makebulgar

Асен е име популярно и сред осетинците. Какво правим в такъв случай? И куманите едноетносен масив или племе са били или и те като много други степняци са водели по няколко племена след себе си. И ако съдим по думите на Йорданес то народите активно заемат чужди имена. Особено ако са били свързани с религия или династични връзки.

След този анализ на Табов мисля всичко вече в науката е възможно.. Очакваме вече брутния вътрешен продукт да се изчислява по честотата на светване на лампите в небостъргачите..

Тоя надпис е на прабългарски колкото са български думите в следния текст: "Генерал-майор Житко - 20 танка, 35 хеликоптера, 65 калашника; Генерал-лейтенант Тортуна - 15 танка, 20 десантни хеликоптера, 20 МИГа, 30 дргуновки." Освен имената може нито една от останалите инвентарни или военни думи да не е доказателство за това какъв е бил прабългарския език. Същото е и с календара където думите шегор, твирем, дилом и т.н. може да са заети по същия начин по който днес имаме календарните термини януари, февруари, март, декември.... без това да значи че използваме думата декем в смисъла 10!

Ако се съди по генетиката то сред българите има доста наследници на балканско население, а балканското население може да мине за ромеи през 7 век. Близо 50% от българите имат подобни гени според малкото изследвали се.

Объркал се е Мишев. Точно на 6 май трябва да е празника.

Значи в общи линии съм бил прав. Методът е сбъркан, но явно с друг лингвистиката не не разполага. Примера с керсас изведено от някакъв прякор на Зевс, след това през някакъв реконструиран топоним, който се сравнява с литовската гугутка, за която се приема че името й произлизало от "с черни и бели петна" е просто потресаващ. Това не е наука според мен. Лошото е че в нета тия реконструирани думи се тиражират като доказано съществуващи тракийски думи, и така народа се въвежда в заблуждение.

Ето и някои от реконструкциите. dumas ‘dark’ - Дуриданов тръгва от някакъв топоним Dýmē (Ptol.), Dimae, Dymae, Demae (in guide-books) - town in Thracia, today - Feredzhik at the lower course of Hebros (Marica). След това привежда няколко звучащи близко до него топоними от Прусия, Литва, Латвия, и накрая казва че всички те произлизат от литовската дума dumas ‘dark, dark-brown (for cattle), и съответно измисля и тракийската дума! dūn- ‘hill, mountain’ - Дуриданов тръгва от топонимите Dunax (Strab.), Donuca (Liv.), Dinace (in an inscription) - the Rila mountain. И заключава че имената произлизат от някакви IE *dhūnāk- Anglo-Saxon dun ‘hill, mountain’, the German Düne ‘dune’, the Gal. dūnum ‘fortress’ from the IE *dhūn-. Рила планина обаче не е нито дюна, нито хълм, и не всяка планина в Тракия е наречена Дюна. В случая Дуриданов дори и в любимите му Пруски, Литовски и Латвийски не открива подобна дума, а се задоволява с индоевропейски паралели. kersas ‘black’ - Дуриданов тръгва от някакъв епитет на Зевс - Керсулос, от който епитет незнайно защо Дуриданов реконструира някакъв несъществуващ топоним *Керсула, и от там го сравнява със вече известена нему литовска дума Кершулис "гугутка", чието име идвало от думата Кершас "с черни и бели петна" и накрая твърди че тая дума била дериват от някаква праиндоевропейска реконструирана дума значеща "черен".

