makebulgar

Въпросът възниква от това че в Плиска след покръстването започва някакво преустройство във вътрешния град - срутени са сгради, има ново строителство в цитаделата, строи се църква, прави се площад, нови бани има, и т.н. Тоест строителна площадка е имало. Борис през това време дали е живял в палатка до строежа или си е живял вече в Преслав. Голямата базилика може и да е започната с идеята да е държавен център, но идеята може и да се е променила, и в крайна сметка да е станала просто църквата в манастира на Борис. Преслав е град вероятно още от времето на Муртаг, за което предположение си има определени причини, като езическите храмове и други.

Въпросът е какви са доказателствата че Плиска остава столица след покръстването?! Това, че в Плиска е построена голяма базилика, че са разрушени някои сгради и са построени църкви доказва ли че столицата е била там? Знаем, че Симеон строи Преслав и от там управлява, но знаем също че града има и по-ранен живот, тоест още по времето Борис е бил важен град. Ако Плиска е загубила столичния си статут още през 865 година, това може да обясни някои промени направени в града, които обичайно се свързват със приемането на християнството, а не със промяната на статута на града.

Виталиан, който води някакъв вид религиозен бунт или война нали му помагат българи и хуни, тъй че е възможно българите да са били запознати с различните видове християнство по онова време и да са били вземали страна някаква по някакви причини различни от финансовите.

Въпросът може би е в това дали е имало християни в Кавказ, Северното Черноморие и Малка Скития. Готите ариани със сигурност са били в Малка Скития и Мизия, а дали от тях са останали чак до 7 век не е сигурно. Българските владетели може да са били някакви ариани или нещо подобно. По надписите на Муртаг често текстовете започват не с традиционния кръст, а с кръст който наричат "ро-кръст". По Северното Черноморие в гръцките градове вероятно е имало християни, а в Кавказ аланите имат църкви, като и за тях се казва че само елита бил християни, а народа бил езичници. В Северен Кавказ има християнски църкви чиито основи представляват два вписани правоъгълника подобно на голямото "капище" или храм в Плиска, като външния правоъгълник е каменен зид-ограда.

Янош Хармата в книгата си за езика на сарматите казва, че "ролята на номадските народи кимерийци, скити и сармати, се очертава със все по-голяма яснота от гледна точка на еволюцията на славянската култура и етническаите и характеристики." Г.Вернадски определя ролята на сарматите като по-значима, във връзка с южните славяни, и според него славянските и сарматски племена, живеят заедно в предхристиянските времена в Южна Русия. Това донякъде се потвърждава от археологията и данните за Черняховската култура, където са открити двуобредни некрополи с трупополагане и трупоизгаряне. Р.Рашев заради тези причини и заради лекотата с която България въвежда книжовния си език изказва мнение че още преди Аспарух българите са били славяноезични. Та въпросът е дали има днес славяноезично племе което се е развило в историята изолирано без контакт със скити и сармати? Кандидати могат да са някои западни славяни, но и за тях може да се спори.

Разбира се че не цялото българско племе се е заселило на едно място в така наречената Варна до разселването си из цяла Мизия. Усвояването на нова територия е поетапен процес със постепенно заселване на колонисти и гарнизони в новите територии. Плиска не е била лагер в който е можело да се събере цялото българско племе, а е била основно резиденция със добра фортификация и защита.

