makebulgar

Питането ми е свързано основно с българския език. Доколко е възможно старобългарския по своето същество да е креолска смес от два езика. Ако тези два езика въпреки различията си са имали много обща лексика дали е възможно единият език да не се вижда ясно.

Култа към така наречения Тракийски херос нищо не пречи да е започнал от култа към Ал.Мак. въпреки монетите или пръстените на одриските царе. И това е така тъй като за Ал.Мак. имаме данни че е обожествен, докато за тракийските владетели това само се предполага. Единствено за Рез, Севт III, Орфей и Залмоксис имаме данни че са били обожествени. Проблем е и времето. Оброчните плочки са от римско време, като през този период всякакви тракийски царе са забравени, докато в империята култа към Ал.Мак. си остава наред с култа към императора. Оброчните плочки при това не представят някакъв единен образ който можем да наречем Тракийски херос, а представят като конници-победители различни божества и понякога синкретични образи в това число и на римски богове.

Ето информация за плочите или по-скоро частите от оброчни плочи от Плиска -

Всъщност тезите са спекулативни, доколкото са изтрели в тъмното при липсата на толкова много неизвестни. Примерно това, че Мадарския конник е създаден като копие на оброчната плоча намираща се до източната порта та Плиска е хипотеза която няма как да докажем, но според мен е хипотеза по-близка до реалността от другата по-стара също недоказана хипотеза за персийския произход на иконографията на конника. Другата част от историята за връзката на тракийските оброчни плочи с конник с Александър също са спекулацион (предположения). Хипотезата я разглеждаме единствено доколкото и относно Тракийския херос има много неизвестни, а също така и доколкото траките през IV век пр.Хр. са били в много тесни политически, династически и религиозни връзки с македоните. Връзки които са слабо известни на хората.

Въпросът ми принципно е свързан именно с българския език, и доколко е възможно чрез други примери да се открие моделът на появата му при българите. Ако средновековните българи са смес от (пра)българи и склави, то дали е възможно да се реконструира принципа на смесването само на база средновековния български език познат като старобългарски. И дали е възможно по този начин да се открие и каква е била езиковата група на (пра)българите. Дали е възможно да се определи по такъв начин това дали (пра)българите са били ираноезични и доколко прабългарският им сарматски им език е бил по-близък до класическите ирански езици или до по-древните индоевропейски езици на скитите и праславяните. Примерът с македонците които като мнозинство не са си загубили езика през годините на властта на малцинството сърби е показателен за това, че при смесването на два близкородствени езика граматически надделява езика на мнозинството въпреки въвеждането на много лексика от езика на властимащото малцинство.

Въпросът е какво ще се случи в езиково отношение ако по някаква причина два народа с по-близки или по-далечни езици от една езикова група или от сродни езикови групи се обединят и заживеят заедно. Примерно ако смесим в една държава заза и балучи, или поляци и българи, или българи и сърби, или примерно немци и англичани! Дали ще се наложи единият от езиците или резултатът ще е смесен език, и ако се наложи единият то кой ще е езикът - на повечето, или на по-силните? При смесването само лексика ли ще се смеси или и граматика!? Въпросът може да разгледа както за съвремието, но по-интересно ще е да се разгледа за средновековието.

Като говорим за тракийските владетели от IV в.пр.Хр. не трябва да се забравя, че династиите на одриси и гети са обвързани със македонската династия чрез бракове. От там и е логично силното македонско влияние при осриси и гети в архитектурата, култовете, монети и други. От там е обяснимо и защо е възможно в Тракия да се е разпространил култа към обожествения Александър като конник. През македонския период основно в подвластните на македоните градове в Тракия се разпространява култът към Самотракийските богове. Светилището в Самотраки е било държавно светилище на македоните.

Монетите на Котис са от Филипово време. Двамата са си съвременици. А тракийските монети често били сечени в елинските полиси, които били подвластни на тракийските басилевси. Плащали си данъците като секли монети за тракийските басилевси. Тракийският култ към конника-герой не е възникнал случайно при траките през II-III в сл. Хр. Траколозите смятат, че след падането на Тракия под римска власт царския и аристократичен култ към конника (а вероятно и към обожетвения Александър!?) се превърнал в общонароден. По-късно по същия начин езическите култове и светилища са обсебени неусетно и от християнството.