Водя един спор в фейсбук относно достоверността на реконструираните от Дуриданов, Вл.Георгиев и други траколози тракийски думи като керсас, кенто, дарсас, дюн, и др., като според мен методът който използва Дуриданов е много грешен и спекулативен. Напрактика думите са изведени от топоними, хидроними, имена и прякори, като основно търси техните етимологии в литовски, латвийски, старопруски, славянски, или от реконструираните праиндоевропейски думи. Паралелите и корените на думите обаче са търсени явно чрез свободен полет на въображението, а доказателствата за коректността на реконструкциите са почти никакви. Проблемът е, че привържениците на тракийската хипотеза за произхода на българите приемат реконструкциите за доказано съществуващи тракийски думи, а не за хипотези и предположения. Обикновенно те изваждат думите звучащи по славянски и изведени през славянски езици като доказателство за произхода на славяните от траките. Напрактика обаче само около 12-13% от реално доказаните (23 бр.) и реконструираните (180 бр.) думи имат паралели в славянските езици. Та въпросът е каква е достоверността на така реконструираните тракийски думи, които могат да се видят тук - http://www.kroraina.com/thrac_lang/thrac_5.html, и доколко е коректен методът на реконструкция!

Прахът идва от полетата на Украйна. Още преди 100 години в Украйна тези прашни бури са били огромен проблем, и буквално са отнасяли плодородния почвен слой. Проблема е решен със оставяне на широки ивици с дървета между нивите, които разбиват приземните ветрове. Прашна буря от Украйна премина през редица европейски страни Метеоролози геофизици смятат, че ветровата ерозия оказва влияние на качеството на въздуха в глобален мащаб. Това е заключението на учените след като са изследвали прашния облак от Украйна, достигнал Европа. В статията, публикувана в списание Atmospheric Chemistry and Physics, се казва, че този облак прах се е образувал в свръхсухите полета на Украйна, след което е преминал през Полша, Словакия, Чехия, Германия и дори Великобритания. Специалистите от Helmholtz Centre For Environmental Research, Германия бързо са изключили обичайни причинители на прашни бури - ТЕЦ, горски пожари, изгаряне на биомаса и промишлени отпадъци. След като разгледали спътникови снимки, учените забелязали червено петно над южна Украйна, образувано над сухите полета на Каховското водохранилище по долното течение на Днепър. По оценка на геолозите облакът е около три милиона тона, като най-големите частици достигат до 0,5 мм. Причината за тази прашна буря са сухите почви на територията на Украйна в комбинация с бурен вятър. Около две трети от територията на Украйна е заета от полета, което е препоставка за наличието на ветрова ерозия. По всяка вероятност промяната на климата също има отношение към процесите на ветрова ерозия. Прашните бури магат да предизвикат сериозни климатични последици, тъй като праха спира пътя на слънчевите лъчи и топлината не може да достигне до Космоса. РИА Новости

Болярите е можело да отзоват владетеля с цареубийство. Но ако е бил жив е имал властта по закон. Така Сабин, който много вероятно е бил ромеин, като бяга в Константинопол българите остават в пат, без владетел, без възможността да го убият, и без правото да изберат нов. Затова и пращат посолства до Константинопол, и в крайна сметка Сабин абдикира в полза на Умор. И той е убит след 40 дена и българите поставят който те си искат на власт.

Куполите не са важни, а е важна планировката. Нашите храмове като планировка имат точни аналози в Римската империя.

Нито казвам че монголите са донесли от Монголия строителството, нито казвам че под Плиска има стар римски град, а само казвам това което казват и археолозите - че Плиска е строен със познати и използвани в империята строителни техники и материали, и че са използвали принципи описани в ромейските книги по военно и градско строителство. Това води до извода че българите са използвали наети от империята или пленени професионални архитекти и майстори. Дали са били от Балканите или от Сирия е друг въпрос. Това че варвари или други хора от периферията на империята са наемали или използвали ромейски архитекти и майстори е добре документирано. Атила използва пленен ромеин да му построи банята. Олбия наема архитект от Византион за да възстанови стената и да усили фортификацията срещу варварските дакийски племена. Хазарите също наемат византийски инженери да им построят Саркел, и те го правят от тухла по ромейски. Тъй че богатият Муртаг който сключва 30 годишен мир с империята явно е имал достъп до ромейските майстори и ги е използвал.