Чавдар идва вероятно от турското çavdar "ръж". В североизточна България, а също така и в Турция има много селища или топоними звучащи като козлуд, като на турски това значело нещо като "орехово", доколкото в турския имаме коз "орех". От там и е дошло името Козлодуй, като наблизо там е и гр.Оряхово, който бил кръстен така заради старите орехови гори които съществували в миналото по ония земи. До гр.Нови пазар има едно село Зайчино ореше, което е буквален превод от турското Таушан козлуджа. В една книга за историята на Сливен са дадени повече от 30 стари названия на града, като Сливен е съвременното звучене на старо име, чието значение не знаем. Вероятността името на града да идва от името на реката или местността е доста голяма. Описанията на "така наречената Варна" не са свързани със описание на град или село, а с описание на местност. Патриарх Никифор казва “... А българите ... преминали Истър, към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук...". Друго описание на Варните е "някакви гъсти гори и планини с пещери." или пък "някакви гъсталаци и възвишения". Никъде не пише че става на въпрос за крайбрежни земи или за град с пристанище. "така наречената Варна" най-вероятно е река Провадийска която по старите карти е наричана р.Варна, или е възможно Варна да е цялата област от Шумен до морето, тъй като там е пълно със възвишения и пещери - плата и скални манастири. Това е именно вътрешната земя. В случая споменаването на Одесос не е задължително да означава че Варна е много близо до Одесос, тъй като Одесос може да е бил просто главна координатна ос в разказа, която трябва да насочи читателя към местността или областта за който се отнася той. Одесос е бил главния град на Долна Мизия и Скития, тъй че може да е бил споменат по тази причина. Южния вал на Плиска се намира на 1,7 км северно от р.Варна/Провадийска река.

Споменатите 10 000 скити на Булгар, и 10 000 кутригури на Баян, и много други подобни количества от хора от по 1 тумен, явно са си разказваческа спекулация. И ал-Балхи споменава, че в Сувар и Булгар във Волжка България живеели по 10 000 души, но и това не отговаря на реалността, тъй като по площ Булгар е 4 пъти по-голям от Сувар.

В крайна сметка като извод можем да кажем, че въпреки че при българите има няколко титли използвани и при някои тюркски народи, по тях не може да се съди че българите са били тюрки. Ако титлите не са собствено български то явно българите са били в контакт със някое племе използващо тези титли. Българите явно не са били в достатъчно голям контакт нито с тюрките от тюркския хаганат, нито с познатите ни ирански народи от персийския кръг от Централна Азия. Най-логично е да се заключи че българите са били част от скитските и сарматски племена, за които знаем, че са имали и така наречените "Царски" племена, които със сигурност са имали някаква силна и стабилна военна йерархия с нужните титли. Нямаме писмени данни за титлите на северните индоевропейски племена от степите, но това не значи че те са ги нямали, както не значи че техните титли са се изгубили, без да останат наследство при други по късни народи носещи други имена.

Таркан и Багатур май от Индия идват или поне там имат логичен превод.

По времето на Крум се появяват надписите върху камък, а титлите сигурно са си били при българите и преди това. Напрактика е възможно Крум евентуално да е донесъл някоя друга титла от Панония, но няма как толкова лесно със една смяна на властта да се смени цялата титулатура и военна система. Все едно сега да вземем да сменим титлите-Генерал, Майор, Ефрейтор и други с разни китайски неразбираеми титли. Невъзможно е.

Ето една типична хронология от Евсевий Кесарийски, със структура подобна на тази на Именника: --- Кир 31 години Камбиз 8 години Смердис Магът 7 месеца Дарий, син на Хистасп 36 години През неговото управление храмът на Йерусалим беше построен отново след като първо беше изгорен от вавилонците. Ксеркс, син на Дарий 20 години Артаксеркс, който беше наричан Дългоръкия 41 години През неговото управление Езра и Неемия бяха приети като водачи на евреите. Дарий 7 години Артаксеркс 40 години Охус 26 години Арсес 4 години Дарий 7 години [Дарий] беше посечен от Александър, синът на Филип, който управляваше и Персия и Асирия за 12 години. След това македонците управляваха 295 години до смърта на Клеопатра, която управляваше през 187-та Олимпиада. През нейното управление, Август царуваше над римляните. Беше наричан Себастос което се превежда "Очарователен". [Клеопатра умря] през 15-тата година от управлението на Август. 52 години изтекоха от онова време до 202-та Олимпиада, и 15 години от Тиберий Цезар. От тогава до 20-тата годишнина на Константин, са 300 години. ---

Точни са искали да бъдат, но това означава че точността в календара е била свързана с броене на дни, а месеците са били без значение. Това е възможно ако за начален ден в календара се е ползвало астрономично някакво събитие като слънцестоенето и не е бил важен точния брой дни в годината.