Темата може и да е разгледана за първи път по барелефите от близкия изток но едва ли тръгва от там. По-скоро има няколко различни източника на произход. Персийците на Дарий на Балканите всички ги знаем, но те са време отдалечено на 1000 години от българите и Плиска. Така е, има тракийски конници и от пред македоните, но както казват специалистите изключително в и само в пръстени и други подобни от царски или аристократични погребения. Протометата на фиалите не е сигурно че са тракийски тъй като е имало много внос от елинските полиси. Аналогии има, но го няма междинното звено, което да обясни как традицията от Персия е стигнала България. Ако имаше още един-два конника в Кавказ и Крим нещата щяха да са други. Може да се предполага че сирийските майстори които са строили двореца на Тервел (известен като дворец на Крум) са донесли ноухауто от персийските барелефи, но този вариант остава в сферата на спекулациите без доказателства. Змей имаме и на онзи конник от Афганистан, който оприличават с Мадарския конник. А римските провинциални монети на някой обожествен император може да са послужили като първообраз на другия светец-конник - св.Димитър, който е изобразяван убиващ противник в краката на коня. Християнството асимилира много езически обичаи, богове и светилища. Връзката между езическите божества и християнските светци може да се търси и в самата дума светец, която освен че идва от името на небесните светила, но дори употребата ѝ е запазена в божествен смисъл. В Западна България и в сръбския шоплук има интересен обичай и традиция при която отделните родове и селища почитат определен светъц който ги покровителства, а те му правят курбани и жертви. Онези които са закриляни от един и същ светъц не можели да се женят помежду си (тъй като са рода). Тоест имаме типичен пример за остатък от езическите религии в които племето има бог-закрилник.

Съвсем не търсим под вола теле. При Мадара са открити доста оброчни плочки с конник, а в Плиска до източната порта е отрита част от оброчна плоча на тракийския конник в естествен ръст. Тоест българите са имали модел от който да копират. А Персия е твърде далеч. Нито в Северното Черноморие, нито в Кавказ има скално изсечени конници, тъй че е малко вероятно това да е царска традиция носена от българите.

Стандартна е позата и точно това сочи връзка между иконографията. Траките започват да си правят оброчните плочи с конник защото са познавали македонските монети. Българите правят конника вероятно копирайки от оброчна тракийска плоча на конник в естествен ръст, която е стояла до източния вход на Плиска. А иконографията на Св.Георги вероятно следва по-стари образци. Образът му идва от някаква легенда и митология, като той със сигурност не е убивал дракон. И много вероятно не е съществувал. Образът му е по-скоро християнска адаптация на някакъв езически бог. Александър пък освен това, че има подобни изображения, е обявен от египетските жреци за бог - син на Зевс-Амон, брат на Дионис...

Конелюбивите траки всъщност преди да паднат под македонска власт са нямали традицията да изобразяват конници по монети и плочи. Единствено по пръстените на знатните. Конниците по монетите подобни на този от медальона на Александър се разпространяват със Филип II и Александър. През македонския период да рисувани и конете по стенописите по гробниците. Оброчните плочки с конник пък стават традиция през римския период. Връзката със Св. Георги я има доколкото много икони с него са почти аналогични на изображението от медальона на Александър.

Още един пример на добро изображение на Александър Македонски аналогично на изображенията на Св.Георги.

Ако биченето на публикации внася нови неща в науката колкото и да са дребни, и особено ако развенчава автохтонните спекулации, то това има полза. Гагаузките гени са гените на тези които днес се определят като гагаузи. От тук насетне произхода на гените им е съвсем различна тема.

Тези унгарски скити са доста слабо познати у нас. Унгарците пишат за тях, но при нас няма много публикации. В унгарските равнини се заселват и преселенци от Ямна...

Китайците просто не вървят. Никой друг няма да им учи йероглифите и езика. Има твърде много други народи и китайците нямат думата. Като говорим да езици и азбуки говорим за това, че за съвременния западен свят, а и за голяма част от източния, цивилизацията и писмеността им е наследство от Римската империя и от древногръцката култура. Това са фактите. И това няма как да се промени. Съответно поради тези причини есперантото е създадено не на база китайски и със йероглифи, а на база латински на латиница.