Галахаде, не казвам, че монголите са донесли градостроителството от изток, а че това което виждаме в Болгар днес са строежи от по-късен етап, а не ранни български градежи. И в Болгар и в Биляр е имало каменно строителство, но без каменна стена, и затова и се водят дървени градове. Плиска също в началото е дървен град, но в центъра му има огромен каменен дворец. Преслав сигурно също е имал дървена ограда но също е имал и каменен бург в центъра. Водопроводите на Плиска са допълнение към протичащата през града река, която и днес тече. В града има и много други източници на вода, и който е обикалял валовете на Плиска с кола знае че на някои места трябва да се преминават бродове, има блато там, и е опасно да не затънеш. Водопроводите според сведенията на археолозите тръгват от стари каптажи направени от най вероятно от ромеите. И със сигурност обсаждащите Плиска е имало от къде да се снабдяват с вода, тъй като наоколо покрай пътищата е пълно с изворни чешми. Региона е пълен със стари каменни чешми. Туида, Мадара и Ескус не са първообрази на Плиска, но някои от строителните им принципи се срещат в Плиска и в Персия, и това не са стените, кулите или строителните техники, а за други принципи става на въпрос.

За Волжка България няма смисъл да търсим под вола теле. Каменните сгради които виждаме днес са от монголско време или от малко по-рано, но не са традиция занесена там от българите. Българите там правят дървени градове, и специално викат арабите от халифата да им построят град и джамия. Ако са имали познанията сами да си построят всичко щяха да го направят сами. Безспорно са били с градска култура, но градовете им са били с дървени огради и валове само. Няма как 200-300 години да строят дървени градове и после изведнъж да се сетят как се строи от камък с най-нови технологии. Същото е и в Дунавска България. Тук при Муртаг каменните градежи се строят със ромейски строителни техники, които са описани и които се използват от ромеите. Това че има разлики от ромейските крепости в планировката, броя на кулите и други детайли си има причина, която не е чак толкова неразбираема. Броя на кулите зависи от използваните стратегии на отбрана и от други неща. Дори и в римските крепости броя и типа на кулите не винаги е избиран само със отбранителни цели. В Плиска са заложени принципи на планировка които са същите и в римски крепости и градове като Туида, Ескус, Мадара, и просто не се знае за тях. Същите принципи се срещат и на изток в някои персийски крепости. За Плиска това че е в полето, че има водопроводи, че е на наклонен на юг терен, са неща описани в ромейските книги като препоръки относно построяването на нови градове. При римските градове при които е имало възможност да се правят подземни водопроводи са били правени. Големи надземни акведукти са правени там където няма достатъчно близки и подходящи водоизточници. За храмовете и най-вече за централния пък не казвам, че имат преки аналози със ромейски храмове (въпреки че има и преки аналози в най-западните предели), а казвам че имат преки аналози в ромейската архитектура. Проблема е в това как са възприети и наречени от науката ни. Търсенето на всяка цена на подобни храмове на изток и сравняването със каквито и да е квадратни храмове от Персия или с гробници от Волжка България не е много научно, тъй като те по принцип не следват същия архитектурен план характерен за Плиска.

Дали някои разполага със сканиран вариант на тритомния сборник 'Археология на българските земи' от 2004г.? И дали би го споделил, тъй като библиотеките са далече.

Една подобна каруца има и в музея в Гоце Делчев.

Парите за строежите на църквите сигурно са били от църковен данък или от дарения на християните, както е било преди, и както е сега.

Галахаде, сравнението на Плиска с Болгар е неправилно. Каменните строежи които днес виждаме в Болгар са от татарско време, тоест след 13 в. Болгар е описан като дървен град. За Плиска пък като казваме че е строен със ромейски строителни техники и от наети ромеи майстори и архитекти не казваме че е античен римски град, а че е строен с ромейски техники. Града е строен на етапи както казват археолозите, но каменните стени, тухлената цитадела и много други неща са си ромейски строителни техники. Д.Овчаров, а и други са ги описали много ясно нещата. Квадровия градеж, двойната стена с емплектон от трошляк и хоросан, червения фугиращ хоросан, тухлите на цитаделата, петоъгълните кули, дълбокото фундиране, използването на колове и скари под фундамента и много други неща са си строителни техники описани в ромейските книги. При нас са малко по големи квадрите и строителството с тях не е характерно за периода при ромеите, но и за тези неща си има логични обяснения. За българите през 9 век производството на тухли може да е било скъп лукс сравнено с дялането на квадри в кариерите. Важното е науката да се оттърси от някои от митологемите или недоказаните хипотези, които се приемат априори. Такива са митологемите за връзка на шарапташите с планировката на градовете, търсенето на азиатски прародини на византийските строителни техники използвани в Плиска, и т.н. Така наречените ни езически храмове имат аналози в римската империя, без да твърдим че са римски, тракийски или проч. Въпросът е дали ги наричаме правилно.

