те да са в старобългарския език по линия на прабългарите. Вторият псевдонаучен похват който използва Серафимов е да използва речниците с реконструирани чрез ономастиката тракийски думи и да ги сравнява със съвременните български думи при което да обявява огромната близост между двата езика. Той скромно пропуска да спомене това, че реконструираните от топоними, имена и хидроними тракийски думи не е сигурно дали са съществували реално, и че при реконструкцията им лингвистите са използвали основно познатите им български, славянски и други индоевропейски думи. Тоест ако една дума е реконструирана чрез славянска или българска дума, то е нормално реконструираната дума да е близка до образецът чрез който се реконструира. Подобна реконструкция обаче не означава, че съответния топоним или хидроним е дошъл от същата тази дума, тъй като реконструкциите си остават един спекулацион (предположение). Същевременно с това, Серафимов не разглежда по-подробно известните 23 тракийски думи за които се знае от хрониките че са били използвани от траките. Не ги разглежда по-подробно тъй като просто сред тях само 2-3 имат славянски и български паралел, а останалите нямат. Един от псевдонаучните приоми, които използва Серафимов е и използването на логическа манипулация, чрез която да се убеди читателя, че заключенията му са правилни. При тази логическа манипулация се обявява, че тъй като в българския език липсва тракийска компонента, която се предполага по презумция от автохтонците тъй като част от гените и обичаите ни са местни, то следователно българския език е тракийският пряк наследник. Серафимов обаче изключва от картината някъде около 6-7 века римско присъствие на Балканите, и пропуска да анализира латинизацията на част от балканското население и елинизацията на друга част от него. Съответно латинската и гръцка компоненти в старобългарския език не се разглеждат.

еми голяма драма е било щото е нямало кой да му работи на стареца из имотите. но това не е бил някакъв древен български закон от време оно, а е било нужда. на нивите е трябвало някой да работи. а зестрата не е някакъв остатък от времената когато жените са били на власт, а си е чисто и просто традиция която е помагала да се уредят дъщерите с мъже. никой не иска дъщеря му да остане неомъжена вкъщи цял живот. още повече ако дъщерята не е много хубава или има лош характер. вредно е и за нея и за семейството, а и води до пороци.