От снимките се вижда кой е съвременния международен език.

Еми факт е, че светът в който живеем работи със такива азбуки. В Европейския съюз използваме тях, американците ги използват, преди това Римската империя ги е използвала, ние създаваме кирилицата поради същата причина, преди това Александър Македонски ги е използвал, а още по преди това гръцките философи и учени започват да ги използват. Тоест имаме наследство и няма как да се откажем от него. Няма как да преминем на китайските йероглифи. По скоро китайците ще преминат на латиница.

Всъщност числата от няколко стотици хиляди съвсем не са внушителни на фона на население от 8 милиарда на планетата. Разбира се съвсем не можем да сравняваме шумерите, клинописа, арабския, гръцкия или латинския с есперантото, тъй като всички тези езици са били носени от някакво население като майчини езици, като имперски или по друга подобна причина, и замяната им си е имала причини - един народ завладява друг и налага езика и писмеността си на завладяното население. Науката работата ѝ е точно да предсказва някои неща, като създавайки хипотези на база логични расъждения и анализи след това се опитва да ги докаже търсейки факти, правейки опити и т.н. Примерно съвременнтата метереология представлява предсказания чрез всички съвременни ресурси на науката. В случая изказвайки становището че есперантото няма шанс да се наложи като международен език се оповавам на няколко съображения. Първо опита да се наложи този език преди 130 години явно не е бил успешен, като въпросните 130 години не говорят за устойчивост, а по-скоро за непреспективност на идеята. Ако за 130 години не се е наложил едва ли ще се наложи и в бъдеще. Това не е гадателско предсказание, а е научно заключение. Второ, няма причина есперантото да бъде изучавано, тъй като няма сила (имперска, завоевателна, търговска) която да задължи хората да изучават езика, и съответно те не го учат. Европейският съюз е добър пример при който всяка държава иска езикът и да се запази и се бори за това със всички сили. Говорим в случая за масата народ по света, а не за онези които решават да го учат просто така от любопитство. При това есперантото го изучават предимно от латино-езичните с езици които са наследници на латинския, тъй като просто лексиката съвпада. За другоезичните на които латинския е чужд им е много по лесно и полезно да научат примерно влашки или италански, не само защото са по-лесни за изучаване тъй като за тях има повече материал, но и защото след това ще ги използват по-активно. Есперантото съществува и това е факт, като вероятно полиглотски или латиноезични индивиди и групи могат да го изучават, но няма как да стане международният език за какъвто е бил плануван.

Броя на изучаващите есперанто не е доказателство за това колко е използван езика. Европейците често учат езици дори и да не им трябват, и често когато са изучили основните 3-4 европейски езика се насочват към други нестандартни езици. Дори и тук при нас има много хора които учат езици просто така за спорта. Понякога са ги учили в училище и после са ги изоставили, и след това преминават отново няколко начални курса без езика да им трябва и да го използват.

Есперантото няма шанс като международен език. Може на него да говорят 100 000 души, но това съвсем не е достатъчно. То латинския е загинал и не се използва, а какво да говорим за измислени езици. За да съществува някакъв език като международен от него трябва да има нужда. До сега международните езици са се налагали поради доминацията на някой народ в дадена сфера. Древногръцкия се налага заради науката която развива Елада. Латинския се налага заради империята на римляните. Английския заради империята на англичаните и след това заради икономическата доминация на американците. И съответно езика се налага със съответната азбука. Няма как света да възприеме международен език чрез китайска, японска или арабска писменост, тъй като до момента е използвал езици на база елинската азбука.

Ще е интересно да видим мнението на Десислава Нешева относто проучването. И въпросът е къде е мястото в графиките на изследването на онези 13 проби от прабългари от нейното изследване.

Всъщност нас не ни интересува разстоянието между влака и Бургас, а ни интересува разстоянието между София и Бургас. Както и да пътуваме с влак, на гърба на дракон или върху фотон, разстоянието си остава едно и също. Разстоянието може да изглежда малко по-различно в някоя друга инерционна движеща се система, но това е само друга гледна точка. С нужните коефициенти може да се сметне и приравни разстоянието спрямо нашата отправна система.