Ако от други извори знаехме че Умор е управлявал примерно 2-3 години, то тогава можем да се замислим дали тези 40 дена не са от възкачването му до написването на Именника. Но по принцип знаем че Умар е управлявал много малко, тъй че 40 дена е вероятно пълния период на управление. Едва ли съвета на болярите е можел да търпи по-дълго на трона владетел който не е бил желан. Въпросът най вероятно опира до законите на България, които явно са били спазвани много стриктно. За това се съди от фактът че българите не си поставят нов владетел веднага, а ходят до Константинопол да молят законния владетел Сабин да се върне (за да го обезглавят). Тоест имало е някакви закони. Единият сигурно е указвал да не се поставя самоволно нов владетел ако стария е жив, но той е можел да постави свой заместник. А другия закон вероятно е изисквал 40 дена да минат преди да бъде убит неподходящия владетел.

Направо трябва да отиде в ненаучния отдел. Интересно е как едностранчиво в статията е представено името-титла Аспарух като някакво иранско влияние при разни тюркски народи от Чувашия до Алтай, но леко и незабележимо се пропуска това че името Аспар го има при алани и сармати в Европа, а гръцките извори наричат Аспарух именно Аспарух, а не Испор, Ишбар или по друг начин. Това да подбереш така нужните извори и цитати от "специалисти", като се пренебрегват други извори и сведения, за да се докаже собствената хипотеза е доста пристрастно и ненаучно.

Заглавието на цялата тема е подвеждащо, целта е не да ни се изяснят иранските титли, а отново да ни се напомни че прабългаристиката, болгаристиката или каквото там се сетите свързано с старите българи е част от тюркологията. Заглавието ни подвежда.

Умор е бил сложен да управлява от Сабин, а Сабин е бил ако не ромеин (името му е ромейско), то поне е бил доста подчинен на ромейските цели, и в крайна сметка бяга при тях. Тъй че болярите са имали причина да свалят Умор, но можем да предположим че са изчакали 40 дни по някакви причини. Ако със свалянето на Умор е свален и родът му, то това може да обясни и прекъсването на Именника.

Споменатите в "Именника на българските владетели" 40 дни които е управлявал Умор, могат да поставят няколко въпроса. Първият въпрос е свързан с календара, при който явно датировките освен чрез години са били извършвани и чрез брой дни от някакво начало. Указани са 40 дни, а не 1 месец и 10 дена, тоест календарните отчети може да са били без отчитане на месеците. Вторият въпрос е свързан с това че 40 дена не е случаен период за християнството. Постите са 40 дена, традицията казва при новородено да не влизат чужди хора 40 дни, а някои рисунки в църквите показват годишен кръг разделен на 9 части от по 40 дни (9х40=360)! Тоест периода на управление на Умор може случайно да е бил 40 дена, но е възможно да е бил такъв по други причини. Подобна причина може да е била религиозна забрана да се сваля владетеля в тези 40 дни. Също така е възможно Умор да е бил християнин и по тази причина да е била прекратена хронологията на Именника.