За езическите храмове принципно учените ни търсят паралели къде ли не на изток из Сасанидска Персия, Бактрия или Кавказ, но напрактика подобни (почти на 100%) са си съществували и тук на Балканите и на запад в Римската империя. Тъй че трябва да се преосмислят нещата. Плиска изглежда е строена изключително от наети ромейски майстори-архитекти (или обучени в империята българи), и това се отнася освен за всички строителни техники, но и до храмовете.

Галахаде, това са общоприетите хипотези около откритите в Плиска неща, но дали са верни е друг въпрос. Примерно за кръстовидната сграда се приема от някои че е мартирум на Ернавота, но съществуват доказателства че сградата е от византийско време, и съответно хипотезите трябва да се променят.

Това че планът на така наречените храмове отговаря на планът на града е по скоро някаква митология, създадена на база концентричности и други подобни. Несериозно е подобно доказателство. Шарапаните или жертвениците без значение дали са били за шира (което е по-вероятно) или за кръв, също нямат нищо общо с планировки на храмове и градове, а са си с изработка подчинена на чисто практични функции - течността да изтече лесно в някакъв съд. Схемата "Вавилон" или познатата при нас схема на играта Дама също е спекулативно да се свързва със планировки на градове, храмове или жертвеници/шарапани, тъй като схемата е чертана и в античността, и играта е играна и от ромеите, без те да имат градове като Плиска.

Изглежда доказателствата че езическите ни храмове са езически храмове са все косвени. Това че върху някои от тях по-късно са построени църкви е косвено доказателство което може и да не доказва нищо. Въпросът е дали фактът че в по-старо време църкви са строени върху езически храмове доказва същото нещо и в Дунавска България. Или просто е избрано мястото на някоя стара представителна сграда, от която е преизползван строителния материал. При кабиюшкия храм се говори за приемственост, тъй като отдолу имало следи от дървена сграда, и това доказвало според някои хора че българите имали същите храмове и в езическия период. Това обаче важи само ако сградата е била храм, иначе говори за друго. Изследователите на Балканите и Римската империя са документирали и други каменни сгради построени на мястото на по-ранни дървени такива. Будините в Северното Черноморие имали дървени храмове, а и днес има много дървени църкви без абсиди в Русия, но това дали доказва нещо не е ясно.

Косвено доказателство за някакъв вид християнство при българите може да са храмовете от "езическия" период. Храмовете с планировка правоъгълник в правоъгълник приличат на някои стари кавказки църкви с правоъгълна планировка без абсиди, и с каменна ограда околовръст.

Като слънце- и огнепоклонници българските колобри явно са били някакви зурванисти или маги. Това е така, тъй като освен че вероятно почитаме Зурван по някакъв начин със сурвакарите, то имеме и писмени сведения, че българите са били от Вярата на Магите, а също така имаме и сведение в което се казва че богомилите, чието учение повтаря зурванитски митологии, се наричали маги.

Дуло и българите може да са били слънце- и огне-поклонници, но и същевременно и тантристи, а не християни или тенгристи. Тантрата или по ирански Бон "основа, база" има същите шамански ритуали и танци с маскирани мечоносци като при нашите кукери, което име пък значи "песоглавци" на онези източни индоевропейски езици. Пиенето от чаша от череп също е ритуал и там. Титлата шаман също идва от онова учение където учителите се наричат самана.