-
Брой отговори
874 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
10
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Amazonski
-
Най-близкото при изтребителите на това, което описваш е ЕДСУ. Системата привежда командите на високо ниво, до операции на ниско ниво. За целта продължи на продължително обучение. Една от най-сложните системи при изтребителите. Другата голяма експертна система е тази за сливането на сензорите в единна информациона среда, с цел подпомагане на пилота и заместване на оръжейният оператор. При руснаците тези системи са най-зериозно застъпени при Су-35. Не случайно при него самите Сухой се заемат с писането на софтуера а не се доверяват на подизпълнители, както е прието. В алтернативката на Фружин, Су-35 почти сигурно нямаше да съществува. Всички тези иновации щяха да бъдат вложени в Т-50/Су-57. А както написах, аз мисля че такъв тежък изтребител ние нямаше да придобием поне в обозримо бъдеще.
-
Мисля, че ако Т-50 се разработваше от СССР, серийна машина щеше да излезе дста по-рано. Вероятно не повече от 10-15 години след F-22, демек някъде към 2010-та. Но за нас съм сигурен, че щеше да е прекалено скъп и труден за подръжка. Съгласен съм с останалите, че щяхме да имаме нещо като МиГ-29М/М2, вероятно с радар с AFAR, нова ракета В-В с активна глава и някакви GPS бомби. Но както и сега, най-много да можехме да си позволим 16 самолета. Предполагам и че щяхме най-накрая да сме усвоили КВР на МииГ-29. Така че щяхме да имаме 16-24 от 9-12 с малки модернизации и примерно 16 от новата модификация.
-
Написах, че за основа са използвани съветски разработки "включая" от проекта на МиГ. Разликата в компоновката се вижда, но самолета не е само планер.
-
Хич не е от нулата проектиран Т-50. Основата му е съветски разработки включая от МиГ-1.44. От РФ се изсискваше да доизчисти стелт концепцията, да създаде композити за фюзелажа, съвремнни сензори и управляеми оръжия. Общо взето са до никъде с всичко изброено.
-
Има даже много. Съветските управляеми оръжия са неадекватни. Дори самите те рядко ги използват и то в големи патаклами, като Чечня и Афганистан. Практически са неизползваеми при ниска облачност. И най-лошото е, че и вариантите за Су-25 и за Ми-28 изискват пилота да държи в предвидим курс машината до попадението. "Стреляй и забрави" едва-едва се появяват днес с прекалено скъпите КАБ-500С и новите варианти на главният калибър на Ка-52.
-
Имат да - ако пилота е леко суициден, ако времето е хубаво, противникът разсеян и го има на склад. Обикновено дори при руснаците, тия всичките фактори не са налице.
-
Не знам какви са тези статистики, обаче ако се направи статистика сред завършилите колеж, университет, или дора гимназия в голям град, процента може и да достигне 90%. Вярно че английският им често е бая дървен и трудно им се разбира, обаче това не пречи на писмената комуникация. Достатъчно е един индийски лекар да, може да си прочете листчето с изложението на международен симпозиум и да разбере после въпросите на колегите си. Няма да пише книга, че да има нужда от перфектен, изчистен и богат език.
-
Пробвах. Един месец работих с голяма германо-автрийско-чешка група в Германия. Идеално ми разбираха терминологията и английският помогна да си свършим работата и да тръгне програмата. Та и да се опознаем, понапием и посмеем. Не забелязах на някого особено да му пострада националното самочувствие. Немците им е приятно да говорят английски и се гордеят, че го говорят добре. Учудващо много, по разменната програма са завършили последният(или последните два) класа от гимназията в САЩ и е направо приятно да ги слушаш. Наистина не разбирам какво толкова карантинно има в английският и защо трябва изкуствено да се налага друг международен език?
-
Да не би да имаш полски корени? Има такава полска фамилия - Варс/Варса, идва от Варшава. Много ще е лошо, ако идва от румънски, защото vărsa значело "повръщам" Имало и такава фамилия (Varsa) при индиийците, идвала от "дъжд". Изрових и че в прото фински и в иранските езици "Варса" значело "жребец". Днес е останало в унгарския, като "млад жребец"
- 6 мнения
-
- 3
-
-
Вярно - това с училищата много кофти. Трябва заедно с гласуването от българи в чужбина, да се забрани и създаване на български училища в чужбина. Какъв е смисъла? Само врякат за безплатни учебници! Да не те плаша, но голяма част от твоите сънародници и чисти патриоти не говорят грам български. Та се нналага помошници и преводачи в избирателните секции. Ама няма лошо, където му е сърцето на човек, там е истината. Ще понаучиш малко турски, ще си хортувате. Мое, или твое дясно? Иначе ако си си у дома в Турция, ще се чустваш у дома и в Брюксел. Чувам, че там пришълците от Изток, вече били повече от местните. В което няма лошо, щото местните са задници. Основи една. Като работно име на новата партия предлагам: "Движение против българите зад граница". Такива сме си ние българите - почтителни. Аз само като видя на Витошка чужбински българин и леко се покланям. Така е, ти си от най-нормалните хора с които съм контактувал. Според мен съвсем малко не ти е достинало, за да си прекрасен, съвършен и успял в чужбина. Според мен не си прав. След тези откровения съм убеден, че поне няколко човека, мен включая, мъничко ти съчувстват.
