makebulgar

Ще задам един въпрос към всички интелектуалци на форума. Наградата за отговора му в Стани Богат може да е повече от 1 000 000. Въпросът е: Каква е връзката на символите от картите за игра с прабългарския календар? Решението на задачата е изключително трудно.

Със сигурност Къща има връзка с европейското Каса и Кастел, но явно и очевидно е по-близо до индо-иранските варианти където С и СТ са във вариант Ш и Щ!

Тъй де, и аз това имам в предвид 13 в., а не 7 в.! Тоест думите не са персийски донесени през османския език, а са индо-ирански донесени от българите. Относно Пека и Печа, със сигурност не са занесени от А.Македонски, тъй като думата Пач я има и в Авестийския и в Санскрита, а това са езици от преди 3 в.пр.н.е. При това в английския думата не завършва на Ч, както е в индо-иранските езици на българите, авестийците и индо-арийците.

И сега трябва да обясниш как така тия думи са станали част от старобългарския език? Предполагам османската империя се е появила някъде през 7 век! Още индо-ирански думи - ПЕКА, ПЕЧА, ПЕЧЕН, ПЕКАН, ПИЧ, ПЪКНА, ПЪКВАМ. Корена им един ПАК, ПАЧ и означава същото Пека и Зрял-Пораснал-Готов Човек!

КЪЩА и КУКА КАЖДЕЙ - къща (Пущу) КХЕЩ, КХИЩ - тухла или керемида сушена на слънце, блок (Фарси) КХЕЩЕ - нещо направено от тухли печени на слънце (Фарси) КХЕЩЕЦ - квадрат (Фарси) КХАЩАХ, КХАКХТАХ - тухла (Пущу) ХУШЪИТИШ - комфорт (Авест.) ХУШИТИ - хубав дом, комфорт, сигурност (Авест.) КШИТИ - дом, жилище (Санскр.) КОЩАКХ - стая, жилище, оградено място, хамбар (Санскр.)

Борис избира нов Бог който да закриля народа. Народа като последовател на своя бог - Борис, приема решението и съответно новия бог - Христос, но същевременно болярите, които се падат нещо като Ангели пазители за народа, преценяват, че това не е редно и се пробват те да изберат новия Бог чрез отстраняването на стария (Борис). Всичко е въпрос на типа на държавно управление!

Еми ако искаш може и при братята поляци във Варшава да отидеш и пак ще ти трябва и речник и преводач. Те уж са баш славяни с най-много R1a1 ама туй както знаем няма значение, тъй като те никога не са говорели и разбирали старобългарския. След 500 години може и с македонците да не се разбираме, ако македонизма надделее. Така че, представата, че всички сармати са алани, всички алани са аси и всички аси са осети е доста погрешна. Наличието на съвременни ираноезични народи с език близък до персийския не означава, че не съществуват съвременни ираноезични народи с език близък до и произхождащ от древните източно-ирански, сакски и турански езици.

Как къде се е дянал сарматския език??? Ние сега си говорим на него, а това, че науката го нарича славянски е стечение на обстоятелствата. При положение, че има много повече от 200 думи в българския език съвпадащи с думи от източно-иранския авестийски език, то място за чудене няма. Това, че в гръцки текстове са открити някой сарматски думи с ирански произход, не означава, че сарматите са използвали единствено тези думи.

В Санскрита има дума СУБАГИ - вещаещ добро, преуспяващ! ОМУРТАГ = АМЕРТАТ (Т-Г преход: Пеперуда-Пеперуга, Дига-Дида[Авест.]) ОМУРТАГ = АМЕРТАТ = АМОРДАД = АМУРДАД = МУРТАГОН = МУРТАГ = МАРДУК = AMAR.UTU - в шумеро-аккадской мифологии верховное божество вавилонского пантеона, верховный бог Междуречья, бог-покровитель города Вавилона.