Тюркската теория беше и трябва да бъде понижена в хипотеза, тъй като се установи че не е доказана и с наличните данни не може да бъде доказана. Разликата между теория и хипотеза е в това че теорията е доказана с факти хипотеза. Какви са фактите, които понижиха теорията в хипотеза. Първо, спекулираше се че при българите имало големи езикови остатъци от тюрко-българи някакви. Но се оказа че тези остатъци са някакви календарни термини, военен инвентар, няколко титли, и в общи линии само административни думи и термини. Това не се доказателства, както не са доказателства днес думи като Президент, Премиер, Януари, Декември, Хамър, Танк... Титулната система както и календарът при това се оказаха доста различни от тюркските! Второ, твърдеше се че в старобългарския език имало думи доказващи че прабългарите били тюрки. Оказа се обаче че тези думи са много малко - шаран, шейна, бъбрек, корем и още няколко, но не много, и принципно несъществени. Съществени думи са думи като Майка, Татко, Дете, Мъж, Жена, Куче.. И се оказа че те са съществували и в иранските езици, тоест иранските думи в старобългарския език са много повече относително спрямо тюркските! Трето, оказа се че живеещите във земите на Волжка България тюркоезични са преживели много повече контакти и смесвания с тюркоезични, татарски и монголски племена, и се установи че по-скоро там се е затрил истинския прабългарски език, а не тук на Дунав. Четвърто, при българите няма данни за алтайски религии и други подобни, а на надписа от Мадара може би не пише таггра, а пише ..таг гра.., или ..та ггра..! Така че тюркската хипотеза вече не е сама, а до нея се върнаха и други хипотези, които в миналото бяха туширани от руско-българската научна дружба. Другите хипотези днес са проучвани именно защото тюркската хипотеза е недоказана.

Важното в случая за читателя на форума да стане ясно че "самите прабългари имат „тюрко-алтайски етнолингвистичен произход”: По наше мнение езикът на прабългарите все пак представлява език от тюрко-алтайското езиково семейство..." Тази хипотеза повтаряна стотици пъти може да бъде приета за вярна някой ден. Но това няма да я направи по вярна. Все още никой тюрколог защитник на тюркската хипотеза не може да каже защо прабългарите трябва да са иранизирани тюрки, а да не са частично тюркизирани скити или сармати!? При това тюркската лексика както всички знаем не е съществена, а е служебна - календарни термини, титли, военен инвентар,...

Именника има три части. Две от тях са за Дуло от двете страни на Дунав, а третата е за Вокил. Голяма грешка има във втората част само. И от там идват проблемите. На П.Добрев пък основен проблем му е че се фука с "математическо доказателство" за типа на календара, но то не е издържано логически.

За да върнем дискусията към науката да попитам физиците дали напрактика гравитационните вълни могат да се видят чрез пясък или по друг начин?

в случая израза "ас тичам по нея със скорост 1 м/с" е некоректен и невъзможен. математически и теоритически можем да си говорим и смятаме, но ако скоростта на светлината е граница и пътеката се движи със скороста на светлината няма как нещо върху нея да се движи с някаква скорост по-голяма от 0. тоест то не може да се движи в същата посока. ако засилим един часовник със скоростта на светлината той просто няма да отчита реални неща. нито механиката нито електрониката му ще работи нормално. тоест теоретични часовници можем да изпращаме на теория навсякъде, но материалните часовници не винаги и не навсякъде ще работят.

Всъщност не знам какво ще видим. Разлика във отчетите на всички часовници ще има, но не защото времето тече по различен начин, а по чисто физични и други причини. Трябва да се отчете това дали си сваляме викторинкокса от ръката и колко пъти, тъй като топлината му влияе. Трябва да се отчете гравитацията на планетите и звездите покрай които преминаваме, която влияе на движението на механиката. Трябва да се отчете влиянието на космичната радиация върху частите на часовниците и особено на осцилаторите. Тоест трябва да се издребнее напълно. Според Айнщайн при скорости близки до светлинната масата се увеличавала без да се увеличава обема. Това може и да обясни удължаването на живота на елементарните частици при високи скорости.

как ще измерим това дали всичко се забавя еднакво? на теория звучи добре, но на практика как ще стане. със сигурност механичния и атомния часовник ще имат различни грешки при високи скорости заради инерцията, гравитацията и други сили.