-
Това, че някой ти е начуквал манерката колко си тъп, си е изцяло между вас двамата. Нямаш право да го лепиш на всеки лекар, инженер, или програмист, решили времено да си изкарват хляба, и да се развиват професионално в ЕС, или дори извън него. Разбира се че има примерно някой натурален дупнишки чернозем, дето разнася пици в Чикаго, а по форумите се прави на учител на нацията и натурален американец, ама такива лесно се разпознават. И заради няколко смешници искаш да отнемеш избирателните права на всички българи в чужбина? Ако мотивацията ти беше, изселниците в Турция, бих те подкрепил. Ама ако просто те е яд, че някой си е навил на масрафа, аз също не бих искал ти да гласуваш, нищо че си си в България. Пропуска се и нещо друго. По време на разпада наречен "преход", който си беше едни 20 години, доста професии в България станаха излишни. От химици, през геолози до някой инженерни професии. Тия хора ако не бяха отишли да работят в ЕС, в България, щяха просто да се влеят в тогавашната армия безработни. Или да продават на сергия на пазара.
-
Колкото до казармата, чак жал ми става че очевидно си я изпуснал. За това подарък от мен! Казармена симулация - БА през 90-те: - Намери си приятел, задължително много по едър от теб. Вземи от него на заем най-тежките му ботуши, които са ти с три номера по-големи. - Караш другарчето да те събуди в 6.00 с крясъци в ухото. Късаш на четири един чаршав, увиваш си краката и ги пъхаш в големите ботуши. Обличаш най-грубите и плътни дрехи които имаш, може и сезалов чувал с дупки за кофата и крайниците. Нахлупваш бризентова шапка. На другарчето връчваш пълна бутилка плодова ракия, ама такава от 3.70 лв. - Оставяш другарчето пред блока да жули сутрешна ракия, а ти отиваш пеша до топливо да купиш две кофи гасена вар и четка. Връщаш се отново пеша...с кофите от по 20 кила в ръце. Вода не пиеш. Започваш прилежно да боядисваш всички бордюри около блока ти. Другарчето дето вече е кютук, се клати около теб, гледа ти в ръцете, обяснява ти какъв си некадъен киртак и от време на време приятелски те плясва със все сила по затвратието (държиш шапката плътно до лицето, за да не изпаднат зъркелите). - Към пладне вече, слънцето те е спекло като кюспе, грубите прогизнали от пот дрехи се чустват, като шкурка полята с киселина, а несъръзмерните чепици с взели своето и леко накуцваш. Вода още не си пил и започва да ти се привижда старицата с косата. Половн час почивка. Тичаш към къщи да ядеш и евентуално да пийнеш вода. Молиш другарчето да те спъва, дърпа и ръчка по стълбите. За обяд имаш печена скумрия, една шепа туршия (не те знам откъде ще я намериш лятото, но искам максимално приближение към лято в родната казарма) и две филии хляб. Не си миеш ръцете. Приятелчето ти взима половината скумрия и едната филия хляб. - След половин час си обратно навън в 35 градусовата жега. Отиваш пеша до железарския магазин и купуваш кирка. Ама най-тежката. Връщаш се пред блока и започваш да блъскаш с кирката някой бетонен бордюр. Ако няма такъв, намери някое бетонирано парче около паркинга. Целта е да млатиш с всичка сила, в нещо много твърдо и непотдаващо. Ще разбереш, че постигаш добър резултат, когато след поредният силен удар с кирката, усещаш как от резонанса, зъбите ти постепенно започват да омекват. - Прибираш се в 8 часа. Вечеряш скумрия с туршия. Изимиваш си зъбите с крема за бръснене и се обръсваш с пастата за зъби. Пробваш да изпереш партенките със стуена вода и сапун. След 20 минути се отказваш. Лягаш си без да си се къпал и без чаршаф, щото е отишъл за партенки. Нямаш нищо за четене, ама и така заспиваш в секундата в която докоснещ възглавницата. - По предварителна уговорка, приятелчето те буди под тревога в 3 сутринта. Крещи и дрънчи с хлопатар. Имаш норматив, дето ако успееш да го изпълниш, ще те вземат във вселената на Марвел. Обличаш се, тичаш до тоалетната да вземеш вакумчето за тоалетна. Строяваш се пред входа и стоиш мирно с вакумчето за тоалетна притиснато до юнашката гръд. До момента не си отпушвал тоалетна с вакумчето, но за утре ще има инструктаж как става. - Не си изпълнил норматива с две секунди и половина и приятелчето те кара да тичаш един час около блока с вакумчето в ръце. И с големите чепици. Този път без чаршафи в тях, щото не си имал време да ги обуеш. Отиваш да си легнеш в 4 часа, щото трябва да ставаш в 6. - Повтаряш описаната рутина в продължение на 18 месеца... И докато трае симулацията, можеш и да си поръсъждаваш, защо през по-голямата част от историята на Европа, от римските легиони, през ренесансова до съвременна Европа, армиите са били професионални, или полу-професионални, или обвързани с ленни задължения...