За Аспарух IYI, Хун и най-вече за професора Добрев ето малко иранизми в българския (и старобългарския) език, които съществуват в иранския език на който е написана книгата Авеста, и част от които се срещат в староперсийския език: ДА, ХАЙДЕ, АКАМ, АЗ(ЯЗ), МЕН, УМЕН, МЪЖ, БАЕШ, БАЙО, БАТ, БАТКО, ПЕТА, ПАДА, БИВА, БРЕМЕ, БРАН, БЛАЖА, БОГ, БОГАТСТВО, БРЪСНАЧ, ВИР, ЧЕТРИ, ДАВАМ, ДАР, БУДЕН, БЪДА, ДЪХ, ДУВАМ, ДАЙ, ДЪЛЪГ, ДИРЕК, ДЪЛЖА, ЛЪЖА, ДРУГ, ДЪРЖА, ДЪРЖАВА, ДЪРПАМ, ДЪРВО, ДУВАР, ДЪРЗОСТ, ДАН, ДИГА, ДЕБНА, ДОСТЪПЕН, ДЕСЕН, ДЕСЕТ, ДЕН, ДЕВИ, ДОБЛИЖА, ДИМ, ДРАЗНЯ, ДОСТАВЯМ, ДОСТОЕН, ДУША, ЕТО, ЕЗИК, ГЪДЕЛ, ГАДАЯ, ГАТАНКА, ГАД, ГЛЕЗЯ, ГОСТ, ГОНЯ, ГОРА, ГОРЕ, ГОВЕДО, ГРЪМ, ХАРЕСВАМ, ХЪС, ХАВАН, ХУБАВ, ХУДОЖНИК, ХВАЩАМ, ЯСНО, ИДЕ, ИМАМ, ИСКАМ, ИЗДИГАМ, ИЗВЪН, ЖЕНА, ИЗРАСТВАМ, РОЖДЕН (РУЗ+ДЕН), КЪДЕ, КАТО, КАТ, КАНЯ, КЪР, КЪРТЯ, КЪЩА, КЪРПА, КОГА, КОЙ, КОСТ, КОРТИК, КРАДА, ГРАД, ГРАДУШКА, КРАЕН, ГРАНИЦА, КРЪВ, КРЕЩЯ, ХРУЩЯ, ХРУЩЯЛ, КОШ, МЪЛВЯ, МЪРТЪВ, МРАК, МРАЧЕН, МАСТИТ, МОЩ, МЪЖИЩЕ, МЕД, МОГА, МОНАХ, МОЗЪК, НАПИША, НАС, НАШ, НИТО, НЕРЕЗ, НАРОД, РЪПАМ, НОЩ, НОЖ, НАСИЛИЕ, НИСКО, НРАВ, ОНО, ОНИЯ, ОПИРАМ, ОЩЕ, ОСТАВАМ, ОВОМ, ЯДА, ПТИЦА, ПЪЛЕН, ПАРИ, ПЪРВИ, ПЪТ, ПАЗЯ, ПЕС, ПАСТИР, ПЕРА, ПРАЩЯ, ПРАСКАМ, ПРЕД, ПРЕДАВАМ, ПРЕМИНАВАМ, ЧИНИШ, ТИЧАМ, ТЕЧА, ПРОСЯ, РАЙ, РЪМЖИ, РЕМЪК, РАСТА, РОДЕН, РАВНИНА, РАЗКОШ, РЕД, РИДАЯ, РУЧЕЙ, СЪЗНАНИЕ, ШАТРА, ШАВА, ШЕТНЯ, ВЪРША, ЩА, ЩАСТИЕ, СУРВА, СЛАВА, СЛОВА, СЛУХ, СЛУЖА, СОФРА, СТАР, СТО, СПАСЯ, СТРАДА, СВОЙ, СТРАНА, ТЪДЯВА, ТЪЙ(АТЪЙ), ТОПЛИНА, РЪГВАМ, ТВОРЕЦ, УРВА, УШИ, УСТОЯВАМ, ВЪХ, ВЪЗХИЩЕНИЕ, ВАЛИ, ВЪРТЯ, ВЪТРЕ, ВЕЯ, ВИД, ВИЖ, ВИК, ВИНА, ВИШ, ВЪЗ, ВИСИНА, ВОДЯ, ВОЙ, ВОЙНА, ВОЛЯ, ВОЗИЛО, ВЕЛИК, ВРЕДА, ЗА, ЗАМИНА, ЗАЕМАМ, ЖЕСТ, ЗАВОЮВАМ, ЗДРАВЕ, ЗЕЛЕН, ЖЪЛТ, ЖАР, ЗОРА, ЖИВ, ЗИМА, ЗЕМЯ, ЗЛО, ЗНАЯ, ЗОВА, ЗВЯР, ХАКВАМ, ХВАЛЯ, ХОРА, ЧЕДО, ЗЕТ …!!! Съответно ето и малко индо-арийски думи, които се срещат в езика на който са написани Ведите: АД, АУЛ, БАГАТУР, АКЪЛ, БРЕЗА, ЧЕТА, ЧУДО, ЧАКРЪК, ДУДА, ДИВ, ДЕВА, КИЧАРА, АЛП, ДРИПИ, ЕДНО, ГИРА, КЪДЕ, КАРАМ, ГЪТНА, КОСА, КОШ, КУКУР, КАПЕЛА, ЛЕК, МЕСО, МАС, МИШКА, НАРОД, ПРОТИВ, ПЕКА, ПЕЧА, ПРОБУДЕН, РАСАТЕ, РЕСНА, РУС, РАДОСТ, РЕВА, СИН, СЪБОР, СПЯ, ТРИ, ДВЕ, УТРЕ, ОТВЪРТАМ, ВЕЩ, СИЛА, ЧЕШМА!!! Това са българските думи, като съответните ирански и индо-арийски думи са с малки звукови или смислови разлики. ОСНОВАТА ОБАЧЕ Е ЕДНА И СЪЩА. При това ако тюркофоните веднага почнат да викат, че повечето от тия думи са индо-европейски, нека замълчат бързо, защото иранизми в българския език вероятно са и всички онези общи индоевропейски думи които са използвани от индо-иранците.

