makebulgar

Еми не знам. Предполагам. Ето например една персийка която е почти пълно копие на сестра ми!!! и още една иранка: и още а ето и трама татаро-монголи от татарстан!!!

Тц! Това е голямо заблуждение. Най малкото са говорели на почти същия език и преди 1700 години.

Еми имам предвид, че и (пра)българите са били понтиди. Подобно и на персите. Траките доколкото си спомням ги описват руси и синеоки.

И сега кажи кой е занесъл понтийския расов тип във Татарстан. Дали са татаро-монголите, угрите или са кипчаките? Или май са са българите на Кубрат, Аспарух, Котраг! И разбира се как персите са заели от траките понтийския - източно-средиземноморски тип.

Тюркското БИР - едно си е иранско!!! И е свързано с българското и славянско и авестийско ПЪРви!!! Чувашкото pushlam - начало, е с ирански корен защото имаме в персийски ПЕЕШ - напред, фронт!

Да, явно числителните имат общо с чувашките, но повечето от тях не са тюркски и вероятно са възприети от чувашите. Окончанията им са ирански, тоест както са възприели окончанията така са възприели и самите думи.

Тоя източник наречен (НА-БЧ)нещо не се справя много добре с превода. Примерно Шегор по превежда като 8, а знаем, че шегор е някакаква крава! 1). алем – Скитския вариант е Арима - Едно, запазено и в персийския език като Харима. Преход Р-Л подобно на Слух - Сру или Облак - Абр. 2). вечем – Защо да го сравняваме с чувашкото vişşĕ - три, а не примерно с финското viisi - пет? И дали някъде тюркското üç/uş/öç/üs – три се среща с окончание -ем? 3). тутом – Въпросният източник (НА-БЧ) казва, че tuаt/tuаtm е "Предполагаемо произношение" на текста написан с арабица! Предположението сигурно е направено с оглед на чувашката дума. Самоедския вариант tet - четри май повече прилича на българското! 6). шехтем – Тук нямаме нищо общо с тюрко-чувашките sаgir, săkkăr, săkkărmĕš, säkiz, sekiz, sigez. По скоро Septem е преминало в Sephtem и след това в Sehtem. 7). твирем – Тук отново нищо общо с тюркските tохr, tохуr, tăhăr, tăhărmĕš, toquz, dokuz, doqquz, toqquz, toghuz, tugiz, toghiz, toghuz, togus, tos, tohos. Твирем си е авестийското tujrea - четри, което според П.Добрев го има и в някой памирски езици като teur - четри. С преход У-В! 8). бехти – Думата прилича по-скоро на славянското ПЕТ отколкото на тюркското beš/bes! Тъй, че е малко пресилено да се твърди, че тия термини са тюркски числителни.

Винаги ми е било много интересно какво точно представлява и указва тая карта и кой я е сътворил! Особено ми е интересно какво е искал да укаже със зелените точки?

Няма такова нещо "възприет през 10в. кирилометодиев славянски език"!!! Българите са си говорели на тоя скито-сарматски език и във Велика България и в Централна Азия. Южните славяни са така наречените Сармати.

سد sud - Memory, remembrance, understanding, sense, consciousness, notice, care, intelligence, judgment. Pl. سدونه sudūnah.

САРАКТ: СУРАГ - белег, маркировка, търсене, шпионаж, указание, следа (Персийски, Урду)

Ето няколко думи към иранската теория! СЪД: СУД - памет, спомен, разбиране, съзнание, грижа, присъда (Пущу) СТАР: СТАР - голям (Пущу) ЗИД: САДД - стена, преграда, пречка (Пущу) СЕРА: САРА - тор, торя, отделям изпражения (Пущу) СКАЛА: СКХАР - камък, скала (Пущу) СТРАХ: СТАРАХ - несигурност, плахост, колебание (Пущу) ТАРАН: ТАРАНА - помощ при трудност, даващ възможност да преминеш, предавам, връчвам, издавам, освобождавам (Санскрит) АНТИ: АНТА - край, граница, най-краен, най-далечен (Санскрит) МЕДИ: МЕДХХ - жертвоприношение (Санскрит) САРМАТИ: САРАМАД - идеален, превъзходен, господар, достигнал съвършенство (Персийски)

И точно поради тази причина, че и авестийците и в хималаите са излагали умрелите да ги ядат дивите зверове, не можем да използваме погребалния ритуал за някакво стопроцентово доказателство за произход или миграции. Със сигурност във Волжка българия където са обесвали труповете на дървета, това не е бил единствения обичай. Погребвали са и в гробове и са изгаряли на клада. И в България е така. Не може да се каже, че 100% от прабългарските гробове са били с ниша защото има и други гробове без ниши, примерно кръглия в Девня, а за кремациите не знаем защото всичко е изгаряло! Според данни за Волжка България там (сред мишарите) е имало обичай костите (или само черепа) на бащата да се пази в къщата, а не да се погребват! За да се оголят костите, явно те са били оставяни на зверовете. Българските гробове с ниши пък говорят, за това, че самия гроб не е бил затварян веднага, а при трупа се е слизало. Нишите са отстрани именно за да може този който слиза да не гази по умрелия. И разбирасе отново трябва да сложим всички думи на кантара. Колко от тях са заети преди Кубрат да освободи българите от Хаганата на тюрките. Колко от тях са заети преди българите да преминат покрай Каспийско море. И Съответно да премерим всички онези ирански думи останали в езика ни. Това, че в чувашкия език има тонгусо-мандзуризми не означава нищо, тъй като те са си в чувашкия език, а не в някъкъв хипотетичен древен тюрко-булгарски. Много ми е интересно когато някой тръгне да използва чувашкия за да превежда български и прабългарски думи. Тези автори обичат да пренебрегват всички останали езици, особено иранските.

Ето още няколко града, които са част от България - Судак, Кашан (Кишинев), Киев!

http://www.youtube.com/watch?v=txBHQSpIE6g&feature=related

Така е, но това са подробнистите. Важното е, че животните ядат труповете! От къде можем да сме сигурни, че хилядите ниши по скалите около Мадарския конник и на други места из България не са използвани да поставяне на открито на трупове?!

Обесването на дърво може също да мине за будитското Небесно погребение - jhator, при което трупа се излага и птиците го ядат!

Въпроса е това тунгусоманджурски обичай ли е или е бил част от практиките на местните в централна азия, а защо да не е бил и будитски.

Връзка има, но е трудно да се намери за ден два. При това говорим за връзка, а не за това, че едното е последствие от другото.

Нищо общо. Нещата не са толкова прости. Таро картите са 78 и ги свързват с катарите! Но не това е отговора.

Ще задам един въпрос към всички интелектуалци на форума. Наградата за отговора му в Стани Богат може да е повече от 1 000 000. Въпросът е: Каква е връзката на символите от картите за игра с прабългарския календар? Решението на задачата е изключително трудно.

Със сигурност Къща има връзка с европейското Каса и Кастел, но явно и очевидно е по-близо до индо-иранските варианти където С и СТ са във вариант Ш и Щ!

Тъй де, и аз това имам в предвид 13 в., а не 7 в.! Тоест думите не са персийски донесени през османския език, а са индо-ирански донесени от българите. Относно Пека и Печа, със сигурност не са занесени от А.Македонски, тъй като думата Пач я има и в Авестийския и в Санскрита, а това са езици от преди 3 в.пр.н.е. При това в английския думата не завършва на Ч, както е в индо-иранските езици на българите, авестийците и индо-арийците.