-
И що сега тази истерия? Това че някой можел да работи навсякъде, не го прави национален предател. Вярно, че това е част глобализма - по богатите прилапват повече кадърни хора, но не трябва и да се преекспонира. Има много други факори. Ако беше толкова страшно, в България нямаше да е останал нито един кадърен лекар, или програмист. Да обаче, лекари има, а София и Пловдив се превръщат в IT-хъбовете на Източна Европа. Нека вземем за пример един италиански авиоинженер с 20 годишен стаж. Много опитен, много кадърен, идеен, работлив, с IQ колкото килата на преял сумист. Да речем същият пич, конструирал елероните на нашите Спартани. Да, ама в Италия примернно има един единствен голям авиационен концерн, които има нужда от висок клас инженеринг. Утре концерна вземе, че фалира. Какво прави нашият човек? Ако беше американец, пали джапанките и отива в някоя от стоте фирми свързана с авиационната индустрия, примерно на другия край на континента. Да ама какво е виновен нашият пич, че не се е родил в страната на пушките и пикапите? И точно за това едни прагматични и интелигентни хора са създали ЕС. За да може нашият човек да отиде примерно във Франция и да продължи да създава. А когато в Италия отвори врати нов авио концерн, ще се върне още по-опитен от преди. Тук пишат доста образовани хора и вярвам ще се съгласят, че за да се създаде добър специалист, трябва да се съберат много фактори, намесен е много късмет и много труд и много време. Та ти какво предлагаш в случая? Нашият човек патриотично да си захвърли професията? И патриотично да удря с юмруци тестото в малка патриотична пицария, че да си изхрани семейството?
-
Аз може да съм бил дете, но не съм бил идиот. Достъпната преводна литература, макар и качествено подбрана и добре преведена, беше доста рехава. Масово книжки започнаха да се появяват след 89-та. Това че родителите ни бяха събрали прилични библиотеки, не значеше че има голям избор, а че хората буквално бяха събрали всичко издадено последните три дестилетия! То и за това подборките по холните "секции" на панелните жилища, доста си приличаха, като заглавия. И докато за възрастните, чат пат се намираше нещо, то за подрастващи нещата в книгоиздаването бяха доста тъжни. Комикси? Дъга, Пиф и с това завършваме, мили деца. Научно популярна литература? Поредицата "Какво знаем за...", една книжка за динозаври, списание Космос и Джеръл Даръл. Толкоз!. Книги за юнюши? Десетина добре подбрани класически автори. Ама като изчетеш Джек Лондон, Карл Май и Майн Рид после увяхваш. Фантастика? Пълна пустиня! Дори "Галактика" я разреждаха с автори от "комунистическият блок". С което не искам само да критикувам. Можеше и да е много по-лошо. Нашите родни каскети в лицето на Тошо и министри, които със сигурност не бяха най-тъпите каскети в Съветското Пространство, твърдо си вървяха към либеризация през 80-те, включая в киното и книгоиздаването, ама беше малко късно, пък и както се разбра, кинтите вече са били свършили.
-
Европа си развива интересни неща, в рамките на каквото има финансиране. Иначе какво да е станало? Меркел затвори ядрените централи и отвори мините за въглища, ти искаш да финансира спътникова групировка за глобална навигация? Другото е че ЕКА е като НАСА и Роскосмос - големи, не особено гъвкави бюджетни организаци. Все едно а очакваш, че ако увеличиш 5 пъти бюджета на БАН, от там ще завалят чудо-ваксини, поток от публикации и нобелови лауреати. Ами не - просто хората ще започнат да пият по-качествено уиски.
-
Аз донякъде съм съгласен с @Dobri_I - стъпка по-стъпка и без резки революционни движения. Как виждам някой от стъпките: 1. Обща ЕС армия, флот и авиация в рамките на НАТО. 2. Засилване ролята на Интерпол, като вътрешно европейска агенция за борба с опасни престъпления. Абе европейско ФБР. 3. Европейски орган за регулиране и сертифициране в областта на образованието. Включително субсидии за по-бедните райони. Преминаване във всички университети към преподаване единствено на английски - както е в Индия. 4. Регулации за стиковане във външната политика на съюза. Дори едно време Ханзата е имала единна външна политика, че и войни е водила и печелила! Общи дипломатически представителства за съюза. 5. Провеждане на постепенна политика, към прехвърляне на финансови, фискални и силови механизми, от централните правителства към общините и регионите. Тук САЩ са много добър работещ пример. Ключова дума - постепенно! За начало в рамките на две-три десетилетия това стига.
-
Аз тази дефиниция за българските комунета, ще си я запиша някъде. Много е рядко обобщение на едро да е 100% в съзвучие с всички факти, но тук имаме точно такъв случай.
-
За индийците не съвсем. Те техните ги тръшват в земята. С пилота вътре. Така пестят от гориво и заплати. През целият период на експлоатация на самолети произведени от МиГ, индийците имат небойни загуби...хвани се сега някъде да не паднеш...равняващи се на близо 50% от самолетите.