Бъркате сериозно, защото сигурно не сте запознати с идеята на Й.Вълчев: Маламир - Мал Омир - Бал Омир, Омуртаг - Омир Таг, Умор - Омир!!! Тоест или Омир е българин или българите още от преди християнството са си носили гръцки имена.

Со керес - Как я караш

Тотални глупости, с извинение за грубия и нетактичен израз! Сметките са гола вода. Първо въпросното преселение на 20 000 души никога не е ставало. 20 000 души е било населението на един средно голям български град и тази цифра е била примерно 1/5 от армията, така че сметката от самото начало е грешна. България завзема териториите на балканите постепенно, а не на юруш с каруците и конете. Това завземане е толкова постепенно, че е имало време местните траки да бъдат достатъчно добре сплашени и прогонени. Това наред с византийските облаги които са получавали, говори за това къде са отишли траките. Тотална глупост е и това, че видите ли при движението на България и отделните български групи, е настъпвало тотално смесване с местното население. Първо местното население ако не си е тръгвало, се е капсулирало до известна степен. Тоест опитвало се е да се съхрани до западането на нашествениците. Може да не ви се вярва, но едно време хората по природа са били националисти и разделянето на чужди и свои е било много силно. Националисти са били и нашествениците, тоест и те са се делили от местните обитатели, които по презумпция са се криели по гори и паланки. В днешно време циганите, които можем да приемем за бавно придвижващ се вид нашественици, се делят от местното население, като пазят и езика си и (не-)културата си. Грешната аритметика показва, че . Да, но аритметика няма как чрез сметки да обясни как така тези 0,125% са оставили в езика на съвременните българи хиляди индо-ирански думи, които се срещат на хиляди километри от тракия, но не се срещат при останалите индо-европейски езици в толкова сходен вид.

Еми щом е отворена темата ето една българо-македоно-пущунска дума: Пак - отново (Български) Пак - отново (Македонски) Pah - by, with, upon, on, above (Пущу) Pah bī-ā bī-ā - Again and again (Пущу) bī-ā - Again, anew, afresh, repeatedly (Пущу) gāh-gāh - again and again (Пущу) Думата Пак не е славянска тъй като не се среща в останалите славянски езеци, думата не е балканска, тъй като не се среща в останалите балкански езици, но е една от първите думи която научават бебетата от майчиния български език.

Името на Кубер, изглежда идва от бог Кубера, но ето какво откриваме относно произхода на титлата Губернатор: др.-греч. κυβερνητική / kybernetike — «искусство управления» kybernao — «правлю рулём, управляю» κυβερνήτης / kybernētēs — «кормчий») — глава большой административно-территориальной, федеративной единицы. Тъй че или А.Македонски е взел тая титла от изток или я е занесъл там, и българите после я носят като име!!! .

Еми ако се намерят още една две такива рисунки може да минем и без археологически данни. Винаги обаче трябва да се съмняваме в достоверността на подобни рисунки, още повече когато са преписи направени в някой далечен манастир в далечна страна от някой който не е бил на мястото на събитията.

Куча (также Кучэ и Кучар) — древнее государство, протягивавшееся вдоль северной кромки пустыни Такла-Макан по северному маршруту Великого Шёлкового пути между Карашаром к востоку и Аксу к западу. В китайской хронике «Ханьшу» сообщается, что Куча — самое крупное из тридцати семи государств запада. Господствующим этносом оазиса были юэчжи — носители тохарских языков.

Тоест явно няма данни, което означава много. При това явно е възможно да оцелеят закопани лъкове до наши дни, защото за аланите намирам, че в някой гробници имало цели запазени сложно съставни лъкове, стрели и колчани. Ето един турски!

Има ли археологически данни за това какви лъкове са използвали (пра)българите. Говорим за рефлексния лък като наш, но ако няма археологически доказателства може и да не е наш. Май са го ползвали хуните и аланите, но и за тях май няма доказателства. Още повече, че докато при някой други народи е останала технологията за изработка, при нас няма данни за наличие на майстори на лъкове от преди освобождението.

Тая работа с определянето на това кой бил прабългарин, кой бил сланянин, или друг, само по погребенията ми се струва много съмнителна. Някой даже създават теории за етно-придвижвания на база вярването, че видиш ли погребалния обичай бил най-устойчив, дори по устойчив от езика. Приема се, че обичая след смърта е свързан със семейните традиции, но факта, че той е прако свързан с религията която се изповядва се пренебрегва. В днешно време погребенията на християните се извършват от свещенник, а на гроба се поставя кръст. Това обаче са чисто религиозни традиции и по тях не може да се определи етноса на умрелия. От друга страна в днешно време някой хора предпочитат кремацията, но това също не е етносно или религиозно обусловено, като при това някой хора полагат праха на роднините си в урни, а други разпръскват праха някъде. В миналото не е било по-различно. Част от българите вярват в един бог, и съответно погребват по даден начин. Друга част от българите приемат дадена религия от друг народ, и съответно започват да прилагат характерните за религията обичаи на погребване или кремиране. При това няма как да знаем още колко други начини за изпращане на умрелите са ползвали българите. Може трупополаганията да са 1000, трупоизгарянията да са 800, но същевременно може да е имало 1500 трупа оставени по скалите да ги ядат зверовете, а също така може да е имало 2000 трупа запалени в лодки и пуснати по течението на някоя река. Така, че първо трябва да се докаже пълната картина на вярванията на българи, славяни, тюрки, угри и на всички останали народи които са били в близки контакти с българите, и чак след това да се анализират погребенията. И винаги трябва да се набляга на това, че използването приоритетно на един вид погребален ритуал, по никъкъв начин не изключва вероятността същия етнос или народ да използва паралелно още един или повече други ритуали.

Еми ако намерим същата дума с корен Чит в останалите ИЕ езици може и да приемем, че идва от ИЕ език, но предполагам я има само в индо-иранските (арийските), като към тях включвам и скитските (славянски) езици. Въпроса е доколко са съществували паралелно трупоизгарянето, погребването и оставянето на труповете по скали да ги оглозгват дивите зверове. При древните битки е имало десетки и стотици хиляди жертви, които много бързо са започвали да се разлагат при което най лесния начин е било изгарянето. При зороастризма, оставяли труповете по скалите в ниши да ги ядат орлите. Същата практика май я практикуват и някой будисти или хиндуисти из хималаите в днешно време. От друга страна погребването в могили и гробове с различна ориентация и начини на извършване пък оставя умрелия сред наследниците му, и те могат да го почитат още дълго време след това. Всички тези ритуали са били извършвани от иранските народи в степите. По късно от тези иранци се отделят зороастрийците и те започват да прилагат основно оставянето на открито.

Ето ви малко идеи за размисъл. В българския език използваме думите Почит и Почитам. В санскрит пък съществува дума Чита означаваща Пепел от изгорен труп, но същевременно вариант на думата - Чайта се използва в смисъл на Уважение, Почит! Тъй че явно е имало кремации паралелно на гробовете, и вероятно в зависимост от религията която е изповядвало всяко българско племе. Вероятно тази религия не е била едно цяло, нито е била синкретична, а всяко племе е избирало освен бог закрилник и религиозни ритуали.

balāhar, bulāhir - A low caste servant, a village guide, messenger, or watchman; a caste of fishermen and basket-makers. (Хинди, Урду)

На санскрит и урду: balvān - vigorous - силен, мощен, здрав, як, крепък, изискващ енергия, ярък! balwān - Strong, powerful, able-bodied, stout, robust, lusty, athletic; firm, valid. bulāwā - Calling, bidding; call, invitation, summons .